№ 601
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000503800 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 48 от 13.08.2021г., постановено по търг.дело № 206/2020г. на
Благоевградския окръжен съд, 3 състав, Б. Г. И. е осъден да плати на Гаранционен
фонд-София сумата 142 792,03 лева, представляваща сбора от изплатените от
Гаранционния фонд обезщетения и законни лихви, присъдени по гр.д. №
14116/2014г. по описа на СГС и по въззивно гр.дело № 5405/2015г. по описа на
САС, ведно със законна лихва върху присъдената сума, считано от датата на
предявяване на иска-30.11.2020г. до окончателното плащане и да плати сумата 5
963 лева- разноски в първоинстанционното производство, като искът е отхвърлен
за разликата над присъдената сума 142 792,03 лева до претендираните 166 089,04
лева.
Въззивна жалба е подадена от Гаранционния фонд-София, чрез
пълномощника адв. Р. И., против решението на БлОС в частта, с която е
отхвърлен искът за сумата 13 517,05 лева. Жалбоподателят смята, че съдът
неправилно и необосновано е приел, че не следва да бъдат присъждани сумите,
които фондът е платил за разноски в исковите производства. Оспорва извода на
съда, че тези суми не се включват в обема на регресното право по чл. 288, ал.12,
изр.1, ал.7 и ал.8 КЗ(отм.) защото не били пряк резултат от действия/бездействия
на ответника, а от извън процесуалното поведение на ГФ. Смята, че съдебно
присъдените разноски по искове с правно основание чл. 288, ал.1 т.2, б. „а”
КЗ(отм.) са разходи на увредените лица по смисъла на чл. 288, ал.8 КЗ(отм.) и
следва да бъдат възстановени на фонда, след като са платени от него на
пострадалата. Сочи, че регресното право на ГФ обхваща именно платената от
1
фонда държавна такса, адвокатски и други съдебни разходи, които увредените
лица в съдебните производства по присъждане на обезщетения са платили.
Твърди, че практиката на ВКС е категорична, че разноските представляват
обичайните разходи за определяне и присъждане на обезщетения, по смисъла на
чл. 288, ал.8 КЗ(отм.), с изключение на разноските сторени в изпълнителното
производство. Предвид изложеното жалбоподателят иска да бъде отменено
решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което
на ГФ бъдат присъдени още 13 517,05 лева, представляващи присъдени в полза на
увредено лице съдебни разноски в производствата по присъждане на обезщетения
за неимуществени вреди.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК въззиваемият ответник Б. Г. И. не взема
становище по въззивната жалба на ГФ.
Решението на БлОС в частта, с която Б. Г. И. е осъден да плати на ГФ
сумата 142 792,03 лева, представляваща сбора от изплатените от Гаранционния
фонд обезщетения и законни лихви, присъдени по гр.д. № 14116/2014г. по описа
на СГС и по в.гр.дело № 5405/2015г. по описа на САС, ведно със законна лихва
върху присъдената сума, считано от 30.11.2020г. до окончателното плащане, като
необжалвано от страните е влязло в сила.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Гаранционния фонд-София с
искова молба, с която против Б. Г. И. е предявен осъдителен иск по чл. 288, ал.12
във вр. с ал.1, т.2 б. „ а“ КЗ(отм.) или по чл. 558, ал.7 във вр. с чл.557, ал. 1, т. 2, б.
„а“ от сега действащия КЗ за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата
166 098,04 лева.
В исковата молба се твърди, че при ПТП от 28.02.2014г., причинено от Б. Г.
И., като водач на л.а. Ланчия Делта с рег. № *******, е пострадала като пешеходка
Р. Г. К.-Г.. Твърди се, че пострадалата при ПТП предявила против ГФ искове за
заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди и с решение,
постановено по гр.д № 14116/2014г. по описа на СГС и с решение по въззивно
гр.дело № 5405/2016г. по описа на САС Гаранционният фонд бил осъден да плати
на Р. Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер 120 000 лева и за
имуществени вреди в размер 2 760,84 лева, ведно със законната лихва, считано от
11.09.2014г. до окончателното плащане, както и разноските, сторени в съдебните
производства.
Ищецът твърди, че платил на пострадалата общо сумата 166 089,04 лева,
включваща обезщетенията за причинените при ПТП вреди, законна лихва върху
нея, както и разноските по съдебните искови дела и по изпълнителните
производства. Сочи, че отправил покана до ответника да му възстанови платените
суми, но до датата на подаване на исковата молба ответникът не е погасил
задължението си към ищеца. Предвид изложеното иска да бъде осъден ответникът
да му плати претендираната сума, ведно със законната лихва, считано от датата на
2
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Б. Г. И. не взема становище
по иска.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 28.02.2014г. в с.Яворница е настъпило ПТП с участието на л.а. Ланчия
Делта с рег. № ******* с водач Б. Г. И. и пешеходката Р. Г. К.-Г.. Не се спори, че
към датата на инцидента за лекия автомобил не е имало сключена застраховка ГО
на автомобилистите.
С решение № 6707 от 05.10.2015г. на СГС, постановено по гр.д
№14116/2014г., частично изменено с решение № 530/23.03.2016 г. на САС по
въззивно гр.д. 5405/2016г. Гаранционният фонд е осъден да плати на пострадалата
при ПТП от 28.02.2014г. Р. Г. К.-Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер
120 000 лева, ведно със законната лихва, смитано от 11.09.2014г.; обезщетение за
имуществени вреди в размер 2 760,84 лева, ведно със законната лихва, считано от
28.02.2014г.; сумата 490,05 лева съдебни разноски за първоинстанционното
производство; на адв. Я. С. сумата 7 716,57 лева-адвокатско възнаграждение за
двете съдебни инстанции, а по сметка на СГС и САС - държавни такси в общ
размер 5 310,43 лева.
Установява се от събраните писмени доказателства и от приетата в
първоинстанционното производство ССчЕ, изготвена от вещото лице И.С., че на
22.08.2016г. сумите за държавни такси, дължими към СГС и САС са платени от
ГФ и са получени от съдилищата на 23.08.2016г.
Вещото лице е установило, че на 12.04.2016г. по образуваното от
пострадалата Г. изп.дело № 103/2016г. по описа на ЧСИ Д. от ГФ е преведена
сумата 146 602,16 лева, включваща 120 000 лева- обезщетението за
неимуществени вреди; сумата 19 332,90 лева-законната лихва върху
обезщетението за периода от 11.09.2014г. до 11.04.2016г.; 66 лева-разноски по
изпълнителното дело и такса по т.26 от ТТР по ЗЧСИ в размер 7 203 лева.
Установено е, че на 26.04.2016г. по банков път на взискателката е платена сумата
139 332,90 лева, включваща 120 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и
19 332,90 лева законна лихва за периода от 11.09.2014г. до 11.04.2016г.
Експертът С. е установил също, че на 25.8.2016г. по образуваното от Г. изп.д.
№ 270/2016г. по описа на ЧСИ Д., е получена сумата 5 004,36 лева, от която на
11.11.2016г. на пострадалата са платени 2 760,84 лева-обезщетение за
причинените при ПТП имуществени вреди; законната лихва върху обезщетението
в размер 698,29 лева за периода от 28.02.2014г. до 24.08.2014г.; присъдените в
полза на Г. съдебни разноски по исковите производства пред СГС и САС в размер
490,05 лева; сумата 609 лева - разноските на взискателката за изпълнителното
дело (адвокатски хонорар и 446,18 лева такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ).
Според ССчЕ, на 02.09.2106г. по изп.дело № 3342/2016 г. по описа на ЧСИ
М.П. с взискател адв. Я. С.-пълномощник на пострадалата в гражданските
производства е преведена сумата 9 172,09 лева, от която 7 7816,57 лева -
присъдените на адвоката адвокатски възнаграждение с решенията на СГС и САС
и сумата 570 лева разноски в изпълнителното дело, както и сумата 885,52 лева-
3
такса на ЧСИ по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Установено е, че на 12.09.2016г. сумите
са изплатени на взискателя Я. С..
От приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства се
установява, че на 25.11.2019г. ищецът е отправил до ответника регресна покана, с
която го е уведомил, че ГФ е платил на пострадалата при ПТП Р. Г. сумата 166
089,04 лева и е поискал в месечен срок от получаването на поканата ответникът да
възстанови платената сума. Липсват данни поканата да е връчена на Б.И..
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Правото на Гаранционния фонд, след изплащане на обезщетението по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за
причинените имуществени и неимуществени вреди в хипотезите на чл. 288, ал. 1
и, ал. 2 КЗ (отм.), да встъпи в правата на увреденото лице до размера на платеното
и разходите за определяне и изплащане на обезщетението-чл. 288, ал.8 КЗ(отм.), е
регламентирано с разпоредбата на чл. 288, ал.12 КЗ(отм.). Регресното право на
ГФ да иска от причинителя на вредата това, което е платил на увреденото лице,
както и суброгационното му право да встъпи в правата, които увреденото лице
има срещу причинителя на вредата са аналогични на регресното и суброгационно
право на застрахователя по чл. 213 КЗ (отм.). Основание за встъпване в правата на
увреденото лице срещу причинителя на вредата е изпълнението на законово
регламентираното задължение на ГФ за плащане на застрахователно обезщетение
на третите увредени от ПТП лица в лимитативно предвидените случаи.
В случая със сила на пресъдено нещо е установено наличието на
предпоставките на чл. 288, ал.12 КЗ(отм.), съответно чл. 558, ал.7 КЗ, за
ангажиране регресната отговорност на деликвента Б.И.: настъпило ПТП на
територията на страната по вина на И., в резултат на което на пешеходката Р. К.-Г.
са причинени телесни увреждания, заради които тя е търпяла неимуществени и
имуществени вреди; към момента на инцидента деликвента не е обезпечил своята
отговорност по застраховка ГО, тоест за увреждащия автомобил не е имало
сключена задължителна застраховка ГО на автомобилистите; с влязло в сила
решение по иск на пострадалата с правно основание чл. 288, ал.1, т.2, б.„а”
КЗ(отм.) Гаранционният фонд е осъден да й плати обезщетения за причинените
при ПТП неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната лихва и
разноските в исковите производства; на 12.04.2016г., 22.08.2016г., 25.08.2016г. и
на 02.09.2016г. сумите са платени по образуваните изпълнителни производства на
пострадалата, на процесуалния й представител в исковите производства, а на
24.08.2016г. са платени и по сметка на СГС и САС държавните такси, които ГФ е
бил осъден да плати.
Спорният пред САС въпрос, с оглед оплакванията във въззивната жалба е
следва ли да му бъде възстановена на ищеца сумата 13 517,05 лева, която фондът
е платил за разноски в исковите производства по предявените искове за
присъждане на обезщетения, включваща сумата 490 лева-съдебни разноски по
гр.дело № 14116/2014г. по описа на СГС, сумата 7 716,57 лева за адвокатско
възнаграждение за исковото производство пред СГС и САС на процесуалния
представител на пострадалата и сумата 5 310,43 лева, платени държавни такси по
сметка на СГС и САС.
Въззивният съд не споделя изразеното от първоинстанционния съд
4
становище, че в разпоредбата на чл.288, ал.8 КЗ(отм.) се има предвид разноските
по определяне на обезщетението в процедурата, провеждана пред ГФ, но не и
разноските в съдебното производство.
Регресното право на фонда обхваща платените разходи по чл. 288, ал. 8 КЗ
(отм.), т.е. разходите за определяне и изплащане на обезщетението. Това, според
решение № 127 от 18.10.2019г. по търг.дело № 2835/2018г., на І ТО на ВКС са
обичайните разходи, необходими за установяване механизма на ПТП, вида и
обема на претърпените от увредените лица вреди, както и причинно-следствената
връзка между ПТП и вредите. Разноските в изпълнителното производство (такси и
разноски по Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, адвокатски
възнаграждения и др.) не представляват необходими разходи за определяне на
обезщетението, респ. са извън обхвата на регресното право на ГФ, тъй като са
направени след влизане в сила на съдебните решения по исковете на увредените
лица на основание чл. 288 КЗ (отм.), т.е. след установяване със сила на пресъдено
нещо на подлежащите на обезщетяване вреди и размера на дължимите от фонда
обезщетения.
В случая, въззивният съд, след като съобрази цитираната съдебна практика,
намира, че макар съдебните разноски, направени в хода на водените искови
производства да не произтичат пряко от деликта, доколкото те са били изплатени
от ГФ като съдебни разноски-разходи, които са сторени от Р. К.а за
възнаграждение за вещо лице в първоинстанционното производство по гр.дело №
14116/2014г., за адвокатско възнаграждение за исковото производство в двете
съдебни инстанции и за държавни такси, те представляват разходи за определяне
и изплащане на обезщетението чл. 288, ал. 8 КЗ (отм.), и подлежат на
възстановяване на ГФ, който безспорно ги е платил на пострадалата, на адвоката и
на съдилищата. Както вече се посочи, съгласно чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.), след
изплащане на обезщетението по чл. 288, ал.1 и ал. 2 КЗ(отм.), фондът встъпва в
правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8 на чл.
288 КЗ, а според чл. 288, ал. 8 КЗ(отм.), разходите за определяне и изплащане на
обезщетението са за сметка на виновния водач, съответно за сметка на превозвача,
или за сметка на фонда в случаите по, ал.1, т.1 и, ал. 2. Предвид това, САС
намира, че предявеният иск следва да се уважи и за сумата 13 517,05 лева,
представляващи присъдените в полза на Р. Г. и платени от ГФ съдебни разноски в
размер 490,05 лева, присъдените в полза на адвоката й и платени от ГФ адвокатски
възнаграждение в общ размер 7 716,57 лева, както и държавните такси, присъдени
в полза на СГС и САС. Тъй като по делото няма спор, че ГФ е извършил валидно
плащане в полза на третото увредено от деликта лице, както и плащанията към
процесуалния представител на пострадалата и към СГС и САС за държавни такси,
от този момент за фонда възникна регресно вземане спрямо ответника до размера
на платеното, тъй като той е пряк причинител на увреждането.
Изводите на въззивната инстанция частично не съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което решението следва да бъде отменено в
частта, с която искът по чл. 288, ал.12 ГПК е отхвърлен за разликата над
142 792,03 лева до 156 309,08 лева и вместо това следва да бъде постановено
решение, с което ответникът бъде осъден, на основание чл. 288, ал.12, във вр. с
ал.8 КЗ(отм.), да плати на ищеца още 13 517,05 лева, представляващи платени от
ГФ съдебни разноски в исковото производство, както и на основание чл. 78, ал.1
ГПК да плати на ГФ още 564 лева разноски за производството пред БлОС.
5
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК Б.И. следва да бъде
осъден да плати на ГФ разноски за въззивното производство в размер 270,34 лева
за държавна такса.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 48 от 13.08.2021г., постановено по търг.дело № 206/2020г.
на Благоевградския окръжен съд, 3 състав, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от Гаранционния фон-София против Б. Г. И. иск с правно основание
чл. 288, ал.12 ГПК за разликата над 142 792,03 лева до 156 309,08 лева и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл.288, ал.12, във вр. с ал.8 КЗ(отм.) Б. Г. И. да
плати на Гаранционния фонд-София още 13 517,05 лева, представляващи платени
от ГФ съдебни разноски по гр.дело № 14116/2014г. по описа на СГС и по въззивно
гр.дело № 5405/2015г. по описа на САС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, Б. Г. И. да плати на Гаанционния
фонд-София още 564 лева разноски за производството пред БлОС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК Б. Г. И. да плати на Гаранционния
фонд-София разноски за въззивното производство в размер 270,34 лева за
платена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6