Определение по дело №157/2020 на Апелативен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

№                                                        2020 година                           град Варна

 

 

          Апелативен съд – Варна                                търговско  отделение

на     четиринадесети май                                                     година 2020

в закрито  заседание в състав :

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : В.Аракелян                                                                                   ЧЛЕНОВЕ : А.Братанова

                                                                                                  М.Недева

 

като разгледа докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 157 по описа  на Варненския апелативен съд за 2020г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.267 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „АГРО РЕЗЕРВ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров“, № 3, ет. 6, офис № 16, представлявано от управителя си Александър Симеонов Симеонов против решение № 1075/28.11.2019г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 737/19г. в частта, в която дружеството е осъдено на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД  ДА ЗАПЛАТИ на „БИО ЕНЕРДЖИ КОРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Дебър“, № 58, ет. 9, представлявано от Димитър А. Франзелов  следните суми:

- сумата от 390 866.94 лв., представляваща остатък по фактура № **********/16.05.2014 г. за доставени, но неплатени по договор за покупко-продажба от 16.05.2014 г. 2000 метрични тона пшеница, реколта 2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.05.2019г., до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 119 003.01 лева, представляваща лихва за забавено изпълнение на задължението по фактура № **********/16.05.2014 г., за периода 09.05.2016 г. до 09.05.2019 г., върху сумата от 390 866.94 лв., 

- сумата от 426 000.00 лв.  по фактура № **********/19.05.2014 г. за доставени, но неплатени по договор за покупко-продажба от 19.05.2014 г. 1200 метрични тона пшеница, реколта 2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.05.2019г., до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 129 699.59 лв., представляваща лихва за забавено изпълнение на задължението по фактура № **********/19.05.2014 г., за периода 09.05.2016 г. до 09.05.2019 г., върху сумата от 426 000.00 лв., 

- сумата от 64 807.53 лева, представляваща разноски по делото съразмерно с уважената част от иска и по компенсация, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

По съображения, подробно изложени в жалбата и обосноваващи твърдения за неправилност на решението в обжалваната му част поради постановяването му в противоречие на процесуалните правила, а така също и поради неговата необоснованост, въззивникът иска от съда да отмени обжалвания съдебен акт, да разгледа наведеното от него възражение за прихващане  и да отхвърли изцяло предявената срещу него искова претенция. Направени са доказателствени искания в хипотезата на чл.266 ал.3 ГПК да бъдат приети и приобщени към делото  приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства, както и да бъде допусната комплексна съдебно-счетоводна и оценителска експертиза, която да отговори на посочените в жалбата въпроси.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по жалбата страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се иска от съда същата да бъде оставена без уважение. Изразява се становище, че доказателствените искания не следва да бъдат уважени, тъй като не е налице нарушаване на процесуалните правила от първоинстанционния съд.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, установи, че жалбата е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата обаче е нередовна по смисъла на чл.261 т.4 от ГПК, тъй като държавната такса за въззивно обжалване е внесена по сметката на Варненския окръжен съд, а не на Варненския апелативен съд. При това положение производството по делото се прекратява и делото се връща на окръжния съд за правилно администриране на подадената въззивна жалба.

Водим от горното, съдът

 

О   П   Р    Е   Д   Е  Л   И    :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.т.д. № 157/20г. на Варненския апелативен съд.

ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за правилно администриране на подадената въззивна жалба.

Определението е окончателно.    

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                             ЧЛЕНОВЕ :