Мотиви към Присъда №260004/14.09.2020г. по
н.о.х.д.№ 449/2019г.
по описа на ДРС
Добричка районна прокуратура е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия И.Д.А. за това, че през периода
16.12.2014г. до 12.10.2015г. в гр.Добрич, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил и поддържал заблуждение у Б.Р.А., ЕГН: ********** ***, че при
заплащане от последния в срок до 16.12.2015г. на сумата от 30 000/тридесет
хиляди/ евро, съгласно предварителен договор за покупко-продажба на моторно
превозно средство, ще му прехвърли собствеността върху лек автомобил, „Ауди“
КЮ-7-3.0 ТДИ c paмa №***,
и с това причинил имотна вреда на Б.Р.А. в големи размери- 32 000 / тридесет и
две хиляди / евро, равняващи се на 62 586,56 лева – престъпление по чл.210,
ал.1, т.5, във вр. с чл. 209, ал.1 от НК.
В проведеното, на основание чл. 247а,
ал. 2, т. 1 от НПК Разпоредително заседание, съдът конституира пострадалия Б.Р.А.
в качеството на частен обвинител в процеса.
След проведеното съдебно
следствие прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение, като изразява становище, че деянието на подсъдимия е доказано от
обективна и субективна страна и съставомерно по текста, по който е повдигнато
обвинението. Пледира за налагане на наказание от вида „ лишаване от свобода „ в
размер на три години, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде
отложено за максималния предвиден в закона срок.
Повереникът на ЧО се солидализира
със становището на представителя на държавното обвинение, касателно
съставомерността на извършеното от подсъдимия деяние с вмененото му
престъпление и оценката на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, като пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „ лишаване
от свобода „ за срок от три години, което да бъде изтърпяно ефективно.
Редовно упълномощените защитници
на подсъдимия пледират за постановяване на оправдателна присъда, поради
несъставомерност от обективна и субективна страна на извършеното от подсъдимия
деяние с вмененото му престъпление.
Подсъдимият дава лаконични
обяснения по повдигнатото му обвинение, придържа се към изразеното от
защитниците си становище в хода на съдебните прения, а на дадената последна
дума, заявява, че няма такава.
След като обсъди и прецени
събрания доказателствен материал съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На
24.09.2007г. бил сключен Договор за финансов лизинг при общи условия № 114
между „ Автотрейд „ ООД гр. Варна / лизингодател / и „ Катеричка „ ЕООД гр.
Добрич, представлявано от подсъдимия И.Д.А. / лизингополучател /, по силата на
който лизингодателят предоставял за ползване на лизингополучателя, МПС „Ауди“
КЮ-7-3.0 ТДИ c paмa №*** срещу встъпителна вноска: 8 436,32 евро с включено ДДС, изплащането
на 60 месечни вноски по 1 539,41евро с включен ДДС / обща цена на лизинговия
договор – 100 800,92евро./, и стойност на опция: „придобиване на лизинговата
вещ“ – 4 218,16 евро. / л. 152, т. 1 от д.п. / . В т. 6/1/ от Общите
условия към договора /л. 155, т.1 от
д.п. / изрично било посочено, че лизингополучателят начислява върху всички
лизингови плащания данък върху добавена стойност съгласно разпоредбите на ЗДС в
законоустановения размер, който лизингополучателят дължи допълнително и
едновременно със съответната вноска, а с т.6/7/, лизингополучателят се
задължавал да заплаща всички разходи по извършване на застраховките „
Гражданска отговорност „, „ Пълно автокаско „, разходите по регистрация,
данъци, технически прегледи и прехвърляне на собствеността на лизинговата вещ,
които не били включени в цената на лизинговия договор. Лизингополучателят нямал
право да предоставя лизинговата вещ за управление по каквито и да е причини и
на каквито и да е било основания на неупълномощени от лизингодателя лица, както
и да ползва лизинговата вещ извън страната, без писмено разрешение от
лизингодателя./ т. 17/3 / и /4/ от Общите условия / л. 160, т. 1 от д.п. /
С
Приемо-предавателен протокол от 24.09.2007г. / л. 170, т. 1 от д.п. /
лизинговата вещ била предадена в държане на лизингополучателя.
На 05.11.2008г. бил
подписан Анекс № 1 към Договор № 114/24.09.2007г. за финансов лизинг при общи
условия, с който се променял погасителния план от Общите условия на
лизингодателя. / л. 176, т. 1 от д.п. /
До 04.01.2013г. „ Катеричка „ ЕООД гр. Добрич, в качеството на
лизингополучател по договора за лизинг, изплатило единствено стойността на
лизинговите вноски по сключения лизингов договор, като и след тази дата подсъдимият
продължавал да ползва автомобила, собственост на лизингодателя „ Автотрейд „
ООД гр. Варна, с ясното съзнание, че в качеството си на законен представител на
дружеството – лизингополучател не е изпълнявал задълженията си по т.6/7/ от
Общите условия на договора.
През м. декември 2014г. св.
Б.А. проявил интерес към процесния автомобил. В средата на м. декември 2014г.
подсъдимият И.А. и синът му – св. И.А. предложили на св. А. да му го продадат
на изплащане срещу сумата от 30 000евро, платима в едногодишен срок. Св. А.
бил изрично уведомен, че автомобила е лизингов, но получил устно уверение от
подсъдимия А., че след изплащането от негова страна на уговорената сума, ще му
бъде прехвърлена собствеността.
След разговор с майка си -
св. Р.С.М., св. А. се съгласил да закупи процесния автомобил, и на 16.12.2014г. заедно с подсъдимия И.А. посетили
кантората на св. И.П. ***, с рег. 177. С
ясното съзнание, че към 16.12.2014г. подсъдимият, в качеството си на физическо
лице не е държател или владелец, нито собственик на МПС „Ауди“ КЮ-7-3.0 ТДИ c
paмa №***, устно уверил св. А., че в качеството си на физическо лице е страна
по лизинговия договор и ще му прехвърли собствеността след изплащане на сумата
от 30 000евро. Впоследствие, поддържайки заблуждението му, подписал и
Предварителен договор за продажба на лек автомобил на изплащане / л. 17, т. 1
от д.п. /. В договора било отразено, че подсъдимият продавал на св. А.
процесния автомобил за сумата от 30 000евро, от които 13 000 евро били платени на продавача,
като капаро
преди подписване на договора. В т. 3 от Договора изрично било упоменато, че
автомобилът бил предмет на лизингов договор, сключен с лизингодателя „ Автотрейд „ ООД, като в рамките на едногодишния срок за
изплащане на продажната цена на автомобила, продавачът / подсъдимият А., в
качеството на физическо лице / се задължавал окончателно да уреди задълженията
си с лизингодателя и да придобие на свое име описания автомобил или да подпише
споразумение и всички необходими документи за прехвърляне на собствеността
върху автомобила в полза на купувача / св. А. /, но при условие, че същия е
изплатил на продавача цялата продажна цена.
За изготвяне на договора,
подсъдимият представил единствено свидетелство за регистрация и малък талон на
автомобила, където като собственик било вписано търговско предприятие с фирма „
Автотрейд „ ООД гр. Варна.
В деня на подписване на
договора, подсъдимият предал автомобила, ведно с ключовете на св. А..
В изпълнение на договора, подсъдимият получил
остатъка от договорената цена на автомобила и 2 000евро допълнително,
съответно на: 14.01.2015г. – сумата от 5000евро;
27.01.2015г. –сумата от 3500евро; 03.08.2015г. – сумата от 4000евро; 12.10.2015г. – сумата от 6500евро. / л. 19-22,
т. 1 от д.п. / Сумата от 2000 евро била предоставена на подсъдимия по изрично
негово искане за сключена застраховка.
Междувременно на 06.07.2015г., поради неизпълнение на
задълженията от страна на лизингополучателя по т.6/7/ от Общите условия на
договора, било сключено Допълнително споразумение към договора за финансов
лизинг при общи условия № 114/24.09.2007г. между „ Автотрейд „ ООД, гр. Варна /
лизингодател / и „ Катеричка „ ЕООД, гр. Добрич / лизингополучател /, по силата
на което страните приели за безспорно и установено в отношенията си помежду си,
възникнали по повод посочения договор за лизинг, че към 06.07.2015г.
непогасеното задължение от страна на лизингополучателеля към лизингодателя било
в размер на 10 125,96 лева със съответен погасителен
план на плащане / л. 179, т. 1 от д.п. /.
На 15.10.2015г. било образувано гр. д. № 12755/2015г. по описа на
ВРС, въз основа на подадена Искова молба от „ Автотрейд „ ООД гр. Варна против
солидарните длъжници “ Катеричка „ ЕООД гр. Добрич и И.Д.А., с правно основание
чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 365 от ЗЗД и
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, с цена на исковете 11 075,96лв., от които:
10 675,96лв. по първия и 500лв. по втория, по неизпълнено задължение по
чл. 6, ал. 7 от Общите условия на сключен договор за финансов лизинг при общи
условия № 114/24.09.2007г. между „ Автотрейд „ ООД гр. Варна и „ Катеричка „
ЕООД гр. Добрич. В Исковата молба било посочено, че от началото на 2013г. не са
били изплащани дължимите застрахователни премии и данъка върху превозното
средство.
На 05.01.2016г. по гражданското
дело била приложена Молба от ищеца, с която уведомявал ВРС, че с платежно
нареждане с реф. № 0217/28.12.2015г. втория ответник И.А. –
солидарен длъжник внесъл по банковата сметка на „ Автотрейд „ ООД сумата в
размер на 13 000лв., която удовлетворявала претенциите на ищеца. Към молбата
било приложено и заверено копие от платежното нареждане.
С протоколно Определение от
07.01.2016г., влязло в законна сила на
21.01.2016г., производството по делото било прекратено.
След като на 12.10.2015г.
била изплатена и последната вноска за процесния автомобил, в съответствие с
отправеното предложение от подсъдимият към св. А. за продажбата му, св. Р.М. се
уговорила с подсъдимия за прехвърляне собствеността на автомобила. Подсъдимият
й обяснил, че трябвало да отидат до гр. Варна, и за тази цел й предложил да
отидат с неговия микробус. Св. М. заявила, че ще пътува с процесния автомобил и
братовчедка си. Така на 23.10.2015г., пристигайки в офиса на „
Автотрейд „ ООД гр. Варна, подсъдимият попитал св. М. дали си носи личната
карта, взел я и влязъл в офиса на фирмата. Не след дълго служител на
лизингодателя отишъл до автомобила на св. М. и помолил тя и спътницата й да
излязат от автомобила, като си вземат чантите, след което се качил и го привел
в движение. След като се върнал отново при св. М. и обяснил, че колата ще бъде
задържана от лизингодателя, поради неизпълнение на клаузите на лизинговия
договор от страна на лизингополучателя. Подсъдимият й заявил, че трябвало да
плати още 6 000евро, на което св. М. категорично се възпротивила. Така се
наложило двете жени да се върнат в гр. Добрич с такси.
На 05.11.2015г. с изх. № 86 било изпратено Известие от „ Автотрейд
„ ООД гр. Варна до подсъдимия И.Д.А. – лично и като управител на „ Катеричка „
ЕООД гр. Добрич, с което го уведомявали, че считат за прекратен / развален / Договор
за финансов лизинг при общи условия № 114/24.09.2007г. между „ Автотрейд „ ООД
гр. Варна и „ Катеричка „ ЕООД гр. Добрич още на 22.08.2015г., както и че ще
бъде задържан процесния автомобил, който следвало да им бъде върнат вместо на
23.10.2015г. още на 29.08.2015г. Уведомлението било получено от адресатите на
06.11.2015г./ л. 180-182, т. 1 от д.п. /
На 09.11.2015г. от св. Б.А. до подсъдимия И.А. била изпратена, чрез
Телепоща покана с изх. № 1/09.11.2015г за сключване на окончателен договор за
покупко-продажба на лек автомобил с рама №***, предмет на предварителен договор
за продажба, заверен с рег. № 3982/16.12.2014г. на нотариус № 177 И.П.,***, и
фактическо предаване на автомобила на 13.11.2015г. в 10.00ч. пред нотариус И.П.
/ л. 23, т. 1 от д.п. /.
На 13.11.2015г. подсъдимият
А. се явил в кабинета на нотариус И.П. и в присъствието, и на св. Б.А.,
категорично заявил: „ Нищо няма да
правя. Като искате съдете ме.“, което било надлежно отразено в Констативен
протокол с рег. № 147, том 1, ОР № 3919. / л. 24, т. 1 от д.п. / Подсъдимият
отказал да подпише протокола и напуснал срещата.
До 16.12.2015г., и след
получаване на сумата от 32 000евро, подсъдимият не прехвърлил
собствеността върху лек автомобил с рама №*** на св. Б.А., в каквото го
уверявал устно пред св. И.П. и впоследствие подписал и предварителен договор,
съдържащ същата уговорка. Вместо това, на 28.12.2015г. заплатил претендираната
по гр.д. № 12755/2015г. по описа на ВРС сума, в качеството си на физическо лице
– солидарен длъжник по Договор за финансов лизинг при общи условия №
114/24.09.2007г. между „ Автотрейд „ ООД гр. Варна и „ Катеричка „ ЕООД гр.
Добрич. / л. 40 от гр.д. № 12755/2015г. по описа на ВРС, приложено по н.о.х.д./
Тъй като на 06.11.2015г. подсъдимият
получил Уведомлението, изпратено от лизингодателя „ Автотрейд „ ООД гр. Варна
за прекратяване на договора, считано от 22.08.2015г. / л. 180-182, т. 1 от д.п.
/, задълженията по който, в качеството на физическо лице – съдлъжник, изпълнил
на 28.12.2015г., нямало как управляваното от него търговско предприятие срещу
сумата от 4 218.60евро да придобие собствеността върху процесния
автомобил, затова на 01.04.2016г. „ Катеричка „ ЕООД гр. Добрич, представлявано
от подсъдимия, срещу сумата от 3600лв. с включен ДДС, придобило собствеността
върху процесния лек автомобил с рама №*** по силата на Договор за
покупко-продажба на МПС, сключен с „
Автотрейд „ ООД гр. Варна. / л. 183, т. 1 от д.п. /
На
13.04.2016г. било образувано д.п. № 56/2016г. по описа на С „ ПИП „ при ОДМВР
гр. Добрич за извършено в гр. Добрич, престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във
вр. с чл. 209, ал. 1 от НК. В хода на разследването била изготвена
Съдебно-счетоводна експертиза със заключение, че подсъдимият не е декларирал
получен годишен доход в подадената ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за: данъчна година
2014г. в общ размер 25 425,80лв. и дължим данък върху общата годишна данъчна
основа за 2014г. в общ размер на 2543,00лв., и за данъчна година 2015г. в общ
размер на 37 160,76лв. и дължим данък върху общата годишна данъчна основа
за 2015г. в общ размер на 3716,00лв.
В
хода на съдебното производство също бе назначена и изготвена Съдебно-счетоводна
експертиза, с Допълнително заключение, че до 04.01.2013г. са били платени
лизинговите вноски по Договор за финансов лизинг при общи условия №
114/24.09.2007г. между „ Автотрейд „ ООД гр. Варна и „ Катеричка „ ЕООД гр.
Добрич. Задълженията, различни от лизинговите вноски, които са останали
неизпълнени до 04.01.2013г. са: Автокаско лизинг – в размер на
5 718.06лв., Гражданска отговорност лизинг – в размер на 560.33лв. и
Разчети с Общините за данък превозни средства – в размер на 807.82лв. През
периода 16.12.214г.-23.10.2015г. е нямало плащания на суми, различни от
лизингови вноски.
Безспорно
е установено, че подсъдимият И.Д.А. е роден на ***г***, ***, с адрес за призоваване в
страната гр. ***, ***/, ЕГН: **********.
Описаната фактическа
обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на събраните по
делото:
1. Гласни
доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие в качеството на свидетели: И.П., С.К., Д.М., И.Ж., Р.М., И.К., Б.А. и
И.А., прочетените на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2-ро
от НПК показания, дадени от св. И.К. в хода на досъдебното производство и на
основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК показания на св. И.А.,
дадени в хода на досъдебното производство;
2. Писмени
доказателства:
- приложени в том 1 от д.п. № 56/2016г. по описа на
С „ ПИП „ при ОДМВР гр. Добрич заверени за вярност копия от:
2.1. Договор № 114 за
финансов лизинг при общи условия, сключен на 24.07.2007г. между „ Автотрейд „
ООД гр. Варна и „ Катеричка „ ЕООД гр. Добрич, ведно с Общи условия на „
Автотрейд „ ООД към договора за финансов лизинг при общи условия, Приложение 1
към договора – погасителен план, Приложение 2 – Приемо-предавателен протокол от
24.09.2007г., Приложение 3 – Декларация по Закона за мерките срещу изпирането
на пари, Приложение 4 – Уведомително писмо, Приложение - Декларация за обезщетяване на непокрити от
застрахователя щети, Приложение 6 – Декларация, Приложение 7- списък на
събираните суми по пера от лизингодателя, Анекс № 1 о 05.11.2008г. към Договор
№ 114 за финансов лизинг при общи условия, сключен на 24.07.2007г., ведно с
погасителен план, Допълнително споразумение от 06.07.2015г. към Договор № 114
за финансов лизинг при общи условия, сключен на 24.07.2007г., Известие с изх. №
86/05.11.2015г. за прекратяване на договора и задържане на лизингова вещ, 2бр. обратни разписки за връчване на
Известието, Договор за покупко-продажба на МПС, сключен на 01.04.2016г. между „
Автотрейд „ ООД гр. Варна и „ Катеричка „ ЕООД гр. Добрич, Приемо-предавателен
протокол от 01.04.2016г. /л. 152-194/,
фактури и лихвени листи / л.190-258/;
2.2. Предварителен
договор за продажба на лек автомобил на изплащане, сключен на 16.12.2014г.
между И.Д.А. и Б.Р.А. – нотариално заверен, Свидетелство за регистрация, част
1; 4бр. нотариално заверени Декларации, удостоверяващи получените от И.Д.А.
суми във връзка с изпълнение на предварителния договор, както следва: на
14.01.2015г. – 5 000евро, на 27.01.2015г. – 3 500 евро, на 03.08.2015г. –
4 000евро и на 12.10.2015г. – 6 500евро; Покана от Б.А. до подсъдимия
И.А., чрез Телепоща, Констативен протокол с рег. 147, том 1, ОР № 3919/13.11.2015г., изготвен
от нотариус И.П. / л. 17-24 /;
2.3. приложеното в
оригинал по н.о.х.д. № 449/2019г. по описа на ДРС, гр. д. № 12755/215г. по
описа на ВРС;
2.4. справка за
собственост на процесното МПС / л. 84 от н.о.х.д. /;
2.5. свидетелство за
съдимост, справка, съдържаща характеристични данни на подсъдимия, както и
такава за образувани досъдебни производства,
3.
изготвените 2 бр. Съдебно-счетоводни експертизи, приобщени към доазателствения
материал по делото.
За да изгради вътрешното си убеждение въз основа на
приобщените в хода на съдебно следствие доказателства, съдът взе предвид
следното:
Показанията на
свидетелите дадени в хода на съдебното дирене, с изключение тези на св. И.А.,
са последователни, логични, достоверни и непротиворечиви, като в тях обективно
и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, който са
относими към предмета на доказване. Показанията на св. И.П. ***, с рег. 177 и на св.С.К. – помощник нотариус при
нотариус П. изцяло се потвърждават от приложените по делото писмени
доказателства / Предварителен договор за продажба на лек автомобил на
изплащане, 4бр. Декларации и Констативен протокол / и допринасят за изясняване на
времето, мястото, механизма на процесното деяние и участието на подсъдимия в
него. В показанията си св. К. заявява, че подсъдимият и пострадалият са отишли
в кантората на нотариуса с желание да се прехвърли собствеността на един автомобил,
като подсъдимият А. заявил, че си продава автомобила. След като се запознала с
представените й документи – свидетелство за регистрация и малък талон,
свидетелката уведомила лицата, че автомобила е лизингов и няма как да се
прехвърли, тъй като не е собственост на подсъдимия. Св. П. заявява, че
уговорката между страните / подсъдимият и пострадалият / била след като се
изплатят лизинговите вноски към лизинговата фирма и подсъдимият придобие
автомобила на свое име, да го прехвърли на името на пострадалия. Така на базата
на фактите, които страните й представили устно, бил изготвен и процесния
предварителен договор, който след прочитане на страните бил подписан и надлежно
заверен от св. П.. С показанията си св. П. установява и факта на изплащане на
сумата от 32 000 евро на подсъдимия И.А., в изпълнение на каузите на
сключения Предварителен договор, които се потвърждават от изготвените 4бр.
Декларации, установява и поведението на подсъдимия при срещата им с пострадалия
на 13.11.2015г., надлежно описано в изготвения от нея Констативен протокол.
Обстоятелството, че парите са предавани на подсъдимия пред нотариус П. се
потвърждава и от показанията на свидетелите И.П.Ж., Б.А. и Р.М..
Показанията на
св. Д.М. – служител в „ Автотрейд „ ООД гр. Варна напълно ответстват на
описаните факти и обстоятелства в приобщените към доказателствения материал
писмени доказателства, подробно описани в т.2.1. и 2.3. от настоящите мотиви,
както и на допълнителното заключение на изготвената в съдебно заседание Съдебно-счетоводна
експертиза, включително и на показанията на св. Р.М., която подробно описва
задържането на автомобила от „ Автотрейд „ ООД гр. Варна.
Показанията на
св. И.К. - счетоводител на фирма „ Катеричка „ ЕООД гр. Добрич от 2007г.,
дадени в хода на съдебното следствие и тези дадени в хода на досъдебното производство
/ л. 55, т. 3 от д.п. /, приобщени към доказателствения материал, на основание чл.
281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2-ро от НПК по безспорен начин
установяват, че „ Катеричка „ ЕООД гр. Добрич е изплатило лизинговите вноски
към „ Автотрейд „ ООД гр. Варна до 04.01.2013г., както и че подсъдимият не е
декларирал приходи от продажби за сумата от 30 000евро, относими за
данъчни периоди 2014-2017г. и не е внасял, като физическо лице по сметка на „
Катеричка „ ЕООД гр. Добрич суми в размер на 30 000евро.
Показанията на
св. И.А. се кредитират от настоящия състав единствено в частта им, установяваща
проявения интерес от св. А. към процесния автомобил и сумата от 30 000
евро, която му е била предложена за закупуването му. В останалата си част,
касателно собствеността на процесния автомобил към момента на сключване на
предварителния договор и клаузите на същия, изцяло противоречат на събраните по
делото писмени доказателства, поради което и не се кредитираха при
постановяване на Присъдата.
Съдът изцяло даде
вяра на приобщените по делото писмени доказателства описани в т. 2.1-4, свидетелството
за съдимост, справките за образувани досъдебни производства и приложената по
делото характеристика по безспорен начин установяват обстоятелства от значение
за отговорността на подсъдимия.
Изцяло ценени при
постановяване на Присъдата са и изготвените от компетентни вещи лица, обективни
и пълни заключения на Съдебно-счетоводните експертизи.
При така
направения анализ на доказателствата съдът прие, че с действията си подсъдимият
И.Д.А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.210,
ал.1, т.5, във вр. с чл. 209, ал.1 от НК, като през периода 16.12.2014г. до
12.10.2015г. в гр.Добрич, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и
поддържал заблуждение у Б.Р.А., ЕГН: ********** ***, че при заплащане от
последния в срок до 16.12.2015г. на сумата от 30 000/тридесет хиляди/ евро,
съгласно предварителен договор за покупко-продажба на моторно превозно
средство, ще му прехвърли собствеността върху лек автомобил, „Ауди“ КЮ-7-3.0
ТДИ c paмa №***, и с това причинил имотна вреда на Б.Р.А. в големи размери- 32
000 / тридесет и две хиляди / евро, равняващи се на 62 586,56 лева.
Като пълнолетно физическо лице, което е извършило деянието в
състояние на вменяемост, А. е годен субект на вемененото
му престъплението.
Обект на процесното
престъпление са обществените отношения, осигуряващи упражняването правото на
собственост върху движими вещи, както и правото на свободно разпореждане с
дадено имущество въз основа на самостоятелно взето решение.
От обективна страна:
Предмет на процесното
престъпление са чужди движими вещи с определена стойност, а именно с обща
стойност 32 000 евро, равняващи се на 62 586.56 лв., собственост на
св. А. и личността на пострадалия Б.А. у който е било възбудено и поддържано
заблуждение, в резултат на което е бил подведен да извърши акт на имуществено
разпореждане, причинявайки си по този начин имотна вреда.
Не се споделя от
настоящият съдебен състав твърдението на защитата, че се касае за гражданскоправни
отношения, свързани с неизпълнение на договорни задължения. Вярно е, че не всяко неизпълнение на
договорености следва да бъде квалифицирано като измама, но е вярно също, че
договорните отношения могат да бъдат използвани като способ за измама, какъвто
е настоящият случай. Наличието на користна цел - получаване на материална
облага, наред с липсата на намерение за изпълнение на поети договорености,
отграничава измамата от възникнала, например, впоследствие обективна
невъзможност за връщане, престиране и пр. или от виновно договорно неизпълнение
като аномалия в гражданския оборот. Когато договорни отношения се ползват при
осъществяване на измамата, деецът няма намерение да се задължи по тях, а те са
само средството за поддържане на възбуденото заблуждение у пострадалия, за да
извърши съответно имуществено разпореждане, с което трайно да намали своя
патримониум, извършвайки безвъзмезден и невъзстановим разход, какъвто е
настоящият случай. Именно извършените от подсъдимият А. действия по възбуждане
на заблуждение у св. Б.А., че в качеството си на физическо лице е страна по
лизинговия договор, сключен с „ Автотрейд „ ООД гр. Варна, с предмет лек
автомобил, „Ауди“ КЮ-7-3.0 ТДИ c paмa №***, включително и устно пред нотариус –
св. П., както и че срещу сумата от 30 000 евро ще му прехвърли
собствеността върху процесния автомобил, и поддържането на това заблуждение,
подписвайки Предварителен договор за продажба на автомобила, в качеството си на
физическо лице и предоставяйки му автомобила за ползване през периода
16.12.2014г. до 12.10.2015г. са мотивирали св. А. да извърши
съответно имуществено разпореждане, с което трайно да намали своя патримониум,
извършвайки безвъзмезден и невъзстановим разход през периода 16.12.2014г. – 12.10.2015г. в размер на 32 000евро. Подсъдимият е използвал договорните отношения
единствено с цел осъществяване на измамата, тъй като не е имал намерение да се
задължава по тях – бил е наясно, че от 04.01.2013г., когато е била изплатена
последната лизингова вноска по лизинговия договор с „ Автотрейд „ ООД гр.
Варна, до 16.12.2014г., управляваното от него дружество не е изпълнявало
задълженията си по изплащане на подробно описаните в договора други разходи,
независимо от факта на държане на автомобила. Липсата на намерение подсъдимият
реално да се задължи по сключения със св. Б.А. договор се потвърждава и от клаузите на
подписаното Допълнително споразумение към договора за финансов лизинг при общи
условия № 114/24.09.2007г. между „ Автотрейд „ ООД, гр. Варна / лизингодател /
и „ Катеричка „ ЕООД, гр. Добрич / лизингополучател /, по силата на което
страните приели за безспорно и установено в отношенията си помежду си,
възникнали по повод посочения договор за лизинг, че към 06.07.2015г. непогасеното
задължение от страна на лизингополучателеля към лизингодателя било в размер на
10 125,96 лева., които подсъдимият имал обективна възможност да заплати, ведно
със сумата от 4 218.16евро – стойността на опцията за придобиване на
лизинговата вещ, предвид получената от св. А. преди подписване на
предварителния договор на 16.12.2014г., сума от 13 000евро, като капаро.
В гр. Добрич, подсъдимият
въвел св. Б.А. в заблуждение чрез въздействие върху съзнанието му през
инкриминирания период, което формирало у него невярна представа, която
впоследствие подсъдимият поддържал с по-гореописаните действия. Касае се за
резултатно увреждащо престъпление, чийто резултат е причиняването имотна вреда на
пострадалия. Налице е причинна връзка между деянието и престъпния резултат.
Последният - имотната вреда, е настъпила като пряко следствие от имущественото
разпореждане, осъществено от измамения А., а разпореждането пък е следствие от
неправилно изградената и поддържана увереност, че подсъдимият, като физическо
лице – страна по лизинговия договор ще му прехвърли собствеността върху
автомобила след заплащане на сумата от 32 000евро.
Друга съществена
разлика между гражданската измама и тази, съставляваща престъпление по смисъла
на НК е че при гражданската измама неверните представи касаят определени
елементи на дадена правна сделка, при която тя ще се изпълнява. При нея се цели
и постига преди всичко основание за сключване на договора и по–благоприятни за
дееца условия за изпълнението му. Т. е. нейният пряк резултат е сключеният
договор с което гражданската измама е довършена, тъй като ЗЗД не изисква да е
започнало изпълнението на поетите от страните задължения. Не е необходимо също
така да е осъществен акт на имуществено разпореждане, а още повече да е
настъпила и имотна вреда.
От субективна страна
при гражданската измама деецът цели единствено сключване на договора, докато за
измамата по смисъла на НК деецът действа с пряк умисъл и користна цел – в
процесния случай да набави за себе си имотна облага, като с въвеждането и
поддържането на заблуждение у пострадалия се е достигнало до имуществено
разпореждане от негова страна, с което му се причинява имотна вреда.
Престъплението е
извършено от А. с пряк умисъл, като той е съзнавал общественоопасния характер
на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от страна
на подсъдимия, че не е собственик на автомобила, не е упълномощен от собственика
да го продава, нито е ползвател на вещта, както и че не я държи на правно
основание, в качеството си на физическо лице, както и предвиждане, че с
активните си действия ще формира у пострадалия невярна представа за
действителното положение, която ще доведе до имуществено разпореждане от страна
на А., но от волева страна подсъдимият е искал извършването на имущественото
разпореждане в своя полза. Наред с това подсъдимият е действал и със специална
цел – да набави за себе си имотна облага, първоначално сумата от 30 000 евро, а
впоследствие и допълнително 2000евро.
Съдът в настоящия си
състав прие, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че подсъдимият А. е извършил измама по смисъла на НК, а не гражданска
такава и, че не се касае до гражданскоправни отношения. Това е така, защото подсъдимият
е целял да набави за себе си имотна облага, като е възбудил и поддържал
заблуждение у св. Б.А., с цел получаване на сумата от 32 000евро, с което
му причинил имотна вреда.
Като прие, че стойността на предмета на престъплението е в
размер на 32 000евро., равняващи се на 62 586.56лв съдът призна за
виновен И.А., че е извършил вмененото му престъпление в големи размери. Независимо, че няма легална дефиниция на
понятието “ големи размери “ в съдебната практика / Тълкувателно Решение №
1/1998г. на ОСНК на ВКС/ се въвежда единен критерии за неговото определяне, а именно
размера на установената в Република България минимална работна заплата.
Квалифициращия признак “ големи размери “ е налице, когато стойността на
отнетото имущество превишава седемдесет пъти размера на минималната работна
заплата, към момента на извършване на деянието. В процесния случай, видно от
Постановление на Министерски съвет № 139
от 04.06.2015г., минималната работна заплата на
територията на Република България към 12.10.2015г. е била 380.00лв. Независимо, че стойността на
процесната вещ в пъти надвишава приетата в съдебната практика за „ големи
размери „, предвид обстоятелството, че не се доказа критерият „ особено тежък
случай”, кумулативно предвиден в разпоредбата на чл. 211, ал. 1 от НК с
признака „ особено големи размери „, съдът призна за виновен подсъдимият за
вмененото му престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК.
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе
предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние
и данните за личността му, и констатира следните обстоятелства, от значение за
отговорността му:
В санкцията на чл. 210, ал. 1 от НК е
предвидено наказание „ лишаване от свобода“ от една до осем години. Като прие,
че подсъдимият е извършил вмененото му престъпление при едно единствено
смекчаващо вината обстоятелство – липсата на предходни осъждания и при следните
отегчаващи вината обстоятелства – висока степен на обществена опасност на
деянието, предвид високата стойност на неговия предмет, извън квалифициращия
признак и наличието на друго досъдебно производство, водено за престъпление
против собствеността, съдът наложи на подсъдимия наказание „ лишаване от
свобода“ за срок от две години. Съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправяне на подсъдимия не е наложително да
изтърпи наказанието, поради което приложи института на условното осъждане, като
отложи за срок от пет години, изпълнението на наложеното наказание „лишаване от
свобода”. Прие,
че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне целите по
чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и
превъзпитанието на А. и наред с това ще въздейства върху него предупредително и
възпиращо, и ще му отнеме възможността да върши други престъпления в един
продължителен период от време. Освен всичко горепосочено, с така определеното
наказание биха се постигнали и целите на генералната превенция, като се
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
При определяне на наказанието,
съдът не констатира смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят
по-ниска степен на обществена опасност и прилагането на чл. 55 от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди Б.Р.А. да заплати сторените по делото разноски в размер на
323.97лв. по сметка на ДРС и в размер на 263.93лв. по сметка на ОДМВР гр.
Добрич.
Водим от горното, съдът постанови
Присъдата си.
Председател:
/М.
Кирчева/