Решение по дело №2694/2023 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.145 и сл. АПК, вр. чл.118 ал.1 КСО.

Образувано е по жалба на П.Й.Д. , ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. К. срещу Решение № 2153-15-262/10.10.2023г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отхвърлена жалба вх.№1012-15-348/15.09.2023г. против Разпореждане № 151-00-7637-3/05.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица и същото е потвърдено като правилно и законосъобразно.

С жалбата се сочи несъгласие с изводите на административния орган, както и, че безспорен начин е доказано правото на парично обезщетение за безработица трябва да се извърши от компетентната институция на Р България. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв. К., който моли да бъде отменен процесния индивидуален административен акт. Претендира разноски по делото.

Ответникът - директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител главен юриск. П., оспорва жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена, а решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив – потвърдено, като правилно и законосъобразно. Подробни доводи излага в представеното по делото писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като изслуша становищата на страните и съобрази доказателствата по делото, прие следното от фактическа страна:

Жалбоподател е подал заявление вх.№592/09.08.2023г. на ДБТ-Раковски за отпускане на парично обезщетение за безработица. В него той е изложил обстоятелството, че за времето от 03.05.2007г. до 07.05.2023г. е упражнявал трудова дейност по трудово правоотношение на територията на К Белгия и е приложил съответните осигурителни документи. Приложени са и удостоверение за осигурителните му периоди в друга държа- членка на ЕС СЕД U002, удостоверение- формуляр за заплата СЕД U004, а в последствие и формуляр U017- осигурително досие за трансграничен работник. С допълнително заявление е приложил Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65 от регламент ЕО №883/2004. Приложени са удостоверение за постоянен адрес изх. № 1481/18.10.2023 г. на кметство гр. Раковски, удостоверение за родствени връзки, справка за влизане и напускане на територията на Р България от ОД на МВР-Пловдив за периода от 01.01.2013г. до 02.10.2023г.. В последствие жалбоподателя е приложил удостоверение за граждански брак и удостоверение за разжане на деца, копие от нотариален акт за дарение на недвижим имот. Във връзка със заявлението осигурителният орган е приел, че се касае за искане за отпускане на ПОБ при прилагане на разпоредбите на чл.61-54 от регламант /ЕО/883/2004г на Европейския парламент и Съвета за координация на системите за осигурителна сигурност, респ. чл.54а-54б КСО. В тази връзка е извършил проверка, свързана с определяне на мястото на постоянно пребиваване на заявителя с оглед определяне на компетентната осигурителна институция. От представената пред него Декларация относно определяне пребиваването във връзка приложение на чл.65 от Регламент /ЕО/ №883/2004 осигурителният орган е приел, че Д. в последните 5 години е имал постоянно пребиваване на територията на К Белгия, където е била и последната му трудова заетост и където е заплащал осигурителни вноски и данък върху доходите си. Посочил е, че същевременно близките родственици- съпруга и деца, постоянно са пребивавали на територията на Р България. От анализа на приобщените писмени доказателства е изградил извод, че за времето на трудова заетост на Д. в Белгия е налице негова трайна свързаност с мястото му на работа като монтажник дъбови стопански постройки към Вранкен Риетен Дакен БВ- Белгия, поради което и икономическите му интереси са били извън територията на Р България и затова държавата по пребиваване следва да се определи към момента на последната заетост на безработното лице, което приел, че е правилното приложение на чл.65 §2 от регламент /ЕО/ №883/2004г.. Затова било издадено и Разпореждане №151-00-7637-3/05.09.2023г. на ръководителят по осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Пловдив, с което е постановен отказ да му се отпусне парично обезщетение за безработица. Недоволен от това, Д. обжалвал същото пред горестоящият административен орган с жалба вх.№1012-15-348/15.09.2023г., по която Директор на ТП на НОИ-Пловдив издал процесното Решение №2153-15-262/10.10.2023г., с което приел, че компетентната осигурителна институция е тази по последната трудова заетост на заявителя в държава – членка, с оглед на което лицето не попада в обхвата на разпоредбата на чл.65 §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и Съвета от 29.04.2004г.. За да формира този извод, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, като е цитирал подробно нормативната уредба, регулираща този вид отношения. Недоволен от така постановеното решение и от отказа за отпускане на обезщетение за безработица, П.Й.Д. инициирал настоящото съдебно производство, в хода на което ангажира гласни доказателства, свързани с показанията на свидетеля К.С.Д., която излага факти и обстоятелства, че жалбоподателят никога не е прекъсвал връзката си с държавата по произход, трайно се е установил в нея и излизанията му в Белгия са свързани само и единствено с трудовата му заетост, без тя да е държавата по пребиваването му. Посочва, че съпругата и децата му са били постоянно в Р България, където се намира и семейното им жилище.

При така установената фактическа обстановка подкрепена от приобщените по делото доказателства, съдът прие следното от правна страна:

Жалбата е подадена от лице, за което оспореният акт е неблагоприятен и с правен интерес от обжалването му. Същата е депозирана в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните за това съображения:

Актовете на органите на НОИ - Разпореждане № 151-00-7637-3/05.09.2023 год. и потвърждаващото го Решение № 2153-15-262 от 10.10.2022 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив са издадени от компетентни по материя и място органи на социалното осигуряване, в изискуемата писмена форма и съдържат правни и фактически основания. Липсват съществени нарушения, обуславящи нищожността им.

По отношение на съответствието на акта с материалноправните разпоредби, с административно- производствените правила и целта на закона, съдът прие следното:

Основният спорен въпрос между страните е относно мястото на обичайно пребиване на жалбоподателят след прекратяване на трудовото му правоотношение с германския работодател, а от това и коя е компетентната държава да разгледа и определи правото и размера на паричното обезщетение за безработица. Разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони.

Няма спор по делото, че П.Й.Д. е гражданин на РБългария, както и че е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004г. (чл.2 от Регламента). С Регламент (ЕО) №883/2004 г. са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата-членка по последна заетост, като компетентна държава, отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл.65 Регламент (ЕО) №883/ 2004г.. Спорът в случаят е свързан с тълкуването и прилагането на термина "пребиваване". Легалната дефиниция на понятието "пребиваване" се съдържа в чл.1 §3 б."й" от цитирания Регламент - мястото, където лицето обичайно пребивава. Това място (на обичайно пребиваване на лицето) се определя, съгласно чл.11 §1 от Регламент (ЕО) №987/2009 (регламента по прилагането) с оглед центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти - продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки, семейното положение и роднинските връзки на лицето, жилищното му положение и доколко постоянно е то, както и, естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, в т. ч. постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост, мястото, където обичайно се упражнява тази дейност и др., примерно изброени в цитираната норма. Съгласно разпоредбата на чл.11 §2 от Регламента по прилагането, решаващо значение при определяне на действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице е намерението на лицето, което произтича от горепосочените факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето. Регламент(ЕО)№883/2004 прави разграничение между "пребиваване" и "престой". В изготвения съвместно с държавите членки наръчник се изясняват понятията "обичайно пребиваване", "временно пребиваване" и "престой". Тези определения, посочени в законодателството на ЕС - Регламент (ЕО)№883/2004, последно изменен с Регламент (ЕО)№465/2012, са необходими, за да се установи коя държава членка е отговорна за предоставянето на обезщетения по социално-осигурителни схеми на граждани на ЕС, които пребивават в различни държави членки.

Съгласно правото на ЕС, може да има само едно обичайно място на пребиваване и съответно, само една държава членка, която отговаря за плащанията на обезщетения по социално осигурителните схеми, отпускани по местожителство. Заетите и самостоятелно заетите лица отговарят на условията за социална сигурност в държавата по месторабота, а неактивните (напр. пенсионери, студенти) - в държавата членка по обичайно пребиваване. Определянето на държавата членка по обичайно пребиваване на лицата е важно и по отношение на лицата, които работят в повече от една държава-членка. В наръчника се разглеждат специфичните критерии, които трябва да бъдат взети под внимание, за да се определи мястото на обичайно пребиваване на дадено лице, като например: семейното положение и роднинските връзки на лицето; продължителността и непрекъснатото пребиваване в съответната държава членка; състоянието на трудова заетост (по-специално мястото, където обичайно се упражнява съответната дейност, постоянният характер, както и продължителността на договора за работа); упражняването на неплатена дейност; в случай на студенти - източникът на доходите им; доколко постоянно е жилищното положение на лицето; държавата членка, в която лицето плаща данъци; причини за преместването; намеренията на лицето въз основа на всички обстоятелства и подкрепени с конкретни доказателства. При необходимост могат да се вземат предвид и други факти. Наръчникът предоставя също така конкретни примери и насоки за случаите, в които е трудно определянето на мястото на пребиваване - например при погранични, сезонни или командировани работници, студенти, пенсионери, както и при неактивни хора, за които е характерна голяма мобилност. В случаят, мотивите и конкретна преценка от страна на административния орган за определяне мястото на обичайното пребиваване на жалбоподателят П.Д. са погрешни и не почиват на правилното тълкуване на цитираните по-горе правила. Вярно е, че от СЕД U017 – осигурително досие – трансграничен работник, се установява, че последната трайна заетост на същитя е била в К Белгия. Същевременно намерението на лицето, видно и от приложената от него Декларация, както и от допълнителните доказателства, относно определяне на пребиваването му във връзка с прилагане на чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., сочат, че той възнамерява да се установи трайно в Република България, на адреса, на който лицето е живяло винаги и където пребивава семейството му. Горният извод се подкрепя и от събраните гласни доказателства, които съдът кредитира като логични, последователни и непредубедени, съответни на приобщените писмени доказателства. Това обаче не е взето предвид от административния орган, който е подходил едностранчиво, ползвайки информация и тълкувайки погрешно приложимите разпоредби, като по този начин е отказал отпускане на обезщетение за безработица.

Не са взети предвид и други изяснени от приобщените писмени доказателства факти и обстоятелства, имащи пряко отношение към изясняване на въпроса за мястото на обичайното пребиване на Д. – договор с мобилен оператор, разписки за заплатени суми, акт за сключен граждански брак и удостоверения за раждане на деца, както и в последствие приложените удостоверение за постоянен адрес ***, справка на агенция по вписванията за вписани договори за наем на земеделска земя. Събирани доказателства в тази насока липсват, а това нарушава чл.35 от АПК и съставлява допуснато от страна на административния орган съществено нарушение на административно-производствени правила. От събраните писмени доказателства, касаещи изяснявате на тези несъмнени факти, то следва изводът, че мястото на обичайно пребиваване на оспорващия е в Република България, където е и постоянният му адрес и където живее семейството му. В периода на заетост в К Белгия, оспорващият е бил на територията на страната, но времетраенето на това пребиваване е било обусловено от съществуването на трудово правоотношение, и не покрива критериите, въз основа на които се обосновава извод за "обичайно пребиваване". Следователно, в оспорваното решение и в потвърденото с него разпореждане незаконосъобразно и неправилно е изключване на приложението на чл.65 § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004г спрямо него. Така жалбоподателят се явява напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. Безспорно установено е, че оспорващият не продължава да пребивава в тази държава-членка, нито се е върнал в тази държава – К Белгия, на чието законодателство за последно е бил подчинен, за това и не се е регистрирал, не се е поставил на разположение на службите по заетостта в тази държава-членка по пребиваване за времето на последната му трудова заетост, а се е регистрирал в Р България, където се е завърнал трайно и където обичайно пребивава. Приложимото законодателство в настоящия казус е това на държавата-членка по обичайното местопребиваване на оспорващия, на която държава той е и гражданин, а именно - законодателството на Република България и където се явява и компетентната осигурителна институция по отпускане на обезщетение за безработица. Обезщетението за безработица, претендирано от П.Й.Д., правилно е поискано именно по реда и при условията на действащото българско законодателство, в съответствие с приложимите европейски регламенти за това. В този смисъл е и т.3 от Решение № U3 от 12.06.2009 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, съгласно която, ако при отсъствието на каквото и да е трудово-правно договорно отношение, дадено лице вече не поддържа никаква връзка с държавата-членка на заетост (например понеже трудово-правното договорно отношение вече е прекратено или срокът му е изтекъл), то се разглежда като напълно безработно в съответствие с чл. 65, §2 от посочения регламент, а обезщетенията се предоставят от институцията по местопребиваване.

Предвид изложеното, съдът намира жалбата за основателна и, като такава, следва да бъде уважена. Решението, оспорено пред настоящата съдебна инстанция и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени, поради допуснати от административния орган съществено нарушение на административно-производствени правила, нарушение на материалния закон и целта на закона, като преписката на основание чл.173 ал.2 от АПК следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по същество при съобразяване на дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на материалния закон.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателят и същите се констатираха в размер на 700.00(седемстотин)лева, съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 20.10.2023 г.

Воден от горното, на осн. чл.172 ал.2 АПК, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на П.Й.Д. ЕГН********** *** Решение № 2153-15-262 от 10.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив.

ВРЪЩА по компетентност преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Национален Осигурителен институт за заплати на П.Й.Д. ЕГН**********,*** сумата от 700 /седемстотин/ лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: