Р Е
Ш Е Н
И Е №260013
гр.Габрово, 05.02.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ
: И.Димова
С.Миланези
при секретаря М. Шаханова, като
разгледа докладваното от съдията Пенкова
в.гр.д. №414 по описа за 2020г. ,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищците И.Д.М. и Т.Б.М. ,подадена
чрез пълномощника адв. С. срещу постановеното
решение на Севлиевски районен съд по гр.д.№558/2019г.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
постановеното от Севлиевски районен съд решение. Твърди се, че в
нарушение на чл.238 и чл.239 от ГПК първоинстанционният съд е отменил своето
протоколно определение от 17.12.2019г., постановено на основание чл.239 ГПК при
направено от ищците искане по чл.238,ал.1 ГПК. Излагат се доводи за
неотменяемост на обективираната воля на съда да се произнесе с решение ,на
основание чл.239 ГПК. Сочи се, че отсъстват мотиви на съда за отмяна на
протоколното определение от 17.12.2019г. Жалбоподателите се позовават на
нарушаване на принципите на диспозитивното начало в ГПК със служебно изисканата
от първоинстанционния съд справка от ОДМВР-Габрово за регистрация на процесния автомобил. Твърди се,че тя не
отразява собствеността на автомобила към
деня на сключване на договора. В исковата молба са описани обстоятелствата по
предаване на товарния автомобил на Д.С. от жалбоподателя. Твърди се за нарушение на
чл.9 и чл.13 от ГПК, както и на чл.146,ал.2 ГПК относно разпределената
доказателствена тежест и липсата на указания
на ищците ,че не сочат доказателства за някои факти и обстоятелства
,което е довело до ограничаване правата
им в процеса .Излагат се доводи и за допуснати нарушения от първоинстанционния
съд по чл.236,ал.2 ГПК, чл.12 и чл.235,ал.2 ГПК. с оглед постановените мотиви
на обжалвания съдебен акт. Твърди се ,че при установяване на фактическата
обстановка ,съдът неправилно е формирал изводите си ,които не съответстват на
обективната истина. Твърди се и противоречие с практиката на ВКС по този вид
дела.
Претендира се за отмяна на обжалваното
решение и се уважи предявеният
иск по чл.19,ал.3 ЗЗД, както и осъдителните
искове за сумата от 1500лв. – остатъка от неплатената цена по договора и сумата
от 49,58лв.- мораторна лихва , ведно със законните последици. Алтернативно е
направено искане за връщане на делото на първоинстанционния съд за
разглеждането му от друг състав, със задължителни указания за прилагане на
гл.VІІІ,чл.239 ГПК
Не е постъпил по делото писмен отговор от ответника по въззивната жалба
Д.С..
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи, прие за установено следното :
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
Предмет на обжалване е постановеното от
Севлиевски районен съд решение по
гр.д.№558/2019г., с което са отхвърлени предявените от ищците И.Д.М. и Т.Б.М. срещу Д.Д.С. искове:
- по чл.19,ал.3 ЗЗД за обявяване за
окончателен Предварителен договор за замяна на МПС от 04.12.2018 г., с който И.Д.М. се е задължил да прехвърли на ответника собственото
си МПС, а именно: Товарен
автомобил, марка Ф., модел И., рег. № ***, рама № ***, двигател № ***, в състоянието, в което се
намира в момента на сключване на договора, заедно с всички принадлежности, числящи се към него, а Д.Д.С. се е задължил да прехвърли на ищеца собственото си
МПС, а именно: лек автомобил, марка Б., модел 330 И, рег. № ***, рама № **, двигател
№ без номер;
- по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане от ответника на сумата от 1500 лв. ,
дължима по предварителен
договор за замяна на МПС от 04.12.2018 г. и мораторна лихва в размер на 49,58 лв., за периода от 30.01.2019 г. до
предявяване на иска – 28.05.2019 г.
По отношение на сумата от 739,09лв.
първоинстанционното производство е прекратено с влязло в сила определение
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
С исковата молба са предявени обективно
кумулативно съединени искове: по чл.19,ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен предварителен
договор за замяна на МПС,сключен на 04.12.2018 г.; по чл.79,ал.1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 1500лв. и по чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 49,58лв. Исковите претенции се основават на наведени
твърдения , че на 04.12.2018 г. ищецът И.Д.М. е сключил с ответника Д.Д.С.
предварителен договор за замяна на моторни превозни средства, с който ищецът,
действащ чрез пълномощника си А. С. И., се задължил да прехвърли на ответника
собственото си МПС, а именно: товарен автомобил, марка Ф., модел И., рег. № ***,
рама № ***, двигател № ***, в състоянието, в което се намира в момента на
сключване на договора, заедно с всички принадлежности, числящи се към него. В замяна на това, ответникът се
задължил да прехвърли на ищеца собственото си МПС, а именно: лек автомобил,
марка Б., модел 330 И, рег. № ***, рама № ***, двигател № без номер и да плати на
ищеца сумата в размер на 2000 лева, като ответникът е платил на ищеца сумата от
500 лв. в деня на сключване на договора, а останалата част от сумата страните
се съгласили да бъде платена при сключване на окончателния договор за замяна на
МПС, но не по-късно от 30.01.2019г. Всяка от страните е предала владението на
собственото си МПС на другата страна в деня на сключване на предварителния
договор, като заменителите се съгласили да не сключват разпоредителни сделки с
описаните МПС през периода на действие на договора, както и че последният
подлежи на прекратяване само по взаимно съгласие, изразено в анекс в писмена
форма. В деня на сключване на предварителния договор на ответника било
предадено владението на товарния автомобил ,заедно с всички принадлежности към
него и всички документи за собствеността на същия. Ответникът е регистрирал
автомобила на свое име. Впоследствие ищецът е търсил С. за сключване на
окончателен договор, но последният не откликнал на отправената му покана, както
и не изпълнил задължението си да заплаща данъка за собствения си автомобил БМВ
до момента на окончателното му прехвърляне на ищеца. Към настоящия момент
окончателен договор не е сключен
Ответникът отказва да сключи такъв за замяна на
процесните автомобили и да заплати уговорената в договора сума от
1500лв. Същият ползва товарния автомобил
и процесният договор не е прекратен, което обуславя правния интерес на
ищеца за предявяване на иска по чл.19,ал.3 ЗЗД.
С определение от 18.06.2019г. първоинстанционният съд
е конституирал като ищец по делото и съпругата на ищеца - Т.Б.М. / конституирането е
извършено в съответствие с практиката на ВКС: р.№ 87 от 12.06.2020 г. по гр. д.
№ 4051/2019 г., IV г. о., ГК; р. № 196 от 8.04.2009 г. по гр. д. № 6367/2007г.,
II г.о., ГК и др./. От същата е представено пълномощно и заявление, приложени на л.36 и л.37 от
първоинстанционното дело, обективиращи съгласието й относно извършването на
разпоредителна сделка с процесния товарен автомобил Ф. И. ,предмет на предварителния договор
,сключен на 04.12.2018г.
От писмените доказателства по делото се установява, че на 04.12.2018г. е
сключен предварителен договор за замяна на МПС между А. С. И., действащ като пълномощник на И.Д.М.
и Д.Д.С., двамата в качеството на заменители. Съгласно условията на договора И.Д.М.
,действащ чрез пълномощника си А. С. И.
,се е задължил да прехвърли на Д.Д.С. собствеността върху МПС: товарен автомобил, марка Ф., модел И.,
рег. № ***, рама № ***, двигател № ***, в състоянието, в което се намира в
момента на сключване на договора, заедно с всички принадлежности, числящи
се към него, като в ЗАМЯНА на закупеното МПС, описано в договора ,Д.Д.С.
се е задължил да прехвърли на И.Д.М.
собствеността върху МПС: лек автомобил, марка Б., модел 330 И, рег. № ***,
рама № ***, двигател
№ без номер и да му плати сума в размер на 2000 лева. В т.3 и т.4 от договора е удостоверено, че Д.С. е
платил на И.М. при сключване на договора сумата от 500лв. и че останалата
част от сумата в размер на 1500лв. ще
бъде платена при сключване на окончателния договор за замяна на МПС-та , но не
по-късно от 30.01.2019 г. С клаузата на
чл.5 от договора страните са постигнали съгласие ,че всеки от двамата
заменители предава владението на собственото си МПС на другия заменител в деня
на сключване на договора, като считано от този момент всички обикновени и
необходими разноски, свързани с тях, както и отговорността за щети във връзка с
ползването на автомобилите, са за сметка на съответния заменител.
В представеното свидетелство за
регистрация част І /л.12 от първоинстанционното дело/ е удостоверено, че собственик на лек автомобил БМВ, модел 330 И, рег. № ***,
рама № ***, двигател
№ без номер, е Д.Д.С. ,който факт не е
спорен по делото.
По делото не са представени
доказателства ,от които да се установява ,че ищецът И.Д.М. е притежавал правото
на собственост върху товарния автомобил, предмет на процесния предварителен
договор - товарен автомобил, марка Ф., модел И., рег. № ***, рама № ***,
двигател № ** и след сключване на предварителния договор да е прехвърлил по
надлежен ред собствеността върху товарния автомобил на ответника Д.С..
Със заявеното в
депозираната в първоинстанционното производство уточняваща молба /л.19-20 от първоинстанционното
дело/ и във въззивното производство , ищецът
,чрез пълномощника си поддържа ,че е
внесъл товарния автомобил на територията на Р.Б. от В. с фактура. Не е бил
регистриран от ищеца в Р. Б. и той не
разполага със свидетелство за регистрация
в страната на свое име. В деня на сключване на предварителния договор
всички документи за товарния автомобил са били предадени от ищеца на ответника. Предадена му е и
фактурата. Ответникът го е регистрирал
на свое име в КАТ, без да има сключен с ищеца договор за прехвърляне на
автомобила. Между страните има сключен
само процесния предварителен договор за
замяна.
Ищецът не е представил по делото писмени
доказателства ,с които да се легитимира
като собственик на процесния товарен автомобил на основание прехвърлителна
сделка за придобиването му от В. , обективирана във фактура. Предвид
въведения регистрационен режим в чл.140 ЗДвП и издадената въз основа на него
Наредба, твърденията,че с представените при сключване на предварителния договор
документи ответникът е регистрирал товарния автомобил на свое име, сами по себе
си и при липсата на други доказателства, не сочат на установено право на
собственост на ищеца върху процесния товарен автомобил. Представеният във
въззивната инстанция документ от Министерство на транспорта - Великобритания ,в
превод на български език , удостоверява единствено ,че за МПС И. Ф. ,с
идентификационен номер и идентификационен знак /съвпадащи с данните за
товарния автомобил в процесния предварителен договор
/, годината на първоначална регистрация е 28.02.2001г. От него не се установява
ищецът да е собственик на процесния товарен автомобил. Други писмени
доказателства ,легитимиращи ищеца като собственик на товарния автомобил Ф. И.,
не са представени по делото .
Също така по делото не се твърди ,нито са представени доказателства, да
е сключван между ищците и ответника договор в изискуемата по чл.144 ЗДвП форма за прехвърляне правото на собственост
върху процесния товарен автомобил Ф. И., след сключване на предварителния договор на 04.12.2018г. Разпоредбата
на чл.144 ЗДвП предвижда сключване на писмен договор ,като форма за валидност, за
извършване на прехвърлителна сделка относно МПС ,което не е регистрирано в
Република България.
При
така събраните по делото доказателства ,предявените искови претенции по
чл.19,ал.3 ЗЗД и чл.79,ал.1 ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани.
В
исковото производство по чл.19,ал.3 ЗЗД съдът следва да замести с решението
обещания договор ,като не разполага с правото да внася каквито и да било
изменения в съдържанието му. В съдебния акт следва да се
възпроизведат клаузите на обещания
договор ,както са уговорени в предварителния договор ,ако искът бъде приет за
основателен.
В
случая страните по процесния
предварителен договор ,сключен на 04.12.2018г., са поели насрещни задължения за сключване на
договор за замяна на индивидуализираните в предварителния договор МПС ,като
ответникът Д.С. се е задължил да доплатил и парична сума. Съгласно чл.223 ЗЗД
правилата за продажбата се прилагат съответно и за замяната ,като всеки от
заменителите се смята за продавач на това ,което дава и за купувач на това
,което получава. Следователно ,за да извърши дължимата престация по договора за
замяна при уговорените с процесния предварителен договор условия за сключването
му, всеки от двамата заменители следва да е собственик на вещта , която следва
да прехвърли като продавач към момента на сключване на окончателния договор, респективно
постановяване на решение по чл.19,ал.3 ЗЗД от съда за обявяване на
предварителния договор за окончателен. Предвид на това предпоставка за уважаване на иска по
чл.19,ал.3 ЗЗД е да бъде безспорно установено по делото, че всеки от
заменителите по процесния предварителен договор при приключване на устните
състезания по делото е собственик на
МПС, което следва да предостави в замяна на насрещната страна. Установяването
на този факт ,следва от принципа ,че
никой не може да прехвърли права ,които сам не притежава. В съответствие с този
принцип е и предвиденото в чл.363 ГПК изискване
за обявяване на предварителния договор за окончателен.
Ищецът
,като страна по процесния предварителен договор, не е доказал към релевантния за спора момент – приключване
на устните състезания по делото, да притежава правото на собственост върху
товарния автомобил Ф. И., който се е задължил като заменител да прехвърли в
собственост на ответника Д.С..
Поради това не е осъществена една от
предпоставките за обявяване на процесния предварителния договор за окончателен
– продавачът ,в случая ищецът като заменител,
да е собственик на вещта ,която следва да прехвърли срещу получаване в
замяна правото на собственост върху автомобила на ответника и доплащане от него
на сумата от 2000лв. Това обуславя и неоснователността на предявения иск по
чл.19,ал.3 ЗЗД.
Не
е доказано и ищецът да е притежавал правото на собственост върху процесния
товарен автомобил при сключване на предварителния договор ,но впоследствие да е
извършил разпоредителна сделка, с която да е прехвърлил правото на собственост
на ответника и поради това обстоятелство към настоящия момент вече да не е собственик на автомобила. Липсата на
такава престация ,сочи че няма едностранно изпълнение от страна на ищеца на
поетите като заменител към ответника Д.С. задължения по процесния предварителен
договор за прехвърляне правото на собственост върху посоченото в т.1 от
договора МПС, за което МПС по делото ищецът не е доказал да е бил собственик.
По тези съображения исковата претенция по чл.19,ал.3 ЗЗД също не може да се
приеме за основателна.
На
основание изложеното , крайният извод на пръвоинстанционния съд за отхвърляне
на иска по чл.19,ал.3 ЗЗД е правилен, поради което обжалваното решение следва
да бъде потвърдено в тази му част.
Неоснователността на предявения иск по
чл.19,ал.3 ЗЗД обуславя неоснователността и на осъдителния иск за сумата от
1500лв.,като дължима от ответника по
процесния предварителен договор като
уговорено доплащане при замяната. Предивд неоснователността на осъдителния иск за
главницата от 1500лв., неоснователен се явява и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху претендирата сума С обжалваното решение
двата иска са отхвърлени и в тази част
решението също следва да бъде потвърдено
като правилно и обосновано.
Неоснователно е твърдението във въззивната
жалба,че решението е постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
Позоваването от първоинстанционния съд на служебно изискана справка от ОДМВР-сектор “Пътна полиция”,гр.Габрово за собствеността на процесния товарен
автомобил ,не е довело до ограничаване правата на ищеца като страна в процеса,
тъй като дори да не е била ценена от районния съд като доказателство по делото
, това не би довело до промяна на извода,
че ищецът не е доказал да е собственик
на товарния автомобил ,както към датата на сключване на предварителния договор,
така и към приключване на устните
състезания по делото. Както в първоинстанционното ,така и във въззивното
производство не са представени от ищеца
доказателства , легитимиращи го като собственик на товарния автомобил, предмет на процесния предварителен договор за
замяна на МПС.
Не
са допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд ,на които се позовават жалбоподателите ,
които да обосновават отмяна на обжалваното решение.
При
разрешаване на спора първоинстанционният съд се е произнесъл по релевантните
обстоятелства към фактическия състав на
предявените искове по чл.19,ал.3 ЗЗД,чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Неоснователно
е твърдението на жалбоподателите ,че незаконосъобразно е било отменено от
първоинстанционния съд протоколно определение от 03.02.2020г.,с което е уважено
искането за постановяване на неприсъствено
решение и съдът е преминал към
разглеждане на делото по общия ред с постановяване на обжалваното решение.
Определението,
с което съдът се произнася по искането по чл.238 ГПК е оттегляемо и ако след
уважаването му съдът прецени ,че искът е вероятно неоснователен ,той е длъжен да отмени определението и да премине към решаване на делото по общия
ред, тъй като ГПК не предвижда
възможност по искане на ищеца да бъде
постановено отхвърлително неприсъствено решение срещу ответника / в този смисъл
постановеното от ВКС опр.№184/20.04.2015г. по ч.гр.д.№306/2015г, І
г.о. /.В случая така е процедирал и
първоинстанционният съд.
На
основание изложеното въззивният съд прие,че постановеното от първоинстанционния
съд решение е законосъобразно и
обосновано и следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора на жалбоподателите
не следва да се присъждат разноски за настоящото производство.
Предявените
по делото искове са облигационни, а не за собственост . С оглед на това въззивното
решение ,което е постановено по гражданско дело, не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1 ГПК ,тъй като цената на всяка от
исковите претенции е под 5000лв.,видно от цената на договора с оглед
представените удостоверения за застрахователната стойност на всеки от
автомобилите и уговорената сума за доплащане / опр.№464 по ч.гр.д.№3305 /
2020г.,ВКС, ІІІг.о. и др./..
Предвид
изложеното ,въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №115 от 06.07.2020г. по гр.д.№558/2019г. на Севлиевски районен съд
,поправено с решение №260032/13.10.2020г. на Севлиевски районен съд.
Решението
не подлежи на обжалване ,на основание чл.280,ал.3,т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :