№ 10475
гр. С., 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110132149 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Национална агенция за приходите, чрез ТД на
Национална агенция за приходите, гр. С., представлявана от публичен изпълнител в
Дирекция „Събиране“ в ТД на НАП С., срещу „А. 22“ ЕООД и Велизар Н. П., с която са
предявени главен конститутивен иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК и
евентуален конститутивен иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК, с които се иска
да бъде обявена за недействителна по отношение на Държавата сделката, сключена под
формата на Нотариален акт № 69, том II, рег. № 12404, дело № 232 от 21.10.2020 г. на
нотариус Н.Л., вписан в СВ с вх. рег. № 60457 от 21.10.2020 г., акт № 113, том CLI, дело №
46400/2020 г., с която длъжникът „А. 22“ ЕООД, ЕИК *******, е продал на управителя и
едноличен собственик на дружеството Велизар Н. П., ЕГН **********, 1,54 % идеални
части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 68134.4338.111,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления
имот от 04.08.2020 г., с адрес на поземления имот: гр. С., район „О.К.“, улица „Б.“ № 41, с
площ от 812 кв. м., които идеални части са обособени и съответстват на надземно
ПАРКОМЯСТО № 7, с разпределено право на ползване, с площ на паркомястото от 12,50 кв.
м., при съседи: от три страни – двор и сградата, построена върху описания поземлен имот.
Ищецът твърди, че към датата на подаване на исковата молба „А. 22“ ЕООД има
публични задължения в размер на 122 586,71 лв., от които главница - 77 057,86 лв. и лихва
45 528,85 лв. Посочва, че непогасените задължения са установени с Ревизионен акт № Р
22002221004229-091-001/18.04.2022 г.; Ревизионен акт № Р-2222142100316-091
001/07.01.2022 г.; Справки - декларации по ЗДДС за периода от м. 10.2020 г. до м. 12.2021 г.;
1
ГДД по ЗКПО за 2020 г.; Наказателно постановление № 29-2100013/24.01.2022 г., издадено
от ИА „Главна инспекция по труда“; Декларация образец № 6 за периода от м. 05.2020 г. до
м. 08.2022 г., подробно описани по вид, номер, дата, размер на задължението и краен срок за
погасяване в Справка за общите задължения на задълженото лице към 03.06.2024 г. Сочи, че
със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22221420005642-020-001/17.09.2020 г., връчена на
дружеството на 05.10.2020 г., е образувано ревизионно производство, приключило с
издаването на Ревизионен акт № Р-22221420005642-091-001/14.04.2021 г., връчен на
14.04.2021 г., установяващ задължения в размер общо на 70 904,90 лв. и лихвите за
просрочие към тях в размер общо на 8 107,21 лв. Ищецът сочи, че ревизионният акт е
обжалван и с Решение на Дирекция ОДОП ревизията е върната за ново разглеждане по реда
на чл. 155, ал. 4 ДОПК в условията на висящност на ревизионното производство. След
повторно извършване на ревизията, ревизиращият екип е установил с Ревизионен акт № Р
22002221004229-091-001/18.04.2022 г. задължения в размер общо на 41 044,45 лв. и лихвите
за просрочие към тях в размер общо на 9 594,84 лв., които към момента на подаване на
исковата молба не са погасени.
Твърди, че въпреки започналото ревизионно производство, на 21.10.2020 г.
длъжникът „А. 22“ ЕООД е отчуждил свои недвижими имоти, като е продал на управителя и
едноличен собственик на дружеството Велизар Н. П. процесните 1,54 % идеални части от
правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 68134.4338.111, с адрес на
поземления имот: гр. С., район „О.К.“, улица „Б.“ № 41, с площ от 812 кв. м., които идеални
части са обособени и съответстват на надземно ПАРКОМЯСТО № 7, с разпределено право
на ползване, с площ на паркомястото от 12,50 кв. м., при съседи: от три страни – двор и
сградата, построена върху описания поземлен имот. Посочва, че с отчуждаване на
имуществото си „А. 22“ ЕООД е лишило кредиторите от възможността да се удовлетворят
от него. Посочва, че атакуваната сделка е извършена след започване на ревизионното
производство, в резултат на което с ревизионен акт са установени публични задължения,
като същата е извършена с намерение да се увредят публичните взискатели, тъй като
длъжникът е намалил имуществото си срещу което държавата може да насочи принудително
изпълнение. Извършената сделка е довела до ощетяване на държавния бюджет. Освен това
сочи, че купувачът по сделката Велизар Н. П. е едноличен собственик и управител на
длъжника - продавач, което на основание § 1, т. 3, б. „г“ - б. „ж“ от ДР на ДОПК
представлява свързаност между страните по сделката. С оглед гореизложеното моли за
уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който
оспорват предявените искове. Оспорват сделката да е сключена с намерение за увреждането
на Държавата. Твърдят, че към датата на сделката дружеството не е било уведомено за
ревизионното производство. Оспорват извършената сделка да е довела до увреждане на
държавния бюджет, доколкото същата е извършена възмездно, както и че не е било налице
несъответствие между даденото и полученото по сделката. Моли се за отхвърляне на
предявените искове. Претендират се разноски.
2
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Искът по чл. 216, ал. 2, вр. ал. 1 ДОПК има за предмет потестативното право на
Държавата да иска обявяването на недействителност по отношение на нея на сделки,
сключени от длъжник след датата на установяване на публични задължения. В чл. 216, ал. 1,
т. 1 – т. 6 ДОПК са уредени шест самостоятелни фактически състава, като наличието на
елементите от фактическия състав на което и да е основание постига целения резултат от
публичния взискател и публичен изпълнител (НАП), който е процесуално легитимиран да
предяви иска от името на Държавата (чл. 216, ал. 2 ДОПК).
В настоящото производство са предявени главен иск с правно основание чл. 216, ал.
1, т. 4 ДОПК и евентуален иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК - исковете са
предявени при условията на евентуалност и следва да се разгледат в последователността,
посочена от ищеца, съобразно диспозитивното начало в гражданския процес.
В доказателствена тежест на ищеца по конститутивния иск с правно основание чл.
216, ал. 1, т. 4 ДОПК е да установи наличието на следните предпоставки: 1/ наличие на
публично вземане на държавата спрямо ответника „А. 22“ ЕООД, установено с влязъл в сила
акт за установяването му (административен акт или влязло в сила съдебно решение); 2/
длъжникът да е извършил разпоредителни действия със свое имущество или след датата на
установяване на публичното задължение, или след датата на връчване на заповедта за
ревизия, в частност сключването на твърдяната възмездна сделка - договор за покупко-
продажба от 21.10.2020 г. (разпореждане на длъжника със свое имущество) след датата на
установяване на публичното задължение или след датата на връчването на заповедта за
възлагане на ревизия, ако същата е установила публични задължения; 3/ субективния
елемент, а именно: сделките или действията да са извършени с намерение длъжникът да
увреди публичния взискател (в частност Държавата) - намерението на длъжника „А. 22“
ЕООД за увреждане на публичния взискател, като намерение у другата страна не се изисква.
В тежест на ищеца е да установи тези предпоставки, включително и субективния
елемент – намерението за увреждане, което не се предполага и не следва само от факта на
връчване на заповедта за ревизия и сключването на сделка или извършването на действие
след връчването на заповедта. Намерението за увреждане на длъжника подлежи на
установяване в производството по иска след обсъждане на всички факти и обстоятелства
при сключване на атакуваната сделка. Намерението за увреждане трябва да е налице към
момента на извършване на сделката, поради което и подлежи на установяване към този
момент (Решение № 436 от 22.12.2011 г. по гр. д. № 308/2011 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о.,
Решение № 27 от 28.02.2013 г. по т. д. № 410/2012 г. по описа на ВКС, II т. о.).
Намерението за увреждане, като елемент от фактическия състав по чл. 216, ал. 1, т.
4 ДОПК, не включва такова намерение и у лицето, с което длъжникът е договарял, когато
разпоредителната сделка е сключена след връчването на заповедта за възлагане на ревизия,
ако в резултат на ревизията са установени публични задължения (Решение № 69 от
22.06.2012 г. по т. дело № 534/2011 г. по описа на ВКС, І т. о.). Самото намерение за
3
увреждане (animus nocendi) като факт е мисъл и желание да се направи нещо във вреда на
кредитора, т. е. съзнание, че със съответния правен акт се уврежда кредиторът, най-често
като се намалява имуществото на длъжника, служещо принципно за удовлетворяване
вземанията на кредиторите (чл. 133 ЗЗД). Следователно като вътрешно мисловно-
емоционално състояние на длъжника (респ. на неговите управителни органи), то няма
самостоятелна изява, която да е обща за всички случаи на разпореждане в контекста на
увреждащите разпоредителни волеизявления, а следва да се установи след преценка на
всички факти по конкретния спор. Естеството на този факт е такъв, че трудно би се доказал
при пряко доказване, а по-често следва това да стане при косвено такова, на основата на
предположения произтичащи от преценката на конкретните факти материализиращи
субективното намерение за увреждане.
В доказателствена тежест на ищеца по конститутивния иск с правно основание чл.
216, ал. 1, т. 6 ДОПК, предявен в условията на евентуалност, е да докаже следните
предпоставки: 1/ по отношение на първия ответник е установено публично задължение с
влязъл в сила административен акт или влязло в сила съдебно решение; 2/ след датата на
установяването му или след датата на връчване на заповедта за ревизия длъжникът е
извършил във вреда на публичния взискател разпоредителни действия със свое имущество в
случая, че между ответниците е сключен процесният договор за продажба на недвижим
имот; 3/ страните по сделката - длъжникът и купувачът са „свързани лица“ по смисъла на §
1, т. 3 от ДР на ДОПК. Относно предпоставката сделката да е извършена във вреда на
публичния взискател - според формираната по приложението на чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК
трайна и непротиворечива практика на ВКС, увреждането на публичния взискател е
обективен елемент от фактическия състав на уреденото в чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК
основание за относителна недействителност и е налице във всички случаи, при които, в
резултат на извършената разпоредителна сделка между свързани лица, се препятства или
затруднява възможността на публичния взискател да се удовлетвори от имуществото на
длъжника, а намерението за увреждане не е елемент от основанието на предявената искова
претенция. Безпротиворечиво ВКС приема и това, че аналогично на иска по чл. 135 ЗЗД, в
хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК наличието на друго имущество не променя
увреждащия характер на сделката, както и че увреждащо действие е всеки правен и
фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника (Определение № 329 от
26.04.2022 г. по гр. д. № 4791/2021 г. по описа на ВКС, III г. о.).
На първо място, СРС приема, че е допустимо самостоятелното предявяване на искове
по чл. 216, ал. 1, т. 4 и т. 6 ДОПК за прогласяване на недействителността на процесната
сделка, въпреки наличието на последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в
чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, тъй като кредиторът може да
иска обявяването за недействителни на цялата поредица от сделки (или действия), които го
увреждат в това му качество. Възможно е обаче след предявяването на иск по чл. 135 ЗЗД
(съответно чл. 216 ДОПК) по отношение на извършеното от длъжника увреждащо действие
4
кредиторът да узнае за сключена преди вписване на исковата молба, респ. предявяване на
иска, последваща разпоредителна сделка от съконтрахента на длъжника. В посочения случай
не може да бъде отречен интересът на кредитора да предяви в отделно производство иск по
чл. 135 ЗЗД и по отношение на извършената последваща сделка, за да постигне целената
защита. В този смисъл са и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от ТР №
2 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС, които следва да се
приложат аналогично.
Дадените в т. 3 от горепосоченото тълкувателно решение указания по тълкуването и
прилагането на чл. 135, ал. 1 ЗЗД важат и за кредиторите-ищци по исковете, уредени
в чл. 216, ал. 1 ДОПК. Специалният иск по чл. 216, ал. 1 ДОПК, уреждащ правата на
Държавата и общините при разпореждане на техен длъжник с публични вземания със свое
имущество с цел да ги увреди, е по своята правна същност вид отменителен иск, което
следва от нормата на чл. 216, ал. 3 ДОПК, предвиждащ субсидиарно приложение на чл. 135
ЗЗД. С оглед спецификата на правните субекти-кредитори, имащи право на този иск и вида
на вземанията (публични), чиято събираемост е в обществен интерес, законодателят е дал
принципно по-силна защита на тези кредитори в сравнение с тези на кредиторите по общия
отменителен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД (в хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК е без
значение знанието на приобретателя за увреждането, а е достатъчно намерението на
отчуждителя за това).
Разпоредбата на чл. 216, ал. 1 ДОПК, в редакцията от ДВ бр. 105/2005 г., в сила от
01.01.2006 г., приложима в случая, регламентира, че недействителни по отношение на
държавата, съответно на общините, са сключените след датата на установяване на
публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия,
ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, и посочени в т. 1 – т. 6
действия и сделки. Съгласно изменението на чл. 216, ал. 1 ДОПК, обн. ДВ бр. 105/11.12.2020
г., в сила от 01.01.2021 г., сделките и действията по т. 1 - т. 6 са недействителни по
отношение на държавата, съответно на общините, когато са сключени след датата на
деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на
заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични
задължения. Според практиката на ВКС, обективирана в Решение № 109 от 15.07.2024 г. по
т. д. № 1132/2023 г. по описа на ВКС, I т. о., Решение № 25 от 22.01.2025 г. по т. д. №
1184/2023 г. по описа на ВКС, I т. о., редакцията на чл. 216, ал. 1 ДОПК в сила от 01.01.2021
г. не създава нова, различна от съществувалата до приемането й, правна уредба и не
разширява приложното поле на уредената с чл. 216, ал. 1 ДОПК относителна
недействителност. Единствената цел на законодателното изменение, засягащо общите за
всички фактически състави по т. 1 - т. 6 на чл. 216, ал. 1 ДОПК предпоставки, е да осигури
правилно прилагане на разпоредбата от съдилищата. След анализ на относимата правна
уредба върховната инстанция заключва, че според текста на чл. 216, ал. 1 ДОПК, и в
предходната му редакция, преди изменението обн. ДВ бр. 105/11.12.2020 г., в сила от
01.01.2021 г., декларациите по чл. 105 ДОПК за самоопределяне на данъчна основа и размер
5
на дължими данъци от данъчно задължените лица „установяват публични задължения“ по
смисъла на същата разпоредба, вкл. когато поради несъответствия в същите и в срока,
съгласно чл. 109 ДОПК, не е предприета ревизия на чл. 106, ал. 3 ДОПК. Съгласно
актуалната съдебна практика в приложното поле на разпоредбата на чл. 216, ал. 1 ДОПК
(преди изменението) попадат сделки, сключени след датата на деклариране на публичните
задължения – след подаването на декларация по чл. 105 ДОПК, по която задълженото лице
само е изчислило основата и дължимия данък и/или задължителни осигурителни вноски. В
практиката на ВКС се приема, че публичните вземания на Държавата чрез НАП, не се
установяват само с ревизионен акт, а се установяват и по реда, предвиден в закона и
установеността им възниква по силата на закона, предвид чл. 108, ал. 2 ДОПК.
В исковата молба ищецът обосновава материалноправната си легитимация на
публичен взискател с приключило ревизионно производство спрямо длъжника „А. 22“
ЕООД, в хода на което са установени дължими публични задължения, като поддържа, че
сделката е извършена след започнало ревизионно производство, поради което съдът следва
да изследва дали сделката е сключена след връчване на заповедта за възлагане на ревизия.
С доклада по делото, приет за окончателен по реда на чл. 146 ГПК в съдебно
заседание, без оспорване от страните, съдът е обявил за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелството, че е
сключена сделка под формата на Нотариален акт № 69, том II, рег. № 12404, дело № 232 от
21.10.2020 г. на нотариус Н.Л., вписан в СВ с вх. рег. № 60457 от 21.10.2020 г., акт № 113,
том CLI, дело № 46400/2020 г., с която длъжникът „А. 22“ ЕООД, ЕИК *******, е продал на
управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството В. Н. П., ЕГН **********,
1,54 % идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор
68134.4338.111, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот от 04.08.2020 г., с адрес на поземления имот: гр. С., район „О.К.“,
улица „Б.“ № 41, с площ от 812 кв. м., които идеални части са обособени и съответстват на
надземно ПАРКОМЯСТО № 7, с разпределено право на ползване, с площ на паркомястото
от 12,50 кв. м., при съседи: от три страни – двор и сградата, построена върху описания
поземлен имот.
Безспорно е в настоящото производство, а и въз основа на събраните писмени
доказателства по делото е установено, че със Заповед за възлагане на ревизия № Р-
22221420005642-020-001 от 17.09.2020 г. на началник сектор „Ревизии“ при НАП, ТД-С. е
възложено извършване на данъчна ревизия на първия ответник „А. 22“ ЕООД, обхващаща
задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. и данък върху
добавената стойност за периода от 01.04.2020 г. до 30.06.2020 г. Удостоверено е, че заповедта
е връчена на проверяваното лице на 05.10.2020 г. електронно. В тази връзка е представено
Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“, като е посочено,
че електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи,
изпратено на 28.09.2020 г., е активирана на 05.10.2020 г. от IP 85.196.173.42 и документът е
изтеглен от имейл *****@***.**.
6
По делото е приета справка от НАП - Профил на задълженото лице, активна
контактна информация на „А. 22“ ЕООД, актуална към 22.02.2025 г., видно от която като
активни електронни адреси за кореспонденция с НАП са посочени *********@*****.***,
считано от 09.06.2017 г. и *****@***.**, считано от 18.06.2015 г., като са посочени телефон
за връзка и адрес на управление на дружеството.
На 14.04.2021 г. е издаден Ревизионен акт № Р-22221420005642-091-001, определящ
данъчни задължения на ответника в размера на 70 904,90 лв. – невнесен корпоративен данък
по ЗКПО, както и лихва за забава в размер на 8 107,21 лв. (след извършено прихващане с
надвнесен ДДС). Актът е връчен на дружеството на 14.04.2021 г. електронно. В тази връзка
е представено Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“,
като е посочено, че електронната препратка към съобщението за електронно връчване на
документи, изпратено на 14.04.2021 г., е активирана на 14.04.2021 г. от IP 85.196.173.42 и
документът е изтеглен от имейл *********@*****.***.
Впоследствие с Решение № 995 от 02.07.2021 г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ С., по жалби с вх. № 70-00-485/27.04.2021 г.
и № 23-22-783/29.04.2021 г., подадени от „А. 22“ ЕООД е отменен горепосоченият
ревизионен акт в оспорената от първия ответник част на установените резултати по ЗКПО за
данъчен период от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно с начислените лихви за забава, и
административната преписка е върната на органа, издал заповедта за възлагане на
ревизията, за издаване на нова заповед за извършване на ревизия и провеждане на
ревизионно производство.
Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22002221004229-020-001 от 27.07.2021 г. на
началник сектор „Ревизии“ при НАП, ТД-С. е възложено извършване на данъчна ревизия на
първия ответник „А. 22“ ЕООД, обхващаща задължения за корпоративен данък за периода от
01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. и данък върху добавената стойност за периода от 01.04.2020 г.
до 30.04.2020 г. и от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г. Удостоверено е, че заповедта е връчена на
проверяваното лице на 03.08.2021 г. електронно. В тази връзка е представено Удостоверение
за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“, като е посочено, че електронната
препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 03.08.2021
г., е активирана на 03.08.2021 г. от IP 95.169.202.1 и документът е изтеглен от имейл
*********@*****.***.
На 18.04.2022 г. е издаден Ревизионен акт № Р-22002221004229-091-001, определящ
данъчни задължения на ответника в размера на 41 044,45 лв. – невнесен корпоративен данък
по ЗКПО, както и лихва за забава в размер на 9 594,84 лв. Актът е връчен на дружеството на
19.04.2022 г. електронно. В тази връзка е представено Удостоверение за извършено връчване
по електронен път в ИС „Контрол“, като е посочено, че електронната препратка към
съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 19.04.2022 г., е активирана
на 19.04.2022 г. от IP 95.169.202.1 и документът е изтеглен от имейл *********@*****.***.
Актът е връчен на ответника на 19.04.2022 г., като няма спор между страните, че същият е
влязъл в сила.
7
По делото е представена справка за общите задължения на „А. 22“ ЕООД към НАП
към 03.06.2024 г., видно от която същите са в размер на общо 122 586,71 лв., от които 77
057,86 лв. – главница и 45 528,85 лв. – лихва.
Установено е, че на 21.10.2020 г. между „А. 22“ ЕООД, от една страна, като продавач
и В. Н. П., от друга страна, като купувач, е сключен договор за покупко-продажба на
следните недвижими имоти, находящи се в гр. С., район „О.К.“ в жилищна сграда с гаражи с
разгърната застроена площ от 2006 кв. м. и застроена площ от 332,02 кв. м., с адрес: ул. „Б.“
№ 41, построена в дворно място, съставляващо имот с планоснимачен № 15 с площ от 850
кв. м., за който имот е отреден парцел ХIII, с площ от 765 кв. м. в квартал № 43 и 85 кв. м.,
отчуждими за улица в квартал № 43, и нанесено в кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-51/15.07.2010 г. на изпълнителния
директор на АГКК и съгласно скица № 15-969922 от 19.10.2020 г., издадена от нотариус
Н.Л., като поземлен имот с идентификатор 68134.4338.111, а именно: А/ гараж № 5,
находящ се на първи (партерен) етаж, кота 0,00 м., със застроена площ от 20,78 кв. м., заедно
с 1,12 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 2,56 кв. м. и
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, който гараж представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4338.111.24, заедно с прилежащото му
мазе № 5 с площ от 4,73 кв. м., заедно с Б/ мазе № 14, находящ се на първи (партерен) етаж,
със застроена площ от 3,41 кв. м., заедно с 0,09 % идеални части от общите части на
сградата, равняващи се на 0,21 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части
на мястото и В/ 1,54 % идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор 68134.4338.111, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо поземления имот от 04.08.2020 г., с адрес на поземления имот: гр. С.,
район „О.К.“, улица „Б.“ № 41, с площ от 812 кв. м., които идеални части са обособени и
съответстват на надземно ПАРКОМЯСТО № 7, с разпределено право на ползване, съгласно
Договор за разпределяне ползването на съсобствен недвижим имот от 2020 г. с нотариална
заверка на подписи, с площ на паркомястото от 12,50 кв. м., при съседи: от три страни – двор
и сградата, построена върху описания поземлен имот, при обща продажна цена от 23 000
лв., платима по банкова сметка на продавача в срок до 31.12.2020 г.
Видно от представените от ответната страна доказателства – извлечение от банковата
сметка на „А. 22“ ЕООД за периода от 01.12.2020 г. до 31.12.2020 г. продажната цена е била
заплатена от купувача В. Н. П. на 16.12.2020 г.
По делото е приета и електронна справка от Имотен регистър при Служба по
вписванията по партидата на „А. 22“ ЕООД за периода от 01.01.1991 г. до 04.06.2024 г.,
видно от която на 16.12.2020 г. дружеството е продало съответни идеални части към гараж
№ 5 от поземлен имот с идентификатор 68134.4338.111 с площ от 812 кв. м., находящ се в гр.
С., ж. к. „О.К.“, ул. „Б.“ № 41, и справка с данни, предоставени от КАТ, видно от които
дружеството е прехвърлило собствеността върху своите МПС (8 на борй) на 27.10.2020 г.
Несъмнено е, че оспорваната с исковете разпоредителна сделка е сключена между
свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. „г“ – б. „ж“ от ДР на ДОПК, доколкото ответникът –
8
купувач по сделката В. Н. П. е едноличен собственик и управител на ответника – продавач
„А. 22“ ЕООД.
Безспорно по отношение на първия ответник са установени публични задължения с
влязъл в сила административен акт, т. е. установена е първата предпоставка за уважаване на
иска по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК.
Настоящият съдебен състав приема, че е доказана и втората предпоставка за
уважаване на иска по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК - сделката, сключена с втория ответник е
извършена след датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия. Преценката за това
дали атакуваната разпоредителна сделка е извършена след връчване на заповедта за
възлагане на ревизията се извършва при съобразяване на датата, на която на „А. 22“ ЕООД е
връчена първата издадена заповед за възлагане на ревизия (17.09.2020 г.). Този извод следва
от съображенията за въвеждане на изискването атакуваната сделка да е извършена след
връчването на заповедта за възлагане на ревизията, което се изразява в ограничаване на
приложното поле на отменителните искове по чл. 216 ДОПК до онези сделки и действия,
извършени от длъжника след уведомяването му за образуваното ревизионно производство.
Значимият факт, с които законодателят свързва началния момент, считано от когато дадена
сделка може да попадне в приложното поле на чл. 216 ДОПК е фактът кога длъжникът е
узнал, че спрямо него стартира ревизионно производство.
В ДОПК са предвидени правила за връчване на съобщения и кореспонденция с НАП.
Съгласно чл. 28, ал. 1 ДОПК, адресът за кореспонденция е адресът на управление на
търговеца. Съгласно чл. 28, ал. 2 ДОПК, всяко лице има право да посочи пред органите по
приходите електронен адрес за получаване на съобщения. Съгласно чл. 29, ал. 1 ДОПК,
връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за
кореспонденция на субекта, а съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ДОПК, съобщенията в
административното производство могат да се връчват чрез изпращане по телефакс или с
електронно съобщение при използване на квалифициран електронен подпис на органа по
приходите. Разпоредбата на чл. 30, ал. 6 ДОПК регламентира удостоверяване на връчването,
като електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение
за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна
препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната
администрация. Съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от
органа по приходите разпечатка на записа в информационната система.
По делото е оспорено заповедта за възлагане на ревизия от 17.09.2020 г. да е била
надлежно връчена на проверяваното лице на 05.10.2020 г. по електронен път. Това
обстоятелство изрично е оспорено с отговора на исковата молба, включително ответникът
оспорва имейлът, на който е изпратено съобщението - *****@***.** да е този на
дружеството. Видно от последващите съобщения, актовете са изпращани на имейл
*********@*****.***, който е и вписаният в Търговския регистър по партидата на „А. 22“
ЕООД, същият електронен адрес е посочен и в решението на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ С.. Независимо от горното, съдът приема възражението на
9
ответника, че не е бил уведомен за ревизията за неоснователно – действително, по делото не
са събрани преки доказателства, че посоченият електронен адрес е деклариран от
дружеството, но в проведеното открито съдебно заседание е представена справка - Профил
на задълженото лице, активна контактна информация на „А. 22“ ЕООД, видно от която
адресът фигурира в системата на НАП като такъв за връчване на съобщения и
кореспонденция с „А. 22“ ЕООД, която справка не е оспорена от ответника. Същевременно,
от Решение от 02.07.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ се установява, че ревизионният акт е бил обжалван от
проверяваното лице, без доводи, че заповедта за възлагане на ревизия не му е била връчена
надлежно, или че не е бил уведомен за започналата ревизия, а само относно
незаконосъобразността на акта. В самото решение е прието, че заповедта за възлагане на
ревизия е връчена на 05.10.2020 г. на проверяваното лице, както и че на ревизираното лице
са били връчени Искания за представяне на документи и писмени обяснения изх. № Р-
22221420005642-040-001/09.10.2020 г., № Р-222214220005642-040-002/22.01.2021 г, и № Р-
22221420005642-040-003/11.02.2021 г., с които са изискани търговски и счетоводни
документи за ревизирания период, като в отговор на 09.11.2020 г., 29.01.2020 г. и 17.02.2021
г. са постъпили документи и писмени обяснения. Видно е, че в периода от 05.10.2020 г. до
09.11.2020 г. от дружеството са били изискани за представяне документи и писмени
обяснения, и че дружеството е подало документи и писмени обяснения във връзка с
извършваната ревизия, поради което съдът приема, че „А. 22“ ЕООД е узнало, че срещу него
започва проверка и заповедта за възлагане на ревизия му е била връчена надлежно. Въз
основа на тези данни настоящият съдебен състав достига до извод, че „А. 22“ ЕООД е било
уведомено за започналата срещу него ревизия на 05.10.2020 г., преди извършване на
разпоредителната сделка на 21.10.2020 г.
Относно третата материална предпоставка, включена във фактическия състав на иска
по чл. 216, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 ДОПК – сключването на атакуваната сделка с намерение на
длъжника за увреждане на публичния взискател, съдът намира следното:
Както се посочи, естеството на намерението за увреждане няма самостоятелна изява,
която да е обща за всички случаи на разпореждане в контекста на увреждащите
разпоредителни действия, а следва да се установи след преценка на всички факти по
конкретния спор. Този факт трудно би се доказал при пряко доказване, а по-често следва
това да стане при косвено такова, на основата на предположения, произтичащи от
преценката на конкретните факти, материализиращи субективното намерение за увреждане
– така приетото в Решение № 27 от 28.02.2013 г. по т. д. № 410/2012 г. по описа на ВКС, II т.
о. Тежестта за доказване на намерението за увреждане се носи от ищеца, което предполага
провеждането именно от последния на косвено доказване на факта на намерението за
увреждане чрез система от доказателствени факти, които в съвкупност могат да обосноват
сигурност в неговото настъпване.
Съгласно последователната съдебна практика по приложението на разпоредбата на
чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, същата не изисква приложението на правилото на чл. 135, ал. 1,
10
изр. второ ЗЗД, съгласно което, когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е
договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Очевидно, с оглед на защитата на
обществените интереси по събиране на публични задължения, специалният закон не е
възпроизвел общата норма за изискване на знание за увреждането и у приобретателя по
сделката. След като такова ограничение липсва в нормата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, то не
може да се приложи общата норма на чл. 135, ал. 1, изр. второ ЗЗД. Следователно
намерението за увреждане, като елемент от фактическия състав на иска по чл. 216, ал. 1, т. 4
ДОПК, не включва такова намерение и у лицето, с което длъжникът е договарял. Дори
купувачът по разпоредителната сделка да е бил добросъвестен при сключването й, вкл. и ако
той е изпълнил надлежно произтичащите за него от тази сделка задължения, то държавата
няма да бъде лишена от възможността да постигне относителна недействителност по
отношение действието на тази сделка спрямо нея, като в резултат отчужденото имуществено
право да продължи да се смята за притежание на длъжника, от което обаче държавата да
може да се удовлетвори.
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства настоящият
съдебен състав намира за установена по делото и третата материална предпоставка,
включена във фактическия състав на главния иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК.
В случая ответникът е имал съзнанието за неудовлетворено задължение към
държавата, което би било в известна степен затруднено от извършеното разпореждане -
установените и непогасени публични задължения на първия ответник са натрупани в
периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., т. е. преди атакуваната сделка. Оспорените
разпоредителни действия са извършени след връчване на заповедта за възлагане на ревизия,
и то между свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. „г“ – б. „ж“ от ДР на ДОПК. Ответникът
не е предприел стъпки за осребряване на останалото му имущество, с оглед погасяване на
задълженията си, респ. да го предостави в обезпечение с оглед отсрочването или
разсрочването на задължението и спиране на изпълнението по реда на чл. 183 ДОПК.
Същевременно се установява от представените справки от КАТ и от Имотния регистър към
Агенция по вписванията, че на 27.10.2020 г., т. е. след започналото ревизионно
производство, ответникът се е разпоредил и с правото си на собственост върху 8 броя МПС,
както и с друг свой недвижим имот – на 16.12.2020 г. Не на последно място, попълването на
декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК от първия ответник при изповядване на процесната
сделка, с която се декларират неверни обстоятелства, изразява намерението му да увреди
публичния изпълнител.
Липсата на намерение да се увреди публичният изпълнител не би могла да се
обоснове само със заплащането на продажната цена, тъй като безспорно самият факт на
трансформацията на имуществото на длъжника от вещ в пари създава предпоставки за
длъжника много по-лесно да се разпореди с получените парични средства и да осуети
удовлетворяването на публичния взискател от тяхната стойност. От друга страна, цялото
имущество на длъжника служи за обезпечаване на задълженията му, вкл. на публичните му
такива, като кредиторът е свободен да избере срещу кой обект от него да насочи
11
изпълнението си. Чрез сключването на разпоредителната сделка се затруднява
принудителното събиране на публичните вземания, защото недвижимите имоти излизат от
патримониума на длъжника и стават собственост на приобретателя, а срещу него не може да
се насочи от публичния изпълнител принудително изпълнение. За кредитора има значение
единствено колко бързо, лесно, сигурно и с по-малко разходи се осребряват различните
имуществени обекти в патримониума на длъжника. Едва в изпълнителното производство
длъжникът разполага с възможността да предложи на основание чл. 443 ГПК изпълнението
да бъде насочено върху друга вещ или вземане или да бъде извършено само чрез някои от
исканите от взискателя начини на изпълнение, като съдебният изпълнител, ако прецени, че
предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя,
насочва изпълнението върху посочената от длъжника вещ или вземане, но освобождава от
изпълнение посочените от взискателя имуществени обекти, след като той бъде
удовлетворен. Това е една от причините длъжникът да не може да възразява, че разполага с
друго секвестируемо имущество, от цената на което кредиторът да се удовлетвори. За
съществуването на потестативното право на ищеца да обяви процесната сделка за
относително недействителна няма значение дали след разпореждането длъжникът разполага
с друго имущество и каква е стойността му, предвид че към момента на принудителното
изпълнение тази стойност може да е различна, а кредиторът разполага с възможност да
избере от кое имущество да се удовлетвори. Освен това, по делото няма данни продажната
цена по договора да е послужила за погасяване на натрупаните публични задължения на
ответника „А. 22“ ЕООД.
Неотносимо към преценката на предпоставките на чл. 216, ал. 1 ДОПК е
възражението на ответника за бездействие на публичния взискател, основано на твърдение,
че ищецът не е упражнил възможността си да наложи предварителни обезпечителни мерки с
цел запазване имуществото на длъжника. Както бе посочено по-горе, предпоставки за
възникване на правото на държавата по чл. 216, ал.1, т. 4 ДОПК са установени публични
задължения и извършване от длъжника на разпоредително действие след датата на
установяването им, или след датата на връчване на заповедта за ревизия, с намерение да се
увреди публичния взискател. Законът не предпоставя възникването на това право от други
факти, извън посочените. По-конкретно, няма изискване публичният взискател да е
предприел каквито и да било действия по насочване на изпълнението върху имота, предмет
на атакуваната сделка, за да упражни правата си по чл. 216, ал. 1 ДОПК (така Решение №
1638 от 30.03.2023 г. по в. гр. д. № 15134/2021 г. по описа на СГС, II-В въззивен състав).
Следва да се посочи също, че увреждането на публичния взискател вследствие на
извършеното от длъжника разпоредително действие, респ. възможността от увреждане, не е
елемент от фактическия състав на уредените в чл. 216, ал. 1 ДОПК искове на държавата за
обявяване на относителната недействителност на извършените от длъжника действия,
посочени в тази разпоредба (с изключение на хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 6, в която
вредата е изрично предвидена като елемент на посоченото основание). С оглед на това, в
рамките на настоящото производство по предявен иск на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК
12
неотносим към фактическия състав на разпоредбата е въпросът дали сделката реално
уврежда публичния взискател. Необходимо и достатъчно за изпълване на фактическия
състав на основанието за реализиране на правото на държавата по чл. 216, ал.1, т. 4 ДОПК е
доказването на обективната предпоставка – извършване от длъжника на разпоредителни
действия след датата на установяването на публични задължения, или след датата на
връчване на заповедта за ревизия, и субективната предпоставка – намерение за увреждане на
публичния взискател.
В контекста на изложеното съдът приема за доказана и последната материална
предпоставка, включена в състава на иска по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК.
При горните мотиви съдът намира, че предявеният иск по чл. 216, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4
ДОПК е основателен и следва да бъде уважен.
Доколкото главният иск по чл. 216, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 ДОПК е основателен, то не се е
сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуално предявения иск по
чл. 216, ал. 2, вр, ал. 1, т. 6 ДОПК и съдът не следва да се произнася по него.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца, но от същия не се претендират
разноски.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса на основание чл. 84, т. 1 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, в случай на уважаване на иска, ответниците дължат изплащане
на всички разноски по делото в полза на бюджета на съда – дължимата държавна такса
възлиза на общо 50 лв., която следва да бъде възложена в тежест на ответниците.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 48 състав
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на
Държавата, чрез Национална агенция за приходите, представлявана от главен публичен
изпълнител при ТД на НАП – гр. С., на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, сключеният на
21.10.2020 г. между „А. 22“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
С., район „И.“, ж. к. „Д.“, бл. 2А, вх. В, ет. 5, ап. 25, и Велизар Н. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж. к. „Д.“ № 2А, вх. В, ет. 5, ап. 25, договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в Нотариален акт № 69, том II, рег. № 12404, дело № 232 на нотариус
Н.Л., вписан в СВ с вх. рег. № 60457 от 21.10.2020 г., акт № 113, том CLI, дело № 46400/2020
г., с който „А. 22“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., район
„И.“, ж. к. „Д.“, бл. 2А, вх. В, ет. 5, ап. 25 – в качеството на продавач, и Велизар Н. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж. к. „Д.“ № 2А, вх. В, ет. 5, ап. 25 – в качеството на купувач,
договарящ при условията на чл. 38 ЗЗД, е продало следния собствен на дружеството
недвижим имот, находящ се в гр. С., район „О.К.“ в жилищна сграда с гаражи с разгърната
застроена площ от 2006 кв. м. и застроена площ от 332,02 кв. м., с адрес: ул. „Б.“ № 41,
13
построена в дворно място, съставляващо имот с планоснимачен № 15 с площ от 850 кв. м., за
който имот е отреден парцел ХIII, с площ от 765 кв. м. в квартал № 43 и 85 кв. м., отчуждими
за улица в квартал № 43, и нанесено в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
С., одобрени със Заповед № РД-18-51/15.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК и
съгласно скица № 15-969922 от 19.10.2020 г., издадена от нотариус Н.Л., като поземлен имот
с идентификатор 68134.4338.111, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 04.08.2020 г., с адрес на поземления
имот: гр. С., район „О.К.“, ул. „Б.“ № 41, площ: 812 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди,
при съседни поземлени имоти с идентификатори 68134.4338.110, 68134.4338.1824,
68134.4338.642, 68134.4337.2262, а именно: 1,54 % идеални части от правото на
собственост върху гореописания поземлен имот с идентификатор 68134.4338.111, които
идеални части са обособени и съответстват на надземно ПАРКОМЯСТО № 7, с
разпределено право на ползване, съгласно Договор за разпределяне ползването на
съсобствен недвижим имот от 2020 г. с нотариална заверка на подписи и обозначено като
такова съгласно инвестиционен проект, одобрен на 17.06.2016 г. на СО-район „О.К.“ с
преработка по чл. 154, ал. 5 ЗУТ, одобрена на 01.11.2018 г. от СО, район „О.К.“, с площ на
паркомястото от 12,50 кв. м., при съседи: от три страни – двор и сградата, построена върху
описания поземлен имот, по предявения от Национална агенция за приходите, чрез ТД на
Национална агенция за приходите, гр. С., срещу „А. 22“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр. С., район „И.“, ж. к. „Д.“, бл. 2А, вх. В, ет. 5, ап. 25, и Велизар Н.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Д.“ № 2А, вх. В, ет. 5, ап. 25, иск с правно
основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК.
ОСЪЖДА „А. 22“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „И.“, ж. к. „Д.“, бл. 2А, вх. В, ет. 5, ап. 25, и Велизар Н. П., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ж. к. „Д.“ № 2А, вх. В, ет. 5, ап. 25, да заплатят в полза на бюджета на Софийски
районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата в общ размер на 50 лв. – държавна такса
за разглеждане на гр. д. № 32149/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 48 състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14