О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№............./............2020г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, пети състав, в закрито съдебно
заседание, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа докладваното от съдия
Кавърджикова
ч.гр.д. № 629 по описа за 2020г.
за да се произнесе, намери следното:
Производството
е образувано по частна жалба от Д.И.Р., ЕГН **********о***, против определение
№ 180/06.01.2020г. по гр.д. № 18701/2018г. на 47-ми състав на ВРС, с което е допълнено,
на осн. чл. 248 от ГПК определение № 14836/13.11.2019 г., постановено по гр.
дело № 18701 по описа за 2018 г. в частта за разноските, с което е осъден да
заплати на „Билдстрой България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Трявна, обл. Габрово, ул. „Златьо Ошански“ № 26, сумата от 510.00лв.,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал. 4 ГПК.
В
частната си жалба Д.Р. излага становището си, че обжалваното определение е
незаконосъобразно и немотивирано. Смята, че не е станал причина за заплащане на
адвокатско възнаграждение от ответната страна. Не е обсъдено това, че с
исковата си молба е направил искане за спиране на производството по делото,
поради наличието на преюдициален спор, доказаталства за което е представил още
с иска. Първооинстанционният съд не се е произнесъл по направеното искане, а е
изпратил препис от исковата малба на ответника. Ако производството беше спряно
своевременно, вместо да се връчва препис на насрещната страна, тя не би
ангажирала адвокат и не би направила разноски. Не е обсъдено и възражението, че
съдът не е следвало да се ръководи от минималните размери на адвокатските
възнаграждения по Наредба № 1/09.07.2004г., както е постъпил съдът в решение №
13062/03.10.2019г. по адм.д. № 3586/2016г. на ВАС и решението на Съда на
Европейския съюз от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. Спорът
не се отличава и правна и фактическа сложност.
В
срока по чл. 276 от ГПК насрещната страна „Билдстрой България“ ЕООД, с предишно
наименование „Булбел строй“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Д.В. оспорва
частната жалба като неоснователна. Моли да бъде оставена без уважение.
За
да се произнесе ВОС съобрази следното:
Частната
жалба е подадена в срок, изхожда от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, при наличието на правен интерес, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството
по гр.д. № 18701/2018г. на 47-ми състав на ВРС е образувано по предявения от Д.И.Р. против „Булбел строй“ ЕООД-Варна, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, за отмяна на заповед № 412/08.10.2018г., с която трудовото му
правоотношение е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1 от КТ, като
незаконосъобразна, позовавайки се на разпоредбата на чл. 310, т. 1 от ГПК. Посочил
е, че трудовото правоотношение с работодателя е било прекратено с връчването му
на заповед за това на 28.09.2018г. и обжалваната заповед се явява втора
издадена. Претендирал е присъждане на разноски. Направил е доказателствени
искания, включително задължаване на работодателя да представи намиращите се у
него документи, в зависимост от отговора му на исковата молба. Същевременно на
осн. чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК е поискал спиране на производствмото по делото,
до приключване на гр.д. № 16182/2018г. на 41-ви състав на ВРС за отмяна, като
незаконосъобразна на заповедта от 28.09.2018г.
Първоинстанционният
съд е изпратил препис от исковата молба на ответника-работодател. Постъпил е
такъв на 30.01.2019г., чрез адв. Д.В., където са направени редица оспорвания и
са представени писмени доказателства. Направено е също така искане за
присъждане на разноски и са представени доказателства за сторените
такива-пълномощно и договор за правна защита и консултантско съдействие от
25.01.2019г. и списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът
е изискал справка за движението на гр.д.
№ 16182/2018г. на 41-ви състав на ВРС и с определение № 1518/31.01.2019г. е
спрял прозводството по гр.д. № 18701/2018г. на 47-ми състав на ВРС, на осн. чл.
229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на гр.д. № 16182/2018г. на 41-ви състав
на ВРС.
С
молба вх. № 83830/13.11.2019г. ищецът Д.Р., чрез адв.
М.Г. е заявил, че си оттегля исковата претенция на осн. чл. 232 от ГПК и е
поискал да бъде преекратено производството по делото. С определение №
14836/13.11.2019г. съдът е прекрател производството по гр.д. № 18701/2018г. на
47-ми състав на ВРС и уведомил страните.
В
срока по чл. 248 от ГПК работодателят, чрез адв. Д.В. е поискал присъждане на
разноски. Съдът е постановил обжалваното определение № 180/06.01.2020г.,
присъждайки на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК разноски, представляващи заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 510.00лв.
Настоящият
състав намира за неоснователни оплакванията на частния жалбоподател.
По
първоинстанционното дело, своевременно още с отговора на исковата молба
работодателят е направил искане за присъждане на разноски и е представил доказателства
за сторени такива, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 510.00лв. При прекратяване на производството, както в случая поради
оттегляне на иска, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК ищецът дължи разноските,
сторени от ответника по делото. Възможно е било ходът на делото да се развие по
сочения от ищеца начин, но в конкретния казус законосъобразно е бил връчен
препис от исковата молба на ответника и той е подал отговор, чрез адв. Д.В.,
представяйки доказателствата си за дължимото и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Не
следва да бъде прието, че адвокатското възнаграждение от 510.00лв. е прекомерно
и на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК не следва да бъде намалявано, с оглед
фактическата и правна сложност на делото. Размерът на адвокатското
възнаграждение от 510.00лв., заплатено на 25.01.2019г., съответства точно на на определения според
нормата на чл. 7, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
мнималните размери на адвокатските възнаграждения минимум в ред. до изм. с ДВ
бр. 7/22.01.2029г., в сила от 26.01.2019г. Към
момента на сключване на договора за правна помощ не намира приложение
цитираното в частната жалба решение № 13062/03.10.2019г. по адм.д. №
3586/2016г. на ВАС, което и до сега не е влязло в сила, поради обжалване на
5-членен състав. Приетото от ВРС в обжалваното определение не противоречи и на решението
на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и
С-428/16.
Поради
съвпадането на изводите на ВОС с тези в обжалваното определение на ВРС,
последното следва да бъде потвърдено.
Няма
искане за присъждане на разноски в настоящото производство, поради което съдът
не дължи произнасяне в този смисъл.
Водим
от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 180/06.01.2020г. по гр.д. №
18701/2018г. на 47-ми състав на ВРС, с което е допълнено, на осн. чл. 248 от ГПК определение № 14836/13.11.2019 г., постановено по гр. дело № 18701 по описа
за 2018 г. в частта за разноските, като Д.И.Р., ЕГН **********о*** е осъден да
заплати на „Билдстрой България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Трявна, обл. Габрово, ул. „Златьо Ошански“ № 26, сумата от 510.00лв.,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал. 4 ГПК.
Определението
подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: