№ 119
гр. Бяла Слатина, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело №
20221410100214 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от „ТЕДИ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София-1632, р-н „О.К.“ , ж.к.“О.К.-2“, бл.20, вх.1, ет.3, ап.10 представлявано
от управителя Т. П. КР., чрез пълномощника си адв.Н.Б. от АК-М. с адрес за призовки и
съобщения гр.М., ул.“Г.И.“№ 3А, ет.1 против ЗП П.Н.Ц. с ЕГН ********** от с.Г., обл.В.,
ул.“Одрин“ № 2, с която е поискал ответницата да бъде осъдена да му заплати исковата сума
от 3129,76 лв., от която: 2463,64 лв.-главница представляващи задължения по фактури
подробно описани в и.м. за доставени на ответника, но незаплатени от него торове, семена и
препарати за растителна защита, съгласно сключено между страните споразумение от
24.06.2019г. и сумата от 665,92 лв. мораторна лихва за периода от 24.06.2019г.до
20.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба-22.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата и направените съдебно-
деловодни разноски.
В с.з. проведено на 15.06.2022г. на основание чл.214, ал.1 ГПК съдът допуснал
поправка в исковата молба на първа страница относно размера на главницата, като вместо
изписаната сума 2463,64 лв. да се чете и пише за в бъдеще 2643,84 лв., както е посочено в
петитума на исковата молба.
В същото с.з. на основание чл.214, ал.1 ГПК съдът допуснал поправка на исковата
молба на първа страница относно изписване ЕГН-то на ответницата П.Н.Ц. с ЕГН
**********, да се чете и пише за в бъдеще П.Н.Ц. с ЕГН **********.
В с.з. проведено на 17.05.2022г. и на 15.06.2022г. процесуалният представител на
ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответницата
на основание чл.238 и чл.239 от ГПК.
1
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.79,ал.1 ЗЗД,във вр. с чл.327,ал.1 от ТЗ,
чл.86 от ЗЗД, чл.238 и чл.239 от ГПК.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника ЗП П.Н.Ц. не е депозирал
писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не
е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да
направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от
ГПК.
Ответницата П.Н.Ц. редовно призована за с.з. не се явява, не изпраща представител, не
е депозирала писмена молба с искане делото да се гледа в нейно отсъствие, не е взела
становище по и.м. и не е ангажирала доказателства по делото.
По делото са събрани писмени доказателства. Допусната е и изслушана ССчЕ, чието
заключение не е оспорено от страните и възприето от съда като обективно и безпристрастно.
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
В исковата молба ищеца навежда доводи, че между него и ответницата съществуват
трайни търговски взаимоотношения, като „ТЕДИ” ООД продавал на последната торове,
семена и препарати за растителна защита. За всяка продажба била издавана фактура и
съставяна стокова разписка. На 24.06.2019г. меду страните по делото било подписано
споразумение, с което към датата на подписването му, ответницата признала, че дължи на
ищеца сумата от 11 463,84 лв. представляваща стойността на доставени, но незаплатени
торове, семена и препарати за растителна защита по следните фактури: №
**********/09.03.2016г., № **********/09.05.2016г., № **********/22.03.2017г., №
**********/31.03.2017г., № **********/09.05.2017г., № **********/11.04.2018г., №
**********/21.05.2018.г. и № **********/06.06.2018г., като е договорен и начин на
плащане.
На 13.08.2019г. по сметка на ищцовото дружество „ТЕДИ” ООД, ответницата П.Н.Ц. е
превела сума в размер на 5000,00 лв. за семена и препарати. Тази сума е отнесена като
плащане по следните фактури: № **********/09.03.2016г., № **********/09.05.2016г., №
**********/22.03.2017г., № **********/31.03.2017г., № **********/09.05.2017г.
На 24.10.2019г. ответницата е превела по сметката на ищцовото дружество сума в
размер на 5000,00 лв. за семена и препарати. Тази сума е отнесена като плащане по следните
фактури: № **********/09.05.2017г. и № **********/11.04.2018г.
От страна на ответницата не е заплатена общата сума от 2463,84 лв., дължима по
следните фактури: 1515,84 лв. по фактура № **********/11.04.2018г. сумата от 624,00
лв.по фактура № **********/21.05.2018г. и сумата от 324,00 лв. по фактура №
**********/06.06.2018г., за които суми е съставена и подписана стокова разписка.
Съгласно чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи и
законна лихва. В случая претендираната с исковата молба мораторната лихва е в размер на
665,92 лв. за периода от 24.06.2019г. до 20.02.2022г.
2
Въпреки многократно проведени разговори с ответницата, същата не е заплатила
дължимите суми, поради което за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна
защита, обективирана в петитума на и.м.
Ответницата П.Н.Ц. въпреки, че е редовно призована за с.з. не се явила, не изпратила
свой представител, не е депозирала писмена молба с искане делото да се гледа в нейно
отсъствие, не е взела становище по и.м. и не е ангажирала доказателства по делото.
Процесуалният представител на ищеца в две поредни съдебни заседания е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответницата на основание чл.238
и чл.239 от ГПК.
От приетата без възражения съдебно-счетоводна експертиза се установи, че исковите
фактури са отразени в счетоводството на ищцовото дружество „ТЕДИ” ООД и са
осчетоводени са съгласно ЗСч. и национални счетоводни стандарти.
От проведени разговори по телефона с ответницата, вещото лице установило, че
дейността й не се води счетоводно от друго лице, а от самата нея по нейни данни. На
15.10.2013г. ЗП Павлина Начева е дерегистрирана по ЗДДС. Към момента на изготвяне на
заключението, тя не е представила никакви документи, доказващи плащане на исковите
суми. В телефонен разговор с ответницата, експерта установил, че тя е незаинтересована от
предмета на спора, нито е направила изявление за частично или пълно плащане до
настоящият момент, респективно за в бъдеще към ищеца. Признала е, че дължи на ищеца
исковите суми, но няма намерение да ги заплаща.
В заключението е отразено, че ответницата дължи на ищеца общата сума от 3129,76
лв., от която: 2463,84 лв.– главница и 665,92 лв. –обезщетение за забава на плащането за
периода от 24.06.2019г. до 20.02.2022г.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение спрямо ответницата ЗП П.Н.Ц. по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК и
искането на процесуалният представител на ищеца следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да
са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответницата ЗП П.Н.Ц. не
е депозирала писмен отговор във връзка с предявената искова молба. На следващо място,
редовно призована за с.з. не се явява, не изпраща представител, не е депозирала писмена
молба с искане делото да се гледа в нейно отсъствие, не е взела становище по и.м. и не е
ангажирала доказателства по делото.
Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК-на ответника са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в
съдебно заседание./Разпореждането от 08.03.2022г. е получено лично от ответницата на
14.03.2022г., видно от върнатата разписка./л.33 от делото/.
С оглед така коментираните писмени доказателства и съобразно наведените в исковата
3
молба и в проведеното с.з. твърдения и изложени обстоятелства, съдът намира така
предявените искове за вероятно основателни и доказани, съобразно разпоредбата на чл. 239,
ал.1, т.2 ГПК, поради което следва да се уважат в посочените размери, с присъждане в полза
на ищеца на направените деловодни разноски, съгласно списъка по чл.80 ГПК.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
При този изход на спора и във връзка с направеното искане от ищеца, на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да му заплати направените разноски по
делото, които съгласно представения списък по чл.80 ГПК са в общ размер 847,55 лв. от
които: 148,55 лв. заплатена държавна такса, 250,00 лв. депозит за ССчЕ и 449,00 лв.
адвокатски хонорар.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл.79,ал.1 ЗЗД,във вр. с
чл.327,ал.1 от ТЗ, чл.86 от ЗЗД и чл.238 от ГПК вр.чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗП П.Н.Ц. с ЕГН ********** от с.Г., обл.В., ул.“Одрин“ № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на „ТЕДИ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София-1632, р-н „О.К.“ , ж.к.“О.К.-2“, бл.20, вх.1, ет.3, ап.10 представлявано от
управителя Т. П. КР., чрез пълномощника си адв.Н.Б. от АК-М. с адрес за призовки и
съобщения гр.М., ул.“Г.И.“№ 3А, ет.1, на основание чл.79,ал.1 ЗЗД,във вр. с чл.327,ал.1 от
ТЗ и чл.86 от ЗЗД, общата сума от 3129,76 лв., от която: 2463,84 лв.-главница
представляващи задължения за доставени на ответника, но незаплатени от него торове,
семена и препарати за растителна защита, както следва: сумата от 1515,84 лв. по фактура №
**********/11.04.2018г. сумата от 624,00 лв. по фактура № **********/21.05.2018г. и
сумата от 324,00 лв. по фактура № **********/06.06.2018г., съгласно сключено между
страните споразумение от 24.06.2019г., както и сумата от 665,92 лв. представляваща
мораторна лихва за периода от 24.06.2019г.до 20.02.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-22.02.2022г. до
окончателното изплащане на сумата и направените съдебно-деловодни разноски в общ
размер от 847,55 лв.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА
ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕПИС от съдебното решение да се изпрати на страните за сведение.
4
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
5