РЕШЕНИЕ№ 260087/9.3.2021
г.
гр. Ямбол, 09.03.2021 год.
в името на народа
Ямболският районен съд, Х-ти състав в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. АТАНАСОВ
при
секретаря М. П.
като
разгледа докладваното от съдия Атанасов
АНД № 173
по описа на ЯРС за 2021 год.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
/НП/ № РД-05-7/25.01.2021 г. на Директора на
РЗИ - Ямбол, с което на М.Г.Д., ЕГН **********е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение
на чл. 63, ал.4 от Закона за
здравето /ЗЗ/, на основание чл. 209а,
ал. 1 от
З3.
Жалбоподателят, редовно призована,
се явява лично и чрез упълномощен защитник адвокат поддържа жалбата, като
изтъква доводи за нарушаване на материалния и процесуалния закон при издаването
на НП, както и за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради
което моли съда
за неговата отмяна. Претендират се направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, в съдебно заседание се представлява
от процесуалния представител, който навежда доводи за правилно и законосъобразно
НП и пледира същото да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
На 03.08.2020 г. в 13.45 ч. от свид. Г. и Н.-*** била извършена проверка в обект – фирмен магазин „Български йогурт“, находящ се в гр. Ямбол, ул. „Г. Дражев“ № *, стопанисван от „Български йогурт“ ООД, представляващ закрито обществено място. В хода на проверката било констатирано, че жалбоподателят Д., на длъжност продавач-консултант, не спазва т. 2 от
Заповед № РД-01- 446/31.07.2020 г. на Министъра на здравеопазването,
с която са въведени задължителни противоепидемиологични
мерки на територията на Р България, считано от 01.08.2020 г. до 31.08.2020 г., а именно – непосредствено обслужва клиенти на разстояние по-малко от 1.5 м. без да има
поставена защитна маска за лице, изцяло покриваща устата и носа или предпазен
шлем и не е осигурена механична преграда от стъкло или друг прозрачен материал,
позволяващ влажно почистване или дезинфекция. Установеното по време на проверката било
квалифицирано от свид. Г. като
извършено от Д. нарушение по чл. 63, ал.4 от ЗЗ, за
което съставила Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№ АН-01-17/04.08.2020 г. АУАН бил съставен в сградата на РЗИ-Ямбол, който
бил връчен на жалбоподателя и подписан от него без възражения. В законоустановения срок срещу АУАН постъпило писмено възражение по реда
на чл. 44, ал.1 от ЗАНН, в което се сочи, че жалбоподателя в момента на
проверката е обслужвала стара жена, която не чувала и си свалила маската под
устата, за да я чуе и си плати сметката. Въз основа на съставения АУАН, при идентично
фактическо и юридическо описание на нарушението било издадено и обжалваното НП, с което на М.Д., на основание чл. 209а, ал.1 от ЗЗ е била наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 63, ал.4 от ЗЗ.
Описаната фактическа обстановка се установява от
гласните доказателства - показанията на свид. Г. /актосъставител/ и свид. Н., отчасти от показанията на свид.
М., кредитирани
изцяло като логични, последователни, непротиворечиви и съответни на приложените по делото писмени
доказателства. Съдът не дава вяра и на
показанията на свид.
М. в частта им, относно това, че жалбоподателят си е
свалил маската, защото клиентката не чувала, тъй като същите в тази им част
освен, че противоречат с показанията на свид. Г. и свид. Н., са и вътрешно противоречиви. Това е така, тъй
като веднъж свидетеля сочи, че клиентката не чувала жалбоподателя, а от друга
страна твърди, че е бил отвън на магазина и вратата на същия била затворена.
При така установените фактически положения, съдът прави следните правни изводи:
Настоящата инстанция
приема, че е налице основание за отмяна на
обжалваното НП като незаконосъобразно и отпадане на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 63, ал.4 от ЗЗ. Като
основание за този правен извод
е преценката на съда за неправилно
приложение на материалния закон при подвеждане на приетата в АУАН и НП фактическа установеност на нарушението към уреждащата състава правна норма. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗЗ предвижда при обявена извънредна епидемична обстановка по, ал. 1 министърът
на здравеопазването да въведе със
заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния Държавен здравен инспектор за територията на страната или
за отделна област. Видно от съдържанието на правната норма,
същата не въвежда конкретно дължимо поведение от страна на
правните субекти, а регламентира правомощието на министъра на
здравеопазването при определени обстоятелства да предприеме конкретно
поведение, като въведе със заповед
временни противоепидемични мерки на територията
на страната или на отделен
регион. В случая
вменената за нарушена норма от ЗЗ не предвижда каквото
и да било задължение за санкционираното
лице. Конкретното деяние от страна
на жалбоподателя, което в разглеждания казус се състои според
доказателствата по делото в неизпълнение на въведена в т. 2 от Заповед
№ РД-01-446/31.07.2020 г. на Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка за задължително поставяне на закрито
обществено място на защитна маска
за лице или
друго средство, покриващо носа и устата, съставлява според настоящата инстанция административно нарушение по смисъла
на чл. 209а, ал.1 от ЗЗ, а не нарушение на цитираната по-горе
разпоредба на чл. 63, ал.4 от ЗЗ. Съгласно разпоредбата
на чл. 209а, ал.1 от ЗЗ, който
наруши или не изпълни въведени
от министъра на здравеопазването или от директора
на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или
7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието
не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1 000 лв., а при повторно нарушение
- от 1 000 до 2 000 лв. Изложеното според съда представлява неправилно приложение на закона
както при съставяне на АУАН, така и при издаване
на обжалваното НП относно подвеждане на фактическите обстоятелства на нарушението към приложимата правна квалификация, уреждаща състава на процесното
административно нарушение.
Неправилното приложение на закона винаги съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, което опорочава производството по ангажиране административнонаказателната
отговорност на санкционираното лице и води до отмяна
на издаденото НП като незаконосъобразно. Допуснатото нарушение е неотстранимо в настоящата въззивна инстанция с оглед контролните функции на същата, поради
което налага отмяна на атакуваното
НП.
При този изход
на делото, съобразно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /обн.
ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от
03.12.2019г./, искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски в размер на 300 лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение, се явява основателно
и следва да се уважи. Съгласно чл.
63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на
НП страните имат право на разноски
по реда на
АПК. По въпроса за отговорността за разноски чл.143, ал.1 от АПК предвижда, че когато съдът
отмени обжалвания акт, както е в случая, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат следва
да се възстановяват
от бюджета на органа, издал
акта, или от РЗИ-Ямбол.
Поради изложеното, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД-05-7/25.01.2021 г. на Директора на РЗИ - Ямбол, с което на М.Г.Д., ЕГН **********, на основание чл. 209а, ал.1 от ЗЗ е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 63, ал.4 от ЗЗ.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК,
ОСЪЖДА РЗИ-Ямбол ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.Д. с посочени
по-горе данни, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски за възнаграждение
на един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му пред Административен съд - Ямбол.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: