№ 8103
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110160103 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
С влязло в сила Решение № 262798/24.08.2022 г. постановено по в. гр. д. № **** г. по
описа на Софийски градски съд, III – В въззивен състав, е прогласено за нищожно Решение
от **** по гр. д. № 23901/2019 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 62 състав,
обективирано в протокол от открито съдебно заседание и делото е върнато за разглеждане на
предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 99 ЗЗД за
установяване на дължимостта на вземането по издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 13777/2019 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 62 състав. В
мотивите на съдебния акт е указано, че делото бива връщано на Софийски районен съд за
произнасяне от друг състав с ново валидно решение. В изпълнение на дадените от
въззивната инстанция задължителни указания, съдът намира следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „БЕРСАНИ“ ЕООД
против „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД с искане да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 24096,29 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ № BG/06/116003196409, възникнало във
връзка с щета № 43082131700448/02.05.2017 г., причинена от настъпило на 29.04.2017 год.
пътнотранспортно произшествие причинено от водача на лек автомобил „СЕАТ ЛЕОН“ с
рег. № РК 6787 ВМ на лек автомобил „****“ с рег. № *** ведно със законна лихва, върху
главницата от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК на 08.03.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.03.2019 г. по ч. гр. д. №
13777/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 62 състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че на **** ч., в гр. София, движещият се по
ул. ****“ лек автомобил „СЕАТ ЛЕОН“ с рег. № ****, собственост на **** и управляван от
Валери Валериев Милушев, поради неправилно движение ( в лентата за насрещно
движение) реализирал пътнотранспортно произшествие с участие на лек автомобил марка
„****“ с рег. № *** собственост на Константин Иванов Динев и управляван от Венко
1
Красимиров Андонов, в резултат на което лекият автомобил „****“ се удря в бетонова
колона, от което са му причинени щети. За настъпилия пътен инцидент бил съставен
протокол за ПТП № 1677388 от служител на ОПП-СДВР. Процесуалният представител на
ищеца поддържа, че към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие, за
лекия автомобил марка „****“ бил сключен договор за лизинг с „Уникредит лизинг“ ЕАД,
като впоследствие, на 05.09.2018 г. собствеността върху автомобила била прехвърлена от
лизингодателя на Константин Иванов Динев. Към датата на инцидента, за лек автомобил
марка „Сеат Леон“ била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
обективирана в полица № BG/07/116003196409, поради което лизингодателят „Уникредит
лизинг“ ЕАД предявил към ответника щета № 43082131700448, във връзка с което е
съставен опис-заключение от 02.05.2017 г. Необходимата сума за отстраняване на
нанесените на увредения лек автомобил „****“ щети е в размер на 24 096,29 лв., за която са
издадени фактури. Представителят на страната поддържа, че с Уведомление изх. № (не се
чете)-6463/17.06.2017 г. ответното дружество отказало да изплати застрахователно
обезщетение в посочения по-горе размер. Застрахователят намерил, че обстоятелствата,
декларирани при заявяване на щетата, не отговарят на установените факти и на събраните
данни, относно настъпване на застрахователното събитие. В исковата молба са изложени
твърдения, че с договор за цесия от 25.02.2019 г. вземането за застрахователно обезщетение
било прехвърлено на ищцовото дружество – „Берсани“ ЕООД, което обуславяло и правния
му интерес от предявяване на настоящия иск. Направено е искане сторените от страната
съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
предявения иск. С подадения отговор е оспорено наличието на материално-правна
легитимация на ищеца от завеждане на настоящия иск, тъй като съгласно нормата на чл.
493, ал.1 КЗ, право да получи застрахователно обезщетение има само собственика на
увредената вещ. Към момента на настъпване на застрахователното събитие собственик на
автомобила бил „Уникредит лизинг“ ЕАД, като при образуването на щета лизинговото
дружество изрично посочило, че желае в негова полза да бъде изплатено застрахователното
обезщетение, а не такова да бъде изплатено в полза на лизингополучателя. Ответникът
оспорва действителността на договора за цесия от 25.02.2019 г., тъй като сделката се явява
нищожна поради липса на предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. В подадения отговор са
развити аргументи, че доколкото към момента на настъпване на застрахователното събитие
Константин Динев не е бил собственик на вещта, той не е имал право да получи
застрахователно обезщетение, поради което и не би могъл да прехвърли вземането на трето
лице с договор за цесия. Ответникът оспорва наличието на противоправно поведение от
страна на водача на застрахования автомобил, описания механизъм на пътнотранспортното
произшествие, както и наличието на причинно-следствена връзка между описаното събитие
и причинените вследствие на него щети по процесния лек автомобил марка „****“ с рег. №
СА 1129 ХА. Процесуалният представител на страната излага подробни съображения, че
щетите по процесния автомобил не са получени по начина, описан от ищеца, като поддържа,
че уврежданията и по двата автомобила не съответстват нито по сила, нито по височина на
автомобилите, на посоката на движение, на скоростта и пр. В подадения отговор са
изложени твърдения, че при извършения оглед на място, непосредствено след инцидента от
представители на ответника, не били установи нито следи от удар по пътното платно и по
бетоновата колона, в която се твърдени, че се е ударил процесния автомобил, нито следи от
преминаване на гуми през тревните площи. При условие на евентуалност процесуалният
представител на страната прави възражение, че не всички описани вреди по „Мерцедес
5 500“ са резултат от процесното пътнотранспортно произшествие. С подадения отговор е
оспорен и размера на заявената претенция, като са развити съображения за несъобразеност
на посочените цени на материали и труд със среднопазарните такива. При условие на
евентуалност е заявено и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
обосновано с твърдение, че водачът на лек автомобил „****“ се е движил с превишена и
несъобразена с пътната обстановка скорост, в резултат на което не е предприел
своевременно спиране на кръстовището и се е блъснал в насрещно движещия се лек
2
автомобил „Сеат“, или скоростта му е попречила своевременно да спре и да предотврати
удара. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в
тежест на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ вр. чл. 99 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване фактите,
включени във фактическия състав на цитираната норма, а именно: ответникът да е
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, като в срока на действие на
договора, вследствие на противоправно и виновно поведение на водача на застрахования
при ответника автомобил, да е настъпило: застрахователно събитие, което е покрит риск, в
причинна връзка, с което ищецът да е претърпял имуществени вреди. За да бъде уважен
предявения иск следва да се установи кумулативното наличие на елементите на фактическия
състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД - деликт, извършен от лице, което е
застраховано към момента на настъпване на събитието по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника, причинени, в резултат от този деликт вреди на ищеца и
причинна връзка между тях. В доказателствена тежест на ищеца е и да установи
настъпването на частно правоприемство на страната на кредитора основано на прехвърляне
на процесното вземане чрез действителен договор за цесия и че предишният кредитор –
цедент е уведомил ответника за прехвърляне на вземането.
По делото не е спорно, че между собственика на лек автомобил „Сеат“ и ответника
към датата на настъпване на твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие е
съществувало валидно правоотношение по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в полица №
BG/07/116003196409, както и наличието на заявена щета с № 43082131700448.
За установяване на механизма на описаното в исковата молба пътнотранспортно
произшествие като писмено доказателство по делото е приет препис от протокол за ПТП №
1677388/29.04.2017 г., съставен от служител на 01 ОПП-СДВР. Съгласно константната
практика на касационната инстанция намерила израз в Решение № 20/22.03.2017 г. по гр. д.
№ 50128/2016 г. на ВКС, III ГО и посочените в него Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. №
768/2008г., Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г., Решение № 98/25.06.2012 г.
по т. д. № 750/2011 г., Решение № 15/25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г., Решение №
24/10.03. 2011 г. по т. д. № 444/2010г., Решение № 110/04. 09.2013 г. по т. д. № 194/2012 г.,
Решение № 227/12.02.2014 г. по т.д. 769/2012 г., Решение № 73/22.06.2012 г. по т.д. №
423/2011 г., всички на Търговска колегия на ВКС, констативният протокол за
пътнотранспортно произшествие, издаден след задължително посещение на мястото на
инцидента от длъжностно лице на полицията в случаите на чл. 125 ЗДвП вр. с чл. 6 и чл. 7
Наредба № 1-167 от 24. 10. 2002 г. за условията и реда на взаимодействие между
контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен
надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС /отм. ДВ. бр. 69 от
19.08.2014 г./, какъвто е представеният по делото, съставлява официален свидетелстващ
документ относно пряко възприетите от съставителя му факти при огледа, относими за
определяне на механизма на ПТП, като местоположение на МПС, участници в ПТП,
характера и вида на нанесените щети, пътните знаци, маркировката на местопроизшествието
и др., като спрямо последните той се ползва с обвързваща материална доказателствена сила.
Когато протоколът не удостоверява всички релевантни относно причините за възникване на
инцидента обстоятелства за изясняване на механизма на ПТП следва да бъдат ангажирани
други доказателства.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-автотехническа експертиза
на вещото лице Йордан Йорданов, което съдът цени като обективно, компетентно и
задълбочено дадено се установява, че уврежданията по процесните автомобилите не
отговарят на механизма на описаното в исковата молба пътнотранспортно произшествие,
съставения протокол за ПТП, представения по делото снимков материал и събраните гласни
3
доказателствени средства. Експертът след подробно изследване на щетите по двете моторни
превозни средства разяснява, че уврежданията на процесния лек автомобил марка „****“ са
предимно в неговата долна част, като липсва директен контакт на нивото на левия фар
където би следвало да е зоната на съприкосновение с лек автомобил „Сеат Леон“. Вещото
лице акцентира върху обстоятелството, че е запазена целостта на предната декоративна
решетка и левия фар на автомобил „****“, които детайли при възникване на ПТП по начин
описан от ищеца щяха да се увредени. От заключението се установява, че уврежданията на
предния капак и неговата предна дясна част не отговарят на удар в бетонова колона. В
допълнение е отбелязано, че увреждането на предния капак на автомобила в неговата
централна дясна част, както и липсата на увреждания по височината на тази деформация и
липсата на увреждания по предния капак в зоната на удара – предна лява част на лек
автомобил „****“, сочат за липса на пряка причинно-следствена връзка между описания
механизъм на произшествието и щетите. Вещото лице подробно е изследвало и
уврежданията по лек автомобил „Сеат Леон“, които също не съответстват на описания от
ищеца механизъм на ПТП. Вещото лице е направило симулации със софтуерен продукт „PC
– Crash“ и „Virtual Crash“, чрез които са онагледени резултатите при евентуален удар между
двата автомобила, по начина, описан от разпитаните по делото свидетелите, който също не
съответства на щетите по двата автомобила. Крайният извод на експертът е, че липсва
съвпадение на деформациите по отношение на вида, характера и зоните на удар. От
приетото заключение се установява, че при удар с интензивност на описания предните леви
части на двете превозни средства включително леви калници, леви части на броните, леви
части на предните капаци и всички детайли, които се намират в посочената зона, биха били
значително увредени. Изготвеното от вещото лице Йордан Йорданов заключение е
изключително подробно и задълбочено, като при изготвянето му експертът посредством
специализиран софтуер е онагледил какви биха действителните увреждания на процесните
автомобили ако между тях бе реализирано пътнотранспортно произшествие по начин описан
в протокола за ПТП.
Съдът, при съобразяване на етапа, от който съгласно задължителните указания
дадени от въззивната инстанция следва да продължи делото при връщането му за ново
разглеждане от първоинстанционния съд, а именно постановяване на валидно решение,
намира, че приетата по в. гр. д. № **** г. по описа на Софийски градски съд, III – В
въззивен състав, повторна автотехническа експертиза не представлява част от събраните
пред съответната инстанция доказателства. Единствено за пълнота на изложението следва да
бъде разяснено, че дори доказателствената стойност на повторната експертиза да бъде
анализирана по същество, изводите на настоящия състав по отношение на механизма на
пътнотранспортното произшествие и липсата на пряка причинно-следствена връзка между
описания в исковата молба инцидент и щетите по процесните моторни превозни средства,
не би се променил. Вещото лице Ангел Маринов макар да приема, че между двете моторни
превозни средства е реализиран удар, също разяснява, че съприкосновение между лек
автомобил „****“ и бетонова колона няма. Описаният от вещото лице по приетата от
въззивната инстанция повторна експертиза механизъм не се подкрепя от съставения от
длъжностно лице при МВР констативен протокол за ПТП, носещ подпис на участниците на
инцидента, в който се сочи, че „****“ се е ударил в бетонна колона. По делото не е спорно,
че актосъставителят не е присъствал непосредствено на инцидента, а документът е съставен
при посещение след събиране на данни от участниците в катастрофата. Следва да бъде
отбелязано, че по същество експертът не е отговорил на поставения въпрос № 4 от
поставените задачи, а именно: „има ли съвпадения по уврежданията на двата автомобила,
съответстват ли по височина, посока, скорост, интензитет на увреждането“ като не е
съпоставил ударите на двата автомобила. Експертът не е отговорил и на въпрос № 9, а
именно да извърши симулация на удара и да я онагледи графично, който способ дава най-
обективна преценка на механизма на произшествието и причинените вреди.
Съдът намира, че от събраните по делото гласни доказателствени средства не може да
бъде направен извод, че между процесните автомобили е възникнало пътнотранспортно
произшествие по описан в протокола за ПТП начин. Свидетелят Венко Андонов ( водач на
4
„****“) първоначално заявява, че непосредствено преди настъпване на инцидента предприел
маневра - завой на дясно, в който момент видял насрещно движещ се автомобил в неговата
лента за движение, като за да избегне удара, лицето завило рязко на дясно, при което
автомобилът се блъснал в бетонна колона, като едва след това бил ударен от другия
автомобил. При предявяване на скицата, обективирана в протокола за ПТП, свидетелят
променя становището си относно начинът на възникване на пътния инцидент, като
поддържа, че същият е възникнал по начин описан в документа, т.е. при предприемане на
маневра завой на ляво. Свидетелят Валери Милушев ( водачът на лек автомобил „Сеат
Леон“) също не възпроизвежда по категоричен начин събитието, като поддържа, че не си
спомня в коя част на гр. София се е случил инцидента, къде точно на пътното платно е
реализирано съприкосновението между автомобилите ( преди или след кръстовището),
разположението на автомобилите преди удара и посоката на движение на другото моторно
превозно средство. Водачът сочи, че управляваният от него автомобил навлязъл в пътното
платно на автомобил марка „Мерцедес“, между двете моторни превозни средства възникнал
удар, след което шофьорът на другото МПС „дал газ“ и се ударил в бетонова колона.
Съдът намира, че е налице вътрешно противоречие между показанията на всеки един
от двамата водачи по основни въпроси относно възникването на инцидента, като
местоположение на моторните превозни средства, посока на движение и поведението на
шофьорите непосредствено преди и след твърдяното съприкосновение между двете коли.
Следва да бъде акцентирано върху обстоятелството, че свидетелят Андонов поддържа, че
първоначално се ударил в бетонова колона, а след това бил ударен от другия участник.
Обратна хронология на събитията се поддържа от свидетеля Милушев, който сочи, че първо
бил реализиран удар между двете коли, а след това водачът на л.а. „Мерцедес“ „дал газ“ и се
ударил в бетонова колона. Следва да бъде посочено, че нито един от двамата свидетели не
посочва какви са били уврежданията по автомобилите след инцидента, като изрично
свидетелят Милушев заявява, че не си спомня „къде бил смачкан“ л.а. „Мерцедес“.
Разкритата от двамата водачи обстановка противоречи на събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Ивайло Хаджибеев ( служител на
ответното дружество), който сочи, че няколко дни след инцидента посетил твърдяното
местопроизшествие, като на посетеното място липсвали каквито и да е следи от катастрофа
– нямало останки от автомобили, следи от спирачен път или нараняване по бетонните
колони.
В заключение съдът приема, че така предявеният иск е недоказан, тъй като в хода на
производството не бе установено, че претендираните от ищеца увреждания на процесния
автомобил „****“ с рег. № СА 1129 ХА са получени по начин, претендиран от ищеца, респ.
се намира в пряка причинна връзка от противоправно поведение на водача на лек автомобил
марка „Сеат Леон“ с рег. № ****, за който е налице сключена застраховка гражданска
отговорност при ответното дружество, поради което и отговорността на застрахователя по
прекия иск по чл. 432, ал.1 КЗ не може да бъде ангажирана. Предвид обстоятелството, че
отговорността на застрахователя не може да бъде ангажирана безпредметно се явява
разглеждането на наведените от ответника доводи за нищожност на процесния договор за
цесия.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени направените в производството съдебни разноски в размер общо на 1906
лева, от които сумата в размер на 300 лева внесен депозит за изслушване на автотехническа
експертиза, 100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на
страната по гр. д. № 23901/2019 г. по описа на СРС, 62 състав, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ и сумата в размер на 1506 лева, заплатено по банков път
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на дружеството пред въззивната
и настоящата съдебна инстанция.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БЕРСАНИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ж.к. „Красно село“, ул. „Карпати“ № 10, ет. 1 ап. 2, против
„ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 432,
ал.1 КЗ вр. чл. 99 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 24096,29 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ № BG/06/116003196409, възникнало във
връзка с щета № 43082131700448/02.05.2017 г., причинена от настъпило на 29.04.2017 г. по
вина на водача на лек автомобил „СЕАТ ЛЕОН“ с рег. № РК 6787 ВМ пътнотранспортно
произшествие на лек автомобил „****“ с рег. № *** ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК на 08.03.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.03.2019 г. по ч. гр. д. №
13777/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 62 състав.
ОСЪЖДА „БЕРСАНИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, ж.к. „Красно село“, ул. „Карпати“ № 10, ет. 1 ап. 2, да заплати на „ДЗИ ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер общо на 1906 лева,
представляваща сторени съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на съдебния акт.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 13777/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6