Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 03.05.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско отделение, IV-Г с-в, в публичното заседание на двадесет и втори февруари през
2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
мл.с. АНТОАНЕТА ИВЧЕВА
при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 4620 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С
решение № 970 от 05.01.2020 г. СРС, 47 с-в, по гр.д.№ 74613/2018 г. е отхвърлил
предявените от М.Ц.С. срещу Р.В. М.и В.Г. М.като законни представители на Г.С.В.
искове с правно основание чл.48 ЗЗД вр.
чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на
1 000 лв., изразяващи се в повреди върху външните врати на къщата и двора
на ищеца, находящи се в гр.София, кв. „Филиповци“, ул. „*****№ ** както и върху
табелата, поставена на външната врата на двора.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца М.Ц.С. с
оплаквания, че същото е постановено в нарушение на материалния закон, при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.Твърди,
че обстоятелствената част на решението е изпълнена с грешки и неточности, и че
първоинстанционният съд не е преценил събраните доказателства в тяхната
съвкупност, неправилно е интерпретирал показанията на свидетелката Н. и не е
обсъдил показанията на свидетеля М..Твърди, че показанията на свидетелката в
частта относно отправени заплахи от бащата на детето към него са подкрепени от
представените доказателства за образувана прокурорска преписка № 53111/2019 г.
по описа на СРП, прекратена с постановление от 26.11.2019 г. поради липса на
достатъчно данни за извършено престъпление.Моли съда да отмени обжалваното
решение и да уважи иска.Претендира разноски.
С
молба от 24.11.2021 г. въззивникът е направил изявление за оттегляне на иска за
разликата над 330 лв. до 1 000 лв.
Ответниците по въззивната жалба- Р.В. М.и В.Г.
М.оспорват същата.Твърдят, че липсват доказателства, че описаният инцидент от
14.10.2018 г. е извършен от сина им Г. В., че в същия ден никой не се е свързал
с въззиваемата, за да я уведоми за такъв случай, и че ищецът не е поискал от
тях възстановяване на щетите.Твърдят, че са разбрали за инцидента за първи път
при получаване на съдебните книжа по делото.Излагат твърдения, че единствено от
представения снимков материал не може по категоричен начин да се установи дали
и кога се е случило увреждането и кой го е осъществил, както и че от снимките е
видно, че от тази страна на имота на М.С. няма прозорци, входната врата е
изцяло зазидана и обективно не е възможно ищецът да е възприел случващото
се.Поддържат становище, че от разпита на двамата свидетели не е установено
авторството на описаното деяние, тъй като същите лично не са видели кой е
изрисувал входната врата на имота на ищеца, поради което не са налице
предпоставките на чл.48, ал.1 ЗЗД вр. чл.45, ал.1 ЗЗД и обжалваното решение е
правилно, законосъобразно и мотивирано.Молят съда да потвърди решението.Претендират
разноски.Заявяват съгласие за оттегляне на иска за сумата над 330 лв. до
1 000 лв.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.48, ал.1 ЗЗД вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.Ищецът-М.Ц.С. ***, и че непосредствено до неговата къща и двор се намира
къщата на брат му-Г. Ц.С..Твърди, че дъщерята на брат му-В.Г. М.и зет му-Р.В. М.живеят
заедно със своя 11-годишен син Г.С.В. ***.Твърди, че между нето и брат му от
години се водят граждански дела с предмет имуществени спорове, и че отношенията
им не са добри особено от година и половина.От този период датират и „атаките“
на неговия внук срещу него, изразяващи се в психически тормоз и повреждане на
имущество, като от терасата на къщата, която е залепена до неговата, изхвърля
всевъзможни отпадъци, вследствие на което дворът му е превърнат в кофа за
боклук-камъни, парцали, пластмасови бутилки, стара кутия от телевизор и др.Твърди,
че на 14.10.2018 г. дъщеря му е била на гости при него и през прозореца на
къщата са видели как на отделни тласъци в посока от къщата на брат му към
неговата къща във въздуха са се носили въздушни струи с кафеникав оттенък.Излезли
са навън и са видели внукът на брат му, който е държал в дясната си ръка
туба-спрей и цялата му външна врата е била залята с някаква течност,
наподобяваща нафта или нещо подобно.Ищецът се е обърнал към него с думите
„Какво правиш бе, момче?“, а той му е отговорил: „Боклук, виж си и външната
врата на улицата“.След като са излезли на улицата са видели, че входната врата
на двора също е била залята с тази неустановена течност, а със спрей със син
цвят е изрисуван мъжки полов орган.На табелата до входната врата с адреса и
името му също е била излята неустановена течност, в резултат на което е повреден
изписания текст.Ищецът е попитал детето „Смяташ ли това, което си сторил, за
геройство?“, а то му е отговорило „Ей, тъпанар.Ти обра дядо ми и затова ще ти
запаля къщата, баща ми ще те застреля, а аз ще те вкарам там, откъдето си
излязъл!“.Няколко дни след това ищецът се е срещнал с бащата на детето-Г.С.В. и
му е разказал какво се е случило, а той му е отговорил: „Дъждът ще отмие
напръсканото, но ти много внимавай-кумът ми работи в полицията в 09 РУ“.Ищецът
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците Р.В. М.и В.Г. М.да
му заплатят солидарно сумата от 1 000 лв.-обезщетение за имуществени
вреди, нанесени от сина им Г.С.В. върху външните врати на къщата му и двора,
находящи се в гр.София, кв. „Филиповци“, ул. „*****№ ***, както и върху
табелата, поставена до външната врата на двора със законната лихва върху
главницата, считано от 14.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.С
уточнителна молба от 14.05.2021 г. ищецът е заявил, че претендира сумата от 280
лв.-за боядисване на двете врати-на къщата и на входната врата от външната и от
вътрешната им срана и 50 лв. за боядисване на табелата на входната врата на
двора.
Видно
от представеното удостоверение за раждане В.Г. С. и Р.В. М.са родители на
детето Г.С.В., родено на *** г.
От
приетата по делото техническа експертиза на вещото лице Р. Костов е установено,
че входната врата на двора е метална двукрила с височина на двете крила 170
см.Източното крило е широко 109 см, а западното-192 см.Надраскана /изрисувана/
със спрей в син цвят е външната плътна част на западното крило, в западната му
част.На входната врата на двора е закрепена метална табела с адреса и името на
собственика на имота.Табелата е от тънка ламарина, боядисана от двете страни в
син цвят, като от външната страна е положен надпис на син фон.Табелата с адреса
и името е надраскана /напръскана/ със синя боя от спрей.Стойността, необходима
за отстраняване на повредите, възлиза на 190 лв. за боядисване на двете врати
от едната страна и подмяна на табелата.
По
делото е разпитан свидетеля Н. М., който твърди, че познава ищеца, и че на
вратата на имота му е нарисуван пенис, имало е хвърлени боклуци в двора, а името
му на табелата е било задраскано.Има дървени врати, които са заляти с нещо, но
не знае дали е киселина или нафта.Ищецът му е казал, че тези повреди са
направени от детето на брат му.През 2018 г. преди Коледа свидетелят е срещнал
една жена, която му е казала, че повредите ще бъдат възстановени, и че са
направени от нейното дете.М. му е казал, че тази жена е В.-майката на
детето.Свидетелят твърди, че е видял рисунките по вратата през месец септември
2018 г.
Разпитаната
свидетелка В.Н.-дъщеря на ищеца твърди, че през средата на м.октомври 2018 г. е
била на гости на баща си заедно с дъщеря си.Били са на терасата и са видели Г.-внукът
на брата на баща й да си играе и да пръска с някаква тъмна течност.Баща й му е
направил забележка и го е попитал какво прави, а той е казал „Това не е нищо,
отиди да си видиш портата навън“.Свидетелката е останала на терасата, а баща й
е отишъл и е видял, че портата е напръскана със син спрей и са нарисувани
неприлични рисунки, а името му от табелата е било задраскано.Детето е казало,
че баща му иска да ги разстреля.Не е виждала кой изхвърля боклуците, но е
видяла детето да разлива течност върху вратата.След два часа са отишли до
къщата на родителите на момчето, които са обещали да възстановят щетите.
Представеното
пред въззивната инстанция постановление от 26.11.2019 г. на СРП, пр.пр. №
53111/2019 г. за отказ да се образува досъдебно производство поради липса на
данни за престъпление от общ характер не установява относими към предмета на
спора обстоятелства, поради което не следва да се обсъжда.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
В частта относно сумата над 330 лв.
до 1000 лв. първоинстанционното решение следва да се обезсили, а производството
по делото да се прекрати в тази част поради оттегляне на иска от ищеца.Изявлението
за оттегляне на иска е направено от лице с изрична представителна власт за
разпореждане с предмета на спора, налице е и съгласие на ответниците, поради
което са налице предпоставките на чл.232 ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.48, ал.1 ЗЗД родителите
и осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите,
причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.Отговорността
на родителите е лична и виновна и е за неизпълнение на задължението им да се
грижат за отглеждането и възпитанието на ненавършилото пълнолетие дете.Фактическият
състав на чл.48, ал.1 ЗЗД изисква наличие на обективния състав на непозволеното
увреждане- извършено деяние от детето /действие или бездействие/; вреда;
противоправност на деянието; причинна връзка между противоправното деяние и
настъпилите вреди и вина на делинквента, която се предполага до доказване на
противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/; делинквентът да не е навършил пълнолетие и да живее
при родителите си.Отговорността на
родителите отпада, ако те не са били в състояние да предотвратят настъпването
на вредите /чл.48, ал.3 ЗЗД/.
От събраните по делото доказателства се
установи, че ответниците са родители на детето Г. В., което към момента на
твърдяното увреждане е било малолетно, и че дядото на детето живее в съседен на
ищеца имот.
Първоинстанционният
съд е приел, че по делото не е доказано извършването на противоправно действие
от страна на малолетния Г. В., от което да са настъпили претендираните вреди.Съдът
е изложил мотиви, че показанията на свидетелката Н. /с погрешно посочена
фамилия Н./ следва да се преценяват съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК, и че
тя не е била непосредствен очевидец на изрисуване на външната дворна врата и
табелата със син спрей, а е видяла, че същите са надраскани, когато е излязла
на улицата.Приел е, че показанията на свидетелката не са подкрепени от други
доказателства и не следва да се кредитират.
Настоящият
съдебен състав също счита, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е
провел пълно доказване, че синът на ответниците-малолетен към момента на
твърдяното увреждане, е извършил деликта.Свидетелят М. не е бил очевидец на
деянието, а възпроизвежда казаното от ищеца.Освен това същият твърди, че е
видял рисунките по вратата през месец септември 2018 г., а твърдението в
исковата молба е, че деянието е извършено на 14.10.2018 г.Свидетелят твърди, че
в имота има дървени врати, заляти с нещо-киселина или нафта, а от техническата
експертиза е установено, че входната врата на имота на ищеца е метална.
В
показанията на свидетелката Н. се съдържат противоречия-от една страна същата твърди,
че от терасата на имота на баща й е
видяла детето Г. да си играе и да пръска с тъмна течност, като след направена
забележка от последния и последвал отговор на детето той е излязъл и едва
тогава е видял, че входната врата и табелата вече са напръскани, а през това време
тя е останала на терасата, т.е. същата не е била пряк очевидец на твърдяното от
ищеца увреждащо действие.От друга страна свидетелката заявява, че е видяла
детето да разлива течност върху вратата.Налице е несъответствие и по отношение
на твърденията за средството, с което е извършено напръскването на входната
врата.Същата твърди, че детето е пръскало с някаква тъмна течност, а вратата и
табелата са напръскани със син спрей.С оглед на изложеното и предвид
обстоятелството, че показанията на свидетелката Н. следва да се ценят съобразно
нормата на чл.172 ГПК, като се отчита нейната заинтересованост от изхода на
спора поради роднинската й връзка с ищеца и влошените отношения от години между
баща й и бащата на ответницата и водените съдебни дела между тях, съдът счита,
че показанията й не следва да се кредитират.Същата не е била пряк очевидец на
деликта и доколкото липсват други доказателства за установяване на авторството
на деянието искът следва да се отхвърли като неоснователен поради липса на една
от предпоставките от фактическия състав на чл.48, ал.1 ЗЗД.
Изложените
доводи за допуснати технически грешки не се отразяват върху правилността на
решението.Други мотивирани оплаквания не са изложени във въззивната жалба, а
съгласно чл.269, изр.2 ГПК въззивният съд е обвързан от изложеното в нея.
Поради частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното
решение следва да се обезсили, а производството да се прекрати на основание
чл.232 ГПК в частта, с която е отхвърлен
иска с правно основание чл.48, ал.1 ЗЗД вр. чл.45, ал.1 ЗЗД от М.Ц.С. срещу Р.В.
М.и В.Г. М.за сумата над 330 лв. до 1000 лв.В останалата част решението следва
да се потвърди.
Съдът намира, че въпреки изхода на
спора разноски в полза на въззивниците не следва да се присъждат, тъй като в
представения договор за правна защита и съдействие не е посочен начина на
плащане.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 970 от
05.01.2020 г. на СРС, 47 с-в, по гр.д.№ 74613/2018 г. в частта, с която е отхвърлен иска с
правно основание чл.48, ал.1 ЗЗД вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, предявен от М.Ц.С. с ЕГН **********
срещу Р.В. М.с ЕГН ********** и В.Г. М.с ЕГН ********** за сумата над 330 лв.
до 1000 лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част на основание
чл.232 ГПК поради оттегляне на иска.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.