Р Е Ш Е Н И Е
№ 3380/27.9.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание,
проведено на шестнадесети септември
през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян Колев
при участието на секретар И.И., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 521 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от Г.Р.Р., ЕГН **********,*** срещу Е.А.Р. с ЕГН **********,***
искове с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за развод поради разстройство на
брака, за възстановяване на предбрачното фамилно име, за предоставяне
упражняването на родителските права спрямо роденото през времетраенето на брака
ненавършило пълнолетие дете и за дължима издръжка.
Излагат се следните
факти и твърдения:
С ответника,
сключват граждански брак на 27.11.2012 г., в гр. Варна, първи по ред и за
двамата. От брака си имат родено ненавършило пълнолетие дете - * Р. с ЕГН **********.
От месец април 2015 год. са във фактическа раздяла и не поддържат съпружески
отношения.
По изложени в
исковата молба причини, а именно - напускане на семейното жилище, неполагане на
грижи за детето и семейството, унищожаване на семейно имущество след като е
напуснала семейното жилище, както и брачна изневяра счита брака си с ответницата
за дълбоко и непоправимо разстроен,
поради което моли за постановяване на решение с което същият да бъде прекратен
с развод поради разстройство на брака по изключителна вина на съпругата.
Претендира
родителските права по отношение на роденото от брака дете - * Р. с ЕГН **********,
да бъдат предоставени на него при посочен в исковата молба режим на лични
контакти между децата и бащата.
Претендира осъждане
на ответницата, да заплаща чрез ищеца, в полза на детето * Р. с ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 110 лева, платими до 1-во число на месеца за който
се дължи, като за начален момент се счита датата на постъпване на исковата
молба в съда.
В рамките на срока
по чл. 131 ГПК, ответницата не е подала отговор на исковата молба. В съдебно
заседание счита предявените от ищеца искове за допустими и подсъдни на ВРС. Не
спори, че бракът им с ищеца е дълбоко и непоправимо разстроен, като по изложени
в отговора съображения счита, че вината за разстройството на брака не е нейна. Претендира
предоставяне на родителските права по отношение на детето. Местоживеенето на
детето да е при майката на адрес с. *, обл. Монтана,
ул. Шеста № 33. Претендира издръжка за детето в размер на 110 лв. Претендира
възстановяване предбрачното име Михайлова. Претендира режимът на лични контакти
между бащата и детето да е всяка първа и трета събота с преспиване. По
отношение на ваканциите, тъй като страните са от различен етнос, да бъдат
съобразени мюсюлманските и християнските празници, като на четна година да бъде
при бащата, на нечетна при майката. Пролетната ваканция да бъде при единия
родител и зимната при другия, и 20 дни през лятото, когато майката не ползва
платен годишен отпуск.
Претендира
разноски.
В проведеното
съдебно заседание по искане на ищеца е допуснато увеличение на иска за издръжка
на детето, до размера от 200 лв. месечно.
Контролиращите
страни ДСП-Девня и ДСП Монтана Депозират социални доклади.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Страните са съпрузи
по силата на сключения между тях граждански брак на 27.11.2012 г., за което
обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № * от същата дата, от
длъжностното лице по гражданско състояние при Община гр. Варна.
От брака си имат
родено ненавършило пълнолетие дете - * Р. с ЕГН **********, видно от
представеното удостоверение за раждане на общ. Варна.
В изложението си
св. Гюлмисяр Алиева Исмаилова, майка на ищеца, установява, че съпрузите не
живеят заедно от декември 2015г. Събрали се през 2009 г., през 2012 г. сключили
брак, В началото се разбирали добре, но няколко месеца след като сключили брак
започнали проблеми между нея и ответницата. Ответницата постоянно я обвинявала
в лошо отношение и че и правела магии. След раждането на детето 05.12.13г. не
полагала грижи за него, пушела цигари в присъствието на детето, не го хранела
както трябва и не го извеждала на чист въздух. Обвинила малкия син на
свидетелката и брат на ищеца в изнасилване, което според свидетелката не било
вярно, защото той си имал приятелка. В последствие изпила една шепа хапчета,
поради което с помощта на полицията я завели в психиатрична клиника. След, като
ответницата се върнала от психиатрията отново проявявала агресия, включително и
срещу детето. Счита, че не е възможно да се заздрави връзката им и бракът им напълно е изчерпан. Заявява, че
семейството й и нейният син разполагат с добри условия за отглеждане на детето
в дома си. Синът й разполага със самостоятелен етаж от къщата в с. *. Детето
посещава детско заведение в с. *.
Свидетелят *
обяснява, че познава ответницата от повече от година. В момента ответницата
живеела при родителите си в село *, обл. Монтана. Когато
идвала във Варна се обаждала с детето и се виждали. Не познава ищеца, но познава
майка му. При срещите им с ответницата е забелязала, че тя полага добри грижи
за детето.
От представения по
делото социален доклад се установява, че служителите на ДСП Девня са извършили
посещение на място в дома на бащата на детето, проведени са разговори с бащата
и близкия кръг от роднини, както и такива с личния лекар на детето и
ръководителя на детското заведение. Установено е, че бащата ползва втория етаж
от наследствена триетажна къща в с. *. Етажът се състои от три стаи, кухня с
трапезария и санитарни помещения. Детето има собствена стая, обзаведена с легло
и секция. Жилището е електрифицирано и водоснабдено. Техническото и
хигиенно-битовото състояние, както и хигиената в дома е на много добро ниво. Бащата е трудово ангажиран като заварчик към
фирма СИ ПИ БИ ООД -гр. Варна с основно месечно възнаграждение в размер на
1300,00лв, на петдневна работна седмица, осемчасов работен ден. Бащата
контактува ежедневно с родителите си, като същите при необходимост му оказват
подкрепа в грижите за детето Рафет. Детето също контактува ежедневно с тях.
Детето е в добро здравословно състояние. Не се наблюдава изоставане във
физическото му развитие. Детето има поставени всички необходими ваксини за
възрастта си, според имунизационния календар, с добър емоционален тонус и
адекватни реакции за възрастта. Психическото състояние на детето е добро и
отговаря на възрастовото развитие. Посещава ОДЗ "*" - с. * от ноември
2015г. Провели са телефонен разговор с г-жа Стефка Яхорова - Директор на
детското заведение, която сподели, че сутрин и вечер бащата придружава детето
Рафет до детското заведение. Има редки случаи, когато следобед, бабата по
бащина линия взема детето. По информация на Директора, детето рядко боледува и
почти не отсъства от градината. Възпитателите в групата не са забелязали
промяна в поведението на детето, дължаща се на раздялата на родителите или
друга причина.
От представения по
делото социален доклад на ДСП Монтана се установява, че на 11.04.2016 г. във
връзка с изготвяне на социален доклад, социален работник ОЗД - Монтана посетил
жилището на майката в с. *. Установено е , че майката разполага с необходимите
жилищни условия за отглеждане на детето, подкрепящата среда за детето и майката
са бабата и прабабата на детето, като бабата по майчина линия работи в Италия.
От допуснатата и
приета, като доказателство по делото СПЕ на вещото лице К. К. се установи, че от
представената медицинска документация и анамнезата на живота на ответницата е установила
поставена през 2015 год. диагноза остро полиморфно психотично разстройство с
шизофрении симптоми. Причините за такова заболяване са остър стрес и/или вредни
фактори от средата - употреба на алкохол и ПАВ. При това психично разстройство
е възможно пълното възстановяване на психичното здраве до 2-3 месеца, а дори и
за няколко седмици и дни. Диагностицираното при Е.А.Р./Михайлова
психично заболяване е остро. Наличието на психоза болестно определя поведението
на лицата това може да обуслови и автоагресивно и агресивно поведение към
близко обкръжение и околните. Към момента на освидетелстването ответницата вече
не е била психотична. Тя редовно приемала предписаното й поддържащо лечение и
редовно поддържала контакт с психиатър и това й състояние към настоящият момент
не се явява пряка и непосредствена опасност както за нея така и за детето й.
Към момента на освидетелстването приемът на лекарства вече е бил спрян.
Повторно отключването на заболяването може да бъде предотвратено чрез хармонична
и щадяща семейна и социална среда лишена от психотравмени събития се явява
благоприятна среда за защита от заболяване. Психичното състояние на майката към
момента на освидетелстването й дава възможност да полага грижи за детето си.
Отчетена е и ниската възраст на детето. Моделът на общуване дете и майка, би
осигурил психологичен и психичен комфорт на детето и този контакт към настоящият
момент е в полза и защита на детето.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
Изхождайки от
установената по делото фактическа обстановка и поведението на страните,
решаващият състав приема за установено, че брачните отношения между съпрузите
са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и
уважение, лишили са се от чувство за дом, общност и единство, както и желание
за полагане на общи грижи, уважение и подкрепа между членовете на семейството.
Съдът основава изводите си в тази насока, на събраните в хода на делото гласни
доказателства. Предвид всичко изложено, съдът намира, че запазването на брака е
лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание, това би било вредно за
обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна
близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което
бракът им следва да бъде прекратен.
Доколкото съдът е
сезиран с искане по реда на чл. 49, ал. 3 СК, то са налице предпоставките за
произнасяне по въпроса относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака.
От събраните по
делото гласни доказателства, кредитирани от съда по реда на чл. 172 ГПК, се
установява, че между съпрузите е настъпила фактическа раздяла продължаваща повече
от половин година. Конкретните причини и персонална вина за това обаче, както и
за влошените отношения по между им, не се установяват по безпротиворечив и
категоричен начин. От съвкупния анализ на всички събрани по делото
доказателства, съдът приема, че и двамата партньори са допринесли за разпада на
брачната връзка – ответницата, напускайки семейното жилище, а ищецът
–създавайки чрез честите си отсъствия предпоставки за това и допускайки
отчуждението на съпругата си. Немаловажно значение за настъпването на
разстройството на брачната връзка има и влошеното здравословно състояние на
ответницата. Извършването на посочените от ищеца действия, вкл. и брачната
изневяра не може да се категоризират като виновно поведение на ответницата.
Това е така, защото дори такива действия да са извършени от нея, това е станало
в периода докато е страдала от остро полиморфно психотично разстройство с шизофрении
симптоми – психиатрично заболяване, което не й е позволявало да ръководи
постъпките си и съответно се явява обективна, а не субективна причина за
разстройството на брака им с ищеца. Ето защо съдът намира, че настъпилото
разстройство в брачните отношения между страните е резултат, както от виновното
поведение на двете страни по делото, така и от настъпили обективни причини –
заболяването на ответницата. По делото няма данни, от които да се установява,
че същата с поведението си е допринесла по някакъв начин за настъпването на
това заболяване.
Поради изложената
фактическа обстановка съпрузите не са в състояние да изпълняват вменените им
съгласно чл. 17 СК задължения за осигуряване благополучието на семейството,
като брачният им съюз е лишен от съдържание и не отговаря на закона. Налице е
дълбоко и непоправимо разстройство, поради което бракът следва да се прекрати с
развод. В обобщение на изложеното до тук, съдът приема, че и двете страни, чрез
поведението си са съзнавали, че рушат брачната връзка, поради което вината за
настъпилото разстройство следва да се вмени и на двамата.
Съдът следва да
уважи и искането за възстановяване на предбрачното име на ответницата Михайлова.
Относно исковете за
предоставяне на родителските права:
Решаващо значение
при определяне местоживеенето на детето
имат неговите интереси. Към настоящия момент страните са разделени а детето
живее със своя баща в с. *.
В т. II от
Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, което не е загубила силата
си, примерно са изброени обстоятелства, които съдът следва да съобрази при
преценката си на кой от родителите да предостави упражняването на родителските
права. Това са възпитателските качества на родителите, морален лик на
родителите, грижи и отношение на родителите към децата, желание на родителите
да отглеждат децата, привързаност на децата към родителите, пол, възраст на
децата, помощ на трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и други
материални условия на живот. В т. I е изяснено понятието "интерес на
детето", като изрично е подчертано, че за него "решаващо значение има
цялата съвкупност от интереси, но "от аспекта на всестранното развитие на
личността" /както материални, така и тези, които са от значение за
правилното отглеждане и възпитание на детето/.
В разглеждания
случай се установява от разпитаните свидетели и депозираните социални доклади наличието
и при двамата родители на много добри социални и хигиенно-битови условия за
отглеждането на детето в жилищата, с които разполагат. И двамата родители имат
възможност да осигурят необходимите условия за задоволяване нуждите на детето,
както и с подкрепа от членове на разширеното семейство. Следва да се отбележи,
че не е налице практическа разлика в материалните възможности на родителите на
детето и техните близки. И двамата родители разполагат с достатъчно жилищно
пространство за отглеждането му. Установи се от заключението на вещото лице че
заболяването на майката не е пречка същата да полага грижи за детето.
Установено бе също и че връзката между майката и детето не е загубена.
Що се отнася до
емоционалната привързаност на детето към родителите, от доказателствата по делото (свидетели и
социални доклади) се установи че е налице привързаност повече към бащата, който
в момента полага грижи за него. Установи се също, че детето посещава детско
заведение в с. * и се чувства спокойно в дома на бащата. Там му е осигурена
сигурност и комфорт. Няма данни за това как ще се чувства детето в дома на
майката.
Същевременно, от
свидетелските показания се установява, че и двамата родители са съпричастни към
съдбата и бъдещето на детето, обичат го според своите разбирания и убеждения,
утвърдени в родителското семейство. И двамата родители търпят дефицити по
отношение родителския си капацитет, но предвид обстоятелството, че бащата и в
момента се грижи за детето, както и това, че същият разполага с по-добре
изградена поддържаща среда, прави впечатление на по-подготвен да полага грижи
за детето.
Решаващо в случая е
обстоятелството, че поради по-голямата привързаност към бащата и изградената от
него социална среда, с която детето е привикнало предоставянето на родителските
права за упражняване от другия родител, включващо освен това и преместването в
друго населено място при друга
социално-битова среда поставя в риск правилното психическо, а и оттам физическо
състояние на детето. Налага се извода, че бащата е по-подходящия родител да
упражнява родителските права спрямо детето към настоящия момент. Съдът намира
че на този етап от развитието на детето не е в негов интерес да бъде променена
средата, в която живее. Водещ в случая е интереса на детето. С родителски
капацитет, макар и при наличие на дефицити, очевидно разполагат и двамата
родители, и двамата имат желание да отглеждат детето, но на този етап от
развитието им изцяло в негов интерес е упражняването на родителските права да
бъде предоставено на бащата. Той е този, който понастоящем полага
непосредствени грижи, като не се установиха в хода на производството
основанията, които да са пречка да върши това и за в бъдеще.
Въз основа на
изложеното се налага извода, че в интерес на Детето Рафет е да бъдат отглеждано
от своя баща, поради което предоставянето на родителските права и определяне
местоживеенето му следва да бъдат предоставени на него.
По отношение режима
на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права:
Определяйки режима
на лични контакти между детето и родителя, съдът следва да съобрази обективните
обстоятелства, свързани с местоживеенето на родителите и на детето, неговата
възраст, пол и здравословно състояние, както и с другите обстоятелства свързани
със средата в която се отглежда.
Съдът намира, че
режимът на лични контакти следва да отговаря на интересите на детето, неговия
пол, възраст и етническа принадлежност. Следва да се отчете и обстоятелството,
че двамата родители имат различна религиозна принадлежност, както и
обстоятелството, че родителите на детето живеят в различни населени места, на
значително разстояние едно от друго.
Съдът намира за
подходящ следния режим на лични контакти: До навършване на четири -годишна
възраст - всяка първа и трета събота от месеца, от 09,00 ч. в до 18,00 ч., като
го взема от дома на бащата и го връща там; двадесет дни през лятото, които да
не съвпадат с периода на платен годишен отпуск на бащата, по два дни на
Коледните празници на всяка нечетна година и два дни на Новогодишните празници
на всяка четна година, два дни по време на Великденските празници на всяка
четна година с преспиване при майката, като го взема от дома на бащата и го
връща там. След навършване на четири-годишна възраст - всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, от 09,00 ч. в събота в до 18,00 ч. в неделя с
преспиване, като го взема от дома на бащата и го връща там; един месец през
лятото, който да не съвпада с периода на платен годишен отпуск на бащата, по пет
дни от зимната и от пролетната ваканции на детето, по три дни на Коледните
празници на всяка нечетна година и три дни на Новогодишните празници на всяка
четна година, три дни по време на Великденските празници на всяка четна година с
преспиване при майката, като го взема от дома на бащата и го връща там.
Относно иска за
издръжка в полза на детето:
Размерът на
издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142 ал.1 СК се определя от нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.
Нуждите на детето съобразно твърденията в исковата молба са в рамките на
нормалните за възрастта на децата разходи, като няма данни същото да има
специфични нужди. В Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на
20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от
23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./. е признато
правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото
физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. В чл. чл. 27, ал. 2
от същата е посочено, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за
детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите
способности и финансови възможности условията за живот, необходими за
развитието на детето. Съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само
по отношение на задоволяване на неговите първостепенни физически потребности,
но и по отношение задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и
социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие на детето.
Относно размера на
издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и
издържат децата си, като в случаите когато гледането се осъществява
изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител
следва да компенсира с увеличен размер на издръжката. Родителите са в
трудоспособна възраст, не страдат от заболявания, които да ги възпрепятстват да
осъществяват обичайните трудови дейности. Не се твърди наличието на данни за
други алиментни задължения на някой от родителите т.е. да плаща издръжка в
полза на друг свой ненавършил пълнолетие низходящ. Що се отнася до нуждите на
детето съдът приема, че освен присъщите за възрастта си нужди от храна,
облекло, няма данни заболяването от което страда да обуславя наличие на
специфични потребности и нужди.
Така, като взе
предвид нуждите на детето и след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, както и с оглед възможността съдът да присъди издръжка в размер,
дължим съобразно Конвенцията за правата на детето, съдът определя общ размер на
месечна издръжка в размер на 200 лв., като ответницата следва да поеме част от
нея в размер на 150 лв., считано от датата на исковата молба. Останалата част,
ведно с непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето следва да
се поеме от бащата.
С оглед изложеното
съдът намира, че искът е основателен до размера на 150 лв. месечно, като следва
да се уважи в тази си част, а за остатъка до претендираните 200 лв. да се
отхвърли.
На основание чл. 6,
т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът
определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., която следва да бъде
заплатена от ответницата, след приспадане на първоначално внесената такса от ищеца
в размер на 25 лв., на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК. Ответницата следва да
бъде осъдена да заплати и дължимата държавна такса по исковете за издръжка в
размер на 4% от сбора на тригодишните платежи, или сумата от 216,00 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 329 от ГПК съдебните разноски по брачните дела са възлагат
върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или
недобросъвестност или и когато и двамата съпрузи са виновни или
недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги
направили. По изложените по – горе съображения разноските остават за страните така като са ги направили.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненският районен
съд:
Р Е Ш
И:
ПРЕКРАТЯВА
гражданския брак между Г.Р.Р., ЕГН **********,*** и Е.А.Р.
с ЕГН **********,***, сключен на 27.11.2012 г., за което обстоятелство е съставен
Акт за граждански брак № * от същата дата, от длъжностното лице по гражданско
състояние при Община гр. Варна, на основание чл. 49, ал. 1 СК, като съобразно
направеното искане ОБЯВЯВА, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака между страните имат и двамата съпрузи, на основание чл.
49, ал. 3 СК.
ПОСТАНОВЯВА след
развода жената да носи предбрачното си фамилно име – *.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на детето * Р. с ЕГН **********
НА БАЩАТА Г.Р.Р., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични отношения на МАЙКАТА Е.А.Р. с ЕГН ********** с детето * Р. с ЕГН **********,
като й дава възможност да го вижда и взема, както следва: До навършване на
четири -годишна възраст - всяка първа и трета събота от месеца, от 09,00 ч. в
до 18,00 ч., като го взема от дома на бащата и го връща там; двадесет дни през
лятото, които да не съвпадат с периода на платен годишен отпуск на бащата; по
два дни на Коледните празници на всяка нечетна година и два дни на
Новогодишните празници на всяка четна година; два дни по време на Великденските
празници на всяка четна година с преспиване при майката, като го взема от дома
на бащата и го връща там. След навършване на четири-годишна възраст - всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, от 09,00 ч. в събота в до 18,00 ч. в
неделя с преспиване, като го взема от дома на бащата и го връща там; един месец
през лятото, който да не съвпада с периода на платен годишен отпуск на бащата;
по пет дни от зимната и от пролетната ваканции на детето; по три дни на
Коледните празници на всяка нечетна година и три дни на Новогодишните празници
на всяка четна година; три дни по време на Великденските празници на всяка
четна година с преспиване при майката, като го взема от дома на бащата и го
връща там.
ОСЪЖДА Е.А.Р. с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето * Р. с ЕГН **********, чрез неговия баща
и законен представител Г.Р.Р., ЕГН **********,***,
месечна издръжка в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева, считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда – 19.01.2015 г., до настъпване на законно
основание за нейното изменяване или прекратяване, платима до всяко 1-ВО (ПЪРВО)
число от месеца, за който издръжката се дължи, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска, до окончателното плащане, на основание чл. 143, ал. 1 и
ал. 2 от СК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата в размер на 150,00 лева
до претендирания размер от 200,00 лева.
ОСЪЖДА Е.А.Р. с ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт по
сметка на ВСС сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева, представляваща окончателна
държавна такса по иска за развод, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси събирани от съдилищата по ГПК вр. чл.329, ал.1 ГПК, както и сумата
от 216,00 лева (двеста и шестнадесет лева) държавна такса по иска за издръжка,
на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК
вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от
настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: