РЕШЕНИЕ
№ 260132 10.06.2021г.
гр.
Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд наказателен състав на двадесет и първи април през две хиляди
двадесет и първа година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Атанаска Ганева
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
АНД № 114 по описа за 2021 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на
„Н.Г.” ЕООД, ЕИК ****, представлявано от Н.А., против Наказателно постановление
№ 542405-F571462/23.10.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности”- Бургас,
ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС вр. чл. 33, ал.1 от
Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите, на основание чл.185,
ал.2, изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева. Моли се
от съда да постанови решение, с което да се отмени издаденото постановление
като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. В съдебно
заседание жалбата се поддържа.
Наказващият орган, чрез
процесуалният си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и
правилност на атакувания акт.
Съдът, като взе предвид исканията
на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
При извършена проверка от служители
на НАП на 17.09.2020 г., н 12,00 ч., в търговски обект- пекарна „С.“, находяща
се в КК „С.б.”, до автогара, стопанисвана от жалбоподателя, се установило, че в
обекта имало монтиран, въведен в експлоатация, работещ ЕКАФП, който притежавал
операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Разчетената касова
наличност на фискалното устройство била в размер на 1,40 лв., а фактическа
наличност- 243,75 лв. Установена била положителна разлика в размер на 242,10
лв., която представлявала въвеждане на пари в касата, и която не била отразена
във фискалното устройство. За това нарушение бил съставен акт за установяване
на административно нарушение № F571462/24.09.2020 г., въз основа на който е
издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази
разпоредбите на закона, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след
като провери изцяло и служебно за нарушения при издаването на акта за
установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно
постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи,
намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наведените
твърдения в жалбата в тази насока не се споделят от настоящата инстанция. Както
в актът за установяване на административно нарушение, така и в издаденото
наказателно постановление нарушението е описано с достатъчна конкретика, като
непосочването на ЕГН на свидетеля не съставлява съществено процесуално
нарушение. Следва да се има предвид, че ЕГН съставлява лични данни, които са
защитени от Закон за защита на личните данни, поради което и понастоящем не
съществува императивно задължение този реквизит да се попълва.
Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
надлежните органи, в рамките на тяхната компетентност, съгласно представената
заповед.
В хода на съдебното производство бе
разпитана св. С., която потвърди изложените в АУАН и в НП факти. Същите се
потвърждават и от представеният по делото опис на паричните средства в касата
към момента на започване на проверката, както и от изведения фискален отчет.
От страна на жалбоподателят не се оспорват
констатациите, залегнали в наказателното постановление, досежно размера на констатираната
разлика, като не се навеждат твърдения от къде произлиза разликата. В случая,
обаче, е без значение произхода на средствата, установени в обекта, и
причината, поради която се намират там. Същите е следвало да бъдат въведени във
фискалното устройство чрез функцията „служебно въведени”. Именно по този начин
и посредством тази операция, която намиращото се обекта фискално устройство е
притежавало, може да се оправдае фактическото наличие на суми в обекта. Ето
защо всяка налична сума в обекта следва да бъде отразена в устройството.
С оглед на така изложеното съдът намира, че правилно и
законосъобразно на дружеството е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение и впоследствие било издадено наказателно
постановление. Съгласно нормата на чл.33, ал.1 от сочената по- горе наредба,
извън случаите на продажба всяка промяна в касовата наличност следва да бъде
отразявана във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени” и
„служебно изведени”, което в случая не е било сторено.
Не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не може да се квалифицира като маловажно. В случая,
съобразно правилата на чл.93, т.9 от НК, и като се вземе предвид значимостта на
обществените отношения, свързани с отчетността в търговския оборот, съдът
намира, че самото нарушение не може да се характеризира като такова с ниска
обществена опасност. Не са налице обстоятелства, които да го характеризират и
като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от
същия вид. Липсата на предходни нарушения може да се разгледа като смекчаващо
вината обстоятелство при определяне размера на наложеното наказание, но не
съставлява основен мотив за приложение на нормата на чл.28 от ЗАНН.
Отговорността на жалбоподателят е ангажирана на
основание разпоредбата на чл.185, ал.2, изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС, която
предвижда глоба или имуществена санкция в размер от 500 лева
до 2000 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което извърши
или допусне извършването на нарушение на чл.118 от ЗДДС или на нормативен акт
по неговото прилагане, когато нарушението не води до неотразяване на приходи. В
настоящият случай е констатирано, че ЕКАФП притежават операциите „служебно
въведени” и „служебно изведени” суми, поради което въведените парични суми е
следвало да бъдат отразени. В описателната част на обжалваното наказателно
постановление и в акта за установяване на административното нарушение липсват
констатации, че установената разлика е от неотчетени продажби, от което може да
се направи единствено извод, че неизпълнението на задължението по чл.33 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. не е довело до неотразяване на приходи. Предвид на
това правилно имуществената санкция следва размерите по чл.185, ал.1 от ЗДДС
вр. чл.185, ал.2 изречение второ. В случая на жалбоподателят е наложено
наказание в размер на 2000 лв., като настоящата инстанция счита за справедлива
санкция в размер на минимално предвидения, а именно 500 лв. До този извод съдът
стигна, като взе предвид размера на установената разлика, както и липсата на
данни за допуснати други нарушения, поради което санкция в минималния размер е
достатъчна за да изпълни превантивната си функция.
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане на
страните за присъждане на разноски, съдът намира следното:
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на страните се дължат разноски, като в полза на наказващият орган следва
да се присъди и юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка следва да се има
предвид, че разноските се определят по реда на АПК. В Тълкувателно решение № 3
от 13.05.2010г. по тълкувателно дело № 5/2009г. по описа на общото събрание на
колегиите на ВАС е прието, че случаите, в които съдът отхвърли оспорването
страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато
административният орган е представляван от юрисконсулт в производството. Видно
от мотивите на ТР в такива случаи следва да се приложи субсидиарно разпоредбата
на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото
възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Впрочем и разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН препраща към чл. 37 от ЗПП.
Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до
120 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в
тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по делото, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на наказващия орган следва да се определи
възнаграждение в размер на 80 лв. Като се вземе предвид изменението на НП и
намаляването на наложената санкция от 2000 на 500 лв., съдът достигна до извод,
че съразмерно с потвърдената част от НП на наказващия орган следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 20 лв. (арг. от чл. 63, ал.
3 от ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК). Присъждането на част от
претендираните разноски при изменение на НП е в съответствие и с трайната
практика на ВАС по дела по ЗОДОВ (по реда, на които са се разглеждали претенциите
за разноски преди измененията в чл. 63 от ЗАНН).
По отношение на искането за
присъждане на разноските от страна на жалбоподателят, съобразно изхода на
спора, на дружеството следва да бъде присъдена сумата от 263 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
542405-F571462/23.10.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности”- Бургас,
ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС вр. чл. 33, ал.1 от
Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите, на основание
чл.185, ал.2, изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС, на „Н.Г.” ЕООД, ЕИК ****,
представлявано от Н.А., е наложено административно наказание „Имуществена
санкция”, като НАМАЛЯВА размера на същата от 2000 лева на 500 лв.
ОСЪЖДА „Н.Г.” ЕООД, ЕИК ****,
представлявано от Н.А., да заплати на ЦУ на НАП- София сумата от 20 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП- София да заплати на „Н.Г.”
ЕООД, ЕИК ****, представлявано от Н.А., сумата от 263 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр.
Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: