Р Е
Ш Е Н
И Е № 260853
гр. Пловдив,28.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско
отделение, в публично
заседание на двадесет и втори март,през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана
Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Светлана
Станева
при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното
от председателя в.гр.д.№ 349/21г.по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Дайнърс клуб България“АД,ЕИК-********* против решение №
261259/12.11.20г.,постановено по гр.д.№ 19636/19г.по описа на ПдРС,18-ти гр.с.,с
което е отхвърлен предявеният от „Дайнърс клуб България“АД против А.М.М.,ЕГН- ********** *** иск за признаване за установено в
отношенията между страните,че А.М.М. дължи на „Дайнърс Клуб България” АД сумата
от 2499,33лв.,дължима по запис на
заповед, издаден на 29.05.2018г.,с падеж на предявяване до 05.05.2019г.,предявен
на 29.05.2018г., ведно със законната лихва,считано от 22.03.2019г.до
окончателното погасяване,за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК № 2663/01.04.2019г. по ч.гр.д. №
4563/2019г. по описа на Районен съд-Пловдив.
С
жалбата се изразява становище за неправилност и необоснованост на
решението.Оспорва се извода на районният съд,че липсва информация
съгл.чл.11,ал.1,т.12 от ЗПК за правото на потребителя при погасяване на
главницата да получи при поискване и безвъзмездно,във всеки един момент от
изпълнението на договора,извлечение по сметка под формата на погасителен план
за извършените плащания,като се твърди,че такъв погасителен план е наличен като
Приложение 1 от процесния договор за предоставяне на кредитен лимит по партида
от 29.05.18г.Иска се отмяна на обжалваното решение, вместо което съдът да се
произнесе с друго,с което да уважи иска.Претендират се разноски.
Въззиваемата
А.М.М.,ЕГН- **********
чрез пълномощника си адв.Д.Б. е изразила
становище за неоснователност на жалбата по съображения,изложени в писмен
отговор.Претендира разноски за адв.възнаграждение на осн.чл.38 от ЗА.
Въззивната жалба е подадена в срок,
от легитимирана страна–ищец в първоинстанционното
производство,срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Пловдивският
окръжен съд,след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 от ГПК и чл. 235,ал.2 от ГПК, намира за установено следното:
Пред районния съд е бил предявен иск за установяване
съществуването на вземане с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника А.М.М.,че
дължи на ищеца „Дайнърс клуб България“АД следната сума: 2499,33лв.,дължима
по запис на заповед,издаден на 29.05.2018г.,с падеж на предявяване до 05.05.2019г.,предявен
на 29.05.2018г.,ведно със законната лихва,считано от 22.03.2019г.до
окончателното погасяване Твърденията
в исковата молба са,че на 29.05.2018г.
в полза на ищеца е издаден запис на заповед от ответника с падеж
на предявяване до 05.05.2019г.,който бил предявен на 29.05.2018г.Твърди се,че
записът на заповед обезпечавал вземане по договор за предоставяне на кредитен
лимит по партида от 29.05.2018г., сключен за срок от една година,по който
договор била предоставена на ответника сумата от 2324,72 лв.Тъй като длъжникът
спрял да изпълнява задълженията си по договора и не извършвал плащания за
погасяване на дълга,ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и по образуваното ч.гр.д.№
4563/19г.била издадена заповед за изпълнение по чл.417 № 2663/01.04.19г.Срещу заповедта
постъпило възражение от длъжника, подадено в срока по чл.414,ал.2 от ГПК,поради
което ищецът предявил иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането си.
По делото е приложено копие от процесният
запис на заповед, от който е видно,че ответникът като издател на ценната книга,
се е задължил да заплати на ищеца следната сума : 2687 лв. с падеж на предявяване в срок до 05.05.2019г.,без
разноски и без протест. Записът на заповед е бил предявен на 29.05.2018г.Доколкото
ищецът твърди наличието на каузално правоотношение между издателя и поемателя
по ЗЗ,а именно-сключен между страните
договор за
предоставяне на кредитен лимит по партида от 29.05.2018г.,по делото е
представен и този договор,по силата на
който ищецът в качеството му на заемодател е предоставил на ответникът–заемател
кредитен лимит до 2324,72 лв., която сума ответникът се е задължил да върне до
12 месеца. В чл.16 от договора е предвидено,че за обезпечаване на задълженията
по същия ще бъде издаден запис на заповед.Приложен е погасителен план към
договора като Приложение 1,както и доказателства,че сумата е била усвоена от
ответника.
По делото е изготвена и приета като
неоспорена ССЕ ,от която се установява,че
непогасените задължения на ответника по процесния договор са
2497,08лв.,от които 2273,31лв.–главница и 223,77лв.–договорна лихва.
За да отхвърли исковата претенция
районният съд е приел,че записът на заповед съдържа всички изискуеми реквизити
по чл.535 от ТЗ,поради което е редовен от външна страна,като са налице предпоставките за
изискуемост на конкретното вземане по ефекта,като същия е с падеж на предявяване до 05.05.2019г. и е бил
предявен на 29.05.2018г.
Тъй като ищецът е въвел твърдения за наличието на каузално правоотношение,във
връзка с което е издаден редовният запис на заповед,районният съд е изследвал и него,а именно-договорът за предоставяне на
кредитен лимит по партида от 29.05.2018г.,чието изпълнение е обезпечено със
записа на заповед,както и заявените от ответника възражения във връзка с този
договор и по-конкретно възражението за
недействителност на договора на осн.чл.11,ал.1,т.12 от ЗПК.
Безспорно е,че договорът носи белезите на
договор за потребителски кредит по см.на чл.9 от ЗПК.Съобразно чл.22,във вр.с
чл.11,ал.1,т.12 от ЗПК,договор за потребителски кредит е недействителен, ако не
са посочени - информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването
на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата,лихвата,изчислена на базата на лихвения
процент,и когато е приложимо,допълнителните разходи;когато лихвеният процент не
е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно
договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че
информацията,съдържаща се в плана,е валидна само до последваща промяна на
лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
Първостепенният съд е
преценил,че в конкретния случай в договора липсва информация за правото на потребителя при погасяване на главницата да получи при поискване и безвъзмездно,във
всеки един момент от изпълнението на договора,извлечение по сметка под формата
на погасителен план за извършените плащания.Приел е поради това,че договорът е
недействителен,като недействителността е изначална,тъй като липсата на всяко
едно от императивните изисквания на чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и
чл.12,ал.1,т.7-9 води до настъпване на последиците по чл.22 от ЗПК,доколкото
същите са изискуеми при самото сключване на договора.
Коментирал е,че каузалната и
менителничната сделка са независими една от друга и нищожността на
менителничната сделка няма за последица нищожност и на каузалната сделка,но в
тази хипотеза кредиторът не разполага с възможността да събере вземането си на
основание на издадената за обезпечаване на изпълнението ценна книга.Нищожността
на каузалната сделка може да има погасителен ефект за вземането по
менителничната сделка при установена връзка между двете правоотношения.И понеже
в настоящия случай се установявало,че каузалната сделка, за чието обезпечаване е сключена и
менителничната, е нищожна, това имало за правна последица погасителен ефект за вземането
по менителничната сделка.
Тези изводи на районния съд се споделят
напълно и от настоящата инстанция,която ги намира за правилни,поради което и на
осн.чл.272 от ГПК препраща към тях.
Във въззивната жалба се
поддържа, че в приложение 1 от процесния
договор изрично е изготвен и поместен необходимия и задължителен погасителен
план,в който се съдържала разбивка относно размера на всяка погасителна
вноска,нейния падеж и данни за самото погасяване на дълга с всяка вноска,поради
което ПдРС неправилно приел,че липсва информацията по чл.11,ал.1,т.12 от ЗПК.
Наличието на погасителен план
в договора като приложение 1 обаче покрива изискването на
чл.11,ал.1,т.11 от ЗПК,а именно-задължението на кредитодателя да състави
погасителен план към момента на сключване
на договора,в който да са посочени предстоящите плащания-тяхната дата и
размер.
Разпоредбата на чл.11,ал.1,т.12 има предвид нещо друго-съдържаща
се в договора информация,от която кредитополучателят да знае,че може във всеки
един момент да получи информация не само какви са общите задължения по
договора,разбити по пера,но и след като е извършил частични плащания,да знае
какви суми предстои да заплати като главница,лихва,такси и др.Следователно
става дума за посочване на погасителен план не към момента на сключване на договора,(както изисква чл.11,ал.1,т.11
от ЗПК),а погасителен план в един
по-късен момент,след като ответникът
е започнал за погасява вноски по него.В конкретния случай в договора
действително липсва такава информация,което го прави недействителен по смисъла
на чл.22 от ЗПК.
По така изложените съображения настоящата
инстанция намира,че обжалваното решение
е правилно и следва да се потвърди.
Разноски с оглед изхода на спора не се
дължат на жалбоподателя,а на въззиваемата страна.Тъй като се претендира от
същата адв.възнаграждение на осн.чл.38 от ЗА,то
следва да се присъди такова в размер на 450лв. в полза на Адвокатско
дружество „Г.“,представляващо въззиваемата М..
По
горните съображения Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРДЖАВА
решение № 261259/12.11.20г.,постановено по гр.д.№ 19636/19г.по описа на ПдРС,18-ти
гр.с.
ОСЪЖДА „Дайнърс
Клуб България” АД,ЕИК-*********,със седалище и адрес на управление:
гр.София,бул.„България” № 81Г да заплати на Адвокатско дружество „Г.“,БУЛСТАТ
********* с адрес: гр.Пловдив,ул. „Братя Пулиеви“№ 1,сумата от 450(четиристотин
и петдесет)лв., представляваща адвокатско възнаграждение по въззивното
производство на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: