Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. София, 20.10.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, първо гражданско отделение, І-6
състав в публично заседание на двадесет и осми септември
две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при
секретаря Антоанета Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното
от
съдия Петя Алексиева гр.д.№ 14886
по
описа за 2019 г. и за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от К.С.Т., Д.К.Т., Д.Д.Т. и Д.Б.Т., действащ чрез
законния си представител Д.Д.Т. против „М.з.ж.з.”
ООД, с която предявяват активно субективно съединени искове с правно основание
чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД, обективно кумулативно съединени с искове
по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава от деня на деликта в размер на законната лихва.
Отговорността на ответника се претендира с твърдението
за претърпени от ищците вреди от смъртта на Б.Д.Т., починала поради неадекватни
и недостатъчни медицински грижи. Поддържа се, че ищците са претърпели вреди от
смъртта на Т. в качеството на родители на същата /първите двама ищци/,
третия-неин брат и четвъртия-неин син. Твърди се, че починалата е искала да
бъде майка и се е подложила на инвитро зачеване, като
през периода преди и след забременяването състоянието й е следено от ответната
болница. Твърди се, че на 19.04.2016 г. на Б.е извършено рентгеново изследване
в ответната болница и поставено заключение доброкачествен тумор на черния дроб.
Твърди се, че на 30.06.2016 г. на Б.са трансферирани два ембриона, като
изследванията на 13.07.2016 г. и преглед от 20.07.2016 г. потвърждават
наличието на бременност. На 05.03.2017 г. Т. е приета за планово оперативно
раждане в ответната болница. Детето Д.Т. /четвъртия ищец/ се е родило на *** г.
в 06,57 ч. чрез цезарово сечение. На 07.03.2017 г.
малко след 7 часа сутринта и само 24 часа след операцията Б.колабира.
Твърди се, че резултатите от изследванията сочели на инфекция, но към този предкритичен момент не са предприети никакви действия от
медицинския екип на ответника. Пациентката не е поставена под наблюдение, не са
предприети никакви допълнителни мерки въпреки отклоненията в резултата от
кръвните изследвания. Твърди се, че от този момент нататък състоянието на Б.се
е влошило необратимо и сложило началото на причинния процес, довел до нейната
смърт няколко месеца по-късно. Твърди се, че направените изследвания,
проявената от Б.клиника и факта на претърпяната операция за цезарово
сечение, са достатъчни данни за всеки специалист да постави работна диагноза
белодробна тромбоемболия /БТЕ/. Всички признаци на
БТЕ са били налице и това е следвало да провокира незабавни действия от страна
на болницата, но такива не са предприети. Твърди се, че ответната болница не е
имала технологичния и професионален капацитет да осигури лечение и въпреки това
е задържала пациентката. Самите изследвания не са били своевременни,
обработването на резултатите е отнело твърде много време. Твърди се, че Б.е
преведена в УМБАЛ „Александровска“, където диагнозата
БТЕ е потвърдена, тромбът е раздробен и изваден, но
мозъкът е бил оставен прекалено дълго време без кислород, вследствие на което
пациентката е развила постхипоксична
енцефалопатия-изключително тежко мозъчно увреждане, причинено от продължителния
кислороден глад. Твърди се, че в УМБАЛ „Александровскса“
е констатирано кървене в черния дроб на Б., както и кървене от влагалището,
последното наложило повторно оперативно отваряне в областта на оперативната
рана от цезаровото сечение, отстранен е кръвоизлив,
който е причинил и кървенето от влагалището, което сочи, че и цезаровото сечение не е направено като хората. Установена е още значително увеличена гнойна
секреция в трахеобронхиалното дърво, изразени отоци
на тялото и крайниците, със значително количество лимофорея,
както и начални декубитални промени в областта на сакрума. Твърди се, че констатираната ятрогенна
гръдна фрактура е причинена от екипа на болница „Надежда“. Твърди се, че
проявената към пациентката немарливост личи и от факта, че при направените в
УМБАЛ „Александровска“ изследвания са изолирани и стафилококи и псеудомонас-доказателства
за типичен случай на заразяване с бактерии вследствие на вътреболнични
инфекции. Твърди се, че на 18.03.2017 г. Б.е преведена в УМБАЛСМП „Пирогов“ в
тежко увредено коматозно състояние, където три месеца
и 24 дни след като е дарила живот, самата Б.се разделя със своя собствен.
Твърди се, че смъртта е настъпила в резултат на усложненията, настъпили от
увреждането в болница „Надежда“ 12 часа след раждането-когато Б.е колабирала.
Поддържа се, че болката както за родителите, така и за
брата й, и за сина й, е огромна. Става дума за едно сплотено и задружно
семейство, в което любовта и грижата към другия винаги е присъствала. Поддържа
се, че между брата и починалата сестра са съществували изключително близки
отношения. Живели са в едно жилище, работили са заедно, Д. безусловно подкрепил
Б.в решението й да роди и да отгледа дете. Д. е заявил готовност да бъде
подкрепа за това дете, сякаш то е негово. Д. неотлъчно е помагал на Б.по
трудния й път на инвитро-оплождането и бременността и
винаги е бил нейна неотменима подкрепа. Твърди се, че освен причинените на
всички ищци неимуществени вреди, за детето Д. са налице и имуществени под
формата на пропуснати ползи. Детето е лишено от издръжката, която е щял да
осигури единствения му родител.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на първите двама ищци-родителите на починалата Б.сумата от
по 5 000 лв., частично предявена от общо претендирания
размер от по 120 000 лв., на третия ищец-брат на починалата сумата от 5000 лв.,
частично предявена от общо претендирания размер от 80
000 лв. и на четвъртия ищец-син на починалата Б.сумата от 25 100 лв., частично
предявена от общо претендирания размер от 200 000
лв., всички суми представляващи обезщетение за нанесените на ищците
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на настъпване на
увреждането-30.06.2017 г. до окончателното изплащане, а на четвъртия ищец и
сумата от 1 250 лв.-частичен иск от общо 6 500 лв.-обезщетение за имуществени
вреди-издръжката, от която Д. е лишен, поради причинена на майка му смърт,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-13.11.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения
едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му
представител адвокат С.Д..
Счита предявените от ищците искове за изцяло
неоснователни и недоказани.
Твърди се, че ответникът е провел и приложил всички
изискващи се съгласно протокола профилактични мерки, включени в антикоагулантната терапия преди и след цезаровото
сечение. Твърди се, че това е оптималната възможна профилактика за
предотвратяване на риска от развитие на тромбоемболия
и същата е била проведена надлежно и навременно и съгласно утвърдените
медицински стандарти. Твърди се, че през цялото време, до момента на
превеждането й в УМБАЛ „Александровска“, пациентката
е била с адекватно поддържана хемо-динамика и оксиженация, т.е. проведена й е адекватна реанимация.
Твърди се, че пациентката е била изписана и преведена в другото лечебно
заведение-в първия възможен момент, в който състоянието й обективно го е
позволило. Твърди се, че полученото усложнение е много вероятно да настъпи, при
наличието на т.нар. „Синдром на Мей Търнър“, от който
е страдала Б.Т., без да е съобщено от нея или от близките й на ответната
болница. Твърди се, че това е вродено състояние, при което артерията минава
върху вената и рискът от тромбемболия е много
по-голям.
Твърди се, че от медицинските документи безспорно се
установява, че по време на целия престой на Б.Т., за същата са положени
най-адекватните възможни медицински грижи, предвид на състоянието й и лекарите
са запазили живота й, полагайки максимум усилия да не допуснат увреждане на мозъка при настъпилите
усложнения, пациентката е преведена в относително стабилизирано състояние за последващо лечение на настъпилото усложнение. Твърди
липсата на причинно-следствена връзка между действията и бездействията на
лекуващите лекари и настъпилата смъртта. Твърди, че последното се явява до
голяма степен „случайно събитие“.
Моли съда да отхвърли предявените искове и да присъди
на ответника разноските по делото.
В съдебно заседание ищците чрез процесуалния си
представител поддържат предявените искове по съображения изложени в
депозираните по делото писмени бележки. Претендират разноски, съобразно
представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител оспорва предявените искове и моли съда да постанови решение, с
което да ги отхвърли изцяло. Съображения излага в писмени бележки. Претендира
разноски по списък.
Третото лице помагач, редовно призовано, не изпраща
представител, не изразява становище в хода по същество. В свое писмено
становище представено в открито съдебно заседание на 29.09.2020 г., третото
лице счита исковете за допустими, но неоснователни и недоказани, а размерът им
силно завишен, поради което ги оспорва изцяло.
Софийски
градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и с
представените писмени доказателства се установява, че Б.Д.Т. е починала на
30.06.2017 г., като е оставила свой единствен наследник по закон-син Д.Б.Т. (удостоверение за наследници изх.№ 3326 от 24.07.2017
г. на СО, район Лозенец). Не се спори,
че първите двама ищци са съответно майка и баща на Б., а третият ищец-неин
брат.
От приетата по делото медицинска
документация и заключенията на приетите по делото комплексни СМЕ се установява,
че Б.Д.Т. е боледувала от варици на долни крайници,
които са оперирани през 1999 г. и 2000 г. Т. е с установен хипотиреоидизъм,
за който е наблюдавана и е провеждано лечение с Елтирокс
75 дневно. През месец април 2016 г. е установен чернодробен хемангиом
и 7 мм ретенционна киста на черен дроб. През месец
юни 2016 г. е извършена и операция на матката „хистероскопия“-хистологично
се установява субмукозен лейомиом.
Във връзка с желанието на Б.Т. да забременее, на
01.04.2016 г. посетила МЦ „Надежда Репродуктив София“
ООД, представляващ ин витро център към ответното дружество. В края на месец юни
2016 г. в центъра е проведена процедура по ин витро оплождане и ембриотрансфер, приключила успешно с възникване на
бременност. Към този момент ищцата била на 45 години. По време на бременността
е наблюдавана от акушер-гинеколог, като наблюдението е било класифицирано и
осъществявано на жена подложена на висок риск с оглед възрастта от 45 години. По
време на бременността Т. е провеждала периодично хормонално лечение. Провеждани
са и периодично прегледи от ендокринолог. Прегледана
била и от кардиолог-без противопоказания за ин витро процедури и бременност. Т.
не е съобщила на консултиращите я лекари за наследствени болести.
Свидетелят А.К.К.- акушер-гинеколог в ответната болница, включително и
към 2017 г. установява, че откакто е започнала асистираната
репродукция по програма, Б.Т. не е имала оплаквания. Консултирана е с кардиолог,
ендокринолог, а по време на цялата бременност не е
имала никакви оплаквания. При Т. не е имало разширени вени, които са с отоци, с
болки.
На 05.03.2017 г. Б.Т. е приета в ответната болница за
планово оперативно раждане. Консултирана от специалист по вътрешни болести,
който установил хронична венозна недостатъчност на долни крайници и назначил
профилактично хепарин и ластични чорапи. Не е
установена флеботромбоза или тромбофлебит.
До операцията Т. е била в добро състояние, без оплаквания. Свидетелят К.установява,
че в деня на операцията сутринта започнали малко по-рано. Операцията била
насрочена за 8 часа, а екипът започнал в 7 без нещо, защото Т. започнала да има
болки, контракции. Предвид, че пациентката е на 47 години и предстои оперативна
интервенция, рутинно се прави на всички пациенти антикоагулантна
терапия след операцията или след раждането, ако има нужда, докато мине периода
на съкращаване на контрахиране на матката, за да може
да спре кървенето, защото след раждането има обилно кървене. Свидетелят К.установява,
че това било направено и за Б.Т., като преди операцията лично свидетелят й
направил превръзка с ластични бинтове, защото с това разполагали в болницата,
което е еднакво адекватно на ластични чорапи.
На *** г. в 06,57 часа чрез цезарово
сечение се ражда Д.Т.. Ранният постоперативен период е протекъл гладко, матката
е била добре контрахирана с умерено кървене. В 19
часа на *** г. е направена антикоагулантна
профилактика с фраксхипарин 0.6, започната е
профилактика с уназин 4х1 ултравенозно.
На 07.03.2017 г. след ставане от леглото Т. пада до леглото.
Свидетелката И.И.С.-
анестезиолог в ответната болница към онзи момент, присъствала на колабирането.
Свидетелката установява, че по принцип пристига и е в отделението в 7 ч. и точно
преди да започне визитация се случил този колапс със загуба на съзнание при Б..
Установява още, че били предприети стандартните мероприятия за възстановяване
на сърдечно-съдовата, дихателна дейност, започнали кардио-пулмонална
ресусцитация по стандарт. След колабирането първо
започнали с извършване на оротрахиална интубация за осигуряване на проходимост на дихателните
пътища и адекватна вентилация и оксиженация.
Едновременно с това свидетелката и екипа около нея започнали приложението на индиректен сърдечен масаж и
медикаментозна стимулация на сърдечния ритъм, тъй като при пациентката се
наблюдавала бързо преходна брадикардия с асистолия. Реанимацията започнала веднага след колабирането.
В хода на провеждането на кардио-пулмонална ресусцитация свидетелката и останалите лекари като
най-вероятна причина приели белодробната тромбоемболия
и съответно тя била доказана много бързо в следващите минути, тъй като екипът
разполагал с ЕКГ-данни, данни от параклиничните
изследвания, впоследствие и двама консултанти потвърдили диагнозата. Веднага била
стартирана терапия на белодробната тромбоемболия,
дори още преди да има 100% доказателства за нея, защото такава е практиката. Не
се чакат изследванията, за да се започне терапията. Следват се стандартни
протоколи, които са приети и в България. Това са протоколите за базисна и
напреднала грижа за пациента. Те следват осигуряване на циркулация, дишане,
т.е. проходими дихателни пътища, вентилация и оксиженация,
впоследствие вече се включва индиректен сърдечен масаж и медикаментозна
стимулация на сърдечния ритъм. При нужда, ако ритъмът го изисква, т.е. ако от асистолия премине към някакъв вид вентрикуларна
тахикардия или фибрилация
вече се прилага и дефибрилация. Първо се започва с ресусцитацията и едновременно с това се взимат и
изследванията, т.е. не се чака да се взимат изследванията. Свидетелката
установява, че тъй като денят бил работен, в болницата в този момент имало
много хора, така че всичко можело да се свърши навреме. Превели пациентката в
първия възможен момент, в който било постигнато известно стабилизиране и един
стабилен синусов ритъм. След консултация с доц. В., пациентката била преведена
за извършване на селективна фибринолиза и селективна тромбектомия.
От медицинската документация се установява, че
състоянието на пациентката бързо се влошава-клинична смърт, тежка хипоксемия, хиперкапния и
респираторна ацидоза. Всичко това наложило бърза оротрахиална интубация и сърдечен
масаж. След бързопреходна брадикардия
последва асистулия продължава се индиректния сърдечен
масаж и медикаментозна стимулация с адреналин, атропин, инотроппна
терапия с допамин, добутамин
в адекватни дози. Антикоагулантна терапия с двукратно
болус с по 5000 Е хепарин с
последващи 20000 Е хепарин
за 8 часа. Допълнително се прилага лечение с манитол,
дексаметазол, водносолеви
вливания.
С оглед на горното и двете заключения на приетите по
делото експертизи са категорични, че при пациентката е осигурена адекватна и
навременна реанимация. Диагнозата е поставена бързо, започнато е адекватно
лечение с хепарин.
Горното се установява и с показанията на свидетелката С.,
която установява, че веднага заедно с екипа започнала кардио-пулмонална
ресусцитация, т.е. веднага е извършена оротранхиална интубация и в това
действие по никакъв начин не е имало забавяне, през цялото време с монитори не
е имало период, в който Б.да е десетурирала, т.е. да
е имало спадане на насищането на кръвта с кислород, което е видно и от параклиничните изследвания и от кръвно-газовите анализи, в
които РО2 е абсолютно достатъчно. Даже имало хипероксиженация.
След обсъждане от лекуващия екип съвместно с доц.Х.и
доц.В.-последният разпитан като свидетел по делото, при данни за БТЕ-масивна
форма, се взема решение за превеждането на Б.Т. в кардиологична клиника на
УМБАЛ „Александровска“.
И двете експертизи са категорични, че при това
състояние на Т. и при ниско АН, тя е била нетранспортабилна,
но лекарите рискували в неин интерес и със съгласието на близките й, са я
превели в кардиологична клиника УМБАЛ „Александровска“
за локална фибринолоза.
Свидетелят А.К.К.
установява, че след колабирането на пациентката, последната била консултирана с
доц. Х., която потвърдила съмнението за белодробна тромбоемболия,
след което д-р С.започнал да търси най-близкото лечебно заведение, където може
евентуално да се махне този тромб. Състоянието на Т.
било много зле, била на животоподдържащи функции, интубирана, започнати били вливки.
Дошъл и свидетелят доц. В. от Александровска болница,
който потвърдил съмнението за белодробна тромбоемболия
и казал, че в момента, в който бъде стабилизирана пациентката и е възможно да
бъде транспортирана е най-добре да бъде откарана в Александровска
болница, за да могат да влязат инструментално и да извадят тромбите от белия
дроб. Към 11 ч. екипът от ответната болница преценил, че рискът от
транспортирането е по-малък от това да остане в ответната болница в това
състояние. В началото транспортирането до друго болнично заведение било
абсурдно, защото при клинична смърт, при белодробна тромбоемболия
смъртността е много голяма. Шансът да излезе от това състояние е много малък,
но Б.била изведена, била възстановена сърдечна дейност, но нямала стабилно
кръвно и затова се поддържало медикаментозно. Лично свидетелят К.се обадил на
майката на Б.и й казал, че трябва да дойде, че има проблем. Тя пристигнала
веднага и в присъствието и на доц. В. й било обяснено състоянието на Б., че при
първа възможност, ако тя даде съгласието си, може да бъде транспортирана до
друга болница за премахване на тробма. Били й обяснени
всички рискове, включително че по време на транспортирането е възможно да се
случи нещо необратимо, но ако остане в ответната болница, екипът на същата не
може да направи нищо друго, освен да поддържа показателите. Майката на
пациентката дала съгласие и се разписала и придружила екипа, който с апарати за
обдишване, с всички системи за вливания транспортирали
Т. до входа на болницата. Майката на пациентката била с линейката на ответната
болница. В Александровска болница доц. В. направил
отстраняването на тромбите. Свидетелят К.установява, че всеки ден е ходил при Б.в
Александровска болница, за да види какво е
състоянието й, защото бил упълномощен от д-р С., ако имат нужда от медикаменти,
консумативи да ги осигуряват.
Свидетелката С. установява, че лично участвала в превеждането на пациентката в Александровска болница. Превеждането било уговорено с доц. В.,
който е пулмолог в Александровска
болница и след като преценили, че състоянието на Б.позволява превеждане с
линейка на болницата, с транспортен монитор и с транспортен апарат тя била
транспортирана, като екипът на Александровска болница
чакал на врата и пациентката директно била въведена в ангиоложкия
кабинет, където свидетелката също останала за завършването на самата процедура,
на която присъствала. Първо се визуализирала тромбоза двустранно, т.е. масивна
емболия. Успоредно с това се установил и патологичен ход на артерията, спрямо
вената илиака, което е известен синдром „Мей-Търнър“, който се приема за рисков и за предиспозиция към тромбообразуване
в малкия таз.
От медицинската документация също се
установява, че на 07.03.2017 г. с реанимационен екип
на фона на механична вентилация и високи дози катехоламини,
Т. е преведена в клиника по кардиология на УМБАЛ „Александровска“,
където веднага е направена пулмоангиография, при
която се визуализират двустранно тромботични маси в
средните и долните сегментни артерии. Осъществена е локална фибринолиза,
след което пациентката е преведена в І НАИЛ към КАИЛ за продължаване на
лечението и активно наблюдение. Продължена е антикоагулантната
и инотропна терапия и водносолеви
вливания и механична вентилация. Кръвногазовите
параметри и АН постепенно се подобряват, но персистира
коматозното състояние. На 13.03.2017 г. в
следобедните часове започва кървене от влагалището, което постепенно се засилва
въпреки терапията. На 14.03.2017 г. е направена релапаротомия,
намерен е субдиафрагмален хематом-направена е хемостаза, лаваж и дренаж. От хемокулкура се изолира стафилококус
епидермидис, от върха на аспирационен
катетър-псевдомонас. Вещите лица установяват, че това
е заразяване с вътреболнична микрофлора при болна на
механична вентилация в УМБАЛ „Александровска“. От
проведените изследвания КАТ на глава и на тяло, се установява-белези за дифузен
мозъчен оток с намаление на мозъчната перфузия,
белодробен емболизъм с неоториращи
дефекти в лумена на лумбални и сегментни клонове на
белодробната артерия. Зони на хиповентилация и ателектази. Двустранни плеврални изливи.
По настояване на близките Б.Т. е
преведена в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов“ в реанимационното
отделение, където пролежава 3,5 месеца без да дойде в съзнание. През цялото
време е била на механична вентилация и лечение. Постепенно се развиват
множество усложнения характерни за болните на механична вентилация, които по
съвкупност довеждат до фаталния край на пациентката.
От приетите по делото заключения и на
двете комплексни експертизи, които не си противоречат в изводите и отговорите
на поставените им задачи се установява, че Б.Т. е била в добро общо състояние
към момента на забременяването. Проведени са всички профилактични прегледи,
които се изискват по протокол-кардиолог, мамолог, ендокринолог. От анамнестичните
данни и общото състояние на пациентката не се е налагало допълнителна терапия
през периода на наблюдение на бременността. Този извод се потвърждава и със
заключението на повторната комплексна СМЕ, съобразно което пациентката Б.Т. е
била в добро общо състояние към момента на забременяването и към момента на
раждането. По повод установената хипофункция на
щитовидната жлеза е проследявана ритмично и адекватно. Бременността й е
наблюдавана адекватно и субективното, и обективното състояния не е налагало
провеждане на допълнителни мерки и/или изследвания при протичане на
бременността, при подготовката на раждането и непосредствено след него с оглед на
диагнозата за „неуточнени болести на кръвообръщението“.
Непосредствено преди, по време и след оперативното родоразрешение, е спазен действащия алгоритъм по АГ-антикоагулантната профилактика е проведена правилно,
поставен е ластичен бинт на краката и около 6 часа след операцията е направено фраксипарин субкутанно.
Вещите лица установяват, че съгласно
действащия стандарт по АГ и добрата медицинска практика, всички жени
забременели след 30 г. се наблюдават с повишено внимание, тъй като бременността
им се счита за високорискова. При Б.Т. освен възрастта, друг рисков фактор се
явява и забременяването след процедура ин витро. Няма пряка връзка между
приеманите хормонални медикаменти и настъпилото усложнение след раждането, тъй
като те са прилагани първите месеци на бременността на Т. и са спомогнали за
успешното износване на плода до края на бременността й. Вещите лица сочат, че
лекарите от болница „Надежда“ са предприели адекватни действия в конкретната
ситуация за преодоляване на нежеланото усложнение. Установява се, че
извършената през 2000 г. операция за разширени вени, не повишава, а понижава
риска от тромбемболични усложнения.
Заключението на вещите лица е, че
причината за смъртта на Б.Т. е БТЕ масивна форма, настъпила след секцио цезареа, остра десностранна сърдечна недостатъчност, кардиогенен
шок, асистолия и клинична смърт. Хипоксично-исхимично
увреждане на мозъка. Постхипоксична енцефалопатия.
Мозъчен оток. Външна и вътрешна хидроцефалия. Преустановянето на сърдечната дейност е регистрирано на
30.06.2017 г. в 7,17 часа. Предразполагащите фактори за БТЕ при Б.Т. са: физиологичното
хиперкоагулитетно състояние на кръвта при
бременността, анатомичната венозна стаза и атония, вследствие компресията на вените от нарастващата матка,
ендотелните увреждания на тазовите съдове при
раждане, варикозните изменения на долните крайници и
оперативното родоразрешение.
Вещите лица от повторната комплексна
СМЕ установяват, че отстраняването на констатираните тромби в рамките на първия
час от влошаване състоянието на пациентката, може би е щяло да даде шанс за
живот, но това отстраняване не може да окаже влияние върху необратимото
увреждане на мозъчните клетки, което се е случило през първите 5-15 минути от
инцидента, въпреки всички положени усилия на екипа. Това отстраняване е довело
само до стабилизиране на общото соматично състояние.
Във връзка с търпените от ищците
неимуществени вреди, са събрани свидетелките показания на Б.И.М., М.С.С.и М. Н.М..
Свидетелят М.установява, че познава от
доста години Д.Т.-брата на Б., която не познава. Свидетелят установява, че през
м. март 2017 г., около обяд се видял на една бензиностанция в „Младост“ с Д. и се разбрали вечерта да се видят, за да
работят заедно по проекти. Вечерта, когато се видели, на Д. му излязъл някакъв
ангажимент, ставало въпрос за някакви чорапи.
Свидетелката С.установява, че през 1997 г. се запознала
с Б.. В началото отношенията им били чисто служебни, но впоследствие станали
много близки. Постепенно свидетелката станала приятел на цялото семейство. Т.имали
семейна фирма, в която работели всички. Б.била управител на фирмата.
Отношенията в семейството били отношения на силна привързаност. Б.била близка с
брат си, и двамата са художници и заедно правели проекти. Б.била много
креативна, а М.- много изпълнителен. Родителите на Б.много искали да имат внуче
и да се радват на внуци. В един момент свидетелката разбрала, че Б.е бременна.
Родителите и брат й били много щастливи и я подкрепяли. Тя карала много
спокойна бременност. Изолирала се само през зимата, за да не хване някой грип.
Дори карала колата до последно. Когато Б.родила, майка й К. се обадила на
свидетелката и й казала, че имат бебе и била много щастлива. След това с друга
приятелка започнали да звънят, но Б.не вдигала телефона и за това се обадили на
К., която казала че има проблем, била много притеснена, но накрая казала, че Б.е
в кома и започнала да плаче. Свидетелката ходила на посещение в болницата при Б.,
а нейните близки ходели непрекъснато. Брат й Д. бил непрекъснато там да й прави
масажи. За роденото дете Д. сега се грижат майка й, баща й и брат й. Брат й го
осиновил. Майката на Б.се стопила след смъртта на дъщеря си, която приживе й била
голяма опора. Загубата на дъщеря й била още по-кошмарна, защото Б.нямала
отделно семейство, а живеела заедно с родителите си и с брат си и си направили
къща, за да живеят заедно. От раждането си брата и сестрата са живели винаги
заедно и никога не са се разделяли. Братът Д. не е женен.
Свидетелката М. Н.М., установява че познава семейство Т.от
1996 г. Б.била прекрасен човек и с много разностранни интереси, художник, приложник. Във фирмата работело цялото семейство, тъй като
бащата е с име в художествените среди. Б.и М.са завършили Художествена академия
и са с много познания, които прилагат в работата си. Майка им работела в
администрацията, М.се занимавал изцяло с изграждането, докато Б.била незаменима
в проектирането на щандове. Б.и М.винаги са били заедно, работили са заедно,
офисът им е на едно място, те са едно цяло и са много сплотено семейство,
различно от общоприетото, в което децата като пораснат си хващат пътя. И досега
са в една къща, общо помещение ползват за храна, офисът им е в къщата, в която
живеят. На Б.помещенията били над офиса, майка й и баща й от другата страна.
Всичко е заедно. Б.и М.имали много силна връзка - брат и сестра и това, че
работели заедно също допринасяло много за това. Фактът, че трябвало да
изработват крайния продукт съвместно ги държал много заедно, много приобщени
един към друг и всеки знаел другия какво прави, защо го прави, какво се случва.
Във всеки един момент, ако единият не може нещо да даде отговор, другият
веднага реагира. Свидетелката ходила в болницата два пъти след като преместили Б.в
„Пирогов“. Родителите й и брат й били непрекъснато там. Родителите на Б.и брат
й много трудно се справят с нейната загуба. В момента детето го гледат тримата,
всички са съсипани. Винаги са си помагали. Всичко било общо. Б.изцяло разчитала
на брат си, тъй като родителите им са възрастни и всичко, което трябва да се
прави по едно домакинство и по един бизнес те си го разпределяли, като товарели
родителите си само с това, което те могат да понесат.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно
основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
Отговорността на ответника
се претендира с фактически твърдения за причиняване на неимуществени и
имуществени вреди на ищците, произтекли от: неадекватни, недостатъчни
медицински грижи, непрофесионално, немарливо, незаконосъобразно поведение на
лекарите в ответната болница, от неполагане на дължимата грижа да предотвратят
настъпването на едно предвидимо и диагностицирано
увреждане, не предприемане на нормалните превантивни мерки, за да не се стигне
до усложнения с кръвосъсирването, не предприемане на адекватни и достатъчни
действия за ограничаване на вредните последици, оставянето на пациентката
твърде дълго време без наблюдение. Ищците
поддържат също така, че лекарите на ответната болница са имали всички
необходими данни от анамнезата, клинични и параклинични
данни за поставяне на диагноза БТЕ и за незабавно и спешно предприемане на
действия по установяване на тромба и неговото разбиване, но са се забавили
изключително много с превеждането на Б.в УМБАЛ „Александровска“,
което е позволило на усложненията да се разгърнат така, че да станат
необратими.
Ответниците претендират вреди от неприлагане на профилактична антикоагулантна терапия, липса на активно наблюдение на
пациентката въпреки данните за прекарани и настоящи заболявания,
несвоевременност и недостатъчност на мерките за овладяване на тежкото й
състояние, несвоевременност на решението за превеждането й в друго лечебно
заведение за отстраняване на тромба, причиняване на фрактура на ребрата при
извършването на индиректен сърдечен масаж с ръце, изгаряне с електроуред по време
на цезарово сечение, заразяване с опасни патогенни
бактерии от болничната среда.
За да е възникнало спорното
право за обезщетяване на ищците те следва да докажат факти, които да се подведат
под хипотезата на гражданския деликт /виновно и противоправно поведение, в
причинна връзка от което да са настъпили вреди/, както и фактите, водещи до
ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане на работа на делинквента и причиняване на вредите при или по повод на
извършването й. Това са правопораждащи факти и
доказването им следва да се извърши от ищците и то пълно и главно - без да
остава съмнение за осъществяването на фактите.
По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има
обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето, което
възлага работата, а настъпва, когато натовареното лице причини виновно щетата
при и по повод изпълнението на възложената му работа. При това положение е
очевидно, че то отговаря не за свои действия, а за действията на своя работник
или служител. Терминът "възложил", който се употребява в чл. 49 ЗЗД,
е указание, че лицето, което извършва работата, се намира в определени
отношения с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това
възлагане има в случая, когато работникът или служителят е длъжен, да извърши работата
по силата на отношенията, в които той се намира с лицето, което възлага.
Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност пред
пострадалите трети лица.
За да възникне отговорността по чл. 49 ЗЗД, са
необходими две условия: 1) да има възлагане на работа и 2) увреждането да е
причинено по вина на работника или служителя, на когото е възложена работата,
като вината се предполага до доказване на противното.
Възлагането на работа не е спорен
факт между страните.
Спорно е налице
ли е деликтно поведение, изразяващо
се в конкретни неправомерни
действия или бездействия на лекари от ответната болница.
Медицинската помощ
е правнорегламентирана дейност
- чл. 80 от ЗЗ, чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ.
Именно поради това, когато съдът се произнася по въпроса, осъществен ли е деликт при изпълнение
на медицинска дейност, той следва да обсъди не само доказателствата за фактите - какви действия са били предприети или не са били извършени от медицинските специалисти, но и доколко те са отговаряли на дължимото съобразно утвърдените медицински изисквания - да посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики. Изцяло в този смисъл Решение № 273 от
17.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4347/2016 г., IV г. о., ГК.
Съобразно Решение № 126 от 08.09.2021
г. на ВКС по гр. д. № 1911/2020 г., III г. о., ГК, когато
спорът по делото касае деликт при изпълнението на медицинска дейност, при формиране на вътрешното си
убеждение относно наличието
или липсата на неправомерно поведение и връзката му с конкретно сочените вреди, съдът следва да съобрази, че медицинската помощ е правнорегламентирана дейност и съгласно чл. 80 от
Закона за здравето, качеството
й се основава на медицински
стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните
заведения и Правилата за добра медицинска
практика, приети и утвърдени
по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите
и лекарите по дентална
медицина. Поради това изводът, дали е допуснато състояние на медицински риск в
противоправна степен и причинени ли са от това вреди, съдът следва да направи след анализ на установените
по делото факти, преценявайки предприетото или непредприетото от страна на лекаря и необходимо дължимото поведение в конкретната
ситуация.
За да признае
или отрече претендираните
права от насрещните страни,
съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Когато правнорелевантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти (присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантните, узнали са фактите от трети лица или от някоя
от страните по делото и
др.), както и способността
и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си.
Преценяйки значението
и доказателствената стойност
на вписаното от лекаря в първичен
медицински документ за съобщеното
от пациента относно състоянието
му при прегледа (анамнеза),
съдът следва да съобрази, че документът не се ползва с обвързваща формална доказателствена сила (в
т. см. - т. 2 от ТР № 2/2011 г по т. д. № 2/2011 г. ОСНК на ВКС относно длъжностното качество на лекарите). Лекарят е длъжен да впише накратко, но точно и коректно оплакванията на пациента, както и
данните за обективното му състояние констатирано
при прегледа, диагнозата, назначените терапии, изследвания
и др., като съдържанието на
медицинския документ следва
да се обсъди в съвкупност с
всички останали събрани по делото доказателства. За установяване на
обстоятелствата какви оплаквания е имал и съобщил пациентът на лекаря, законът не поставя ограничения в допустимостта на доказателствените
средства, респ. не изключва
това да стане и със свидетелски показания.
При така
установената по-горе съдебна практика по аналогични казуси и с оглед
подробно анализираните по-горе доказателства по делото, настоящият съдебен
състав намира, че медицинските специалисти от ответната болница са предприели
адекватни и навременни действия, които
са отговаряли на дължимото съобразно утвърдените медицински изисквания. Не са
налице бездействия, в пряка причинна връзка от които да е настъпила смъртта на Б.Т..
Първият спорен момент по делото, в хронологичен ред е,
налице ли е твърдяното от ищците неприлагане на профилактична антикоагулантна терапия и следвало ли е да се приложи по
време на бременността на Т. и преди операцията.
Отговорът на всички вещи лица е, че при Т. не е имало
показания и причина да се провежда такава профилактика. По време на разпита си
в съдебно заседание на 23.02.2021 г. вещото лице М. сочи, че белодробната тромбоемболия е едно усложнение, което се допуска от
лекуващите лекари и независимо от профилактиката с антикоагуланти
не може да бъде предотвратено от тях. Сочи, че дори даден за профилактика, фраксипаринът не е лекарството, което категорично води до
спирането на тромбоемоблията.
Не е спорно и по делото се установява, че при Б.Т. са
съществували големи рискови фактори, сочещи на относително висок риск от БТЕ, а
именно: късна бременност, ин витро процедури, съпътствани с хормонална
стимулация, раждане чрез цезарово сечение, варикозни вени, но от медицинската документация се
установява, че Т. не е имала клинични симптоми, които да водят до съмнение за
БТЕ и съответно да налагат извършването на допълнителни изследвания, както и
провеждането на антикоагулантна терапия по време на
бременността и преди оперативното родоразрешение.
В действащият към 2016 г.-2017 г. утвърден медицински стандарт по „Акушерство и гинекология“ не са регламентирани диагностични алгоритми при бременна жена суспектна за БТЕ, респ.такива за оценка на клинична вероятност. В тази посока не са ангажирани по делото като доказателства протоколи за поведение в лечебно-диагностичната практика в такива ситуации. Не са представени доказателства, а и вещите лица не установяват съществуването на абсолютно уеднаквени оценъчни скали за риска от БТЕ. Механизмите на заболяването са комплексни, взаимодействат с всички останали придружаващи заболявания на пациента, както и приеманото от него лечение, поради което и само лекуващият лекар, направил цялостна оценка на текущото състояние на пациента си, е способен да вземе адекватна преценка, при която видно от разпита на вещите лица следва са съобрази и високия риск от кървене. Тази преценка е оставена само на професионалните умения на лекарите, придобити включително и от тяхната практика и не е правно регламентирана.
Изводите на вещите лица са съответни и на медицинската
практика и наука. Така в медицинска статия „Остри нарушения на дишането по
време на бременност“, публикувана в Inspiro бр.4 (36) септември 2015 на проф. д.м.К.К.,
Клиника по белодробни болести ВМА, се посочва че лекарите следва да се прецизни
в поставянето на диагнозата БТЕ при бременните, защото една грешна диагноза
може да изложи плода и майката на излишен риск от антикоагулантна
терапия, ще усложни родилния акт и ще подложи жената при една бъдеща бременност
на нов риск от необходима антикоагулантна профилактика.
Профилактичните мерки при бременни, които вече са претърпели в миналото епизод
на венозен тромбемболизъм се свеждат до носене на компресивен чорап преди и след раждането и терапия с НМХ
поне за 6 седмици след раждането. Даването на аспирин е противопоказано.
Въпросът за пренаталната профилактика още не е решен
окончателно, но такава се препоръчва само при високорискови контингенти с
няколко предишни епизода на венозен тромбемболизъм и
при тези с доказана тромбофилия. Профилактика не се изисква при бременни с предишен
епизод на венозен тромбемболизъм, който не е бил
свързан с бременност и при такива, при които не съществуват рискови фактори за
нов инцидент.
С приетата по делото медицинска документация, не се
установява при Б.Т. да е имало предишни епизоди на венозен тромбемболизъм,
свързан с предишна бременност (в случая се
касае за втора бременност, първата е прекъсната чрез аборт пожелание), не установява и доказана тромбофилия,
с оглед на което и на медицинската практика, профилактика не се изисква.
С оглед на горното съдът приема отговорите на вещите
лица за компетентни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, както
и медицинската практика.
Безспорно се установява, че по време на бременността и
преди операцията, Б.Т. не е имала клинични симптоми, сочещи на съмнение за БТЕ.
С оглед снетото от анамнезата за наличието на варикозни
вени и операция през 1999 г.-2000 г., правилно е назначен хепарин
профилактично и ластични чорапи. Свидетелят К.установява, че лично той направил
на Т. превръзки с ластични бинтове, което е еднакво адекватно на ластични
чорапи. Във връзка с назначения хепарин, от
анамнезата, изготвена и приложена към История на заболяването № 6335/23 на
УМБАЛ „Александровска“ (л.363 от том на делото, в който са пришити само
писмени доказателства), се
установява, че в първия следоперативен ден-без усложнения, е започната антикоагулантна терапия с Fraxiparine 0.6 ml s.c. 19 часа на 06.03.
В този смисъл съдът намира, че са налице доказателства
за прилагане на терапията, но дори да се приеме, че анамнезата не е такова
доказателство, то видно от разпита на вещите лица, поставянето му не е 100%
защита от получаване на БТЕ, т.е. същата би могла да се получи и при
поставянето му.
По отношение на отразеното в история на бременността и
раждане (л.316 от том І) наличие на отоци, без обаче попълване на мястото, на
което са констатирани тези отоци. Съдът не кредитира това писмено доказателства
в частта му констатиращи отоци, първо защото не е описано мястото на което се
наблюдават и второ защото същото противоречи с показанията на свидетеля К.-наблюдавал
бременността на Т. и участвал при родовото разрешение, който установява, че отоци
и болки при Б.Т. по време на бременността и непосредствено преди раждането не
са констатирани.
Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че
неприлагането на профилактична антикоагулантна терапия
по време на бременността и преди раждането, не се намира в пряка причинна
връзка със смъртта на Б.Т., или поне такава не доказана главно и пълно в
процеса. Вещото лице М. и при разпита си в съдебно заседание на 23.02.2021 г.
установява, че независимо от фона на антикоагулантната
терапия има пациенти, при които настъпва белодробна тромбемболия
и там правила няма. Има такива, които не правят БТЕ и са живи, има такива,
които правят БТЕ и умират, но няма правила, по които лекарите да познаят кой от
коя група е. Има такива, които са спасени, но има и много такива, които умират.
На следващо място, и двете приети по делото експертизи
са категорични, че при пациентката е
осигурена адекватна и навременна реанимация. Диагнозата е поставена бързо, започнато
е адекватно лечение с хепарин. Не са налице твърдяните забавяния, включително и при превеждането на Б.Т.
в друго лечебно заведение, разполагащо с необходимите условия за лечение на
БТЕ. Според настоящия съдебен състав изискването на информирано съгласие от
майката на Б.по никакъв начин не е довело да забавяне на превеждането й в друго
болнично значение и не то е било основният фактор определящ превеждането.
Свидетелят Д.В.-дошъл в ответната болница, за да
консултира пациентката, установява, че според всички препоръки, включително и
международни, в началото следва да се възстанови дишането и сърдечната дейност.
Свидетелят установява, че когато той пристигнал в болницата, вече били
направени сърдечен масаж, приложени били медикаменти за подкрепа на сърдечната
дейност и пациентката била интубирана, за да бъде
включена на механична вентилация. Ако тези дейности не били направени, то
свидетелят нямало да има кой да консултира. Свидетелят установява, че
транспортът на Т. до Александровска болница е
направен своевременно, по-рано това не е било възможно. Това е така, защото ако
има свежи тромби при транспорта могат да се откъснат и да увеличат тежестта на
емболията. По време на един транспорт може да се случи всичко.
По отношение на твърдението на ищците, че ответната болница е забавила прилагането на антитромбиновата терапия. Всъщност както със заключенията
на СМЕ-основна и повторна, така и с показанията на свидетеля В. се установява,
че в случая антитромбиновата терапия, не би довела до
успешен край. Свидетелят В. установява, че в стандартния протокол и основния
начин на лечение до преди десетина години, като решение на проблема след
получена БТЕ, е заложено третиране с хепарин и
разчитане на силите на пациента и организма му да преодолее това състояния плюс
за болните, които нямат висок риск от кървене се препоръчва направата на фибринолитичен агент, медикамент, който разтваря тробмите. При Б.Т. обаче е имало скорошно родоразрешение, рискът от кървене е бил огромен и на
практика системната фибронолиза при нея е била
свързана с огромен риск от кървене, съответно смърт, не може да се направи ясна
преценка кое е по-опасно: емболията или риска от кървене. Вариантите на лечение
били два: или да остане в ответната болница на Хепарин
и да се чака каквото стане с всички рискове на повторение на инцидента, или да
се осъществи лечение с тромбекстракция, като второто
лечение позволява по-бързо и по-пълно възстановяване. Приемайки всички рискове
от транспорта, екипът на ответната болница е избрал по-добрия вариант за
лечение, транспортирайки пациентката до Александровска
болница.
Не се установи верността на отрицателните твърдения на
ищците, а именно: несвоевременност и недостатъчност на мерките за овладяване на
тежкото състояние на Т., несвоевременност на решението за превеждането й в
друго лечебно заведение за отстраняване на тромба, причиняване на фрактура на
ребрата при извършването на индиректен сърдечен масаж с ръце, изгаряне с
електроуред по време на цезарово сечение, заразяване
с опасни патогенни бактерии от болничната среда.
Напротив от показанията на свидетелката С. се
установява, че тя се е намирала в отделението точно в момента на колапса на Б.Т.
и е предприела незабавно всички необходими реанимационни
мерки, още повече че денят е бил работен и в отделението е имало много хора,
т.е. осигурена е адекватна и навременна реанимация. Показанията на свидетелката
С. кореспондират и с разпита на вещото лице Р. в проведеното на 28.09.2021 г.
открито съдебно заседание, в което вещото лице установява, че според нея
реанимацията е започнала веднага, екипът е хванал пациентката в момента на
самия инцидент и този извод прави въз основа на обстоятелството, че е
възстановена сърдечната дейност, защото ако реанимацията е започнала след
шестата минута след инцидента, то сърдечната дейност е нямало да се възстанови.
Смъртността при белодробен тромбемболизъм и особено
масивен, какъвто е бил в конкретния случай, настъпва много бързо дори и в
болнично заведение.
Установява се, че Т. е била нетранспортабилна,
но въпреки това екипът от ответната болница е рискувал и при преценка на
рисковете в първия възможен момент е превел пациентката в кардиологична клиника
на УМБАЛ „Александровска“ за локална фибринолиза.
Но дори и да е била преведена в Александровска
болница още на първия час след инцидента и проведена локална фибринолиза, което практически е било невъзможно с оглед
състоянието на Т., то смъртта е била неизбежна, доколкото и видно от заключението
на повторната СМЕ и разпита на вещото лице Р., мозъчната смърт е настъпила в
рамките на 30 минутната ресусцитация. Отстраняването
на констатираните тромби в Александровска болница е
довело само до стабилизиране на физическото състояние на тялото, но не е могло
и не е повлияло на необратимото увреждане на мозъчните клетки. Настъпилата
смърт на Б.Т. не е в пряка причинна връзка с цезаровото
сечение и следоперативния период. След отстраняване на тромба Т. е пролежала
3,5 месеца без да дойде в съзнание, като през цялото това време е била на
механична вентилация и лечение. Постепенно се развиват множество усложнения,
характерни за болните на механична вентилация, които по съвкупност довеждат до
фаталния й край.
От показанията на свидетеля Д.В. се установява, че фрактурата
на ребрата е показател за добра, качествена реанимация. Установява, че когато
се прави сърдечен масаж задължително се случва, дори са образува така наречения
гръден капак и това е заради ефективната компресия, която е необходима да се
възстанови сърдечна дейност. Свидетелят установява, че в медицинската наука това
е белег, че човекът, който е правил реанимация си е свършил добре работата.
От заключението и на двете експертизи се установява,
че заразяването с опасни патогенни бактерии от болничната среда, не е резултат
от операцията и не е получено в ответната болница. Изолираните стафилококус епидермис и псевдомонас,
са зараза с вътреболнична микрофлора при болна на
механична вентилация в УМБАЛ „Александровска“.
Съобразно Общите правила за добра медицинска практика
на лекарите в Република България, лекарите са задължени да спазват утвърдените правила
за добра медицинска практика, медицинските стандарти в лечебно-диагностичната
практика, да имат адекватна преценка на състоянието на пациента въз основа
симптомите на заболяването и при необходимост, да извършат съответен медицински
преглед като компетентно диагностицират, проведат
лечение или пренасочат пациента към профилиран лекар-специалист.
Лекарските екипи следва добросъвестно да изпълняват
професионалните си задължения и при настъпила смърт на пациента, следва да се
проследи налице ли е между действията им пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка, която да обосновава ангажирането на деликтната отговорност на ответника.
Съобразно т.9, т.10 от Общите правила за добра
медицинска практика на лекарите в Република България (утвърдени със Заповед №
РД-28-256 от 25.11.2013 г. на министъра на здравеопазването), Добрата
медицинска практика трябва да включва: адекватна преценка на състоянието на
пациента въз основа на историята на заболяването, симптомите и при
необходимост, съответстващ медицински преглед; навременни, достъпни и безопасни
грижи за пациента; провеждане, планиране на изследване или лечение, и/или клинична
преценка, когато е необходимо, съобразно утвърдените медицински стандарти и
протоколи за поведение в лечебно-диагностичната практика". В практиката си
лекарят трябва компетентно да диагностицира, провежда
или насочва за лечение.
С оглед на горното настоящият съдебен състав намира,
че лекарите от ответната болница са изпълнили добросъвестно професионалните си
задължения.
Няма спор, че белодробната тромбоемболия
е вероятно и нерядко усложнение след оперативно раждане. Безспорно при
пациентката Б.Т. е имало много рискове за настъпване на белодробна емболия. С
оглед събраните по делото доказателства обаче не се установи неизпълнение на
професионалните задължения на лекар за и при извършване на изследвания,
консултации, лечение и др. медицински дейности по отношение на пациентката Б.Т.,
което да е в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи
и технологии, с медицинските стандарти, регламентирани по реда на чл. 6, ал. 1
от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, с основните принципи на
правото на медицинска помощ - своевременност, достатъчност и качество на
медицинската помощ, в резултат на което е причинено увреждане.
Предвид гореизложеното исковите претенции следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По
разноските:
Предвид изхода на делото, заявеното своевременно
искане от ответника и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците ще следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответника направените от него разноски в настоящото
производство, както следва: 400 лв.-депозит вещи лица и 1 770
евро-заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна защита и
съдействие (л.676 от ІІ том на делото).
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от
К.С.Т., ЕГН **********, Д.К.Т., ЕГН **********, Д.Д.Т.,
ЕГН ********** и Д.Б.Т., ЕГН **********, действащ чрез своя настойник и законен
представител Д.Д.Т., ЕГН **********, и четиримата с
адрес: гр.София, район Лозенец, ул. *****, със съдебен адрес:***, адвокат Е.С.
против „М.з.ж.з.“ ООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление *** поляна 1330, ул. „*****активно субективно съединени искове с
правно основание чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД, обективно кумулативно
съединени с искове по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
от деня на деликта в размер на законната лихва за
осъждането на ответника да заплати на първите двама ищци К.С.Т. ЕГН **********
и Д.К.Т., ЕГН **********-родителите на починалата Б.Д.Т. сумата от по 5 000 лв.
(пет хиляди лв.), частично предявена от общо претендирания
размер от по 120 000 лв., на третия ищец Д.Д.Т., ЕГН **********-брат
на починалата сумата от 5000 лв. (пет хиляди лв.), частично предявена от общо претендирания
размер от 80000 лв. и на четвъртия ищец Д.Б.Т., ЕГН **********, действащ чрез
своя настойник и законен представител Д.Д.Т., ЕГН **********-син
на починалата Б.Д.Т. сумата от 25 100 лв. (двадесет и пет хиляди и сто лв.), частично предявена от общо претендирания
размер от 200 000 лв., всички суми представляващи обезщетение за нанесените на
ищците неимуществени вреди от смъртта на Б.Д.Т., настъпила в пряка причинна
връзка от неадекватни,
недостатъчни медицински грижи, непрофесионално, немарливо, незаконосъобразно
поведение на лекарите в ответната болница,
ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането-30.06.2017 г.
до окончателното изплащане, а на четвъртия ищец и сумата от 1 250 лв. (хиляда двеста и петдесет лв.)-частичен иск от общо 6 500 лв.-обезщетение за
имуществени вреди-издръжката, от която Д. е лишен, поради причинена на майка му
смърт, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба-13.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА К.С.Т., ЕГН **********, Д.К.Т., ЕГН **********,
Д.Д.Т., ЕГН ********** и Д.Б.Т., ЕГН **********,
действащ чрез своя настойник и законен представител Д.Д.Т.,
ЕГН **********, и четиримата с адрес: гр.София, район Лозенец, ул. *****, със
съдебен адрес:***, адвокат Е.С. да заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на „М.з.ж.з.“
ООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията гр.София с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** поляна
1330, ул. „*****сумите от 400 лв. (четиристотин
лева) и 1 770 евро (хиляда седемстотин и седемдесет евро), разноски направени от ответника пред настоящата
съдебна инстанция.
Решението е
постановено при участието на З. „Е.” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление *** като трето лице помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: