01.07.2019г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното
заседание
на тридесет и първи май две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Мария Койнова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№435 по описа
за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административнопроцесуалeн кодекс във вр.
с чл.107, ал.2 от Закон за автомобилните превози.
Образувано е по жалба на ООД БИ
ЕЙЧ ЕМ ЛОГИСТИК, ЕИК …… – гр.Х., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №РД-14-617/15.03.2019г. на Началник на Областен отдел
Автомобилна администрация – С. при Изпълнителна Агенция Автомобилна
администрация. Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена
при съществени нарушения на административните правила. Дейността на
жалбоподателя попадала в изключението на чл.6, ал.3, т.5 от ЗАПр, поради което
лиценз и удостоверение за регистрация не се изисквали за превози на пощенски
пратки, които се извършвали в рамките на обществените услуги. Между дружеството
– жалбоподател, и ООД Еконт Експрес имало сключен договор за изпълнение на
универсални и неуниверсални пощенски услуги, сключен на 01.05.2018г., като ООД Еконт
Експрес имало качество на пощенски оператор. По силата на извършваните дейности
– чл.1, т.5 от договора, ООД БИ ЕЙЧ ЕМ
ЛОГИСТИК ставало част от пощенската мрежа на Еконт. Съгласно уговорките в
договора в обхвата и предмета на услугите от жалбоподателя влизали пренасяне на
пощенски пратки – чл.6.3 от договора. Така жалбоподателят осъществявал
единствено и само превоз на пощенски пратки на пощенски оператор. Еконт Експрес
ОДД - в качеството на оператор на пощенски услуги, както и търговските му
партньори, на които дружеството предоставило възможността да предоставят
пощенски услуги в кръга на дадените му лицензии, не извършвали обществен превоз
по смисъла на т.1 от пар.1 от ЗАПр, нито превоз на товари по т.2 от същия
текст, тъй като осъществяваният превоз не бил срещу заплащане. Заплащало се
цена на услугата, която се формирала от вида ползвана услуга – основна,
допълнителна като обявена стойност, наложен платеж и т.н. Формираната цена била
цена на куриерската услуга, а не цена на превоз. В този смисъл не намирала
приложение и Наредба №33/03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари
на територията на Република България. Иска се отмяна на оспорената заповед,
както и да се заплатят направените по делото разноски.
Ответникът Началник на Областен отдел
Автомобилна администрация – София при Изпълнителна Агенция Автомобилна администрация,
счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства –
поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 14.03.2019г. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение Серия А-2018 №261428 срещу Н. И. Г.,
с месторабата ООД БИ ЕЙЧ ЕМ ЛОГИСТИК, за това, че на същата дата,
около 20,45ч. на АМ Тракия, 1-ви км движение, посока П., като водач на товарен
автомобил м.М., модел А., рег.№ Х…..КН, собственост на посоченото дружество,
извършва обществен превоз на товари /куриерски пратки/ на територията на
РБългария – от С. за П. като нарушава следното: водачът извършва обществен
превоз на товари без да притежава удостоверение на ППТ за обществен превоз на
товари на територията на РБ към лиценз или заверено копие от лиценз на
Общността за международен превоз на товари; без контролен талон към СУ МПС, с
което нарушил чл.89, т.1 от Наредба №33/1999г. на МТ и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №РД-14-617/15.03.2019г., И. Р. Х. – Началник ОО АА –
София към ИА АА, определен от МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.172, ал.1
от ЗДВП и от ИД на ИА АА по реда на чл.107, ал.1 от ЗАПр, на основание чл.107,
ал.1 във вр. с чл.106а, ал.1, т.1 и ал.2, т.1, ал.6 и 7 от ЗАПр е приложил
принудителна административна мярка Спиране от движение за срок от 6 месеца,
чрез сваляне и отнемане на предна табела с рег.номер и отнемане на свидетелство
за регистрация №********* на посочения товарен автомобил, собствен на
жалбоподателя. Копие от заповедта е получена срещу подпис на 15.03.2019г. от Н.
Г..
Жалбата срещу оспорената заповед е
постъпила на 20.03.2019г. в Административен съд – София, град.
Като част от административната преписка
по делото е представен Договор за търговско представителство от 06.01.2016г.
между ООД Еконт Експрес и ООД БИ ЕЙЧ ЕМ
ЛОГИСТИК. Видно от приложеното в копие Свидетелство за регистрация процесният товарен
автомобил е собствен на дружеството-жалбоподател. С представената справка в
информационната система на ИА АА към 15.03.2019г. /нечетливо/ на л.61, се
установява по въведен ЕИК на жалбоподателя липса на лиценз.
Видно от Заповед №РД-01-212/15.05.2015г.
на основание чл.107, ал.1 от ЗАПр и чл.7, т.5 от Устройствения правилник на ИА
ААИзпълнителния директор на ИА АА упълномощава длъжнистни лица да прилагат
принудителните административни мерки по чл.106 и чл.106а от ЗАПр с мотивирани
заповеди, между които Началник на областен отдел Автомобилна администрация към
Главна дирекция Автомобилна инспекция.
Жалбоподателят е представил писмено
доказателство – Договор по чл.22 от Закона за пощенските услуги за изпълнение
на универсални и неуниверсални пощенски услуги, л.14 – 40 от делото, сключен
между ООД Еконт Експрес – пощенски оператор по смисъла на Закона за пощенските
услуги, и ООД БИ ЕЙЧ ЕМ ЛОГИСТИК, по силата на който ООД БИ
ЕЙЧ ЕМ ЛОГИСТИК се съгласява да извършва дейности по изпълнение на универсални
и неуниверсални пощенски услуги, между които по р.ІІ, б.А, т.6.3 – да пренася
всички пощенски пратки със собствен лекотоварен или товарен автомобил за
собствена сметка. В р.VІ между страните
се уговарят финансови отношения, като съгласно б.В, т.72 партньорът ООД БИ
ЕЙЧ ЕМ ЛОГИСТИК има право на възнаграждение за извършените дейности по
изпълнение и разпространение на пощенски услуги. В т.72-81 страните уговарят
начина на определяне на възнаграждение съобразно процент от стойността на
пощенските услуги при приложим индекс за дейност и коефициент качество, както и
получаване на допълнително възнаграждение, както и прилагане на Стандартите,
уговорени между страните.
При така установената фактическа обстановка, като взе
предвид и разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът извърши преценка за
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, като направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на
оспорения акт, за която е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването, в
срока по чл.149, ал.1 от АПК. По делото са събрани данни, че оспорената заповед
е връчена на водача на автомобила, за който няма представени доказателства да е
упълномощен от ООД БИ
ЕЙЧ ЕМ ЛОГИСТИК да
получава съобщения по реда на чл.18 от АПК във вр. с чл.50 от ГПК. При липсата
на възражения в тази посока и като се има предвид датата на издаване на
оспорения акт – 15.03.2019г., то подадената на 20.03.2019г. жалба следва да се
приеме, че е постъпила в срока за обжалване. Същата отговаря на изискванията за
форма и реквизити, като не се установяват пречки за разглеждането ѝ. При
тези съображения съдът приема, че подадената жалба е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Жалбата е подадена срещу годен за оспорване
индивидуален административен акт, като между страните няма спор, че моторното
превозно средство, по отношение на което е наложена принудителната
административна мярка, е собственост на дружеството-жалбоподател. Доколкото с
обжалваната заповед пряко и непосредствено се засягат правата на собственика за
срок от 6 месеца да си служи с превозното средство според обичайното му
предназначение, то за последния актът поражда неблагоприятни правни последици и
е налице правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от
административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Видно от представената по делото Заповед №РД-01-212/15.05.2015г. на
Изпълнителния директор на ИА Автомобилна администрация, то съобразно
установената в чл.107, ал.1 от ЗАПр компетентност и предоставената възможност
за делегиране на правомощия, той е упълномощил по т.4 Началници на областен отдел Автомобилна
администрация към Главна дирекция Автомобилна инспекция да прилагат с
мотивирани заповеди ПАМ по чл.106 и 106а от ЗАПр. В жалбата пред съда не са
изложени доводи за некомпетентност на издателя на акта, налагащи необходимостта
от събиране да допълнителни доказателства в тази насока.
Приложимата хипотеза, посочена в
административния акт, е нормата на чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП, съгласно която
за преустановяване на административните нарушения се
прилага
като принудителна административна мярка спирането от движение за срок 6 месеца на моторно превозно
средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за
него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Административният орган е приел за осъществена тази хипотеза, като от
фактическа страна е посочил в заповедта, че на 14.03.2019г. при
извършване на проверка от контролните органи е установено, че Н. Г. извършва
обществен превоз на товари /куриерски пратки/ по маршрут от С. за П. с т.а. М.
А., рег.№ Х ….КН, собствен на ООД БИ ЕЙЧ ЕМ
ЛОГИСТИК – Х., за който от направената справка в информационната система на ИА
АА се установява, че няма издадено копие от лиценз на Общността за автомобилен
превоз на товари или удостоверение за обществен превоз на товари на територията
на Република България. Фирмата-превозвач, не притежава лиценз за извършване на
обществен превоз на товари. Фактическите твърдения в заповедта напълно
кореспондират с описанието на установеното от фактическа страна от контролните
органи, отразено в съставения АУАН. Административният орган изрично се е
позовал на констатациите, съдържащи се в АУАН Серия А-2018 №261428 от 14.03.2019г.
и съдът намира изложените в оспорената заповед фактически обстоятелства за
достатъчни да обосноват налагането на ПАМ, а оспорения административен акт - за
надлежно мотивиран.
За издаването на заповед на основание
чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП законодателят е предвидил две материалноправни
предпоставки - положителна и отрицателна. От една страна следва с определено моторно превозно средство да се извършва обществен превоз на пътници или товари, а от друга -
превозът трябва да се извършва с МПС, за което няма издадено заверено копие от лиценз на Общността, или удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари.
В случая жалбоподателят счита, че
извършва превоз на пощенски пратки, за който превоз не се изисква лиценз и
удостоверение за регистрация съгласно разпоредбата на чл.6, ал.3, т.5 от ЗАПр,
както и твърди, че този превоз не е срещу заплащане. Тези възражения не се
споделят от съда.
Съгласно чл.19 от ЗПУ извършването на
универсални пощенски услуги е въз основа на издадена лицензия – т.1,2, а въз
основа на подадена писмено уведомление се извършват неуниверсални пощенски
услуги – т.4. Куриерските услуги са именно неуниверсални пощенски услуги по
смисъла на чл.38, т.3 от ЗПУ, а в настоящото производство не се спори, че са
пренасяни куриерски пратки. Действително съконтрахента на
дружеството-жалбоподател, а именно: Еконт Експрес, има качество на пощенски
оператор по смисъла на ЗПУ и видно от публичните регистри по чл.50 и чл. 59,
ал.5 от ЗПУ има право да извършва съответно универсални и неуниверсални
пощенски услуги, но съгласно чл.22 от ЗПУ пощенският оператор има право да
сключва договори с други лица за изпълнение на части от дадената им лицензия,
т.е. относно извършването на универсални пощенски услуги. Пощенският оператор,
които изпълнява неуниверсални пощенски услуги, няма правна възможност да
сключва по реда на чл.22 от ЗПУ договори с трети лица. Доколкото жалбоподателят
не е вписан в публичния регистър по чл.59, ал.5 от ЗПУ, то за него не се счита,
че е пощенски оператор и той не може да извършва пренасянето на пощенски пратки
като неуниверсалната пощенска услуга или като част от неуниверсалната пощенска
услуга - куриерската. В този смисъл за жалбоподателя не може да се приеме, че
извършва пощенска услуга и по отношение на извършвания от него превоз не може
да се приложи изключението на чл.6, ал.3, т.5 от ЗАвП. В настоящия случай
сключеният договор с пощенски оператор на неуниверсални пощенски услуги с
основание чл.22 от ЗПУ не дава съответното качество и на партньора по този
договор – жалбоподателя, който не е регистриран по съответния ред на чл.59 от
ЗПУ, поради което съдът приема за жалбоподателя, че той извършва не пренасяне
на пощенски пратки, а обществен превоз на товар.
По отношение на твърдението, че
извършваната от жалбоподателя услуга не е срещу заплащане, то съдът приема
същото за неоснователно. В представения договор р.VІ,
б.В е уговорено възнаграждение, както и начин по който се формира то, поради
което не може да се счита, че договорът е безвъзмезден и превозът не се
извършва срещу заплащане.
По изложените съображения съдът приема
за несъмнено обстоятелството, че превозвач по процесния обществен превоз на
товари е било дружеството - жалбоподател, както и че същото не притежава
изискуемия от закона /чл.6, ал.1 от ЗАвтП/ лиценз за извършване на превоз на
товари. Последното обстоятелство не е спорно и се потвърждава от изготвената на
15.03.2019г. справка в информационната система на ИА АА.
Поради посоченото, съдът счита, че ПАМ е
наложена при наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки и
оспорваната заповед не противоречи на разпоредбите на закона. Не се установи
издаването на заповедта да е извършено при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, същата е в съответствие с целта на закона и следва да бъде потвърдена,
а подадената срещу нея жалба – отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба ООД БИ
ЕЙЧ ЕМ ЛОГИСТИК, ЕИК ….. – гр.Х., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №РД-14-617/15.03.2019г. на Началник на Областен отдел
Автомобилна администрация – София при Изпълнителна Агенция Автомобилна
администрация.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: