РЕШЕНИЕ
№ 340
гр. Добрич, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стела Ив. Тонева
при участието на секретаря КРИСТА СТ. КИРОВА
като разгледа докладваното от Стела Ив. Тонева Гражданско дело №
20213230102770 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по гр.д. № 2770/2021 г. по описа на Добрички
районен съд е образувано по искова молба от „ТИ БИ АЙ БАНК „“
ЕАД град София с ЕИК ********* , с която срещу Р. Р. М. с ЕГН
********** е предявен иск по реда на чл. 415 , ал. 1 , т. 3 от ГПК за
осъждане на Р. Р. М. с ЕГН ********** да заплати на „ТИ БИ АЙ
БАНК“ ЕАД сумата от 3490.51 лева , представляваща договорна
лихва по сключен между страните договор за потребителски кредит №
********** от 31.05.2019 г. , изчислена за периода 05.07.2019 г. –
10.06.2020 г.
Излагат се следните обстоятелства :
На 31.05.2019 г. между „ТИ БИ АЙ БАНК „ ЕАД в качеството на
кредитор и Р. Р. М. в качеството на кредитополучател е сключен
договор за потребителски кредит № ********** .
Поради неплащане в срок на вноските по кредита от страна на
1
кредитополучателя банката е обявила предсрочна изискуемост на
кредита .
Депозирано е заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК за дължимите суми по кредита , представляващи
главница , договорна лихва и обезщетение за забава .
По подаденото заявление е образувано ч. гр.д. № 512 / 2020 г. по
описа на Районен съд Балчик .
Със заповед № 260042 / 19.10.2020 г. съдът е разпоредил
длъжникът Р. Р. М. да заплати на кредитора „ТИ БИ АЙ БАНК „ ЕАД
сумите : -10903.24 лева – главница по договор за потребителски
кредит № ********** от 31.05.2019 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявление 15.10.2020 г. до окончателното изплащане ;-
617.95 лева – обезщетение за забава за периода 05.07.2019 г. -
01.10.2020 г. .
С разпореждане по горното дело е отхвърлено заявлението на
„ТИ БИ АЙ БАНС „ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение за
сумата от 3490.51 лева , представляваща договорна лихва по
сключения между страните договор за кредит № ********** от
31.05.2019 г.
Претендират се разноските в производството и юрисконсултско
възнаграждение .
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника
чрез назначения от съда особен представител .
Оспорва иска .Навежда възражение за нищожност на клаузата в
договора относно уговорената договорна лихва н размер на 33.67%
годишно като противоречаща на добрите нрави,защото надвишава
трикратния размер на законната лихва .
Добричкият районен съд , като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна :
2
Предявеният от „ТИ БИ АЙ БАНК „“ ЕАД град София с ЕИК
********* срещу Р. Р. М. с ЕГН ********** осъдителни иск е с
правно основание чл. 430 от ТЗ във вр. с чл. 79 , ал. 1 от ЗЗД .
Установява се от събраните по делото доказателства ,че на На
31.05.2019 г. между „ТИ БИ АЙ БАНК „ ЕАД в качеството на
кредитор и Р. Р. М. в качеството на кредитополучател е сключен
договор за потребителски кредит № ********** .
След депозирано заявление от банката за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу Р.М. е образувано ч.гр.д. № 512
/ 2020 г. по описа на Районен съд Балчик .Заповедният съд е уважил
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист за сумите:-10903.24 лева – главница по договор за потребителски
кредит № ********** от 31.05.2019 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявление 15.10.2020 г. до окончателното изплащане ;-
617.95 лева – обезщетение за забава за периода 05.07.2019 г. -
01.10.2020 г. .
С разпореждане на съда по горното дело е отхвърлено
заявлението на банката за издаване на заповед за изпълнение за сумата
от 3490.51 лева , представляваща договорна лихва по сключения
между страните договор за кредит, изчислена за периода 05.07.2019 г.
– 10.06.2020 г.
Видно от сключения договор за кредит в т. 9.1 страните са
уговорили лихвен процент , с който се олихвява предоставения кредит
, изразен като годишен лихвен процент в размер н 33.67 % .
Неведено е възражение от назначения особен представител на
ответника , че страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави , но
противно на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва за
забава, надвишаваща трикратния размер на законната лихва.
Добрите нрави са морални норми, на които законът придава
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
3
приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД/. Понятието „добрите нрави” по смисъла на чл. 26, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни
граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от
юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие,
свързано с относително определени правни норми, при приложението
на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. При
преценка дали уговорения размер на договорната лихва противоречи
на добрите нрави, защото значително надхвърля нормалния и
справедлив размер на възнаграждението на кредитора за това, че е
предоставил свои парични средства за ползване от потребителя, както
и адекватния размер на всички останали разходи, които кредиторът е
направил, прави и ще реализира като съпътстващи предоставянето,
обслужването и възстановяването на кредита, но които се заплащат
от кредитополучателя, следва да се отчете характера на договора,
неговата цел, задължението на кредитодателя да предостави
договорената сума в уговорения срок и възможността потребителят да
я върне разсрочено и на вноски, макар и с лихва.
В случая по процесния договор за потребителски кредит на
кредотополучателя е предоставена в заем сума от 8200.00 лева, при
уговорен годишен лихвен процент в размер на 33.67% . Лихвата по
договора е възнаградителна – за ползване на дадената парична сума.
За договори, сключени преди изменението на Закона за
потребителкия кредит от 2014 г. се приема, че максималният размер,
до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е
действително е ако тя не надвишава с повече от три пъти законната
такава (в този смисъл Решение № 378/18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. №
315/2005 г., II г. о. и др.).Ограничението се налага от добрите нрави .
Следва да се отбележи , че в случая надвишението е минимално в
размер на 3.67% предвид размера на законната лихва от 10,00%, при
определения от БНБ основен лихвен процент за 2019 г. и 10 пункта
4
надбавка.
Възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното
ползване на заетата сума.Законодателят по предвидения от него ред в
Закона за потребителския кредит предприема регулация на
предоставените от търговците кредитни услуги, като
ограничава размера на възнаградителната лихва по отношение на
договорите за потребителски кредит, при което вече е налице
ограничаване на волята на страните не с добрите нрави, а с
императивни правила на закона. Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Тези законодателни промени и императивно
ограничение на свободата на волята по отношение на
възнаградителната лихва са приложими за процесния
случай.Разпоредбата на чл. 19 , ал. 4 от Закона за потребителския
кредит е в сила от 23.07.2014 г. и следователно страните по процесния
договор за кредит са обвързани от законовото изискване , третиращо
размера на годишния процент на разходите .
Към момента на сключване на договора за кредит петкратния
размер на законната лихва възлиза на 50.00 % .
В чл. 10 от същия е посочен годишния процент на разходите по
договора в размер на 49.19 % .
Годишния процент на разходите според чл. 19 , ал. 1 от ЗПК
отразява общите разходи по кредита за потребителя /лихви , други
преки или косвени разходи ,комисиони , възнаграждения/.
Текстът на чл. 19 , ал. 4 от Закона за потребителския кредит е
насочен към избягване възлагането на несъразмерни тежести върху
икономически по-слабата страна потребител от страна на търговеца
.За да възприеме като законов критерий годишния процент на
разходите законодателят е отчел, че размерът на договорената
5
възнаградителна лихва за предоставяне средства на потребителя не
винаги е меродавен , защото към него може да се наложат
допълнителни разходи като такси , комисиони , други разноски и те да
увеличат кредитната тежест на кредитополучателя .
За да се избегне подобна злоупотреба законодателят е предвидил
като критерий максимален размер на годишния процент на разходите
по кредита и това е пределът , до който може да се зачете като
непротиворечащо на морала и на добрите нрави общо оскъпяване на
кредита .
Изложеното налага извода ,че съглашението за плащане на
възнаградителна лихва в размер на 33.67 % по процесния договор е
действително.
Вещото лице Е.Й. установява в заключение по изготвената
съдебно-счетоводна експертиза ,че договорната лихва съгласно
клаузите на договора за процесния период 05.07.2019 г. -10.06.2020 г.
е в размер на 3490.51 лева .
Съдът кредитира заключението , неоспорено от станите и
изготвено от лице , притажаващо необходимата квалификация и
знания .
Предявеният иск подлежи на уважаване .
На основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК ищецът има право на
разноски , както следва : 69.81 лева държавна такса в производството
по ч. гр.д. № 512/2020 г. на Районен съд Балчик и сторените разноски
в производството по гр.д. № 2770/2021 г. на Добрички районен съд -
139.62 лева държавна такса , -474.34 лева възнаграждение за особен
представител , 200.00 лева възнаграждение вещо лице и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение , което съдът определя в минимален
размер,предвид това че делото не се отличава с правна и фактическа
сложност .
6
Водим от горното , Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Р. М. с ЕГН ********** да заплати на „ТИ БИ АЙ
БАНК „ ЕАД град София с ЕИК ********* сумата от 3490.51 лева ,
представляваща договорна лихва по сключен между страните договор
за потребителски кредит № ********** от 31.05.2019 г. , изчислена за
периода 05.07.2019 г . – 10.06.2020 г.
ОСЪЖДА Р. Р. М. с ЕГН ********** да заплати на „ТИ БИ АЙ
БАНК „ ЕАД град София с ЕИК ********* сторени разноски , както
следва : 69.81 лева държавна такса в производството по ч. гр.д. №
512/2020 г. на Районен съд Балчик и разноски в производството по
гр.д. № 2770/2021 г. на Добрички районен съд -139.62 лева държавна
такса , -474.34 лева възнаграждение за особен представител , - 200.00
лева възнаграждение вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Добрички окръжен съд .
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7