Решение по дело №3047/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.97, ал.5 АПК, вр. чл.10, ал.6 от Наредба № 19/09.12.2004г. за регистрация на пристанищата на Република България /НРПРБ/.

Образувано е по жалбата на „ПРИСТАНИЩЕ ТЕЦ ЕЗЕРОВО“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление [населено място], [община], обл.Варна, п.к. 9168, представлявано от изп. д-р Д. П., чрез юрк. Н. А., против отказ на директора на Дирекция „Морска администрация“ – Варна, обективиран в писмо № 3769#3/05.11.2024г., по заявление рег. № В-3768#1/02.10.2024г. за вписване на промени в регистровите данни в Регистъра на пристанищата на Република България по партидата на Пристанищен терминал „ТЕЦ Езерово“, част от пристанище за обществен транспорт Варна – сграда с ид. ****, обл.Варна, [община], [населено място], вид собственост – частна, функционално предназначение – складова база, склад, бр.етажи – 1, застроена площ 5817 кв.м., представляваща „Склад за насипни товари и инертни материали“, намираща се в [ПИ], от пета категория.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на постановения отказ по съображения за неправилно приложение на материалния закон. Относно извода за неправилна категоризация на строежа като пета категория сочи, че не е съобразено, че с ДВ, бр.104 от 08.12.2020г. - със Закона за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на РБ /ЗМПВВППРБ/, е изменена разпоредбата на чл.137, ал.1, т.1, буква а) от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ - думата „пристанища“ е заличена, като целта на законодателя е била да се облекчи режима на строеж на териториите на пристанищата. Относно изискването на чл.112а, ал.1 ЗМПВВППРБ и липсата на генерален план сочи, че предвид волята на законодателя за облекчаване на режима на строеж на територията на пристанищата би следвало да се приложи разпоредбата на чл.112п от ЗМПВВППРБ и да се следват нормативите, заложени в ЗУТ, което означава, че за строежи четвърта и пета категория, би следвало разрешението за строеж и удостоверението за въвеждане в експлоатация да се издават от главния архитект на общината, на чиято територия се намира пристанищния терминал. Позовава се и на публичния регистър на издадените разрешения за строеж от Община – Варна и сочи, че това не е единичен случай. Твърди, че в случая са спазени всички законови изисквания за строежа на обекта, съгласно неговата категоризация, налице са всички необходими документи, изискуеми в хода на строителството като процесът е приключил с издаденото Удостоверение за въвеждане в експлоатация. След завършването на обекта, същият е вписан в Кадастъра и е издаден нотариален акт. По изложените съображения иска отмяна на обжалвания отказ.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрк.А., която поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалвания отказ. Сочи, че складът е построен съобразно всички изисквания на закона и притежава необходимите разрешителни като строеж – пета категория. Сградата е нанесена в кадастъра и има издаден документ за собственост, като в целия процес по извършване на строителството не са констатирани нарушения. Моли за отмяна на обжалвания отказ.

Ответната страна – директорът на Дирекция „Морска администрация“ – Варна, чрез мл.експерт К., оспорва жалбата. Счита, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.9, ал.5, т.7 от Наредба № 19 за регистрация на пристанищата в Република България, която изисква да бъде предоставено удостоверение за въвеждане в експлоатация, което отговаря на изискванията на Наредба № 9 за изискванията за експлоатационна годност на пристанищата и пристанищните обекти, които към момента са действащи към безопасността и строителните правила. Счита и че следва да се приложи специалния закон – Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, който дерогира общия – в случая Закона за устройство на територията.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

1. Със съвместна Заповед № РД – 08 – 5/10.01.2019г. (МТИТС) и № РД – 02 – 14 - 12/04.01.2019г. (МРРБ) /л.100/, във връзка със заявление вх.№ 32-01-770/05.11.2018г. на „ТЕЦ Варна“ ЕАД, [населено място], собственик на ПИ с ид. ****, е разпоредено изработването на проект на генерален план на пристанище за обществен транспорт с регионално значение „ТЕЦ Езерово“ – Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване на пристанищна територия и парцеларен план за пристанищната акватория, с обхват на проекта, както са посочени поземлените имоти в т.2.1, сред които и ПИ с ид. ***.

2. Със съвместна Заповед № РД – 08 - 230/17.05.2022г. (МТИТС) и № РД – 02 – 14 – 148/10.05.2022г. (МРРБ) /л.94/, във връзка със заявление вх. № 1165/11.06.2021г. на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, на основание чл.112а, ал.3, чл.112а¹, ал.1, т.1 ЗМПВВППРБ, чл.20, ал.1, т.1 и чл.22, ал.2 от Наредба № 10 за обхвата и съдържанието, изработването, одобряването и изменението на генералните планове на пристанищата за обществен транспорт, е разрешено изработването на проект на генерален план на пристанище за обществен транспорт - Варна по смисъла на чл.106а ЗМПВВППРБ – Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване за пристанищната територия, парцеларен план за пристанищната акватория и парцеларен план за осигуряване на инфраструктурата за достъп до суша, с обхват на проекта, както са изброени пристанищните терминали в т.2.1, сред които Пристанищен терминал ТЕЦ Езерово, включващ пет поземлени имота, сред които и ПИ с ид. ****.

3. С Разрешение за строеж № 2/17.02.2022г. /л.86/, главният архитект на Община – [община], на основание чл.148, ал.2 ЗУТ разрешил на „Пристанище ТЕЦ Езерово“ ЕАД, да извърши строителство на строеж: „Склад за насипни товари и инертни материали в ПИ с ид. № ***по КККР на [населено място], [община], обл.Варна, със ЗП - 5817м² = РЗП – 5817м²“. Посочено е, че съгласно чл.137, ал.1, т.5, буква „б“ ЗУТ и чл.10, ал.2 от Наредба № 1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи, обектът попада в пета категория.

Разрешението за строеж е издадено на основание изброените в т.1 – т.16 документи, сред които: Работен проект по части: „Архитектура, Конструктивна, Електрическа, ПБ, Геодезия, ПБЗ, ПУСО, Паркоустройство и благоустройство“, Инженерно-геоложки проучвания“, одобрен от главния архитект на Община – Белослав на 27.01.2022г. (т.1) и Скица с виза за проектиране с изх. № ИВП-80/1/01.06.2021г. (т.2).

4. С Постановление от 26.09.2024г. /л.91/, на основание чл.587, ал.1 ГПК, нотариус А. Г., признал „ПРИСТАНИЩЕ ТЕЦ ЕЗЕРОВО“ ЕАД, ЕИК ***, за собственик на недвижим имот, придобит на основание разрешено и реализирано строителство, а именно: СГРАДА с ид. *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-15/25.02.2015г. на изп.д-р на АГКК, разположена в собствен на дружеството поземлен имот с ид. *** в [населено място], с предназначение: Складова база – СКЛАД за насипни товари и инертни материали, брой етажи – 1, със застроена площ по кадастрална скица 5817 кв.м., състоящ се съгласно одобрен инвестиционен проект от четири клетки с № № 1/едно/, 2 /две/, 3 /три/ и 4 /четири/, всяка от клетките с площ 1387кв.м.

На основание постановлението по чл.587, ал.1 ГПК е издаден нот.акт № *** на Служба по вписванията – Варна /л.88/.

5. На 02.10.2024г. с рег. № 3769#1, в качеството на собственик/пристанищен оператор и на основание чл.92, ал.4 ЗМПВВППРБ и чл.11 от Наредба № 19/09.12.2004г. за регистрация на пристанищата на Република България /НРПРБ/, „Пристанище ТЕЦ Езерово“ ЕАД подало до директора на Дирекция „Морска администрация“ – Варна заявление за вписване на промени в обстоятелствата, подлежащи на вписване в Регистъра на пристанищата, а именно: вписване на сграда с ид.***, обл.Варна, [община], [населено място], вид собственост – частна, функционално предназначение – складова база, склад, бр.етажи – 1, застроена площ 5817 кв.м., представляваща „Склад за насипни товари и инертни материали“, намираща се в [ПИ], от пета категория.

Към заявлението били приложени: изискуемите формуляри с данни по чл.8, ал.1, чл.9, ал.5, т.1 от НРПРБ – приложения 3, 4 и 10; Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 10/17.09.2024г., издадено от главния архитект на Община – [община]; заверено копие от Технически паспорт с рег. № 626/24.09.2024т. на сграда ***; заверено копие от актуална скица на сграда ****; актуализиран Технологичен план на пристанищния терминал; декларация относно неприложените към заявлението документи; документ за заплатена държавна такса по чл.83в, ал.1 от Тарифа № 5.

6. Видно от представената от ответната страна справка от КАИС за ПИ с ид. ***, същият е собственост на „ПРИСТАНИЩЕ ТЕЦ ЕЗЕРОВО“ ЕАД и е с начин на трайно ползване „за пристанище“.

7. Относно заявения за вписване склад – сграда с ид.***, жалбоподателят представя и по делото като доказателства са приети: Оценка за съответствие № 109/22.12.2021г.; Разрешение за строеж № 2/17.02.2025г. на главния архитект на Община – [община]; нот.акт № ***; Постановление по чл.587, ал.1 ГПК от 26.09.2024г. на нотариус А. Г. – за признаване право на собственост вследствие реализирано разрешено строителство; Скица на сграда № 15-1020720-09.10.2024г., според която като собственик в кадастралния регистър е вписан „ПРИСТАНИЩЕ ТЕЦ ЕЗЕРОВО“ ЕАД.

8. По повод постъпилото заявление, с писмо № 3942#1/15.10.2024г. директорът на Дирекция „Морска администрация“ – Варна уведомил заявителя, че представеното Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 10/17.09.2024г. издадено от главния архитект на Община – [община], не съответства на изискванията на чл.6, т.1 от Наредба № 9/17.10.2013г. за изискванията за експлоатационна годност на пристанищата и специализирани пристанищни обекти /НИЕГПСПО/, т.к.:

1) не са изпълнени изискванията на чл.112г, ал.3 и ал.4 на ЗМПВВППРБ по отношение на изискването за издаване на разрешението за строеж/сграда, елемент от пристанищната инфраструктура, т.к. сграда „Склад за насипни товари и инертни материали“ с ид. **** се намира в ПИ с ид. ****, който е един от имотите, съставляващи пристанищен терминал ТЕЦ Езерово, част от Пристанище за обществен транспорт Варна, с начин на трайно ползване „за пристанище“, отреден да обслужва пристанищни дейности.

2) строежът неправилно е категоризиран като пета категория, което не съответства на чл.2, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 30 юли 2003г. за номенклатурата на видовете строежи, вр. чл.137, ал.2 ЗУТ, която определя всички елементи (каквато е сграда „Склад за насипни товари и инертни материали“ с ид. ***) от пристанищната инфраструктура на пристанищата за обществен транспорт като строежи от първа категория, б „а“;

3) предвид горното, Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 10/17.09.2024г. на главния архитект на Община – [община], не съответства на изискването на чл.2 от Наредба № 2/31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти.

Във връзка с констатацията по т.1 е посочено, че служебно известно е обстоятелството, че пристанищен терминал „ТЕЦ Езерово“ към момента няма одобрен генерален план, каквото е изискването на чл.112а, ал.1 ЗМПВВППРБ и е в процедура по изготвяне и одобряване на такъв, съгласно Заповед № РД-08-5/10.01.2019г. на МТИТС и № РД-02-14-12/04.01.2019г. на МРРБ. Независимо от това законодателят е предвидил възможност - в случай на необходимост, за процедиране за отделен елемент от генералния план на пристанищен терминал, който е в процес на изработване и одобрение, да се прилага чл.133 ЗУТ, приложим по препращане от чл.112п, ал.1 ЗМПВВППРБ.

По отношение констатациите по т.2 и т.3 е посочено, че изисквания документ за въвеждане в експлоатация на сграда с ид. *** следва: 1) да бъде издаден в резултат на разрешение за строеж, издадено от министъра на регионалното развитие и благоустройство по правилото на чл.112г, ал.4 от ЗМПВВППРБ; 2) да съответства на чл.6, т.1 от НИЕГПСПО; 3) да бъде издаден по ред, който съобразява действието на чл.2, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 30 юли 2003г. за номенклатурата на видовете строежи; 4) да съответства на изискванията на чл.177, ал.2 ЗУТ и чл.2 от Наредба № 2/31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти.

На основание чл.79, ал.2 от НИЕГПСПО, заявителят е уведомен, че ако не представи в 7-дневен срок изискваният от чл.6, т.2 НИЕГПСПО и чл.9, ал.5, т.7 от Наредба № 19 документ за въвеждане в експлоатация на сграда с ид. ***, процедурата по промяна на регистровите данни ще бъде прекратена и ще бъде издаден отказ за вписване на заявените промени.

9. Тъй като дадените указания не са изпълнени в указания срок, с писмо рег. № 3769#3/05.11.2024г. директорът на Дирекция „Морска администрация“ – Варна прекратил производството за вписване на промени в регистрови данни в Регистъра на пристанищата на Република България по партидата на ПТ „ТЕЦ ЕЗЕРОВО“, част от пристанище за обществен транспорт Варна. Указано е, че издаването на отказ не препятства заявителя да подаде ново заявление след отстраняване на несъответствията с нормативната уредба.

10. Отказът е обжалван с жалба Ж-20#1/14.11.2024г. по административен ред пред изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

11. С писмо изх.№ Ж-20#3/22.11.2024г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ уведомил жалбоподателя, че доколкото жалбата е подадена в отклонение от правилото по чл.84, ал.1 АПК (да се подава чрез административния орган, чиито акт се оспорва), тя своевременно е изпратена на органа, издал обжалвания акт, с приложена към него цялата административна преписка (чл.92, ал.1, вр. чл.97, ал.1), като административният орган не е намерил основание оспореният акт да бъде оттеглен, отменен или изменен.

12. Във връзка с жалба с рег. № Ж-20#1/14.11.2024г. на „Пристанище ТЕЦ Езерово“ ЕАД, директорът на Дирекция „Морска администрация“ – Варна изготвил Становище във връзка с приложението на чл.91 АПК, с което потвърдил прекратяването на административното производство и отказа за вписване на промени в регистровите данни в Регистъра на пристанищата на РБ по партидата на ПТ „ТЕЦ Езерово“, част от пристанище за обществен транспорт – Варна, по следните съображения:

- За неоснователно е прието възражението - че поради отпадането на думата „пристанища и“ в чл.137, ал.1, т.1, буква „а“ ЗУТ, строежът следва да се категоризира като пета категория, т.к. всички строежи в РБ следва да се категоризират, а разпоредбата чл.2, ал.1, т.4 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи ясно и категорично указва, че пристанищата за обществен транспорт и сградите, и съоръженията към тях, са строежи - категория първа, буква „а“. Към момента Наредбата не е отменена или изменена по отношение на категоризацията на строежите за пристанищата за обществен транспорт и сградите и съоръженията към тях.

- За неоснователно е прието твърдението - че промяната в чл.137 ЗУТ търси облекчаване на режима на строеж на територията на пристанищата, т.к. липсват такива мотиви в законопроекта, с който е извършено изменението.

- По възражението - че не е съобразена йерархията на нормативните актове и е приложен подзаконовия нормативен акт, а не ЗУТ, е прието, че разпоредбата на чл.112г, ал.4 от ЗМПВВППРБ е заложена в законов текст, а не в наредба и посредством чл.6, т.2 от Наредба № 9/17.10.2013г. за изискванията за експлоатационна годност на пристанищата и специализираните пристанищни обекти, директно обвързва служителите на администрацията, които са задължени да правят преценка за законосъобразност при издаването на индивидуалните административни актове. Поради това че чл.112г, ал.4 ЗМПВВППРБ не е бил спазен и е издадено разрешение за строеж, категоризиран като пета категория от главния архитект на Община – [община], са нарушени законовите изисквания.

- Относно твърдението - че ПТ „ТЕЦ Езерово“ не разполага с одобрен генерален план и в тази връзка според жалбоподателя следва да се приложи чл.112п ЗМПВВППРБ и да се следват нормативите, заложени в ЗУТ, е прието, че в случая действително могат да се приложат нормативните изисквания на чл.133 ЗУТ, като от Разрешение за строеж№ 2/17.02.2022г. издадено от главния архитект на Община – [община], не става ясно как в случая е изпълнено изричното изискване на чл.78 ЗУТ – пристанищата да се изграждат съобразно предвижданията на устройствените планове. В конкретния случай за ПТ „ТЕЦ Езерово“ липсва одобрен генерален план, който по същество е ПУП и който към момента е в процес на изготвяне и одобряване, за което има издадена съвместна заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В тази връзка разпоредбата на чл.133 ЗУТ предвижда, когато в процеса на изработване на ПУП, инвестиционното проектиране за нови строежи в поземлените имоти да се разрешава въз основа на план-извадка на ПУП, от изработвания проект за ПУП, какъвто е проектът за генерален план на ПТ „ТЕЦ Езерово“ – от която възможност жалбоподателят не се е възползвал.

В становището е посочено и че несъответствието на представеното РС № 2/17.02.2022г. с изискванията на чл.112г, ал.4 ЗМПВВППРБ е сведено до знанието на „Пристанище ТЕЦ Езерово“ ЕАД още на 26.04.2023г., когато инспектори на Дирекция „Морска администрация – Варна“ са извършили текуща проверка на инфраструктурата на ПТ „ТЕЦ Езерово“, при която са констатирали строителни изкопни дейности, в западния край на пристанището, на мястото на откритата складова площ срещу кейово място № 3 – процесния склад, и жалбоподателят е можело да приведе строежа в съответствие с нормативната уредба.

13. Видно от постъпилия по делото отговор С.д. № 131/06.01.2025г. от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, в законоустановения срок по чл.97, ал.1 АПК няма произнасяне по жалбата.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на оспорването:

Както е посочено в писмо изх.№ Ж-20#3/22.11.2024г. на изпълнителния директор на ИА „Морска администрация“, първоначално жалбата е подадена до административния орган в отклонение на правилото по чл.84, ал.1 АПК – да се подава чрез административния орган, чийто акт се оспорва, поради което е изпратена на издателя на акта за упражняване на правомощието му да преразгледа акта по чл.91, ал.1 АПК. В рамките на тази процедура директорът на Дирекция „Морска администрация“ – Варна не е намерил основания за оттегляне, отмяна или изменение на издадения отказ. Становището му, ведно с цялата административна преписка по обжалвания отказ, са постъпили при горестоящия орган на 21.11.2024г., от който момент е започнал да тече срока по чл.97, ал.1 АПК – изтичащ на 05.12.2024г. (четвъртък, работен ден). Смятано от 06.12.2024г. е започнал да тече 14-дневния срок по чл.149, ал.3 АПК за обжалване по съдебен ред, в рамките на който е постъпила жалбата в съда.

Видно от публикуваната информация на сайта на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ - https://www.marad.bg, подраздел Административни услуги, както и на сайта на Министерството на електронното управление – www.egov.bg, подраздели - Доставчици на услуги/ Изпълнителни агенции/ Изпълнителна агенция „Морска администрация“/Услуги, вписването на пристанища, терминали и специализирани пристанищни обекти в регистъра на пристанищата на Република България и издаване на удостоверения за регистрация, е административна услуга с [идентификатор], която се предоставя на основание чл.92, ал.4 - 9, и чл.112, ал.3 – 5 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България и чл.2 от Наредба № 19/09.12.2004г. за регистрация на пристанищата на Република България.

Съгласно чл.3, ал.1 и ал.2 от Наредба № 19/09.12.2004г., в пристанище, пристанищен терминал или специализиран пристанищен обект, не могат да бъдат извършвани пристанищни дейности и услуги по ЗМПВВППРБ, ако не са вписани в регистъра на пристанищата на Република България. След вписването им в регистъра, могат да се предоставят само вписаните в регистъра пристанищни услуги, като се използват само вписаните пристанищни съоръжения и плаващи устройства. Пристанищата, пристанищните терминали и специализираните пристанищни обекти се вписват в регистъра на пристанищата след издаване на удостоверение за експлоатационна годност.

Доколкото в случая се отказва предоставянето на услуга по чл.2 от Наредба № 19/09.12.2004г. и липсата на регистрация в регистъра препятства извършването в процесния склад на пристанищни дейности и услуги по ЗМПВВППРБ, е налице годен за обжалване по съдебен ред административен акт – изричен отказ на директора на Дирекция „Морска администрация“ – Варна, обективиран в писмо рег.№ 3769#3/05.11.2024г.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна – заявителят по регистърното производство, в срока по чл.149, ал.3 АПК и срещу годен за обжалване индивидуален административен акт – изричен отказ, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на проверката по чл.168, вр. чл.146 АПК, съдът преценява, че обжалваният отказ е издаден от материално и териториално компетентен орган по чл.10, ал.3, вр.чл.11, ал.1 от Наредба № 19/09.12.2004г. за регистрация на пристанищата на РБ – директорът на Дирекция „Морска администрация“ – Варна. Обжалваният отказ е надлежно мотивиран и съдържа всички съществени реквизити по чл.59, ал.2 АПК, в т.ч. фактическите и правни основания, мотивирали отказа. Съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт - в съпътстващата документация по неговото издаване или най-късно до изпращането на жалбата срещу акта, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, но не могат да се излагат едва в съдебното заседание по оспорване на акта. В тази връзка, конкретните съображения, мотивирали компетентният да се произнесе по заявлението орган да постанови изричен отказ, са изложени в становището във връзка с приложението на чл.91 АПК, за което жалбоподателят е уведомен с писмо изх. № Ж-20#3/20.11.2024г. от изпълнителния директор на ИА „Морска администрация“.

В хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения. На основание чл.10, ал.4, вр. чл.11, ал.2 НРПРБ, с писмо № 3942#1/15.10.2024г. заявителят е уведомен конкретно и мотивирано кои законови изисквания не изпълнява подаденото от него заявление, като е вписано и изрично предупреждение, че ако нередовностите не се отстранят, процедурата по заявлението ще бъде прекратена и ще бъде постановен отказ.

Правилно е приложен и материалния закон.

Спорът между страните е формиран по въпроса дали по отношение на процесния склад са изпълнени законовите изисквания да бъде нанесен в Регистъра на пристанищата на РБ като част от инфраструктурата на Пристанищен терминал ТЕЦ ЕЗЕРЕВО, за извършване на разрешените дейности и услуги. Конкретно страните спорят дали преценката за изпълнение на изискването по чл.6, т.2 от Наредба № 9 от 17.10.2013г. за изискванията за експлоатационна годност на пристанищата и специализираните пристанищни обекти – пристанищата/пристанищните терминали, както и отделните елементи на пристанищната инфраструктура да са снабдени с документ за въвеждане в експлоатация, трябва да се осъществява по правилата по ЗУТ или по правилата на ЗМПВВППРБ?

Приложима към разрешаване на спорните въпроси е следната правна уредба:

I. Закон за устройство на територията /ЗУТ/:

Съгласно чл.1, ал.2 ЗУТ, този закон урежда обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България, и определя ограниченията върху собствеността за устройствени цели.

Съгласно чл.78 ЗУТ, железопътни гари, пристанища и летища се изграждат съобразно предвижданията на устройствените планове и се свързват задължително с първостепенната улична мрежа, с линиите на масовия обществен пътнически транспорт, съответно с железопътната и пътната мрежа.

Разпоредбата на чл.133, ал.1 ЗУТ предвижда, че в процеса на изработване на подробни устройствени планове инвестиционно проектиране за нови строежи в поземлените имоти може да се разрешава въз основа на подробен устройствен план, който е извадка от изработвания проект за подробен устройствен план. Изработването на план-извадка се разрешава от кмета на общината, а в случаите по чл.124а, ал. 3 и 4 – съответно от областния управител или от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Съгласно чл.137, ал.1, т.1, буква а), в редакцията към ДВ, бр.55/2018г., в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация, първа категория са строежите на автомагистрали, скоростни пътища и пътища І и ІІ клас от републиканската пътна мрежа, железопътни линии, пристанища и летища за обществено ползване, метрополитени и съоръженията към тях.

Съгласно изменението на ЗУТ с ДВ, бр.104/2020г. от чл.137, ал.1, т.1, буква а) е заличена думата „пристанища“.

Съгласно чл.137, ал.1, т.1, буква л) ЗУТ, първа категория са и други строежи с национално значение, определени с акт на Министерски съвет.

Съгласно чл.177, ал.2 ЗУТ, строежите от първа, втора и трета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, при условия и по ред, определени в наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Разрешенията за ползване се публикуват в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл.5а.

Съгласно чл.177, ал.3 ЗУТ, строежите от четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж, при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 2.

II. Наредба № 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи:

Съгласно чл.2, ал.1 от Наредбата, видовете строежи от първа категория, буква „а“, са: …; т.4 - пристанища за обществен транспорт, сгради и съоръженията към тях - морски и речни гари, жп коловози и вътрешни пътища, вълноломи, кейове, докове, плавателни канали, терминали, фарове и др.

Съгласно чл.2, ал.11 от Наредбата, видовете строежи от първа категория, буква „л“, са други строежи с национално значение, определени със закон или с акт на Министерски съвет.

III. Наредба № 2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти:

Съгласно чл.1, ал.1, с тази Наредба се определят: т.1 - условията и редът за разрешаване ползването на строежите от първа, втора и трета категория по чл.137, ал.1 и 2 ЗУТ на територията на Република България, независимо от източника на финансиране; т.2 - условията и редът за регистриране въвеждането в експлоатация на строежите от четвърта и пета категория по чл.137, ал.1 и 2 ЗУТ на територията на Република България от органа, издал разрешението за строеж, независимо от източника на финансиране;

Съгласно чл.2 от Наредбата, началникът на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) или упълномощено от него лице издава разрешение за ползване на строежите въз основа на: окончателен доклад, съставен от лицето, упражняващо строителен надзор, за строежите от първа, втора и трета категория по чл.137, ал.1, т.1, 2 и 3 ЗУТ и протокол обр.16 за установяване годността за ползване на строежа, съставен от Държавна приемателна комисия (ДПК) съгласно Наредба № 3 от 2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството с предложение за издаване на разрешение за ползване.

Съгласно чл.2а, органът, издал разрешението за строеж, регистрира въвеждането в експлоатация, като издава удостоверение за въвеждане в експлоатация за строежите от четвърта и пета категория по чл.137, ал.1, т.4 и 5 ЗУТ.

IV. Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България /ЗМПВВППРБ/:

Този закон, съгласно чл.1, ал.1, урежда правния режим на морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

Съгласно чл.92, ал.1, пристанището е участък, който включва акватория, територия и инфраструктура на брега на Черно море, р.Дунав, островите и каналите, разположено е на територията на една или повече общини и обединява природни, изкуствено създадени и организационни условия за безопасно приставане, престояване и обслужване на кораби.

За всички пристанища, с изключение на военните, се води регистър при условия и по ред, определени с наредба на министъра на транспорта и съобщенията – чл.92, ал.4.

В регистъра по ал.4 се вписват обстоятелствата по т.1 – т.14 вкл., сред които: пристанищните дейности и услуги, предоставяни в пристанището /т.5/; операторът или операторите, получили достъп до пазара на пристанищни дейности и услуги по т.5 /т.6/; номерът и датата на издаване на удостоверението за експлоатационна годност /т.7/; идентификаторите по кадастралната карта на поземлените имоти, съставляващи територията на зоните за съхранение на товари, които не се намират непосредствено на брега; обща площ на откритите и на покритите складове и общ обем на специализираните складове за наливни и насипни товари в тях /т.10/; промените в обстоятелствата по т.1 – 11 /т.13/; датата на заличаване на вписването и основанието за това /т.14/ - чл.92, ал.5.

Пристанищата се вписват в регистъра на пристанищата след издаване на удостоверение за експлоатационна годност. В пристанище, което не е вписано в регистъра по ал.4, не могат да се извършват пристанищни дейности и услуги по този закон – чл.92, ал.6 и ал.7.

Разпоредбата на чл.98 регламентира видовете пристанища, както следва: 1. за обществен транспорт - независимо дали осъществяват вътрешен или международен трафик; 2. рибарски; 3. яхтени; 4. със специално предназначение; 5. военни, включително граничнополицейски.

Съгласно чл.103, ал.1, пристанище за обществен транспорт е всяко пристанище, в което се извършват срещу заплащане пристанищни услуги и други съпътстващи дейности от/на кораби и сухоземни транспортни средства, което е достъпно без ограничение за всички кораби и товари.

Територията и пристанищната инфраструктура на пристанищата за обществен транспорт, с изключение на инфраструктурата за достъп, може да бъде собственост на държавата, на общините, на физически и юридически лица – чл.106, ал.1.

Съгласно чл.106а ЗМПВВППРБ, за морските пристанища Бургас и Варна по т.2 на приложение II от Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013г. относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС (ОВ, L 348/1 от 20 декември 2013г.), се прилага Регламент (ЕС) 2017/352 на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2017г. за създаване на рамка за предоставянето на пристанищни услуги и общите правила за финансовата прозрачност на пристанищата.

Разпоредбата на чл.112а, ал.1 предвижда, че изграждането и разширяването на пристанище за обществен транспорт се извършва въз основа на генерален план, изработен в съответствие с одобрената от Министерския съвет Интегрирана транспортна стратегия за периода до 2030г., Морския пространствен план на Република България, концепциите и схемите за пространствено развитие и устройствените планове от по-горна степен.

Проектът на генерален план на пристанище за обществен транспорт се приема от междуведомствен експертен съвет, назначен от министъра на транспорта и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството, в който се включват упълномощени представители на общините и областите по местоположение на пристанището за обществен транспорт, както и на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването и Агенция „Митници“. В зависимост от спецификата на съответното пристанище в съвета могат да се включват представители и на други заинтересувани ведомства и организации – чл.112а, ал.4.

Приетият по реда на ал.4 проект на генерален план се одобрява от министъра на транспорта и съобщенията и от министъра на регионалното развитие и благоустройството – чл.112а, ал.5.

Одобреният по реда на ал 5 генерален план е специализиран подробен устройствен план по смисъла на Закона за устройство на територията - план за регулация и застрояване за пристанищната територия и парцеларен план за пристанищната акватория – чл.112а, ал.7.

Визата за проектиране на цялото пристанище или на отделни обекти и подобекти в него се издава по реда на Закона за устройство на територията и представлява извадка от одобрения генерален план на пристанището – чл.112а, ал.9.

Съгласно чл.112г, ал.1, инвестиционното проектиране за изграждане на ново, за разширение на съществуващо или за изграждане на отделни обекти и подобекти в пристанище за обществен транспорт – държавна собственост се възлага от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ или от концесионер – в случаите, когато съгласно договора за концесия строителството се извършва със средства на концесионера.

Инвестиционното проектиране за изграждане на ново, за разширение на съществуващо или за изграждане на отделни обекти и подобекти в пристанище за обществен транспорт се възлага от заявителя на инвестиционната инициатива или друго лице, отговарящо на изискванията на чл.161, ал. 1 от Закона за устройство на територията – чл.112г, ал.2.

Инвестиционните проекти се съгласуват от министъра на транспорта и съобщенията преди внасянето им за одобряване. Инвестиционните проекти се одобряват и разрешение за строеж се издава от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от оправомощено от него длъжностно лице – чл.112г, ал.3 и ал.4.

За неуредените въпроси във връзка със създаването, съгласуването, съобщаването, приемането, одобряването и обжалването на специализираните подробни устройствени планове за пристанища и специализирани пристанищни обекти и на техните изменения, както и във връзка с изработването, съгласуването и одобряването на инвестиционните проекти, издаването на разрешение за строеж, изграждането и въвеждането в експлоатация на строежите по този закон се прилагат съответно разпоредбите на Закона за устройство на територията и на подзаконовите актове по прилагането му – чл.112п, ал.1.

V. Наредба № 10 от 31.03.2014г. за обхвата и съдържанието, изработването, одобряването и изменението на генералните планове на пристанищата за обществен транспорт:

Наредбата е издадена на основание чл.112а, ал.6 ЗМПВВППРБ и определя изискванията за обхвата и съдържанието на генералните планове на пристанищата за обществен транспорт, на свързаните с тях предварителни (прединвестиционни) проучвания и задания за проектиране, както и правилата за изработване, одобряване и изменение на генералните планове на пристанищата за обществен транспорт. Наредбата се прилага при създаване на нови и при изменение на действащи генерални планове на пристанищата за обществен транспорт – чл.1, ал.1 и ал.2.

Съгласно чл.2, ал.1 от Наредбата, генералният план на пристанище за обществен транспорт е устройствената основа за изграждането и развитието, в т.ч. разширяването на пристанището. С генералния план на пристанището за обществен транспорт се определят концепциите за дългосрочно развитие на съответната територия и акватория, обосновани с технологични и маркетингови изводи, и взаимовръзката на тези концепции с одобрената от Министерския съвет Стратегия за развитие на транспортната система на Република България и с Общия генерален план за транспорта на България, както и със съответните концепции и схеми за пространствено развитие и устройствени планове от по-висока степен.

Съгласно чл.3, ал.1, генералният план е елемент от заявлението за инвестиционна инициатива за изграждане на ново или за разширение на съществуващо пристанище за обществен транспорт. Генералният план на пристанище за обществен транспорт се изработва и одобрява като план за регулация и застрояване за пристанищната територия и парцеларен план за пристанищната акватория – ал.2. Визата за проектиране на цялото пристанище или на отделни обекти или подобекти в него представлява извадка от одобрения генерален план с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива – ал.3.

Съгласно чл.20, ал.1, т.1 и чл.22, ал.1 от Наредбата, разрешение за изработване на проект на генерален план за пристанищата за обществен транспорт с национално значение, се дава със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството по искане на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, след представяне на становището от ИА „Морска администрация“ по чл. 21, ал. 2.

Съгласно чл.36, ал.1, въз основа на решението на Междуведомственият експертен съвет по чл.35, ал.1, т.3, букви „а" или „б" министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министърът на регионалното развитие и благоустройството издават съвместна заповед, с която одобряват или отказват да одобрят проекта на генерален план на пристанище за обществен транспорт. Заповедта подлежи на обнародване в „Държавен вестник" и на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс – чл.36, ал.2.

Съгласно § 4, ал.1 от ПЗР на Наредбата, заварените производства за даване на разрешение за изработване на проект на генерален план на пристанище за обществен транспорт се довършват по реда на тази наредба.

VI. Наредба № 19 от 9.12.2004г. за регистрация на пристанищата на Република България /НРПРБ/:

Наредбата е издадена на основание чл.92, ал.4 ЗМПВВППРБ от министъра на транспорта и съобщенията, обн., ДВ, бр.111 от 21.12.2004г., в сила от 21.12.2004г., и урежда условията и редът за регистрация на пристанищата, пристанищните терминали и специализираните пристанищни обекти в регистъра на пристанищата на Република България, с изключение на военните пристанища – чл.1, ал.1 и ал.2.

Съгласно чл.2, ал.1 от НРПРБ, регистърът на пристанищата на Република България се води от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ по образец (приложение № 1). Регистърът на пристанищата на Република България е публичен. Извлечение от него (приложение № 9) се публикува в интернет страницата на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ – чл.2, ал.2 и ал.3.

Съгласно чл.3, ал.1 НРПРБ, в пристанище, пристанищен терминал или специализиран пристанищен обект, които не са вписани в регистъра на пристанищата, не могат да се извършват пристанищни дейности и услуги по ЗМПВВППРБ. В пристанище или пристанищен терминал, които са вписани в регистъра на пристанищата, могат да се предоставят само вписаните в регистъра пристанищни услуги, като се използват само вписаните пристанищни съоръжения и плаващи устройства – чл.3, ал.2.

Обстоятелствата, които подлежат на вписване в Регистъра са регламентирани в чл.7, ал.1, т.1-14 НРПРБ, сред които: пристанищните дейности и услуги, предоставяни в пристанището, за извършването на които се изисква ползването на пристанищна територия и/или пристанищни съоръжения (приложение № 2) /т.5/; операторът или операторите, получили достъп до пазара на пристанищни дейности и услуги по т.5 /т.6/; основните параметри – обща дължина на кейовия фронт, в т.ч. на плаващите хидротехнически съоръжения, служещи за връзка между кораба и брега; проектни дълбочини в оперативната акватория; обща площ на откритите и на покритите складове и общ обем на складовете за течни товари /т.8/; промените в обстоятелствата по т. 1 – 12 /т.13/;

Съгласно чл.10, ал.2 НРПРБ, вписването на пристанището, пристанищния терминал или специализирания пристанищен обект в регистъра се извършва в 7-дневен срок от подаване на заявлението, а при фактическа и правна сложност – в 14-дневен срок. Когато е необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства или да се даде възможност на други граждани и организации да се защитят, вписването се извършва до един месец от започване на производството. Длъжностното лице отбелязва датата и часа на вписването, името на вписващия и се подписва.

В сроковете по ал.2 директорът на съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ издава удостоверение за регистрация на пристанището, на пристанищния терминал или специализирания пристанищен обект – чл.10, ал.3.

При констатиране на непълнота или несъответствие в документите по чл.9 и чл.9а заявителят се уведомява писмено в 3-дневен срок от постъпването на заявлението, като се посочва срок за отстраняването им. Срокът по ал.1 започва да тече след отстраняване на несъответствието или непълнотата – чл.10, ал.4.

Съгласно чл.10, ал.5 НРПРБ, в случай че непълнотата или несъответствието не бъдат отстранени в определения срок, директорът на съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ отказва вписване на пристанището, пристанищния терминал или специализирания пристанищен обект в регистъра.

Отказът за вписване на пристанището, пристанищния терминал или специализирания пристанищен обект в регистъра може да бъде оспорен по административен ред пред изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ – чл.10, ал.6.

При промяна в обстоятелствата, подлежащи на вписване, пристанищният оператор (съответно собственикът на пристанището или на специализирания пристанищен обект) е длъжен писмено да уведоми съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ в 15-дневен срок от настъпване на промяната. Внасянето на промени в регистъра се извършва по реда на чл.9, чл.9а и 10 – чл.11, ал.1.

Към заявлението за вписване на промени във вече вписани в Регистъра на пристанищата обстоятелства се прилагат тези от документите по чл.9, ал.2, които обосновават исканата промяна, както и документ за внесена държавна такса по Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – чл.11, ал.2.

В случаите по ал.1 в регистъра се извършва отбелязване, като старите данни не се заличават. В регистъра се отбелязват и датата на вписване на промяната, и регистрационният номер на документа, с който е поискано вписване на промяната – чл.11, ал.4 и ал.5.

VII. Наредба № 9 от 17.10.2013г. за изискванията за експлоатационна годност на пристанищата и специализираните пристанищни обекти /НИЕГПСПО/:

Наредбата е издадена на основание чл.95, ал.1 ЗМПВВППРБ и с нея се определят изискванията за експлоатационна годност на пристанищата и на специализираните пристанищни обекти по чл.111а и 111б ЗМПВВППРБ, за квалификацията на работната сила и за издаване на удостоверения за експлоатационна годност.

Наредбата се прилага за всички български пристанища с изключение на военните, както и за всички специализирани пристанищни обекти с изключение на създадените по естествен начин зимовници – чл.1, ал.3.

Съгласно чл.6 от НИЕГПСПО, пристанищата/пристанищните терминали, както и отделните елементи на пристанищната инфраструктура, с изключение на плаващите хидротехнически съоръжения, трябва: 1. да са изградени в съответствие със строителните и техническите правила и нормативи, действащи по време на изграждането им; 2. да са снабдени с документ за въвеждане в експлоатация; 3. да отговарят на изискванията на тази наредба.

При така действащата правна уредба, настоящият състав преценява, че постановения отказ по заявление рег. № В-3768#1/02.10.2024г. за вписване на промени в регистровите данни в Регистъра на пристанищата на РБ по партидата на Пристанищен терминал „ТЕЦ ЕЗЕРОВО“ – вписването в регистъра на сграда с ид. ***, представляваща „Склад за насипни товари и инертни материали“, намираща се в ПИ с ид. ***, е законосъобразен.

Не се спори, че жалбоподателят „ПРИСТАНИЩЕ ТЕЦ ЕЗЕРОВО“ ЕАД е регистриран като пристанищен оператор по смисъла на чл.1, ал.2 от Наредба № 18 от 03.12.2004г. за регистрация на пристанищните оператори в Република България, съгласно Удостоверение за регистрация № 11015/01.07.2019г. издадено от директора на Дирекция „Морска администрация“ – Варна, с право да предоставя пристанищни услуги по чл.116, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.2 от ЗМПВВППРБ.

Услугите се предоставят на пристанищен терминал по смисъла на § 2, т.16 ДР ЗМПВВППРБ – Пристанищен терминал „ТЕЦ ЕЗЕРОВО“, който съгласно Удостоверение за експлоатационна годност № 11049/06.03.2023г. на министъра на транспорта и съобщенията и Удостоверение за регистрация на пристанище № 11058/09.03.2023г. на директора на Дирекция „Морска администрация“ – Варна, е част от Пристанище за обществен транспорт Варна, регистрирано в Регистъра на пристанищата на РБ в раздел 1, под № 7, стр.97 - 99, с предназначение: Пристанищни дейности и услуги по чл.116, ал.3, т. 2 във връзка с ал.2, т.2 от ЗМПВВППРБ – обработка на товари и поща - товарене, разтоварване, подреждане, съхраняване, преопаковка на различни по тип товари, вътрешнопристанищен (терминален) превоз на товари и поща и други.

Цитираните удостоверения са публично достъпни на сайта на жалбоподателя - https://port-ezerovo.com/litsenzi.

От приетите по делото съвместна Заповед № РД-08-230/17.05.2022г./РД-02-14-148/10.05.2022г. на МТИТС и МРРБ, и справка от КАИС, безспорно се установява, че Пристанищен терминал ТЕЦ ЕЗЕРОВО включва пет поземлени имота, сред които ПИ с ид.*** – собственост на жалбоподателя и с начин на трайно ползване – „за пристанище“. Въз основа на Разрешение за строеж № 2/17.02.2022г. на главния архитект на Община–Белослав жалбоподателят е реализирал в собствения си ПИ с ид. ***строителство на „склад за насипни товари и инертни материали със ЗП/РЗП 5817кв.м.“, за който има издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 10/17.09.2024г. на главния архитект на Община – [община]. От представените нот.акт № **** и скица на сграда № 15-1020720-09.10.2024г. безспорно се установява и че жалбоподателят притежава титул за собственост на новопостроения склад и е вписан като негов собственик в кадастралния регистър.

Общата площ на откритите и на покритите складове е подлежащо на вписване обстоятелство по чл.7, т.8 от Наредба № 19. По арг. от тази разпоредба и разпоредбите на чл.3, ал.2 и чл.7, т.5 от същата Наредба, за да се извършват в този склад дейностите и пристанищни услуги по чл.116, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.2 от ЗМПВВППРБ – за които Пристанищен терминал ТЕЦ ЕЗЕРОВО е регистриран, следва същият да бъде отразен в Регистъра на основание чл.92, ал.5, т.8 ЗМПВВППРБ и чл.7, ал.1, т.13, вр. т.8 и чл.11, ал.1, ал.4 и ал.5 от Наредба № 19.

Изрично с разпоредбата на чл.9, ал.5, т.7 от Наредба № 19, приложима по препращане от чл.11, ал.2 от същата наредба, е въведено изискване към заявлението за вписване на промени във вече вписани обстоятелства да се прилагат документите, удостоверяващи въвеждането на строежа (строежите) в експлоатация – каквото е общото изискване по чл.6, т.2 от Наредба № 9 за експлоатационна годност на пристанищата, а именно да са снабдени с документ за въвеждане в експлоатация.

Пристанище Варна – част от което е Пристанищен терминал „ТЕЦ ЕЗЕРОВО“, е част от трансевропейската транспортна мрежа, структура на ниво широкообхватната мрежа, съгласно т.2 от Приложение II на Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013г. относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС.

Както следва от съображение (10) от Регламент (ЕС) № 1315/2013, двете нива на трансевропейската транспортна мрежа – широкообхватната и основната мрежа, представляват най-високото равнище на планиране на инфраструктура в рамките на Съюза.

Според съображение (11), широкообхватната мрежа следва да бъде транспортна мрежа, покриваща цяла Европа, осигуряваща достъп и свързаност на всички региони в Съюза, включително периферните, островните и най-отдалечените региони, което е предмет и на интегрираната морска политика, установена с Регламент (ЕС) № 1255/2011 на Европейския парламент и на Съвета, и засилваща социалното и икономическото сближаване между тях.

Съгласно чл.4 от Регламент (ЕС) № 1315/2013 „Цели на трансевропейската транспортна мрежа“, трансевропейската транспортна мрежа укрепва социалното, икономическото и териториалното сближаване на Съюза и допринася за създаването на единно европейско транспортно пространство, което е ефикасно и устойчиво, увеличава ползите за своите потребители и подкрепя приобщаващия растеж.

Според съображение (2) от Регламент (ЕС) 2017/352 на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2017 година за създаване на рамка за предоставянето на пристанищни услуги и общи правила за финансовата прозрачност на пристанищата, пристанищата допринасят за дългосрочната конкурентоспособност на европейската промишленост на световните пазари, като същевременно създават добавена стойност и работни места във всички крайбрежни региони на Съюза.

Съгласно съображение (7) от Регламент (ЕС) 2017/352, по-голямата част от морския трафик в Съюза преминава през морските пристанища на трансевропейската транспортна мрежа, създадена с Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета. За да се постигне целта на настоящия регламент по пропорционален начин, без да се налага ненужна тежест върху другите пристанища, настоящият регламент следва да се прилага за морските пристанища от трансевропейската транспортна мрежа, всяко от които играе съществена роля в европейската транспортна система — или защото обслужва над 0,1 % от общия обем товарни превози в ЕС или от общия брой пътници, или защото подобрява регионалния достъп до островни или периферни области.

Съгласно чл.1, § 4 от Регламент (ЕС) 2017/352, същият се прилага за всички морски пристанища от трансевропейската транспортна мрежа, изброени в приложение II към Регламент (ЕС) № 1315/2013 – така и в чл.106а .

Противно на твърдението на жалбоподателя, заличаването на думата „пристанища“ от разпоредбата на чл.137, ал.1, т.1, буква а) ЗУТ няма за цел на облекчи режима на строеж на територията на пристанищата, а цели да осигури мерки на национално ниво за прилагане на Регламент (ЕС) 2017/352. Изменението в чл.137, ал.1, т.1, буква а) е извършено с § 55 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на РБ – ДВ, бр.104/08.12.2020г. Със същия закон - § 24 от ЗИД на ЗМПВВППРБ, е извършено изменение и в разпоредбата на чл.112г, ал.1 ЗМПВВППРБ. Относно това изменение в мотивите към законопроекта е посочено, че има за задача да се постигне уеднаквяване на понятийния апарат на ЗМПВВППРБ.

Видно от мотивите към законопроекта, публично достъпни на сайта на Народното събрание на РБ - https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/157436, в приложното поле на Регламент (ЕС) 2017/352 попадат две български морски пристанища – морското пристанище в градски възел – Бургас (част от основната TEN-T) и морското пристанище в градски възел – Варна (част от разширената TEN-T) – каквито според действащото българско законодателство не съществуват. В района на Бургас и Варна функционират по едно пристанище за обществен транспорт с национално значение и по няколко пристанища за обществен транспорт с регионално значение. Законодателната задача – да бъдат осигурени мерки на национално ниво за прилагане на Регламент (ЕС) 2017/352, включва и премахване на разделението на пристанищата за обществен транспорт на такива с национално и такива с регионално значение, като по този начин се осигури приложението на недвусмислено изразеното в преамбюла на Регламент (ЕС) 2017/352 разбиране на европейския законодател, че пристанищните оператори следва да бъдат свободни да извършват пристанищни услуги в попадащите в приложното поле на регламента пристанища, като минималните изисквания, които им се налагат, трябва да бъдат обективни, прозрачни, недискриминационни, имащи отношение към предоставянето на пристанищната услуга, и да допринасят за постигане на високо качество на предоставяните услуги, а всяко ограничаване на броя на пристанищните оператори трябва да се основава на ясни и обективни причини и да не създава несъразмерни пречки на пазара.

След като Пристанище – Варна е част от трансевропейската транспортна мрежа, осигуряваща достъп и свързаност на всички региони на Съюза и допринасяща за създаването на единно европейско пространство и за дългосрочната конкурентноспособност на европейската промишленост на световните пазари, обосновано може да се приеме, че независимо от отпадането на думата „пристанища“ от чл.137, ал.1, т.1, буква а) от ЗУТ, пристанища Бургас и Варна са обекти, признати с акт на вторичното право на ЕС като обекти с европейско значение и като такива попадат в обхвата на чл.137, ал.1, т.1, буква л) ЗУТ, вр. чл.2, ал.11 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи – от първа категория.

При това положение обосновано от закона с писмо № 3942#1/15.10.2024г. на жалбоподателя е указано, че не представя Удостоверение за въвеждане в експлоатация, отговарящо на изискванията на чл.6, т.1 от НИЕГПСПО, чл.9, ал.5, т.7 НРПРБ и чл.112г, ал.3 и ал.4 ЗМПВВППРБ, т.к. представеното от него с № 10/17.09.2024г. е издадено от главния архитект на Община – Белослав и не съответства на изискванията на чл.2 от Наредба № 2/31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ.

Противно на защитната теза на жалбоподателя, преценката за изпълнение на посочените изисквания следва да се извършва в контекста на специалните изисквания, заложени в ЗМПВВППРБ, а не общите в ЗУТ. В този смисъл правилно е позоваването на разпоредбата на чл.112г, ал.4 ЗМПВВППРБ, според която инвестиционните проекти се одобряват и разрешение за строеж се издава от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от оправомощено от него длъжностно лице. Документите, съставяни в хода на процесното строителство не отговарят на изискванията на ЗМПВВППРБ, който е специален по отношение на ЗУТ (lex specialis derogat legi generali) и след като в указания срок заявителят не е отстранил нередовностите по заявлението, правилно директорът на Дирекция „Морска администрация“ – Варна е постановил отказ за отразяване на промяната в Регистъра.

Без значение за крайния резултат, следва да се посочи, че неправилно и извън предоставените му от закона компетенции директорът на Дирекция „Морска администрация“ – Варна е изследвал наличието на одобрен генерален план за Пристанище – Варна, респ. наличието на план-извадка от изработвания проект по чл.133 ЗУТ, т.к. това е преценка, която по арг. чл.142, ал.2 ЗУТ, чл.148 ЗУТ, чл.112г, ал.4 ЗМПВВППРБ, вр. чл.112п, ал.1 ЗМПВВППРБ, се извършва във фазата на одобряването на инвестиционните проекти и издаването на разрешение за строеж от компетентния за това орган – в случая това е министъра на регионалното развитие и благоустройството. Отделно, видно от разрешението за строеж, на което се позовава жалбоподателя, в същото е посочено, че се издава на основание Скица с виза за проектиране с изх.№ ИВП-80/1/01.06.2021г. (т.2). Същата не е изискана и не е анализирана от административния орган, въпреки че е с дата, следваща датата, на която е разпоредено изработването на проект на генерален план на пристанище за обществен транспорт с регионално значение „ТЕЦ ЕЗЕРОВО“ – ПУП-ПРЗ, с обхват, засягащ [ПИ] съгласно съвместна Заповед № РД – 08 – 5/10.01.2019г. (МТИТС) и № РД-02-14-12/04.01.2019г. (МРРБ).

По изложените съображения обжалваният отказ се явява постановен при спазване на материалния закон и съобразяване с преследваната от него цел, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Независимо от изхода на спора, разноски на ответника не следва да се присъждат, т.к. не са поискани.

Водим от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ПРИСТАНИЩЕ ТЕЦ ЕЗЕРОВО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [община], обл.Варна, п.к. 9168, представлявано от изп. д-р Д. П., чрез юрк. Н. А., против отказ на директора на Дирекция „Морска администрация“ – Варна, обективиран в писмо № 3769#3/05.11.2024г., по заявление рег. № В-3768#1/02.10.2024г. за вписване на промени в регистровите данни в Регистъра на пристанищата на Република България по партидата на Пристанищен терминал „ТЕЦ Езерово“, част от пристанище за обществен транспорт Варна – сграда с ид. ***, обл.Варна, [община], [населено място], вид собственост – частна, функционално предназначение – складова база, склад, бр.етажи – 1, застроена площ 5817 кв.м., представляваща „Склад за насипни товари и инертни материали“, намираща се в [ПИ], от пета категория.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните!