Решение по дело №3424/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 408
Дата: 28 юни 2024 г. (в сила от 3 юли 2024 г.)
Съдия: Ралица Манолова
Дело: 20241100203424
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 408
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 14 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Цветан Ив. Колев

Петър Стоицев
при участието на секретаря Таня Т. Митова
в присъствието на прокурора Р. Ст. Б.
като разгледа докладваното от Ралица Манолова Частно наказателно дело №
20241100203424 по описа за 2024 година
РЕШИ:
ОТКАЗВА предаване на българската гражданка М. Р. Т. - роден на
****г. в гр. Перник, българка, българска гражданка, с основно образование,
омъжена, осъждана, с ЕГН ********** за изпълнение на европейска заповед
за арест № SIEP/2019/29.07.2021г., издадена от прокуратурата на Република
Италия в гр.Флоренция за изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ за
срок от една година и шест месеца, наложено с присъда № 488/2019 -
Reg.Gen. № 4174/216- R.G.N.R. № 3729/216, постановена на 07.02.2019г. от
Първоинстанционния съд на Флоренция, влязла в сила на 02.03.2019г., с
която българската гражданка М. Р. Т. е осъдена за общо две престъпления,
извършени на 20.03.2016г. във Флоренция, Република Италия, които съгласно
законодателството на издаващата държава осъществяват състав на
престъпления по чл.110 от НК; чл.81, ал.2 от НК, чл.55, ал.9 от Законодателно
постановление 231/2007 и по чл.110 от НК; чл.81, ал.2 от НК; чл.624 от НК,
чл.625 № 4 от НК на Република Италия.
ПРИЕМА ДА СЕ ПРИВЕДЕ В ИЗПЪЛНЕНИЕ на чл.44, ал.8, вр.
чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА от прокуратурата на Република България
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца,
наложено с присъда № 488/2019 - Reg.Gen. № 4174/216- R.G.N.R. № 3729/216,
1
постановена на 07.02.2019г. от Първоинстанционния съд на Флоренция,
влязла в сила на 02.03.2019г.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 44, ал. 9 от ЗЕЕЗА ВЗЕМА мярка за
неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА по отношение на българската
гражданка М. Р. Т. /със снета по делото самоличност/, която следва да се
изпълнява приключване на процедурата по привеждане в изпълнение на
наказанието „лишаване от свобода“. Да бъде преведена в затвора гр. Сливен.
На основание чл.53, ал.1 от ЗЕЕЗА за настоящето решение да бъде
уведомен издаващият ЕЗА орган.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред
Софийски апелативен съд в 5-дневен срок от днес.
Слез влизане в сила на решението, на основание чл.44, ал.10 от
ЗЕЕЗА, препис да се изпрати на СГП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по решение от 27.06.2024 г. по н.ч.д. № 3424/2024 г. на СГС, НО, 14-ти
състав
Производството е по реда на чл. 44 и сл. от Закон за екстрадицията и
европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/.
В Софийски градски съд е постъпило искане от Софийска градска прокуратура
за допускане и изпълнение на Европейска заповед за арест /ЕЗА/, издадена на
29.07.2021 г. от прокуратурата на Република Италия в гр. Флоренция, по отношение на
българската гражданка М. Р. Т., ЕГН **********, за изпълнение на наказание
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, наложно с присъда №
488/2019 г. – Reg. Gen. № 4174/216 – R.G.N.R. № 3729/216, постановена на 07.02.2019 г.
от Първоинстанционния съд на Флоренция, влязла в сила на 02.03.2019 г., с която М.
Т. е осъдена за общо две престъпления, извършени на 20.03.2016 г. във гр. Флоренция,
Република Италия, които съгласно законодателството на издаващата държава
осъществяват състав на престъпления по чл. 110 от НК, чл. 81, ал. 2 от НК, чл. 55, ал. 9
от Законодателно постановление 231/2007 и по чл. 110 от НК, чл. 81, ал. 2 от НК; чл.
624 от НК, чл. 625 № 4 от НК.
В съдебно заседание прокурорът счита, че са налице предпоставките на чл. 40,
ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА за отказ от изпълнение на ЕЗА, с прилагане на чл. 29, ал. 2 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, тъй като с приемането на това наказание за изпълнение в
Република България ще се спести искането за принудително задържане на М. Т. и
транспортирането й до издаващата държава. Прави искане за постановяване на съдебен
акт, с който на основание чл. 44, ал. 8, вр. чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА да бъде
приведено наказанието лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца в
Република България по реда на чл. 44, ал. 10-11 от ЗЕЕЗА при първоначален общ
режим.
Упълномощеният защитник на М. Т. моли да бъде приложен чл. 40, ал. 1, т. 4
от ЗЕЕЗА и да бъде отказано изпълнението на процесната ЕЗА, като наказанието
лишаване от свобода бъде приведено в Република България.
Исканото лице М. Т. поддържа казаното от защитника си и посочва, че иска да
изтърпи наказанието си в Република България.
Съобразявайки материалите по делото и наведените от страните доводи,
съдът установи следното:
Европейската заповед за арест по отношение на М. Р. Т. е издадена на
29.07.2021 г. от прокуратурата на Република Италия в гр. Флоренция за изпълнение на
наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, наложено с
присъда № 488/2019 г. – Reg. Gen. № 4174/216 – R.G.N.R. № 3729/216, постановена на
07.02.2019 г. от Първоинстанционния съд на Флоренция, влязла в сила на 02.03.2019 г.,
с която М. Т. е осъдена за общо две престъпления, извършени на 20.03.2016 г. във гр.
Флоренция, Република Италия, както следва:
1) в съучастие с други лица и с цел извличане на полза е използвала незаконно
притежавана кредитна карта, издадена на името на В.А.Л., на банкомат на банка
„Институто ди кредито каса ла риспармио“ във Флоренция на бул. „Фратели Росели“,
като изтеглила 70 евро – престъпление по чл. 110 от НК, чл. 81, ал. 2 от НК, чл. 55, ал.
9 от Законодателно постановление 231/2007 и по чл. 110 от НК съгласно
законодателството на издаващата държава;
2) с цел печалба е откраднала портфейла на В.А.Л., в който се е намирала
описаната в т. 1 кредитна карта, като е налице квалифициращо обстоятелство – взела
го е с ловкост и измама от чантата й, възползвайки се от факта, че жената се е намирала
в автобус № 6 – престъпление по чл. 110 от НК, чл. 81, ал. 2 от НК; чл. 624 от НК, чл.
1
625 № 4 от НК съгласно законодателството на издаващата държава.
С оглед изложеното съдът приема, че фактите, въз основа на които е осъдена
М. Т. от съда на издаващата ЕЗА държава, съответстват на престъпление по чл. 249, ал.
1 от НК на Република България и по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1
от НК на Република България.
Налице са предвидените в закона предпоставки, за да се приеме, че съдът е
сезиран с валидно издадена ЕЗА. Същата съдържа минималния изискуем обем от
данни по чл. 36, ал. 1 от ЗЕЕЗА. В нея е посочено, че на българската гражданка е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. Този
срок надвишава долната граница по чл. 36, ал. 1 от НК на изискуемия минимален срок
на наложеното наказание лишаване от свобода, което следва да е не по-малко от
четири месеца. Изпълнено е и изискването за двойна наказуемост.
На следващо място съдът намира, че издадената ЕЗА съдържа описание на
фактите, които са включени в предмета на доказване в образуваното в издаващата
държава наказателно производство, като издаващата държава е посочила подробни
данни за характера и правна квалификация на престъпленията, както и за
обстоятелства, при които са извършени, включително време, място и степен на участие
на исканото лице.
Съдът намира, че са изпълнени и предпоставките, предвидени в чл. 37, ал. 1 и
ал. 3 от ЗЕЕЗА. Представената за изпълнение европейска заповед за арест е издадена в
писмена форма от компетентен орган на Република Италия. Установена е
самоличността на исканото лице. ЕЗА е придружена с превод на български език.
Не са налице абсолютни основания за отказ, предвидени в чл. 39 от ЗЕЕЗА,
доколкото е установено, че престъпленията, за които е издадена заповедта, не са
амнистирани в Република България и не попадат в нейната юрисдикцията. Не се
твърди от страните исканото лице да е осъдено за същото престъпление, за което е
издадена заповедта, с влязла в сила присъда на българския съд или на съда на трета
държава членка и да изтърпява или да е изтърпяло наказанието. Исканото лице е
наказателно отговорно съгласно българското законодателство.
При преценката на факултативните основания по чл. 40 от ЗЕЕЗА съдът
намира, че са налице предпоставките на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА да се откаже
изпълнение на ЕЗА, като същото не е обвързано с нейните реквизити, а се отнася до
личността на исканото лице. М. Т. е български гражданин, понастоящем живее в
Република България и има трайна обвързаност с територията на държавата,
произтичаща от нейното раждане и израстване в нея. В тази връзка съдът приема, че
хуманното отношение към исканото лице изисква наказанието да се изтърпи по начин,
който да не доведе до прекъсване на връзката между нея и нейното семейство. Отделно
от това, постигането на целите на наказанието би било затруднено на територията на
издаващата държава и с оглед езиковата и култура бариера между исканото лице и
обичайната среда в съответното пенитенциарно заведение. При така установените
обективни данни съдът намира, че следва да откаже предаването на българската
гражданка за изпълнение на наказание лишаване от свобода на територията на
издаващата държава, като на основание чл. 44, ал. 8, вр. чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА
приема да се приведе в изпълнение наложеното наказание лишаване от свобода за срок
от една година и шест месеца в затвор на територията на изпълняващата държава.
На основание чл. 44 ал. 9 от ЗЕЕЗА съдът служебно се занима с мярката за
неотклонение, която следва да се изпълнява до приключване на процедурата по
привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода, като счита, че мярката
задържане под стража би обезпечила безпрепятственото провеждане на тази
2
процедура.
След влизане в сила заверен препис от решението на основание чл. 44, ал. 10 от
ЗЕЕЗА следва да бъде изпратено на СГП за иницииране на процедура за неговото
изпълнение по реда на чл. 29, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки
включващи лишаване от свобода.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
3
Съобщи за изтекли лични данни