Решение по дело №331/2020 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 260029
Дата: 8 март 2021 г.
Съдия: Пенка Борисова Йорданова
Дело: 20204150200331
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 септември 2020 г.

Съдържание на акта

 

      

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 260029

 

гр.Свищов, 8.03.2021 год.

 

                      Свищовският районен съд в публично заседание на 8.02.2021 година в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА

при секретаря Татяна Тотева,  като разгледа докладваното от съдията НАХД № 331  по описа за 2020 год., за да се произнесе, взема предвид:

 

 

                      Жалба против НП № ********** от 10.09.2020г. на И.Ф.Директор н.О.д.п.б.н.х. ***.

 

           Жалбоподателят П.Б.М. *** обжалва наказателното постановление №  ********** от 10.09.2020г. на И.Ф.Директор н.О.д.п.б.н.х. ***,   с което му е наложена глоба в размер на 300,00 лева за нарушение по чл. 51  ал. 1 предл. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.  Позовава се на допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление  - не му бил връчен препис от акта за установяване на административно нарушение,липсвали данни за надлежно предявяване и връчване на препис от съставения акт; свидетелите на установяване на нарушението съвпадали напълно с посочените свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, с което било допуснато нарушение по чл. 43 ал. 2 ЗАНН.  Сочи, че към датата на проверката вече е имало образувано административно производство срещу него със същия предмет, без промяна във фактология, но във връзка с подаден от друго лице сигнал. Моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. В съдебно заседание не се явява и не взема становище в хода по същество. Представя писмено становище, в което излага подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление -  допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН – нарушение на чл. 43 ал. 5 от ЗАНН, липса на редовно връчен екземпляр от акта.

 

           Ответник жалбата – О.д.п.б.н.х. – В.Търново, чрез процесуалният си представител адв. С. оспорва жалбата,. В писмено становище преди съдебното заседание взема становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Взема становище, че съвпадането на свидетелите на установяване на нарушението с тези на отказа на нарушителя да подпише акта не било съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на санкционираното лице, както  и становище, че отказа на нарушителя да подпише акта означавало отказ да получи препис от него, като това, че нарушителят не разполагал с препис от акта не нарушавало правото му за защита, защото разполагал с достатъчно механизми за защита.  

 

                      След като се запозна с представените по делото доказателства, становището на жалбоподателя, разпита актосъставителя и свидетелите, съдът намери за установено следното:

                        С Наказателно постановление №  ********** от 10.09.2020г.  на И.Ф.Директор н.О.д.п.б.н.х. ***,  , издадено въз основа на Акт № 0000969 от 26.08.2020г.  за установяване на административно нарушение, на жалбоподателя  на основание чл. 449а ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност  е наложено административно наказание  глоба  в размер на 300,00 лева, за това, че на 26.08.2020г. в с. Овча могила, общ. Свищов, при извършена съвместна проверка от представители на Областна дирекция държавен фонд Земеделие, ОДБХ –В.Търново, Регионална инспекция по околната среда и водите – Велико Търново и Районно управление МВР – Свищов, в имот, находящ се в с. Овча могила, на адрес *****,    обитаван от П.Б.М. е установено, че отглежда 54 броя дребни преживни животни от вида коза, 21 броя ярета под 6-месечна възраст и 2 броя коне, в имот, който не е регистриран като животновъден обект по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарно медицинската дейност/ЗВМД/ - нито при хипотезата на чл. 1 на чл. 137 ЗВМД /животновъден обект , отговарящ на ветеринарномедицинските изисквания/, нито при хипотезата на ал. 11 на чл. 137 ЗВМД /животновъден обект – лично стопанство/,  с което нарушил чл. 51 ал. 1 предл. 2 от Закона за ветеринарно медицинската дейност. Прието е, че нарушението не се явява маловажен случай и не следва да се прилага чл. 28 от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено на 14.09.2020г., видно от известието за доставяне и писмо изх. № 1436/10.09.2020 г..

                  Приложен по делото е АУАН № 0000969/26.08.2020г.,    съставен от актосъставителя  д-р В.И.– гл.инспектор в отдел *****, ,  в което фактическото описание на нарушението  е идентично с това в издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Посочена  като  нарушена е   разпоредбата на чл. 51  от Закона за ветеринарно медицинската дейност. На АУАН липсва подпис на нарушител.  Посочени са имена на свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта – И.П. и Х.Х..

                      В приложения констативен протокол № 0001613 от 26.08.2020г. са описани констатациите от проверката – в ЖО на *****се отглеждат 21 броя ярета до 6 месеца и 2 броя коня, 54 броя животни от вида кози, видно от справка за налични животни към дата 26.08.2020г.. Отразено е, че собственикът – П.Б.М. не предоставя удостоверение за регистрация на животновъден обект по реда на чл. 137 от ЗВМД. Отразено е, че М. е присъствал при проверката. Приложен по делото е протокол от проведена инспекция на животновъден обект за контрол върху употребата на ветеринарномедицински продукти и медикаментозни фуражи, с описани констатации

                      С  писмо на Община Свищов изх. № 24-00-414 от 19.08.2020г. на Община Свищов, уведомили, че ще бъде извършена проверка на място на 26.08.2020г. 10.00 часа, за която да бъдат определени представители от ОДДФ Земеделие – В.Търново, ОДБХ В.Търново, РИОСВ – В.Търново и РУ Свищов, които да вземат участие по компетенции.

                      Приложени по делото са констативен протокол 0000196/11.09.2019г. за проверка на същия обект, писмо до жалбоподателя във връзка с предписание от 11.09.2019г. с краен срок 16.12.2019г.. предписание № 41 от 11.09.2019г.. , констативен протокол от 17.12.2019г.  за проверка в същия обект, покана от 04.06.2020г. за съставяне на АУАН във връзка с проверка на 17.12.2019г. в обект рег. № 5295-0310, констативен протокол № 0001593 от 10.06.2020г.. с отразени констатации – неявяване на М. за съставяне на АУАН, АУАН  № 000968/10.06.2020г.. писмо до Кмета на с. Овча могила  от 10.09.2020г.. , известие за доставяне, които касаят констации от проверки и съставяни документи по предходни проверки в обекта на жалбоподателя.

                       От разпита на актосъставителя И. се установи, че актът бил съставен на посочената дата след съвместна проверка, инициирана от Община Свищов, с още няколко институции, сред които и ОДБХ. Проверката била извършена в дома на жалбоподателя в с. Овча могила, на *****. Същият заяви, че статутът на животновъдния обект не отговарял на изискванията на Закона за веренинармодецинската дейност, като жалбоподателят отглеждал голям брой животни, а нямал необходимата по този закон регистрация. Поискали от жалбоподателя да им предостави такова удостоверение, но същият нямал такова. Допълни, че животните ги броили извън дома на М., защото те били изкарани на паша, а точното място го описали в протокола с GPS  координати. Видно от показанията му, жалбоподателят присъствал при писането на акта, а след разговор по толефона заявил, че „отказва да подписва каквото и да е“. Видно от показанията на същия е, че на жалбоподателя не бил връчен екземпляр от акта, защото той отказал да го подпише и си взеле всичките екземпляри. Допълни, че всички свидетели по акта станали свидетели на  отказа на нарушителя да подпише акта.

                      Св. П. потвърди, че била извършена съвместна проверка с Община Свищов, представители от с. Овча могила и РИОСВ, както и, че проверката на животни се осъществила извън населеното място, тъй като животните били изведени. Заяви, че след установяване на броя на животните се върнали отново на адреса на жалбоподателя, което било и мястото, където се отглеждат животните. Видно от показанията му, жалбоподателят отглеждал много по-голям брой животни, отколкото било предвидено в местните наредби. Според заявеното от този свидетел, жалбоподателят присъствал и съдействал при проверката до момента, в който трябвало да подпише съставения му акт. Заяви, че след като му било изчетено съдържанието на акта, нарушителят отказал да подпише акта, а той самия подписал и като свидетел на отказа на нарушителя да подпише акт. Не си спомнял дали на жалбоподателя бил оставен екземпляр от акта.

                      Св. Х. заяви,  че имало проверка от няколко институции, сред които и ОДБХ   в дома на жалбоподателя, като проверяващите  посетили и местността Балкан баир, където установили броя на животните, които били на паша.  Видно от показанията на същия, на жалбоподателя бил съставен акт за това, че отглежда голям брой животни в населеното място. Заяви, че П.М. присъствал при проверката, като отказал да подпише акта, а той станал свидетел на неговия отказ да подпише акта.

                      Компетентността на административно-наказващия орган и на актосъставителя се установи с приложените Заповед от 05.05.2020г. на Изпълнителния директор на БАБХ, длъжностна характеристика на длъжността главен инспектор в отдел Здравеопазване на животните в ОДБХ.

                     

                        При  така установената фактическа обстановка, се налагат следните  правни изводи:

            Жалбата е допустима.      Подадена е  от надлежно лице (посочено в атакуваното НП като нарушител), депозирана е в преклузивния срок за обжалване  и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.     

            По същество е основателна.

           При извършената проверка по законосъобразността на издаденото НП съдът намира, че са  допуснати  съществени процесуални нарушения, които са самостоятелно основание за  отмяна на наказателното постановление, без да се разглежда спора по същество.

                        Налице е нарушение, допуснато при съставяне на АУАН. Установи се от показанията на св. И., св. П. и св. Х., че нарушителят е отказал да подпише акта при съставянето  му. Следва да се има предвид, че това са два различни етапа от административно наказателното производство. Отказът на нарушителя да подпише акта и съответно удостоверяването на този отказ със свидетел се прави от гледна точка на това, да се удостовери по един безспорен начин, че същият е запознат със съдържанието му, че му е прочетен актът, че са му разяснени правата и задълженията по него. В никакъв случай обаче това не освобождава контролния орган от вмененото с разпоредбата на чл.43, ал.5 от ЗАНН задължение да връчи препис от акта срещу разписка. Видно от приложеният по делото АУАН е, че свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта са  посочените за свидетели по установяване на нарушението и съставянето на АУАН  - И.П. и Х.Х., което се установи и от показанията им.  С последното е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗАНН, с което също е нарушено правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка следва да се отбележи, че процесуалният закон-ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата-свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората-свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна престава за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата-свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата-свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.43 ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства. Ето защо, според настоящата  инстанция, за да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от него в обстоятелствената част от акта, свидетелят по чл.43 ал.2 от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл.40 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. До този извод настоящият състав достигна и анализирайки разпоредбите на чл.40 ал.1 и ал.3, чл.42 т.7 от ЗАНН и чл.43 ал.2 от ЗАНН. Изрично според нормата на чл.42 т.7 от ЗАНН като реквизит на акта следва да бъдат посочени имената, точните адреси и ЕГН на свидетелите по акта. Съгласно чл.43 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, имената и точният адрес на който се отбелязват в акта. По аргумент от последното, и след като съгласно чл.42 т.7 от ЗАНН в акта като негов реквизит се посочват данните на лицата, свидетели при извършване, респективно при установяване или при съставяне на АУАН, то следва единствения извод, че свидетелят при отказа следва да е лице различно от другите по-горе посочени свидетели. Нарушението на това правило представлява процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна изцяло на процесното наказателно постановление, без да се разглежда спора по същество и да се обсъждат другите доводи и възражения на жалбоподателя.

              Описаното процесуално нарушение се явява от категорията на съществените, тъй като пряко засягат правото на защита на наказаното лице и възможността му да я реализира в пълен обем и то още в първия момент от образуваното административнонаказателно производство,  когато следва да узнае какво нарушение му се вменява, въз основа на какви факти и обстоятелства, за да може да даде обяснения по тях и да направи възражение по смисъла на  чл.44, ал.1 от ЗАНН.  Не се ангажираха и доказателства за надлежно връчване на жалбоподателя на процесния акт. Видно от акта е, както и от събраните гласни доказателства, че нарушителят отказал да подпише акта. Видно от самия АУАН е, че в него  не е отбелязано, дали  жалбоподателя е получил  препис от акта. Това означава, че жалбоподателят не е получил препис от акта, което е нарушение на чл. 43, ал.5 от ЗАНН, която разпоредба е императивна и нарушаването й опорочава процедурата по издаване на наказателното постановление. Липсва надлежно удостоверяване на отказ на жалбоподателя да получи препис от акта, който пропуск води до извода, че не му е връчен препис от акта.  Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като пряко засяга правото на защита на жалбоподателя и е основание за отмяна на обжалваното постановление. Следва да се посочи, че отказът да се подпише АУАН не изключва в никакъв случай задължението за връчване на препис, тъй като това са две последователни и самостоятелни действия. От тълкуването на чл.43 ал.5 от ЗАНН се обосновава извода, че на нарушителя се връчва препис от акта независимо дали на същия е положен подписа му или е оформен при отказ и това е така с оглед съблюдаване правото на защита на нарушителя и предвид възможността същия да се запознае с административно нарушение, което му се вменява с АУАН и с оглед възможността да предяви в тридневен срок от изготвянето и връчването му възражение пред административно-наказващият орган. Нормата на чл.43 ал.5 от ЗАНН е въведена като гаранция за спазване правото за защита на нарушителя срещу нарушението, изразяващо се в това същият да получи екземпляр от акта, който да му даде яснота относно нарушението и да организира защитата срещу него. Правото на нарушителя да не подпише акта, не влече   със себе си санкция за него да не получи един екзепляр от акта, защото той има право да направи възражение в тридневен срок. Отказът на нарушителя да подпише акта не изключва в никакъв случай задължението за връчване на препис, защото това са две последователни и самостоятелни действия.  След като приключи процедурата по съставяне на акта, актосъставителят следва да връчи препис на нарушителя, като ако същия откаже да го получи това следва да се отбележи в разписката. Неслучайно законодателят изисква към АУАН да е предвидена самостоятелно наличие на разписка, касаеща връчването на препис от него, която следва да се оформи независимо и без значение, дали по-горе в акта е положен подписа на нарушителя или отказът на същия е удостоверен с подпис на свидетел. Ето защо съдът приема, че съществено е опорочена процедурата по връчване на акта за установяване на административно нарушение, тъй като се установи от показанията  на св. И., че след като нарушителят отказал да подпише акта, взели всичките екземпляри от същия и не му оставили екземпляр от акта.   

             Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като пряко засягат правото на защита на жалбоподателя и са основание за отмяна на обжалваното постановление.

                         С оглед на това атакуваното  наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. 

                         Воден от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

          

                                                        Р Е Ш И :

 

                        ОТМЕНЯ  Наказателно постановление  ********** от 10.09.2020г.  на И.Ф.Директор н.О.д.п.б.н.х. ***,  издадено въз основа на Акт № 0000969 от 26.08.2020г.  за установяване на административно нарушение, с което на  П.Б.М. с ЕГН ********** ***   на основание чл. 449а ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност  е наложено административно наказание  глоба  в размер на 300,00 лева, за това, че на 26.08.2020г. в с. Овча могила, общ. Свищов, при извършена съвместна проверка от представители на Областна дирекция държавен фонд Земеделие, ОДБХ –В.Търново, Регионална инспекция по околната среда и водите – Велико Търново и Районно управление МВР – Свищов, в имот, находящ се в с. Овча могила, на адрес *****,      обитаван от П.Б.М. е установено, че отглежда 54 броя дребни преживни животни от вида коза, 21 броя ярета под 6-месечна възраст и 2 броя коне, в имот, който не е регистриран като животновъден обект по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност/ЗВМД/ - нито при хипотезата на чл. 1 на чл. 137 ЗВМД /животновъден обект , отговарящ на ветеринарномедицинските изисквания/, нито при хипотезата на ал. 11 на чл. 137 ЗВМД /животновъден обект – лично стопанство/,  с което нарушил чл. 51 ал. 1 предл. 2 от Закона за ветеринарно медицинската дейност,  като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

                       Решението  подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на страните пред Административен съд Велико Търново.

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: