№ 865
гр. Благоевград , 11.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на единадесети август, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500570 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 66, ал. 2 ГПК и е образувано
по подадена частна жалба от М. Б. Т., с ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к.“С. Т.“ бл.*-*,
вх.*, ап.*, чрез адв. И.Й. М., от АК В., със съдебен адрес гр.С., бул.“Г. М. С.“ № *, ет.*, ап.*
против протоколно определение № 1416 от 17.05.2021г. постановено по гр.д. №668/2020г.
по описа на РС С., с което е оставено без разглеждане като просрочено искането на
ответницата за възстановяване на срока за отговор на депозираната по делото искова молба.
В жалбата се твърди, че за да постанови обжалваното определение районния съд е приел,
че ответницата е узнала за пропуснатия срок още през месец декември 2020г., поради което
и срокът за подаване на искане за възстановяване на срока бил изтекъл.
Излага се, че произнасянето на РС е неправилно, като постановено при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие със закона.
Сочи се в жалбата, че в нито един момент от развитието на производството и до датата на
подаване на искането за възстановяване на срока за отговор ответницата не е била редовно
призовава, нито редовно са й връчвани съдебни книжа. Доколкото е било осъществено
призоваване за заседание, то е било извън срока по чл.56, ал.3 от ГПК.
Навежда се довод, че от данните по делото не се установява в какъвто и да било момент от
развитието на делото страната да е била уведомявана за връчването на искова молба и
приложения, нито пък за това кога и на кого са били връчени молбата и приложенията. В
тази връзка се твърди, че ответницата не е имало как да узнае кога е изтекъл срокът, респ.
от кога тече срокът за подаване на молба за възстановяване. Не се оспорва, че ответницата е
била уведомявана по телефон от призовкар и деловодител /в условията на нередовно
призоваване/ за дата на насрочено съдебно заседание, както и за обстоятелството, че следва
да получи определението на съда по чл. 140 от ГПК за насрочване на заседание, но не и за
това, че следва и може да получи препис от искова молба и приложения, нито пък за това
кой и кога ги е получил. Не се оспорва, че с резолюция/разпореждане на съда от месец
декември 2020г. е постановен отказ за връчване на искова молба и приложения поради
1
осъществено редовно връчване, но този отказ не е съобщаван на ответницата. С оглед на
това се излага становище, че искането за възстановяване на срок се явява своевременно
направено, в първия възможен момент след узнаването за това, че срокът е изтекъл, поради
осъществено връчване на конкретно лице на конкретна дата.
На следващо място в жалбата се излага, че от проведения разпит на брата на ответницата,
за който се твърди че е получил книжата за нея, категорично се установява, че двамата са в
лоши отношения, че същият се явява заинтересовано лице /което е пречка за връчване по
чл.46, ал.3 от ГПК/, че е в добри отношения с насрещната страна, с която живее на един
адрес, както и че нито е предавал книжа на ответницата /напротив предавал е същите на
ищцата/, нито й е съобщавал за делото, нито пък живее в едно домакинство с М.Т. /предвид
указанието на съда да се осъществи връчване на лице от домакинството/, а самата ответница
не живее на регистрирания си постоянен адрес и не е посещавала същия. Поддържа се, че
съдът е отказал да кредитира, показанията му като „защитни”, което е абсолютно
необосновано. Обстоятелството, че ответницата живее в гр.С., не е посещавала гр.С., не се е
срещала с брат си и не е имало как да узнае за това, че искова молба и приложения са
връчени именно на брат й и то именно през месец септември 2020г. е потвърдено и от
разпита на свидетелката М. С., които също неоснователно са игнорирани.
Твърди се в жалбата, че при липсата на категорични данни ответницата да е била редовно
уведомявана за процесуални действия на страните или на съда, или пък за това кога и на
кого точно са връчвани искова молба и приложения, следва да се приеме, че узнаването за
пропускането на срока е осъществено именно в твърдяния от нея момент след ангажиране
на адвокатска защита. В този смисъл и съдебната практика, напр. Определение
№216/18.12.2018г. по ч.гр.д.№4360/2018г. на ВКС, 2-ро г.о. Още повече това е така и защото
преди този момент съдът не е бил изпълнил и задължението си да укаже на ответницата
евентуалните нередовности на извършени от нея процесуални действия, нито пък
задължението си да й укаже възможността да ползва правна помощ, както и да й предостави
такава, което е следвало да стори служебно.
Иска се да бъде отменено атакуваното протоколно определение на Районен съд- С. и да
бъде постановен съдебен акт, по силата на който молбата за възстановяване на срока за
отговор на исковата молба да бъде уважена.
В срока по чл.276 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищцата в първоинстанционното
производство, С. Х. Т., чрез пълномощник адв. Е.П.. В същия е изложено, че подадената
частна жалба е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Излага
се, че същата не отговаря на изискванията чл.274, ал.1, т.2, във връзка с чл.275, ал.2, тъй
като в нея не е изложено в какво се състои порочността на атакуваното определение, а
единствено се съдържат доводи относно това налице ли е редовно връчване на исковата
молба и налице ли е редовно призоваване на ответницата.
Поддържа се в отговора, че първоинстанционния съд е приел в обжалваното определение,
че подадената молба за възстановяване на срока за отговор е просрочена, доколкото
ответницата е научила за предявения иск и образуваното дело след телефонно обаждане от
призовкар на съда, което е станало на 03.12.2020г., на 10.12.2020г. също е осъществен
телефонен разговор с ответницата, в който е уведомена за датата и часа на провеждане на
съдебното заседание. Излага се, че след телефонното обаждане от 03.12.2020г. ответницата е
научила че срещу нея е заведено дело, като е поискала от съда да й бъдат изпратени съдебни
книжа. Поддържа се, че съдът е положил всички усилия за връчване на тези съдебни книжа
на известните по делото адреси. Сочи се, че молбата за възстановяване на срока е
депозирана три месеца след узнаване за наличието на образуваното дело, поради което е
подадена след изтичане на едноседмичния срок от узнаване, както правилно е приел и съдът.
2
По доводите изразени в частната жалба относно влошените отношения между ответницата
и нейния брат Х. Т., на когото е отбелязано, че са връчени исковата молба и приложенията,
е изразено становище че същите са неотносими.
Заявено е становище, че крайния извод на съда за просрочване на молбата за
възстановяване на срока е правилен и законосъобразен, като дори да се приеме, че е налице
хипотезата на чл.46, ал.4 от ГПК, че ответницата не живее на адреса посочен в исковата
молба, то същата е узнала за наличие на съдебно производство, респективно, че книжата са
връчени на трето лице на 03.12.2020г., когато призовкар при РС С. изрично я уведомил за
наличието на дело в РС С., а молбата е подадена на 04.03.2021г. , поради което е
просрочена.
Предвид изложеното, се иска да бъде потвърдено обжалваното определение, като
правилно и законосъобразно.
Съдът, след като се запозна с доводите на жалбоподателя, материалите по делото и
като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред РС С., е образувано на 18.08.2020г. гр.д. № 668/2020г. по искова молба подадена от
С.Т. срещу жалбоподателката М.Т..
С разпореждане от 10.09.2020г. съдът е постановил изпълнение на процедурата по чл.131
от ГПК. Видно от съобщението приложено на л.20 от делото съобщението е връчено на С.
Х. Т., ищец по делото за която е отбелязано че е леля на ответницата. Първостепенния съд е
констатирал нередовното връчване на съобщението, като е разпоредил изпращане на ново,
което да се връчи лично на ответницата или на пълнолетен член от домакинството, който е
съгласен да ги получи със задължение да предаде книжата на адресата. Съобщението по
чл.131 от ГПК, ведно с книжата по делото са връчени на 21.09.2020г. на Х. Т., брат на
ответницата.
В указания срок ответницата не е депозирала писмен отговор на подадената искова молба.
С определение от 30.11.2020г. РС С. е насрочил открито съдебно заседание на
16.12.2020г., като се е произнесъл по доказателствените искания на ищцата.
До страните са изпратени призовки, като призовката на ответницата М.Т. е върната в
цялост на 03.12.2020г. с отбелязване, че лицето не е било намерено на посочения адрес,
отразено е от връчителя, че ответницата е уведомена за датата и часа на съдебното заседание
на телефон *, като е уведомена, че следва да се яви да и се връчи съобщението.
С молба вх.№ 907063 от 16.12.2020г. ответницата е заявила, че на 03.12.2020г. е получила
телефонно обаждане, че е призована в качеството си на ответник по делото за присъствие в
съдебно заседание на 16.12.2020г., но тъй като е ангажирана от по рано по адм. дело №
520/2020г. на АС Благоевград моли делото да се отложи.Направила е искане да получи
копие от исковата молба, заедно с приложенията към нея.
В проведеното съдебно заседание на 16.12.2020г. РС С., не е дал ход на делото поради
нередовното призоваване на ответницата, като с оглед направеното искане е постановил на
ответницата да се предоставят препис от исковата молба и доказателствата към нея, както и
да й се връчи определението по реда на чл.140 от ГПК.
Призовка, ведно с книжата е била изпратена на ответницата на адреса посочен в
подадената от нея молба. За съдебното заседание на 03.02.2021г., отрязък от изпратената
призовка не е върнат по делото, поради което не е даден ход и делото е отложено.
3
Призовката е върната в цялост след провеждане на съдебното заседание на 08.02.2021г.,
като в нея е отразено, че адреса е посетен своевременно, на 18.01.2021г. и на 24.01.2021г. но
никой не е намерен, като е оставено съобщение без резултат.
За съдебното заседание насрочено на 10.03.2021г. ответницата отново не е била намерена
на посочения от нея адрес, като призовката е върната в цялост с отбелязване, че в блок **,
вх.*, на * етаж живеят сем. С., сем. П. и сем. К. и по сведение на живущите от ап.*, такова
лице няма във входа.
По делото на 23.02.2021г. е изготвена справка за постоянния и настоящ адрес на
ответницата и справка за регистрирани действащи трудови договори.
С дата 04.03.2021г. по делото е депозирана по електронна поща молба от адв. И. М., към
която е приложена молба за възстановяване на срока за отговор на ответницата.
Препис от молбата е връчен на ищцата чрез нейния пълномощник, който в срок е подал
отговор.
С обжалваното определение първоинстанционния съд е оставил без разглеждане
подадената молба, за възстановяване на срока за подаване на писмен отговор като
недопустима, като е приел, че молбата е подадена извън срока по чл.64, ал.3 от ГПК, тъй
като ответницата е уведомена на 03.12.2020г. за насроченото съдебно заседание, като срокът
за подаване на молбата е изтекъл на 10.12.2020г.
Определението е съобщено в проведеното съдебно заседание на страните, на
17.05.2021г., като жалбата е подадена на 25.05.2021г. по куриер.
При извършената проверка съдът установи, че жалбата инициирала настоящото
производство е депозирана в срок, от лице притежаващо активна процесуална легитимация,
като същата е насочена против съдебен акт подлежащ на инстанционен контрол, поради
което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.2 от ГПК страната, която е пропуснала установения от
закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже,
че пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да
преодолее. Според ал.3 на същия текст молбата се подава в едноседмичен срок от
съобщението за пропускането му. Законът разграничава началния момент на срока за
подаване на молбата за възстановяване от изтичане на срока, чието възстановяване се иска.
Настоящия състав споделя трайно установената практика на ВКС по приложението на чл.64,
ал.3 ГПК, съгласно която правнорелевантния момент за подаването на молбата за
възстановяване е узнаването за пропускането на срока. Когато срокът чието възстановяване
се иска е предоставен с необжалваем съдебен акт, узнаването може да се изведе от
връчването на съобщения за последващи съдебни действия.
Въззивния съд, намира, че неправилно районния съд е оставил без разглеждане молбата
като недопустима, тъй като същата е подадена извън срока по чл.64, ал.3 от ГПК, който е
едноседмичен, преклузивен и след изтичането му се погасява правото да иска
възстановяване на срока. Съгласно цитираната разпоредба, срокът да се иска възстановяване
на срока започва да тече от съобщаването на страната за пропускането му. В конкретния
4
случай, въззивния съд намира, че не може да бъде споделено разбирането, че това е станало
на 03.12.2020г., когато страната е призована по телефона за насроченото съдебно заседание.
Доводите изложени в жалбата, че в нито един момент от процеса ответницата не е била
редовно призована и не й връчени редовно книжата, съдът намира за основателни, поради
следното:
Съгласно чл.42, ал.3 от ГПК в редакцията и от ДВ бр.59/2007г. е прието, че когато
съобщението не е връчено по друг начин, съдът може да разпореди по изключение
връчването да стане от служител на съда по телефона, телекса, факса или с телеграма, като
съгласно чл.44, ал.2 от ГПК връчването по телефона се удостоверява писмено от връчителя.
В случая връчителя не е открил лицето на посочения адрес за връчване на призовката, като е
удостоверил писмено, че и е съобщено на тел. *. Тази възможност обаче законодателя е
предвидил, че може да бъде използвана по изключение, тогава когато е направен опит
съобщението да бъде връчено по друг начин, след справка за постоянен и настоящ адрес и
адрес по месторабота и при неоткриване на лицето на същите. В случая тези възможности за
връчване не са използвани от съда. С оглед горното съдът намира, че не може да се приеме,
че ответницата е узнала за пропускане на срока за отговор към датата на която и е съобщено
по телефона за насрочено открито съдебно заседание. На същата не и е връчено
определението за насрочване на делото, в което съдът е констатирал, че ответницата не е
депозирала писмен отговор. Връчването по телефон е способ за връчване на съобщения, но
не и за книжа, като по телефон не може да бъде извършено връчване на такива, тъй като
устното възпроизвеждане на съдържанието им не е изпълнение на задължението за връчване
на книжата.
С оглед на това въззивния съд счита, че е неправилен извода на РС С., че ответницата е
узнала за пропускането на срока за отговор именно на 03.12.2020г. по телефона, и именно от
тази дата в едноседмичен срок е следвало да подаде молба за възстановяване на срока по
реда на чл.64 от ГПК.
По отношение на развитите доводи в жалбата касателно наличие на предпоставките на
чл.46, ал.4 от ГПК, следва да се отбележи, че РС С. не е изложил мотиви, в обжалваното
определение относно пропускане на срока по този текст независимо от изложените
твърдения в молбата по чл.64 от ГПК подадена от настоящия жалбоподател. Следва да се
посочи, че в същата норма е прието, че с получаване на съобщението от другото лице се
смята, че връчването е извършено на адресата, като последния може да иска възстановяване
на срока, ако е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за
връчването. В изречение второ на посочения текст е прието, че срокът по чл.64, ал.2
започва да тече в момента, в който адресатът е могъл да узнае за връчването. В случая
въззивния съд намира, че не може да се приеме, че ответницата е узнала за връчването на
съобщението по чл.131 от ГПК на нейния брат със съобщаването по телефона за
насроченото съдебно заседание, поради което и срокът за подаване на молбата не е започнал
да тече от 03.12.2020г., както неправилно е приела първата инстанция. По делото не са
5
налице данни от които да се изведе по - ранен момент на узнаване на връчването на
книжата, преди подаване на молбата по чл.64 от ГПК, съответно по чл.46, ал.4 от ГПК,
поради което следва да се приеме, че същата е подадена в срок.
С оглед горното подадената частна жалба следва да бъде уважена, като бъде отменено
постановеното определение и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград, Гражданско отделение, IV въззивен
състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по частна жалба от М. Б. Т., с ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к.“С. Т.“ бл.*-*,
вх.*, ап.*, чрез адв. И.Й. М., от АК В., със съдебен адрес гр.С., бул.“Г. М. С.“ № *, ет.*, ап.*
протоколно определение № 1416 от 17.05.2021г. постановено по гр.д. №668/2020г. по описа
на РС С., с което е оставено без разглеждане като просрочено искането на ответницата за
възстановяване на срока за отговор на депозираната по делото искова молба, като
незаконосъобразно.
ВРЪЩА делото на РС С. за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6