Р Е Ш Е Н И Е
№ ІV-41 година 11.05.2018 град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, четвърти
граждански въззивен състав
На
двадесет и трети април две хиляди и осемнадесета година
в открито
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
2.ДИМАНА КИРЯЗОВА-ВЪЛКОВА
Секретар Ваня Димитрова
като разгледа докладваното
от съдията УЗУНОВА
въззивно гражданско дело
номер 1332 по описа за 2017 година ,за
да се произнесе,взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Делото е образувано по повод подадена въззивна
жалба от Д.Д.Д. чрез пълномощника му адв.Х.М. против Решение № 69/19.05.2017г.постановено от
Районен съд – гр.Несебър по гр.д.№
914/2016г. по описа на същия съд ,с което съдът Е ПРОГЛАСИЛ нищожността на сключения на 21.08.2014 г. договор
за замяна на недвижими имоти между „Кристи плюс" ООД с ЕИК -********* и
"Варна Инвест България" ООД с ЕИК203145316, обективиран в
Нотариален акт № 8 т.2 рег.№2195 дело № 171 от 21.08.2014 г. на нотариус Елена
Дионисова - per. № 190 на НК, действаща в района
на PC Варна, вписан под вх. Per. № 18378, дв.вх.рег.№
18179, акт № 166 т.47 дело№9871 от 21.08.2014 г. при Сл.Вп.
при PC Варна и под вх.рег. № 7568, дв.вх.рег.№ 7487 акт №196 т.24
дело № 4357 от 2.08.2014 г. при СВ при PC Несебър, на осн.чл.26 ал.1
предл. 1-во от ЗЗД, във връзка с чл. 289 и чл. 302 от ТЗ и чл. чл. 26 ал.2
предл.2-ро от ЗЗД, във вр. с чл.301 от ТЗ
и е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "Варна Инвест
България" ООД с ЕИК- *********, с управител Андрий Корочанский. , гражданин на
Украйна, роден на ***г. и Д.Д.Д., че „Кристи плюс“ ЕООД, представлявано от
едноличния собственик и управител Олег Петрович Трубников, гражданин
на Руската федерация, роден на ***г., СССР
е собственик на празно дворно място в село
Равда, съставляващо урегулиран поземлен имот ХХІІІ-460 кв.22 Б по плана на с.Равда, община
Несебър, към 2011 г. с площ от 680 кв.м., при граници по документ за собственост
— улица, УПИ ХХІІ-460 и УПИ ХХІV-460 ,заснет като ПИ с идентификатор №
61056.502.429, по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Равда,
трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -
ниско застрояване /до 10 м/, с площ от 695 кв.м., при съседи,описани подробно в
диспозитива на съдебното решение.
Във въззивната жалба се излагат съображения
за незаконосъобразност,неправилност и необоснованост на постановеното
първоинстанционно решение. Сочи се,че ищецът е
атакувал две сделки,с искане за констатиране на тяхната нищожност и признаване
правото на собственост на ищеца върху процесния недвижим имот,находящ се в
с.Равда,община Несебър.По отношене на сделка №1 /сключена между ищеца „Кристи плюс“ЕООД
и ответника „Варна Инвест България“ЕООД- замяна на недвижими имоти се излага в
жалбата,че съдът е очертал броя на твърдените от ищеца основания за нищожност
на сделката /стр.6 последен абзац/- липса на съгласие на действителния
собственик,недобросъвестност на приобретателя,противоречие с добрите
нрави,липса на еквивалентност на престациите,липса на основание,противоречие
със закона. По отношение на твърдяното основание- липса на основание,съдът
изрично е приел,че същото не е налице,т.е.че твърдението на ищеца е
неоснователно.По отношение на твърдените основания противоречие с добрите нрави
и липса на еквивалентност на престациите/второто в практиката се идентифицира и
причислява към противоречие с добрите нрави/,въззивникът счита,че не е ясно
какво е приел районният съд,защото съдът е обследвал твърденията на
ищеца,цитирал е практика на ВКС,но не е посочил какво приема в настоящия
случай.Според въззивника се налага извод,че липсва произнасяне на съда по това
твърдение на ищеца. Счита,че в светлината на цитираната съдебна практика и
предвид чл.9 ЗЗД,в настоящия случай не е налице противоречие с добрите нрави,не
може да се приеме,че насрещната престация в настоящия случай на практика може
да се приравни на липса на престация/какъвто критерий и съдържание въвежда
цитираното решение на ВКС/,а следва да се има и предвид,че става въпрос за
сделка между свързани лица. Намира,че от обжалваното решение не става ясно
разграничението в мотивите на съда/което е съществено нарушение на
съдопроизводствените правила/ относно твърдяните оснвования – липса на
съгласие,недобросъвестност на приобретателя и противоречие със закона. Все
пак,съдът приема,че е налице липса на съгласие,поради недобросъвестност,като
аргументи за това се извеждат от приключилото съдебно производство по иска по
чл.29 от ЗТР. Същият извод на съда обаче противоречи на правилното прилагане
както на чл.26 ЗЗД,така и на ЗТР и последиците от решението по чл.29
ЗТР.Въззивникът счита,че така сключената сделка №1/замяна/ е действителна и
вещно транслативният ефект е настъпил.Към момента на сключването и страните са
били представлявани от лица с представителна власт,при спазване на законовите
изисквания ,като по този начин всяка от страните по нея е придобила правото на
собственост върху заменения и недвижим имот.Това е така,защото и двете страни
по нотариалния акт за замяна са представлявани от законните си представители
,вписани в ТР.Сделката за замяна е сключена на 21.08.2014г. и е вписана на
същата дата в СВ-Несебър.Исковата молба за отмяна на вписването на Андрий
Корочанский като управител и съдружник на „Кристи плюс“ООД е подадена в БОС на
07.08.2014г.,но по делото не са представени доказателства кога същата е връчена
на г-н Корочанский и съответно по този начин не се установява недобросъвестност
от страна на същия към момента на сключване на процесната сделка за замяна. Още
повече,че от обясненията на св.Димитрова/адвокат на Олег Трубников/ към момента
на завеждане на иска по ЗТР/,исковата молба е връчена на „Кристи
плюс“ООД/представлявано тогава от Корочанский/ по реда на чл.50 ГПК/чрез
залепване/ на адреса на ищеца Олег Трубников-т.е. не се установява знание лично
от Корочанский. В допълнение във въззивната жалба се прави довод,че дори съдът
да приеме,че Корочанский е действал без надлежна представителна власт,то
неговите действия са били потвърдени от търговеца/ищеца/,по смисъла на чл.301 ТЗ.Сделката за замяна е сключена на 21.08.2014г.,а исковата молба за
обявяването и за нищожна е предавена в
НРС на 28.10.2014г.-т.е.два месеца по-късно.След като ищецът твърди,че от края
на юли е научил за настъпилите обстоятелства по неговата партида в ТР и че е
уведомил нотариусите с район на действие района на НРС,не става ясно защо е
предявил иск за нищожност на сделката за замяна повече от два месеца
по-късно.Нормата на чл.301 ТЗ създава оборима презумпция за потвърждаване на
действията без представителна власт и за да се обори същата,законът изисква
позоваващият се на действия,извършени без представителна власт,да установи,че
ВЕДНАГА след узнаване на действието се е противопоставил.Противопоставянето
като юридически факт по чл.301 ТЗ следва да се осъществи пред и спрямо третата
страна,пред която са извършени действията,че същите са извършени без
представителна власт.По делото обаче няма данни и не се твърди,че ответникът
„Варна Инвест България“ ООД е бил веднага и незабавно уведомен за такова
противопоставяне.Изминали са повече от два месеца между вписването на сделката
за замяна,което е станало известно на ищеца веднага,по негови думи,а и като се
има предвид оповестителния ефект на вписването на самата сделка и завеждането
на иск за нищожност на сделката в НРС/недопустим/ който факт не е ясно кога е
стигнал до знанието на ответното дружество/.Периодът от над два месеца със
сигурност не може да се приеме за попадащ в същината на израза „веднага“ по
смисъла на чл.301 ТЗ.Периодът е твърде дълъг,за да се приеме,че това е
своевременно и незабавно действие.Същевременно липсват данни за това кога
исковата молба по т.д.№375/2014г.по описа на БОС е била връчена на Корочанский и
няма как да се приеме,че към момента на сключване на договора за замяна
страните са действали недобросъвестно с цел да увредят ищеца. По гореизложените
съображения въззивникът счита,че от страна на ищеца не е била оборена
презумпцията на чл.301 ТЗ и същата тогава предполага наличието на потвърждаване
на действията,извършени без представителна власт. Прави довод,че с приетото в
т.3 на ТР №1 от 06.12.2002г.на ВКС по т.д.№1/2002г.,ОСГК,съдът е дал
задължително разяснение за тълкуването на последиците от решението за обявяване
на несъществуващи обстоятелства в регистърното производство.Никъде в
закона-напр.чл.141 ал.6 ТЗ,чл.8 от ЗТР или други разпоредби не се предвижда,че
успешно проведеният иск по чл.29 ЗТР води и до последицата липса на
представителна власт и/или съгласие за сключване на сделки до влизане в сила на
решението.Същевременно,видно от нотариалния акт за извършване на процесната
замяна наличието на съгласие за сключване на сделкат недвусмислено се
установява и от заявената воля за наличието на съгласие за нейното сключване.
Посочва,че горните възражения изобщо не са обсъдени от първоинстанционния
съд,нито са споменати в мотивите му,което също е съществено процесуално
нарушение.Относно основанието- противоречие със закона съдът приема твърдението
на ищеца за основателно,с мотивите,че сделката е сключена в противоречие с
чл.289 и чл.302 ТЗ. Въззивникът счита,че в обжалваното решение съдът явно не е
съобразил фактическата обстановка и приложното поле на тези две норми,във вр.с
чл.26 ал.1 предл.второ ЗЗД.Прави се довод,че за да се приложат тези
разпоредби,хипотезата на чл.289 ТЗ изисква наличието на валидно сключена
сделка,при която дадена страна да злоупотреби с придобитите по тази сделка
права,упражнявайки ги единствено с намерение да увреди другата страна.С нормата
се регламентира превратното увреждащо упражняване на права по валидна
сделка,т.е.правомерността на отношенията,които се създават от страна по
действителна сделка,която упражнява правата си единствено с цел да нанесе вреда
на другата страна.Успешното позоваване на чл.289 ТЗ в даден правен спор в
исково производство ще доведе до правна последица-обявяване за недействително
на правоотношението,което се е създало или се цели да се създаде като се
упражнява валидно възникнало и съществуващо право по валидно възникнала
действителна сделка.Следователно,няма да се засегне действителността на
сделката и на придобитите с нея права,а евентуалните последици от превратното
увреждащо упражняване на съществуващи права.Настоящият правен спор относно
сделка №1/замяната/ касае действителността на самата сделка и то,предвид
изложените в исковата молба твърдения за факти и обстоятелства-валидността на
сключването и настъпването на правните последици от сделката/придобиване на
права и вещно-транслативния ефект/-Ето защо се прави довод,че твърдението на
ищеца и прието от съда противоречие със закона по см.на чл.26 ал.1 ЗЗД вр.с
чл.289 ТЗ се явява недоказано и неоснователно,съответно и неправилно относно
решението на съда.
Относно сделка №2- покупко-продажба от първия ответник
„Варна Инвест България“ЕООД и втория ответник Д.Д. се излагат оплаквания,че
съдът е приел,макар и отново с неясна и непоследователна логика,че тази сделка
също не е породила правно действие,поради нищожността на предходната сделка.
Въззивникът сочи,че доколкото счита,че предходната сделка е действителна и
решението на съда е неправилно,то решението относно сделка №2 също е
неправилно. Предвид действителността на сделка №1,сделка №2 също е
действителна. Сочи,че следва да бъде взето предвид обстоятелството,че исковата
молба е вписана след извършването на сделка №2 поради което придобитите от
втория ответник права са противопоставими на ищеца.Необяснимо защо съдът е
приел,че вторият ответник Д.Д. също е недобросъвестен,като аргументи за този си
извод черпи от събраните гласни и писмени доказателства.За да е налице
недобросъвестност обаче за втория ответник,то той следва да е знаел,че е налице
спор за собствеността/вписана искова молба/.Посочените от съда доказателства
сочат единствено,че вторият ответник е преговарял и придобил собствеността
преди вписване на исковата молба,но не сочат че е знаел за наличието на спор
между Корочанский и Трубников. Ето защо изводът на съда относно
недобросъвестност на втория ответник не е обоснован със събраните по делото
доказателства.Изтъква,че спрямо сделка №2 не са въведени твърдения за нищожност
на същите основания,като за сделка №1 –съдът не е сезиран с такъв спор.
Решението на НРС е оспорено и в частта за разноските,като се посочва,че съдът
неправилно е приел,че правната и фактическа сложност на делото обосновават
завишение до 1000 лева на адвокатския хонорар,а освен това е присъдил разноски
за двама адвокати,в разрез с разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК.Моли за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на решение от въззивния съд,с което
исковете да бъдат отхвърлени изцяло,респ.-да бъдат отхвърлени спрямо втория
ответник,да се уважи жалбата в частта за разноските, претендира разноски,няма доказателствени
искания.
В отговора на въззивната жалба
пълномощниците на ищеца „Кристи плюс“ЕООД са изразили становище,че решението на
НРС е правилно,законосъобразно и обосновано,като същото следва да се потвърди,а
въззивната жалба да се остави без уважение.Счита,че строго формално от
процесуална гледна точка съдът не дължи произнасяне по всички евентуални
искове,а само по отношение на този,който смята за основателен.Ето защо не са
налице твърдените от въззивника процесуални нарушения,защото съдът е изпълнил
задължението си да се произнесе по предявения от ищеца главен иск.Посочва,че
при изброяването на основанията за нищожност на сделка №1 въззивникът неволно
или умишлено е изброил шест основания,а не четири- колкото са били заявени от
ищеца,като изначално неправилно е възприел и интерпретирал всеки от предявените
искове и съответния им фактически състав. Относно възражението за липса на
произнасяне на съда по претенцията за противоречие на сделката с добрите
нрави,изразяващо се в конкретния случай в липса на еквивалентност на
престациите,съдът не дължи произнасяне по този евентуален иск,тъй като е уважил
главния иск.Налице е формирана воля на съда по този иск,независимо от това
колко точно и прецизно е изразена,по делото са били събрани доказателства
подкрепящи твърдението за нееквивалентност на престациите и в този смисъл,дори
да е налице процесуално нарушение при разглеждането на този иск,то не е от
естество да повлияе върху правилността на решението. Неправилно е интерпретиран
фактическият състав на предявените искове в т.3 на въззивната жалба,като се сочи,че
предявеният и уважен главен иск е с правно основание чл.26 ал.2 предл.второ ЗЗД
вр.с чл.301 ТЗ,за уважаването на който се изисква доказване на липса на валидно
учредена представителна власт от формално вписания като управител на „Кристи
плюс“ООД Корочанский,липса на съгласие на действителния собственик и
представляващия дружеството Олег Трубников,както и установяване
недобросъвестност на приобретателя. Последното е необходимо,предвид
обстоятелството,че по време на процесната сделка управител на „Кристи плюс“ООД
е бил Корочанский,който е заличен въз основа на съдебно решение по иск по чл.29
ЗТР.Това последващо заличаване няма обратно действие,освен за недобросъвестни
лица и затова е било необходимо да се обори презумпцията за добросъвестност на
приобретателя по чл.10 ЗТР. При това положение,целият фактически състав включва
както установяване на липса на съгласие на действителния собственик и
управител,така и недобросъвестността на приобретателя „Варна Инвест
България“ООД. За последното събраните доказателства следва да се разглеждат не
поотделно,а като съвкупност и в хронология,защото само тогава водят до правдив
и точен извод за твърдяната и установена от ищеца недобросъвестност. Съдът е
следвал тези процесуални правила,съобразил е хронологичния ред на събитията и е
стигнал до точен и обоснован извод за нищожността на първата сделка. Трубников
в нито един момент след узнаване за неправомерните действия на Корочанский не е
бездействал и не може да се направи извод за потвърждаване действията на
последия,в какъвто смисъл твърди ответникът Д..Твърдението на пасивно поведение
на Трубников е невярно,защото във всеки един момент след узнаването същият
лично и чрез трети лица е предприел поредицата от действия,изложени в исковата
молба и писмените бележки.Поради това твърдението,че не е оборена презумпцията
на чл.301 ТЗ е несъстоятелно и лишено от правна и фактическа логика. По
възражението по т.4 на въззивната жалба се изтъква,че абсолютно правилно съдът
е приложил нормите на чл.289 и чл.302 ТЗ.Възражението на ответника е направено
изолирано от всички събрани доказателства и установени факти и връзки между
тях,така и при неотчитане на поредицата от правни действия,извършени от
Корочанский при и по повод сделка №1.Анализът на фактическата обстановка следва
да започне още от неправомерното вписване на Корочанский като съдружник и
управител на „Кристи плюс“ООД/и знанието му за това/,последващото учредяване на
„Варна Инвест България“ООД/с участието на Корочанский/,сделка №1,извършена от
Корочанский като представител на двете страни заменители,респ.при знание на
„Варна Инвест България“ООД за нелегитимно учредена представителна власт на
Корочанский,сделка №2 и опита за последваща продажба на имота. Като е
преценил,че сделка №1 е извършена от „Варна Инвест България“ООД чрез
Корочанский единствено и само с цел увреждане на интересите на „Кристи плюс“ООД
съдът е стигнал до правилен фактически извод и е приложил точно съответните
правни норми.
Относно сделка №2 се сочи,че
правилно и законосъобразно съдът е приел,че след като сделка №1 е нищожна,то
сделка №2 не може да породи вещно-правно действие.Предвид горното,ирелевантно
се явява обстоятелството,че исковата молба е била вписана след извършване на
сделка №2.Макар да са налице индиции за недобросъвестност на втория ответник Д.,тъй
като не е в предмета на доказване,с оглед предявените претенции,съдът не дължи
анализ и мотивиране дали има такава недобросъвестност или не.Ето защо всички
аргументи в жалбата за пороци на решението в тази насока въззиваемата страна
счита за неоснователни. По отношение на присъдените разноски се сочи,че
присъденият хонорар е справедлив и съответен на фактическата и правна сложност
на делото.Съдът е съобразил тези обстоятелства,а не броя на адвокатите. Няма
доказателствени искания,претендира разноски. Моли решението на НРС да се
потвърди изцяло.
В съдебно заседание въззивникът Д.
се представлява от адв.М.,който поддържа въззивната жалба и настоява за уважаването
и.Претендира разноски,няма доказателствени искания.
В съдебно заседание въззиваемите
дружества не се представляват,нямат доказателствени искания.
Пред НРС ищецът „Кристи
плюс“ЕООД е предявил срещу ответника
„Варна инвест България“ ООД установителен иск за прогласяване нищожността на сключения на
21.08.2014 г. договор за замяна на
недвижими имоти между „Кристи плюс" ООД с ЕИК -********* и "Варна
Инвест България" ООД с ЕИК203145316, обективиран в Нотариален акт № 8
т.2 рег.№2195 дело № 171 от 21.08.2014 г. на нотариус Елена Дионисова - per. №
190 на НК, действаща в района на PC Варна, вписан под
вх. Per. № 18378, дв.вх.рег.№ 18179, акт № 166 т.47 дело№9871 от
21.08.2014 г. при Сл.Вп. при PC Варна и под вх.рег. № 7568,
дв.вх.рег.№ 7487 акт №196 т.24 дело № 4357 от 2.08.2014 г. при СВ при PC Несебър,на
няколко,заявени при условията на евентуалност основания,а именно:
1.чл.26 ал.2 предл.второ ЗЗД вр.с чл.301 ТЗ- при липса на
съгласие,с твърдения за липса на надлежна представителна власт на представляващия
ищцовото дружество - Андрий Корочанский и липса на съгласие от действителния
собственик и представляващ дружеството –Олег Трубников и с участието на
недобросъвестния приобретател „Варна Инвест България“ООД. Наведени са
твърдения,че вписаните обстоятелства,в това число и приемането на Андрий
Корочанский за съдружник и избора му за управител на дружеството-ищец са
несъществуващи от самото им вписване,а приключилото съдебно производство по
чл.29 ЗТР установява,че Олег Трубников не се е подписвал и не е присъствал на
това ОС.
2.чл.26 ал.1 предл.второ ЗЗД- замяната е извършена в противоречие
с добрите нрави,при твърдения за значителна нееквивалентност на насрещните
престации – имотът в с.Детелина община Долни Чифлик е с пазарна стойност не
повече от 4 000 евро,а имотът в с.Равда- с пазарна стойност не по-малко от
120 000 евро.
3.чл.26 ал.2
предл.четвърто ЗЗД- липса на основание,при
твърдения,че търговските дружества функционират с цел печалба,а в конкретния
случай в резултат на сключването на оспорения договор за замяна е формирана
загуба за ищцовото дружество.
4.чл.26 ал.1 предл.първо ЗЗД във вр.с чл.289 и чл.302 ТЗ – противоречие
със закона, при твърдения,че нормата на чл.289 ТЗ забранява упражняване на
права по търговски сделки,целящи увреждане на другата страна,а в случая
ответното дружество е извършило замяната с имота на ищцовото дружество
единствено с цел увреждане на последното,при знание за нищожното вписване на
мнимия съдружник и управител Андрий Корочанский.Твърди се противоречие и с
чл.302 ТЗ,тъй като не е положена дължимата грижа на добър търговец при
сключване и изпълнение на търговските сделки,защото със сделката е
облагодетелствано неправомерно ответното дружество,а е увредено ищцовото
дружество.
Предявени са и обективно
и субективно съединени положителни установителни искове за собственост с правно
основание чл.124 ал.1 ГПК,с които ищецът претендира да бъде прието за установено спрямо двамата
ответници –„Варна Инвест България“ООД и Д.Д.Д., че „Кристи плюс“ЕООД е собственик на процесния недвижим имот. По
отношение на първия ответник „Варна Инвест България“ООД се твърди,че той не е
придобил правото на собственост по силата на сключения договор за замяна,тъй
като същият е нищожен,а по отношение на втория ответник-Д.Д.,че не е придобил
правото на собственост,тъй като продавачът по сделката /покупко-продажба/
„Варна Инвест България“ООД не е
собственик и не може да прехвърли повече права,отколкото има.
Исковата молба е
оставена без движение от въззивната инстанция,с указания ищецът да внесе уточнение
кой от предявените искове за прогласяване нищожността на договора за замяна е
главен,кои са предявените при условията на евентуалност искове и в каква
поредност,както и да обоснове правния си интерес от предявяване на положителни
установителни искове за собственост по чл.124 ал.1 ГПК и да заяви твърдения
относно основанието,на което твърди,че е собственик на процесния недвижим имот.
В законоустановения срок
нередовностите на исковата молба са отстранени,като ищецът е депозирал
уточнение на исковата молба,в което е посочил,че предявеният главен иск е този
с правно основание чл.26 ал.2 предл.второ ЗЗД вр.с чл.301 ТЗ- при липса на съгласие,а предявените при
условията на евентуалност три иска са в следната поредност: 1. Искът с правно
основание чл.26 ал.1 предл.второ ЗЗД- замяната е извършена в противоречие с добрите нрави,2.искът с правно основание чл.26 ал.2 предл.четвърто ЗЗД- замяната е
извършена при липса на основание и
3.искът с правно основание чл.26 ал.1 предл.първо ЗЗД във вр.с чл.289 и чл.302 ТЗ – замяната е извършена при противоречие
със закона. По отношение на
установителните искове за собственост е внесено уточнение,че ищецът твърди,че е
собственик на имота на основание нотариален акт за покупко-продажба №70 т.VІІ
рег.№6505 дело №173 от 21.09.2011г.на нотариус Мария Бакърджиева,ответникът
„Варна Инвест България“ООД не могъл да придобие собствеността върху имота,тъй като договорът
за замяна е нищожен,а ответникът Д.Д.Д. не придобил право на собственост,защото
продажбата след нищожната замяна няма
вещно-прехвърлителен ефект.
На ответниците е
предоставена възможност от съда да изразят становище по уточнението на исковата
молба,като становище е постъпило само от въззивника Д.. Възраженията му,че
нередовностите не са отстранени не се споделят от настоящата инстанция.
Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства след
уточнението.
При служебната проверка по реда
на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и
частично допустим съдебен акт. Съображенията си за частична недопустимост на
решението на НРС ще бъдат изложени при обсъждане на оплакванията на
въззивника,че районният съд е разгледал всички заявени от ищеца основания за нищожност
на договора за замяна.
По оплакванията във въззивната
жалба съдът намери следното:
Неоснователни са
оплакванията на въззивника,че ищецът е поискал прогласяването на нищожността на
двете сделки- договорът за замяна/сделка №1/ и договорът за продажба/сделка
№2/. По отношение на втората сделка- договор за продажба,сключен между „Варна
Инвест България“ООД и въззивникът Д.Д.Д.,няма предявен иск за прогласяване на
нищожност.
НРС в мотивите на
решението си е изложил съждения по всички заявени от ищеца основания за нищожност
на договора за замяна, макар да е бил сезиран с искови претенции,заявени при
условията на евентуалност,в горепосочената поредност. Неоснователни са оплакванията на
въззивника,че от мотивите на решението на НРС не става ясно на кое от заявените
основания съдът е приел,че договорът за замяна е нищожен. Съдът е изложил съжденията си по заявените основания,като е
приел за неоснователни твърденията на ищеца,че договорът за замяна е нищожен
поради липса на основание/втората
евентуална искова претенция по чл.26 ал.2 предл.четвърто ЗЗД/ и поради
противоречие с добрите нрави/първата евентуална искова претенция по чл.26
ал.1 предл.второ ЗЗД/ .
НРС е приел,че искът е
основателен и доказан на останалите две заявени в исковата молба основания- първото,което
ищецът е заявил, че е главната му искова претенция- по чл.26 ал.2 предл.второ ЗЗД вр.с чл.301 ТЗ- при липса на съгласие, с твърдения за липса на надлежна представителна
власт на представляващия ищцовото дружество - Андрий Корочанский и последното, заявено като трети евентуален
иск за нищожност по чл.26 ал.1 предл.първо ЗЗД във вр.с чл.289
и чл.302 ТЗ – противоречие със
закона. БОС намира,че няма
противоречие и неяснота в мотивите,а волята на съда е ясно изразена и е
намерила адекватно отражение във формирания диспозитив,в който са посочени и двете основания,на които НРС е приел,че
договорът за замяна е нищожен. Макар в мотивите на решението НРС да е изложил
своите съображения за неоснователност на евентуалните искове,на останалите две заявени
основания,не е формулиран отхвърлителен диспозитив по тях в съдебното решение.
Основателно е
оплакването на въззивника обаче за това,че НРС е разгледал всички заявени
основания за нищожност като кумулативни,а не при условията на
евентуалност,както е поискал ищецът и както е приел районният съд в доклада и
мотивите на решението си. При предявени
при условията на евентуалност искови претенции,съдът дължи произнасяне първо по главния иск и само ако го отхвърли,пристъпва
последователно към разглеждане на евентуалните искове,в поредността им,заявена
от ищеца и в случай,че уважи някой от евентуалните искове,не пристъпва към
разглеждане на следващите.
В случая НРС е разгледал
предявеният главен иск- за
установяване нищожността на процесния договор за замяна на основание чл.26 ал.2
предл.второ ЗЗД вр.с чл.301 ТЗ,намерил го е за основателен и го е уважил, поради
което не са били налице процесуалните предпоставки за разглеждане на
предявените при условията на евентуалност останали три искови претенции.
Евентуалните искове се считат за предявени,в посочената от ищеца поредност на
разглеждането им, само ако главният иск
бъде отхвърлен,а всеки следващ евентуален иск се разглежда от съда,ако бъде
отхвърлен предходният,в поредността,посочена от ищеца в исковата му молба. Произнасянето
на съда и по евентуалните искове,при положение,че е уважен главният иск, представлява основание за обезсилване на
решението в тази му част,тъй като то е равносилно на произнасяне по непредявен
иск,защото не се е сбъднало условието за разглеждането на евентуалния иск от
съда.
В диспозитива на
решението обаче,както се посочи по-горе, липсва произнасяне чрез отхвърлителен
диспозитив по неоснователността на двата евентуални иска с правно основание
чл.26 ал.2 предл.четвърто ЗЗД и с правно
основание чл.26 ал.1 предл.второ ЗЗД.,поради което и въззивната инстанция намира,че
няма основание за обезсилване на решението в тази му част,тъй като независимо
от изложените мотиви,отхвърлителен диспозитив по тези два евентуални иска не е формиран. По отношение на
третия евентуален иск с правно
основание чл.26 ал.1 предл.първо ЗЗД във
вр.с чл.289 и чл.302 ТЗ – противоречие
със закона са изложени мотиви за основателността му и е формиран диспозитив
в съдебното решение, наред с тези за основателността на главния иск, поради което въззивният съд счита,че
решението на НРС в тази му част следва да бъде обезсилено, ако бъдат споделени от
въззивната инстанция изводите на НРС за основателност и доказаност на главния
иск или бъде уважена някоя от предходните две евентуални искови претенции.
БОС
споделя изцяло мотивите на НРС,довели до крайните му изводи за
основателността на предявения ГЛАВЕН ИСК
за установяване нищожността на договора за замяна – с правно основание чл.26
ал.2 предл.второ ЗЗД вр.с чл.301 ТЗ- при
липса на съгласие и препраща към мотивите в атакуваното решение на
основание чл.272 ГПК.
Неоснователни са доводите на въззивника,че сключената сделка
№1/замяна/ е действителна и вещно транслативният ефект е настъпил,защото към
момента на сключването и страните са били представлявани от лица с
представителна власт,при спазване на законовите изисквания. Двете страни по нотариалния акт за замяна са
представлявани от законните си представители,вписани в ТР,като в случая Андрий
Корочанский е представлявал като управител и двете дружества-заменители. Договорът за замяна е сключен на 21.08.2014г.
и е вписан на същата дата в СВ-Несебър. Исковата
молба,предявена от Олег Трубников против „Кристи плюс“ООД за установяване
вписването на несъществуващи обстоятелства,заявени за вписване със заявление А4
от 07.07.2014г. на АВ гр.Варна- решение за приемане на Андрий Корочанский за
съдружник в дружеството,решение за увеличаване на капитала и решение за заличаване
на Олег Трубников като управител и на
вписването на Андрий Корочанский като управител и съдружник на „Кристи плюс“ООД
и сключването на дружествен договор
между двамата е подадена в БОС на
07.08.2014г. тоест,преди сключването на договора за замяна- 31.08.2014г. Въззивният съд намира,че не е от значение за спора
обстоятелството в кой момент
Корочанский е узнал за предявения от Олег Трубников иск по чл.29 ЗТР ЗТРРЮЛНЦ
от 01.01.2018г./,тъй като знанието на
Корочанский за предявения от Трубников иск
не е противопоставимо на третите добросъвестни лица. Предявяването
на иск с правно основание чл.29 ЗТР няма за правна последица забрана или
временно спиране на възможността вписаният в ТР законен представител да
извършва действия и сделки от името и за сметка на дружеството. В случай,че
искът с правно основание чл.29 ЗТР бъде уважен,въз основа на влязлото в сила
решение на съда ще бъдат заличени вписани в Търговския регистър неверни или
несъществуващи обстоятелства,а последиците от заличаването им са уредени в чл. 8 на ЗТР /ЗТРРЮЛНЦ от 01.01.2018г./: "Заличаването
на вписването прекратява занапред действието на вписването". Следователно,до
заличаването на вписването в ТР , вписаните обстоятелства имат действие по
отношение на третите лица,сключили сделки с дружеството и вътрешните
отношения между съдружниците не са им
противопоставими. Съгласно чл.10 ал.1 от ЗТР /ЗТРРЮЛНЦ
от 01.01.2018г./ обаче, само
трети добросъвестни лица могат
да се позоват на вписването,дори ако вписаното обстоятелство не съществува. В
случай,че се установи,че третото лице е
недобросъвестно,то не може да се
ползва от защитата на горецитираните две правни норми.
В случая ищецът е
твърдял,че договорът за замяна е нищожен поради липса на съгласие, защото
„Кристи плюс“ЕООД е било представлявано от лице без надлежна представителна власт – вписаният в
ТР като управител Андрий Корочанский,при липса на съгласие от действителния
собственик на капитала и представляващ дружеството –управителят му Олег
Трубников и с участието на недобросъвестния
приобретател-заменителя „Варна Инвест България“ООД, представлявано от
управителя си Андрий Корочанский. Ответното дружество „Варна Инвест България“ООД, според въззивния съд не може да се ползва от разпоредбата на чл.10 ал.1 ЗТР,тъй като не
е трето добросъвестно лице. Андрий
Корочанский е законен представител- /управител/
на това дружество и е знаел,че са вписани несъществуващи
обстоятелства в ТР по партидата на другата страна по договора за замяна- „Кристи
плюс“ ООД- в това число включването му като съдружник и вписването му като
управител на това търговско дружество. Знанието на Корочанский за
несъществуването на вписаните в ТР обстоятелства по партидата на „Кристи
плюс“ЕООД се установява от мотивите,изложени в съдебното решение по
т.д.№375/2014г.по описа на БОС и потвърждаващото го съдебно решение по в.т.д.№172/2015г.по
описа на БАС. Корочанский е представлявал при сключването на договора за замяна
„Кристи плюс“ ООД като вписан в ТР негов законен представител –управител и
съдружник,макар да му е било известно,че действителният собственик на капитала
и законен представител- Олег Трубников не е правил каквито и да било
волеизявления и не е давал съгласие относно включването на Корочанский като
съдружник и избора му за управител на „Кристи плюс“ООД,нито е давал съгласие за
сключване на процесния договор за замяна. Тъй като недобросъвестността на „Варна
Инвест България“ООД,представлявано от същото лице-управителят Андрий
Корочанский се установява от събраните по делото доказателства,то това трето
лице не може да се позове успешно на действието на вписването на несъществуващите
обстоятелства.
Предвид гореизложеното БОС намери,че
правилно,законосъобразно и обосновано НРС е приел,че главният иск е основателен
и доказан и го е уважил,поради което решението в тази му част следва да бъде
потвърдено. Тъй като въззивният съд споделя изводите на НРС за основателността
на главния иск,то решението на НРС в
частта,с която съдът в диспозитива на решението си се е произнесъл и по
предявеният трети евентуален иск -
по чл.26 ал.1 предл.първо ЗЗД във вр.с чл.289
и чл.302 ТЗ,следва да бъде обезсилено. Въззивният съд не следва да се произнася
и по основателността на останалите два евентуални иска,тъй като споделя извода
на НРС за основателността на главния иск.
По предявените
положителни установителни искове за собственост:
Ищецът твърди,че е
собственик на процесния недвижим имот на основание нотариален акт за
покупко-продажба №70 т.VІІ рег.№6505 дело №173 от 21.09.2011г.на нотариус Мария
Бакърджиева,а ответниците нямат противопоставими му права,тъй като ответникът
„Варна Инвест България“ООД не е станал собственик поради нищожността на
сключения договор за замяна и договорът за покупко-продажба,сключен между него
и ответника Д.Д.Д. няма вещно-прехвърлителен ефект,тъй като продавачът не е
притежавал правото на собственост върху имота,предмет на продажбата.
Предвид извода за основателност
на исковата претенция за нищожността на договора за замяна,сключен между
„Кристи Плюс“ЕООД и „Варна Инвест България“ООД, за съда се налага извод,че
заменителят „Варна Инвест България“ООД не е придобил правото на собственост
върху имота в с.Равда. Последвалата
сделка №2 между "Варна Инвест България“ООД и въззивника Д.Д.Д. с предмет покупко-продажба
на процесния имот в с.Равда е
действителна, но не притежава вещно-прехвърлителен ефект,защото купувачът Д. не
може да придобие правото на собственост,което праводателят му „Варна Инвест
България“ООД не притежава. Договорът за покупко-продажба е действителен
договор, който обаче не поражда вещен ефект по отношение на неговия
приобретател, тъй като действителният собственик на имота /в случая
"Кристи плюс“ЕООД/ не е загубил правото си на собственост. В този смисъл -
Решение № 854 от 29.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 578/2010 г., IV г. о.,
ГК. Купувачът Д.Д. не може да придобие
повече права от своя праводател- " Варна Инвест България“ООД и щом последният не е бил собственик на
имота, то и Д. не е могъл да придобие правото на собственост. Тази последица обаче е в резултат на
обстоятелството, че действителният собственик
„Кристи плюс“ЕООД не е загубил
своите права. В този смисъл е
константната практика на ВКС - Решение № 15/15.01.1980 г. по гр.д. № 2571/1979
г. на І г.о. на ВКС, Определение № 548/28.05.2009 г. по гр.д. № 380/2009 г. на
ІІІ г.о. на ВКС, Определение № 802/26.07.2010 г. по гр.д. № 694/2010 г. на ІІ
г.о. на ВКС, Решение № 514/18.06.2010 г. по гр.д. № 1758/2009 г. на ІІІ г.о. на
ВКС и др. НРС е достигнал до идентични правилни изводи за основателността положителния
установителен иск за собственост ,които се споделят от въззивната инстанция.
По гореизложените
съображения БОС намери,че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното
решение на НРС следва да бъде потвърдено и в тази му част като
правилно,законосъобразно и обосновано от доказателствата по делото.
Страните са направили
искания за присъждане на разноски по делото,като с оглед изхода от спора
основателно се явява искането на въззиваемото дружество „Кристи плюс“ЕООД.Представени
са доказателства за направени разноски за възнаграждения на двама адвокати –
адв. Н.- 1219 лева и адв.Попова-също 1219 лева,платени в брой. Съобразно
нормата на чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски за възнаграждение на
един адвокат,поради което в тежест на въззивника Д. съдът възложи плащане на
разноските на въззиваемото дружество в размер на 1219 лева.
Мотивиран от гореизложеното
Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 69/19.05.2017г.постановено от Районен съд – гр.Несебър по гр.д.№ 914/2016г. по описа на същия съд в ЧАСТТА,с която НРС Е ПРОГЛАСИЛ нищожността на сключения на 21.08.2014 г. договор
за замяна на недвижими имоти между „Кристи плюс" ООД с ЕИК -********* и
"Варна Инвест България" ООД с ЕИК203145316, обективиран в
Нотариален акт № 8 т.2 рег.№2195 дело № 171 от 21.08.2014 г. на нотариус Елена
Дионисова - per. № 190 на НК, действаща в района
на PC Варна, вписан под вх. Per. № 18378, дв.вх.рег.№
18179, акт № 166 т.47 дело№9871 от 21.08.2014 г. при Сл.Вп.
при PC Варна и под вх.рег. № 7568, дв.вх.рег.№ 7487 акт №196 т.24
дело № 4357 от 2.08.2014 г. при СВ при PC Несебър на основание чл. 26
ал.2 предл.2-ро от ЗЗД, във вр. с чл.301 от ТЗ – поради липса на съгласие и В
ЧАСТТА,с която е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на "Варна Инвест България" ООД с ЕИК- *********,
с управител Андрий Корочанский. , гражданин
на Украйна, роден на ***г. и Д.Д.Д., че „Кристи плюс“ ЕООД, представлявано от
едноличния собственик и управител Олег Петрович Трубников, гражданин
на Руската федерация, роден на ***г., СССР
е собственик на празно дворно място в село
Равда, съставляващо урегулиран поземлен
имот ХХІІІ-460 кв.22 Б по плана на
с.Равда, община Несебър, към 2011 г. с площ от 680 кв.м., при граници по
документ за собственост — улица, УПИ ХХІІ-460 и УПИ ХХІV-460,заснет като ПИ с
идентификатор № 61056.502.429, по кадастралната карта и кадастралните регистри
на село Равда, трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на
трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/, с площ от 695 кв.м., при съседи,описани
подробно в диспозитива на съдебното решение.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 69/19.05.2017г.постановено от Районен съд –
гр.Несебър по гр.д.№ 914/2016г. по описа на същия съд
В ЧАСТТА, с която НРС е ПРОГЛАСИЛ нищожността на сключения на 21.08.2014 г. договор
за замяна на недвижими имоти между „Кристи плюс" ООД с ЕИК -********* и
"Варна Инвест България" ООД с ЕИК203145316, обективиран в
Нотариален акт № 8 т.2 рег.№2195 дело № 171 от 21.08.2014 г. на нотариус Елена
Дионисова - per. № 190 на НК, действаща в района на PC Варна,
вписан под вх. Per. № 18378, дв.вх.рег.№ 18179, акт № 166 т.47 дело№ 9871
от 21.08.2014 г. при Сл.Вп. при PC Варна и под вх.рег. № 7568,
дв.вх.рег.№ 7487 акт №196 т.24 дело № 4357 от 2.08.2014 г. при СВ
при PC Несебър, на основание чл.26
ал.1 предл. 1-во от ЗЗД, във връзка с чл. 289 и чл. 302 от ТЗ-поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА
Д.Д.Д. с ЕГН- ********** *** да заплати на „Кристи плюс“ ЕООД с ЕИК -*********,представлявано от управителя
Олег Трубников сумата от 1219/хиляда двеста и деветнадесет/лева разноски по
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок,считано от датата на връчването му на страните пред ВКС на
Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: