РЕШЕНИЕ
№ 2994
гр. София, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110206125 по описа за 2023 година
Образувано е по жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД
с ЕИК ******** чрез пълномощника му –юрк. С. В. против Наказателно
постановление № НП -12/06.04.2023 г., издадено от председателя на КЕВР, с
което за нарушение по чл. 206, ал. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ), на
основание чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗЕ, на дружеството-жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 60 000 (шестдесет хиляди) лева.
В жалбата се излагат аргументи за липса на извършено нарушение и
неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка се сочи, че
стандартът, на който според Методиката трябва да отговоря качеството на
доставяната електрическа енергия, за което дружеството е санкционирано е
отменен и не е действащ. Конкретизира се, че стандарт БДС EN 50160:2007
бил отменен и заменен със стандарт БДС 50160:2010 „Характеристики на
напрежението на електрическата енергия, доставяна от обществените
електрически мрежи“, като към последния било издадено и изменение БДС
50160:2010/А1:2015, което се прилагало заедно с новия стандарт от 2010 г. В
последния и изменението от 2015 г. се въвеждали и различни критерии,
показатели и измерители на показателите за качество на разпределяната ел.
енергия. Съгласно писмо от Български институт по стандартизация посочения
1
в Методиката стандарт БДС № 50160:2007 бил отменен към периода на
нарушението, но това не водило автоматично до неговата замяна с новия
стандарт от 2010 г., поради доброволния характер на стандартите по чл. 5, ал.
1 от ЗНС. Въвеждането на новия стандарт не било осъщественото по
правилата на ЗНА. Цитират се и Правилата за работа на националната
стандартизация на БИС от 20.09.2006 г., съгласно които прилагането на
стандарта било задължително само при наличие на безусловното му
позоваване в нормативните актове и само в този случай стандартът се
превръщал в задължително правило за поведение по силата на препращащата
правна норма. Отсъствието на валидно действащ, обвързващ дружеството по
задължителен начин показател за качество относно допустимите стойности на
отклонение на напрежението водело до недоказано нарушение на условието
по лицензията.
На следващо място, в жалбата се твърди, че в изпълнение на
разпоредбите на чл.74 и чл.75 от ПУЕРМ дружеството-жалбоподател
своевременно е предприело действия по реконструкция на
електроразпределителната мрежа. След изпълнение на предприетите мерки
било извършено измерване за период от седем денонощия, резултатите от
което били отразени в Констативен протокол № СГ- 9/20.02.2023 г., съгласно
който стойностите на захранващото напрежение отговаряли на стандарта.
Този Констативен протокол бил внесен в КЕВР с писмо изх. № ERMZ-DOC-
2199/21.02.2023 г., но същият не бил взет предвид от АНО при издаване на
процесното наказателно постановление. Ето защо, според жалбоподателя
съставянето на АУАН и издаването на НП срещу дружеството било
преждевременно извършено, тъй като не бил изтекъл едногодишният срок,
съгласно нормата на чл.75 ПУЕРМ за предприемане и изпълнение на мерки за
подобряване на показателите, още повече, че същите са били изпълнени към
датата на издаване на НП – 06.04.2023 г.
По –нататък, в жалбата се излагат аргументи, че в забележка 2 от
Методиката се предвиждали показатели за отклонение в напрежението на
подаваната електрическа енергия на отдалечени райони с дълги линии,
какъвто бил и процесния случай, тъй като конкретният обект, находящ се в
с.Мрамор, ул.“Кладенчето“ № 6 бил захранен еднофазно, като дължината на
електропроводното отклонение от захранващия трафопост до точката на
присъединяване на обекта била около 800 метра.
2
Според жалбоподателя деянието било неправилно квалифицирано като
„повторно“ по чл. 206, ал. 3 от ЗЕ, тъй като в ЗЕ не фигурирала дефиниция за
повторно нарушение, като непълнотата в закона не можела да бъде запълвана
по аналогия. Посоченото в обжалваното наказателно постановление Решение
№ 4112/20.06.2022 г. на Административен съд- София област, постановено по
КНАХД № 3497/2022 г. не съществувало в правния мир, което било
самостоятелно основание за отмяна на твърдяната от АНО повторност на
нарушението.
Освен това, в жалбата се развиват и съображения, че лицензията не
била нормативен акт и не представлявала нарушена законова разпоредба по
чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
В заключение, с оглед изложените аргументи в жалбата се отправя
молба към съда да се произнесе с решение, с което да отмени атакуваното
НП, като незаконосъобразно и неправилно. В условията на алтернативност се
моли случаят да бъде квалифициран като „маловажен“ по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. Претендира се присъждане на направените в производството
разноски.
В проведеното по делото съдебно заседание, дружеството-
жалбоподател, редовно призовано, се представлява от пълномощника си –
юрк.В.. Последната в дадения ход по същество пледира за отмяна на
издаденото НП, предвид подробно развитите в жалбата доводи. Акцентира на
обстоятелството, че актосъставителят не бил извършил проверка на място в
обекта, като извършената проверка била формална и по документи. Сочи, че
дружеството се възползвало от Правилата по методиката да предприеме
съответните действия по реконструкция в едногодишен срок. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени
бележки.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се
представлява от процесуалния си представител – юрк. Костадинов, който
отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което обжалваното НП
да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Подчертава, че
извършената проверка е била планова и същата била инициирана по жалби на
клиенти до дружеството- жалбоподател. Във връзка с направените
възражения за стандартът, цитиран в методиката, юрк.Костадинов отбелязва,
3
че последващите стандарти завишавали критериите и били в ущърб на
дружеството-жалбоподател. Сочи, че дружеството е било длъжно да извърши
такава реконструкция и да осигури непрекъснато подаване на ел. енергия с
качество, отговарящо на показателите. Претендира присъждане
юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
„Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД е вписано в Търговския
регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, Бенчмарк
Бизнес център, с издадена лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004 г. за дейността
„разпределение на електрическа енергия“.
По повод постъпили жалби от потребители била възложена проверка
със Заповед № З-Е-1129/11.08.2022 г. на председателя на КЕВР на дейността
на „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД за периода 01.08.2020 г. -
31.12.2021 г.
В изпълнение на заповедта, във връзка с писмо на КЕВР, изх.№ Е-13-62-
1087/11.10.2022 г. била извършена проверка за изменение на захранващото
напрежение в периода от 18.10.2022 г. до 25.10.2022 г. на обект на адрес: с.
Мрамор, ул. „Кладенчето“ № 6 с абонатен № **********, резултатите от
която били обективирани в Констативен протокол № СГ-КЕВР- 2/25.10.2022
г.
Съгласно т. 3. 3. 1. от лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004 г., издадена на
дружеството за дейността „разпределение на електрическа енергия“,
лицензиантът следвало да осигурява непрекъснато разпределение на
електрическа енергия по мрежата с определено качество и да предоставя
услуги на потребителите в съответствие с показателите за качество на
електроснабдяването, определени с решение на КЕВР. Съгласно т. 3. 2. 1. 3. 2.
от Методиката, приета от КЕВР с решение по Протокол № 87 от 17.06.2010 г.,
при нормални условия на работа: 95% от усреднените за 10 min ефективни
стойности на захранващото напрежение, в продължение на произволен
период от една седмица, трябва да бъдат в обхвата на Un ± 10%; всички
усреднени за 10 min ефективни стойности на захранващото напрежение,
4
трябва да бъдат в обхвата на Un = + 10% /-15%/.
Съгласно отразеното в горепосочения Констативен протокол № СГ-
КЕВР- 2/25.10.2022 г., по отношение на изискването 95% от усреднените за
10 min ефективни стойности на захранващото напрежение, в продължение на
произволен период от една седмица да бъдат в обхвата на Un = + 10%, било
установено, че 91,2 % от регистрираните стойности били в рамките на
допустимите отклонения. По отношение на изискването всички усреднени за
10 min ефективни стойности на захранващото напрежение да бъдат обхвата
на Un = + 10% /-15%/ било установено, че в рамките на допустимите
отклонения са 99,2 % от регистрираните стойности.
При последващо измерване на същия абонатен номер и адрес,
обективирано в Констативен протокол № СГ-9/20.02.2023 г., по отношение на
изискването 95% от усреднените за 10 min ефективни стойности на
захранващото напрежение, в продължение на произволен период от една
седмица да бъдат в обхвата на Un = + 10%, било установено, че 99,1 % от
регистрираните стойности били в рамките на допустимите отклонения. По
отношение на изискването всички усреднени за 10 min ефективни стойности
на захранващото напрежение да бъдат обхвата на Un = + 10% /-15%/ било
установено, че в рамките на допустимите отклонения са 100 % от
регистрираните стойности.
Във връзка с така направените констатации, св.Петър Друмев –на
длъжност главен експерт в дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“
при КЕВР съставил срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД,
ЕИК *********, Акт за установяване на административно нарушение № Е-
КРС-12/23.01.2023 г., затова, че за периода от 18.10.2022 г. до 25.10.2022 г.
дружеството е доставило на обекта на Красимир Любомиров Здравков, с
абонатен № **********, на адрес: ул. „Кладенчето“ № 6, с. Мрамор, общ.
Столична, електрическа енергия с качество, неотговарящо на определените
показатели в т. 3.2.1.3.2. от Методиката за отчитане изпълнението на
целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата
енергия и качество на обслужването на мрежовите оператори, обществените
доставчици и крайни снабдители - Методиката, приета от КЕВР с решение по
Протокол № 87 от 17.06.2010 г.
Актосъставителят приел, че нарушението е извършено в условията на
5
повторност, тъй като председателят на КЕВР е издал на дружеството
наказателно постановление № НП-43 от 12.05.2021 г., което било потвърдено
с Решение № 4112 от 20.06.2022 г. на Административен съд - София град за
нарушение на разпоредбата на т.3.3.1 от лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004
г., издадена от Комисията на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД (с ново
наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД) за дейността
„разпределение на електрическа енергия“, поради което квалифицирал
нарушението по чл.206, ал.3 от ЗЕ.
Актът бил съставен в присъствието на пълномощник на дружеството,
който след като се запознал със съдържанието му, го подписал с отбелязване,
че ще подаде възражение в срок.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН срещу съставения АУАН постъпило
писмено възражение с вх. № Е-13-62-28/30.01.2023 г.
Въз основа на горепосочения акт, след преценка на подаденото
възражение като неоснователно, било издадено атакуваното в настоящото
съдебно производство наказателно постановление № НП-12/06.04.2023 г. от
председателя на КЕВР, с което на дружеството-жалбоподател при
възпроизвеждане на фактическите констатации от АУАН е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 60 000 лева.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на
пълномощник на дружеството на 12.04.2023 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН, а именно: Заповед № З-Е-1129/11.08.2022 г. и Заповед
№ з-Е-1218/28.10.2022 г. на председателя на КЕВР, лицензия № Л-135-07 от
13.08.2004 г.; Методиката, приета от КЕВР с решение по Протокол № 87 от
17.06.2010 г.; писмо от Български институт по стандартизация от 17.07.2014
г., Констативен протокол № СГ-КЕВР- 2/25.10.2022 г.; Констативен протокол
№ СГ-9/20.02.2023 г., АУАН № Е-КРС-12/23.01.2023 г., възражение с вх. №
Е-13-62-28/30.01.2023 г., Решение № 4112/20.06.2022 г. на АССГ,
постановено по КАНД № 3497/2022 г. по описа на АССГ, Х кас.състав,
Решение № 560/16.02.2022 г. на СРС, НО, 7 състав, НП № 43/12.05.2021 г.,
издадено от председателя на КЕВР на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и
др.; както и гласните доказателствени средства.
6
Съдът кредитира с доверие показанията на разпитания по делото
свидетел-актосъставител Петър Друмев, като намира същите за обективни,
безпристрастни и логически последователни, подкрепени от събраните по
делото писмени доказателства.
Като достоверни и обективни съдът възприема и показнията на св.
Стефан Бакалов –допуснат до разпит по искане на процесуалния представител
на дружеството-жалбоподател. Св.Бакалов към 2022 г. е заемал длъжността
„ръководител оперативен център“ в „Електроразпределителни мрежи Запад“
ЕАД. В показанията си свидетелят посочи, че село Мрамор се захранва с
въздушна електропроводна линия, която пряко се влияе от преходни процеси,
като гръмотевични бури, градушки, прелетни птици и други, поради което се
получавали краткотрайни прекъсвания. При възстановяване на
електрозахранването се получавало претоварване, докато сработят всички
уреди нормално. Св.Бакалов посочи пред съда, че от страна на дружеството е
било направено повторно замерване, след извършване на реконструкция на
въздушната мрежа, при което всички показатели били в съответните норми.
Следва да се отбележи, че между страните липсва спор относно правно
релевантните факти, налице е единствено спор по приложимото право.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, изхожда от
легитимирано лице и е срещу административно -наказателен акт, който
подлежи на въззивно съдебно обжалване.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП изхождат от
съответните длъжностни лица, в пределите на тяхната материална и
териториална компетентност по смисъла на чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ, както
и приложената към материалите на делото Заповед № З- Е-1218/28.10.2022 г.
на председателя на КЕВР.
7
Въз основа на извършената служебна проверка съдът счита, че при
съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП е спазена изискуемата
писмена форма и реквизити. Спазени са и давностите срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по
връчването на АУАН и НП на пълномощник на дружеството-жалбоподател.
Съдът не споделя изложеното в жалбата за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗАНН,
които да ограничават правото на защита на жалбоподателя и да са
самостоятелно основание за отмяна на обжалвания санкционен акт.
Констатираното административно нарушение е описано точно и ясно, като са
посочени всички елементи от състава на нарушението, както и
съответстващата му правна квалификация, така че нарушителят да е в
състояние да възприеме фактическите и правни рамки на нарушението и
адекватно да организира защитата си, което е и сторил.
По приложението на материалния закон съдът намира следното:
При така установената в хода на съдебното следствие фактическа
обстановка, безспорно доказано е, че „Електроразпределителни мрежи Запад“
ЕАД, в качеството му на „енергийно предприятие“ по смисъла на § 1, т. 24 от
ДР на ЗЕ, е било обвързано със задължението по т. 3. 3. 1. от издадената на
дружеството лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004 г. за дейността
„разпределение на електрическа енергия“, да осигурява непрекъснато
разпределение на ел. енергия по мрежата с определено качество и да
предоставя услуги на потребителите в съответствие с показателите за
качество на електроснабдяването, определени с решение на КЕВР, в
конкретния случай с изричните показатели, предвидени в т. 3. 2. 1. 3. 2. от
Методиката, приета от КЕВР с решение по Протокол № 87 от 17.06.2010 г.
Доказателствата по делото категорично установяват, че при
осъществената проверка в периода от 18.10.2022 г. до 25.10.2022 г. на обект
на адрес: с. Мрамор, ул. „Кладенчето“ № 6 с абонатен № **********,
резултатите от която били обективирани в Констативен протокол № СГ-
КЕВР- 2/25.10.2022 г., било констатирано отклонение в показателите по т. 3.
2. 1. 3. 2. от Методиката за отчитане изпълнението на целевите показатели и
контрол на показателите за качество на електрическата енергия и качество на
обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайни
8
снабдители - Методиката, приета от КЕВР с решение по Протокол № 87 от
17.06.2010 г.
По този начин, дружеството-жалбоподател е осъществило формално
нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ („На енергийно предприятие, което наруши
разпоредби на този закон, на подзаконови нормативни актове по прилагането
му, контролът за изпълнението на които е възложен на комисията, на общи
или индивидуални административни актове на комисията, правнообвързващи
решения на АСРЕ или условията на издадената му лииензия. се налага
имуществена санкция от 20 000 до 1 000 000 лв.“) в частта за нарушение на
условията по издадената на дружеството лицензия №Л- 135-07 от 13.08.2004
г. По своите характеристики посочената разпоредба освен материалноправна,
е и санкционна. Съставът на нарушението е довършен на 25.10.2022 г. в
горепосочения обект, когато е приключило измерването, обективирано с
Констативен протокол № № СГ-КЕВР- 2/25.10.2022 г.
На следващо място, съдът намира за неоснователно твърдението на
жалбоподателя, че към датата на нарушението са липсвали показатели за
качество, които да са задължавали дружеството, тъй като в Методиката,
приета от КЕВР с решение по Протокол № 87 от 17.06.2010 г., стойностите за
показатели за качество били определени за срок до 31.12.2013 г., а
посоченият в методиката стандарт БДС EN ISO - 8402, респ. БДС EN ISO
9000:2007 бил отменен и недействащ (стандарт БДС EN 50160:2007 бил
отменен и заменен със стандарт БДС 50160:2010 „Характеристики на
напрежението на електрическата енергия, доставяна от обществените
електрически мрежи“, като към последния било издадено и изменение БДС
50160:2010/А1:2015, което се прилагало заедно с новия стандарт от 2010 г.).
Няма спор, че КЕВР не е осъвременил Методиката, съобразно новоприетия
стандарт, както и че прилагането на стандартите не е задължително, освен
обаче когато това е въведено в задължение при позоваването му в нормативен
акт по силата на препращащата правна норма. В случая действащ към датата
на нарушението е бил стандарта от 2007 г. по силата на препращащата норма
на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ и издадената лицензия. Тоест, дружеството е следвало
да изпълни показателите за качество, визирани в стандарт БДС EN
50160:2007. В глава II от Методиката е посочено, че качеството е
„съвкупност от свойства, характеристики и показатели на продукти или
услуги... в съответствие с БДС EN ISO - 8402, респ. БДС EN ISO 9000: 2007“.
9
Изричното посочване на стандарта предполага неговото задължително
прилагане. В тази връзка следва да се допълни, че писмото от Български
институт по стандартизация не може да бъде аргумент за правни изводи в
обратна посока, а срокът до 31.12.2013 г. неправилно се счита от
жалбоподателя като краен срок по приложение на Методиката. В глава IV, т.
2 от Методиката е записано, че „за базисната година при определяне
стойностите на показателите за качество на електрическа енергия и на
обслужването се приема 2008 г., крайният срок за постигане на целените
стойности е 31.12.2013 г.“, но целеви показател е „показател за качество на
ел. енергия и качество на обслужване, чиято стойност Комисията поставя
като цел и която стойност трябва да бъде трайно постигната след
изтичане на определения от Комисията срок“ (съгласно глава II, т. 4 от
Методиката). Иначе казано, не може да се приеме, че след този краен срок са
липсвали установени по надлежния ред задължителни показатели за качество,
които да са задължителни за жалбоподателя.
Във връзка с твърдяното в АУАН и НП, че констатираното нарушение
е „повторно“ съдът намира следното:
Действително, процесното нарушение е извършено в условията на
повторност - след като има влязъл в сила съдебен акт за друго подобно
деяние. В конкретния случай, обаче следва да се отбележи, че в текста на
атакуваното наказателно постановление е посочено, че председателят на
КЕВР е издал на дружеството наказателно постановление № НП-43 от
12.05.2021 г., което е потвърдено с Решение № 4112/20.06.2022 г. на
Административен съд- София област по КНАД № 3497/2022 г.
На първо място, следва да се вземе предвид, че цитираното от АНО,
наказателно постановление от 12.05.2021 г. е издадено не срещу
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, а срещу „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, като в текста на обжалваното наказателно постановление не е
посочено, че дружеството-жалбоподател е правоприемник на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД и към материалите на административно-
наказателната преписка не са приложени никакви писмени доказателства в
тази насока. Ето защо, основателно възниква въпросът относно
идентичността на субекта на нарушението.
На следващо място, съдът намира за основателно възражението в
10
жалбата, че в правния мир не съществува описаното в обстоятелствената част
на атакуваното НП, съдебно решение, постановено от АС – София област.
Такова решение съществува, но същото е постановено от касационен състав
на АС – София град (както правилно е посочено в текста на съставения
АУАН) и с това решение е оставено в сила Решение № 560/16.02.2022 г.,
постановено по НАХД № 9279/2021 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, с което
е изменено НП - 43/12.05.2021 г., издадено от председателя на КЕВР на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, в частта му относно основанието и размера на
наложената имуществена санкция. Такива обективни факти липсват изложени
в обстоятелствената част на обжалваното НП, с което е нарушено право на
защита на санкционираното лице.
Предвид изложеното, атакуваното НП следва да бъде изменено в частта
за основанието и размера на наложената имуществена санкция, като вместо
имуществена санкция от 60 000 лева по чл. 206, ал. 3 от ЗЕ, бъде определена
имуществена санкция в минималния размер от 20 000 лева по чл. 206, ал. 1 от
ЗЕ.
Според настоящия съдебен състав в случая не са налице предпоставки
за приложение на хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Действително, установените
отклонения от напрежението са минимални, но с оглед вида на засегнатите
обществени отношения - правата на потребители на ел. енергия от субект,
явяващ се монополист в тази дейност (доколкото потребителите от един и
същи регион не могат да изберат различен от дружеството-жалбоподател,
доставчик на ел.енергия), същото не може да се квалифицира като
маловажно. Своевременното отстраняване на последиците от нарушението,
преди изтичане на твърдяният от жалбоподателя едногодишен срок, следва да
се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство, индивидуализиращо
в минимален размер наложената на дружеството имуществена санкция.
С оглед изхода на правния спор, искането на процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се
явява основателно и следва да бъде уважено. Ето защо и на основание чл.
63д, ал.4 от ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правна помощ,
дружеството - жалбоподател следва да заплати на КЕВР сумата от 80
(осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр.ал.7, т.1 от ЗАНН и
11
чл.63д, ал.4 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № НП -12/06.04.2023 г., издадено
от председателя на КЕВР, с което за нарушение по чл. 206, ал. 3 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД с ЕИК
********* е наложена имуществена санкция в размер на 60 000 (шестдесет
хиляди) лева, в ЧАСТТА относно основанието и размера на наложената
санкция, като вместо имуществена санкция от 60 000 лева по чл. 206, ал. 3 от
ЗЕ, ОПРЕДЕЛЯ имуществена санкция в размер на 20 000 (двадесет хиляди)
лева по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ.
ОСЪЖДА „Електоразпределителни мрежи Запад“ ЕАД с ЕИК
********* да заплати на Комисията за енегрийно и водно регулиране с адрес
гр. София, бул.“Княз Дондуков“ № 8-10 сумата от 80 (осемдесет) лева за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12