Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
Град Пловдив, 06 февруари 2009 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ІІ отделение, ІV състав, в
открито заседание на четиринадесети януари две хиляди и девета година, в
състав:
Административен
съдия: А.Х.
при
секретар А.Х., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2084 по описа на съда за 2008 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за
устройство на територията във връзка с чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на “Рента груп
плюс” ЕООД чрез управителя Т.К.Б. против заповед № ОА-2891
от 01.10.2008 г. на кмета на Община Пловдив, с която е отказано издаването на
разрешение за строеж за разполагане на преместваем обект на пешеходен подлез
при площад “Съединение”, кв.27 и кв.28 по плана на Централна градска част, град
Пловдив.
Твърди се, че постановеният отказ е
незаконосъобразен, необоснован и постановен в нарушение на административнопроизводствените
правила и на целта на закона. Твърди се, че посоченото фактическо основание за
издаване на заповедта не кореспондира със закона и Наредбата за реда и
условията за извършване на търговска дейност и за поставяне на преместваеми
съоръжения за търговска дейност на територията на Община Пловдив
(НРУИТДППСТДТОП). Поддържа се, че
заповедта е необоснована, препраща към решение на една от постоянните комисии
на Общинския съвет, поради което е постановена в нарушение на процедурните
правила. Моли да бъде отменена оспорената заповед и да се присъдят направените
разноски.
Административният орган чрез процесуалния си
представител моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и недоказана.
Поддържа се становище, че нито в решението на обявяване на спечелилия
концесията, нито в концесионния договор е предвидено извършване на някакво
строителство, още повече над кота 0. В административното производство по
издаване на оспорената заповед не е представен идейният проект, който е
приложен по делото, а друг проект, в който има съществени разлики.
Заинтересованата страна Л.И.М. чрез процесуалния си
представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Счита, че жалбоподателят няма право да иска и да реализира поставянето на
преместваемо съоръжение, тъй като е концесионер, който черпи правата си от
сключения с общината договор, който касае ремонт на търговските обекти на кота
0. Счита, че договорът за концесия не предоставя права на концесионера да
трансформира вида на обекта. Поддържа си становище, че процесният обект не е
преместваемо съоръжение, а масивна нова сграда.
Заинтересованата страна Т.Н.Т. чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата и счита оспорената заповед за законосъобразна.
Заинтересованата страна К.К.К. не взема становище.
След съдебното заседание, в което е даден ход на
делото по същество, на 21.01.2009 г. е постъпила молба от Т. Й.К. – председател
на Управителния съвет на СНЦ “Съюз на инвалидите – Дружество Пловдив”, с която
е направено искане за встъпване на сдружението като заинтересована страна в
процеса. Настоящият съдебен състав намира, че по принцип в процеса не следва да
участват заинтересовани страни, тъй като се касае за отказ да се издаде
разрешение за строеж, т.е. с волеизявлението на административния орган не е
променена правната сфера на нито един правен субект, не са засегнати права и
интереси на трети лица, а само на жалбоподателя. Участието на другите
заинтересовани страни, допуснати в производството, е направено с оглед
обществения интерес към спора и участието им в административното производство
пред административния орган, както и с оглед на факта, че искането им за
встъпване не е забавило хода на съдебното производство. Водим от горните
съображения, съдът намира, че не следва да се отменя дадения ход на делото по
същество с цел да се осигури възможност на СНЦ “Съюз на инвалидите – Дружество
Пловдив” да встъпи в производството.
Настоящият състав на Административен съд Пловдив намира,
че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед,
чиито права пряко са засегнати от нея, в преклузивния 14-дневен срок от
съобщаването на акта, който подлежи на съдебно обжалване съгласно разпоредбата
на чл.215, ал.1 ЗУТ. Предвид изложеното съставът на съда намира, че жалбата е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните
съображения:
Административното производство е започнало по молба с
вх.№ 6800-19304(3) от 30.06.2008 г. на “Рента груп
плюс” ЕООД, с която от главния архитект на Община Пловдив е поискано на
дружеството да бъде издадено разрешение за строеж за разполагане на преместваем
обект на пешеходен подлез при площад “Съединение”, кв.27 и кв.28 по плана на
Централна градска част, град Пловдив.
С решение, взето с протокол № 33 от 27.08.2008 г., на
ЕСУТ при Община Пловдив съветът е предложил на кмета на общината да издаде
отказ за издаване на разрешение за строеж по подадената молба предвид
становището на правната комисия при Общински съвет Пловдив. В цитираното
становище с вх.№ Х-276 от 21.10.2007 г., правната комисия по повод постъпило
предложение от дружеството да изгради двуетажна постройка с магазини при кота
корниз +6 метра над нивото на бул.”6 септември” на южния вход на пешеходния
подлез е дала мнение, че предложението е незаконосъобразно, тъй като
концесионният договор не предвижда възможност да осъществи исканото
строителство. Според правната комисия допускането му би представлявало
безвъзмездно отстъпване на право на строеж на трето лице върху имот – публична
общинска собственост без санкцията на Общинския съвет Пловдив.
Въз основа на решението на ЕСУТ кметът на Община
Пловдив е издал оспорената заповед, която настоящият съдебен състав намира за
законосъобразна поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.1 ЗУТ върху
поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и
преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности – павилиони,
кабини, маси, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на
масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на
отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други). Разпоредбата на ал.2 казва, че за
обектите по ал.1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба
на общинския съвет, а за държавни и общински имоти – въз основа на схема,
одобрена от главния архитект на общината. Следва да се има предвид, че по своя
характер нормата е императивна и изброяването на видовете преместваеми обекти с предназначение търговия или други обслужващи
дейности е изчерпателно.
Въз основа на нормата
на чл.56 ЗУТ Общински съвет Пловдив е приел Наредбата за реда и условията за
извършване на търговска дейност и за поставяне на преместваеми съоръжения за
търговска дейност на територията на Община Пловдив, приета с решение № 352,
взето с протокол № 27 от 18.10.2001 г. от заседание на Общински съвет Пловдив,
впоследствие изменяна и допълвана. Раздел ІІ от тази наредба подробно урежда
вида на преместваемите съоръжения и реда за поставянето им. Разпоредбата на чл.13 на НРУИТДППСТДТОП очертава вида и
характеристиката на преместваемите обекти, а разпоредбата на чл.14 определя
мястото на поставянето им – въз основа на схема, утвърдена от главния архитект
на общината, с която се одобрява вида и характера на съоръжението, а когато се
касае за имоти – публична общинска собственост, схеми за преместваеми
съоръжения се одобряват само за зони за търговия, определени с решение на
общинския съвет по предложение на главния архитект на общината.
Спорните въпроси в случая са два: какъв е
характерът на процесното съображение – дали е преместваем обект или строеж, и
дали за него трябва да се издаде разрешение за строеж.
Настоящият състав намира, че
представените инвестиционни проекти (каквито нормите на ЗУТ предвиждат само за
строежите) в достатъчна степен категорично и еднозначно налагат извода, че се
касае до строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, а не до преместваем
обект. Преместваемите обекти, както се каза вече, са изчерпателно изброени в
разпоредбата на чл.56, ал.1 ЗУТ и процесният обект не може да бъде квалифициран
като нито един от посочените видове. В този смисъл, следва да се има предвид,
че кръгът на обектите, определени като преместваеми с разпоредбата на чл.56 ЗУТ, не може да бъде променян с подзаконови нормативни актове или по преценка
на административния орган. Преместваем е цял обект, който именно в неговата
цялост може да бъде преместен или демонтиран. В конкретния казус размерите на
обекта далеч надхвърлят представите за преместваем обект по смисъла на чл.56 ЗУТ. За определянето на един обект като преместваем или като строеж следва да се
съди по неговите характеристики, обусловени от естеството на предвидените за използване
материали при неговото изграждане и начина на самото изграждане и свързване на
съоръжението с терена. В процесния обект е предвидена бетонова настилка, трайно
свързване с бетоновата основа с анкерни болтове, с
етажни плочи, което се установява както от заключението на вещото лице, така и
от обяснителните записки към представените по делото два проекта. По приетото
по делото заключение на вещото лице, настоящият съдебен състав намира, че в
по-голямата си част то е анализ на нормативната база, касаеща преместваемите
обекти, поради което не следва да се кредитира. Сграда на три етажа и кота
+6,27 метра над нивото на улицата не може да бъде квалифицирана като
преместваем обект по смисъла на чл.56, ал.1 ЗУТ. Доказателство за характера на
съоръжението като строеж е и безспорно установеното обстоятелство за трайно
прикрепяване към терена, както и невъзможността за премахването на съоръжението
само чрез демонтаж. Демонтажът е ред, обратен на евентуален монтаж, и следва да
се извършва без разрушаване на елементи и части от обекта – нещо, което е
невъзможно предвид предвиждането за използване на стоманобетон. Изхождайки от
факта, че процесното съоръжение представлява строеж, жалбоподателят е поискал
издаване на разрешение за строеж, каквато законът предвижда само за строежите.
За процесния обект има одобрена схема за
поставяне съгласно чл.56, ал.2 ЗУТ и Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност и за поставяне на
преместваеми съоръжения за търговска дейност на територията на Община Пловдив, като е предвидено преместваемият обект да бъде
стационарно съоръжение по индивидуален проект. Но в одобрената устройствена
схема липсва посочване на кота корниз или било. Не е посочено също решението на
Общински съвет Пловдив, с което зоната е определена за търговия.
Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав
намира, че липсва законова основа, въз основа на която да бъде издадено
исканото разрешение за строеж, поради което правилно административният орган е
отказал издаването му. Налице е смесване на два различни способа за
осъществяване на строителство на търговски обект – чрез поставяне на временен
преместваем обект и чрез строеж, за който на основание чл.148 ЗУТ следва да
бъде издадено разрешение за строеж. Настоящият съдебен състав намира, че
възраженията във връзка с неизпълнение на задълженията по договора за концесия,
сключен между жалбоподателя и Община Пловдив, са без значение за настоящия спор
и са предмет на друго исково производство, което следва да разглежда пред
гражданския съд. За настоящия спор от значение са само законово установените
способи за изграждане на обект, а те, както се каза, са два – по реда на чл.56 ЗУТ и по реда на чл.148 ЗУТ, които в настоящия случай са преплетени в исканията
на жалбоподателя. Но доколкото административният орган е бил сезиран с искане
за издаване на разрешение за строеж, отказът за издаването му по изложените
съображения е правилен.
Заповедта е издадена от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените
правила и съобразно материалния закон, в съответствие с целта на закона, поради
което настоящият съдебен състав намира, че липсват основания за нейната отмяна.
Жалбата като неоснователна ще следва да се отхвърли, поради което и на
основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ІІ отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на “Рента груп плюс” ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, ул.”Гладстон” №
76, чрез управителя Т.К.Б., против заповед № ОА-2891
от 01.10.2008 г. на кмета на Община Пловдив, с която е отказано издаването на
разрешение за строеж за разполагане на преместваем обект на пешеходен подлез
при площад “Съединение”, кв.27 и кв.28 по плана на Централна градска част, град
Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: