Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 15.10.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V–ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и шести септември
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ИЛИЕВА
при участието на секретаря МИГЛЕНА
КЪНЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2547 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищцата П.В.Р. твърди, че като
член-кооператор в ответната кооперация, за периода 22.12.2010 г. – 18.10.2016
г. последователно внасяла различни суми с приходни касови ордери, чиято обща
стойност възлизала на 30 196 лв. От м.10.2016 г. касата преустановила
плащането на лихвени проценти, както и изплащането на самите влогове. Претендира
да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати
внесените като главница по приложените договори за допълнителна вноска суми на обща
стойност 30 196 лв., ведно със законната лихва от завеждане на делото и
направените разноски.
В
отговора на исковата молба КСК“Русенска популярна каса“, чрез процесуалния си
представител, оспорва основателността и размера на исковете, тъй като били
налице частични плащания. Позовава се на взетите на 23.07.2016 г. на ОС на
КСК„РПК“ решения изплащане на допълнителни вноски във ВСК на всички членове да
се извършва съразмерно на части от по 10 %, след постъпване на определена сума
от реализацията на активите, в това число от продажбата на недвижими имоти.
Поради това твърди, че е недопустимо член-кооператор да изисква изплащането на
всички негови вноски наведнъж и веднага, без да бъде съобразено решението на
ОС. Претендира отхвърляне на претенциите и присъждане на деловодните
разноски.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намира от
фактическа страна следното:
По делото не се спори, че ищцата е
член-кооператор на ответната кооперация, в която е създадена взаимоспомагателна
каса. Съгласно Правилника за устройството и дейността на Взаимоспомагателната
каса при КСК “Русенска популярна каса” – гр.Русе, ВСК предоставя заеми за
член-кооператори за сметка на техните дялови вноски, допълнителни вноски и
средства на кооперацията, като предоставените допълнителни вноски се сключва
договор за допълнителна вноска, в който ВСК приема парични суми със
задължението да ги използва при осъществяване на дейността си и да ги върне
изцяло или на части при поискване от титуляра на вноските, ведно с договорената
лихва. Последната била платима след изтичане срока на вноската, заедно с внесената
сума, като при предсрочно изтегляне на сумата по вноската, същата се олихвява с
годишен лихвен процент в размер на 0.50 % само за времето на престоя на сумата
през този период. На основание чл.23 от Правилника за устройството и дейността
на ВСК при КСК „РПК”, ВСК трябвало да върне внесените допълнителни вноски при
поискване от титуляра изцяло или на части.
Ищцата, в качеството си на член-кооператор, сключила с
ответника шест договора за допълнителни вноски, по които, на датите на
сключването им внесла следните суми: с договор за допълнителна вноска от 22.12.2010
г. – 4 080 лева; с два договора за допълнителна вноска от 04.05.2011 г. – съответно
6 000 лева и 700 лева; с договор за допълнителна вноска от 09.05.2013 г. – 12 620
лева, с договор за допълнителна вноска от 03.06.2013 г. – 1 970 лева и с
договор за допълнителна вноска от 18.10.2016 г. – 155.96 лв. или общата сума от
25 525.96 лв.
Не са ангажирани никакви доказателства за твърденията
на ищцата, изложени в исковата молба и в съдебно заседание, че общата сума,
която е внесла, е по-голяма, но след връщане на два пъти по 10% /или по 3774
лв./ ответникът остава да й дължи 30 196 лв. Същото се отнася и до
твърдението на ответника, че са налице частични плащания, поради което оспорва
претенцията и по размер. Предвид нежеланието на никоя от страните да заплати
депозита за назначената по искане на КСК“Русенска популярна каса“
съдебно-икономическа експертиза, определението за назначаването й е отменено от
съда.
По делото няма спор относно факта, че през м.юли 2016 г.,
поради финансови затруднения ответникът спрял плащанията на суми по направените
от член-кооператорите допълнителни вноски. На проведено Общо събрание на
23.07.2016 г. са взети решения за: разпродажба активите и недвижимите имоти на
кооперацията, представляващи 10% от общия размер на задълженията по
допълнителни вноски, след което да се осъществи съразмерно изплащане на
допълнителните вноски във ВСК на всички членове на части от 10 %; кооператорите
писмено да заявят, че вместо плащане могат да получат недвижими имоти на
кооперацията, съгласно извършена оценка от независим лицензиран оценител и да
трансформират допълнителните си вноски в 2,3 и 5-годишни заеми към кооперацията
с годишна лихва.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
По делото е доказано по категоричен начин, че ищцата е
член-кооператор на ответната кооперация, както и че в последната е създадена
взаимоспомагателна каса, която, съгласно Правилника за устройството и дейността
на Взаимоспомагателната каса при КСК “Русенска популярна каса” – гр.Русе, предоставя
заеми за член-кооператори за сметка на направени от тях допълнителни вноски и
средства на кооперацията, а за предоставените допълнителни вноски се сключва
договор за допълнителна вноска, като с него ВСК приема парични суми със
задължението да ги използва при осъществяване на дейността си и да ги върне
изцяло или на части при поискване от титуляра вноските, ведно с договорената
лихва. От цитирания Правилник е видно, че договорната лихва е платима след
изтичане срока на вноската, заедно с внесената сума, като при предсрочно
изтегляне на сумата по вноската, същата се олихвявала с годишен лихвен процент
в размер на 0.50 % само за времето на престоя на сумата през този период. Чл.23
от Правилника за устройството и дейността на ВСК при КСК „РПК” също предвижда
задължение за ВСК да върне внесените допълнителни вноски при поискване от
титуляра изцяло или на части.
От представените писмени доказателства по делото, се
доказва по несъмнен начин, че ищцата, в качеството си на член-кооператор,
сключила с ответника шест договора за допълнителни вноски, по които е внесла на
датите на сключването им общата сума от 25 525.96 лв. Не са представени доказателства
от страна на ответника, че е върнал на ищцата паричните суми по сключените
договори.
Неоснователно е възражението на
ответника, че не може да се иска връщането на вноските от страна на ищцата
поради това, че по тях към момента на предявяването на иска не бил настъпил
падежа им. Това е така, тъй като с оглед предвиденото в чл.5 от договорите, във
всеки един момент може да се иска връщане на вноските по всеки от договорите,
като в този случай сумата се олихвява по различен начин, т.е. разликата е
единствено в олихвяването на главниците по вноските. Падежът има значение само
за размера на лихвите по договорите, каквито претенции не са предявявани по
делото. Неоснователно е и възражението, че ищцата като член-кооператор не се е
съобразила с решенията на Общото събрание на кооперацията, взети на 23.07.2016 г.,
за реда на начина на изплащане на направените допълнителни вноски. На това
събрание няма взето решение да не се изплащат допълнителни вноски, а само, че
ще се извършва продажба на недвижими имоти, собственост на кооперацията, след
което да се изплащат вноски на кооператорите, както и че кооператори писмено
могат да заявят, че вместо плащане могат да получат недвижими имоти на
кооперацията, съгласно извършена оценка от независим лицензиран оценител и да
трансформират допълнителните си вноски в 2,3 и 5-годишни заеми към кооперацията
с годишна лихва. Тези решени, обаче, са възможност за кооператорите, която
могат да извършат по своя преценка и не могат да дерогират правилата по чл.23
от Правилника за устройството и дейността на ВСК при КСК „РПК”, който има
силата на закон за страните по делото, както и уговореното в договорите, които,
на основание чл.20а, ал.1 ЗЗД също имат силата на закон за тези, които за ги
сключили.
Предвид гореизложеното и съобразно доказателствата по
делото, исковете се явяват доказани по своето правно основание и ответникът следва
да върне внесените допълнителни вноски при поискване от страна на ищцата. Тъй
като са ангажирани доказателства за внесени общо 25 525.96 лв., исковете
следва да се уважат до тази сума, ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба, а над тях, до претендираните 30 196 лв. следва да се
оставят без уважение.
На основание чл.78 от ГПК,
съразмерно на уважената част от претенциите, ответникът следва да заплати на
ищцата 1049.92 лв. деловодни разноски, изразяващи се в заплатената държавна
такса по делото. Ответникът не е ангажирал доказателства за направени разноски
по делото, поради което такива не му се присъждат.
Мотивиран така и на основание чл.235
и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Кредитно-спестовна кооперация “Русенска популярна каса” със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.”Пирот”10, ЕИК *********, представлявана от Юрий
Георгиев Дудев, да заплати на П.В.Р., с ЕГН **********, сумата 25 525.96 лева, представляваща сбор от дължими
парични суми по шест договора за допълнителна вноска, сключени в периода
22.12.2010 г. – 18.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 24.04.2018
г. до окончателното й изплащане, както и 1049.92
лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на сума над
25 525.96 лв. до претендираните 30 196 лв. като неоснователни.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд - Русе.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: