Присъда по дело №1350/2024 на Районен съд - Сливен

М О Т И В И към присъда рег.№45/12.03.2025г. по НЧХД
№1350/2024г. по описа на РС С.
Изготвени на 20.03.2025г.

Обвинението срещу подс.Тихомир Н. Т. е по чл. 148, ал.
1 т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 НК за това, че на 06.07.2024
година в град Н.З., в сградата на РУ Н.З., около 19.30часа на
публично място изрекъл думи унизителни за честта и
достойнството на Д. К. Д. в негово присъствие – „Лайно“, „Ти
миришеш на лайна“ и „Лайно такова“- като обидата е
нанесена публично .

В наказателното производство е предявен граждански иск
от частният тъжител Д. против подсъдимия Т. за сумата от
4000/четири хиляди/лева, представляващи обезщетение за
причинените от деянието неимуществени вреди ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането
06.07.2024г. до окончателно изплащане на главницата за
престъплението по 148, ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 НК.
Съдът е намерил иска своевременно предявен намиращ се
във връзка с предмета на делото но доколкото същия ще
затрудни производството по делото не приет за съвместно
разглеждане.
Подсъдимия в с.з. не се признава за виновен. В съдебните
прения адв.П.-защитник на подсъдимия оспорва
фактическата обстановка и пледира за постановяване на
оправдателна присъда.
Частният тъжител чрез повереника си адвокат С. поддържа
обвиненията срещу подсъдимия.

Производството е по реда на чл. 80 и следващите от НПК.

1

От събраните по делото доказателства, установени с
доказателствени средства – показанията на свидетелите –
преценени по отделно и в тяхната съвкупност съдът приема
за установено следното :

ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА

На 06.07.2024г. около 18.30 часа тъжителя Д. Д. бил с
децата си в ресторант „.....“, гр.Н.З., където чакал да му
приготвят вечеря за вкъщи, като седял на една от масите пред
ресторанта, а децата му играели на детските катерушки.
Говорел по телефона когато пред него изникнал минавайки
зад гърба му подсъдимия Т. Т., който злобно му задал въпроса
„искаш ли да ти обърна масата“. След като Д. му казал да си
отива Т. го заплашил с убийство, тръгнал си, но се върнал и
нанесъл на Д. удар с коляно в областта на корема. След което
поставил юмрука си върху дясната буза на Д. и продължил да
отправя закани за убийство и обиди. Д. не му отвърнал и Т. си
тръгнал, но понеже изпитал страх да не се върне и изпълни
заканите си тъжителя се обадил в РУ Н.З. и съобщил за
станалото. След като на мястото пристига патрул на РУ Н.З. и
тъжителя обяснил за случилото се полицаите са поискали от
тъжителя да посети Районното управление за да даде
обяснения. Тъжителя завел децата си до дома си за да ги
остави на майка им и отишъл до РУ Н.З.. Във фоайето на
управлението по това време се намирал и Т., като около него
имало 4-5 полицая, две от които жени. Като видял тъжителя
Д. станал агресивен и започнал да крещи и да го обижда с
думите идваш, а „Лайно“, „Ти миришеш на лайна“ и „Лайно
такова“ повтаряни няколко пъти. Многократно полицаите са
отправяли забележки към Т. да се държи прилично, в опит да
го усмирят защото е в сградата на РУ Н.З.. Д. се почувствал
обиден и унизен от думите на Т., които накърнили честта и
2

достойнството му, тъй като са били изречени пред негови
колеги в РУ Н.З.. Почувствал се зле и устата му пресъхнала,
главата му „бучала“ и лицето му станало червено, почувствал,
че му се вдигнало кръвното. Не очаквал, че може някой в
присъствие на полицаи в сграда на МВР да отправя такива
вулгарни обиди и да има такова поведение. След като се
прибрал в къщи установил, че в действително е с много
високо кръвно налягане и учестен пулс. Няколко дни след
това чувствал дискомфорт, около месец след това не смеел да
погледне колегите си заради обидните думи на Т., избягвал
всякакви контакти с тях защото го било срам. Изречените
обиди сривали авторитета му на ръководител в същото това
ведомство пред полицаите от същия колектив. Разчуло се е за
случилото се в цялата полиция и в града поради което
тъжителя спрял да излиза със семейството си. Било го страх и
да не го срещне Т. и да го обижда и пред тях.

Описаната фактическа обстановка се установява от
показанията на разпитаните по делото свидетели - служители
при РУ на ОДМВР гр. С..
Подсъдимия дава обяснения, като не се признава за
виновен. Твърди, че не обиждал тъжителя Д.. В деня на
инцидента твърди, че Д. е бил във видимо нетрезво състояние
и му е подвиквал, като му показал среден пръст. Т. му
направил забележка да спре и когато разбрал, че ще го
задържат за хулигански подбуди се афектирал и обидил пол.С.
Й. с който били заедно в школата. Когато обиждал Й. Д. го е
нямало.

От показанията на свидетелите Г. П., Г. Г. и Ж. В., които
са очевидци се установяват преки доказателства относно
обстоятелствата, че подсъдимия е отправял обидни думи
/„Лайно“, „Ти миришеш на лайна“ и „Лайно такова“/ към
тъжителя. Тези преки доказателствени средства са
3

безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и в пълен синхрон
с показанията на свидетеля Б., който макар и неочевидец,
научил от колегите си за инцидента и много точно пресъздава
обстановката което кореспондира със дадените от очевидците
показания.

От разпита на останалите свидетели С. Й., В. У. и М.Т.
се подкрепя фактическата обстановка, макар и същите да не
са чули обидите към Д., но допълват и подкрепят изложената
от тъжителя обстановка, по начин който недвусмислено да
обоснове извод, че обидите към тъжителя Д. могат да бъдат
изречени по време, начин и място отразени в тъжбата, които
се установяват и от показанията на свидетелите Г. П., Г. Г. и
Ж. В..

Следователно показанията на цитираните свидетели из
цяло кореспондират по между си и са в пълно съответствие с
изложената от тъжителя фактическа обстановка. Това ги
прави последователни, логични, убедителни и съдът ги
кредитира с доверие.

Всички тези преки и косвени доказателствени средства
установяват доказателства, които са в съответствие и
образуват едно хомогенно цяло даващо основание да се
направи единствено възможния извод относно главният факт
в процеса / има ли извършено престъпление и кой е неговият
автор / - подс. Т. е извършител на престъплението обида,
което е претендирано в тъжбата.

Показанията на свидетелите С. Й., В. У. и М.Т. не
разколебават съда да приеме за установена посочената
фактическа обстановка.

4

И тримата свидетели твърдят, че не са очевидци на
отправените обиди, не са видели и чули да се отправят обиди
към Д., не са възприели конкретни факти и обстоятелства
свързани с главния факт в процеса т.е. тези показания в
никакъв случай не опровергават посочените по-горе
доказателствени средства / показанията на свидетелите Г. П.,
Г. Г. и Ж. В./ на които се позовава съдът за да възприеме
посочената фактическа обстановка но и не дават основание
да се възприеме различна фактическа обстановка.

Обясненията на подсъдимия Т. подкрепят изложеното
от св.С. Й., че когато му е отправил обида Т. Д. го е нямало
там.Изложеното внася допълнителна яснота относно факта,
че при отправянето на обидите към Д., Й. не е бил там,
поради който факт и не е могъл да ги чуе. Но този факт не
опровергава, тезата на обвинението тъй като твърдението, че
тъжителя не е бил там /във фоайето/ когато влиза С. Й.
потвърдено и от св.У., която твърди, че “не видях лично
господин Д. във фоайето“ и от подсъдимия Т. “ Когато се
обърнах към С., Д. го нямаше“, доказва безспорно, че тези
свидетели не са очевидци на отправните към Д. обиди,
защото към този момент не са били РУ Н.З..

Възраженията на защитника на подсъдимия / адв. П. /,
че тъй като свидетелите били полицейски служители, а
тъжителя бидейки ръководител в РУ Н.З., са били
заинтересовани и предубедени поради служебна зависимост
са неубедителни са неоснователни.

Действително и всички призовани и разпитани
свидетели са служители на РУ Н.З.. Това обаче в никакъв
случай не е повод да бъдат игнорирани дадените от тях
показания, в хода на съдебното следствие. И това е така най-
5

малкото по две причини. Тъжителя и подсъдимия също са
служители в РУ Н.З., единия /тъжителя Д./ от които действащ.
И второ на мястото и времето на събитието /сградата на РУ
Н.З. от 19.00-20.00ч./ няма, а и няма как да има други
очевидци освен полицаите от двете смени.

Освен това за убедителността и достоверността
на доказателствените средства изводи се правят на основата
на съпоставката им с останалите доказателствени средства, на
последователността и логичността на показанията на всеки
отделен свидетел. По-горе в мотивите съдът изложи
съображения в тази насока и няма никакви колебания
относно убедителността на показанията на разпитаните в
хода на съдебното следствие свидетели.

Направеният до тук анализ
на доказателствения материал дава основание на съда да
възприеме за доказана по несъмнен и безспорен начин
изложената фактическа обстановка.

ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.

Имайки предвид установената в с.з. фактическа
обстановка съдът намира, че подс. Т. е осъществил от
обективна и субективна страна при условията на реална
съвкупност състава на чл. 148, ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1
НК.

По обвинението по 148, ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1
НК.

6

От установената в хода на съдебното следствие
фактическа обстановка следва извода, че подс. Т. е
осъществил изпълнителното деяние на чл. 146, ал. 1 НК –
същият в присъствието на пострадалият-частен тъжител е
отправил обидни думи по негов адрес / „Лайно“, „Ти
миришеш на лайна“ и „Лайно такова“ /, с което е казал нещо
унизително за честта и достойнството на тъжителя.

Цитираният израз има смисъл и съдържание, което
накърнява честта и достойнството на личността и с оглед
общоприетият смисъл съдът го приема за обиден.

Осъществен е съставомерния резултат изразяващ се в
настъпването на съставомерните обществено опасни
последици – пострадалия се е почувствал обиден и засегнат.

Обидата е нанесена на публично и общодостъпно
място – в сградата на РУ Н.З. на гр. Н.З.. Тя е нанесена
в присъствието на множество хора / свидетелите Г. П., Г. Г. и
Ж. В. и други техни колеги/.

Тези обстоятелства дават основание на съда да
приеме, че обидата е нанесена публично по смисъла на чл.
148, ал. 1 т. 1 НК, поради което следва да се приложи и
квалифицирания състав.

От установената фактическа обстановка
и обективираните действия на подсъдимия следва извода, че
към момента на деянието е действал с пряк умисъл. Той е
съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е обществено опасните последици и е искал
настъпването им. Знаел и съзнавал, че употребява обидни
думи по адрес на пострадалия, разбирал е съдържанието и
7

смисъла на думите.

Имайки предвид изложените до тук мотиви и на основание
цитираните законови текстове подс. Т. следва да бъде признат
за виновен и наказан.

ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО

При определяне вида и размера на наказанието за
престъплението по чл. 148, ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1
НК съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства –
чистото съдебно минало, добрите характеристични данни/
няма данни за други противообществени прояви /.
Доказателства за отегчаващите вината обстоятелства не се
събраха.
За извършеното престъпление се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години или друго по-леко
наказание, от престъплението не са настъпили имуществени
вреди, подсъдимия не е освобождаван от НО по реда на Глава
8 от НК, не е осъждан, поради което с оглед предпоставките
на чл. 78 А, ал. 1 съдът намира основание за освобождаване
от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по чл. 78 А от НК.

Следователно подсъдимия беше освободен от наказателна
отговорност и му беше наложено административно наказание
8

Глоба в размер на 1 000 лева съобразена и с имотното му
състояние.

РАЗНОСКИ

На основание чл. 189, ал. 2 НПК подсъдимия следва да
заплати на тъжителя направените по делото разноски в
размер на държавната такса – 12 лв/, като възнаграждение за
адвокат на тъжителя не следва да се присъди с оглед
изричното заявление от повереника, че не желае присъждане
на възнаграждение.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

9

Номер на акта:	45
Дата:	12 март 2025 г. (в сила от 28 март 2025 г.)
Съдия:	Пламен Добринов Кючуков

Дело:	20242230201350
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	6 ноември 2024 г.

Присъда по дело №1350/2024 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите