№ 3439
гр. Варна, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20233110116334 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, предявена на
18.12.2023 год. във ВРС от О. В., представлявана от Кмета - Бл.К., чрез главен юрисконсулт
В.М., със съдебен адрес за кореспонденция : *** .
О. В. е сезирала РС Варна с предявени в условията на обективно, кумулативно
съединяване специални положителни установителни искове с посочено правно осн.чл.422 ,
вр. чл. 415 ГПК против ответника ЕТ„ К. - К. Б.“, ЕИК *** представляван от К. Д. Б., с адрес
на управление ***.
Исковата си молба ищцовата страна е основала на следните твърдени факти и
обстоятелства:
В полза на О. В., по частно гражданско дело (ЧГД) №16118/2022г. на Районен съд -
Варна, бил издаден изпълнителен лист № 6045/12.12.2022г. и Заповед №7704/12.12.2022г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), по силата на която длъжникът „К. - К. Б.“ ЕТ, ЕИК ***, бил
осъден да заплати на О. В.:
СУМАТА от 3645.00 лв. - представляваща дължимо обезщетение за разполагане на
обект за търговска дейност с временен устройствен статут, изграден по реда на чл. 120, ал. 4
от ППЗТСУ/ отменен/, запазен на основание параграф 17 от ЗУТ върху общински терен, без
правно основание, находящ се в ***, площ на обекта - 81,00 кв. м , зона - 1-ва, за периода от
01.02.2022г. до 30.06.2022г.;
СУМАТА от 104.12 лв. - представляваща мораторна лихва върху обезщетението
начислена за периода от 01.02.2022 г. до 27.07.2022 г.;
СУМАТА от 293.22 лв. - представляваща парично задължение цена на сметоизвозване
за посочения преместваем обект, произтичащо от Протокол № 17/25.10.2000г., т. 9.6 Раздел
IX от Приложение № 2 към НОАМТЦУТОВ за периода от 01.01.2022г. до 30.06.2022г.;
СУМАТА от 8.33 лв., представляваща мораторна лихва върху обезщетението,
начислена за периода от 01.02.2022г. до 27.07.2022г.;
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда - 08.12.2022г. до окончателното изплащане на задълженията; както и
извършени разноски по делото, в размер на сумата от 81.01лв. за заплатена държавна такса и
1
сумата от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се от О. В., че едноличния търговец „К. - К. Б.“ ЕТ следвало да заплаща
обезщетение за право на разполагане на обект за търговска дейност върху общински терен, в
размер на 607.50 лв. на месец и цена на услугата сметоизвозване в размер на 0.02 лв. на
кв.м. на ден.
Към момента на подаване на исковата молба, сочи О. В., че длъжникът продължавал
да ползва земя общинска собственост без основание, за разполагане на обект, като
същевременно не заплащал дължимото на О. В. обезщетение. По този начин О. В. била
лишена от гражданските плодове на имота.
В подкрепа на твърденията си О. В. прилага Решение №6/05.01.2022г. на Окръжен
съд Варна 5 - ти състав по възивно гражданско дело №20213100501283 по описа за 2021г.,
между същите страни, със същото искане, но за друг период .
Твърдението на О. В. е , че е собственик на въпросния терен което било видно от
Актове за частна общинска собственост № 6651/21.10.2011г. и №10162/03.07.2019 г. ведно с
извадка КАИС на АГКК. При многократните проверки, извършени от длъжностни лица към
Район „***“, обективирани в констативни протоколи №**********/04.01.2022г.,
№**********/16.02.2022г., протокол от 23.03.2022г., №**********/15.04.2022г.,
№**********/04.05.2022г., протокол от 16.06.2022г. се установявало, че разположеният от
ответника обект в зона 1, павилион продължавал да заема общински терен, без издадено
разрешение за поставяне.
От направената справка в административно-информационната система ИМЕОН за
задължените физически и юридически лица на О. В., се установявало, че за периода
01.01.2022г. - 30.06.2022г. „К. - К. Б.“ ЕТ, ЕИК *** не бил заплатил сборна сума в размер на
3938.22 лв., представляваща дължимо обезщетение за право на разполагане и цена на
услугата сметоизвозване за преместваем обект, както и сумата от 112.45 лева - обща лихва
върху главницата, изчислена към 27.07.2022г. Видно било и от приложената към настоящата
искова молба покана за доброволно плащане с изх. № ФСД21000809ПР-003ПР/28.06.2022г.,
че О. В. изрично се противопоставяла на поведението на ответника, изразяващо се в
ползване на общински терен, без да заплаща цена на разполагане.
Твърди се, че с „К. - К. Б.“ ЕТ са били правени опити за разрешаване на спора относно
заплащането на дължимата сума по пътя на преговорите, чрез изпращане на покани за
доброволно плащане, но такова съгласие не било постигнато, поради което и било
образувано и производство по чл.417, т. 2 от ГПК.
Предвид гореизложеното и във връзка с указанията дадени в разпореждане
№43131/09.11.2023г. по ч.гр.д. № 20223110116118/2022г. на Районен съд - Варна , О. В.
счита, че за нея е налице правен интерес от водене на исковото производство по чл.422 ,вр.
чл.415 ГПК. Отправеното до съда искане е да бъде постановено съдебно Решение, по силата
на което да бъде прието за установено между страните , съществуването на паричните
вземания, дължими от длъжника към кредитора, претендирани със заявлението по чл.417,
т.2 от ГПК вземания по ч.гр.д №16118/2022г. на Районен съд - Варна, срещу „К. - К. Б." ЕТ,
ЕИК ***, както следва:
СУМАТА от 3645.00 лв. - представляваща дължимо обезщетение за разполагане на
обект за търговска дейност с временен устройствен статут, изграден по реда на чл. 120, ал. 4
от ППЗТСУ/ отменен/, запазен на основание параграф 17 от ЗУТ върху общински терен, без
правно основание, находящ се в ***, площ на обекта - 81,00 кв. м , зона - 1-ва, за периода от
01.02.2022г. до 30.06.2022г.;
СУМАТА от 104.12 лв. - представляваща мораторна лихва върху обезщетението
начислена за периода от 01.02.2022 г. до 27.07.2022 г.;
СУМАТА от 293.22 лв. - представляваща парично задължение „ цена на
сметоизвозване“ за посочения преместваем обект, произтичащо от Протокол №
17/25.10.2000г., т. 9.6 Раздел IX от Приложение № 2 към НОАМТЦУТОВ за периода от
01.01.2022г. до 30.06.2022г.;
СУМАТА от 8.33 лв., представляваща мораторна лихва върху обезщетението,
начислена за периода от 01.02.2022г. до 27.07.2022г.;
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда - 08.12.2022г. до окончателното изплащане на задълженията.
2
Отправено е искане и за присъждане в полза на О. В. и на съдебно-деловодните
разноски, стоР. в заповедното производство, макар и непрецизно формулирано. В подкрепа
на исканията си ищцовата страна е обективирала доказаелствени искания.С оглед
становището на ответника,се сочи в исковата молба, че ищцовата страна ще ангажира и
други доказателства - при необходимост.
Видно от лист 59 - ти от делото, ответникът е получил преписа от искова молба на
дата 26.01.2024 г., а едномесечния срок за отговор е изтекъл на 26.02.2024 г./присъствен ден -
понеделник /.
Ответникът , извън срока по чл.131 ГПК, но преди първото о.с.з., чрез процесуален
представител – адвокат Д. Г. от АК Варна е оспорил така предявения иск в писмено
становище. Със становището с вх .рег.№ 26290/29.03.2024 г. ответникът е представил по
делото завеР. копия на следните писмени доказателства, а именно: Решение №
839/06.06.2014 г. по въззивно гражданско дело № 853/2014 г. по описа на Окръжен съд -
Варна, Гражданско отделение, осми състав; Решение № 5012/11.11.2013 г. по гражданско
дело № 12260/2011 г. по описа на Районен съд - Варна, Гражданско отделение, 19 състав;
скица № 24926/20.09.2011 г. на сграда с идентификатор ***.1; удостовеР.е изх.№
**********/27.11.2017 г. за данъчна оценка по чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ;
Договор от 06.10.1995 за продажба на 78% от акциите на „***“ ЕАД - гр. Варна; приложение
№ 4; Договор от 02.08.2002 г. за продажба на ДМА; Договор от 14.01.2008 г. за покупко-
продажба на обект за търговия; Решение № 2363/09.10.2012 г. по административно дело №
1018/2012 г. по описа на Административен съд - Варна; съдебно-техническа експертиза,
изготвена от инж. А. К., инж. П. М. и арх. Б. К. по административно дело № 1018/2012 г. по
описа на Административен съд - Варна; Решение № 2127/10.08.2012 г. по
административно дело № 1058/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, Второ
отделение, ХХХII състав; съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж. М. А. по
административно дело № 1058/2012 г. по описа на Административен съд - Варна; Решение
№ 260315/16.09.2020 г. по гражданско дело № 9254/2019 г. по описа на Районен съд - Варна,
Гражданско отделение, 30 състав; хронология за задължения и плащания по партиди към
дата 14.07.2020 г. за ЕТ „К. - К. Б.“ ; приходна квитанция № **********/14.04.2021г.; 3 бр.
приложения към разписка №0400021079120699.
В проведеното първо по ред открито съдебно заседание, адв.Д.Г. в качество на
процесуален представител на ответника се придържа към депозираното писмено становище,
като подчертава , че ответникът има право да изрази становище по иска, което се постарал
да направи преди самото съдебно заседание. Именно в първото съдебно заседание, сочи
адв.Г., че ответникът може да оспори иска и да докаже своите твърдения във връзка с
неоснователността на исковата претенция. В тази връзка ответникът е представил и писмени
доказателства, от които се удостоверявало съдебно Решение, влязло в сила по
гражданскоправен спор, с което било установено, че ответникът е собственик на сграда с
идентификатор ***.1. Решението било вписано в Служба вписвания, влязло преди 11 г. в
сила, от него момент до настоящия момент ответникът заплащал данък сграда и такса смет,
тъй като бил собственик на сграда, установено било, че обектът, който той стопанисва, има
характеристика на сграда. По силата на чл. 64 от ЗС твърди още процесуалният
представител на ответника, че е възникнала разделна собственост между собственика на
парцела и собственика на сградата. Собственикът на сградата, по силата на тази
законова разпоредба, имал право да се ползва от терена, доколкото следвало да
упражнява правото си на собственост върху самата сграда. В тази връзка именно , още в
първото о.с.з. адв.Д.Г. обосновава направеното в писменото становище доказателствено
искане за изготвяне на съдебно-техническа експертиза, за установяване на площта по
смисъла на чл. 64 от ЗС, необходима за ползване на сградата.Също така ответникът е
оспорил в първото открито заседание основателността на установителната искова
претенция досежно размера на претенцията, доколкото оспорва, че е неправилно определен
този размер.
Видно от протокола от проведеното второ и последно открито съдебно заседание
ищцовата страна , чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли за
уважаването му , а ответната страна чрез процесуалния си представител моли за отхвърляне
на иска поради неоснователност и недоказаност на установителната претенция .
СЪДЪТ, въз основа на събраните по делото доказателства, след съобразяване със
становищата на страните , съобразно приложимия закон и в съответствие с нормите на
чл. 235- 236 ГПК , приема за установено и изяснено по делото ОТ ФАКТИЧЕСКА И
3
ПРАВНА СТРАНА следното :
Районен съд Варна е сезиран с предявени от О. В. против ответника –едноличен
търговец обективно, кумулативно съединени специални положителни установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 59 и чл. 86
ЗЗД.Предявените специални положителни установителни искове исковият съд е намерил и
намира за процесуално допустими ,предявени в срока по чл.415 ГПК , поради което и съдът
дължи произнасяне по същество на спора .
Липсва спор между страните ,че настоящото производство не е първо и единствено
водено помежду им. Факт е , че именно във връзка с дадените от заповедния съд указания по
заповедното дело - частно гражданско дело № 16118/2022 г. по описа на Районен съд - Варна,
ХLII състав, в срока по чл.415 ГПК ищцовата страна е предявила исковете си с правно осн.
чл.422 ГПК, като цели установяване със СПН на паричните вземания , за които заповедният
съд е издал в полза на заявителя против длъжника Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, оспорена чрез възражение по реда и в
срока по чл.414 ГПК от длъжника.
В тази връзка и от приобщеното в цялост към исковото производство заповедно дело
– ч.гр.д. № 16118/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, 42 състав, се установява, че на
дата 08.12.2022 г. О. В. е депозирала във ВРС Заявление против длъжника ЕТ „ К. - К. Б. „ за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК,като размерът и основанията на
паричните вземания О. В. е посочила в точки 9 -12 от заявлението.
Видно от лист 25-ти от заповедното дело , въз основа на Разпореждане №
45215/12.12.2022 г.,заповедният РС Варна , 42 –ри състав по ч.гр.д.№ 16118 по описа на съда
за 2022 г. е издал Заповед № 7704/ 12.12.2022 г.за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК,допуснал и незабавно изпълнение по чл.418 ГПК , като е
разпоредил длъжникът „К. - К. Б.“, ЕТ, ЕИК *** - К. Д. Б., със седалище и адрес на
управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора О. В., БУЛСТАТ ***, с адрес: ***,
представлявана от И. П. – кмет, следните парични вземанния :
сумата от 3645,00 лева (три хиляди шестстотин четиридесет и пет лева),
представляваща дължимо обезщетение за право на разполагане на обект за търговска
дейност с временен устройствен статут, изграден по реда на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ
/отменен/, запазен на основание §17 от ЗУТ, върху общински терен без правно основание
павилион - находящ се на адрес: ***, с площ от 81.00кв.м., Зона-1-ва, за периода от
01.01.2022г. до 30.06.2022г.;
сумата от 104,12 лева (сто и четири лева и дванадесет стотинки), представляваща
мораторна лихва върху обезщетението, начислена за периода от 01.02.2022 г. до 27.07.2022 г.;
сумата от 293.22 лева (двеста деветдесет и три лева и двадесет и две стотинки),
представляваща парично задължение „цена на сметоизвозване“ за посочения
преместваем обект, произтичащо от Протокол №17/25.10.2000г., т.9.6, Раздел IX от
Приложение №2 към НОАМТЦУТОВ за периода от 01.01.2022г. до 30.06.2022г.;
сумата от 8,33 лева (осем лева и тридесет и три стотинки), представляваща мораторна
лихва върху обезщетението, начислена за периода от 01.02.2022 г. до 27.07.2022 г.;
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда - 08.12.2022 г., до окончателното изплащане на задълженията-вземане,
произтича от следните обстоятелства: Счетоводно извлечение от сметка № 411 „Вземания от
клиенти в страната“ с рег. № ФСД22001214ПР/28.07.2022 г., за задълженията към 27.07.2022
г. на „К. - К. Б.“, ЕТ, ЕИК *** - К. Д. Б.. Със Заповедта по чл.417 ГПК заповедният съд е
определил и присъдил в полза на заявителя и разноските по заповедното дело , а именно:
81.01 лева (осемдесет и един лева и една стотинки) за внесена държавна такса и 50.00 лева
(петдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение.
Описаните подробно по основание и периоди парични вземания са били оспоР. в
срока по чл.414 ГПК от длъжника чрез Възражение по чл.414 ГПК , което има бланкетен
характер и е приобщено на л. 27 –ми от заповедното дело.
Видно от л. 40 –ти от частното гр.дело, след доказателства за връчване на ПДИ на
длъжника , заповедният съд е дал изрични указания до заявителя по реда на чл.415 ГПК с
Разпореждане № 43131 /9.11.2023 г. От всички следващи писмени доказателства по
заповедното делото се установява факта, че заявителят О. В. е получил преписа от
Разпореждането по чл.415 ГПК и в рамките на преклузивния срок е предявил специалните
4
си положителни установителни искове против длъжника – сега ответник, предмет на
производството по гр.дело № 16334/2023 г. по описа на РС Варна,ХLII – ри състав .
При така изложеното по-горе и след сравнение на петитума на иска по чл.422 ГПК/
уточнен с молба от 19.1.2024 г. – л. 54 –ти от делото / със Заповедта по чл.417 ГПК се налага
и извода, че специалните положителни установителни искове са процесуално допустими,
т.к.са предявени в съда в рамките на преклузивния срок и е налице пълна идентичност не
само на страните в двете производства , но и на паричните вземания предмет на заповедното
и на исковото производство .
Спорният по делото въпрос между страните се свежда до това дължи ли ответника на
ищцовата страна заплащане на исковите суми , на соченото от ищеца правно основание и за
исковия период .
Правилния правен отговор на този въпрос следва да бъде даден от исковия съд на
база съвкупен и поотделен правен анализ на събраните по делото доказателства .
Двете страни по делото са ангажирали писмени доказателства, които предвид обема
йм съдът маркира, че са описани в протоколите от проведените открити съдебни заседания и
приобщени по надлежния ред към писмените доказателства .
По същество на спора, съдът отчита факта, че между О. В. и едноличния търговец „К.
- К. Б. „ са били водени предходни дела, както граждански, така и административни .
Влезлите между същите страни съдебни решения са задължителни за страните , т.к. е
формирана СПН съгл. чл. 298 ГПК, а спор , разрешен с влязло в сила решение , не може да
бъде пререшаван освен в случаите , когато законът разпорежда друго – чл.299 ГПК .
За настоящия съдебен състав статута на процесния търговски обект, за който
ищцовата страна твърди , че е разположен без разрешение на общински терен ,така както е
възразил процесуалния представител на ответника, е разрешен с влязло в законна сила
Решение преди 10 години. Този правен факт е установен и доказан на база приложените по
делото на листи от 86 до 100 завеР. за вярност с оригинала копия на Решение № 839/6.6.2014
г.на Окръжен съд Варна по в.гр.д.№ 853/2014 г. и първоинстанционото Решение №
№5012/11.11.2013г., постановено по гражданско дело №12260/2011г. по описа на ВРС, 19-ти
състав.
С Решение № 839/6.6.2014 г. постановено от ОС Варна по в.гр.д.№ 853/2014 г.,
влязло в законна сила на 17.07.2014г. ОС Варна е отменил решение №5012/11.11.2013г.,
постановено по гражданско дело №12260/2011г. по описа на ВРС, 19-ти състав, в ЧАСТТА,
с която предявеният от К. Д. Б. с ЕГН:***, действащ като ЕТ „К. - К. Б.”, със седалище и
адрес на управление: *** против О. В., с административен адрес: ***, представлявана от
кмета И. П. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът не е собственик на разположения в имота
търговски обект - сграда с идентификатор *** с площ от 80 кв.м. е отхвърлен и
ВМЕСТО ТОВА въззивният съд е постановил нов акт по същество , а именно :
По предявения от К. Д. Б. с ЕГН:***, действащ като ЕТ „К. - К. Б.”, със седалище и
адрес на управление: *** против О. В., с административен адрес: ***, представлявана от
кмета И. П. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК: ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, че О. В., с административен адрес: ***, представлявана от
кмета И. П., НЕ Е собственик на търговски обект с идентификатор ***.1 с площ от 80
кв.м., разположен в ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 1 490 кв.м., с граници
ПИ с идентификатори: ***, ***, ***, ***, находящ се в ***, на осн. чл. 124 ГПК.
С Решение № 839/6.6.2014г. на ВОС е било потвърдено първоинстанционното
решение №5012/11.11.2013г., постановено по гражданско дело №12260/2011г. по описа на
ВРС, 19-ти състав в ОСТАНАЛАТА част – в която е отхвърлен отрицателния
установителен иск касаеща реална част от ПИ с ид. № *** от 240 кв.м. от целия ПИ с площ
1490 кв.м. , пункт за вторични суровини със склад с площ от 180 кв. м. , описана в
решението на РС Варна по граници .
Т.е. съгласно чл. 298 ГПК , считано от 17.07.2014 г. между О. В. и ЕТ „К. - К. Б. „ е
формирана СПН и не може да бъде пререшаван спора дали търговски обект с
идентификатор ***.1 с площ от 80 кв.м., разположен в ПИ с идентификатор *** в
гр.Варна е собственост на О. В., т.к. е отречено със СПН правото на собственост да
принадлежи на О. В. .
Ето защо и след като е изяснено с влязлото в сила Решение по гр.д. № №12260/2011г.
5
по описа на ВРС, 19-ти състав, че по силата на приватизационна сделка и в съответствие с
разпоредбите на чл. 17а от Закова за преобразуване и приватизация на държавни и
общински предприятия /отм./ „С.Б.Р. „ –ООД, придобило собствеността върху павилион 6 ,
находящ се в ***, с площ 80 кв.м , че с приватизационния договор дружеството е придобило
земя или други сгради, попадащи в процесния имот, а по отношение на търговския обект –
павилион О. В. нито е претендирала нито е установила права на собственост , то от правна
страна се налага извод, че търговски обект с идентификатор ***.1 с площ от 80 кв.м.,
разположен в ПИ с идентификатор *** в гр.Варна, не е собственост на О. В., а се
стопанисва от ответника от повече от десет години.
Ответникът е твърдял, че не ползва терен собствен на О. В., за което да дължи на
ищцовата страна парично обезщетение. Наведеното възражение от ответника е, че обекта не
е временен преместваем , което било установено с влезли в сила съдебни решения на
Варненски административен съд по адм.д. № 1058/12 и 1018/12 , видно и от изготвените
СТЕ , обектът представлявал „строеж пета категория „ по см. на § 5 , т. 38 ЗУТ , за който не
се дължало обезщетение за право на разполагане , т.к. строежа не можело да бъде
разположен , а се изграждал . Предвид горното, за обекта възразява ответника, че не се
дължи обезщетение , т.к. не представлявал такъв по см. на чл. 56 ЗУТ , което било
установено между страните с посочените по –горе решения на ВнАдмС. Ответникът е счел в
писменото си становище, че е необходимо определяне на прилежаща част към
приватизирания търговски обект с ид. № ***.1 собственост на ЕТ *** , т.к.съгласно
цитираните по-горе разпоредби терена под приватизационния обект бил прилежащ , а
легалното определение за прилежащ терен към сградата било дадено в Наредба № 7 от 2003
г. за правила и нормативи за устройство на отделните територии и устройствени зони и § 1 ,
т.6 от ДР на ЗДДС : § 16 /изм. – ДВ, бр. 108/2006 г. / . Прилежащ терен е сумата от
застроената площ по смисъла на ЗУТ и площта около застроената площ ,определена на база
отстояние 3 метра от външните очертания на всяка от ограждаждащите стени на първия
надземен етаж или на полуподземния етаж в сградата , в рамките на УПИ.
Отделно от горното ответникът се е позовал и на нормата на чл.64 ЗС и чл.2 , ал.4
ЗОбС , представил е доказателства за заплащани от него задължения към О. В. , за да
обоснове и възражението си , че исковата претенция е неоснователна и недоказана .
Горните възражения на ответника са напълно доказани не само от представените от
ответника писмени доказателства / л. 86 -138 / , но и на база кредитираното напълно от съда
заключение по допуснатата СТЕ , изготвена от в.л. Р.П., неоспорено от страните и
приобщено на листи 150 – 152 ведно с Комбинирана скица приложена на л. 153 .
По същество от СТЕ на в.л. П. , както и от обстоятелствената част на заключението ,
така и от направените изводи, кореспондиращи напълно и на събрания писмен
доказателствен материал, се установява , че приобщените по делото завеР. преписи на влезли
в сила Решения по гр.дело № 12260/2011 г. по описа на РС Варна, административно дело №
1058/2012 г., № 1018/2012 г. на Административен съд Варна и приложения по делото
приватизационен договор ( обсъден и от ВОС и ВРС по гр.д. 12260/2011 на ВРС ) касаят
процесния обект с идентификатор № ***.1 от предходно действащата кадастрална карта на
град Варна , одобрена със Заповед № РД- 18 – 92 /14.10.2008 г. на ИД на АГКК Варна.
В сега действащата КК на гр.Варна , одобрена със Заповед № РД – 18 -
6857/15.08.2018 г. на Началник СГКК –Варна заключава вещото лице Р. П., че сграда с ид. №
***.1 е заличена .
Общият прилежащ терен на сграда с ид.№ ***.1 е установило вещото лице Р.П., че е
110.50 кв.м от които : сграда 81 кв. м ; прилежащ терен на отстояние 3 м. пред сградата 29,50
кв.м / Прилежащия терен пред сградата с площ 29.50 кв. м е показан на комбинираната
скица към СТЕ от вещото лице с червен щрих.
От т.2 на СТЕ е изяснено, че след извършен оглед и измерване на място , вещото лице
е установило , че ответникът ползва площ пред магазина за домашни потреби в рамките на
прилежащата площ ,показана на скицата в червен цвят и не навлиза в тротоара на ул.*** .
Съгласно ОУП на О. В. , одобрен със Заповед № РД – 02-14 – 2200/03.09.2012 г. на
Министъра на МРРБ, заключава на последно място в.л.П., че процесния обект с ид. № ***.1
попада в зона с отреждане „Ц1“ – устройствена зона на новия административен център.
Съгласно действащата КК на гр.Варна , одобрена със Заповед № РД -18 -92/14.10.2008 г. на
ИД на АГКК , процесния обект с ид. № ***.1 попада в имот с ид. № *** – вид собственост
Общинска частна ,вид територия – урбанизирана , НТП – Комплексно застрояване .
6
Анализираните по-горе писмени доказателства – влезли в законна сила Решения и
неоспореното от страните заключение по допуснатата СТЕ, съдът следва да обсъди в
съвкупност и поотделно с представените от ищцовата страна писмени доказателства –
приложени и по заповедното и по исковото производство .
От ангажираните от ищцовата страна с исковата молба писмени доказателства
(приобщените по делото завеР. за вярност с оригинала копия от : счетоводно извлечение от
сметка № ФСД22001214ПР/28.07.2022 г.; Констативен протокол № **********/04.01.2022
г.; Констативен протокол № **********/16.02.2022 г.; Констативен протокол №
**********/23.03.2022 г.; Констативен протокол № **********/15.04.2022 г.; Констативен
протокол № **********/04.05.2022 г.; Констативен протокол от 16.06.2022 г.; покана за
доброволно плащане рег.№ ФСД21000809ПРООЗПР/28.06.2022 г., ведно с известие за
доставяне ИД PS 9010 00CM09Y; Акт за частна общинска собственост № 6651/21.10.2011 г.;
Акт за частна общинска собственост № 10162/03.07.2019 г.; извадка КАИС на АГКК;
справка задължения/плащания към договори за период 01.01.2002 г. -30.06.2022 г.; Решение
№ 6/05.01.2022 г. по въззивно гражданско дело № 1283/2021 г. по описа на на Окръжен съд
Варна, V състав), се установяват следните обективни факти :
С Решение № 6/5.1.2022 г. на ОС Варна, постановено по в.гр.д. № 1283/2021 г. по
описа на ОС Варна е отменено Решение № 260831/09.03.2021 г. на РС Варна , LII –ри състав,
като вместо него предявеният от О. В. против ЕТ К. - К. Б. специален положителен
установителен иск с правно осн. чл.422 ГПК е уважен, като е прието със СПН , че
ответникът дължи на О. В. сумата от 3037.50 лв. представляваща обезщетение за
разполагане на обект върху общинска земя без правно основание – ПАВИЛИОН за
търговска дейност с площ от 81 кв.м , находящ се в гр.Варна, ул.*** *** , за периода от
01.08.2017 г. до 31.12.2017 г. , ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 11.05.2018 г. , до окончателното изплащане на задължението , както и
сумата от 68.69 лв. лихва за забава ,начислена за периода 01.09.2017 г. до 11.1.2018 г. от която
63.79 лв. лихва върху главницата от 3037.50 лв. за обезщетение за разполагането на обекта
върху общинска земя и 4.90 лева лихва върху главницата от 247.86 лв. за стойността на
предоставената услуга сметоизвозване , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 6809/2018 г. по
описа на РС Варна .
С цитираното решение № 6 , влязло в законна сила на дата 15.12.2023 г./л.29 –ти от
делото / идентичен правен спор между същите страни и за същото искане е решен със СПН
.Съдът в настоящия му съдебен състав отчита факта, че дължимостта на паричните вземания
установена по предходното производство по иска на О. В. с пр.осн. чл.422 ГПК е за период
от дата 1.8.2017 г. до 31.12.2017 г. , а в настоящото производство, ищцовата страна твърди че
й се дължи обезщетение за периода от 1.1.2022 г. до 30.06.2022 г.
Основанието и размера на предявените специални установителни искове по
настоящото гр.дело О. В. счита , че е доказано на база приобщената по делото на лист 7 – ми
и 8 –ми в заверено копие счетоводно извлечение от сметка № 411 , Констативните протоколи
приложени на л. 9 – 14 отразяващи констатации на длъжностни лица при О. В. за всеки от
месеците от 01 до 06.2022 г. при проверка на процесния ПАВИЛИОН, находящ се в
гр.Варна, ул.*** *** , АКТ № 6651/21.10.2011 г. за ЧОС относно ПИ *** /л.14,15/ АКТ №
10162/3.7.2019 г. за ЧОС относно ПИ ***/л. 16 – 20 /, както и справка за задълженията на
ответника за периода 01.01.2022- 30.06.2022 г. /л.22 / .
При така изложеното по-горе от фактическа страна, съдът на база събраните
доказателства по делото, приложимия закон, при зачитане на разпоредбите на чл. 298 и
чл.299 ГПК , прави правния извод, че О. В. не е провела пълно и главно доказване по делото
нито на основанието , нито на размера на исковите си претенции.
Спор по делото няма, че О. В. е собственик на недвижим имот представляващ
поземлен имот с идентификатор № *** .
Спор не следва да има , че О. В. не е собственик на сграда с ид.№ ***.1 , за която с
влязло в сила Решение на 17.07.2014 г. е отречено със СПН правото на собственост на О. В.
върху имот търговки обект с идентификатор ***.1 с площ 80 кв.м , разположен в ПИ № ***.
Спорно между страните е дали след като с предходно решение, между същите страни,
по идентичен спор с правно основание на иска чл.422 ГПК е било прието , че ответникът
дължи на О. В. обезщетение за ползването на поземления имот на О. В. , както и такса
сметоизвозване , то априори , при аналогични фактически твърдения и представени
7
доказателства /сметка № 411 и Констативни протоколи / следва , че и за исковия период от
1.1.2022 г.до 30.6.2022 г. ответникът също дължи обезщетение на О. В. в търсените размери .
Съдът, в настоящия му състав на база събраните доказателства извежда извод, че
ищецът не е доказал основните си фактически твърдения , покриващи състава на нормата на
чл.59 ЗЗД, така като му е било указано с доклада по делото .
Фактът, че О. В. е собственик на поземления имот с ид. № *** и че ответникът е
ползвал имот с ид. № ***.1 в периода м.01 – м. 06.2022 г. , установеното по делото , че
Общината не е собственик на ползвания от ответника обект , не налагат извод, че е налице
неоснователно разместване на имуществени блага по смисъла на чл. 59 ЗЗД.
За разлика от предходния спор между същите страни и със същото искане ,но за друг
,предходен, период от време в настоящия процес от неоспорената СТЕ се констатира
несъмнено и еднозначно, че общия прилежащ терен към града с ид. № ***.1 е 110.50 кв.м ,
от които сграда 81 кв. м , прилежащ терен на отстояние 3.0 м. пред сградата с площ 29.50 км.
, показан в червен щрих на комбинираната скица на л. 153 –ти по делото . Именно от
заключението на вещото лице Р.П. /л. 152/ се установява, че ответникът ползва площ пред
магазина за домашни потреби в рамките на прилежаща площ показана на скицата с червен
щрих и не навлиза в тротоара на улица „ *** „.
Така депозиранато заключение съдът кредитира напълно и изцяло и от същото ,в
разрез с твърденията на ищеца, се изяснява, че ответникът не ползва имот, собствен на О.
В., поради което и не следва да заплаща обезщетение за ползване на чужд имот, съизмеримо
съгласно трайната съдебна практика с месечния наем .
Отделно от горното , О. В. не е поискала събиране на други доказателства в
настоящия процес извън писмените такива цитирани по-горе, в частност не е поискано
провеждане на ССчЕ и / или събиране на гласни доказателства за да може да се изведе извод,
че в исковия период 1.1.2022 – 30.6.2022г. ответникът ползвайки обекта находящ се на ул.***
в гр.Варна е ползвал недвижимия поземлен собствен на О. В.- поземлен имот , актуван с
АЧОС , а още по-малко какъв размер на обезщетение дължи ако да е ползвал без правно
основание общинския имот.
Не на последно място съдът намира за нужно да подчертае, че стопанисвания от
ищеца обект определено не може да се определи като преместваем обект, легалната
дефиниция на която е дадена в § 80 на ДР на ЗУТ . (Нова - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от
26.11.2012 г., изм., бр. 25 от 2019 г., бр. 17 от 2020 г.) "Преместваем обект" е обект,
който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и
от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството,
без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място
със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от
което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се
поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно
върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез
сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от
преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена
устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.)
Във връзка с характера на стопанисвания от ответника обект, съдът възприема
заключението на в.л. Р.П. , зачита СПН на Решение по гр.дело № 12260/2011 по описа на РС
Варна и Решения на ВнАдмС по дела №1058/2012 г., №1018/2012 г., за да изведе извода, че
обекта стопанисван от ответника –едноличен търговец е отразен в предходната КККР на
гр.Варна с ид. № ***.1 /видно и от л. 153 – Комбинирана скица на в.л.П. към СТЕ / и не е
преместваем обект , за който да е необходимо Разрешение за поставяне от О. В. . Този същия
обект към момента на скицата на л.153-ти е разчертан като: 1 магазин за домашни потреби и
2 магазин за пердета, към който в червен щрих е онагледена прилежащата площ . Самото
стопанисване и ползване на обекта от страна на едноличния търговец е било предмет на
всички предходни дела между същите страни , макар и с различен предмет и характер на
исковете, а още в производството по предявения във ВРС отрицателен установителен иск
предмет на гр.дело № 12260/2012 г. ищецът е твърдял да е собственик на процесния обект –
търговки обект с идентификатор ***.1 с площ 80 кв.м , разположен в ПИ № ***.
Както в предходното водено производство по гр.д. № 12260/2012 г. така и в
настоящото ответникът е твърдял и ангажирал доказателства за принадлежност на правото
8
му на собственост върху търговския обект с ид.№ ***.1 /л.103 – 123/ . Приложените на 103 -
123 писмени доказателства действително свидетелстват затова, че ответникът е закупил
процесния обект с договор през 2008 г. от „*** „ АД, което от своя страна придобило същия
от „*** „, което било приватизирано съгласно Договор за приватизация от 6.10.1995 г. , като
обекта е индивидуализиран в приложение 4 , сметка 203, т. 27 . Респективно нормата на чл.
17 а ЗППДОП , на която се е позовал ответника е тази която му дава правното основание за
ползване на обекта с ид. № ***.1.
Нещо повече - с приложените на листи 136 -138 писмени доказателства ответникът
доказва, че е плащал за исковия период на О. В. данък недвижим имот и такси битови
отпадъци, което неминуемо води до логичния извод, че ползвания от ответника обект не е
преместваем обект, за който да следва да има надлежно разрешение за поставяне върху
общински терен и че след като обекта не е преместваем а и ответника ползва прилежаща
площ без да ползва общински имот частна собственост – ПИ с ид. № *** последният не
дължи обезщетение на О. В. .
И на последно място липсата на доказателства , ангажирани от О. В. от които съдът
да изведе извод, че ответникът за периода 1.1.2022 -30.6.2022 г. е държал поземления имот
собствен на О. В., доказаността че ползва само прилежащата площ към обекта , мотивират
съда да изведе крайния извод, че искът с правно осн. чл.422 ГПК е останал изцяло недоказан
и по основание и по размер.
При тези мотиви съдът отхвърля изцяло предявения иск ведно с акцесорните искания
за присъждане на мораторни лихви и законната лихва .
Изхода на спора не налага произнасяне по въпроса за стоР.те от ищеца разноски в
заповедното производство , т.к. същите не му се дължат.
Отхвърлянето на иска и обективираното от ответника искане за присъждане на
съдебно –деловодни разноски определя и произнасянето на исковия съд по въпроса за
отговорността за разноски, които се дължат на ответника съгласно нормата на чл. 78, ал.3
ГПК. Видно от л.155 –ти, л. 156 ,л. 149, ответникът претендира с неоспоР.я от насрещната
страна списък по чл. 80 ГПК съдебно-деловодни разноски в размер на общо 1000 лева –
сбора от 300 лв. за депозит за СТЕ и 700 лв. адвокатско възнаграждение.Двата разхода са
доказани и по основание и по размер, поради което и съдът присъжда съдебно –деловодни
разноски в полза на ответника и в тежест на ищцовата страна в общ размер на 1000 лв.
Воден от гореизложеното , Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените обективно,кумулативно съединени специални
положителни установителни искове от ищцовата страна О. В., БУЛСТАТ ***, с адрес: ***,
представлявана от Кмета против ответника ЕТ „К. - К. Б.“, ЕИК *** - К. Д. Б., със
седалище и адрес на управление: ***, с искането да бъде установено със СПН
съществуването в полза на О. В. против ответника ЕТ „К. - К. Б.“, на паричните
вземания по Заповед № 7704/ 12.12.2022 г.за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена от РС Варна , 42 –ри състав по ч.гр.д.№
16118 по описа на съда за 2022 г. , а именно :
сумата от 3645,00 лева (три хиляди шестстотин четиридесет и пет лева),
представляваща дължимо обезщетение за право на разполагане на обект за търговска
дейност с временен устройствен статут, изграден по реда на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ
/отменен/, запазен на основание §17 от ЗУТ, върху общински терен без правно основание
павилион - находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „***“ 68, с площ от 81.00кв.м., Зона-1-ва, за
периода от 01.01.2022г. до 30.06.2022г.;
сумата от 104,12 лева (сто и четири лева и дванадесет стотинки), представляваща
мораторна лихва върху обезщетението, начислена за периода от 01.02.2022 г. до 27.07.2022 г.;
сумата от 293.22 лева (двеста деветдесет и три лева и двадесет и две стотинки),
представляваща парично задължение „цена на сметоизвозване“ за посочения
преместваем обект, произтичащо от Протокол №17/25.10.2000г., т.9.6, Раздел IX от
9
Приложение №2 към НОАМТЦУТОВ за периода от 01.01.2022г. до 30.06.2022г.;
сумата от 8,33 лева (осем лева и тридесет и три стотинки), представляваща
мораторна лихва върху обезщетението, начислена за периода от 01.02.2022 г. до 27.07.2022 г.;
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда - 08.12.2022 г., до окончателното изплащане на задълженията-вземане,
като неоснователни и недоказани , на основание чл.422 , ал.1 , вр. чл. 415 , ал.1 ГПК и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА О. В., БУЛСТАТ ***, с адрес: ***, представлявана от Кмета ДА
ЗАПЛАТИ на ЕТ „К. - К. Б.“, ЕИК *** - К. Д. Б., със седалище и адрес на управление: ***
СУМАТА от общо 1000 лева (хиляда лева ) - представляваща стоР.те от ответника съдебно
–деловодни разноски пред настоящата инстанция в исковото производство, на основание
чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с Въззивна жалба пред Окръжен
съд Варна в двуседмичен срок, считано от получаване на преписа .
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм
представители .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10