РЕШЕНИЕ
№ 16848
гр. София, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д. ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от Д. ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело №
20231110108646 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителни искове по чл. 9 от ЗПК,
във вр. чл. 430, ал.1 и ал. 2 от ТЗ, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че Д. Д. К.
дължи на „Б.Д.С.К.“ АД сумата 1954,99 лева - главница по договор за кредит от 08.04.2021
г., ведно със законна лихва от 27.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 530,81 лева -
договорна лихва за периода от 20.06.2021 г. до 20.09.2022 г., сумата 19,01 лева - обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 21.09.2022 г. до
26.10.2022 г., сумата 89,00 лева - сбор от 14 лв. за такса за теглене от АТМ и 75 лв. за такса
за нереволвиране на кредитна карта към 20.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.дело №58419/2022 г. по описа
на СРС. Твърди се, че между страните е сключен договора за кредит при ОУ. Предмет на
договора са заемни средства в размер на сумата 2000,00 лв., която сума е усвоена от
ответника-кредитополучател. Банката изпълнила точно своите задължения. Ответникът е
поел задължението да погасява разрешения кредитен лимит с минимални вноски за
револвиране, платими до 20-о число на всеки месец. Ответникът е в неизпълнение за
периода 20.07.2021 - 20.11.2021 г., предвид което кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че договорът за кредит
е нищожен като сключен в нарушение на чл. 10, ал.1 от ЗПК, както и че ГПР е неясно
формиран; нарушен е чл. 11, ал.1, т.9, 9а, т.20 и чл. 11, ал. 2 от ЗПК. Поддържа, че клаузата
от ОУ за методологията за определяне на лихвения процент е недействителна - лихвеният
процент е променлив, зависим от референтния лихвен процент, чиято стойност не е
посочена в договора, а при отрицателна стойност се приема стойност 0%; банката разполага
с преимуществено право само да увеличава лихвения процент, но липсва уговорка за
намаляване в полза на потребителя. Счита, че при условията на чл. 42 от ОУ банката има и
едностранна възможност да определя нов референтен лихвен процент, но при неясни
условия без да дава право на потребителя да се откаже от договора. Оспорва да е получавал
1 кредитната карта (пластика) и да е извършил усвоявания на суми чрез нея. Оспорва
1
настъпването на предсрочна изискуемост на кредита и да е получавал уведомлението за
това, с оглед на което не дължи непадежирали вземания. Оспорва вземането за такси като
недължимо на осн. чл.10а, ал.2 и чл. 33, ал.1 от ЗПК.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти, с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч. гр. дело № 58419/2022 г. по описа на СРС се изяснява, че на
26.10.2022 г. ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК против ответника. Със заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК е разпоредено Д. Д. К. да заплати паричните
вземания, предмет на исковата претенция, на основание извлечение от счетоводните книги
на банката за дължими суми по сметка №13/28662875/26.10.2022 г.
Ищецът представя договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица № F-016/05.05.2020, ведно с Общи условия и погасителен план
към него, и Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти Maxi GO на
Б.Д.С.К. (Условията), сключен от страните, от чието предметно съдържание се установява,
че по силата на заемното правоотношение банката е приела да издаде кредитна карта Maxi
GO към банкова сметка на ответника с IBAN№***************, по която е предоставила на
ответника потребителски кредит под формата на кредитен лимит в размер на сумата 2000
лв., със срок на издължаване до 08.04.2022 г., платим на 12 равни месечни погасителни
вноски от 187,14 лв., при обща дължима сума – 2245,69 лв. и ГПР 24,30%, като видно от
погасителния план към договора, надлежно подписан от ответната страна и чиято
автентичност не е оспорена, изчисляването на ГПР е извършено при допусканията, че
общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от 1 година и ще се погасява
на 12 равни месечни вноски, като разходите остават неизменни до края на срока, както и че
кредитът ще се издължава съгласно условията и сока на договора. В процесното съглашение
е посочено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, формиран от стойността
на референтен лихвен процент и фиксирана надбавка, като не е отразена нито една от
стойностите на изброените величини. Такава не е посочена и в Условията, които от своя
страна препращат към договора по отношение на приложимия по кредита лихвен процент.
Видно от чл. 1, ал. 2 от договора, приложимият лихвен процент се променя с промяната на
референтния лихвен процент в сроковете и при условията, посочени в ОУ, като в случаите
на отрицателна стойност, стойността на РЛП се приема за 0%, а крайният лихвен процент не
може да бъде по – нисък от размера на фиксираната надбавка. Съгласно уговореното, РЛП
представлява индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на
домакинствата, със срок над 1 ден до 2 години“ за карти в BGN/лихвен бенчмарк 6-месечен
EURIBOR за карти в EUR и USD. Стойностите на този индикатор се публикуват на
интернет страницата на Българската народна банка в таблица „Лихвени проценти и обеми
по салда и овърнайт-депозити, срочни депозити и депозити, договорени за ползване след
предизвестие, на сектори Нефинансови предприятия и Домакинства“, секция „Лихвена
статистика“. От друга страна, в приложения към договора погасителен план, приложимият
лихвен процент е определен като абсолютна стойност – 21,950%, за целия срок на договора.
Съгласно клаузата на чл. 8 от договора, с подписване на същия кредитополучателят заявява,
че му е предоставена своевременно преддоговорната информация по чл. 5 ЗПК, с оглед
вземане на информирано решение за сключването на договора. В чл. 23, ал.1 и 2 ОУ е
предвидено, че потребителят може да извършва операции с картата до размера на
достъпната наличност по сметката си, представляваща неизползваната част от договорения
кредит и собствени средства, в съответствие с размера на определените по картата лимити.
Ответникът е поел задължението в рамките на 15-дневен гратисен период след падежа да
заплаща ежемесечно минимална сума за револвиране в размер на 60 лв., като изрично е
уговорено, че неполучаването на извлечение не освобождава клиента от задължението му да
погаси същата в срок. В чл. 34, ал. 2 ОУ е уговорено, че при постъпване на суми за
погасяване на задълженията по кредита се погасяват първо задълженията за минимална сума
2
за револвиране за предходни периоди, а след това лихва, такси, усвоен кредитен лимит чрез
транзакции към последната падежна дата, лихва такси и усвоен кредитен лимит след
последната падежна дата. Като санкция за неизпълнение на задължението за плащане на
минимална сума за револвиране е предвидено начисляването на такса за невнесена
минимална сума в размер на 15 лв. Видно от чл. 35 и 36 ОУ, ако кредитополучателят в
период от 4 поредни месеца, считано от месечната падежна дата, не револвира кредита или
револвира със суми, по- малки от минималната сума за револвиране за съответния период,
правото на ползване на кредита се спира, като е предвидена възможност то да се възстанови
при внасяне на дължимата минимална сума за револвиране до края на следващия (пети)
гратисен период. В противен случай ползването на кредитния лимит се прекратява, като
вземането за целия използван кредитен лимит става автоматично изискуемо и се олихвява
със законната лихва по чл. 86 ЗЗД до погасяването му. В чл. 38 ОУ е уредено и правото на
банката да направи кредита предсрочно изискуем и при неизпълнение на всяко друго
задължение, произтичащо от сключения между страните договор и процесните ОУ.
Съгласно чл. 40 ОУ, освен ако в сключения с потребителя договор не е предвидено друго, за
усвоената част от кредитния лимит чрез транзакции по чл. 6, ал.1 ОУ, потребителят заплаща
променлив лихвен процент, зависим от стойността на референтен лихвен процент, посочен в
договора или определен в случаите по реда на чл. 42 ОУ, регламентиращ хипотезата на
съществена промяна или неизготвяне на ползваните от банката при определяне на РЛП
лихвен бенчмарк или индекс и/или индикатор.
Спорен по делото се явява въпросът дали между страните е налице валидна
облигационна връзка по кредитното правоотношение. Предвид легалната дефиниция за
„потребител“ по пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, съдът намира, че процесният договор има
характер на потребителски, тъй като по делото не се твърди и не се установява
предоставените заемни средства да са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност от кредитополучателя, поради което правата и задълженията,
произтичащи от процесния договор, се регулират и от нормите на ЗПК. Съгласно чл. 10, ал.1
от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра
– по един за всяка от страните по договора. Изискването текстът на договора да е с
определен размер на шрифта е продиктувано от принципа за добросъвестност при
сключването на договорите, както и с оглед осигуряване на защита на икономически по-
слабата страна – потребителя, от нелоялни и подвеждащи практики на кредитните и
финансови институции. Безспорно, текстът на договора следва да е смислово разбираем, но
и обективно, физически, да бъде прочетен без затруднение, за да се гарантира, че
потребителят ще вземе информирано решение преди да бъде сключи договора. Обективното
несъответствие на текста на договора с конкретна техническа характеристика при
изписването му не е достатъчно да правоизключи основния критерий за защита на
потребителя, а именно – взимане на информирано решение към момента на сключване на
договора, като се съобразят и обстоятелствата, при които е направен избора. Ето защо,
изискването за разбираемост на договора не може да се свежда само от формална и
граматическа гледна точка. Трябва да се отчита и степента на информираност на един
нормално информиран и в разумни граници съобразителен среден потребител. По делото е
представен препис от договора за кредит, ведно с ОУ, Погасителен план и Условията, чиито
текстове са били четливи и разбираеми за потребителя. Поради това съдът приема, че при
договарянето са спазени изискванията за добросъвестност, които гарантират взимането на
информирано решение, а възражението на ответника е неоснователно. Неоснователно е
възражението за неизпълнение на задължението на кредитора да предостави своевременно
изискуемата съгласно чл. 5 ЗПК преддоговорна информация на потребителя, доколкото с
оглед клаузата на чл. 8 от процесното съглашение, с полагане на подпис върху договора,
чиято автентичност не е оспорена от страните, кредитополучателят е обективирал изрично
волеизявлението си, с което е признал получаването на информацията, предвид което съдът
счита, че банката е изпълнила изискванията на чл. 5, ал.7 ЗПК.
3
Изложеното не се отнася по отношение на изискванията, поставени от законодателя в
чл. 11 от ЗПК, към реквизитите на процесния договор. Съгласно чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК
договорът за потребителски кредит да съдържа лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. При анализа на
приетите писмени доказателства съдът намира, че за потребителя липсва яснота относно
приложимия към процесния договор за кредит лихвен процент. От една страна, в договора е
посочено, че лихвеният процент е променлив, формиран като сбор референтен лихвен
процент и на фиксирана надбавка, но нито една от стойностите на тези величини не е
отразена в договора. Такива не са посочени и в останалите документи – ОУ и Условията.
Нещо повече, Условията изрично препращат към договора по отношение на приложимия
лихвен процент към кредита. Освен липсата на конкретен размер на лихвения процент,
както и на съставните му компоненти, неяснота се поражда и при съобразяване
информацията, предоставена в погасителния план. В същия приложимият лихвен процент е
отразен единствено като абсолютна величина – 21,950%, приложим и за различен срок на
договора, с различна падежна дата. При това положение съдът приема, че вписаните в
договора за кредит параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по чл. 11 от
ЗПК относно лихвения процент. В случая доколкото в договора е отразено, че приложимият
лихвен процент е променлив, формиран от два компонента – референтен лихвен процент и
фиксирана лихвена надбавка, изискването на чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК може да се приеме за
изпълнено, ако в договора са посочени техните стойности. Макар съгласно установеното по
делото, кредиторът да е изпълнил изискването на чл. 5 ЗПК за предоставяне на
преддоговорна информация, в т.ч. и на информация за наименованието на бенчмарка,
използван при формирането на РЛП, и на неговия администратор и за свързаните с
бенчмарка последици за потребителя, на база на това не може с категоричност да бъде
направен извод, че потребителят е бил запознат със стойността на РЛП към момента на
сключването на договора. Подобен извод не може да бъде направен и по отношение на
фиксираната надбавка, доколкото и нейната стойност не се съдържа нито в договора, нито в
погасителния план, ОУ или Условията. Ето защо, с оглед на съдържанието на договора, в
частност клаузите относими към размера на лихвения процент и начина на неговото
формиране, съдът счита, че съществува съществена непълнота и противоречие за вида на
лихвения процент и начина на формирането му, в т.ч. в погасителния план като абсолютна
величина не удовлетворява изискването на чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК. Уговорката за
възнаградителна лихва сама по себе си представлява част от договора за кредит особено
значима за интересите на потребителя, тъй като възнаградителната лихва изразява цената,
която кредитополучателят следва да заплати на кредитора за ползването на отпуснатите от
последния заемни средства за уговорения период. В тази връзка клаузата за
възнаграждението на кредитодателя е съществен елемент на предмета на договора и
изискването за яснота и разбираемост се счита за изпълнено, не само ако размерът на
лихвата е посочен ясно от граматическа гледна точка, но и ако съдържанието на клаузата
позволява на потребителя да прецени обхвата на поетите от него задължения и да го
ориентира в избора му на кредитен продукт. За това и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 от ЗПК. В
този смисъл като не е оповестил ясно дефинитивно лихвения процент в договора за кредит,
кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената
сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл.
22 от ЗПК поради неспазването на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 от ЗПК. При така
установената недействителност на договора за потребителски кредит, на основание чл. 23 от
ЗПК потребителят дължи връщането само чистата стойност на кредита, но не и на лихва или
други разходи по кредита. Тази недействителност се установява в производството по чл. 422
от ГПК и съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
4
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 от ЗПК е предвидено именно
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита (вж. Решение №
50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г., г. к., ІV г. о. на ВКС).
От приетата и неоспорена от страните съдебна счетоводна експертиза, чието
заключение, преценено по реда на чл. 202 от ГПК, съдът кредитира, като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че по договора кредит са усвоен заемни средства
общо 2061,13 лв. в периода 21.04.2021 г. – 06.08.2021 г. с платежния инструмент, издаден от
ищеца в изпълнение на задълженията му по договора. Съгласно констатациите на вещото
лице, на 04.06.2021 г. и 23.06.2021 г. са извършени две плащания по заема в общ размер на
220 лв., от които – 59,16 лв. са отнесени към задължение за възнаградителна лихва в периода
21.04.2021 г. – 20.06.2021 г.; 54,70 лв. – за начислени такси за теглене, и 106,14 лв. –за
главница. Съдът, като взе предвид действително възникналите и претендирани парични
вземания по договора, трябва да се приспадне платеното за лихви и такси за теглене и
ищецът има право на парично вземане само от непогасена главница за сумата 1841,13 лв. За
пълнота следва да се отбележи, че в производството по иска, предявен по реда на чл.422
ГПК, съдът взема предвид факти, относими към погасяване на задължението, настъпили
след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта
на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по
издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес, поради което и при изчисляване на размера на
непогасената част от главницата сумите, събрани в резултат на осъщественото
принудително изпълнение, в размер на общо 980,56 лв. не следва да бъдат взети предвид
(вж. ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
В заключение предявения иск за главница се явява основателен за сумата 1841,13 лв.
Паричното задължение е дължимо и изискуемо, поради което като законна последица от
това се дължи обезщетение в размер на поисканата законна лихва за забава, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК - 27.10.2022 г. до окончателното
изплащане. Исковите претенции в останалата част като неоснователни подлежат на
отхвърляне.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски за уважената част от
исковете, а с оглед разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в
рамките на заповедното производство, за което компетентен да се произнесе е исковия съд.
Ответникът трябва да заплати на ищеца сумата 435,66 лв. за платени държавни такси,
възнаграждение на вещо лице и юрисконсулт, последното определено от съда в минималния
размер по чл. 25 и чл. 26 от НЗПП, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от ЗПП.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът имат право на съдебни разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете. Ответникът е представил договор за правна
помощ от 16.03.2023 г., сключен между него и адв. Н. И., на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА.
Ето защо, на осн. чл. 38, ал.2, във вр. ал.1, т.2 от ЗА, във вр. чл. 7, ал.2, т. 2 от НМРАВ в
полза на адв. Н. И. следва да се пресъди сумата 162,32 лв. за предоставена безплатна правна
помощ в исковото производство. По претенцията за разноски в заповедното производство е
представен договор за правна помощ и съдействие от 06.01.2023 г., сключен с адв. М.Л., на
осн. 38, ал.1, т.2 ЗА. При определяне на дължимото възнаграждение съдът взе предвид
фактическата и правна сложност на спора, и очакваните процесуални действия, които е било
необходимо да бъдат извършени от пълномощника на длъжника, поради което поначало се
следва сумата от 200,00 лв., на основание пар. 1, вр. чл. 6, т. 5 от НМРАВ, която
представлява необходимата и разумна разноска. Правната помощ оказана в заповедното
производство включва подготовка на документите за сезиране на заповедния съд – подаване
на възражение по чл. 414 от ГПК (по образец), защото самото производство по чл. 410 ГПК
се изчерпва с подаването на надлежно изготвени документи, съизмеряващо се с
необходимата на длъжника защита и съответна с тази по чл. 6, т.5 от НМРАВ. Предвид това
5
в полза на адв. М.Л. следва да се пресъди сумата 58,04 лв. за предоставена безплатна правна
помощ в заповедното производство.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. Д. К., с ЕГН:**********, с адрес
************, дължи на „Б.Д.С.К.” АД, с ЕИК:************, със седалище и адрес на
управление *************, на основание чл. 9 от ЗПК, във вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ, вр. чл. 23
от ЗПК, сумата 1841,13 лева – главница по договор за кредит от 08.04.2021 г., ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от 27.10.2022 г. до окончателното й изплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК по ч.гр.дело №58419/2022 г. по описа на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.Д.С.К.” АД, с ЕИК:************, със седалище и
адрес на управление *************, срещу Д. Д. К., с ЕГН:**********, с адрес
************, по реда на чл.422, ал. 1 от ГПК искове по чл. 9 от ЗПК, във вр. чл. 430, ал. 1 и
ал. 2 от ТЗ, и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че Д. Д. К., с ЕГН:**********,
дължи на „Б.Д.С.К.” АД, с ЕИК:************, сумата над уважения размер от 1841,13 лв. до
пълния предявен размер от 1954,99 лв. за главница по договор за кредит от 08.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от 27.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 530,81 лева -
договорна лихва за периода от 20.06.2021 г. до 20.09.2022 г., сумата 19,01 лева - обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 21.09.2022 г. до
26.10.2022 г., сумата 89,00 лева - сбор от 14 лв. за такса за теглене от АТМ и 75 лв. за такса
за нереволвиране на кредитна карта към 20.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.дело
№58419/2022 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Д. Д. К., с ЕГН:**********, с адрес ************, да заплати на
„Б.Д.С.К.” АД, с ЕИК:************, със седалище и адрес на управление *************, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 435,66 лева – съдебни разноски по ч. гр. дело №
58419/2022 г. и гр. дело № 8646/2023 г., и двете по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Б.Д.С.К.” АД, с ЕИК:************, със седалище и адрес на управление
*************, да заплати на адвокат Н. И. И., с ЕГН:**********, с адрес на упражняване
на дейността: ************, партер, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2,
във вр. ал. 1, т. 2 от ЗА, сумата 162,32 лева – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ гр. дело №8646/2023 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Б.Д.С.К.” АД, с ЕИК:************, със седалище и адрес на управление
*************, да заплати на адвокат М.Л. Л., с ЕГН:**********, с адрес на упражняване
на дейността: ************, партер, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2,
във вр. ал. 1, т. 2 от ЗА, сумата 58,04 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ по ч.гр.дело №58419/2022 г. по описа на СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6