Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ................../20.10.2023г., гр.
София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, I-27 състав, в публичното заседание на осми ноември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря Снежана
Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12076 по описа на
съда за 2020 год., съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявен от
М.В.Т. и К.В.Е. срещу „Х.Б.“ ЕООД, ЕИК *******/с
предишно наименование „Х.А.Р.Б.“ ЕООД/, иск с правно основание чл.439 от ГПК за
признаване за установено, че ищците не дължат солидарно на ответника сумата от
11 152,68 евро, представляваща частично вземане - главница по Запис на
заповед, издадена на 24.03.2008г. по ч.гр.д.№ 2305/2009г. по описа на РС -
Перник и сумата от 1722,83 евро, представляваща частично вземане - главница по
Запис на заповед, издадена на 24.03.2008г.
по ч.гр.д.№ 2303/2009 г. по описа на РС - Перник, по които са издадени
изпълнителни листи от 02.09.2009г., въз основа на които е образувано
изпълнително дело № 20158440403197 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, с
район на действие Софийски градски съд, поради погасяването им по давност.
В исковата молба се твърди, че ищците и СД „Щастлива
звезда-Х.с-ие“ са солидарни длъжници по изп.дело № 3197/2015г. по описа на ЧСИ С.Я.
с рег.№ 844 КЧСИ и район на действие СГС. За удовлетворяване на вземането си
ответното дружество с предишно наименование „Х.А.А.Л.“ ЕООД първоначално е
образувало изп.дело № 983/2009г. по описа на ЧСИ С.Б.с рег.№ 753 КЧСИ и район
на действие ОС – Перник на основание изпълнителен лист от 02.09.2009г. по
ч.гр.д.№ 2303/2009г. по описа на РС – Перник за сумата от 1722,83 евро,
представляваща частично вземане по главница по Запис на заповед от 24.03.2008г.
и изпълнителен лист от 02.09.2009г. по ч.гр.д.№ 2305/2009г. по описа на РС –
Перник за сумата от 11 152,68 евро, представляваща частично вземане по
главница по Запис на заповед от 24.03.2008г. Твърди се, че последното валидно
изпълнително действие на съдебния изпълнител по първоначално образуваното изпълнително
дело е налагането на 19.08.2014г. на запор на банкови сметки на длъжниците в
„Уникредит Булбанк“ АД, като на 17.07.2015г. взискателят е депозирал молба за прехвърляне
на делото при ЧСИ С.Я.. На 08.09.2015г. ЧСИ С.Б.е прекратил делото и го е
изпратил на ЧСИ С.Я., който на 10.09.2015г. е образувал изп.дело № 3197/2015г.
Едновременно с образуване на изпълнителното дело съдебният изпълнител е наложил
запор върху банковите сметки на дружеството – солидарен длъжник на ищците, но
не е предприел изпълнителни действия срещу тях.
На 08.08.2017г. съдебният изпълнител е разпоредил
налагането на запор върху банковите сметки на длъжника в „Токуда банк“ АД, без да посочи за кой от длъжниците се отнася
разпореждането му, като се излага, че в изпълнителното дело няма данни да е
изпратено запорно съобщение до третото задължено лице, поради което и не може
да се приеме, че е налице предприето изпълнително действие спрямо ищците.
Поддържа се, че дори съдът да приеме, че е налице валидно изпълнително
действие, същото не може да породи очаквания правен резултат по отношение изтичането
на давностните срокове за погасяване на процесните вземания, предвид хипотезата
на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Излага се, че на 22.02.2018г., ответникът – взискател
по изпълнителното дело, е поискал от ЧСИ да направи справки за длъжниците и да
наложи запори, като от 10.09.2015г. – датата на образуване на изпълнителното
дело от ЧСИ С.Я., до 22.02.2018г. – датата, на която взискателят е поискал
съдебният изпълнител да предприеме конкретни изпълнителни действия спрямо
длъжниците – физически лица, е изтекъл срок повече от две години, поради което
и изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона на 11.09.2017г., на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, без да е бил необходим нарочен акт на съдебния
изпълнител. Настъпването на този юридически факт е обезсилил всички предприети
валидни изпълнителни действия, имащи отношение към изтичането на давностния
срок за погасяване на вземанията с обратна сила, все едно не са били извършвани
и не са прекъсвали давността, като се сочи, че както от датата на издаване на
изпълнителните листи – 02.09.2009г., така и от датата на последното
изпълнително действие – налагането на запори на банковите сметки на ищците –
19.08.2014г., когато е започнала да тече нова погасителна давност за
задълженията на ищците, до датата на предявяване на иска – 04.11.2020г., е
изтекла както кратката тригодишна давност за задължения, произтичащи от запис
на заповед, така и общата погасителна петгодишна давност без взискателят да е
предприел изпълнителни действия, а дори да се приеме, че давностният срок е
започнал да тече от 26.06.2015г., когато е постановено ТР № 2/26.06.2015г. по
т.д. № 2/2013г. на ОСГГК на ВКС, задълженията отново са се погасили по давност
към датата на образуване на настоящото дело.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба и след направеното уточнение с молба с вх. № 320287/25.05.2021г.
е постъпил втори отговор на исковата молба, като предявения иск се оспорва.
Твърди се, че посочената от ищците дата не е последната, на която са извършени
валидни изпълнителни действия, като се поддържа, че в случая е приложимо ППВС №
3/1980г., а не ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГГК на ВКС. Излага
се, че вземанията съществуват, същите не са погасени по давност, тъй като тя е
многократно прекъсвана, чрез предприемане на валидни изпълнителни действия,
посредством възлагане на ЧСИ по реда на чл. 18 от ЗЧСИ да извършва действия от
името на взискателя. Прави се искане да бъде отхвърлен иска.
Съдът,
след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Не
се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че по ч.гр.дело № 2303/2009г. по описа на РС
- Перник,
в полза на „Хипо Алпе-Адриа-Лизинг“ ЕООД, БУЛСТАТ *******, е издадена Заповед
от 02.09.2009г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК, с която е разпоредено длъжниците „Щастлива звезда -Т. с-ие“ СД,
БУЛСТАТ *******, М.В.Т. и К.В.Е. – Т.да заплатят солидарно на кредитора сумата
от 1722,83 евро, представляваща частично вземане по главница по Запис на
заповед, издадена на 24.03.2008г. в гр. София, ведно със законната лихва върху главницата от 1722,83 евро, считано от
датата на подаване на заявлението – 31.08.2003г., до окончателното изплащане на
сумата и сумата от 67,39лв. разноски за платена държавна такса.
Видно
от отразеното на гърба на заповедта е, че на 02.09.2009г. е издаден
изпълнителен лист за сумите по нея в полза на „Хипо Алпе – Адриа-Лизинг“ ЕООД.
Въз
основа на същия изпълнителен лист и по молба от „Хипо Алпе – Адриа-Лизинг“ ЕООД,
за събиране на вземането, на 10.09.2015г. е образувано изп.дело № 20158440403197 по описа
на ЧСИ С.Я., рег.№ 844 КЧСИ, с район на действие СГС, преписка от което е
изискана и приложена по настоящото дело, срещу длъжниците „Щастлива звезда
-Т. с-ие“ СД, М.В.Т. и К.В.Е. – Т.. С молбата за образуване на изпълнителното дело
взискателят „Хипо Алпе – Адриа-Лизинг“ ЕООД е делегирал правомощия на съдебния
изпълнител по реда на чл.18 от ЗЧСИ.
Преди
това въз основа на същия изпълнителен лист е било образувано изп.дело №
20097530400983 по описа на ЧСИ С.Б., рег.№ 753 на КЧСИ, с район на действие ОС
– Перник, изпратено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ С.Я..
По
отношение на ищците М.В.Т. и К.В.Е. са извършени следните действия от ЧСИ: на
27.10.2009г. са изпратени покани за доброволно изпълнение/ПДИ/, връчени им на
03.11.2009г., на 27.10.2009г., 08.01.2010г. и 05.10.2011г. са изискани справки
от Служба по вписванията – Перник, от ТД на НАП – Перник, от Община Перник,
отдел „МДТ“, от ПП КАТ – Перник, изпратени са съобщения до Агенция за държавни
вземания и НАП – Перник за започнатото принудително изпълнение.
По
молба от 16.11.2009г. от взискателя, на основание чл.456 ал.1 от ГПК, ЧСИ С.Б.е
присъединил към изпълнителното дело изпълнителен лист, издаден по гр.дело №
2305/2009г. по описа на РС – Перник, като съобщенията до двамата длъжници, са
им били връчени на датата на изпращането им.
Със
съобщение изх.№ 127/08.01.2010г. до ОД на МВР Перник сектор ПП КАТ, на
основание чл.431 ал.5 от ГПК е наложен запор върху л.а.“Ситроен Саксо“ с рег.№
РК ****АМ, собственост на длъжника К.В.Е. – Т./лист 77 от изп.дело/.
Изпратено
е запорно съобщение с изх.№ 133/08.01.2010г. до ЕТ „Н.-Ч.Н.“ – Перник за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на К.В.Е. – Т., като не са
приложени доказателства същото да е било връчено.
На
28.10.2011г. са изпратени запорни съобщения до „Банка Пиреос България“ АД за
двамата длъжници/ ищците по делото/, а на 19.08.2014г. до „Уникредит Булбанк“
АД/лист 168 и 169 от изп.дело/.
С
Постановление от 08.09.2015г. е прекратено изп.дело № 20097530400983/2009г. на
ЧСИ С.Б.с рег.№ 753 КЧСИ, с район на действие ОС – Перник и същото е изпратено
за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ С.Я., на основание пар.3 от
ЗЧСИ във връзка с постъпила молба от
пълномощника на взискателя „Х.А.Р.Б.“ ООД/с предишно наименование „Хипо
Алпе-Адриа-Лизинг“ ООД/.
С
Постановление от 10.09.2015г. е образувано изпълнително производство по изп.дело № 20158440403197 по описа на ЧСИ С.Я., рег.№
844 на КЧСИ, с район на действие СГС.
Извършени
са редица изпълнителни действия по отношение на дружеството длъжник, което не е
страна по настоящото дело.
С
разпореждане от 08.08.2017г. по изп.дело № 20158440403197 по описа на ЧСИ С.Я.
/лист 234 от изп.дело/ е разпоредено да се извърши справка в Търговския
регистър за притежавани от длъжника дружествени дялове и/или акции от
длъжниците и е разпоредено налагането на запор върху банковите сметки на
длъжника, открити в „Токуда Банк“ АД, без да се сочи по отношение на кой от
длъжниците се налага запора, като по делото няма данни да са изпращани запорни
съобщения до „Токуда Банк“ АД.
С
молба с вх.№ 009146/20.02.2018г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител
да извърши справки в НОИ за регистрирани трудови договори на ищците и в случай,
че се установи наличието на такива, да бъдат наложени запори върху трудовите им
възнаграждения; да направи справка в регистъра на БНБ за банковите сметки и
сейфовете, открити на името на длъжниците-физически лица/ищците/ и при
наличието на такива да наложи запор върху тях; да провери собствеността и да
наложи възбрана върху описан в молбата недвижим имот, тяхна собственост.
Изготвени
са поисканите справки от ЧСИ, като въз основа на разпореждане от 09.03.2018г.
на съдебния изпълнител е наложен запор върху банковите сметки на М.В.Т. в
„Първа инвестиционна банка“ АД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Банка Пиреос България“
АД, „Обединена българска банка“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Централна кооперативна
банка“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД, до които са изпратени запорни съобщения на
13.03.2018г., като е наложен и запор върху банковите сметки на К.В.Е., открити
в „Централна кооперативна банка“ АД и „Банка Пиреос България“ АД.
С
разпореждане от 16.07.2019г. на помощник-частен съдебен изпълнител при ЧСИ С.Я.
е разпоредено извършване на справки в регистрите на БНБ и НОИ, както и
налагането на запор на банковите сметки на длъжника К.В.Е., открити в „Банка
ДСК“ ЕАД, като на 16.07.2019г. е изпратено запорно съобщение
С
оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл.439 ал.1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, а съобразно
разпоредбата
на чл.439
ал.2 от ГПК, предявеният иск може да се основава само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Нормата има процесуален характер и визираните
предпоставки обуславят допустимостта на производството, в какъвто смисъл е и
определение № 313/25.03.2011г. по ч.т.д. № 157/2011г. на ВКС, II т.о. Наличието
на нововъзникнал факт е условие за допустимост на оспорването, а въпрос по
съществото на спора е рефлектира ли този факт върху съществуването,
изискуемостта, принадлежността или размера на изпълняемото право.
Въз основа на тези съображения и при
положение, че в исковата молба ищците изрично са се позовали на изтекла по силата на закона давност, то така предявения иск по чл.439 от ГПК е допустим, тъй като ищците-длъжници имат интерес да установят погасяването на вземането по давност, след като кредиторът разполага с изпълнителен титул, въз основа на който се
осъществява принудителното изпълнение.
В
конкретния случай ищците се позовават на изтичане на предвидения в разпоредбата
на чл.433
ал.1 т.8 ГПК срок от последното валидно изпълнително действие: изпращането
на 19.08.2014г. на запорни съобщения за двамата длъжници – физически лица, до
„Уникредит Булбанк“ АД по първоначално образуваното изп.дело № 20097530400983
на ЧСИ С.Б.с рег.№ 753 КЧСИ, с район на действие ОС – Перник, прекратено с
Постановление от 08.09.2015г. и изпратено за продължаване на изпълнителните
действия на ЧСИ С.Я., на основание пар.3 от ЗЧСИ, а в условията на евентуалност:
от датата на образуване на новото изп.дело № 20158440403197 по описа на ЧСИ С.Я.,
рег.№ 844 на КЧСИ, с район на действие СГС – 10.09.2015г., и настъпила перемпция по новото
изпълнително дело, на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, както и на изтичане на
давностния срок за вземането.
С
оглед характера на предявения иск, а именно отрицателен установителен, с който
се иска съдебно установяване на несъществуването в полза на ответника на
вземане, предмет на образувано производство за принудително събиране, доказателствената
тежест се носи от ищците.
Съгласно
приетото в т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС,
изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, на основание
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, когато в рамките на образувано дело пред съдебен
изпълнител не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две
години, като съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти. В същото тълкувателно решение е прието, че без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече
от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Всички
предприети изпълнителни действия след прекратяването на производството по
изпълнителното дело се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните
действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети
лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица
плащания.
При
съобразяване на приетото в посоченото тълкувателно решение, съдът намира, че
предявеният от ищците иск се явява основателен. От доказателствата по делото се
установи, че последното, прекъсващо давността изпълнително действие, спрямо тях,
е изпращането на 19.08.2014г. на запорни съобщения за двамата длъжници до
„Уникредит Булбанк“ АД по първоначално образуваното изп.дело №
20097530400983/2009г. на ЧСИ С.Б.с рег.№ 753 КЧСИ, с район на действие ОС –
Перник.
Основателни
са възраженията на ищците, че няма доказателства да са наложени запори върху
банковите им сметки в „Токуда Банк“ АД въз основа на разпореждането от
08.08.2017г. по изп.дело № 20158440403197 по описа на ЧСИ С.Я. /лист 234 от
изп.дело/, тъй като липсват приложени запорни съобщения, а и в самото
разпореждане не е посочено по отношение на кой от длъжниците е наложен запор.
Доколкото
след приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС, на 10.09.2015г. е образувано ново изп.дело № 20158440403197 по
описа на ЧСИ С.Я., рег.№ 844 на КЧСИ, с район на действие СГС, по което спрямо
ищците – длъжници по изпълнителното дело, не са предприемани същински изпълнителни
действия в продължение на две години, а образуването на изпълнително дело не
представлява предприемане на изпълнително действие, съдът намира, че производството
по новообразуваното изпълнително дело по отношение на двамата ищци е прекратено
по силата на закона, на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, считано от 11.09.2017г.,
предвид разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 3/28.03.2023г. по т.д.№
3/2020г. на ОСГТК на ВКС, а всички предприети след прекратяване на изпълнителното
производство изпълнителни действия се обезсилват по право.
От
образуване на новото изпълнително дело до прекратяването му на основание чл.433
ал.1 т.8 от ГПК, започналата да тече погасителна давност за вземането по изпълнителните
листи не е прекъсвана посредством извършването на същински изпълнителни
действия, а извършените след прекратяването по силата на закона на делото
изпълнителни действия се обезсилват. В случая, от образуване на новото изпълнително
дело – 10.09.2015г. до 10.09.2020г. - дата, предхождаща датата на предявяване
на иска, петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД за процесното вземане е изтекла,
което препятства възможността на ответника да претендира изпълнение по
принудителен ред.
Изпълнителното
производство по силата на закона е било перемирано спрямо ищците на 11.09.2017г.,
като дотогава по отношение на тях освен извършване на справки и изпращане на
съобщения за новообразуваното изпълнително дело, не са извършвани каквито и да
било изпълнителни действия, а съгласно чл.125 ал.1 от ЗЗД, прекъсването и
спирането на давността срещу един солидарен длъжник/„Щастлива звезда -Т. с-ие“
СД/ не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници. Макар и да касаят
давността между солидарните длъжници, тези доводи следва да намерят приложение
и при преценката дали е изтекъл срока по чл.433
ал.1 т.8 от ГПК, поради което и предприемането на действия спрямо дружеството-длъжник,
не препятства течението на срока спрямо ищците.
В
подкрепа на този извод е и процесуалната уредба на солидарността, тъй като
както в общия исков процес, така и в изпълнителния процес, като вид граждански
процес, солидарните длъжници са обикновени другари. Техните действия и
действията спрямо всеки от тях нито вредят, нито ползват останалите с
изключение на обстоятелството, че удовлетворяването на взискателя от един от
солидарните длъжници има погасителен ефект и за останалите, по аргумент от чл.123
ал.1 изр.1 от ЗЗД, поради което липсата на изпълнителни действия по
отношение на единия солидарен длъжник води и до изтичане на срока спрямо него.
Поради
изложеното, съдът намира, че вземането се явява погасено по давност и сумата по
същото не се дължи от ищците, като с погасяване на главното задължение се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, поради което и
предявения иск се явява основателен.
Предвид
изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски, съдът намира,
че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците, на основание чл.78
ал.1 от ГПК, сумата в размер общо на 3307,29лв., от които: сумата от 1007,29лв.,
представляваща направени по делото разноски за държавна такса и сумата в размер
на 2300лв. - заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение, доколкото
минималния размер на адвокатското възнаграждение, дължимо от всеки един от
ищците не надвишава минималния размер, определен по реда на чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поради което и неоснователни се явяват възраженията на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от М.В.Т.,
ЕГН **********,*** и К.В.Е., ЕГН **********,***, срещу „Х.Б.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** /с предишно наименование „Х.А.Р.Б.“ ЕООД/,
иск с правно основание чл.439 от ГПК, че ищците не дължат солидарно на
ответника сумата от 11 152,68 евро, представляваща частично вземане -
главница по Запис на заповед, издадена на 24.03.2008г. по ч.гр.д.№ 2305/2009г.
по описа на РС - Перник и сумата от 1722,83 евро, представляваща частично
вземане - главница по Запис на заповед, издадена на 24.03.2008г. по ч.гр.д.№ 2303/2009 г. по описа на РС -
Перник, по които са издадени изпълнителни листи от 02.09.2009г., въз основа на
които е образувано изпълнително дело № 20158440403197 по описа на ЧСИ С.Я., рег.
№ 844 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, поради погасяване на
вземанията по давност.
ОСЪЖДА „Х.Б.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.В.Т., ЕГН **********,*** и К.В.Е., ЕГН
**********,***, сумата от 3307,29лв.,
представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок
от получаване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: