Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Никопол, 09.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Никополският районен съд, в
публичното заседание на девети март, през двехиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ НАУМОВА
при секретаря Десислава Бунева като разгледа
докладваното от съдията НАУМОВА гр. д. №
340 по описа за 2014 година, и
на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
РС Никопол е сезиран с иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявен от К.М.Р.
*** срещу Агенция „Пътна инфраструктура” – София. Ищцата твърди, че
е собственик, на земеделски
имот, находящ се в землището на село Черковица, община Никопол, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №****** по плана за
земеразделяне на землището с площ от 3.002дка./ три дка. и два кв.м./, с начин
на трайно ползване - ЗАЛЕСЕНА НИВА, шеста категория, в местността „***“,
съгласно н.а. №***, том 4, рег. № ****, дело № ***/2001г. на нотариус с район
НРС, с рег. № 337 на НК. През
2007г., във връзка със строеж на
ферибота „Никопол – Турно Магуреле”, Областният управител на Област Плевен, бил
издал разрешително за строеж , съгласно което се разрешава на фонд
„Републиканска пътна инфраструктура“ , рехабилитация и реконструкция на път II -34 Плевен – Никопол. Твърди се, че видно
от т.4 от протокола за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия за строежа на техническата
инфраструктура, с предвиденото уширяване на пътя или преместването му по нов
терен, се е наложило отчуждаване на
прилежащи терени. Твърди също, че е изготвен плана за отчуждени площи в полза
на държавата, една от които е част от процесният имот описан по – горе, а
именно 460 кв.м. от него.Твърди също, че приел предложението на длъжностно лице
от „Пътинвест – инженеринг“ АД, до
завършване на отчуждителното производство,
да му бъде заплатено обезщетение в размер на 66лв., за времето през
което е бил лишен от възможността да
ползва 460 кв.м. от имота си.Твърди, че не му е известно да е стартирала
процедурата по отчуждаване на имотите,
както и каква е оценката на отчуждената част от имота му.Твърди също, че
до настоящият момент не е получил обезщетение за отчуждената част от имота си.
Ищеца претендира от ответника сумата
от 5 000лв.,
представляваща обезщетение за отчуждените му 0.460кв.м.
от собственият му имот. С допълнителна молба, приложена на л.48 по
делото, ищеца е уточнил, чрез поцесуалният си представител,
че претендираното обезщетение е към
10.08.2007г. – датата на издаване на разрешението за строеж от Областният управител. Представя доказателства.Прави доказателствени
искания.
В
срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответната Агенция, чрез юрк.С. Т-В, оспорва
иска по основание и размер.Излага доводи, че ищеца е бил обезщетен за пропуснатите ползи, за
времето за което не можел да ползва процесната част от имота, но
обезщетение за отчуждаването на процесната част не се дължи, т.к. същият не е
отчужден, поради нереализиране на такава процедура от заинтересованите лица, за
което излага подробни доводи.В резюме –
процедурата е започнала, но не е била довършена, по причини независещи то АПИ.
От събраните
по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Собствеността на ищеца върху целият имот
– с
идентификатор *******, с предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване
- друг вид недървопроизводителна горска
площ от 3.004дка., по плана за земеразделяне в с.Черковица, общ.Никопол, а съгласно н.а. №***, том 4, рег. № ****, дело № ***/2001г.
на нотариус с район НРС, с рег. № 337 на НК, ПИ №****** по плана за
земеразделяне на землището с площ от 3.002дка./ три дка. и два кв.м./, с начин
на трайно ползване - ЗАЛЕСЕНА НИВА, шеста категория, в местността „***“
, е безспорна и се установява от представените доказателства.
Не се спори между страните също, че ищеца
е бил обезщетен за пропуснати ползи, за времето за което не е можел да ползва
процесната част от имота си.
Спори се за това, дали АПИ дължи обезщетение и за отчуждение на
същата част от имота на ищеца.
В
тази насока, между впрочем ищеца заявява, че не му е известно да е проведена
отчуждителна процедура, както и каква е оценката на отчуждената част от имота
му?!.
Ответната Агенция заявява, че и към
настоящият момент процесният имот не е отчужден, поради което и Агенцията оспорва заявената претенция.
По делото е извършена съдебно-техническа
експертиза от която се установява, че
към месец октомври 2007г., паричното обезщетение за отчуждена площ от
0.460кв.м. е 111.00лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Ищеца не проведе доказване за това –
процесната част от имота попада ли в приложното поле на Закона за държавната
собственост, поради което да е била проведена процедура по неговото
отчуждаване. Съгласно чл.42ж от ЗДС, имотът се смята за отчужден след влизане в
сила на акта за отчуждаване.
Има
ли влязъл в сила подробен устройствен план на имотите предмет на отчуждаване,
оценката на същите, определени по реда на чл.36, ал.2 от ЗСПЗЗ, съответно по
реда на чл.86, ал.2 от ЗГ , вида и характеристиките на имотите и на кои
собственици се предоставят - тези обстоятелства, биха били съотносими към друг
иск/искове.
Правната квалификация, според изложеното в
исковата молба, е чл. 59 ал. 1 ЗЗД, а именно за заплащане равностойността на
неоснователно обогатяване, възникнало като последица от ползване на чужд недвижим
имот при липса на валидно основание за ползването и лишаване на собственика от
възможността да си служи с имота и да извлича ползи от него. Цитираната
разпоредба се основава на един от основните принципи на действащото обективно
гражданско право - принципът за недопустимост на неоснователното обогатяване.
Фактическият състав, при който възниква отговорност за неоснователно
обогатяване по чл. 59 ЗЗД, включва три кумулативни елемента - обогатяване,
обедняване и липса на основание за обогатяването. Правото да се претендира
равностойността на обедняването по реда и на основание чл. 59 ЗЗД възниква в
случаите, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се защити срещу
неоснователното обогатяване – чл. 59 ал. 2 ЗЗД. Разглежданият състав намира приложение
и в случаите, когато едно лице ползва без правно основание чужда вещ, като по
този начин се обогатява с ползите от вещта за сметка на обедняването на
собственика й.
По
тези въпроси е налице трайна практика на ВКС изразена в Постановление № 1 от 28.V.1979
г. по гр. д. № 1/79 г., на Пленум на ВС и Постановление на Пленума на ВС №
6/1974 г. В същата е прието, че разпоредбата на чл. 59 ал. 1 ЗЗД намира
приложение и в случаите, когато собственикът е лишен от ползването на имота си,
а друго лице го ползва без основание. В тези случаи обогатяването е налице не
само при увеличение на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени
средства за сметка на имуществото на друго лице. Разпоредбата на чл. 59 ЗЗД
постановява, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Както вече бе посочено по-горе, искът по чл.
59 ЗЗД предполага, едно лице да ползва без правно основание чужда вещ, като по
този начин се обогатява с ползите от вещта за сметка на обедняването на
собственика й. Заявените с исковата молба фактически твърдения, както и
направените искания не позволяват да се направи друга, различна квалификация от
тази по чл. 59 ЗЗД. При това положение, предявеният иск за неоснователно
обогатяване за частта от имота, с площ от 0.460кв.м. се явява неоснователен.
Ищеца не проведе пълно и главно
доказване на всички необходими елементи от фактическия състав по чл. 59 ЗЗД и
конкретно – ползването от страна на АПИ и обогатяването на ответната Агенция за
сметка на обедняването на ищеца.
При този изход на делото в
настоящето производство и предвид изрично направеното от ответната
агенция искане по чл. 78, ал. 8 ГПК /
ищеца ще следва да бъде осъдена да му
заплати дължимо юрисконсултско възнаграждение от 200лв.,
чиЙто размер е определен в съответствие с правилото на чл. 25, ал. 2 от
Наредба за заплащане на правната помощ.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.М.Р.
с ЕГН ********** *** срещу АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА" гр.София, иск
за сумата от 5000лв., представляваща обезщетение
за отчуждаване, дължимо към 10.08.2007г. на 0.460кв.м. от собствения му - ПИ, сега
с идентификатор *******/стар № ******/, целия с площ
от 3004кв.м., находящ се в местността „***“, землище село Черковица,
общ.Никопол с начин на трайно ползване – друг вид недървопроизводителна
горска площ, неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К.М.Р. с ЕГН ********** да
заплати на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА" гр.
София, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, разноснки за
възнаграждение наюрисконсулт в размер на 200.00лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: