№ 10285
гр. София, 20.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110155259 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от ответника в производството „., с която се иска изменение
на постановеното по делото решение в частта за разноските, като се отменят изцяло
присъдените в полза на ищеца разноски. Счита, че дружеството е признало иска и не е
следвало да се присъждат разноски в полза на ищеца, като се позовава на съдебна
практика.
Насрещната страна е подала отговор, в който излага съображения за
неоснователност на молбата.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното:
Молбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, като в
случая списък не е необходим за нейната допустимост. Причината е, че се иска
изменение не на разноските на молителя, а на разноските, за които той е осъден, тоест
на разноските на насрещната страна. Разпоредбата на чл. 80, изр. 2 ГПК не следва да
бъде прилагана буквално във всички случаи на направено искане по чл. 248 ГПК.
Предназначението на списъка по чл. 80 ГПК е да информира съда и насрещната страна
за вида и размера на претендираните разноски. С оглед на това настъпването на
неблагоприятните последици по чл. 80, изр. 2 ГПК се свързва само с хипотезата, при
която страната, която не е представила списък на разноските, иска от съда да измени
акта си по отношение на присъдените в нейна полза разноски. В този смисъл са и
задължителните указания, дадени в т. 9 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по
тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Когато страната не оспорва произнасянето на
съда относно дължимите в нейна полза разноски, а претендира изменение на съдебния
акт относно разноските, които е осъдена да заплати на насрещната страна,
представянето на списък по чл. 80 ГПК е ирелевантно за упражняване на правото по
чл. 248 ГПК. В този смисъл са Определение № 113/11.06.2019г. по т. д. № 2424/2018г.,
I ТО на ВКС, Определение № 126/25.06.2019г. по т. д. № 1761/2018г., I ТО на ВКС и
др., като настоящият съдебен състав напълно споделя тази съдебна практика.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Съдът е изложил подробни съображения в решението си защо счита, че в случая
ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, като не намира за
необходимо да ги преповтаря. Ответникът признава, че за процесното вземане има
издаден изпълнителен лист и образувано изп. производство, по което същият е
1
конституиран през 2016г. Наличието на изпълнителен титул в полза на ответника и на
изпълнително производство обуславя извод за това, че ответникът извънсъдебно
претендира вземанията си, поради което с поведението си е дал повод за завеждане на
иска. В цитираните в молбата по чл. 248 ГПК съдебни актове на ВКС изрично е
посочено, че отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме
съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на
вземането поради изтекла погасителна давност. В случая е налице именно първата
хипотеза, тъй като същият е предприел мерки по събиране на оспорените от ищеца
вземания. Поради това, същият дължи разноски за настоящото производство.
С оглед изложеното, молбата следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 25.03.2022г. на ответника „. за
изменение на постановеното по делото Решение № 758/03.02.2022г. в частта за
разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2