№ 721
гр. Варна , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100500355 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано е по въззивна
жалба вх. №2888749/11.12.20г. на В. В. К., ЕГН ********** против решение
№261353/23.11.2020г. постановено по гр. дело №5674/2020г. по описа на ВРС,
с което съдът е отхвърлил предявеният от нея положителен установителен
иск. Жалбоподателката счита за неправилен извода на първ. съд, че
доколкото в уводната част на Нотариален акт №90, том V, дело 1098 от
31.01.2008г. е изписано, че въззивницата е участвала в нотариалното
производство в качеството си на майка и законен представител на двете си
малолетни деца, то същата не може да е придобила процесното право на
ползване, защото е следвало да участва в лично качество по сделката. Излага,
че макар и в договора да не е изписано изрично, че въззивницата го е
подписала и в лично качество, то факт е, че под договора стои нейния подпис.
Доколкото в т.2 от договора се учредяват вещни права, и в края на договора
стои подписа счита, че вещно-правен ефект е настъпил, независимо от
декларираното в началото на нотариалния акт качество на лицето. От друга
страна, дори и евентуално да се приеме, че въззивницата е действала от името
на своите деца, то следва този договор да се третира като договор в полза на
трето лице по чл.22 от ЗЗД. В този случай, нейните деца са сключили договор
в полза на майка си, за учредяване в нейна полза на право на ползване на
сградата. За тази сделка разрешение по чл. 73, ал.3, предл. първо, от СК от
1985 (отм.) от ВРС не е необходимо т.к. в случая децата не се разпореждат
1
със свое имущество, а само сключват договор в нейна полза, а праводателят
(учредител) е „Ей Джей Пропърти 2005" ООД. Оспорва и извода на съда, че
„Ей Джей Пропърти 2005" ООД не би могло да учреди на въззивницата
правото на ползване по т.2 от договора, т.к. в т.1 от договора е продал имота
на нейните деца. Излага, че когато се подписва един нотариален акт всички
вещни права по него се създават едновременно, а не последователно,
следвайки номерацията на точки, в които са описани отделните сделки,
извършвани с този акт. Извършвайки нотариалния акт, вещният ефект
настъпва с подписването му от нотариуса и вписването в неговия регистър,
като този ефект настъпва едновременно за всички сделки по акта, независимо
от последователността им в изписването. В конкретния случай, с
подписването от нотариуса на Нотариален акт №90, том V, дело 1098 от
31.01.2008г. на Агенция по вписванията гр.Варна, са извършени две сделки:
със сделката по т.1 е прехвърлена на двете деца гола собственост върху
недвижимия имот, а със сделка по т.2 на въззивницата е учредено правото на
ползване върху същия имот. По изложените съображения жалбоподателката
моли обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно и
неправилно, а на негово място да бъде постановено друго, с което
предявеният иск да бъде уважен изцяло, както и да бъдат присъдени
направените по делото разноски. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез
пълномощник.
Ответникът, чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез
пълномощника си излага становище за недопустимост и неоснователност на
въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно, като не са налице твърдяните от въззивника пороци.
Твърди, че първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по
делото доказателства, е достигнал до правилен и законосъобразен извод
относно неоснователност на предявения иск. Твърди, че с влязло в сила
решение е прогласена нищожността на сделката, с която малолетните тогава
деца са учредили в полза на своята майка Ваня Карчева право на ползване,
поради което, счита, че спорът, предмет на разглеждане по настоящото дело
вече е разрешен с влязло в сила решение. Ако съдът намери, че искът е
допустим, то моли да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като
въззивницата К. не е участвала в сделката като страна. Моли жалбата да бъде
оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а
първоинстанционното решение –потвърдено, като му бъдат присъдени
направените във въззивното производство разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона и предметните предели
на въззивното производство, очертани с жалбата, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 124, ал.1 от
2
ГПК, предявен от В. В. К., ЕГН ********** от с. Бенковски, Община Аврен,
чрез адв. Г. за приемане за установено по отношение на Държавата, чрез
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, че ищцата е
титуляр на пожизнено вещно право на ползване на дворно място, находящо се
в с. Бенковски, общ. Аврен, представляващ УПИ № II-72, вк. 9 по плана на
селото, целият площ 620 при граници улица УПИ III - 71 и УПИ № 1 - 69,
заедно с построената в същия жилищна сграда - къща на два етажа с
разгърната застроена площ 185 кв. м., учредено от дружество „Ей Джей
Пропърти 2005“ ООД по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 24/31.01.2008г., т.I, peг. №586, нотариално дело
№16/2008г. Твърди се, че държавата е собственик на имота, като правата й са
установени с решение № 2454/2011 по описа на ВОС. Излага, че държавата
желае да ползва имота и оспорва правото да ползва същия, поради което
счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия
установителен иск.
Ответникът –Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и
благоустройството оспорва иска. Излага на първо място, че искът е
недопустим, тъй като с Решение по гр.д.№16760/2017г. по описа на
Варненски районен съд е уважен предявения от Държавата срещу ищцата
(тогава ответник) иск за прогласяване нищожността на договор, обективиран
в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 24/31.01.2008 г.,
т. I, per. № 586, нотариално дело № 16/2008г., с който на В.К. е учредено
право на ползвана процесния имот. Оспорва се претенцираното право да е
учредено на ищцата от „Ей Джей пропърти 2005“ ЕООД. В действително с
въпросната сделка “ Ей Джей пропърти 2005“ ООД е прехвърлило вещно
право на собственост на Т. и В.М., които на свой ред са учредили на ищцата
(тяхна майка) право на ползване. Счита, че дружеството също не би могло да
учреди право на ползване, тъй като вече не е притежавал право на
собственост. Твърди, че държавата е собственик на процесния имот въз
основа на влязло в сила решение за отнемане в полза на държавата по реда на
ЗОПДИППД/отм./. По изложените съображения, ответникът моли така
предявения иск да бъде отхвърлен, като му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да
направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна
преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на
чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено следното:
От приетия по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №24/31.01.2008 г., т. I, per. №586, нотариално дело
№16/2008г. се установява /по т.1/, че на 31.01.2008г. „Ей Джей Пропърти
2005“ ЕООД прехвърля на Т. З.М. и В. З.М., чрез тяхната майка и законен
представител В. В. К. следния недвижим имот: дворно място, находящо се в с.
Бенковски, общ. Аврен, представляващ УПИ № II-72, вк. 9 по плана на
3
селото, целият площ 620 при граници улица УПИ III - 71 и УПИ № 1 - 69,
заедно с построената в същия жилищна сграда - къща на два етажа с
разгърната застроена площ 185 кв. м.
В т. 2 от НА е посочено, че „Страните учредяват и запазват на З.Д.М./
ЕГН постоянен адрес/ и В. В. К./ ЕГН, постоянен адрес/, родители на
купувачите Т. З.М. и В. З.М. правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и
обитаване на имота, предмет на този нотариален акт, заедно и поотделно.“
С влязло в сила решение №2489/05.06.2019г., постановено между
същите страни по гр. дело №16760/2017г., е прогласена нищожността на
сделката, обективирана в т. 2 Нотариален акт №24/ 31.01.2008г. , с която
В. З.М., ЕГН ********** и Т. З.М., ЕГН ********** са учредили в полза на
В.В. М., ЕГН ********** право на ползване върху закупения от учредителите
с точка първа на нотариалния акт имот, представляващ дворно място,
находящо се в с. Бенковски, община Аврен, област Варна, за който е отреден
УПИ № II- 72 , от квартал 9 по плана на селото, целият с площ 620 кв. м. при
граници: улица, улица УПИ III - 71 и УПИ № 1 - 69, заедно с построената в
същия жилищна сграда - къща на два етажа с разгърната застроена площ 185
кв. м., ПОРАДИ ПРОТИВОРЕЧИЕ СЪС ЗАКОНА на основание чл. 26,
ал. 1, предложение първо от ЗЗД
Настоящият състав намира, че така предявеният установителен иск е
допустим, тъй като ищцата има интерес да установи, че е нейна полза
съществува учредено право на ползване. Със сила на присъдено нещо /с
решение №2489/05.06.2019г./ е прогласена нищожността на сделката, с която
децата учредяват в полза на майка си това право, но по настоящото дело се
твърди, че това право е възникнало на друго основание, което е ново-
въведено, не е било предмет на разглеждане по вече приключилото дело, и
съответно по него не е формирана СПН.
За да се произнесе по основателността на иска, съдът съобрази
следното:
Ищцата твърди, че правото на ползване е учредено от продавача –„Ей
Джи пропърти 2005“ ООД са и двете страни- купувачи и продавач.
Настоящият състав счита, че дружество „Ей Джй Пропърти 2005г.“
ООД не би могло да учреди право на ползване, тъй като е изразило правно-
валидната си воля да прехвърли собствеността върху имота на малолетните
деца на ищцата. Ако действителната воля на страните наистина е била тази, то
дружеството първо би следвало да учреди право на ползване – върху
собствения си имот, в полза на В.В., след което да продаде голата собственост
на нейните деца, каквато воля в НА липсва обективирана.
Отделно от това следва да се отбележи, че не може изобщо да се
приеме, че между дружеството и ищцата е сключен договор за ползване, тъй
4
като същият е двустранен и за неговата действителност е необходимо
участието и на двете страните по сделката –прехвърлител и приобритател.
Участието на ищцата В.В. - съобразно посоченото в самия нотариален акт е
само в качеството на майка и законен представител на децата. Никъде в НА
не се посочва, че тя е страна по сделка, или участва в нот. Производство и в
лично качество. Двата подписа под текста в НА са положени за законен
представител.
Във връзка с възражението, съдържащо се във въззивната жалба, а
именно, че евентуално следва да се приеме, че е налице договор в полза на
трето лице по см. на чл. 22 ЗЗД, следва да се отбележи следното:
Това основание за възникване на правото на ползване не е наведено
от ищцата нито в исковата молба, нито в пледоарията по съществото на
спора, поради което е преклудирано и не следва да бъда разглеждано изобщо,
тъй като ищецът не може да въвежда ново придобивно основание едва пред
въззивната инстанция.
Следва да се отбележи също, че ако се касае за договор в полза на
ищцата в качеството трето лице по см. на чл. 22 ЗЗД, то двете договарящи
страни по този договор са продавача и купувачите. Последните обаче тъй като
са били малолетни към онзи момент, не са могли да изразяват правно валидна
воля за учредяване на това право в полза на майка си/което се явява
безвъзмездно разпореждане в полза на трето лице/, като с влязло в сила
решение е прогласена нищожността на тази сделка именно на това основание.
Съдът категорично не споделя изложеното във въззивната жалба, а
именно, че в процесния НА са извършени две сделки: със сделката по т. 1 е
прехвърлена голата собственост върху имота на двете деца, а със сделката по
т.2- на въззивницата е учредено правото на ползване.
Това тълкуване не отговаря нито на съдържанието на НА, нито на
разумната логика, като се цели да бъде наложено само с оглед
обстоятелството, че със СПН е прието, че сделката по т. 2 от същия е
нищожна.
Ако такава е била действителната воля на страните, то същата е
следвало да бъде обективирана в НА, чрез последователното и точно
отразяване на волята на страните и сделките, като съдът не можа да вложи в
сделките, обективирани в НА смисъл и последици, каквито те, по начина, по
който са описани, нямат.
В заключение следва да се отбележи, че доколкото ищцата/сега
въззивница/ не е установява продавачът „Ей Джи Пропърти 2005“ ООД да е
уредил в нейна полза право на ползване, то искът за установяване на
неговото съществуване на осн. чл. 124 ГПК следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
5
Предвид изцяло съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на
районния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, въззиваемата страна
има право да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция
разноски за заплащане на юрисконсулстко възнаграждение в размер на 150
лева, определено на осн. чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 25, ал. 2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261353/23.11.2020г., постановено по
гражданско дело №5674/2020г. по описа на ВРС, 46-ти състав.
ОСЪЖДА В. В. К., ЕГН ********** от с. Бенковски, Община Аврен ДА
ЗАПЛАТИ на Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, представлявана от юрисконсулт С.С.С. сумата от 150.00
/сто и петдесет/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на
осн. чл. 78, ал.3 от ГПК вр. чл. 25, ал.2 НЗПП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в
едномесечен срок от датата на обявяването му, при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6