Определение по дело №1931/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1599
Дата: 29 юли 2021 г. (в сила от 17 август 2021 г.)
Съдия: Димитър Христов Гальов
Дело: 20217040701931
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 29 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 1599                                29.07.2021г.                                      гр.Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, първи състав, на двадесет и девети юли две хиляди двадесет и първа година, в закрито заседание, в следния състав:

 

Съдия:  Димитър Гальов

 

като разгледа докладваното от съдията частно адм. дело № 1931 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.60, ал.5, вр. с ал.1 от АПК.

Образувано е по жалба от физическото лице И.И.Й. *** и от юридическото лице „АГНЕС 95“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Созопол, улица „Амфора“ № 1, чрез общ пълномощник за двамата жалбоподатели- адвокат Б.Ч. ***, против Разпореждане за предварително изпълнение на Разпореждане от 15.07.2021г. за преустановяване на озвучаването /ПАМ/, чрез използване на озвучителна техника на открити площи в обект Кафе-Бар „ЕЛВИС“, находящ се в гр.Созопол, крайбрежна алея на централен плаж, за времето от 14.00 до 16.00 часа и от 23.00 часа до 08.00 часа, което разпореждане е издадено от Валентин Танев Чанков- ПИ в група „ОП“ при РУ-Созопол на ОД на МВР-гр.Бургас.

         Жалбата е насочена и срещу административния акт, с който се налага ПАМ, по смисъла на чл.28а, ал.1, т.2 от Закона за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/, но предвид факта, че оспорването на този индивидуален административен акт се извършва по реда на чл.145 и сл. от АПК, а разглеждането на оспорването срещу разпореждането за предварително изпълнение се извършва по съвсем различен процесуален ред- незабавно, с произнасяне на съда в закрито заседание, с Определение № 1598 от 29.07.2021г. производството по настоящото Частно административно дело № 1931 от 2021г. е разделено, като жалбата срещу индивидуалния административен акт – Разпореждане на полицейски орган от 15.07.2021г., с който се налага ПАМ е докладвана за образуване на отделно производство и разглеждането й по предвидения законов ред.

         Предмет на настоящото частно адм. производство е само оспореното Разпореждане за допускане на предварително изпълнение, съгласно чл.60, ал.1 от АПК, което е инкорпорирано в Разпореждането от 15.07.2021г., видно от неговото съдържание, като е направено и искане за спиране на изпълнението на ПАМ.

Жалбоподателите считат разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ за неправилно и незаконосъобразно, като се иска неговата отмяна. Оспорват се фактическите основания за постановяване на разпореждането въобще, доколкото се твърди, че лицата не са извършвали нарушение на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, което да обуслови налагане на процесната ПАМ с Разпореждане от 15.07.2021г.

Ответникът – Валентин Чанков- полицейски инспектор /ПИ/ в група „ОП“ /Охранителна полиция/ в Районно управление- Созопол при ОД МВР- гр.Бургас,  представя административната преписка по издаване на обжалваната заповед, включително допълнително изисканата оправомощителна заповед. Ответната страна не изразява становище по допустимостта и основателността на жалбата.

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, като съобрази доказателствата по делото и разпоредбите на закона приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, подадена от надлежни страни, имащи право и интерес от обжалването и е насочена срещу акт подлежащ на съдебен контрол.

         Въпреки, че не се спори относно наличието на правен интерес у двете оспорващи страни да обжалват разпореждането за допускане на предварително изпълнение, следва да се отбележи следното:

         По отношение на жалбоподателя И.Й., процесното разпореждане е връчено на 15.07.2021г., видно от материалите по преписката, на които кореспондират и направените от страната изявления. Видно от допълнително представените по искане на съда доказателства за спазване срока за обжалване, жалбата е изпратена от пълномощника на двамата жалбоподатели чрез куриер, като е изпратена на 19.07.2021г., което обстоятелство е отразено в товарителницата. Тридневният законен срок за обжалване на разпореждането за предварително изпълнение за този жалбоподател изтича формално на 18.07.2021г. /неделя/, поради което изтича в първия следващ присъствен ден- понеделник /19.07.2021г./. Ето защо, оспорването е направено в преклузивния срок. Този жалбоподател е пряк адресат на акта, доколкото му се вменява задължения да извърши определени действия- преустановяване на озвучаването в посочените часови диапазони, а неизпълнението на полицейското разпореждане само по себе си е свързано и с негативни последици и евентуално ангажиране на административнонаказателна отговорност, поради което несъмнено акта засяга неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя Й.. В този смисъл, за това физическо лице безспорно е налице правен интерес от оспорване на акта, респективно предварителното му изпълнение.

         По отношение на жалбоподателя „АГНЕС 95“ ЕООД-гр.Созопол връчване на разпореждането не е извършено, видно от удостоверените обстоятелства с материалите от преписката, поради което оспорването от страна на този субект не би могло да бъде извън законния срок, след като липсва редовно връчване на акта. Макар, това юридическо лице да не е пряк адресат на вменените задължения в Разпореждането от 15.07.2021г., самият факт, че именно това дружество стопанисва заведението, което е обект на наложената ПАМ го прави пряко заинтересовано от оспорване на акта, с който се налагат ограничения и по съществото си този акт е неблагоприятен за дружеството.

          В заключение, налице са всички положителни кумулативно изискуеми предпоставки за процесуална ДОПУСТИМОСТ на жалбата по отношение и на двамата жалбоподатели.

При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното:

Както вече бе отбелязано, в Разпореждането за налагане на ПАМ, по смисъла на чл.28а, ал.1, т.2 от ЗЗШОС е инкорпорирано изрично разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ.

Не се съдържат никакви мотиви, обосноваващи приложението на чл.60, ал.1 от АПК.

Съгласно чл.60, ал.1 от АПКВ административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната гаранция.“

Тази възможност обаче не е безусловна. По принцип, административният орган разполага с такава компетентност, ако самият закон не допуска предварително изпълнение на оспорения акт.

Макар в случаят, разпореждането от 15.07.2021г. да не съдържа изрично нормата на чл.28а, ал.1, т.2 от ЗЗШОС, както правилно изтъкват жалбоподателите, наложената ПАМ е именно на това основание, защото в този текст на закона се предвижда подобна възможност за налагане на принудителна административна мярка, изразяваща се в преустановяване на озвучаването със средства разположени в открити площи, в посочените от закона територии и часови диапазони.

Съгласно чл.28а, ал.2 от ЗЗШОС разпорежданията по ал.1 могат да се обжалват по реда на АПК, като ОБЖАЛВАНЕТО НЕ СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО.

Следователно, в настоящият случай именно законодателят е допуснал предварително изпълнение на индивидуалния административен акт- разпореждане, с което се налага ПАМ, по смисъла на чл.28а, ал.1, т.2 от ЗЗШОС, каквато е процесната хипотеза. В такъв случай, органът който налага ПАМ няма материална компетентност на свой ред отново да допуска предварително изпълнение, понеже законът вече го е допуснал. Липсата на такава компетентност винаги обуславя извода за нищожност на административния акт, тъй като по правило актовете издадени от некомпетентни органи всякога са нищожни, според правната теория и утвърдената съдебна практика.

Ето защо, разпореждането за допускане на предварително изпълнение, на основание чл.60, ал.1 от АПК следва да бъде обявено за нищожно с настоящия съдебен акт, тъй като макар да се иска отмяната му, съдът на първо място служебно проверява валидността на акта, а след това и съответствието му със процесуалните правила, приложимите материалноправни норми и целите на закона.

За пълнота на изложеното, следва да се отбележи, че дори да не бе нищожен, актът следваше да се отмени поради постановяването му в разрез с административнопроизводствените правила. Разпореждането за допускане на предварително изпълнение е постановено при съществено нарушение на тези правила, тъй като в него не са включени абсолютно никакви съображения, поради което органът го постановява.

Съгласно чл.60, ал.2 от АПК, разпореждането за предварително изпълнение се МОТИВИРА. Липсата на такива мотиви всякога нарушава правото на защита  на адресатите на акта, а и препятства възможността на съда да осъществи контрол за законосъобразност на съображенията на органа, послужили като основание за издаване на такова разпореждане. Въпреки наличието и на основание за отмяна на разпореждането, с правно основание чл.60, ал.1 от АПК, най-същественият порок е неговата невалидност, т.е. нищожността на акта и именно тя следва да бъде обявена с настоящото определение.

Колкото до искането на двамата жалбоподатели, с правно основание чл.166, ал.4, вр. с ал.2 от АПК, а именно за спиране на изпълнението на акта, допуснато по силата на закона, такова искане може да се направи във всеки момент в хода на производството по оспорване на самия административен акт, т.е. в съдебното дело, чийто предмет включва разглеждане на жалбата срещу Разпореждане за налагане на ПАМ от 15.07.2021г.

В настоящото производство, подобно искане е лишено от предмет и следва да бъде оставено без разглеждане

Обобщено, жалбата срещу разпореждането с правно основание чл.60, ал.1 от АПК е ОСНОВАТЕЛНА, макар и по различни от изложените в нея съображения и следва да бъде уважена, а разпореждането за допускане на предварително изпълнение- да бъде обявено за нищожно.

Искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на принудителната административна мярка, наложена с Разпореждане от 15.07.2021г. е процесуално недопустимо в това производство, като лишено от предмет и следва да бъде оставено без разглеждане, респективно производството по делото в тази част- да се прекрати.

При този изход на спора по настоящото частно адм. производство разноски не следва да се присъждат, тъй като искане от такова естество не е направено в жалбата, а съдът се произнася по този ред незабавно в закрито заседание.

Мотивиран от изложеното, на основание чл.60, ал.6, вр. с ал.5, вр. с ал.1 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Разпореждане за допускане предварително изпълнение, на основание чл.60, ал.1 от АПК, инкорпорирано на Разпореждане за налагане на ПАМ от 15.07.2021г., издадено от Валентин Танев Чанков- ПИ в група „ОП“ при РУ-Созопол при ОД на МВР-гр.Бургас по отношение на обект- Кафе-Бар „ЕЛВИС“, находящ се в гр.Созопол, крайбрежна алея на централен плаж.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на жалбоподателите И.И.Й. *** и „АГНЕС 95“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Созопол, улица „Амфора“ № 1 за спиране на предварителното изпълнение на Разпореждане от 15.07.2021г., издадено от Валентин Танев Чанков- ПИ в група „ОП“ при РУ-Созопол при ОД на МВР-гр.Бургас за налагане на ПАМ по отношение на горепосочения обект, на основание чл.166, ал.4, вр. с ал.2 от АПК, като процесуално НЕДОПУСТИМО в настоящото дело и ПРЕКРАТЯВА производството по Частно административно дело № 1931 от 2021г. по описа на АС-гр.Бургас, в тази част.

           ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните /жалбоподателите и ответника/, с частна жалба, в седмодневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд на Република България.

СЪДИЯ: