Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 14.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ:
Силвана Гълъбова
Ивелина
Симеонова
при секретаря
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №1243 по
описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №8166 от
08.06.2016г., постановено по гр.дело №49803/2014г. по описа на СРС, ГО, 73 с-в,
е признато за установено по предявените по реда на чл.422 от ГПК искове с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, че ответниците
Б. В.С. с ЕГН********** и М.П.С. с ЕГН********** дължат на ищеца „Т.С.”ЕАД с
ЕИК****** при равни квоти следните суми: 2851,28лв.- цена на доставената
топлинна енергия в апартамент №75 в гр.София, ж.к.“******, през периода от
м.11.2011г. до м.04.2013г., ведно със законната лихва от 15.05.2014г.- датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д №25886/14г. на СРС, 73-ти
с-в до плащането на главницата; 411,48лв.- обезщетение за забава за плащане на
главницата за периода от 31.12.2011г. до 06.03.2014г. Ответниците са осъдени да
заплатят на ищеца общо 730лв. разноски в исковото производство и 409,47лв.
разноски в заповедното производство.
Решението е
постановено при участието на третото лице- помагач на страната на ищеца- „Т.С.”ЕООД
с ЕИК130036512.
Срещу решението, е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответниците
Б. В.С. и М.П.С.. Жалбоподателите поддържат, че не е установено облигационно
правоотношение между тях и ищеца. Не било доказано и реалното количество
доставена топлинна енергия в имота. Ето защо молят обжалваното решение да бъде
отменено, а предявените искове– отхвърлени. Претендират разноски за двете
съдебни инстанции.
Ответникът по
жалбата „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС
е правилно в обжалваната част, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Установено е по делото, че
процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се намира процесния имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така,
че ответниците са собственици на
процесния апартамент, което обстоятелство се установява от представения по
делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от
01.03.1991г. Следователно ответниците се явяват потребители на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./.
Съгласно чл.150,
ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. В случая е несъмнено, че
Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани
– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите
условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения
по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът
за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл.
148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Установено е също така въз основа на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, че делът за сградна инсталация, отопление на имота и битово горещо водоснабдяване са били
изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна
уредба. Т.е., доказана е по
несъмнен и категоричен начин по делото потребената в имота топлоенергия в
определено количество за исковия период. В този смисъл неоснователни са
оплакванията на жалбоподателите, че не е било изчислявано реалното потребление
на топлинна енергия.
Неоснователни
са и доводите на жалбоподателите относно документите, въз основа на които са
изготвени заключенията на СТЕ и ССЕ. Доказателствената
сила на счетоводните книги не е равнозначна на материалната доказателствена
сила на официален свидетелстващ документ. Тя е производна, което следва от
изискването, установено в разпоредбата на
чл. 182 от ГПК, те да бъдат редовни, т.е. всяко вписване в тях да бъде
въз основа на документи, които доказват извършеното вписване. Редовността на
счетоводните книги, обаче, не се предполага, тя трябва да бъде доказана от
страната, която се позовава на тях. Евентуален пропуск на ответника да оспори
редовността на книгите, не ги прави редовни и в този смисъл ищецът не може да
бъде освободен от процесуалното си задължение да установи при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе
си последици. Ето защо съдът не би могъл
да основе решението си само на едностранно съставените от ищеца фактури и
извлечение от сметка. Настоящият случай, обаче, не е такъв. По делото са
събрани доказателства – изравнителни сметки, документи за главен отчет и
заключение на вещо лице, въз основа които може да бъде извършена преценката, че
извършените от ищеца вписвания в счетоводните книги са достоверни.
В този смисъл при
установеното облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия
правилно СРС е приел, че исковете за главници и лихви са основателни до
размерите и за периодите, посочени в обжалваното решение.
Ето защо въззивната
жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено като правилно.
При този изход на
спора жалбоподателите нямат право на разноски.
На основание
чл.280, ал.3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №8166 от 08.06.2016г., постановено по гр.дело №49803/2014г. по
описа на СРС, ГО, 73 с-в.
Решението е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.”ЕООД с ЕИК*******.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/