Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 18/06.10.2006 г., постановено по гр.д. № 533/2006 г. Кърджалийският районен съд е отменил заповед № 25/13.04.2006 г. на Кмета на Община -Кърджали, с която на основание чл.325, т.3 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Поля Стайкова Дялкова от гр. Кърджали, като е признал уволнението за незаконно и я възстановил на предишната й работа на длъжността Директор с група в ЦДГ “Снежанка” – с. Енчец , обл. Кърджали. Със същото решение Община - Кърджали е осъдена да заплати на Поля Стайкова Дялкова обезщетение за времето, през което последната е останала без работа поради уволнението 2067.00 лв. за периода от 25.04.2006 г. до 25.10.2006 г. , ведно със законната лихва, считано от 25.05.2006 г. , от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата както и направените по делото разноски в размер на 290 лв., като е отхвърлил иска в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 2232.36 лв. , като неоснователен. Община - Кърджали е осъдена да заплати по сметка на РС – Кърджали д.т. в размер на 35.00 лв. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Община – Кърджали , като го обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон . В жалбата се сочи, че неправилно първоинстанционният съд приел, че сключеният трудов договор по силата на чл.68, ал.5 от КТ се е превърнал в договор за неопределено време . Позовава се и на разпоредбите на чл.107 от КТ и чл. 336 от КТ и счита , че сключения трудов договор е приет от служителя и изпълнен от него и в случая е налице валидно трудово правоотношение . Твърди се , че с изтичане срока на договора същия се прекратява по силата на закона . Моли съдът да отмени решението на районния съд и реши делото по същество като отхвърли предявените искове . Въззиваемата Поля Стайкова Дялкова , чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. В представено писмено становище сочи, че първоначално сключеният договор със срок за изпитване се трансформирал в безсрочен трудов договор. Твърди , че районния съд е изложил подробни мотиви относно характера на трудовия договор във връзка с разпоредбата на чл. 68, ал.4/сега ал.5/ от КТ и пар. 1,т. 8 от от ПР на КТ и счита уволнението за незаконно и моли съдът да остави в сила решението на районния съд. Претендира за разноски . Въззивният съд, при извършената преценка на събраните доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира следното : Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна . С трудов договор № 70/14.04.2003 г. въззиваемата Поля Стайкова Дялкова е била назначена на длъжността Директор с група в ЦДГ “ Снежанка – с. Енчец , К-а обл. с определен срок до 16.04.2006 г. Това обстоятелство се установява и от трудова книжка № 37 на името на въззиваемата , като в същата е отразено , че тази длъжност е изпълнявала от 16.04.2003 г. до 16.04.2006 г. От личното досие на въззиваемата се установява , че на 04.04.2003 г. е проведен конкурс за длъжността |Директор на ЦДГ”Снежанка с. Енчец и въззиваемата е класирана на първо място . На това основание същата е подала молба до Кмета на Община – Кърджали за назначаване на същата длъжност . Като основание обаче за сключване на трудовия договор е посочен чл.68,ал.1 т. 1 от КТ и е сключен за срок от три години . По делото е представена длъжностна характеристика на длъжността Дирекрот с група в ЦДГ “Снежанка “ с. Енчец и програма за развитие на ЦДГ “Снежанка “ с. Енчец за периода 2003 – 2004 г. При тези данни ±ъдът намира предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ за основателни и доказани. От събраните по делото доказателства се установи, че въззиваемата Дялкова е била назначена на длъжността “Директор с група” в ЦДГ – с. Енчец, К-а обл. и трудовото правоотношение възникнало от деня , в който е получила резултата от проведения конкурс съгласно чл. 96,ал.1 от КТ . Конкурсът е едно от самостоятелните основания за възникване на трудово правоотношение , при което след успешното провеждане за въззиваемата не е било необходимо сключване на трудов договор . Независимо от това по делото се установява , че страните по делото са сключили трудов договор със срок от три години , който не почива на закона . Няма пречка конкурсното трудово правоотношение да възникне за определен срок и това да е уговорено в споразумение по чл. 107 от КТ , но същото да отговаря на изискванията на чл. 68 ,ал.3 от КТ във вр. с ал.1,т.1 от КТ , тъй като срочни трудови за срок по-дълъг от три години може да се сключват по изключение за изпълнение на временни , сезонни и краткотрайни работи и дейности , както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или ликвидация дружества .Действуващият между страните трудов договор е сключен за периода от 16.04.03 г. до 25.04.06 г. е с правно основание чл.68,ал.1 от КТ,и е сключен за определено време -3 години / до 16.04.2006 г./. Безспорно съобразно разпоредбата на т.1 на ал.1 на цитирания чл.68 от КТ,срочен трудов договор се сключва за определен срок,който не може да бъде по-дълъг от 3 години,доколкото в закон или в акт на МС не е предвидено друго. Съгласно чл.68, ал.2 от КТ, материалноправната норма, действаща през периода на трудовото правоотношение /сега ал.3 - „ДВ”,бр. 48 от 2006 г./, срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 може да се сключи в два случая: за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности; и с новопостъпващи работници или служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. В настоящия трудов договор е записано, че се сключва на основание чл. 68, т. 1 от КТ, без да са посочени допълнителни обстоятелства относно наличието на някоя от хипотезите на ал. 2 /сега ал.3 /. Очевидно, правоотношението сключено между страните по делото като срочно, не попада в изчерпателно изброените хипотези, по следните съображение: На първо място заеманата от ищцата длъжност- “Директор с група”- не представлява временна, сезонна или краткотрайна работа. Временната работа има случаен и еднократен характер спрямо постоянния и основен предмет на дейност на работодателя . Случаят обаче не е такъв .Съгласно чл. 26, ал.1 от ППЗНП, детските градини са подготвителни институции в системата на народната просвета, в които се отглеждат, възпитават и обучават деца от 3-годишна възраст до постъпването им в I клас, а директорите, като орган за управление на детската градина, са с определени правомощия, съдържащи се в разпоредбата на чл. 147, ал.1 от същия правилник,и тези правомощия определено не могат да се квалифицират като временни. Работата на ищцовата страна по трудовото и правоотношение с ответника няма и сезонен характер, тъй като действително „сезонът” е период от време от календарната година, който се характеризира с относително постоянство и устойчивост на климатични условия, които правят възможно извършването на определи работи и дейности само през това време на годината, а дейността на директора на детска градина определено не може да има такива характеристични белези. Процесното правоотношение между страните не е и краткотрайно, защото работата не е епизодична, липсва подчертано кратък срок за изпълнение на определена дейност. Действително директорът е участвал в конкурс с План- програма за развитие на ЦДГ “Снежанка “ - с. Енчец , общ. Кърджали, обл. Кърджали, за периода 2003-2006г., но този план е предпоставка за участие в конкурсната процедура и дейността не се изчерпва с изтичане на този период. Освен това работодателят на ищцата не е предприятие или търговско дружество обявено в несъстоятелност или в ликвидация . Действително законодателят е дал изключение от изложеното по-горе нормативно правило. В този аспект по изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко от една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер /чл. 68, ал. 3- сега ал.4 от КТ/. Легално определение на понятието “изключение” се съдържа в &1, т.8 от ДР на КТ. То е “налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му”. В този текст законодателят е предписал,че наличието на тези обективни причини, обуславящи изключителността на случая,не следва да се предполага или извлича по някакъв начин от контекста на трудовия договор,а конкретната обективна причина или причини следва да бъдат посочени в него изрично . Като не е направил това изрично, работодателят се е лишил от възможността да се позовава на тях и с тяхното наличие да обуславя срочността на сключения с въззиваемата трудов договор. Казаното до тук безусловно води до приложение на разпоредбата на действуващата към онзи момент ал.4 /сега ал.5/ на чл.68 от КТ. В тази разпоредба императивно е заложено, че трудов договор по ал. 1, т. 1, сключен в нарушение на ал.2 и 3 /сега ал. 3 и 4/, се смята за сключен за неопределено време, като законодателят е предвидил това да става автоматично, без да е необходимо наличие на нарочен механизъм за превръщането му в такъв. Достатъчно условие е да е сключен в нарушение на посочените правни норми. С оглед на изложеното съдът намира , че сключения между страните трудов договор е безсрочен и прекратяването му на основание чл.325,т.3 от КТ е незаконосъобразно . В тази връзка съдът намира за основателни исковете / по чл. 344,ал.2 и 3 от КТ/ за възстановяване на предишната работа, която е заемала въззиваемата , и за присъждане на обезщетение за времето през което е останала без работа поради уволнението . Обезщетение е определено на основание на заключение на вещо лице , което не е оспорено от страните . При тези данни съдът следва да остави в сила решението на районния съд. А с оглед изхода на делото в тежест на въззивника следва да останат направените от въззиваемата разноски по делото в размер на 160 лв. Водим от изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от № 18 от 06.10.2006 г. ,постановено по гр.д.№ 533/2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд. ОСЪЖДА Община Кърджали да заплати на Поля Стайкова Дялкова от г. Кърджали , ул. “Екзарх Йосиф” 12 , ет. V, ап.13 с ЕГН ********** направените във въззивното производство разноски в размер на 160 лв. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в тридесетдневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
|