Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 26
гр.
Перник, 11.03.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа
административно дело № 604/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 АПК, във вр. с
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба, подадена от А.В.С., ЕГН ********** *** против заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0938-000829/28.10.2021
г., издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – П., с която на
основание чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на МПС, с
рег. ****, със свидетелство за регистрация на МПС ****за срок от шест месеца.
Жалбоподателката счита оспорения акт за незаконосъобразен. Твърди,
че същият не съответства на изискването за мотивираност, тъй като не е са
посочени фактическите и правни основания за издаването му. Искането към съда е
да го отмени.
Ответникът – началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – П.,
в придружаващо преписката писмо е изразил становище за неоснователност на
жалбата. Възразил е срещу присъждането на разноски за адвокат на
жалбоподателката в размер по-висок от минималното възнаграждение.
В съдебно заседание, жалбоподателката, чрез пълномощника си
– адв. Б., поддържа жалбата. Допълва я с твърдение за материална
незаконосъобразност на оспорената заповед. Сочи, че жалбоподателката не е
управлявала МПС, по отношение, на което е приложена принудителната
административна мярка, поради което не е налице материалната предпоставка за
налагането и. Моли съда да отмени заповедта, с която е приложена. Претендира
разноски.
Ответният административен орган, редовно призован за открито
съдебно заседание не се е явил и не е изпратил представител.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен
състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за
установено от фактическа страна следното:
Административното
производство е започнало със съставянето на АУАН серия ****/28.10.2021 г. от К.К.А.на длъжност младши автоконтрольор
при ОДМВР – П., сектор Пътна полиция. В него е отразено, че на 28.10.2021 г. в 17.10
ч. А.В.С. *** ****е управлявала собствения си лек автомобил марка „Опел“, модел
„Мерива“ с рег. **** след употреба на алкохол, установена с техническо средство
дрегер Алкотест 7510, с фабричен номер ARNJ 0086,
който е отчел съдържание на алкохол в издишания въздух – 4.13 промила. Деянието
е квалифицирано като административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. С
АУАН, на място са иззети ****и два броя регистрационни табели ****. Издаден е
талон за медицинско изследване с ****и осем броя холограмни стикери за
валидност и сигурност на пробата с ****.
АУАН
е предявен на А.С. и тя го е подписала без възражения.
Въз основа на съставения АУАН, началник
сектор на ОДМВР – П., упълномощен със заповед № 316з-27/03.01.2018 г. на
директора на ОДМВР-П., е издал заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0938-000829/28.10.2021 г., с която на А.В.С. на
основание чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка – прекратяване регистрацията на собственото и МПС, с рег.
****, със свидетелство за регистрация на МПС ****за срок от шест месеца.
Препис от заповедта е връчена лично на
жалбоподателката на 10.11.2021 г.
С писмо рег. № 316р-35478/29.10.2021 г.
съставеният АУАН, в едно със събраните в хода на административнонаказателното
производство доказателства, е изпратен на началника на Второ Районно управление
при ОДМВР – П. по компетентност, с оглед данните за извършено престъпление по
чл. 343б, ал. 1 от НК.
Приложената принудителна административна мярка
е оспорена от А.С. по съдебен ред с жалба, с вх. № 316000-41852/29.11.2021 г.
В хода на съдебното производство по
искане на жалбоподателката е изискан и е постъпил крайният акт, постановен по
досъдебно производство ****/2021 г. по описа на Второ РУ – П., прокурорска
преписка ****/2021 г. по описа на Районна прокуратура – П. – постановление от
02.02.2022 г. на прокурор при Районна прокуратура – П., с който на основание
чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено
наказателното производство по прокурорска преписка ****/2021 г. по описа на
същата прокуратура.
При
така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, в
настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа
на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП,
от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебно оспорване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и заповед №
316з-27/03.01.2018 г. на директора на ОДМВР-Перник.
Обективирана
е в изискуемата съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвПписмена форма и съдържа мотивите
на издателя и за прилагането на принудителната административна мярка. Изискването
на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност
е изпълнено, когато са посочени фактическите основания за издаването на
административния акт и правната норма, която предвижда последиците от
настъпването им. В конкретния случай подробно, ясно и конкретно са изложени
обстоятелствата, които са послужили за основание на административния орган да
приложи разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП. Те са достатъчни, за да може да се осъществи съдебен контрол за
законосъобразност на административния акт и същевременно неговият адресат да
разбере причините, поради които е издаден и свързаните с тях правни последици.
Отразените факти съответстват на приложената правна норма. В тази връзка
неоснователно е оплакването на жалбоподателката за неспазване на изискването за
форма и съдържание на оспорения административен акт.
Срокът
на принудителната административна мярка е определен конкретно от
административния орган и е в предвидения от закона минимум от шест месеца.
Предвид
представените в хода на съдебното производство писмени доказателства,
настоящият състав, счита, че административният орган не е изпълнил задълженията
си по чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК за служебно събиране на доказателства и
изясняване на относимите обстоятелства, което от своя страна е довело до
издаването на материално незаконосъобразен административен акт.
Оспорената
принудителна административна мярка е наложена на основание чл. 171, т. 2А, б. Б
от ЗДвП, според който регистрацията на пътно превозно средство се прекратява на
собственик, който го управлява с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда. В случая въз основа на съставения акт за установяване на
административно нарушение серия
****/28.10.2021 г., административният
орган е приел, че жалбоподателката е управлявала собственото си МПС - марка
„Опел“, модел „Мерива“ с рег. ****, с концентрация на алкохол в издишания
въздух 4.13 промила, установени с Алкотест 7510, с фабричен номер ARNJ 0086.
Със съставянето на АУАН е поставено
началото на административно-наказателното производство. Поради установените
данни за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, а не за нарушение по
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, административно-наказващият орган на основание чл. 33,
ал. 2 от ЗАНН е изпратил преписката по компетентност на разследващ орган. В
хода на образуваното наказателно производство – досъдебно производство № ****/2021
г. по описа на Второ РУ при ОДМВР – П. е установено, че жалбоподателката не е
управлявала лекият автомобил по отношение, на който е приложена ПАМ. Същият е
бил управляван от друго лице. Затова на основание чл. 243, ал. 1, във вр. с чл.
24, ал. 1, т. 1 от НПК наказателното производство по отношение на А.В.С. за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК е прекратено, поради
неизвършване на деянието.
От изложеното следва, че
доказателствената сила по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП на съставения АУАН е оборена.
Той се ползва с такава в хода на административнонаказателното производство, в
който е съставен. В случая, обаче същото е прекратено на основание чл. 33, ал.
2 от ЗАНН и преписката е изпратена по компетентност за образуване на
наказателно производство. По реда на НПК са събрани доказателства и въз основа
на тях е установено, че А.С. въобще не е управлявала МПС. Затова
обстоятелството, че е употребила алкохол, установено при изпробването и с
техническо средство е ирелевантно. Жалбоподателката не е извършила деянието,
което е послужило като основание за издаване на оспорената заповед – управление
на МПС след употреба на алкохол.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не е била
налице предпоставката на чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП за издаване на
оспорената заповед. Същата е материално незаконосъобразна и следва да се
отмени.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от ЗДвП в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него съдебни
разноски – 10 лв. – заплатена държавна такса и 500 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение, което е определено в минималния размер съгласно чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Перник
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-0938-000829/28.10.2021 г., издадена от началника на сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР – П., с която на А.В.С., ЕГН ********** *** на основание чл.
171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка
прекратяване регистрацията на моторно превозно средство, с рег. ****, със
свидетелство за регистрация на МПС ****за срок от 6 /шест/ месеца, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция – П. към Министерство на вътрешните
работи да заплати на А.В.С., ЕГН ********** *** сумата от 510 лв. /петстотин и
десет лева/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 – ро от ЗДвП
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /п/