№ 3765
гр. Варна, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20233110105788 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявен от С. Х. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Е.“ № 22, срещу М. И. Х., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „П.”, бл. 32, вх. Д, ет. 1, ап. 41, иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 535 ТЗ да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата 1519 лв., представляваща главница по запис на заповед, издаден на
12.08.2022 г., предявен за плащане на 12.08.2022 г., за която сума е издадена
заповед № 325/25.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 793/2023 г. по описа на ВРС, ХХХV
състав.
В исковата си молба ищецът С. Х. С., твърди, че ответникът М. И. Х. му
дължи сумата 1519 лв., за която последният е подписал запис на заповед на
12.08.2022 г., предявен на 12.08.2022 г. Излага, че в негова полза е издадена
заповед за изпълнение по образуваното ч. гр. д. № 793/2023 г. по описа на
ВРС, ХХХV състав, като длъжникът е възразил срещу заповедта, поради
което в указания от съда срок е предявил настоящия иск за установяване на
вземането си. Моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира
присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът М. И. Х., редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор
на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Въз основа на подадено от ищеца заявление е издадена заповед №
1
325/25.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
образуваното ч. гр. д. № 793/2023 г. по описа на ВРС, ХХХV състав, срещу
длъжника М. И. Х. за заплащане на посочената в заповедта сума,
претендирана в настоящото производство.
Заповедта за изпълнение е връчена редовно на длъжника, който в срока
по чл. 414 ГПК е подал писмено възражение срещу нея. Ето защо на
заявителя са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на
вземането си. Настоящата искова молба е депозирана на 09.05.2023 г., в срока
по чл. 415, ал. 4 ГПК.
В проведено по делото на 15.11.2023 г. открито съдебно заседание
редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяването
му в съдебно заседание.
В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание
ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от
представените писмени доказателства по ч. гр. д. № 793/2023 г. по описа на
ВРС, ХХХV състав, а именно: запис на заповед от 12.08.2022 г., която е
редовна от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е
вероятно основателен.
Предвид посоченото, съдът намира, че в случая е установено наличието
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал.
1, т. 1 и 2 ГПК, поради което исковата претенция следва да се уважи по този
ред.
Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза
на ищеца. В настоящото производство същият представя списък на
разноските по чл. 80 ГПК и претендира присъждането на заплатената в
производството държавна такса в размер на 60.76 лв. и платено в брой
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
25.09.2023 г. в размер на 550 лв. Ето защо в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата в общ размер от 610.76 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.
И. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „П.”, бл. 32, вх. Д, ет. 1, ап. 41,
дължи на С. Х. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Е.“ № 22, сумата
1519 лв. /хиляда петстотин и деветнадесет лева/, представляваща главница
по запис на заповед, издаден на 12.08.2022 г., предявен за плащане на
12.08.2022 г., за която сума е издадена заповед № 325/25.01.2023 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч. гр. д. № 793/2023 г. по описа на ВРС, ХХХV състав, на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 535 ТЗ.
2
ОСЪЖДА М. И. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „П.”, бл.
32, вх. Д, ет. 1, ап. 41, да заплати на С. Х. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Е.“ № 22, сумата 610.76 лв. /шестстотин и десет лева и
седемдесет и шест стотинки/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3