Р Е Ш Е Н И Е
№ 65
гр. Перник, 11.05.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – П.***, в
открито заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В., като разгледа докладваното от
съдия Димитрова административно дело № 625 по описа на съда за 2021 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и чл. чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на И.Н.П. с
ЕГН ********** и адрес: ***,чрез адв. Н.К., срещу Заповед № 90/09.12.2021 г. на
главния архитект на община П.***, с която на основание чл.99, т.1 и т.2 от АПК
е оттеглено Разрешение за строеж № 401/30.11.2021 г.
Жалбоподателят счита, че оспорената
заповед е нищожна, като излага доводи, че при издаването й главният архитект на
община П.*** е излязъл извън пределите на материалната си компетентност. В
случай, че не се възприеме това становище, моли за отмяната й като
незаконосъобразна, тъй като е неправилна, необоснована и постановена при
съществено нарушение на материалния закон и административнопроизводствените
правила.
Изложените в жалбата аргументи се
поддържат и в съдебно заседание от процесуалният представител на жалбоподателя
адв. К.. Предявяват се претенции за присъждане на направените по делото
разноски и се представя списък на същите по чл.80 от ГПК.
Ответникът по жалбата – главният
архитект на община П.***, се представлява лично. Счита процесната заповед за
правилна и законосъобразна, а жалбата срещу нея за неоснователна, поради което
следва да бъде отхвърлена.
Административен съд – П.***, като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, във връзка с
чл.144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено
следното:
От
фактическа страна:
Жалбоподателят
И.Н.П. ***/17.11.2021 г. за издаване на разрешение за строеж без одобряване на
инвестиционни проекти, за обект: масивна ограда по вътрешните регулационни
линии на УПИ **, кв. ** по
плана на гр. П.*** – южна граница с УПИ ** и УПИ **, с височина до 2,20 м, над прилежащ терен, с
административен адрес: гр. П.***, ул. **, № **. Приложил изискуемите се документи, сред които акт за собственост –
Нотариален акт №** т. **, д. № **/24.02.1994 г., скица,
удостоверение от АГКК, конструктивно становище със ситуация и чертежи,
изготвено от проектант с пълна проектантска правоспособност.
По
заявлението е издадено Разрешение за строеж № 401/30.11.2021 г. на главния
архитект на община П.***. Копие от него е изпратено на РДНСК – П.*** и на
заявителя П. с Писмо изх. № 21/ТР-6583-1/02.12.2021 г. РДНСК – П.*** го е
получила на 06.12.2021 г., а И.П. – на 08.12.2022 г., което е видно от известия
за доставяне /л.34 и л.35 от адм.д. № ***/2022 г. по
описа на Административен съд – П.***/.
На
09.12.2021 г. главният архитект на община П.*** издал процесната Заповед № 90/09.12.2021
г., с която на основание чл.99, т.1 и т.2 от АПК оттеглил Разрешение за строеж
№ 401/30.11.2021 г. Мотивирал се с това, че са установени факти, които не
допускат издаване на разрешение за строеж, а именно: чл.148, ал.7 от ЗУТ –
констатирано незаконно строителство, установено с Констативен протокол №
1-21/ТР-3759/25.11.2021 г., съставен от служители в отдел ИПКС при община
П.***.
Заповед №
90/09.12.2021 г. е съобщена на П. на 16.12.2021 г., което е видно от известие
за доставяне на л.17 от делото. Срещу нея, на 29.12.2021 г., е подадена
жалбата, по която е образувано настоящото дело.
При така установените факти, настоящият
съдебен състав на Административен съд П.***, като извърши по реда на чл.168,
ал.1 от АПК, цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е
подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от легитимирано лице, пряко засегнато
от оспорения административен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна. Съображенията са следните:
Процесната заповед е издадена
от главния архитект на община П.***, който е издател и на оттегленото с нея
Разрешение за строеж № 401/30.11.2021 г. Същата представлява индивидуален
административен акт. Правното основание за издаването й е по чл.99, т.1 и т.2
от АПК. Според посочената разпоредба, влязъл в сила индивидуален
административен акт който
не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено
по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по
административен ред - от органа, който го е издал, когато: по т.1: съществено е нарушено някое от
изискванията за законосъобразността му; по т.2: се открият нови обстоятелства или
нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които
при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат
известни на страната в административното производство.
Необходимо
условие, обуславящо приложимост на чл.99 от АПК, е административният акт да е
влязъл в сила. Т.нар. оттеглено Разрешение
за строеж № 401/30.11.2021 г. не отговаря на това изискване /който факт не се оспорва
и от ответника/. То е съобщено на РДНСК – П.*** на 06.12.2021 г., а на
жалбоподателя - на 08.12.2022 г., поради
което е повече от очевидно, че към датата на издаване на Заповед № 90/09.12.2021 г. същото
не е било влязло в сила.
Отсъствието
дори само на тази предпоставка за приложимост на чл.99 от АПК прави безпредметно
изследването на наличие или липса на останалите изискуми елементи от посочената
правна норма.
За пълнота на
изложението и във връзка с представеното по делото становище на ответника,
приложено към административно дело № 11/2022 г. по описа на Административен съд
– П.*** /приобщено към доказателствения материал по настоящото дело/ следва да
се посочи, че в случая е неприложима и разпоредбата на чл.91 от АПК, според
която в 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от
получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа
въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде
съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това
заинтересованите страни. Тук правото на отзив е обусловено от получаване на
жалба или протест срещу административния акт, но по силата на чл.215, ал.1 от ЗУТ при постъпването на такава въпросът следва да се разгледа от съответния
административен съд по местонахождението на недвижимия имот. Ето
защо административният орган, в случая главният архитект на община П.***, не е
разполагал с материална компетентност за издаване на административен акт със
съдържанието на оспорения – за оттегляне на издаденото от него разрешение за
строеж, а това определя заповедта му като нищожна.
Във връзка с
констатираните пороци на оспорения административен акт и по-точно липсата на
компетентност на издателя му, същият следва да бъде обявен от съда за нищожен.
При този изход на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски, които са в размер на 910,00 лв., от които: 10,00 лв. /десет лева/ - внесена държавна такса, и 900,00 лв. /деветстотин лева/ - платен адвокатски хонорар. Те са своевременно заявени,
представен е списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – П.***
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
ЗА НИЩОЖНА Заповед №
90/09.12.2021 г., издадена от главния
архитект на община П.***, с която на основание чл.99, т.1 и т.2 от АПК е
оттеглено Разрешение за строеж № 401/30.11.2021 г.
ОСЪЖДА
община П.*** – гр. П.***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.П. с ЕГН ********** и адрес: ***,
направените по делото разноски в размер на 910,00 лв. /деветстотин и десет
лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/