Мотиви към Присъда № 17/12.03.2019г.
по НОХД № 666/2018г. по описа
на ПОС.
Окръжна прокуратура -
гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия И.Н.Д. за това, че на
12.01.2016 год.
на главен
път 1-6 км. 252+437 м. между гр.К.
и гр.С.,
обл.П., при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил „Мазда 626“ с рег.
№ ***
е нарушил правилата за движение по
пътищата - чл.20, ал.2 от Закона за движението
по пътищата: „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“ и чл.21, ал.2 от Закона за
движение по пътищата: „Когато стойността на скоростта,
която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира
с пътен знак“, при поставен пътен
знак В26: “Забранено е движение със скорост
по-висока от означената 70км/ч.“, скоростта на лек автомобил
„Мазда 626“ с Рег. № ***е била 80км/ч., с което по непредпазливост е причинил смъртта на Р.Ц. К. - престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 от НК.
Настоящото дело е било разгледано от друг състав на ПОС,
като с присъда № 91/31.10.2017г., постановена по НОХД № 783/2017г. подс. И.Н.Д. е бил признат за невинен и оправдан по
повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Срещу присъдата е бил депозиран
протест от страна на ОП – Пловдив с искане присъдата на ПОС да бъде отменена и
ПАС да постанови нова присъда, с която подс. Д. да
бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. Направено е
искане да му бъде наложено наказание една година и шест месеца лишаване от
свобода, отложено с изпитателен срок от три години, както и да бъде лишен от право
да управлява МПС срок от една година и шест месеца. Срещу присъдата е бил
депозиран и частен протест от адв. А.Б. – повереник на частните обвинители К.Б. и Д.М. с идентично
искане за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова, осъдителна
такава, като се иска налагане на наказание лишаване от свобода около средния
размер, което да бъде отложено с максимален изпитателен срок. Направено е
искане на подс. Д. да бъде наложено наказание
лишаване от право да управлява МПС в размер на три години над опреденото
наказание лишаване от свобода. С решение № 92/30.03.2018г. по ВНОХД № 38/2018г.
Апелативен съд – Пловдив е отменил изцяло присъдата на ПОС и е върнал делото за
ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на разпоредително съдебно
заседание. Констатирано е съществено процесуално нарушение по чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и 2 от НПК – изграждане на
мотивите върху предположения, както и противоречия в мотивите на първоинстанционния съд, довели до невъзможност да се
проследи начинът, по който е формирана волята му. В отменителното
решение на АС – Пловдив са дадени задължителни указания.
След връщане на делото на ПОС, същото е образувано под
нов номер – НОХД № 666/2018г. и същото е възложено на настоящия съдебен състав.
За
съвместно разглеждане в наказателния процес не е предявен граждански иск.
Пострадалата
К.Ф.Б., като майка на починалия Р.Ц. К., а пострадалата Д.М.М.,
като фактическа съжителка на починалия са конституирани в качеството на частни
обвинители в наказателния процес.
В
съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна
страна, така както е по обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда, като
счита, че на подсъдимия И.Н.Д. следва да бъде наложено наказание лишаване от
свобода и лишаване от право да управлява МПС. Изразява се становище, че предвид
чистото съдебно минало на подс. Д. не е наложително
за поправянето му да изтърпи наказанието „лишаване от свобода” ефективно, а
същото следва да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. При
индивидуализация на наказанието според прокурора следва да се отчете наличието
на съпричиняване от страна на пострадалия пешеходец,
който през нощта на неосветен участък се е движил по пътното платно. Изразява
се становище, че разноските по делото следва да бъдат присъдени в тежест на
подсъдимия, а вещественото доказателство – мобилен телефон – да бъде върнат на
наследниците на пострадалия.
Частните
обвинители Б. и М. чрез повереника си – адв. А.Б., изразяват становище за доказаност
на обвинението от събраните по делото доказателства. Застъпва се становище, че
починалият пешеходец е бил предвидимо препятствие за подсъдимия при управление
на автомобила, както и че смъртта на пострадалия се намира в причинна връзка с
извършените от подсъдимия нарушения на ЗДвП. Повереникът
счита, че на подс. Д. следва да бъде наложено
наказание 3 години лишаване от свобода, което да се отложи с изпитателен срок
от 4 години, както и 4 години и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Адв. В.М. - защитник на подсъдимия,
счита, че действията на последния
са несъставомерни, поради което предлага същия да бъде
признат за невинен и съответно – оправдан по повдигнатото
му обвинение. Излагат се доводи за недоказаност на обвинението.
Алтернативно, в случай, че съдът не
възприеме тази позиция, предлага преквалифициране на извършеното по чл.343а от НК и налагане на подсъдимия
на наказание
„пробация“ при условията на
чл.55, ал. 1, т. 2, б. „б“
от НК, както и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 година.
Подсъдимият И.Д. се присъединява
към становището на защитника си,
изразява съжаление
за случилото се, като
посочва, че сблъсъкът с пешеходеца е бил непредотвратим. В последната си дума подсъдимият иска да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства
по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият
И.Н.Д. е роден на ***г***, обл.П., със средно
образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН
**********.
Подсъдимият
И.Д. е правоспособен водач на МПС от 2008г., притежава свидетелство за
управление на МПС № ***, издадено на 19.05.2008г., валидно до 2018г., с
придобити категории В, М и АМ. Подс.Д. притежава лек
автомобил марка „Мазда“, модел „626 1,8 I“ с рег. № ***
Подсъдимият живее в гр.С., обл.П.,
а работи в гр.К., обл.П.. Двете населени места
отстоят на близко разстояние едно от друго – 5.21км., като подсъдимият се придвижвал
до работното си място с горепосочения лек автомобил.
На 12.01.2016г. подс. Д.
бил на работа в гр.К.. След приключване на работната му смяна като салонен
управител в питейно заведение, той тръгнал да се прибира за гр.С. с автомобила
си. От гр.К. потеглил около 23.00ч., пътувал сам. Времето било ясно, без мъгла,
валял слаб дъжд, като предвид късния час от денонощието, било тъмно.
Подсъдимият шофирал по пътя от гр.К. за гр.С., явяващ се част от
републиканската пътна мрежа, именуван „път I-6 – С.-К.-Б“. Пътната
настилка в участъка от този път между посочените два града, била асфалтова,
гладка, без неравности, а предвид слабия валеж – мокра. Пътното платно имало
две ленти за движение – по една за всяка от посоките, както и положена
хоризонтална маркировка, указваща края на платното от двете му страни с
непрекъсната линия, както и границата между двете ленти за срещуположно
движение – с двойна линия, едната от които на места прекъсната и позволяваща
изпреварване в съответната посока на движение. Междуградският път не бил
осветен, осветление имало само в участъците, бележещи края на гр.К. и началото
на гр.С..
Същият ден, пострадалият Р. К. бил извикан да
свърши определена работа – рязане на дърва с машина, в с.А., намиращо се след
гр.С., в посока гр.С., където живеел. Няма данни къде е пребивавал след
приключване на работата, късно през деня е забелязан от познати на автобусната
спирка в гр.К., на която спира автобуса за с.В.Л. (където към онзи момент
пребивавала фактическата му съжителка), но не се качил при идване на автобуса, посетил
питейно заведение в гр.К., в което работела негова семейна позната, не е
установено какво е консумирал там и колко е останал. Късно вечерта на
12.01.2016г., Р. К. предприел придвижване пеша от гр.К. в посока гр.С.,
респективно – с.А., по пътното платно на път I-6 – С.-К.-Б.. По пътя
позвънил от мобилния си телефон на св.Д.М., като й съобщил, че възнамерява да
отиде при нея в с.В.Л.. Посоченото село се намира на път I-6 – С.-К.-Б., само че след гр.К. в посока гр.К. (разположението на населените места по пътя е в следния
ред: А.-С.-К.-В.Л.). Не е установено дали е променил посоката си на
движение в резултат на този разговор, но в с.В.Л. така и не отишъл.
Около 22.20-22.30ч. в полицейското управление на
гр.К. бил получен сигнал от гражданин, че в района на военното поделение в края
на града е забелязан мъж в нетрезво състояние на пътя. Да проверят сигнала, на
място били изпратени полицейските служители – свидетелите Х.С. и Г.А.. Двамата
били наблизо с патрулния полицейски автомобил и пристигнали на мястото за около
две минути. Огледали района обстойно, но не установили човек с даденото
описание, при което потеглили със служебния автомобил в посока гр.С.. Движели
се бавно, на първа скорост, като с помощта на прожектор осветявали пътното
платно и канавките, но до средата на пътя между двата града не възприели
никакъв пешеходец, поради което обърнали посоката си на движение и връщайки се
до началото на гр.К., продължили по околовръстния път на града – другата
посока, в която би могъл да е тръгнал създаващия опасност на пътя човек в
нетрезво състояние. На разстояние 500-600 метра по този път и около него също
не открили такова лице, след което се прибрали в гр.К..
Междувременно, същата вечер – около 23.00ч. на
12.01.2016г., св.К.Х. /С.-след последвала смяна на фамилното му име/ се
прибирал с личния си автомобил от гр.С., където бил на гости, към гр.К., като
пътувал сам. Излизайки от осветения участък в края на гр.С. забелязал насрещно
движещ се лек автомобил, който му присветнал интензивно
с фаровете. Свидетелят помислил, че вероятно има полицейски патрул, намалил
скоростта си на движение, но около 150-200 метра след разминаването с въпросния
автомобил, възприел силует на човек на пътното платно, който ръкомахал и
очевидно бил в нетрезво състояние. Св.Х. намалил още повече скоростта на
автомобила си, свалил стъклото на предна лява врата и казал на намиращият се на
пътното платно, в лентата за насрещно движение, на около 1 метър навътре от
банкета пешеходец, да се махне от пътя. Пешеходецът му отвърнал с въпроса
„Какъв си ти, че ще ми кажеш?“, при което св.Х. преценявайки състоянието му и
за да не влиза в разправии, продължил по пътя си за гр.К.. На свой ред св.Х.
също сигнализирал с присветване на фаровете насрещно
идващите автомобили, за да ги предупреди по някакъв начин за опасността на
пътя, като до гр.К. се разминал общо с три автомобила.
Около 23.00ч. на 12.01.2016г., движейки се по
пътя от гр.К. за гр.С., в собствената си лента за движение, подс.
Д. възприел в насрещната лента лек автомобил, поради което преминал от дълги на
къси светлини, като останал на къси светлини и след разминаването с този
автомобил. В този участък от пътя, за водачите в посоката на движение на
подсъдимия имало ограничение на скоростта, сигнализирано с вертикална
маркировка - поставен пътен знак „В26 – Забранено е движение със скорост
по-висока от означената, с обозначение 70 км./ч.“. Подсъдимият управлявал своя
автомобил със скорост около 80 км./ч. Около 2-3 секунди след разминаването с
насрещно движещия се лек автомобил, подсъдимият възприел на около 45м. пред
него, тъмен силует на пътя, който вървял на около 1 - 1,5 метра южно от дясната
граница (северната) на платното за движение в посока на движение на автомобила
му, не успял да реагира по какъвто и да било начин, при което последвал удар
между автомобила и силуета. Силуетът бил на пешеходеца Р. К.. Ударът настъпил в
предна дясна част на автомобила и задно дясно странично на пешеходеца, като в
резултат на удара, след първоначалното взаимодействие между тялото в областта
на левия долен крайник, а впоследствие и с десния индиректно, тялото полегнало
върху капака в дясна половина, десния калник и предно обзорно стъкло с удар в
тях и последващо приплъзване
встрани с удар и в страничното огледало вдясно, след което тялото на Р. К.
паднало встрани от пътя – в канавката. След настъпилия удар, подсъдимият
веднага задействал спирачната система на автомобила си, спрял на известно
разстояние от мястото на удара, констатирал, че предното му стъкло е счупено,
разтревожил се силно, при което слязъл и тръгнал в обратна посока, за да види
какво е ударил, предполагайки, че е възможно това да е кон, тъй като наблизо
имало конюшни. На пътя в неговата лента нямало нищо, но на около 100 метра
забелязал встрани от пътното платно зимно яке, при което преценил, че може би е
ударил човек. Веднага набрал тел.112 и продължил да оглежда района, като след
още известно разстояние назад, възприел отстрани на пътя, в канавката, тяло на човек,
който според него бил в безсъзнание, тъй като не му отговарял. Съобщил на
оператора какво се е случило и какво е
състоянието на човека в канавката и останал там до идването на екипи на Спешна
помощ и МВР. Първи на място се отзовал екипът на Бърза помощ, който констатирал
смъртта на пешеходеца, идентифициран като Р.Ц. К.. След това дошли и
полицейските служители И.Т. и Д.В.. Малко след тях пристигнал и втори
полицейски автопатрул в състав свидетелите С. и А., които
обхождали по-рано района около гр.К. по сигнала за мъж в нетрезво състояние на
пътя. Подс. Д. бил тестван за употреба на алкохол на
място, пробата била отрицателна, като впоследствие бил транспортиран от
свидетелите С. и А. в медицинско заведение за даване на кръв за изследване за
употреба на алкохол. След даването на кръв, подсъдимият бил върнат на мястото
на удара, където изчакал извършването на процесуалните действия от пристигналия
на място разследващ екип.
Тялото на Р. К. било предадено за аутопсия, като
при огледа на трупа, била взета и кръв за изследване за употреба на алкохол.
Причините за смъртта на Р. К. са посочени в изготвена СМЕ на труп от в.л. И.Ц.,
от заключението по която е видно, че при аутопсията е установено кръвонасядане на меките черепни покривки, счупване на кости
на черепната основа и свод, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив
между твърдата мозъчна обвивка и меките мозъчни обвивки, разкъсване на меките
мозъчни обвивки, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, наличие на кръв в
мозъчните стомахчета, мозъчен оток, разрушаване и
контузия на мозъка, разкъсване на кръвоносните съдове по основата на мозъка, кръвонасядане на хипофизната
жлеза, счупване на ребра двустранно, счупване на дясна ключица, разкъсване на
плеврата /париетална и органна/,
разкъсване и контузия на десния бял дроб, излив на
кръв в дясната гръдна кухина, счупване на тялото на 10-ти гръден прешлен,
аспирация на кръв в белите дробове, разкъсване и кръвонасядане
на капсулите на двата бъбрека, както и на самите бъбреци, счупване на всички
десни странични израстъци на поясни прешлени, счупване на десните голяма и
малка пищялни кости, отслояване
и кръвопропиване на тъканите в областта на задна
повърхност на ляво коляно, разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и охлузвания по трупа. Според вещото лице,
причината за смъртта на Р. К. е в резултат от съчетанието на тежки
черепно-мозъчна и гръдна травми, които са несъвместими с живота. Травматичните
увреждания са причинени по механизма на удар или притискате с или върху твърд
тъп предмет или от неговото тангенционално действие.
Същите са с прижизнен характер и добре отговарят по
вид и характер да са в резултат на пътнотранспортна травма – блъскане на починалия
като пешеходец от лек автомобил. Според вещото лице има причинно-следствена
връзка между установените травматични увреждания по трупа и претърпяното от него пътно-транспортно произшествие.
При огледа на крайниците на трупа на К. е
установено счупване на малката пищялна кост на десния
долен крайник в областта на долната трета на тялото й, с обособяване само на
горен и долен фрагмент, на височина от стъпалото на 16см. В областта на
коляното на долния ляв крайник по задната му повърхност е налице травматично
разслояване и кръвопопиване на тъканите /деколман/ с размери 6х5см, който обхваща и тъканите на
дълбочина 2см. Същият е на височина от стъпалото 46 см.
Експертното изследване на кръвните проби, взети
от подс.Д. и Р. К. показало липса на алкохол в кръвта
на подсъдимия и наличие на такъв, в концентрация 2.50 промила в кръвта на Р. К..
От заключението по приетата в съдебно заседание
тройна АТЕ, изготвена в досъдебното производство от вещите лица П., М. и П. се
установява, че удара е настъпил на около 0.70-0.90м. южно от северния край на
северната лента върху платното за движение; скоростта на л.а. „Мазда 626“ в момента на удара е била около 80 км/ч., в
случая технически съобразена с атмосферните условия и конкретните условия на
осветеност при движение с къси светлини е била скорост от 76 км./ч., а при
движение на дълги светлини – 121 км./ч., тоест скоростта на л.а. 80 км./ч. е
била технически несъобразена при движение на къси светлини, на каквито се е движил
подсъдимия. Когато мястото на удара е било извън дължината на пълния спирачен
път (опасна зона), пешеходецът Р. К. е бил на платното за движение
и водача на автомобила ако е имал техническа възможност да го забележи, при
своевременна реакция и задействане на спирачната система е имал техническа
възможност да избегне удара, а водачът би имал техническа възможност да
забележи пешеходеца в посочения момент, ако последния е бил с бели контрастни
дрехи, ако е бил със светлоотразителни елементи, ако
е имал източник на светлина, ако мястото е било осветено от улично осветление
или ако л.а. „Мазда 626“ се бе движил на дълги
светлини; ако нито едно от тези условия не е било налице, то тогава водача е
нямал техническа възможност да забележи пешеходеца Р. К. докато не го приближи
на разстояние равно на конкретната видимост към пешеходеца, която е била около
45 метра, в този момент водачът вече е нямал техническа възможност да избегне
удара; максималната скорост на движение в конкретните условия на видимост към
пешеходеца при движение на къси светлини, при която не би настъпило ПТП е била
53 км./ч., а скоростта на движение на л.а. е била технически несъобразена в
конкретната пътно-климатична обстановка и конкретните условия на видимост към
пешеходеца при движение на къси светлини; според експертите, най-вероятен от
техническа гледна точка е механизъм на ПТП – водачът Д. е управлявал л.а. „Мазда 626“ по платното за движение на път I-6 км.252+437м. между гр.К. и гр.С. в посока от изток на
запад, като се е движел в дясната/северна лента; в същото време пешеходецът Р. К.
е бил върху платното за движение; когато л.а. е достигнал на около 45 метра от
пешеходеца, водачът е имал възможност да го забележи, но в този момент удара
вече е бил неизбежен; удара е настъпил в предната дясна част на л.а. „Мазда 626“ и е настъпил задно-странично отдясно на
пешеходеца Р. К.; след удара пешеходецът е преминал през предния капак на
автомобила, главата му се е ударила в предната част на тавана, след което е
отхвърлен и е паднал върху северния банкет, до платното за движение, на мястото
и в положението, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие /б. а. - всъщност тялото
на Р. К. е паднало в канавката – сн.11-16 от фотоалбума
към цитирания протокол/; след удара л.а. „Мазда 626“ е спрял на мястото и в положението, отразени в
същия протокол; основните причини за настъпилото ПТП от техническа гледна точка
са: пешеходецът Р. К. се е намирал на платното за движение, на неосветен
участък, извън населено място, на място, по начин и в момент, когато това не е
било безопасно; ако се приеме, че пешеходеца Р. К. не е бил предвидимо
препятствие, то водача на л.а. се е движел със скорост, която е била технически
несъобразена в конкретната пътно-климатична обстановка и конкретните условия на
осветеност при движение на къси светлини, ако водача бе реагирал на
разстоянието, на което осветяват късите светлини, т.е. на около 75 метра,
скоростта на автомобила в момента на удара би била около 29 км./ч.; ако се
приеме, че пешеходеца е бил предвидимо препятствие, то водачът на л.а. се е
движел със скорост която е била технически несъобразена в конкретната
пътно-климатична обстановка и конкретните условия на видимост към пешеходеца
при движение на къси светлини. В конкретния случай съобразена с тази обща
видимост се явява скорост от 76 км./ч. при движение на къси светлини и 121
км./ч. при движение на дълги светлини. Конкретната видимост към пешеходеца
зависи от редица фактори, като тук освен осветлението на фаровете се включват и
дрехите, с които е бил облечен този пешеходец, тъй като светлината от фаровете
трябва да се отрази и едва тогава да се върне в очите на водача. В случай, че
дрехите са тъмни, конкретната видимост към пешеходеца е по-малка от общата. Ако
дрехите са светли, или има светлоотразителни
елементи, общата и конкретната видимост ще са почти еднакви, тоест при движение
със 76 км./ч. на къси светлини, водачът ще може да спре пред
пешеходец/велосипедист със светли дрехи/светлоотразителни
елементи, но пешеходец с тъмни дрехи намаля почти наполовина конкретната
видимост.
От приетото заключение по допуснатата в съдебно
заседание допълнителна разширена комплексна АТЕ и СМЕ, изготвена от вещите лица
М., П., П. и Ц., е видно, че наличните при Р. К.
травми дават насока за задно-дясно страничен удар. Травмите добре отговарят по
механизъм да са получени при дясно странично положение на пострадалия спрямо
автомобила, който е контактувал с тялото на пострадалия с неговата дясна предно
странична част. След първоначалното взаимодействие между тялото в областта на
левия долен крайник, а в последствие и с десния индиректно, тялото е полегнало
върху капака в дясна половина, десния калник и предно обзорно стъкло с удар в
тях и последващо приплъзване
встрани с удар и в страничното огледало вдясно и последващо
падане върху терена. Според вещите лица, в момента на удара, пострадалият е бил
разположен под ъгъл 40-60 градуса спрямо надлъжната ос на автомобила. Възможно
е всякакво движение на пешеходеца до момента на удара. Няма обективни данни, от
които да се потвърди или отхвърли всяка една възможна хипотеза за посоката на
движение на пешеходеца до мястото на удара. Вещите лица твърдят, че е възможно
навлизане на пешеходеца на платното от дясно наляво, от ляво на дясно,
перпендикулярно или косо, възможно е и движение на пешеходеца по платното. При
навлизане на пешеходеца от дясно наляво, непосредствено преди удара той се е
завъртял под ъгъл около 135 градуса. При попътно движение пред автомобила,
непосредствено преди удара той се е завъртял под ъгъл около 45 градуса. При
навлизане на пешеходеца от ляво надясно, непосредствено преди удара той се е
завъртял под ъгъл около 45 градуса. Времето за движение на пешеходеца от
момента на навлизането му на платното за движение от дясно наляво до момента на
удара, с включено време за завъртане на около 135 градуса и с отчетено наличие
на алкохол в кръвта 2,5 промила, е около 1,95 секунди за бавен ход, 1,59
секунди за спокоен ход и 1,42 секунди за бърз ход. В момента на навлизане на
пешеходеца на платното за движение от дясно наляво, л.а. „Мазда
626“ се е намирал преди мястото на удара на разстояние 31,66-43,40 метра
/по-малкото разстояние е при бърз ход, а по-голямото при бавен ход на пешеходеца/. Водача на л.а. е имал
техническа възможност да забележи пешеходеца в момента на навлизането му в
платното за движение. В анализираната пътна ситуация, от момента на навлизане
на пешеходеца на платното за движение, водачът на л.а. „Мазда
626“ е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на
удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът би
имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране,
ако в момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение се е движел
със скорост по-малка от 38-49 км./ч. Според комплексната експертиза, основните
причини за настъпилото произшествие от техническа гледна точка са: ако
пешеходецът е навлязъл на платното за движение от дясно наляво пред
лекия автомобил „Мазда 626“, то причина за
произшествието е навлизането на пешеходеца на платното за движение на място, по
начин и в момент, когато това не е било безопасно, тоест когато мястото на
удара е било вътре в опасната зона на автомобила. Ако пешеходецът е навлязъл на
платното за движение от ляво надясно пред лекия автомобил, или ако се е движел
по платното за движение попътно или насрещно на автомобила, то причините
за произшествието са: пешеходецът се е намирал или е навлязъл на платното за
движение на неосветен участък извън населено място, на място, по начин и в
момент, когато това не е било безопасно.
Ако се приеме, че пешеходецът е бил предвидимо
препятствие, то водачът на л.а. „Мазда 626“ се е
движел със скорост, която е била технически несъобразена в конкретната
пътно-климатична обстановка и конкретните условия на видимост към пешеходеца
при движение на къси светлини. В анализираната пътна ситуация, от
момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение, водачът на л.а. е
имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, но тъй като водачът е
нямал техническа възможност да забележи пешеходеца в момента на навлизането му
на платното за движение от ляво надясно, то следва че от момента в който
водачът е имал техническа възможност да забележи пешеходеца на платното за
движение, водачът е нямал техническа възможност да установи автомобила преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
Максималната скорост при която водачът би имал техническа възможност да спре
преди да измине дължината на конкретната видимост към пешеходеца и съответно да
избегне удара е била 53 км./ч.
Назначената комплексна съдебно медицинска автотехническа експертиза с вещи лица С.М.Т.П.А.П.И.Ц. е
дала заключение че е възможна всякаква територия на движение на пешеходеца Р. К.
до момента на удара според вещите лица е възможно навлизане на пешеходеца на
платното отдясно наляво отляво надясно перпендикулярно или косо като е възможно
и движение на пешеходеца по платното. Този извод на вещите лица не може да бъде
споделен. Той не кореспондира с установените травми по починалия пешеходец
както и с обективните находки по автомобила вследствие на пътнотранспортното
произшествие. Травмите по пешеходеца говорят за задно-дясно страничен удар.
Първоначалното съприкосновение между автомобила и пешеходеца е било в задната
част на долните крайници на пешеходеца на височина 16 см на десния крак и 46см
на левия крак. Тези травми говорят че пешеходецът се е движил по посоката на
движение на автомобила и е бил застигнат от последния. В момента на удара
пешеходецът е бил в крачка, като първо е бил ударен десният му крак на височина
16 см като при аутопсията е установено счупване /СМЕ на л.67 от д.п./, след
което автомобилът е ударил левия му крак, но тъй като същият е бил по-напред е
бил ударен на височина 46 см без счупване на същия. За задно-дясно страничен
удар говорят и последващите травми от
съприкосновението с автомобила тъй като удара на автомобила е бил под центъра
на тежестта на тялото на пешеходеца е последвало възкачване на тялото му върху
предната дясна част на автомобила. В тази фаза са получени охлузвания по гърба,
счупвания на няколко ребра. При възкачването на тялото върху предния капак на
автомобила главата на пострадалия пешеходец се е ударила в тавана и горната
част на предното стъкло, при което се е получила установената черепно-мозъчна
травма с многофрагментно счупване на черепните кости,
мозъчни кръвоизливи и контузия на мозъка. Тези травми на пешеходеца
кореспондират на фиксираните на снимка от 18 до 21 от фотоалбума към протокол
за оглед на местопроизшествие следи от сблъсък по автомобила. От същите е
видно, че ударът е настъпил в предната дясна част на автомобила. Съдът намира,
че след удара пешеходецът е бил отхвърлен в дясно извън платното за движение и
е паднал в канавката, където е бил намерен при огледа на местопроизшествие. По тези
факти няма противоречия в изготвените експертизи и съдът изцяло възприема
заключенията им в тази насока. Не могат да бъдат споделени обаче възможните
версии за движение на пешеходеца от дясно на ляво пред автомобила, тъй като в
този случай тялото на пешеходеца след сблъсъка му с автомобила не би било
отхвърлено от дясно на платното за движение, а на самото платно или от лявата
му страна по посока на движение на автомобила. В този случай травмите по
пешеходеца щяха да настъпят странично по левия му крак, лявото рамо и по
главата от лявата страна. При аутопсията са констатирани травми по двата крака
отзад, по гърба и главата отзад и вдясно, което прави такъв механизъм
невъзможен. Съдът не споделя и като възможна версия движението на пешеходеца
преди удара от ляво на дясно пред автомобила, тъй като в този случай травмите
по пешеходеца биха били странично по десния крак, дясна ръка, дясното рамо, а същите
са задно-дясно странично с последващи травми по гърба,
които не биха могли да настъпят при страничен удар. Не може да бъде възприета и
хипотезата пешеходецът да е стоял неподвижен на пътното платно, тъй като в този
случай травмите по двата крака щяха да бъдат на една височина и със сходна
тежест на травмите. Констатираните при аутопсията травми са на различна
височина - по десния крак на 16 см височина, с тежко счупване, а по левия крак
значително по-високо - на 46 см без счупване само с кръвонасядане.
Логиката в случая е очевидна - първоначалният сблъсък е настъпил с десния крак
който е бил по-назад и след контакта с предната броня на автомобила е бил
счупен. Едва след това е бил застигнат левия крак и в хода на възкачване на
тялото по предния капак на автомобила е бил ударен и десния крак на по-голяма
височина /46см/ и по тази причина травмите по него са по-леки.
В съдебно заседание вещите лица не дадоха
конкретен отговор на въпроса каква е била посоката на движение на пешеходеца
преди и по време на удара с автомобила. Същите заявиха, че ударът е бил
задно-дясно страничен за пешеходеца, но допуснаха всички гореописани четири
варианта на движение преди удара с автомобила. Вещите лица не можаха да
определят дали пострадалият е бил в покой към момента на удара, дали е бил в
крачка, като приемат, че е възможен всеки от обсъжданите варианти - както на
движение по платното, така и на заставане на място, но са категорични, че в
момента на удара пешеходецът е бил завъртян в положението, онагледено от тях,
без да се ангажират с позиция как се е стигнало до това завъртане, което на
практика е възможно при всяка една от хипотезите. Вещите лица посочиха, че като
изходни данни са приели, че пешеходецът е бил облечен в тъмни дрехи, което не
отговаря на обективните находки по делото – на фотоалбума от огледа на
местопроизшествие – снимки 13-16 се вижда, че трупът на пешеходеца е облечен с
жълто-синя блуза, която не е тъмна. Това постави под съмнение изводите на
вещите лица относно разстоянието на видимостта към пешеходеца, а оттам –
относно съобразената скорост за движение в рамките на видимостта на фаровете на
автомобила. Вещите лица посочиха, че при изготвяне на своето заключение са
взели в предвид обясненията на подсъдимия, че пешеходецът е пресякъл внезапно пред
автомобила от дясно на ляво без да дадат мотивиран отговор дали това твърдение
кореспондира на констатираните увреждания по тялото на пешеходеца и следите от
удара по автомобила. Не бе даден отговор и на въпроса кой е най-вероятният
механизъм на настъпване на ПТП. По тази
причина и на основание чл. 153 от НПК съдът назначи повторна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза /КАТЕСМЕ/,
която възложи на други вещи лица – инж. П.П., инж. В.С.
и д-р М.Б.. Съобразявайки и указанията на АС – Пловдив в отменителното
решение на въззивната инстанция, на вещите лица бяха
поставени въпросите:
1. С
каква скорост се е движил автомобилът, управляван от подсъдимия Д., в момента в
който пешеходецът е бил видим за него и в момента на сблъсъка?
2. При
каква скорост на движение на автомобила подсъдимият би могъл да спре и да
избегне ПТП, като се вземе в предвид и времето за реакция водача от момента, в
който би могъл да забележи пешеходеца?
3. Каква
е била траекторията на движение на автомобила и на пешеходеца, като се вземат
предвид обективните находки по делото – уврежданията по автомобила, травмите по
пешеходеца, установени при аутопсията му?
4. Могъл
ли е подсъдимият да избегне удара с пешеходеца чрез заобикалянето му, като се
вземат предвид скоростта на автомобила и пешеходеца, траекторията на движението
им и разстоянието между автомобила и пешеходеца към момента, в който последният
е бил видим за подсъдимия?
5. На
какво разстояние са осветявали фаровете на управлявания от подсъдимия лек
автомобил на къси светлини от дясната страна на платното за движение към
мястото, на което се е намирал пешеходеца?
6. Анализирайки
обективните находки при извършения оглед на местопроизшествие, разстоянието на
което е отхвърлено от мястото на сблъсъка тялото на пешеходеца, уврежданията по
автомобила и травмите на пострадалия, показанията на свидетелите и обясненията
на подсъдимия и всички останали, събрани доказателства по делото, да се посочи
най – вероятният механизъм на настъпване на ПТП.
7. Каква
е била съобразената скорост за движение като се имат в предвид конкретните
пътни условия, наличието на пешеходци, сгради, животни, конкретната осветеност,
атмосферните условия и движение през нощта на къси светлини?
Съгласно заключението на изготвената повторна
КАТЕСМЕ /л.125-161 от НОХД № 666/2018г. на ПОС/ най-вероятният диапазон от
скоростите на автомобила, с които той се е движил в момента на сблъсъка с
пострадалия пешеходец е с граници 75 — 85 км/час. Съдът споделя този извод, като
приема че скоростта на движение на автомобила е била около 80 км/ч – средната
скорост между посочените, в какъвто смисъл е и повдигнатото му обвинение. Съдът
възприема и изводите на експертите, че ако се приеме по-висока скорост на
движение на автомобила, то находките, намерени при огледа на
местопроизшествието /мигач, лайсна, черно пластмасово парче и др./ ще са на
значително разстояние от мястото на удара /около 26 метра при приета скорост 90
км/ч/, а това е обективно невъзможно. Изводът за скоростта на движение на
автомобила, направен от експертите съответства както на мястото, на което са
намерени трупът, вещите на пострадалия и разпилените части от автомобила в
резултат на сблъсъка, така и на останалите доказателства по делото.
Използваният метод за определяне на скоростта на автомобила съобразно мястото, на което попада
главата на пешеходец върху корпуса на автомобила определя граници на скоростта
от 60 – 97 км, тъй като в случая ударът е настъпил в горната част на предното
стъкло и тавана над счупеното предно стъкло /сн. 19 и
20 от фотоалбума към протокол за оглед на МП/. В конкретният случай е отчетен и
високият ръст на пешеходеца – 188 см, установен при аутопсията и изготвената
СМЕ. Този ръст води до извода за по-ниска скорост от горната граница – 97км/ч,
тъй като височината на блъснатия пешеходец предопределя удара на главата му в по-горната
част на предното стъкло към тавана спрямо идентичен сблъсък с по-нисък човек. Наред
с това експертите мотивирано, според съда, отхвърлят и скорост в долните граници
– около 60 км/ч, тъй като в този случай главата на пешеходеца би се ударила в
средата на предното стъкло а не в тавана над счупеното предно стъкло и горната
част на стъклото. Съдът приема мотивираното становище на експертите, че
скоростта на автомобила е била именно в горепосочените граници.
Вещите лица са определили мястото
на сблъсъка по дължина на платното за движение, в полоса, определена от
границите 30 — 40 метра преди (източно) от ориентира, а по ширина на платното
за движение – на около 1 - 1,5 метра южно от дясната граница (северната) на
платното за движение или на около 3,5 — 4 метра южно от ориентира. Експертите
са определили тези разстояния съпоставяйки траекторията и разстоянието на
отхвърляне на тялото на пешеходеца и частите от автомобила от определеното
място на сблъсъка, определената скорост на движение на автомобила и земното
притегляне. В тази експертиза, за разлика от предходната, вещите са
разграничили две хипотези – 1/ странично навлизане на пешеходеца пред
автомобила преди сблъсъка, съобразно твърденията на подсъдимия и 2/ движение на
пострадалия пред автомобила, в посоката на движение на автомобила, след което е
бил застигнат и блъснат от автомобила. Очертавайки първата хипотеза вещите лица
са изследвали твърденията на подсъдимия Д. за навлизане на пешеходеца отдясно
пред управлявания от подсъдимия автомобил. Според вещите лица и двете хипотези не
предизвикват противоречия с обективните находки на произшествието, а именно - травмите
на пострадалия, деформациите на автомобила и разпиляването на находките. Този
извод на вещите лица не може да бъде споделен относно първата хипотеза. Ако
пешеходецът навлезе от дясно на ляво пред автомобила, първоначалният удар с
автомобила ще попадне в левия му крак, като в зависимост от ъгъла на пресичане
пред автомобила е възможно да последва и удар в десния крак при възкачването на
тялото върху автомобила. В този случай тялото на пешеходеца ще бъде отхвърлено
или пред автомобила в собствената му лента за движение или вляво от автомобила,
в лентата за насрещно движение. Липсват физични сили, които да обосноват
завъртане на тялото на пешеходеца на 135 градуса, така че то да бъде отхвърлено
в канавката, вдясно от автомобила извън платното за движение. По тази причина
съдът намира, че този сценарий на настъпване на сблъсъка между пешеходеца и
автомобила е обективно невъзможен, тъй като влиза в противоречие с установените
травми по трупа на пешеходеца, с траекторията на отхвърляне на тялото му и с
основни физични закони. По тази причина и съдът не кредитира с доверие
обясненията на подсъдимия Д., че пешеходецът е навлязъл внезапно на платното пред
автомобила от дясната страна по посока на движението му. Тези обяснения, дадени
за първи път в съдебната фаза на процеса, съдът намира за защитна версия, която
не може да бъде споделена поради противоречие с останалия доказателствен
материал.
Като изходни данни за
определяне на видимостта правилно вещите лица са приели, че пешеходецът е бил
облечен с жълто-синята блуза, а не с тъмното яке. При намирането на трупа
пострадалият е бил именно с тази блуза, а липсват данни да е бил събличан. По
тази причина и якето е намерено на разстояние от трупа, както и носените от
него пелети. Според вещите лица, при определяне на конкретната
видимост на водача към пострадалия (50 - 60 метра) е била съизмерима с
осветеността пред автомобила на „къси светлини“ (70 - 75 метра), но е била
по-малка от нея. При
далечина на видимост 50 метра максималната безопасна скорост на движение на
автомобила, при която неговият водач би имал техническа възможност да спре
преди да настъпи сблъсък с пострадалия е около 58,1 км/час. При далечина на видимост 60
метра максималната безопасна скорост на движение на автомобила, при която неговият
водач би имал техническа възможност да спре преди да настъпи сблъсък с
пострадалия е около 66,4 км/час. Техническата причина за настъпване на
произшествието е движението на автомобила с несъобразена скорост с видимостта
на водача към обекти с характеристиките на пострадалия, както и липсата на
своевременна реакция на водача за предотвратяване на ПТП. Съдът изцяло споделя
извода на експертите в тази насока. Другият възможен механизъм на настъпване на
ПТП, свързан с внезапно пресичане на пешеходеца от дясно на ляво бе мотивирано
отхвърлен по-горе като противоречащ на установените травми по пострадалия,
траекторията на отхвърляне на тялото му след удара и мястото, на което е
намерен трупа. Следва да се отхвърли и допусканата от експертите като възможна
версия за залитане на пешеходеца. Същата е принципно възможна предвид
установената висока концентрация н алкохол в кръвта на К.. Наред с това
залитането би довело до различна траектория на движение на отхвърляне на тялото
на пешеходеца и до други травми по крайниците при първоначалния сблъсък с
предната броня на автомобила. При залитане към платното за движение – от дясно
наляво тялото на пешеходеца би било отхвърлено пред автомобила по посока на
движение или надясно – в лентата за насрещно движение. В този случай ударът би
бил задно-ляво страничен, а от констатираните травми се установява, че удара е
задно-дясно страничен. Това означава, че пешеходецът е излизал, а не навлизал
към платното за движение, т.е. наклонът му е бил леко надясно към пътния
банкет, а не наляво към осевата линия. При такъв удар, за да се установи тялото
на мястото, на което е намерено – в канавката, следва то да се е завъртяло на
135 градуса, като липсват физични сили, които да обосноват такова завъртане.
Съдът
намира, че от събраните доказателства се установи по безспорен начин, че
подсъдимият Д. се е движил с превишена скорост – 80 км/ч, при ограничение на
същата с пътен знак Б 26 до 70 км/ч. Наред с това скоростта, с която е избрал
да се движи е била несъобразена и с осветеността на фаровете на управлявания от
него автомобил. Съгласно заключението на приетата в с.з. на 12.03.2019г.
КАТЕСМЕ /л.125-161 от НОХД№666/2018г./ технически съобразената скорост на
движение на автомобила с видимостта на водача към обекти с характеристиките на
пострадалия е 58 км/ч при далечина на видимост 50 м и 66,4 км/ч при далечина на
видимост 60м. Движейки се със скорост по-висока от тези стойности подс. Д. като водач на МПС сам се е поставил в невъзможност
да забележи пешеходеца своевременно и да спре в рамките на осветеността на
фаровете на управлявания от него автомобил. Нещо повече – той се е движил и със
скорост над разрешената, с което е нарушил и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, в каквато
връзка му е повдигнато обвинение. Това нарушение – движението на подс. Д. със скорост от 80 км/ч се намира в пряка причинна
връзка с настъпилия съставомерен резултат – смъртта
на пешеходеца Р. К.. Той е бил предвидимо препятствие за водача, доколкото се е
движил по пътното платно и би могъл да бъде своевременно възприет от подсъдимия
при движение със скорост, позволяваща му да спре в рамките на осветеността на
управлявания от него автомобил. Подсъдимият сам признава в обясненията си, че е
бил наясно за движението на хора и животни по пътя между гр. К. и гр. С.. Ако
водачът се бе движил с по-ниска скорост, това би му позволило да забележи
пешеходеца своевременно и да спре, респ. да предприеме маневра по заобикаляне
на пешеходеца. Водачът сам се е поставил в невъзможност да спре превишавайки
разрешената скорост. Липсата на допълнително осветление по пътя също е следвало
да накара водача да избере по-ниска скорост за движение, която да му позволи в
този интензивен пътен участък да реагира на предвидими препятствия и в частност
на намиращия се на платното за движение пешеходец Р. К.. Тук е мястото да се
посочи, че пешеходецът Р. К. също има значителен принос да настъпване на ПТП,
тъй като се е движил по платното за движение през нощта извън населено място на
неосветен участък. Това обстоятелство ще бъде отчетено при индивидуализацията
на наказанието, но то не променя крайният извод, че настъпването на съставомерния резултат се намира в причинна връзка с
виновното поведение на водача Д.. Съдът намира, че пешеходецът е бил предвидимо
препятствие за водача, доколкото същият е могъл да го забележи, знаел е, че в
този участък има интензивно движение на хора и животни предвид близостта на гр.
К. и гр. С..
За да приеме установеност на изложеното, съдът
ползва всички събрани по делото доказателства – обясненията на подсъдимия, прочетени
по реда на чл. 279, ал. 1, т. 4 от НПК с изключение на твърдението, че
пешеходецът е изскочил внезапно, пресичайки от дясно на ляво пред автомобила,
показанията на разпитаните свидетели, а за св.Х. /след промяна на името – Скевров/ и тази част от
досъдебните му показания, за която бе приложена процедура по прочитане,
експертните заключения, приобщените писмени и веществени доказателства.
От правна страна:
При
така възприетата и установена фактическа обстановка по делото
съдът счита, че подс. И.Н.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението предвидено и наказуемо по чл.343 ал.1 б. „в“ вр.
чл.342 ал.1 от НК, тъй като на 12.01.2016 год. на главен път 1-6 км. 252+437 м.
между гр.К. и гр.С., обл.П., при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил „Мазда 626“
с рег. № ***е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2 от Закона
за движението по пътищата: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението“ и чл.21, ал.2 от Закона за
движение по пътищата: „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак“,
при поставен пътен знак В26: “Забранено е движение със скорост по-висока от
означената 70км/ч.“, скоростта на лек автомобил „Мазда
626“ с Рег. № ***е била 80км/ч., с което по непредпазливост е причинил смъртта
на Р.Ц. К..
Настоящия
състав намира, че от обективна
страна е установено наличието на причинна
връзка между престъпния
резултат и допуснатите от подс. Д.
две нарушения
на правилата за движение. Безспорно
установено е, че същият на инкриминираната
дата, при движението си с управлявания л.а. „Мазда 626“ се е движил със скорост 80 км/ч при ограничение
от 70км/ч. Максималната безопасна
скорост на движение на автомобила, при която неговият водач би имал техническа
възможност да спре преди да настъпи сблъсък с пострадалия е била в границите
58,1- 66,4 км/час при осветеност на фаровете на къси светлини в границите от 50
до 60 метра /съгласно кредитираното от съда заключение на повторната КАТЕСМЕ/. Подс. Д. не е съобразил скоростта си с разпоредбата на чл.21,
ал.2 от ЗДвП, управлявайки с превишена скорост, която винаги се явява
и несъобразена. В конкретния случай скоростта на водача е несъобразена и защото
не му е позволила да спре в рамките на осветеността на фаровете при движение
през нощта на къси светлини. Подс. Д. като водач
на пътно превозно
средство е бил длъжен при избиране скоростта
на движение да се съобрази с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие. Като не е съобразил възможността от преминаване на пешеходци и съзнателно
е избрал движение със скорост по-висока от тази, която ще му позволи да спре
при препятствие в рамките конкретната му видимост, той е извършил нарушение на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Именно в резултат на тези две нарушения на ЗДвП е
настъпила смъртта на пострадалия Р. К..
От субективна страна деянието е извършено по
непредпазливост, при форма на вината небрежност /т.нар. несъзнавана
непредпазливост/. Подсъдимият Д. не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но с оглед конкретните условия на видимост и пътната обстановка, е могъл
и е бил длъжен да ги предвиди.
По възраженията на страните:
Защитникът на подсъдимия счита, че няма категорични
данни, че пострадалият пешеходец се е движил по пътното платно и то в посоката
на движение на автомобила. Тези твърдения не могат да бъдат споделени. Травмите
от сблъсъка по пешеходеца говорят за задно-дясно страничен сблъсък с
автомобила. Обективно невъзможно е същите да се получат при странично пресичане
на пешеходеца пред автомобила от ляво на дясно. Както подробно се посочи
по-горе при страничен удар травмите няма да бъдат по задната част на краката,
при това на различна височина, а странично на левия крак, а траекторията на
отхвърляне ще е напред по платното или вляво, но не и вдясно от платното за
движение в канавката, където е намерен трупът. Последващите
травми по гърба и главата на пострадалия при възкачването му върху капака и
стъклото на автомобила също потвърждават удар при попътно движение на
пешеходеца и автомобила. Основателно е възражението на защитата, че подс. Д. е наказван 3, а не 4 пъти за леки нарушения по
ЗДвП и то отдалечени във времето. Това обстоятелство ще бъде отчетено при
индивидуализация на наказанието. Неоснователни са възраженията, че пешеходецът
не е бил предвидимо препятствие и че смъртта му не се намира в причинна връзка
с превишената от подсъдимия скорост за движение. Подс.
Д. управлявал автомобила по път, за който самият той заявява, че знае за
движение на хора и животни. Чисто житейски близкото разстояние между двата
града предполага, че то може да бъде изминато и пеш, без автомобил. Ако
подсъдимия бе управлявал автомобила спазвайки ограничението от 70 км/ч с пътен
знак, както и ограничението да управлява със скорост, която ще му позволи да
спре в рамките на осветеността на фаровете му – в границите между 58,1 - 66,4
км/час /съгласно повторната КАТЕСМЕ/, не би настъпил сблъсък между пешеходеца и
автомобила. Избирайки тази по-висока скорост – 80 км/ч подсъдимият сам се е
поставил в невъзможност да предотврати удара. Съдът е приел, че участъкът в
района на ПТП е бил неосветен в унисон както с възраженията на защитата, така и
със заявеното от свидетелите полицейски служители, посетили
местопроизшествието. Затрудненото зрение с лявото око на пострадалия,
алкохолното му повлияване, положението му на платното за движение и забавените
му реакции са отчетени като съпричиняване и като
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство за подсъдимия при
индивидуализация на наказанието. Те не могат да доведат обаче до отпадане на
отговорността на водача, тъй като виновното превишаване на скоростта е в пряка
причинна връзка с последвалия сблъсък между автомобила на подсъдимия и
пешеходеца, довел до смъртта му. Съдът приема, че действително подс. Д. се е обадил на тел. 112 и е сигнализирал за ПТП,
но това е негово задължение като водач и не може да доведе до преквалифициране
на деянието му по привилегирования състав на чл. 343а, ал. 1, б. „б“ от НК. Подс. Д. не е направил всичко, зависещо от него за оказване
помощ на пострадалия. Действия по спиране на кръвотечение, превързване на рани,
преместване на тялото и транспортирането му до болнично заведение от страна на
подсъдимия изобщо не са извършвани, като наред с това те биха се оказали
безрезултатни, доколкото пострадалият е починал на място в момента на удара. По
тези съображения искането за преквалификация на деянието е неоснователно и
следва да бъде оставено без уважение.
Основателно е възражението на адв.
Б. – повереник на частните обвинители, че обяснението
на подс. Д., че пешеходецът е пресякъл пред
автомобила от ляво на дясно е израз на защитна теза. Това твърдение влиза в
противоречие с констатираните травми по пострадалия и траекторията на
отхвърляне на тялото на пешеходеца. В анализа на доказателствата съдът изложи
подробни мотиви защо не кредитира обясненията на подс.
Д. в тази част. Не може да бъде споделен доводът на адв.
Б., че възприетото движение на пешеходеца Р. К. по пътното платно от свидетеля К.Х.
/С. води до доказаност и че в последващ
момент – при настъпване на ПТП той е имал същата траектория на движение. Нито К.Х.,
нито полицейските служители Х.С. и Г.А. са очевидци на ПТП и в частност на траекторията на
движение на пешеходеца и автомобила. За тези обстоятелства съдът гради своите
изводи въз основа на посочените в доказателствения
анализ преки доказателства и заключенията на експертизите в кредитираните им
части. Изцяло се възприемат възраженията на адв. Б.
касаещи траекторията на движение на пешеходеца и невъзможността същият да
навлезе странично на платното, тъй като тялото му би било отхвърлено не в
дясната канавка, а отпред на платното или вляво – в насрещната лента за
движение. Споделя се и заявеното от повереника, че в
резултат на високата скорост на автомобила, управляван от подс.
Д., той изобщо не е имал време за реакция, тъй като е изминавал по около 22,23м
в секунда. Споделя се и заявеното от него наличие на съпричиняване
от страна на пешеходеца, което бе обсъдено в мотивите.
По отношение на наказанието:
За
извършеното престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК,
законодателят е предвидил
наказание “лишаване от свобода” от две до шест години
Определяйки
наказанието, съдът се съобрази с императивните
критерии на чл. 54 НК, ръководейки се от степента на
обществена опасност на деянието и дееца
и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. В конкретния случай
съдът прие наличие на изключително смекчаващо отговорността на подс. Д. обстоятелство – наличието на съпричиняване
от страна на починалия пешеходец Р. К.. Последният има значителна вина за
настъпване на ПТП, тъй като се е движил в нарушение на ЗДвП по платното за
движение, извън населено място, на неосветен участък в състояние на средна към
тежка степен на алкохолно опиване. Наред с това съдът отчете наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подс. Д. обстоятелства -
чистото му съдебно минало, младата му възраст,
трудовата му ангажираност, добрите характеристични данни, определящи се от липсата на данни за други противообществени
прояви,
съдействието му
в хода на разследването и в цялото производство, както и изразеното искрено съжаление за случилото се. Смекчаващо вината обстоятелство е и конкретната форма на вината – небрежност,
която обуславя по-леко наказание в
сравнение с непредпазливите престъпления, извършени от субективна страна поради
самонадеяност.
Настоящият
състав отчита
като отегчаващо отговорността обстоятелство единствено предходното санкциониране на подс. Д. за
административни нарушения по ЗДвП. Съдът отчете, че тези нарушения са
отдалечени във времето и не касаят тежки нарушения на ЗДвП, свързани с лишаване
от правоуправление.
Съдът намира, че при наличие както на изключително по
своя характер, така и на многобройни като обем смекчаващи отговорността обстоятелства,
наказанието на подс. Д. следва да бъде определено при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Съдът намира, че и най-лекото,
предвидено в закона наказание, в случая – две години лишаване от свобода е
несъразмерно тежко, поради което определи наказанието под най-ниския предел, а
именно ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Налице са предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и според
съдебния състав изтърпяването на така наложеното на подс.
И.Д. наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, следва да бъде отложено с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е
на мнение, че с отлагане изпълнение на наказанието по реда на чл.66 от НК, ще
се съдейства в достатъчна степен поправително и превъзпитателно спрямо подсъдимия
и в пълна степен ще се постигнат целите на наказанието. Безспорно, в случая са
настъпили тежки съставомерни последици по отношение
на пострадалия, но тези обстоятелства са отчетени от законодателя при
определяне границите на наказанието „лишаване от свобода“. При определяне на
неговото изтърпяване следва да се отчете във всеки конкретен случай поведението
на виновния, в случая – на подс. Д. и данните за
личността му. Подсъдимият до момента на пътния инцидент е имал добро поведение
и изключително добри характеристични данни. Освен това, както в досъдебното,
така и в съдебното производство, подс. Д. е оказал
необходимото съдействие на разследващите органи. Ето защо, предвид отчетените
по-горе смекчаващи обстоятелства за подс. Д., съдът е на становище, че наложеното му
наказание от шест месеца лишаване от свобода, с подходящия изпитателен срок от три
години, в пълна степен ще изиграе поправително и превъзпитателно въздействие по
смисъла на чл.36 от НК.
Наред с това, съдът наложи и кумулативната санкция по чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК, а именно „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. Настоящата инстанция отчете
обстоятелството, че подс. Д. е бил санкциониран 3
пъти с фишове за нарушения на ЗДвП. Съдът отчете и че с оглед размера на
наложеното наказание лишаване от свобода, лишаването от правоуправление не би
могло да бъде в по-нисък размер от така определения. По-висок размер на това
наказание не би бил справедлив, доколкото подс. Д. по
време и след ПТП като водач е имал дължимото поведение – сигнализирал е на тел.
112 за произшествието, проверил е състоянието на пострадалия, изчакал е
компетентните органи и е дал кръвна проба, която е била отрицателна.
При определяне на всяко от двете наказания съдът отчете,
че техния размер не надвишава поисканите размери на тези наказания от прокурора
и частните обвинители в протеста и жалбата срещу постановената оправдателна
присъда спрямо подс. Д. при първото разглеждане на
делото. Наказанията са определени при спазване на забраната за влошаване
положението на подсъдимия (reformatio in pejus).
Няма данни свидетелството за правоуправление на
подсъдимия Д. да е било отнемано по административен ред, поради което не са
налице основанията за приспадане по реда на чл. 59, ал. 4 от НК.
Съдът се произнесе и по отношение на веществените
доказателства, като постанови след влизане на присъдата в сила 1 бр. шушлеково яке следва да се унищожи като вещ без стойност, а
1 бр. мобилен телефон, следва да се върне на К.Ф.Б. –наследница на починалия
пострадал Р.Ц. К..
Подсъдимият
И.Д.
беше осъден да заплати на
основание чл.189, ал.3 от НПК в полза на държавата, по сметка
на ОД на МВР гр.Пловдив разноските, направени в хода на досъдебното производство в размер на 1264,24
лева, а по сметка
на Окръжен съд – Пловдив сумата от 3003 лева,
представляваща възнаграждения
за назначените и изготвени експертизи в съдебното производство.
В тежест на подсъдимия бяха
присъдени и разноските за повереник на частните
обвинители К.Б. и Д.М. общо в размер на 1800 лева.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :