№ 152
гр. София , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000047 по описа за 2021 година
, взе предвид следното:
Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на „АЕЦ
Козлодуй“ЕАД, ЕИК *********, чрез адв.Д.Ц. от САК насочена против Решение №
1057/22.07.2020 г., постановено по т.д. № 1736/2019 г. по описа на СГС, ТО, VI-23 състав, с
което по предявен иск с правно основание чл.646, ал.2, т.2 ТЗ от „Ню Енерджи
Сълюшънс“ЕООД, ЕИК ********* е обявено за относително недействително по отношение
кредиторите на несъстоятелността на „Енергийна финансова група“АД /н/, ЕИК *********
учредяването на залог с Договор за залог на вземания от 20.12.2017 г., вписан в ЦРОЗ под №
2017122101851.
Във въззивната жалба се поддържа на първо място, че първоинстанционното решение е
недопустимо, като предявено по недопустими искове, предвид че в случая същите били
предявени след изтичането на преклузивния срок по чл.649 ТЗ, т.к. ищецът в
производството бил кредитор с прието вземане в срока по чл.688, ал.1 ТЗ и нямало право да
оспорва вече прието вземане или извършено разпределение.
Предвид това оплакване се иска обезсилване на обжалвания съдебен акт и прекратяване
на производството по делото.
Отделно от горното се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт,
като постановен в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост.
Поддържа се, че СГС неправилно е тълкувал и приложил относимата към спора норма
на чл.646, ал.2, т.2 ТЗ, предвид че същата изисква атакуваната сделка да попада в т.нар.
„подозрителен период“, т.е. една година преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ, която
предпоставка в случая не била налице – сделката е сключена след подаване на молбата по
чл.625
1
От друга страна хипотезата на чл.646, ал.2, т.2 ТЗ била приложима само за
„необезпечени до тогава“ задължения на длъжника – т.е. ако към момента на учредяване на
атакуваното обезпечение вземането, което обезпечава, е било вече обезпечено, посочената
хипотеза била неприложима.
Такъв бил и настоящия случай, предвид че преди вписване на договора за залог на
вземания от 20.12.2017 г. , вписан на 21.12.2017 г. в 14.34 ч., а преди него – в 14.30 ч., т.е.
четири минути по-рано, в ЦРОЗ под № 2017122101837 бил вписан друг договор за особен
залог върху движими вещи между „АЕЦ Козлодуй“ЕАД и „Енергийна финансова група“АД,
който обезпечавал цялото вземане на „АЕЦ Козлодуй“ЕАД по договор за продажба на
ел.енергия при специални условия.
Изложеното се отнасяло и до договора за особен залог върху вземане, сключен между
„АЕЦ Козлодуй“ЕАД и „Заводски строежи – Козлодуй“АД, като било без значение дали
вземането е обезпечено от длъжника или от трето лице.
С оглед последователността на вписванията на договорите за особен залог, сключени
от „АЕЦ Козлодуй“ЕАД, този под № 2017122101851, който обезпечавал цялото вземане на
кредитора, бил вписан последен, след като вече вземането е било обезпечено с други два
особени залога, а съображенията на първоинстанционния съд в обратната насока, били
неправилни.
Твърди се също, че въпросът относно цената на заложеното имущество към датата на
учредяване на залога или на по-късен етап, бил ирелевантен за предмета на производството,
защото била без значение за валидността на учредения залог.
По изложените съображение се иска отмяна на обжалваното решение и по съществото
на спора отхвърляне на предявения иск.
Във въззивната жалба са изложени и доводи за неоснователността на предявения
евентуален иск по чл.647, ал.1, т.2, във вр. с ал.2 ТЗ.
Въззивникът е депозирал и частна жалба срещу постановеното по
първоинстанционното дело в производство по чл.248 ГПК Определение №
261308/10.11.2020 г., с което е отхвърлена молбата му за изменение на
първоинстанционното решение в частта му относно разноските.
С твърдения, че същото е неправилно, защото разноските по делото следвало да се
понесат само от несъстоятелното дружество, се иска отмяна на обжалваното определени.
В отговора по въззивната, както и по частната жалби ищецът в производството „Ню
Енерджи Сълюшънс“ЕООД оспорва развитите в тях доводи и поддържа правилност на
обжалваните решение и определение.
Аналогично е и становището на „Енергийна финансова група“АД /н/, изразено чрез
синдика му И. В. Р., в подадените отговори по двете жалби.
След запознаване с първоинстанционното дело въззивната инстанция съобрази
следното:
СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно съединяване при
условието на евентуалност на искове с правно основание съответно - чл. 646, ал. 2, т. 2 от
ТЗ, евентуално чл. 647, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2 от ТЗ от „Ню Енерджи Сълюшънс“ЕООД против
„Енергийна финансова група“АД /н/ и „АЕЦ Козлодуй“ЕАД.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че с
Решение от 28.08.2018 г., постановено по т.д.н. № 1907/2018 г. по описа на СГС и обявено
по партидата на „Енергийна финансова група“ АД в ТР на 31.08.2018 г., било открито
2
производство по несъстоятелност на посоченото дружество и за начална дата на
неплатежоспособността е определена 31.12.2015 г.
Производството по горепосоченото дело било образувано въз основа на молба по чл.
625 от ТЗ, подадена на 30.05.2017 г.
Твърдяло се е, че ищецът е кредитор с прието вземане в производството по
несъстоятелност в размер на 3 310 244 лв., включено под т. 18 от изготвения от синдика
Допълнителен списък на приетите вземания на кредиторите, обявен по партидата в
търговския регистър на 27.12.2018 г., с ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ.
Допълнителният списък бил одобрен без промени с Определение № 2927 от 29.05.2019
г. на съда по несъстоятелността и обявен в ТР на 30.05.2019 г., поради което и ищецът
разполагал с активна процесуална легитимация да предяви процесните искове, при спазване
срока по чл. 649, ал. 1 от ТЗ, вкл. и т.к. такива искове не били предявени от синдика или
друг кредитор с прието вземане.
Твърдяло се е, че между ответните дружества на 26.06.2013 г. бил сключен Договор за
продажба на електрическа енергия № *********, при общи и специални условия, според
клаузите на който „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД доставял на „Енергийна финансова група“ АД
електрическа енергия.
По същия към 15.12.2017 г. натрупаните непогасени задължения на купувача за
доставената електрическа енергия са били в размер на 6 812 991. 64 лв., съобразно
издадените за периода от 16.06.2017 г. до 30.11.2017 г. девет данъчни фактури, изрично
индивидуализирани.
Твърдяло се е още, че тези задълженията са били необезпечени до 20.12.2017 г., на
която дата между ответниците се сключил безвъзмезден „Договор за залог на вземания“ в
размер на 7 397 975. 64 лв., вписан в ЦРОЗ под № 2017122101851. Със същия били заложени
вземания от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД за доставената на това дружество
електрическа енергия. Обезпечаването на вземанията било условие за подписването на
Споразумение за разсрочване на задълженията от 28.12.2017 г., с три приложения. От тях от
Приложение № 3 също се установявало, че Договорът за залог на вземания от 20.12.2017 г. е
сключен за обезпечение на необезпечените дотогава вземания на „АЕЦ Козлодуй“ЕАД от
„Енергийна финансова група“АД /н/.
На основание споразумението и договора за продажба на електрическа енергия „АЕЦ
Козлодуй“ ЕАД предявило вземанията си в производството по несъстоятелност за суми по
част от фактурите и за част от вземанията по тях, конкретно посочени, които били приети в
производството по несъстоятелност – факт, установим от списъка на приетите от синдика
вземания на кредиторите на „Енергийна финансова група“ АД /н/, обявен в ТР на 15.11.2018
г. и Определението от 29.05.2019 г. на съда по несъстоятелността.
Тези вземанията били приети с привилегирован ред за удовлетворяване по чл. 722, ал.
1, т. 1 от ТЗ, въз основа на договора за залог на вземания от 20.12.2017 год.
Наведено е, че според чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ, вр. чл. 649, ал. 1 от ТЗ, по иск на
синдика или кредитор могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността учредяването на ипотека или залог за обезпечаване на
необезпечено от длъжника до тогава вземане срещу него, извършено след началната дата на
неплатежоспособността.
В случая сключеният между ответниците Договор за залог на вземания от 20.12.2017 г.
попадал в посочената хипотеза, защото бил договор, сключен след началната дата на
неплатежоспособността на длъжника – 31.12.2015 г. и за обезпечаване на необезпечено от
до тогава вземане.
3
Посочените правни норми установявали, че по иск на синдика или кредитор могат да
бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността
безвъзмездни сделки, извършени в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625
от ТЗ, като това правило се прилагало и за действия и сделки, извършени от длъжника в
периода между подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ и датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност.
В случая договорът за залог от 20.12.2017 г. попадал и в тази хипотеза, тъй като е
безвъзмездна сделка, сключена в периода между подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ и
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Така ако този договор бъде обявен за недействителен спрямо кредиторите на
несъстоятелността, както ищецът така и другите кредитори ще могат да се удовлетворят от
вземанията, получени от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, а не само „АЕЦ
Козлодуй“ ЕАД.
По изложените съображения е поискано от съда да постанови решение, с което да
бъде обявен за недействителен спрямо кредиторите на „Енергийна финансова група“ АД /н/
сключеният между ответните дружества договор за залог на вземания от 20.12.2017 г.,
вписан в ЦРОЗ под № 2017122101851, на основание чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ.
При условието на евентуалност е поискано същият договор да се обяви
недействителен на основание чл. 647, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2 от ТЗ.
Поддържано е, че неотносимо за предмета на производството е наличието на други
сключени на 20.12.2017 г. договори за обезпечение на вземанията, защото били сключени на
същата дата и дотогава вземането е необезпечено, а и характерът на договора за залог, като
възмезден или безвъзмезден, се определя като се изследва конкретното правоотношение.
В отговора по исковата молба и двамата синдици на несъстоятелното дружество, взели
участие в производството, са поддържали допустимост и основателност на предявените
искове.
Самият несъстоятелен длъжник не е дал отговор по исковата молба.
Ответникът „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е оспорило предявените искове, поддържайки на
първо място тяхната недопустимост, а алтернативно – неоснователност, по съображения,
идентични с изложените във въззивната жалба.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след
като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки
основанията за неправилност, посочени във въззивните жалби, приема следното:
Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен
съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по
редовно предявени искове.
По последните страните по делото са надлежно легитимирани /с оглед твърденията на
ищеца/, за който е налице правен интерес от предявяване на процесните конститутивни
искове за установяване относителната недействителност на конкретната сделка – Договор за
особен залог, по отношение кредиторите на несъстоятелността.
4
Противно на поддържаното във въззивната жалба решаващият състав приема, че искът
по чл.646, ал.2, т.2 ТЗ е предявен от надлежно активно процесуално легитимирано лице –
кредитор в производството по несъстоятелността.
Приобщените доказателства, а и извършената служебна справка от решаващия състав
по партидата на несъстоятелния търговец в ТР при АВп установяват безсъмнено, че “Ню
Енерджи Сълюшънс“ЕООД е предявило вземането си срещу несъстоятелни длъжник в
производството по несъстоятелността в срока по чл.688, ал.1 ТЗ, като то е било приет и
включено в допълнителния списък на приетите вземания от синдика на длъжника, обявен в
ТР на 27.12.2018 г., не е било оспорено и съответно – този списък е одобрен от съда по
несъстоятелността с нарочно определение по реда на чл.692 ТЗ – Определение №
2927/29.05.2019 г. на СГС, също обявено в ТР на 30.05.2019 г.
Следователно и по арг. от чл.693 ТЗ, в производството по несъстоятелността “Ню
Енерджи Сълюшънс“ЕООД се легитимира като кредитор с прието вземане, поради което и в
това му качество в производството по несъстоятелност на длъжника си той разполага
валидно с всички процесуални и материални права, признати му от действащото обективно
право, вкл. с правото да предяви иск по чл.646 ТЗ, за да оспори действителни по отношение
на кредиторите на несъстоятелността на действията и сделките, извършени от длъжника
след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочени в
чл.646, ал.1 ТЗ.
От друга страна искът в случая безсъмнено е предявен в едногодишния срок от
откриване на производството по несъстоятелност – Решението на СГС за откриване на
производството по несъстоятелност е от 28.08.2018 г., а исковата молба е подадена по
пощата на 28.08.2019 г.
За пълнота още следва да се посочи, че с така предявения иск кредиторът в
производството по несъстоятелност с прието вземане, предявено по чл.688, ал.1 ТЗ, какъвто
е „Ню Енерджи Сълюшънс“ЕООД, не оспорва вземането на другия кредитор „АЕЦ
Козлодуй“ЕАД, нито вече извършено разпределение, поради което и доводите в тази насока,
развити във въззивната жалба, са несъстоятелни.
Предявеният иск и от категорията на т.нар.“преферентни“, чийто предмет е именно
установяване или не в лицето на друг кредитор на негово обезпечено вземане, даващо му
привилегия пред останалите в реда на удовлетворяване при общото принудително
изпълнение по несъстоятелност.
Разгледани по същество оплакванията за неправилност на първоинстанционното
решение въззивната инстанция намира за неоснователни, като за да достигне до този извод
въззивната инстанция съобрази от фактическа и правна страна следното:
Извършената справка по партидата на „Енергийна финансова група“АД /н/ в ТР
установява, че действително с влязло в сила Решение № 1764/28.08.2018 г. на СГС, ТО,
постановено по т. д. № 1907/2018, е била обявена неплатежоспособността на дружеството,
с начална дата - 31.12.2015 г. и е открито производство по несъстоятелност.
Производството по несъстоятелност е било инициирано по молба на трето за
настоящето производство лице – „Кимпекс енерджиАД, депозирана в СГС на 30.05.2017 г.
С друго решение на съда по несъстоятелността - № 1771/10.10.2019 г., на осн.чл.710 ТЗ
Енергийна финансова група“ АД е било обявено в несъстоятелност с прекратяване на
дейността на предприятието, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото му и
е започнало осребряване на това, включено в масата на несъстоятелността и разпределение
на осребреното имущество.
В хода на производството по несъстоятелност в срока по чл.685 ТЗ, с молби вх. №№
118249/14.09.2018 г. и 123565/28.09.2018 г., „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е предявило вземанията
5
си срещу несъстоятелния длъжник в размер, съответно от 1 901 793. 20 лв. и 2 069 365. 21
лв. с твърдения, че същите произтичат от Договор за продажба на електрическа енергия №
*********/26.06.2013 г., при общи и специални условия № 119, 120, 121, 122 и 126, и
Споразумение за разсрочване на задълженията от 28.12.2017 г., и като обезпечени с договор
за особен залог, с ред на удовлетворение по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Синдикът е включил същите в списъка с приети вземания, обявен в ТР на 15.11.2018
г., но като необезпечени и непривилегировани.
Срещу последното въззивното дружество е подало възражение с вх. №
150676/16.11.2018г. „А.К.“ ЕАД, оспорвайки списъка в частта относно непризнатото
обезпечение и привилегия на вземанията му.
То е било уважено от съда по несъстоятелността, който с определение №
2927/29.05.2019 г. по реда на чл. 692 от ТЗ е променил поредността в привилегията, с която
кредиторът разполага по отношение на предявените от него вземания приемайки, че тези
вземания са обезпечени със сключени три договора за особен залог - договор за особен
залог върху вземания, вписан в ЦРОЗ под № 2017122101851, договор за особен залог върху
движими вещи, вписан в ЦРОЗ под № 20171221001837, и договор за особен залог върху
вземания, вписан в ЦРОЗ под № 20171222201030. Затова и приел, че привилегията на
посочения кредитор не е реда на чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ, а по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от
ТЗ.
Със същото определение е бил одобрен и Допълнителният списък на приети от
синдика вземания на кредиторите на несъстоятелността, предявени в срока по чл. 688, ал. 1
ТЗ, обявен в ТР на 27.12.2018 г.
В него е включително и вземането на „Ню Енерджи Сълюшънс“ЕООД за общо
3 310 244 лв., представляващо неустойки по договори за продажба на електрическа енергия
от 17.12.2015 г. и 19.12.2017 г. Вземането е прието като необезпечено, с ред на
удовлетворение по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ.
По отношение вземането на въззивното дружество, прието от съда по
несъстоятелността като обезпечено с договор за особен залог върху движими вещи не е
спорно между страните, а се установява и от ангажираните по делото писмени доказателства
установяват, че същото произтича от договор за продажба на ел.енергия №
*********/26.06.2013 г., сключен при общи и специални условия, съобразно клаузите на
който „АЕЦ Козлодуй“ЕАД е доставял не „Енергийна финансова група“АД ел.енергия при
установените в същия права и задължения за страните.
Не е спорно, а се установява и от клаузите на договора, че вземанията на продавача по
тях – „АЕЦ Козлодуй“ЕАД, представляващи цената на доставената ел.енергия, не са били
обезпечени, както и че към 15.12.2017 г. същите са възлизали на 6 812 991,64 лв.
На 20.12.2017 г. страните по обсъждания договор са сключили друг – за залог върху
вземания, с който са се съгласили, че във връзка със сключено помежду им споразумение за
разсрочване на задълженията на залогодателя към заложния кредитор в общ размер от
7 397 975,64 лв., с период на разсрочване година и шест месеца, залогодателят следва да
учреди залог върху свои вземания от „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД, ЕИК
********* /конкретизирани в чл.2.2.1 от договора като такива в размер на 2 131 913,33 лв./ в
полза на „АЕЦ Козлозуй“ЕАД.
Този договор е бил вписан в ЦРЗО под № 2017122101857 на 21.12.2017 г., в 14.34 ч.
/потвърждение за вписване/.
Според представеното споразумение за разсрочване на задължения от 28.12.2017 г.,
коментирано и в договора за особен залог, към 15.12.2017 г. общият размер на непогасената
част от задълженията на „Енергийна финансова група“АД към „АЕЦ Козлодуй“ЕАД е
6
6 812 991,64 лв., която е следвало да се погасява от длъжника на 18 равни вноски, до
крайния срок за погасяване – 30.06.2019 г. Върху тази сума е договорена фиксирана лихва от
10% пункта годишно.
Страните не спорят и се установява още от приобщените писмени доказателства, че на
21.12.2017 г. в ЦРОЗ са били вписани още два договора за особен залог.
Под № 2017122101837 от 21.12.2017 г., в 14.30 ч. е бил вписан първоначално договор
за залог, сключен между АЕЦ Козлодуй“ЕАД е доставял не „Енергийна финансова
група“АД, също от 20.12.2017 г., също за обезпечаване на вземанията на АЕЦ
Козлодуй“ЕАД в размер на 7 397 975,64 лв., произтичащи от договор за продажба на
ел.енергия и споразумение за разсрочване на задълженията по него, като предмет на залога с
този договор са движими вещи - съоръжения, представляващи осем далекопровода на
средно напрежение, подробно описани. Следва да се акцентира, че никъде в договора не е
посочена стойността на заложените движими вещи – далекопроводи. Същата не е посочена
и в Приложение № 3 към споразумението то 28.12.2017 г.
Под № 2017122201030 на 22.12.2017 г. в 12.09 ч. е вписан договор за особен залог,
сключен между „АЕЦ Козлодуй“ЕАД и „Заводски строежи Козлодуй“АД, с който
последното дружество е учредило залог върху свои вземания от „Еврохидросистеми“ЕАД, в
полза на „АЕЦ Козлодуй“ЕАД, в общ размер на 1 890 000 лв. /чл.2.2 от договора/ за
обезпечаване задълженията на „Енергийна финансова група“АД към „АЕЦ Козлодуй“ЕАД
по вече обсъждания договор за продажба на ел.енергия и споразумението за разсрочване на
задължения по него, в размер на 7 397 975,64 лв.
Т.к. несъстоятелният длъжник не е страна по този договор, а залогът не касае масата на
несъстоятелността, същият не установява релевантни за предмета на спора обстоятелства и
решаващият състав приема, че не следва да го обсъжда по същество.
Гореустановените факти предпоставят извод за правилност на обжалваното решение,
като изложените съображения от първоинстанционния съд относно наличието на всички
кумулативни предпоставки, обуславящи основателността на предявения като главен иск по
чл.646, ал.2, т.2 ТЗ изцяло се споделят от въззивната инстанция и поради пълното им
споделяне и за избягване на тяхното излишно приповтаряне препраща към тях по реда на
чл.272 ГПК.
Във връзка с оплакванията, развити във въззивната жалба, следва да се изложат и
следните доводи:
Основателността на конститутивния иск по чл.646, ал.2, т.2 предпоставя установяване
учредяването от длъжника, през подозрителния период – т.е. този, след началната дата на
неплатежоспособността и преди датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност на залог, ипотека или друго обезпечение върху имуществено право от
масата на несъстоятелността.
В казуса наличието на посочените предпоставки е безсъмнено установено, предвид
приетото за установено по-горе, а доводите на въззивника в обратната насока, развити във
въззивната жалба, са несъстоятелни.
На първо място – няма спор и се доказа, че именно несъстоятелни длъжник е сключил
с въззивника два договора за особен залог, обезпечаващ паричните вземания на последния
по договор за покупко-продажба на ел.енергия.
И този въззивен състав приема, че посоченото действие е било извършено в рамките
на т.нар. подозрителен - след определената дата на неплатежоспособността на
несъстоятелния длъжник – 31.12.2015 г.
Вярно е, че то е извършено и след подаване молбата по чл.625 ТЗ /тя е от 30.05.2017
7
г./, а сделката е сключена на 21.12.2017 г.
При тези релевантни факти обаче изводът на първоинстанционния съд, че оспорваната
сделка попада в т.нар. „подозрителен период“ не е произволен, нито изведен в противоречие
с материалния закон, нито дописва същия, както се твърди от въззивника.
Възприето е безпротиворечиво в теорията и практиката, че относителната
недействителност по чл. 646, ал. 2 ТЗ включва период с крайна дата - датата на
постановяване на решението, с което се открива производството по несъстоятелност. Затова
логиката на нормите на ТЗ, свързани с попълване на масата на несъстоятелността, която
дава възможност за защита на интересите на кредиторите, е тази защита са е налице през
целия период след възникване на правото за предявяване на отменителните искове по чл.
645-647 ТЗ – без какъвто и да е междинен период.
Този извод следва от систематичното място на разпоредбата на чл. 646, ал. 2 ТЗ - тя е
непосредствено след разпоредбата на чл. 646, ал. 1 ТЗ, провъзгласяваща нищожност по
отношение на кредиторите след датата на откриване на производството по
несъстоятелността, поради което и категорично определя датата на решението за откриване
на производството по несъстоятелност, като крайна дата на срока по чл. 646, ал. 2 ТЗ.
Възприето е още, че за прецизност терминът "подозрителен срок" по чл. 646, ал. 2 ТЗ
следва да се използва за сроковете по чл. 646, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 ТЗ, предхождащи
подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, а под терминът "подозрителен период" следва да се
разбира "подозрителния срок", посочен по-горе и последващия период до датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Ето защо "подозрителният период" по чл. 646, ал. 2 ТЗ започва след началната дата на
неплатежоспособността, включва „подозрителните срокове" по чл. 646, ал. 2, т. 1, т. 2 или т.
3 ТЗ и свършва на датата на постановяване на решението за откриване на производството по
несъстоятелност / Определение № 646 от 19.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 956/2015 г., II т. о.,
ТК и др./.
В казуса установените факти сочат еднозначно, че атакуваната сделка е сключена в
рамките на „подозрителния период“, поради което и този елементи от фактическия състав
на нормата на чл.464, ал.2, следва да се приеме за доказано наличен.
Несъстоятелно е и оплакването във въззивната жалба, че атакуваната сделка в случая
не била безвъзмездна, поради което и не била увреждаща кредиторите на несъстоятелността.
По въпроса дали договорът за особен залог има характера на безвъзмездна или
възмездна сделка, респ. – този въпрос относим ли е към нормата на чл.646, ал.2 в
действащата му към момента на сключване на процесната сделка /а и към настоящия
момент/ редакция, също е налице постоянна съдебна практика, основана и на застъпваното в
правната теорията становище, че в контекста на исковете за попълване на масата на
несъстоятелността въпросът за възмездния или безвъзмезден характер на обезпечителните
сделки, е ирелевантен.
Това е така, защото законодателят предоставя самостоятелна защита на кредиторите
срещу сключените от длъжника обезпечителни сделки, наред със защитата срещу
сключените от него безвъзмездни сделки или сделки с явна нееквивателност на престациите,
поради това, че при обезпечителните договори увреждането на кредиторите не се изразява в
непосредствено намаляване на активите на длъжника. Чрез обезпечението на собствено
задължение длъжникът създава по – благоприятно положение за определен кредитор спрямо
останалите кредитори, който ще бъде удовлетворен привилегировано от предмета на
обезпечението – т.е. създава преферентен ефект в положението на определен кредитор в
отношенията му с всички останали хирографарни кредитори на несъстоятелността.
Затова се приема, и решаващият състав изцяло споделя това становище, че
8
преферентните искове не защитават интересите на кредиторите в отношенията с длъжника,
а уреждат отношенията между кредиторите, защото в случая са увредени само някои от тях
за сметка на други.
От изложеното и следва, че въпросът дали обезпечителните договори, какъвто е и
процесния договор за особен залог, са възмездни или безвъзмезни, няма никакво значение на
предмета на настоящето производство, с оглед ирелевантността на въпроса дали при
сключването им длъжникът е получил или не определена насрещна престация.
Както вече се посочи, в случая установената от материалната норма на чл.646, ал.2 ТЗ
защита е предвидена с оглед правните последици на учреденото обезпечение по отношение
на разпределението на масата на несъстоятелността и нейното приложение не се влияе от
вида на обезпечителната сделка в смисъл – възмездна или безвъзмездна /Решение № 238 от
15.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 2668/2017 г., I т. о., ТК/.
Оплакването за неправилност на първоинстанционното решение поради това, че
неправилно е установен фактът, че към момента на сключване на процесния договор
обезпеченото с него вземане вече е било обезпечено с други два договора за особен залог,
също е несъстоятелно.
Както вече се посочи, несъстоятелният длъжник не е страна по договора за особен залог,
вписан под № 2017122201030 на 22.12.2017 г., с него не е обременена масата на
несъстоятелността, макар същият да е сключен за обезпечаване на негово задължение към
„АЕЦ Козлодуй“ЕАД, поради което и наличието му няма отношение към предмета на спора.
По отношение на другия договор за особен залог, сключен между ответниците в
първоинстанционното производство за обезпечаване вземането на въззивника към
несъстоятелния длъжник по договора за продажба на ел.енергия и споразумението към него,
обсъдени по-горе, то анализът на приобщените доказателства установява безспорно, че
същият е сключен на същата дата – 20.12.2017 г., както и процесния и е вписан на същата
дата – 21.12.2017 г. за вземане, което, преди 20.12.2017 г. не е било обезпечено.
Предвид изложеното не може да се сподели доводът на въззивника, че т.к. процесният
договор за особен залог на вземане е вписан само четири минути по-късно от този, с който е
учреден залог върху движимите вещи – далекопроводи, с № 201122101837, то към момента
на неговото вписване вземането вече е било обезпечено.
Това е така, защото и двата договора са сключени на една и съща дата, обезпечават един
и същ дълг – по основание и размер, и са вписани в ЦРОЗ в един и същи ден и час.
Както правилно е отбелязал и първоинстанционния съд, горните факти, преценени в
съвкупност с факта, че в договора за особен залог на движими вещи не е била посочена
тяхната цена, вкл. и че същата изобщо не е установена в хода на производството, за да се
съотнесе към размера на обезпеченото вземане на „АЕЦ Козлодуй“ЕАД, прието в
производството по несъстоятелността – 3 971 158,41 лв., вкл. и с факта, че и в двата
договора е посочено изрично, че обезпечават цялото вземане, а не част от него предпоставят
еднозначен извод, че към момента на сключване на процесния договор за особен залог
длъжниковото задължение не е било обезпечено.
По тези съображения и поради установяване на всички положителни предпоставки за
уважаване на предявения преферентен главен иск, правилно същият е бил уважен, а като
процесуална последица от това – предявеният при условието на евентуален такъв не е бил
разгледан.
Затова и обжалваното решение следва да се потвърди.
По частната жалба срещу определението, постановено в производството по чл.248 ГПК.
9
Според решаващия състав същата е неоснователна, доколкото както специалната норма
на чл.649, ал.6 ТЗ, така и общата на чл.78 ГПК не предвиждат в казус като настоящия при
уважаване на предявения преферентен иск разноските да се понесат само от несъстоятелния
длъжник, като се съберат от масата на несъстоятелността.
Както изрично сочи чл.649, ал.6 ТЗ, при уважаване на иск по чл.646 ТЗ следващите се
държавни такси се събират от осъдената страна, а в случая осъдената страна е ответната – в
лицето на несъстоятелни длъжник и въззивника.
Съответно – по правилото на чл.78, ал.1 ГПК ответната страна следва да заплати на
ищеца сторените от него по делото разноски по производството за един адвокат, каквито и
СГС е присъдил, определяйки ги съобразно представения списък по чл.80 ГПК и
доказателствата към него, както и съобразно предмета и фактическата и правна сложност на
спора.
Изложеното предпоставя потвърждаване на обжалваното определение.
Съобразно изхода от спора пред настоящата инстанция, в тежест на въззивника следва
да се поставят сторените от въззиваемата страна по делото разноски в размер на 9 500 лв. за
адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител, съобразно представения
списък по чл.80 ГПК и доказателствата към него.
Възражението за прекомерност на заплатеното адв.възнаграждение направено от
въззивника решаващият състав счита за неоснователно, съобразявайки от една страна
действителната фактическа и правна сложност на спора, а от друга - установената стойност
на вземанията, обект на особения залог, съобразно който по арг. от чл.7, ал.2, т.6 от Наредба
№ 1/2007 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото се
минимално адв.възнаграждение в случая е в много по-висок размер от заплатения.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 970/23.05.2019 г., постановено по т.д. № 1280/2017 г. по
описа на СГС, ТО, VI-23 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 261308/10.11.2020 г., постановено по т.д. №
1280/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-23 състав.
ОСЪЖДА „АЕЦ Козлодуй“ЕАД, ЕИК ********* и „Енергийна финансова група“АД
/н/, ЕИК ********* да заплатят на „Ню Енерджи Сълюшънс“ЕООД, ЕИК ********* сумата
от 9 500 лева разноски по делото пред въззивната инстанция, сторени за адвокатско
възнаграждение на процесуалния му представител.
ОСЪЖДА „АЕЦ Козлодуй“ЕАД, ЕИК ********* и „Енергийна финансова група“АД /н/,
ЕИК ********* да заплатят по сметка на Апелативен съд София, на основание чл. 649, ал. 6
от ТЗ, сумата от 42 638,26 лева, представляваща дължима държавна такса по въззивното
производство.
10
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11