О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
219
06.07.2020
г., гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в закрито съдебно заседание на шести
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря
и
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията
КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №848 по
описа на съда за 2019г.
Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба
на Д.И.Т. ***, в качеството му на ЕТ „Д.Т.-***, представляван от Д.Т., чрез
адв. к. Л. против Разрешение за строеж № 220/09.10.2019г. на Гл. архитект на
Община Казанлък, ведно със съгласувания и одобрен технически инвестиционен
проект за строеж „Реконструкция на съществуващата сграда с идент.
35167.501.7060.3 по КК на град Казанлък, разположена в ПИ идент. 3516.501.7060
по КККР на града, представляващ част от УПИ Х-7060,7061, кв.470 по плана на
град Казанлък“.
Жалбоподателят
твърди, че получил горепосоченото разрешение за строеж /РСтр./ на 15.10.2019г.,
като съгласно приложени към жалбата нот. актове, същият се легитимирал като
собственик на 5881/6291 ид. ч. или 93,48% от ПИ идент. 3516.501.7060 по КККР на
град Казанлък, одобрена със Заповед № РД-18-88/16.11.2015г. Собственик на
останалите 6,52 % от описания ПИ било дружеството „Т.“ ООД, гр. Казанлък.
Описаният имот
попадал в урбанизираната територия на град Казанлък и с начин на трайно ползване
„ За друг вид производствени и складови дейност“. В имота имало заварени 11 бр.
сгради, като сгради под №1-8 били собствени на „Т.“ ООД, гр. Казанлък, ведно с
прилежащата им земя с обща площ от 410 кв. м. Останалата площ от имота, заедно
със сгради от №9-11 били собствени на жалбоподателя.
На 21.10.2019г.
оспорващият получил уведомително писмо от Гл. архитект на Община Казанлък, от
което научил, че от „Т.“ ООД получили разрешение за строеж относно
„Реконструкция на съществуващата сграда с идент. 35167.501.7060.3 по КК на град
Казанлък, разположена в ПИ идент. 3516.501.7060 по КККР на града, представляващ
част от УПИ Х-7060,7061, кв.470 по плана на град Казанлък“. След посещение на
техническата служба на община Казанлък и при запознаване с части „Архитектурна“
и „Конструктивна“ на одобрения технически проект жалбоподателят установил, че :
първо- изготвеният инвестиционен проект по тези две проектни части не отговарял
на определеното във визата за проектиране, издадена от Гл. архитект /излагат се
подробни съображения за това/; на второ място – в графичните и текстови
материали на проектна част „Архитектурна“ липсвали чертежи и текст, т.е.
липсвали обективни критерии за сравняване и оценка на инвестиционния проект и
предвижданията му и до колко били законосъобразни предвидените СМР. На трето
място – било нарушено императивното изискване на чл.148, ал.1, и ал.5, изр.
второ от ЗУТ, във вр. с чл.183, ал.1 от ЗУТ за строителство в съсобствен имот
от един съсобственик само след изготвяне на договор в нотариална форма с
останалите съсобственици. Това нарушение било толкова съществено, че само то
било достатъчно, за да се отметни издаденото РСтр.
Жалбоподателят –
редовно призован в с.з., се представлява от управителя си и пълномощник адв. Л.,
като жалбата се поддържа. В хода по същество излага съображенията си за
основателност на жалбата, както и се представя подробна писмена защита.
Претендира и разноски.
Ответникът – Гл.
архитект на Община Казанлък, редовно призован, се представлява от пълномощник ст.
юрк. Б., който оспорва жалбата. В хода по същество навежда доводи за валидност
на оспореното РСтр. и за законосъобразност на същото.
Заинтересованата
страна – „Т.“ ООД, редовно призована се представлява от адв. М., който на първо
място претендира недопустимост на жалбата, като подадена от нелегитимирано лице
по см. на чл.149 от ЗУТ /подробни доводи наведени в становище от 19.12.19г. и в
писмената защита/, а в алтернатива моли съда да отхвърли оспорването като
неоснователно, като излагат отново подробни доводи в защита на тази теза.
Съдът, като съобрази
събрания по делото доказателствен материал, доводи на страните, намира за
установено от фактическа страна следното : с нот. акт за покупко-продажба /л.13-14/ оспорващият придобил в собственост 5760,50/6291
ид.ч. от ПИ с идент. 35617.501.7060 по КК на гр. Казанлък и находящ се в град
Казанлък с трайно предназначение – урбанизирана територия и начин на ползване –
За друг вид производствен, складов обект, а съгласно нот. акт на л.15 за
поправка на предходния придобити били 5697/6291 ид. ч. от визирания ПИ. Въз
основа на нот. акт от 18.10.2018г. /л.12/ за поправка на нот. акт №92 по нот.
дело №92/2007г. оспорващият се легитимира и за собственик на допълнително
184/6291 ид.ч. от ПИ или общо 5881/6291 ид. ч.
С нот. акт за
продажба на недвижим имот от 04.11.2004г. /л. 49/ „Т.“ООД придобило в
собственост шест сгради, находящи се в ПИ 7060, кв. 1-пром. зона с площ от 6325
кв. м., сред които Метален склад, представляващ полумасивна сграда със ЗП 65
кв.м. Със заявление вх. № 168-6193-4/27.09.2019г. /л.29/ до Гл. архитект на
Община Казанлък от „Т.“ООД поискали съгласуване и одобрение на инвестиционни
проекти, по които се издава разрешение за строеж относно „реконструкция на
сграда с идент. 35167.501./погрешно изписано 601/.7060.3, находяща се в УПИ
Х.7060, 7061 от кв. 470 на град Казанлък, с издадена виза за проектиране
№808/17.07.2019г. На 09.10.2019г. под №220 Гл. архитект на Община Казанлък
издал разрешение за строеж в полза на „Т.“ООД за строеж пета категория
„Реконструкция на съществуваща сграда с идент. 35167.501.7060.3 по КККР на град
Казанлък със застроена площ от 80,00кв.м., находяща се в ПИ идент.
35167.501.7060 по КККР на град Казанлък, представляващ част от УПИ Х-7060,7061,
кв. 470 по плана на града и въз основа на скица с виза за проектиране на Гл.
архитект от 18.07.2019г. Част от одобрения инвестиционен проект са : комплексен
доклад № КД-70/12.09.2019г. от „Консулт 2014“ЕООД /л.35-40/ относно оценка на
съответствието на технически инвестиционен проект със съществуващите изисквания
към строежа. В същия доклад били посочени следните технически параметри на
строежа – ЗП – 80,00 кв.м., РЗП- 80,00 кв.м., било дадено описание на Част
Архитектурна, според която проектът предвиждал изграждане на нова метална
конструкция от метални колони, ригели и столици, покривът на сградата отново се
предвиждал да е двускатен, покрит с покривни термопанели, а външните страни от
стенни термопанели. Посочено е още, че не се предвижда промяна на размерите на
съществуващата сграда, нито хоризонтално, нито вертикално. Не се предвиждало
изграждане и на електричество и ВиК.
При описание на част
Конструктивна в доклада било посочено, че съществуващата сграда щяла да се
демонтира изцяло, същата била на един етаж, без сутерен, метална конструкция,
основи от неармиран бетон, колони легнали на единични стъпки с размери 100/100,
с две стъпки с височина всяка от 50см. Новата сграда се предвиждало да бъде на
едно ниво, без сутерен и да повтаря изцяло размерите на съществуващата сграда,
конструкцията е носещ скелет от летални колони, метални греди и метални
столици, покритие и ограждение с термопанели и при използване на съществуващите
основи, които по изчисления били достатъчни да поемат новата рамка. Според
доклада проектното решение не нарушавало и било в съотв. с ПУП и изрично
посочени текстове от ЗУТ.
Съгласно обяснителна
записка към инвестиционен проект за обект „Реконструкция на сграда с идент-
35167.501.7060.3 по КК на град Казанлък, част от УПИ Х-7060, 7061, кв. 407
техническите параметри на сградата били ЗП и РЗП – 80,00 кв.м., като
инвестиционното намерение е за реконструкция на съществуващата сграда от
метална конструкция, чрез изграждане на същата от метални колони, ригели и
столици, покрив – двускатен с покривни термопанели, външни стени със стенни
термопанели, без промяна на размерите на съществуващата сграда, нито в
хоризонтално, нито във вертикално отношение.
Съгласно Констативен
протокол № 1600/28.10.2019г. служители на РДНСК Стара Загора извършили проверка
на Разрешение за строеж № 220/09.10.2019г., издадено за обект „Реконструкция на
съществуващата сграда с идент. 35167.501.7060.3 по КККР на град Казанлък“, като
било дадено заключение, че не се установили нарушения на изискванията на ЗУТ.
С уведомително писмо
на Гл. архитект на Община Казанлък /л.18/, изпратено до „МЕБЕЛИ Т.“ ЕООД било
съобщено за издаване на РСтр. на „Т.“ООД за строеж „реконструкция на
съществуваща сграда с идент. 35167.50.7060.3 по КККР на град Казанлък. Жалбата
против РСтр. била подадена чрез Община Казанлък на 23.10.2019г., първоначално
до РДНСК Стара Загора, изпратена до съда с писмо изх. № РС-КК-1209-00-403
/л.19/
Част от писмените
доказателства, приети по делото са и АДС №6143 /л.102/, удостоверение за
търпимост на строеж № 549/12.11.20196г. относно сграда „метален склад“, намиращ
се в ПИ идент. 35167.501.7060.3, кв. 501 по плана на град Казанлък.
По искане на
страните, Съдът назначи основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза с
ВЛ архитекти.
ВЛ по основното
заключение арх. С. сочи, че от извършения от нея оглед на място на процесната
сграда, същата представлявала склад с метална носеща конструкция, изпълнена
върху носещи бетонови основи. В заключението по т.1 се дава подробно описание
на характеристиките на сградата, както и се сочи, че поради не ползване на
същата, тя била във влошено физическо състояние. Ограждащите елементи също били
в изключително лошо състояние. По вида на установените метални конструкции и
пр. ВЛ приема, че сградата била на повече от 60 години. Металната постройка
била с хоризонтални размери 6,40 м. на 12,81 м., с височина до 3,10-3,15м.
спрямо прилежащите терени, покривът бил двускатен с височина на билото 2,20м.,
измерено от вътрешността на сградата спрямо хоризонталната обримчваща греда,
следвали още 15см. до достигане на действителното било, така общата височина на
билото спрямо прилежащия терен можела да се изчисли на 5,50м.
В т. 4 на
заключението си ВЛ сочи, че създадената строителна документация отговаряла на
издадената виза за проектиране, която била за разрешаване на реконструкция на
процесната сграда. В графичната част на визата, която съставлявала извадка от
действащия ПУП, било показано с плътни черни линии сградите, които планът
предвиждал да бъдат запазени, в т.ч. била и процесната такава. С ограничителни
червени пунктирни линии били показани възможностите за бъдещо застрояване, а с
плътни червени линии било показано бъдещото застрояване на калкан в УПИ ХХVII – 9397.
Процесната сграда в
съотв. с предвижданията на действащия ПУП се запазвала и имала траен
устройствен статут. В ситуационен план по Част архитектурна било посочено
петното на сградата- съществуваща складова база, така както било посочено във
визата за проектиране и в извадката от кадастралната скица № 808/18.07.2019г.
От заснемането на място ВЛ установило хоризонтални мерки 6,40/12,81м.,
одобрените проекти през 2019г. данните за сградата били 6,40/12,50м., като
причината за тази малка разлика била, че в процесния проект и съобразявайки
съществуваща от север тухлена стена /изпълнена на конструктивна фуга спрямо
носещи метални елементи/ можела да изпълнява функции на защита към образувалите
се изкуствени насипи, не била включена към конструктивните носещи елементи в
проекта, като и не била част от носещата система на сградата и до момента. ВЛ в
този пункт на заключението си сочи, че инвестиционният проект не променял
хоризонталните размери на сградата, а вертикалните били за обем на едноетажна
сграда, като общият размер частично на места не повтарял очертанията на
съществуващата складова сграда, но без да се създавала допълнителна РЗП, а само
се използвали височини и конструктивни елементи, отговарящи на съвременните
изисквания.
В т.5 от заключението
ВЛ сочи, че процесното РСтр. не цитира конкретни технически параметри, но сочи,
че се издава за строителство на обект от пета категория и на реконструкция на
съществуваща сграда. Инвестиционният проект също бил за реконструкция на
процесната сграда, като в неговите части Архитектурна и Конструктивна били
заложени техническите параметри на предстоящата реконструкция, като от
одобрените проекти се виждало, че реконструкцията ще се извършва на сградата,
посочена в издадена виза за проектиране, от графичните данни от КК,
съществуващата складова сграда била с размери 6,40/12,80м., а по изготвените
технически инвестиционни проекти ще се реконструират части и елементи на
сградата в участъка 6,40/12,50м., като се запазвала тухлената зидария, която
обаче не била част от реконструктивните мероприятия. Нямало предвидено
изграждане на нови обеми и създаване на ново използваемо ниво, като се
предвиждало използване на носещи конструктивни елементи с размери 4,60м.
височина до 5,70м. на билото. ВЛ констатира след извършени замервания на място,
определени размери на сградата и билото на двускатния покрив, който бил на
височина 5,50м. измерено спрямо прилежащия терен, като получената разлика от
3,15м. до 4,60м. измежду мерките на място и предвиденото по проекта във
вертикалните ограждащи стени било поради използване на съвременни елементи,
като височината на билото от 5,50м. достигала 5,70м., но с тези разлики във
височина не се създавала нова РЗП, не се образували нови площи и използваеми
обеми. Нямало проектирано в одобрените проекти пристрояване или надстрояване, с
което да се образували нови използваеми площи и обеми и не се нарушавало
предвиждането на действащия ПУП.
В заключението си по
т. 7 ВЛ сочи, че одобреният проект не противоречал на издадената виза за
проектиране на реконструкция от Гл. архитект на Община Казанлък. В отговора си
на въпрос 10 ВЛ отново сочи, че проектът не включва изграждане на нови площи за
експлоатация, нито се предвижда пристройка и надстройка. Сградата от едноетажна
оставала едноетажна в рамките на констатираните размери, съгласно данните от
КК. В отговора по т.12 от заключението си ВЛ сочи, че данни за размера и
етажността на сградата можело да се вземат от КК и така било направено в този
случай. Сочените размери и етажността за сградата по проектно решение не били в
отклонение от тези данни в КК. От огледа на място ВЛ установява, че сградата не
е обслужена с техническа инфраструктура „Ел“ и „ВиК“, към нея нямало изградено
канално отклонение.
В т.13 от
заключението експертът сочи, че от наличните обяснителни записки и чертежи на
проектни частни Архитектурна и Конструктивна на процесния съгласуван и одобрен
технически инвестиционен проект за процесната сграда ясно се определяло, че с
изключение на ограждащия тухлен зид от север, на възстановяване чрез подмяна с
нови подлежали всички конструктивни елемент и ограждащи повърхнини на страта
складова сграда, т.е. ставало въпрос за цялостна подмяна на носещи и ограждащи
елементи.
Към експертизата ВЛ
прилага снимки на процесната сграда /л.184-185/.
В с.з. ВЛ арх. С. на
въпроси на страните и съда, дава допълнителни разяснения, като изрично сочи, че
е била на мястото на строежа и лично е правила замервания при съобразяване на
терена и състоянието на сградата, което било изключително лошо. Обектът бил строеж, имал основи, имал ограждащи, носещи стени, имал
покривна конструкция, имал всички характеристики на строеж. Само северната
стена била зидана, другите били метални. На приложената на стр.14 от
заключението средна снимка се виждало, че имало една греда, която била
прехвърлена между колоните от изток и запад в най-най-крайната част и тухлената
стена всъщност изпълнявала други функции, но не била част от носещата
конструкция, макар към нея да били закачени технически елементи, като ел.табло
и други неща. Техническият проект не обхващал, тази стена, тя съществувала
самостоятелно и към момента на изграждането. Тя като конструкция била на фуга,
затова новата конструкция, която била направена, също запазвала сегашната фуга
между металната конструкция и тухлената зидария, която се явява северната стена
на тази сграда. Поради различията на двата вида материали е оставена в този
вид.
На стр.21 /от заключението/ ВЛ
посочила с черен химикал съществуващото положение, а с червения химикал
посочила предвиденото по проект. Имало завишаване на страничните фасади, с
което се получавала допълнителна кубатура, но тя не създавала нови разгънати
използваеми площи. Сградата оставала едноетажна, като двете странични фасади и
тази, която била отпред – южната, получавали по-голяма височина, без да създавали нови използваеми обеми. Така имало
нова допълнителна кубатура. ВЛ
обследвала, че имало съвпадение между посоченото по кадастралната карта
и заснетото на място. Отклонение от един или два квадратни метра не били
съществени, защото не променяло в цялост разгъната и застроената площ на
сградата. Имало едноетажна сграда, чиято разгъната площ не се променяла. Подменяли
са конструктивни носещи елементи, поради това, че съществуващите не можели
по-нататък да изпълнят функциите си, което се виждало от снимката и сградата
нямало как да продължи функциите си, като складова, без това да било в
нарушение на хигиенни, противопожарни и други норми, заради което било и взето
решение тя да бъдела изцяло подменена с нови ограждащи конструкции. Фундаментът
на сградата оставал, като ВЛ не видяло по проект да се предвиждали дейности по
фундамента, а само по ограждащите елементи.
На въпрос на адв. Л. – колко била
разликата между КК и проекта в кв. м. на застройката, ВЛ отговаря, че разликата
била около метър и петдесет – два метра спрямо кадастралната карта. Проектът бил
с размери 6,40/12,50 м., но в Проекта не била включена тухлената стена от север,
защото тя не подлежала на проектиране. Проектът спирал до това, което ще се
реконструирало и това не включвало зидовата стена. Тя оставала да изпълнява
техническите си функции, като на нея се закачвало електрическото табло и
представлявала нещо като защита от по-високия терен от север от денивелацията.
Обемът на тази зидова стена бил 25 см. Около 1,60 кв.м. била квадратурата на
стената, но проектът не я включвал, за това не била описана в застроената площ,
предмет на проекта. Самата стена винаги щяла да представлява част от обекта,
защото имала свързани функции с него. Според ВЛ от тези 1,60 кв. м. идвала
разликата.
Допълнително арх. С. сочи, че в
проекта били предвидени по.-малки размери, отколкото реално били замерени на
място от експерта, т.е. разликата била в полза на съществуващото положение, не и на проект. Освен
основата на сградата, Проектът не предвиждал други елементи да се запазват,
защото те не отговаряли на изискванията. Единствено щели да се запазят основите
и тухлената зидария, която нямала да бъде част от подмяната на носещи и
ограждащи елементи. Металните елементи щели да бъдат изцяло подменени,
включително и покривната конструкция. Щели да се премахнат всички носещи и
ограждащи елементи. Всичко щяло да бъде подменено и да се изгради на ново. Щели
да се ползват само основите. Вътрешността на сградата била от бетон и имала
бетонова основа, на която можело да бъдат захванати новите конструктивни
елементи. Проектът не предвижда друга основа, а да се ползва съществуващата.
Това, което бил фундаментът на тази сграда, това Проектът предвижда да се
ползва, без подобрения по основата.
При обсъждане на т. 5 от
заключението ВЛ добавя, че имало промяна във височината на сградата, но това не
означавало промяна в етажността й, не нарушавало предвижданията на плана и
отговаряло на визата. Промяната била във височината на ограждащите елементи. От
приложенията към Проекта, се виждали фасадите, където било фиксирано 4,60 м.
височина, тоест с 1,60 м. имало завишение на височината, но пак оставала
едноетажна сграда, като от разреза се виждало, че не се предвиждали нови
хоризонтални плоскости, с които да се образували нови използваеми нива. Това променяло височината до кота било, сменял се наклонът на покрива, тъй
като ставал по-плосък, защото с 1,60 м. се увеличавали оградъчните конструкции.
Преди наклонът бил много остро скосен. Проектът предвиждал четири нови
ограждащи стени, но съществуващата стена оставала заедно с тези четири нови
ограждащи стени, като конструктивната фуга щяла да бъде 1 см. ВЛ сочи, че според издадената виза, извадка от действащия
ПУП предвижданията на плана за височина били до 15 метра.
На въпрос на адв. М. - Ще остане ли старата тухлена
стена като част от сградата, експертът отговаря, че старата тухлена стена остава,
като част от носещата конструкция на сградата, както е била, в съществуващия
обем и ще се извърши преиззиждане на съществуващата метална част на сградата с
нови материали. Тухлената стена била част от площта на сградата, но не била
предмет на Проекта. Измерени били
външните размери на сградата. Даденият на стр. 32 от експертизата разрез,
ясно показвал, че нямало да има нови използваеми площи и че новата използваема
площ била в рамките на проекта без отклонение от използваемите размери. Предвид
на това, че ще се изграждало наново съществуваща сграда, проектантът само
показал, че в същото петно ще се изгради наново съществуваща сграда, като
отразил размерите, които проектирал. Ако имало ново строителство, проектантът
трябвало да посочи връзката между тази сграда, предмет на проекта и отстоянията
към другите обект. Тъй като не се
правело ново строително петно, а се използвало мястото на старата сграда, която
изгубила техническите си качества, проектантът не добавил нищо ново, а показал същото, което било
по кадастрална карта и по Визата за проектиране.
Експертът по допълнителната
съдебно-техническа експертиза арх. Я. сочи в заключението си, че извършил оглед
на място на сградата и направил снимков материал, който прилагал. ВЛ сочи, че според одобрен
Интегриран план за градско възстановяване и развитие на град Казанлък,
процесната сграда се запазвала като елемент на основно застрояване в имота.
Същата била разположена в ПИ идент. 35167.501.7060, с ЗП 80,00кв.м. на един
етаж и с промишлено предназначение. От направения оглед на място и снимките
било видно, че сградата била със смесена конструкция, северна фасадна стена от
тухлена зидария с дебелина 25см., останалите ограждащи фасадни стени били тип
„сандвич“ с носещи колони от метални студено огънати L профили, разположени осово през
1,55м. Сградата била с изчерпана експлоатационна годност. ВЛ. Отчитайки срока
на строителство на сграда приема, че при изграждането й са използвани два
класическа начина на полагане на основи – ивични фундаменти и стъпки под носещи
колони, но главно първия. В конкретния случай съществувала техническа
възможност старият фундамент на сградата изцяло или частично да се ползва като
основа за поставяне на ново предвидените конструктивни елементи. В одобрената
проектна документация имало предвидени допълнителни дейности по укрепване на
съществуващите основи, подробно описани в Обяснителната записка и графичен
материал към част „СК“. Разминаването на между осията на съществуващата
/1,55м./ с проектната / 4,00м. колонна мрежа не било от значение в случая,
предвид наличието на ивични основи, повтарящи контура на сградата.
Новопроектираните колони стъпвали върху съществуващите основи. Проектът
предвиждал най-оптимален вариант на междуосия на колонната мрежа, която била
съобразена с размерите на бъдещия строеж.
При така установеното от
фактическа страна, Съдът намира от правна следното:
По допустимостта на жалбата - съществен
за настоящият спор е фактът дали жалбата на конкретния жалбоподател следва да
бъде допусната до разглеждането й по същество, тъй като този жалбоподател
притежава активна процесуална легитимация, като се съобразят постановките на
чл.149 от ЗУТ. Текстът в неговата алинея 2 установява изчерпателно три
категории активно легитимираните лица да оспорват издадено разрешение за
строеж. Съгласно текстът : заинтересовани лица по ал.1 /на чл.149 ЗУТ/ са :
т.1. (доп. - ДВ, бр. 17 от 2009 г., бр. 87 от 2010 г., изм., бр. 109 от 2013 г.) в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята; т.2. в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж - лицата по чл.38, ал. 3 и 4 и чл.39, ал. 2; т. 3. в случаите по чл.185, ал. 1 и 2 - собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост.
Оспорващата страна сочи, че притежава активната
легитимация да подаде жалба против конкретното разрешение за строеж,
претендирайки, че всъщност с него се разрешава изграждането на напълно нов
строеж, видно от графичната част на одобрения инвестиционен проект, поради това
е налице хипотезата на чл.149, ал.2, т.1, предл. първо от ЗУТ. Оспорващият
поддържа тезата, че именно от тази графична част се вижда, че всички
конструктивни елементи от носещата и ограждащи конструкции не съществуват към
момента на изготвяне на инвестиционния проект и фактически той касае нов
строеж, а не реконструкция, съобр. легалното определение на това понятие,
дадено в §5, т.44 от ДР на ЗУТ. Допълнително се мотивира, че видно от
изготвения, одобрен инвестиционен проект не се предвижда реконструкция на
заварена сграда на един етаж с цел увеличаване на срока на нейната
експлоатация, а изграждане на напълно нова едноетажна постройка и то с
по-голяма височина от тази на заверената.
Конституираната по делото
заинтересована страна изрично възразява по допустимостта на жалбата. Доводите й
за това се свеждат до следното: липса на личен и пряк интерес от оспорването по
см. на чл.147 от АПК, а такъв не бил налице, тъй като единствен собственик на
постройката била именно заинтересованата страна. Сочи се, че съгласно чл.183, ал.1
от ЗУТ в съсобствен УПИ може да се извършва нов строеж, надстрояване и
пристрояване от един или повече от съсобствениците въз основа на договор в
нотариална форма, но тава касае хипотезата на нов строеж, а тя не е налице. Тъй
като жаленото от оспорващия РСтр. било за реконструкция на съществуваща сграда,
то не се изисква съгласието на съсобственика на ПИ, в който се намира сградата,
което сочи, че жалбоподателят не притежава пряк интерес от оспорването. Видно
от заключението по основаната и допълнителна експертиза, разрешението за строеж
не предвижда отклонение от хоризонталните очертания на сградата, с което да се
увеличава нейната площ и което да води до пристрояване.
Преди всичко Съдът намира, че следва
да отбележи, че приема за безспорно установени следните обстоятелства.
Процесната постройка, метален склад
се намира в ПИ идент. по КК на град Казанлък 35167.501.7060, като 5881/6291 ид.
ч. от този имот са собствени на оспорващия. Безспорно е, че самата сграда – метален
склад, е изцяло собствена на заинтересованата страна, която притежава и съотв.
прилежащи части от правото на строеж върху имота. Също е безспорно, че в КККР
тези факти намират отражение, като видно от приложените по делото данни от
СГКК- Стара Загора сграда – метален склад с идент. 35617.501.7606.3 е вписана в
регистрите със ЗП и РЗП от 80,00 кв. м.
На следващо
място, Съдът приема за безспорно обстоятелството, че сградата към момента на
издаване на разрешението за строеж и одобряване/съгласуване/ на инвестиционния
проект към него фактически съществува, не е премахната, като се установява и
чрез двете експертизи, че същата е изцяло в негодно за ползване и експлоатация състояние
според нейното основно предназначение. Безспорно е и обстоятелството, че сградата
има статут на търпим строеж, предвижда се по действащия ПУП за имота с
предназначение за склад, като съгласно издадената скица – виза за проектиране
/л.59/, в нея сградата е отбелязана по начин отговарящ на „реконструкция“
/строителното петно обозначено с червен щрих, вж. л.59 и заключението по
основната експертиза, т.7/. Отново видно от издадената скица-виза за
проектиране, сградата според действащия ПУП е предвидена да е с височина до 15
м. Така се опровергава по делото твърдението на жалбоподателя, че сградата е вече
премахната, вкл. и към момента на одобряване/съгласуване на проектите и
издаване на РСТр. И двете ВЛ установяват и удостоверяват чрез приложения към
експертизите си, че сградата съществува, но е в негодно конструктивно състояния
да бъде използвана по предназначението си. ВЛ арх. С. установява, че
постройката фактически на място е с размери 6,40/12,81 м. и с височина до
3,00-3,15м. /вж. отговора по т.1 от основното заключение/. Това съдът също
приема за безспорно обстоятелство, като кредитира изцяло заключението. Освен
това арх. С. изрично сочи в заключението /вж. отговора й по т.4/, че в
одобрения проект хоризонталните размери на сградата са дадени 6,40/12.50м., т.е.
въпреки, че фактически сградата към момента на издаване на процесното РСтр. и
одобряване на инвестиционните проекти е със ЗП и РЗП от 81,98 кв. м., то
предвиденото в одобрените инвестиционните проекти, въз основа на които е
издадено процесното разрешение не ги надвишават, а предвиждат реконструкция на
сграда със ЗП от 80,00 кв. м., която е площта, вписана в КККР по партида на
имота и отбелязана в издадената виза за проектиране.
Ето защо,
Съдът приема за безспорно обстоятелството, че разрешението за строеж и
съпътстващите го инвестиционни проекти
не предвиждат увеличение в хоризонталните обеми на сградата, чиято
реконструкция се разрешава, напротив, те са изцяло в съотв. с предвижданията на
ПУП и данните от кадастъра. Този извод не се променя и от установения факт на
свързване на изградената и съществуваща от север тухлена стена чрез фуга с
предвидената оградна стена от метални панели на постройката, тъй като изрично
се установява, че процесният проект и РСтр. не обхващат в предвижданията си
тази стена, т.е. не включват и нея в предвидения обем за реконструиране.
Съдът приема
извод, че с предвидената реконструкция чрез влагане на посочените нови
конструктивни елементи, не се надвишават и вертикалните обеми на съществуващата
сграда, за чиято реконструкция се издава процесното разрешение за строеж. Т.е.
чрез одобрения/съгласуван инвестиционен проект не се стига до надстрояване на
съществуваща сграда по см. на ЗУТ, като съобрази обстоятелството, че независимо
от установената от ВЛ разлика във вертикално отношение в повече от
съществуващото положение и предвиденото с проекта /л.21 от експертизата/, то
данните сочат, че това не води до изграждане на друго ниво /етаж/ на сградата и
не създава нова РЗП. Съгласно §5, т. 47 от ДР на ЗУТ „етаж“ е част от сграда
или постройка между две последователни подови конструкции. Безспорно и двете
експертизи установяват липсата на предвиждане за изграждане на втора подава
конструкция над съществуващата основна такава. Съгласно §5, т.18 от ДР на ЗУТ "Разгъната застроена площ" е сборът от застроените площи на всички надземни етажи на основното
и допълващото застрояване. В разгънатата застроена площ се включват и
застроените площи в подпокривното пространство на сградите. В застроената площ
на надземните етажи се включва цялата площ на балконите, лоджиите и терасите.“. Анализът на даденото определение на това
понятие, отнесено към установените данни от експертите, сочи, че предвид
липсата на предвидено с проекта изграждане на второ ниво /етаж, на подпокривно
пространство на сградата, предвиденото увеличение във вертикално отношение на сградата, чрез
предвидените за монтиране нови конструктивни елементи действително не води до
увеличаване на вертикалния обем на сградата, нито увеличава и нейната РЗП. Няма
и нарушение на предвижданията на действащия ПУП, тъй като видно от приложената
скица виза за проектиране тя сочи допустима височина до 15 м. Това означава в
крайна сметка, че чрез този проект не се засягат по негативен начин правата и
законните интереси на оспорващия, като легитимиращ се за собственик на съотв.
идеални част от ПИ, където се намира и процесния склад, за чиято реконструкция
е издадено жаленото РСтр.
Горното
мотивира Съдът да приеме извод, че одобреният проект и издаденото въз основа на
него процесно РСтр. не предвиждат нито надстрояване, нито пристрояване на
сградата метален склад по см., който установява ЗУТ.
Остава да се
прецени и дали фактически няма да има изграждане на нов строеж чрез одобрената
проектна документа, която предвижда пълна подмяна на конструктивните елементи
на съществуващата сграда метален склад. Отговорът според съда е отрицателен,
т.е. предвиденото с одобрената проектна документация подмяна на ограждащите
конструктивните елементи на съществуващата сграда, макар и пълна /изцяло/, вкл.
и с подсилването на съществуващите основи, не следва да се определя като изграждане
на нов строеж.
Аргумент за
този извод на съда се извлича от самото законово разбиране за „строеж“ и
„реконструкция“. Следва обаче преди всичко да се посочи, че от дадената в ЗУТ легална
дефиниция що е това „строеж“, се следва, че „реконструкцията“ е вид строеж, при
който обаче няма изграждане на нова сграда, а извършване на строителни дейности
по съществуваща такава /вж. § 5, т.40 от ДР на ЗУТ/, с цел „възстановяване, замяна на
конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението
на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и
трайността на строежите.“. Т.е. за да се
приеме наличие на реконструкция трябва да има възстановяване и/или замяна на
конструктивни елементи и на второ
място да се извършват нови видове строителни работи, с които
се увеличава носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите".
Няма спор, а и
съдът приема това обстоятелство за безспорно установено чрез данните по делото,
че складът е строен преди близо 60 години и че същият към настоящ момент /вкл.
и към момента на издаване на РСтр./ е изцяло амортизиран като постройка и не
може да обслужва предназначението, за което е построен, но е наличен. Фактът,
че същият е наличен /т.е. съществува като изграден/, означава, че складът има
изгладена основа, т.е. е поставен на изградени при неговия строеж подземни
основи, което от своя страна означава, че те също са налични. Безспорно и
предвид негодността на цялата конструкция над повърхността, това налага
инвеститора, чрез проекта да предвижда нейната подмяна /замяна/ с нови
термопанели /нови конструктивни елементи/, в каквато насока е и одобреният
инвестиционен проект. Съдът приема, че с проекта не се предвижда изграждане на
нови основи на сградата, каквито по горните доводи несъмнено съществуващ,
поради което се предвижда единствено и само подсилване на съществуващите
такива, като това е изцяло с оглед подсилване носимостта и устойчивостта на
склада при бъдещото му ползване. В този смисъл, Съдът кредитира заключението на
ВЛ арх. С.. Следва да се посочи, че пред съда процесен е проектът, той е този,
който следва да се преценява, а както вече Съдът сочи по-горе, инвестиционният
проект не предвижда изграждането на нови основи на сградата, а се основава на
съществуващите такива ведно със замяна на изцяло амортизираните ограждащи конструктивни
елементи.
Това мотивира
съдебният състав да приеме извод за недопустимост на жалбата на Д.Т., действащ
като ЕТ „ Д.Т.- М.“ против Разрешение за строеж № 220/09.10.2019г. на Гл. архитект
на Община Казанлък, ведно със съгласувания и одобрен технически инвестиционен
проект за строеж „Реконструкция на съществуващата сграда с идент.
35167.501.7060.3 по КК на град Казанлък, разположена в ПИ идент. 3516.501.7060
по КККР на града, представляващ част от УПИ Х-7060,7061, кв.470 по плана на
град Казанлък“, тъй като не се доказва същият да е сред изчерпателно посочените
в специалната норма на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ лица, на които се придава
качеството на заинтересовани лица, притежаващи правото да оспорват издадено
разрешение за строеж.
Наведените
подробни доводи за незаконосъобразност на издаденото РСтр. в писмените бележки
на пълномощника на оспорващия биха подлежали на коментар само, ако
жалбоподателят притежаваше качеството на „заинтересовано лице“, каквото по
отношение на него в конкретния случай не е налице.
Това налага, Съдът
да отмени определението от открито с.з., с което е даден ход по същество на
спора и вместо него да постанови такова, с което да остави без разглеждане
жалбата и да прекрати производството като недопустимо.
При този краен
изход на делото, Съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати в полза на заинтересованата страна и Община Казанлък, направените от
тях деловодни разноски. По отношение на претендираните разноски от „Т.“ООД.
Страната представя на л. 256 от делото списъка оп чл.80 от ГПК, като претендира
разноски в общ размер на 776,70лв., от които 600 лв. възнаграждение за един
адвокат и разноски за ВЛ, като и двата вида разноски се доказват да са
заплатени. По отношение на договорения размер на възнаграждението,
пълномощникът на оспорващия прави своевременно възражение за прекомерност,
което Съдът намира за неоснователно, като се позовава на чл.8, ал.3 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в която норма
за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2,
възнаграждението е 500 лв.
Конкретното договореното и заплатено в полза на адв. М. възнаграждение е 600
лв., т.е. малко над минималния размер по наредбата, а от същия пред съда има
проявено активно процесуално поведение в насока защита тезата на доверителя си,
с редовно лично явяване на защитника, което не налага извод нито за
прекомерност на уговореното възнаграждение, нито извод за определяне на такова
под минималния праг в наредбата.
Исканото
възнаграждение от пълномощника на ответника е за 200лв., като по отношение на
него липсва възражение за прекомерността му, поради което Съдът няма
процесуалната възможност да го намали, съобразно на проявената процесуална
дейност на ст. юрк. Б., поради което в полза на Община Казанлък следва да се
присъдят и разноски в този размер.
Водим от
горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно
определение от 08.06.2020г., в което е даден ход по същество на делото, вместо
което постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустимо оспорването на Д.И.Т. *** Т.-***,
представляван от Д.Т., чрез адв. к. Л. против Разрешение за строеж №220/09.10.2019г.
на Гл. архитект на Община Казанлък, ведно със съгласувания и одобрен технически
инвестиционен проект за строеж „Реконструкция на съществуващата сграда с идент.
35167.501.7060.3 по КК на град Казанлък, разположена в ПИ идент. 3516.501.7060
по КККР на града, представляващ част от УПИ Х-7060,7061, кв.470 по плана на
град Казанлък“.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №848/2019г. по описа на този съд.
ОСЪЖДА ЕТ „Д.Т.-***, представляван от Д.Т.,
с ЕИК *** да заплати на Община Казанлък разноски в размер на 200
/двеста/ лева.
ОСЪЖДА ЕТ „Д.Т.-***, представляван от Д.Т.,
с ЕИК *** да заплати на „Т.“ ООД седалище гр. Казанлък, с ЕИК *********,
представлявано от Управителя Снежина Пискова- Андонова разноски в размер на 776,70 лв. / седемстотин седемдесет и
шест и 0,76/.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: