РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2204
гр. Пловдив, 17.11.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ
състав, в открито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР
КАСАБОВ
при
секретаря БЛАГОВЕСТА КАРАКАШЕВА и участието на прокурора РОСЕН
КАМЕНОВ,
като разгледа
докладваното от чл. съдията ТАТЯНА
ПЕТРОВА к.а.н. дело № 1965 по
описа за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбите и становищата на страните:
1.
Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния
кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните
нарушения и наказания.
2.
Образувано е по касационна жалба предявена от ТД на НАП - Пловдив, чрез процесуалния
си представител юрисконсулт Е. Ф., против
Решение № 771 от 09.06.2021 г. на Пловдивски районен съд, ХХІІ наказателен
състав, постановено по а.н. дело № 1914 по описа на същия съд за 2021 год., отменящо Наказателно постановление № 550829-F581262 от 10.12.2020 год., издадено от
Директора на Дирекция “Обслужване” при ТД на НАП гр. Пловдив, с което на Фондация
„Германо – Български център за срещи“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „****“ № 7а, представлявано от Л. Г. Т., на
основание чл. 180, ал. 2, във връзка с чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 666,67 лв. за
нарушение на чл. 180, ал. 2, вр. с чл. 180, ал. 1, във вр. с чл. 102, ал. 3, т.
1 и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС.
Поддържаните
касационни основания се субсумират в твърдението, че обжалваното съдебно решение
е неправилно и незаконосъобразно. В тази връзка се иска обжалваното решение да
бъде отменена, а издаденото НП да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции.
3.
Ответникът по касационната жалба – Фондация „Германо – Български център за
срещи“, чрез процесуалния си представител адвокат К., счита, че решението на
районния съд е правилно и законосъобразно.
4.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив
дава заключение, че жалбата е основателна.
ІІ. За
допустимостта:
5. Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6.
Каза се, предмет на производството пред първоинстанционния съд е било НП № 550829-F581262 от 10.12.2020 год., издадено от
Директора на Дирекция “Обслужване” при ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на Фондация
„Германо – Български център за срещи“, е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер 666,67 лв. за нарушение на чл. 180, ал. 2, вр. с
чл. 180, ал. 1, във вр. с чл. 102, ал. 3, т. 1 и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС
и чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС.
НП е постановено
въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № F581262 от 30.11.2020 год., съставен от
Г. К. Б., на длъжност инспектор по приходите при ТП на НАП гр. Пловдив.
Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:
Данъчнозадълженото
по ЗДДС лице Фондация „Германо – Български център за срещи“, не и начислило ДДС
в размер на 666,67 лв. по облагаеми доставки на обща стойност 4000 лв. през
периода 01.07.2020 г. - 31.07.2020 г., когато ДЗЛ не е било регистрирано по
ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация, въпреки че е било длъжно.
При извършена
проверка, документирана с Протоколи № **********/25.09.2020 г., № **********/30.10.2020 г. и № **********/18.11.2020 г. е констатирано, че
данъчнозадълженото по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС лице Фондация „Германо –
Български център за срещи“, с ЕИК ***, установено на територията на страната,
провежда обучителни курсове по немски език и префактурира наем и консумативни
разходи. Фондация „Германо – Български център за срещи“ не е институция в
системата па предучилищното и училищно образование, няма лиценз за
професионално обучение или професионално ориентиране, не е включена в списък,
утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за предоставяне на
обучение за придобиване на ключови компетентности, не е културно-просветна или
научна институция и провежданите от същата обучения не попадат в чл. 41, т. 1,
б ”а” от ЗДДС и не се третират като освободени. Относно префактурираните
консумативни разходи, същите не попадат в приложното поле на чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС, поради което формират облагаем оборот за
регистрация по ЗДДС. Следователно, извършените услуги за обучение по немски
език, както и префактурирането на наем и консумативни разходи са облагаеми
доставки с място на изпълнение на територията на страната.
ЗЛ не е подало
заявление за регистрация по ЗДДС в ТД па HAП, гр. Пловдив в 7-дневен срок от
изтичане на данъчния период 01.09.2017 г. - 30.04.2018 г., през който е
достигнало облагаем оборот над 50 000 лв. (54 360 лв.), т.е. до 07.05.2018 г. включително.
Заявление за
регистрация по ЗДДС от Фондация „Германо – Български център за срещи“ е
подадено на 11.09.2020 г. с вх. № 303912002809645/11.09.2020 г. в ТД на НАП
Пловдив. Фондация „Германо – Български център за срещи“ е регистрирана по ЗДДС
на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС с Акт за регистрация по ЗДДС № 160422002937782/25.09.2020
г. считано от датата на връчване - 07.10.2020 г.
Посочено е, че за
първи период, в който на ЗЛ може да бъде съставен АУАН, следва да се счита
01.11.2018 г. – 30.11.2018 г., тъй като справката –декларация и дневника за
продажби за м.11.2018 г. е трябвало да се подадат в ТД на НАП гр. Пловдив в
срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно до
14.12.2018 г. вкл. и към м.11.2020 г. не са изтекли две години от извършване на
нарушението съобразно чл. 34 от ЗАНН.
Прието е, че за
периода 01.11.2018 г. до 06.10.2020 г. /датата предхождаща датата, на която е
регистрирано/, лицето е следвало да начислява данък за извършените от него
облагаеми доставки по ЗДДС /по аргумент от разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1
от ЗДДС./
Констатирано е, че
за периода 01.07.2020 г. – 31.07.2020 г. оборотът е в размер на 4000,00 лева,
като приходът от извършените продажби е формиран на база издадените фактури и
представените банкови извлечения.
При това положение
е прието, че ако лицето беше регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли
ДДС в общ размер на 266,67 лв. за извършените от него облагаеми доставки за
периода 01.07.2020 г. - 31.07.2020 г. по реда на чл. 86. ал. 1 от ЗДДС, като
издаде данъчен документ /фактура/, в който да посочи данъка за доставката на
отделен ред, посочи издадения документ в дневник за продажби за месец 07.2020 г.,
а по отношение на продажбите към данъчно незадължени ФЛ е следвало на основание
чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС да състави отчет за извършените продажби, съдържащ
обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период, да отрази
отчета за продажби в дневника за продажби за месец 07.2020 г., като включи
размера на данъка по извършените доставки в справката-декларация за данъчен
период м.07.2020 г., а справката-декларация и дневникът за продажби е следвало
да подаде в ТД на НАП - Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ
съответния данъчен период, а именно до 14.08.2020 г. включително.
Нарушението е извършено на 17.08.2020 г. в гр. Пловдив /15.08.2020 г. и 16.08.2020 г. са почивни дни/.
В АУАН е посочено
още, че нарушението е установено в ТД на НАП – Пловдив на 30.10.2020 г. при
извършена проверка, документирана с протокол № **********/30.10.2020 г. и е
определен размерът на неначисления ДДС.
7. Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка,
която в пълнота е възприета и възпроизведена в НП № 550829-F581262 от 10.12.2020 год., издадено от
Директора на Дирекция “Обслужване” при ТД на НАП гр. Пловдив.
8. За
да отмени обжалваното пред него наказателно постановления, районният съд е
приел, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и 57, т. 5 ЗАНН. Конкретно в тази насока е посочено, че от систематичното тълкуване на чл.
86, 87 и 88 и чл. 180 ЗДДС (която въвежда
санкцията за неизпълнението на
законовото задължение за начисляване на
ДДС) се установява, че е
употребена специфична законодателна техника, при която независимо
от броя на извършените облагаеми доставки, за един данъчен период следва да се
формира един данъчен резултат и при неговото несъответствие с действителността
се извършва единно нарушение, за което по силата на чл. 180 ЗДДС се налага
единна санкция. Същевременно до единния
противоправен резултат се
достига чрез съвкупност от
противоправни действия/бездействия в рамките на данъчния период, относими към
неизпълнение на един или повече от елементите на фактическия състав
по чл. 86
ЗДДС по отношение
на една или
повече облагаеми доставки, осъществени през периода. Съгласно чл. 6 ЗАНН основание за
административнонаказателна отговорност е противоправното поведение
(действие или бездействие), а не противоправния
резултат, поради което
при нарушение по
чл. 180 ЗДДС изискването на чл. 42 и 57 ЗАНН за
посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, следва да се
разбира, като изискване за надлежна индивидуализация на конкретните противоправни действия, с които е
допуснат противоправния резултат, тоест посочване на конкретните елементи от
фактическия състав по чл. 86 ЗДДС, които не са изпълнени и конкретните
облагаеми доставки, до които с отнася неизпълнението. Следователно неописването
в АУАН и НП на броя, датата на извършване и най-вече вида и предмета на всяка
конкретна доставка поотделно, за която се твърди, че е облагаема и за която не
е начислен ДДС, какъвто е настоящия
случай, е съществено процесуално нарушение, представляващо самостоятелно
основание за отмяна на НП.
Подробно е мотивирана липсата на яснота в хода на
административнонаказателното производство относно това защо наказания субект
според наказващия орган не представлява културно-просветна институция по
смисъла на чл. 41, т. 1, б. „а“, предл. предпоследно от ЗДДС, предвид
възможността доставките да са освободени. Приети за необосновани са изводите за
облагаемост на доставките, състоящи се в префактуриране на разходи, тъй като
префактурирането на разходи може да представлява облагаема доставка, но не във
всички случаи, а само ако естеството на отношенията между страните е такова, че
може да се направи извод, че между тях реално е извършена доставка, цената на
която са префактурираните разходи. В тази връзка е налице и позоваване на
практика на Съда на ЕС
ІV. За правото:
9. Като е стигнал до тези правни изводи, районният
съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни и
задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на оспорения акт. Фактите по
делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно
установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно
приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция
при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави
излишно тяхното преповтаряне.
10. Обосновано при извършената служебна проверка за
законосъобразност на оспореното НП, първоинстанционният съд е констатирал, че в
хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените
правила, изразяващи се в нарушение на императивната разпоредба на чл. 42, т. 4
и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
В тази връзка следва да се
посочи, че за да предизвика целените с издаването му правни последици,
наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление, следва да
съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите
и обстоятелствата, които безусловно следва да обхваща наказателното
постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал.
1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени
виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които
следва постановения от административнонаказващия орган резултат.
11.
Неспазването на така
установените нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено
нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на наказателното
постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които
законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на
гражданите и организациите - страни в административнонаказателното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите
се довежда до знанието на адресата съображенията, въз основа на които
административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно
административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност
е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на
защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява
и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта,
упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално
допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според Закона
за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното неизлагане към
наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е
основание за отмяна на акта. Впрочем, в този смисъл следва да бъде съобразено
и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004
г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, докладчик председателят на V
отделение А. И.
12.
В конкретния казус,
както процесното НП, така и акта за установяване на административно нарушение
не отговарят на установените от закона реквизити – липсва посочване на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и на доказателствата, които
го потвърждават. Каза се, касае се за нарушение на императивните разпоредби на
чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
В АУАН и НП процесното
административно нарушение е описано по следния начин: „…Данъчнозадълженото по ЗДДС лице Фондация „Германо – Български център
за срещи“, не и начислило ДДС в размер на 666,67 лв. по облагаеми доставки на
обща стойност 4000 лв. през периода 01.07.2020 г. - 31.07.2020 г., когато ДЗЛ
не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация,
въпреки че е било длъжно…“.
Очевидно в случая
липсва каквато и да било индивидуализация на процесните доставки или каквито и
да било други фактически установявания, които биха могли да обосноват извод, че
в случая се касае за облагаеми доставки по смисъл на ЗДДС. Неописването на броя, датата на
извършване и най-вече естеството на доставките, за които се твърди, че са
облагаеми в АУАН и НП е съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно
основание за отмяна на НП.
При тази липса на
изчерпателно фактическо описание на нарушението, на обстоятелствата, при които
е било извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават, съдът е лишен от възможността да упражни контрол за
законосъобразност върху оспорения административен акт, тъй като от
обстоятелствената част на АУАН и на НП не става ясно въз основа на какви
установени по несъмнен начин факти и въз основа на какви доказателства,
органите на приходната администрация са направили крайния извод, че дружеството
е било длъжно, но не е начислило дължимия ДДС по спорните доставки в
предвидения от закона срок.
Според твърденията в касационната жалба, проверяваното лице
е извършило облагаеми доставки на територията на страната, като посочените суми
са установени от представени от самото лице
документи (фактури и периодични
отчети от ФП на ЕКАФП, банкови извлечения др.), доказващи извършеното
нарушение, които са обективирани в съставените протоколи за проверки, а самите
протоколи като официални документи се ползват с материална доказателствена
сила.
Повече от очевидно е, че съставените при проверките
протоколи, (представени по делото),
не съдържат сочената информация, а цитираните от касационния жалбоподател
документи не са представени в хода на съдебното производство. В обсъжданите
протоколи има информация относно вида на доставките, но така както са описани,
те не съвпадат напълно с констатациите в НП. В протоколите се посочва, че
издадените 16 бр. фактури за период 20.09.2019 г. – 10.09.2020 г. са с предмет
тест за определяне на ниво на немски език, префактуриране на наем, консумативи,
без да става ясно кои от тези 16 броя фактури касаят процесния период. А в НП е
констатирано, че лицето провежда на територията на страната обучителни курсове
по немски език и префактурира наеми и консумативни разходи. Разминаването не е
уточнено и не може да се извлече конкретика на база на представените
доказателства. Направено е описание на облагаемия оборот, без да е ясно на база
на какво е извлечена тази информация. В представените протоколи, представляващи
доказателства, на които се позовава административнонаказващият орган, са
посочени номерата на фактурите за целия проверяван период, без да е ясно за
процесния период кои от тях са дали основание да се формират направените
изводи. Така, на практика в НП липсва конкретно описание на фактическия състав
на вмененото нарушение.
Все в тази насока следва
да се отбележи, че чл. 42, т. 4, съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН изискват в акта и в наказателното
постановление да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които като се
подведат под съответната правна норма, да осъществяват предвидения в нея състав
на административно нарушение. Това, че в
акта и в НП е посочено, че „…данъчнозадълженото
по ЗДДС лице …., не и начислило ДДС…”, в никакъв случай не е достатъчно да
обоснове твърдяното нарушение, доколкото цитираният израз от съдържанието на НП
е правен извод, който обаче се явява фактически необоснован.
13.
Административнонаказващият
орган следва да опише подробно и да събере пълни данни за обстоятелствата, при
които е извършено нарушението, нещо което в конкретния случай не е сторено,
поради което процесното НП се явява незаконосъобразно само на това основание.
Това е така, защото описанието на нарушението, доказателствата които го
потвърждават и законовите разпоредби, които са виновно нарушени, не могат да
бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за
последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените
отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би
застрашило правото на защита на засегнатото лице. В този смисъл са без значение
индициите, че лицето на което е наложено административното наказание, вероятно
е разбрало кои са фактите и обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Правоприлагането не може да почива
на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни.
Необходимо
е да се посочи още, че дори и да се приеме, че протоколите цитирани в
процесното НП съдържат обстоятелствата, при които е извършено нарушението (какъвто каза се не е настоящия случай), недопустимо е за
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, да се
препраща към други документи, без тяхното съдържание да е възпроизведено в
обстоятелствената част на АУАН, съответно на НП. Казано с други думи, описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършано, както и
доказателства, които го подкрепят, следва задължително да се съдържат в АУАН,
т.е. още от образуването на административнонаказателното производство следва по
недвусмислен начин да е ясно, за какво нарушение и въз основа на какви
доказателства се ангажира административнонаказателната отговорност на виновното
лице. Това е така, защото АУАН поставя началото на това производство и
нарушителят следва да има възможност да разбере точно какво административно
нарушение му се вменява, че е извършил. В този смисъл наведените в касационната жалба доводи се явяват неоснователни.
14.
Представените пред касационната инстанция писмени доказателства, по никакъв
начин не променят възприетите вече извод, доколкото отмяната на процесното НП е
обусловена от допуснати от органите по приходите съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаване на процесното НП.
15. Изложеното
до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение
на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират
нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде
оставено в сила.
Ето защо и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК и чл. 221,
ал. 2 от АПК, Административен съд Пловдив, ХIХ касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 771 от 09.06.2021 г. на
Пловдивски районен съд, ХХІІ наказателен състав, постановено по АНД № 1914 по
описа за 2021 год. на същия съд
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.