№ 10704
гр. София, 06.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20231110152649 по описа за 2023 година
С определение № 8048/21.09.2023 г. по адм. дело № 4897/2023 г. на
АССГ производството по делото е прекратено и същото е изпратено по
подсъдност на СРС.
Производството по адм. дело № 4897/2023 г. на АССГ е образувано по
искова молба на Б. Л. Л. срещу Министерство на вътрешните работи, с която
са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва:
1) иск с правно основание чл. 104, ал.1, вр. чл. 121, ал.1, т. 3 от ЗДСл за
заплащане на сумата от 12887.5 лв., представляваща разлика от реално
заплатеното обезщетение при възстановяване след отмяна със съдебно
решение на уволнението му и размера, който ищецът счита, че му се дължи,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска -
22.05.2023г., на осн. чл.86 от ЗЗД;
2) иск с правно основание чл. 122, ал.3 от ЗДСл, за заплащане на сумата
от 3 027.45 лв., претендирана като обезщетение за недопускане до работа за
периода от 21.12.2020г. до 25.01.2021г., законната лихва, считано от датата на
завеждане на иска - 22.05.2023г., на осн. чл.86 от ЗЗД;
3) Иск с правно основание чл. 32 от ЗДСл, за изплащане на сумата от
3730.46 лв., претендирана като разлика от размера на дължимото и реално
изплатеното възнаграждение, за периода от 25.01.2021г. до 22.05.2021г., ведно
с мораторна лихва за забава.
Ищецът твърди, че със Заповед № 8121К-14440/18.12.2019г. на
Министъра на вътрешните работи е прекратено служебното му
1
правоотношение като началник на сектор „Капиталово строителство и
ремонти“ при дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“
– МВР, на основание чл. 106, ал.1, т.2 и чл.108 ЗДСл, поради съкращаване на
длъжността, считано от 19.12.2019г. Сочи се, че с Решение №
3624/07.07.2020г. по адм.д. № 651/2020г. по описа на АССГ, 69 с-в, влязло в
сила на 08.12.2020г., съдът е отменил заповедта, с която служебното
правоотношение е прекратено, като незаконосъобразна и неправилна. Твърди
се, че в срока по чл. 122, ал.1 от ЗДСл ищецът е подал заявление с вх. №
812100-19021/21.12.2020г. за явяване на работа на заеманата длъжност. Със
заповед № 8121К-444/22.01.2021г. на Министъра на вътрешните работи
ищецът е възстановен на длъжност началник сектор „Капитално
строителство“ към отдел „Управление на държавната собственост и
строителство“, считано от 25.01.2021г., като в тази заповед не било
определено основно месечно възнаграждение. Посочено е още, че със Заповед
№ 8121К-3633/16.02.2021г. е определена степен на основна месечна заплата -
4, считано от 25.01.2021г. Твърди се, че по посочена от ищеца банкова сметка
му е заплатено обезщетение по чл. 104, ал.1 от ЗДСл, в размер на 5082,50 лева.
Административният съд е приел, че претендираните от ищеца вземания
в случая произтичат пряко от Заповед № 8121К-444/22.01.2021г. на
Министъра на вътрешните работи и Заповед № № 8121К-3633/16.02.2021г. на
Министъра на вътрешните работи, но доколкото тези заповеди са влязли в
сила, то не се касае за вреди от незаконосъобразен акт на административен
орган и по тази причина делото не му е подсъдно.
Настоящият състав намира, че в случая е претендирано обезщетение за
вреди от незаконосъобразен административен акт и това е Заповед № 8121К-
14440/18.12.2019г. на Министъра на вътрешните работи, с която служебното
правоотношение на ищеца е било прекратено, която заповед е била отменена с
влязло в сила съдебно решение. Обстоятелството, че впоследствие с
последваща заповед на ищеца е било определено обезщетение, с чийто размер
не е съгласен, не променя основанието на претенцията.
Правоотношенията между страните във връзка с държавната служба се
основават на чл. 1 и чл. 2 от ЗДСл и са административноправни, а съгласно чл.
128, ал. 1, т. 6 АПК на административните съдилища са подведомствени
всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни
2
действия и бездействия на административни органи. Както претенцията на
държавния служител по оспорване законността на заповедта за прекратяване
на служебното правоотношение, така и всички останали претенции за
отстраняване на неблагоприятните последици от него, се разглеждат от
административните съдилища по реда на съдебно-административния контрол
върху административните актове. В приложното поле на чл. 125 ЗДСл остават
имуществените спорове, които не се основават на незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи. В този смисъл е и
съдебната практика, а именно - Определение № 61 от 22.11.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 28/2019 г., 5-членен с-в, ГК; Определение № 51 от 16.10.2019 г. по гр.
д. № 31/2019 г. на ВКС, 5-членен с-в, ГК; Определение № 43 от 12.11.2020 г.
по гр. д. № 29/2020 г. на ВКС, 5-членен с-в, ГК.
Предвид горното, съдът намира, че предявените кумулативно съединени
искове следва да бъдат разгледани от административен съд, поради
което следва да бъде повдигнат спор за подсъдност на основание чл. 135, ал. 5
АПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д № 52649/2023 г. на СРС, II ГО,
126 състав.
ПОВДИГА спор за подсъдност между Софийски районен съд и
Административен съд-София град по реда на чл. 135, ал. 5 АПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на Върховен касационен съд за разглеждане на
повдигнатия спор за подсъдност.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3