№ 116304
гр. София, 28.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20221110121677 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Г. С. Д. срещу ДА И.
А. Г.“.
С оглед изложените твърдения в исковата молба съдът намира следното, а именно:
Ищецът твърди, че с процесната Заповед е прекратено трудовото му правоотношение,
по което той е заемал длъжността Директор на Регионална дирекция по горите – гр. Сливен,
възникнало въз основа на трудов договор, сключен на 06.07.2020 г. с Изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция по горите.
Исковата молба, както се посочи по-горе е насочена срещу ДА И. А. Г.“.
Следва да се отбележи, че с ПМС № 326 от 13 август 1997 г. се създава Национално
управление по горите като самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка, а от
1997 г. то е преобразувано в Държавна агенция по горите.
Председателят на Държавната агенция по горите/ понастоящем Изпълнителен
директор на Изпълнителна агенция по горите/, назначава директорите на регионалните
дирекции след конкурс, които трябва да имат висше лесовъдско образование и
образователна степен "магистър“.
Това негово правомощие е разписано в чл. 5, ал. 1, т. 8 от Устройствения правилник
на Изпълнителната агенция по горите, съгласно която разпоредба изпълнителният директор
на агенцията издава актове за възникване, изменяне и прекратяване на служебните
правоотношения и сключва, изменя и прекратява трудовите договори със служителите в
агенцията и с ръководителите на регионалните дирекции по горите и на специализираните
териториални звена на агенцията.
Съгласно обективираното в трудовия договор на ищеца му е възложено да изпълнява
длъжността Директор в Регионална дирекция по горите-гр. Сливен.
Съобразно § 1. ал. 1. от КТ "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице
или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение,
домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и
работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.
На основание чл. 61, ал.2 от КТ съдът приема, че трудовото правоотношение е
възникнало между ищеца и Регионалната дирекция по горите-гр. Сливен, независимо че
трудовият договор е сключен от по - горестоящия спрямо работодателя орган.
1
Съгласно чл. 61 трудовият договор се сключва между работника или служителя и
работодателя преди постъпването на работа, ал. 2 на същия член предвижда, че за
длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се
сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган. В тези случаи трудовото
правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност.
В този смисъл съдът приема, че работодател на ищеца е Регионална дирекция по
горите-гр. Сливен.
Съобразно задължителното за съдилищата разрешение по приложението на чл. 61,
ал. 2 КТ, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. по тълк.д.№ 1/2010 г. на
ОСГК на ВКС, законът овластява по-горестоящият спрямо работодателя орган да сключва
трудовите договори с лица, в чиито трудови функции е включено и упражняването на
работодателската власт, като трудовото правоотношение се създава с предприятието, на
което се предоставя работната сила, в случая Регионална дирекция –гр. Сливен.
В този смисъл и надлежен ответник по процесния трудов спор е именно Регионална
дирекция на горите –гр. Сливен, като работодател на ищеца, а не по-горестоящият орган –
Изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, който по силата на чл. 5 от
Устройствения правилник на Агенцията е компетентен да назначава и освобождава
директорите на тези дирекции.
С решение № 20/31.01.2013 г. постановено по гр.д. № 621/2012 г., III г.о. ВКС е
разяснено, че надлежен ответник по исковете с правно основание чл.344 ал.1 от
КТ,предявени от работник или служител, с който е сключен трудов договор при условията
на чл.61 ал.2 изр.1 от КТ е работодателя,а не горестоящият спрямо него орган.Тъй като
процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото
на иск,за която съдът следи служебно – ако той констатира,че ищецът е насочил исковете си
срещу ненадлежна страна – следва не да отхвърля исковете,а да остави исковата молба без
движение, като укаже на ищцовата страна в определен срок, да предприеме действия за
конституиране на надлежния ответник,а при неизпълнение на даденото указание -
производството следва да бъде прекратено“.
С оглед изложеното и разясненията, дадени в цитираното Решение на ВКС, съдът
счита, че следва да даде указания на ищеца да насочи исковата си молба срещу надлежния
ответник – Регионалната дирекция по горите –гр. Сливен, като го предупреди, че при
неизпълнение на указанията производството по делото ще бъде прекратено поради липсата
на надлежна пасивна процесуална легитимация, която е абсолютна процесуална
предпоставка за надлежното упражняване правото на иск.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на ищеца да насочи в едноседмичен срок от съобщението исковата си
молба срещу надлежния ответник – Регионалната дирекция по горите –гр. Сливен, като го
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията производството по делото ще бъде
прекратено поради липсата на надлежна пасивна процесуална легитимация, която е
абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск
Препис от разпореждането да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3