РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Добрич, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Боряна Тр. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20223230100765 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази следното :
Съдът е сезиран с искова молба от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД,
вписано в търговския регистър към АВ с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, с която срещу Е. Н. В., ЕГН **********, с адрес: ***, е
предявен иск съдът да установи, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумите , за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и
Изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1593/2021г. по описа на Районен съд Добрич,
както следва:
-1182.35 лева, представляваща главница по Договор за кредитна карта
за физически лица № CCIR-315- 00096-2019 от 18.03.2019г., ведно със
законната лихва, считано от 25.05.2021г. до изплащане на вземането;
-45,27 лева - договорна лихва за периода от 18.О8.2О20г. до
25.11.2020г.;
-96,30 лева - лихва върху просрочена главница за периода от
25.11.2020г. до 24.05.2021г.;
С исковата молба се претендират и сторените в заповедното и
установителното производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът основава иска си на следните фактически твърдения:
- На 18.03.2019г. между, „УниКредит Булбанк" АД
(„кредитор/банката"), от една страна и Е. Н. В. - кредитополучател
(„длъжник"), е подписан Договор за кредитна карта на физическо лице №
CCIR-315-00096- 2019(„договора"), при условията на който кредиторът
предоставя на кредитополучателя, възможност да ползва платежни услуги,
чрез банкова карта, като усвоява и погасява суми и в съответствие с
договореното и при Общите условия, при които „УниКредит Булбанк" АД
предоставя кредитни карти на физически лица, с които кредитополучателят се
е запознал и приел с подписването на съглашението. Кредитът е предоставен
по картова сметка на кредитополучателя *** и е с лимит в размер на 2 000
1
лева. Уговорени условия за ползване, като е посочена минималната изискуема
погасителна вноска в размер на 60.00 лева, сума равна на 3% от кредитния
лимит, която е дължима от 1-во да 15-то число на всеки текущ месец през
периода на ползване на средствата по лимита.
Индивидуализиран е годишния лихвения процент върху усвоената сума
от кредитния лимит и таксите на банката за различиете видове плащания или
теглене на суми.
Уговорено е, че срока на ползване на разрешения кредитен лимит и
действие на договора е до 28.02.2021г.
Кредитополучателят не изпълнил договорните си задължения по т.8 от
Договор за кредитна карта за физически лица № CCIR-315-00096-2019 от
18.03.2019 г., относно погасяване на дължимите суми. Поради неплащане на
дължимите месечни суми, договорени в т. 3.1 от Договора са настъпили
обективните предпоставки, на основание т.10 от Договора, банката да обяви
цялото задължение за предсрочно изискуемо и дължимо от 25.11.2020г.
На адреса на длъжника е изпратено изрично волеизявление за това,
чрез покана за доброволно изпълнение, която не е получена от длъжника.
Междувременно на 28.02.2021г. е изтекъл срока съгласно т.3.5 от договора за
издължаване на всички усвоени от кредитополучателя суми и цялото
задължение е станало изискуемо и дължимо.
Ето защо, на 25.05.2021г. „УниКредит Булбанк" АД подало заявление с
вх. №-13239 за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК, допускане на незабавното й
изпълнение и издаване на изпълнителен лист, по което е образувано ч.гр.д. №
20213230101593 по описа на PC Добрич за 2021г. Въз основа на заявлението и
придружаващите го документи, в полза на заявителя е издадена заповед №-
437 от 27.05.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417, т.2 от ГПК и е разпоредено длъжника да заплати на
банката претендираните със заявлението суми, както и разноските в
заповедното производство. Издаден е и изпълнителен лист №-204 от
27.05.2021г.
За събиране на вземането си, „УниКредит Булбанк" АД е поискал от
ЧСИ Д.И. с per. № 901 в КЧСИ и района на действие ОС Добрич образуване
на изпълнително дело. Образувано е изп. дело №-202190104000370 от
05.07.2021г.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание ищцовата страна поддържа предявените
искове.
Ответникът, чрез назначения му особен представител адв. Ж. оспорва
иска по размер. Не се оспорва сключването на договор между ищеца и
ответника, но се твърди липса на доказателства за усвояване на сумата.
Ответната страна оспорва клаузата за договорна лихва като нищожна
тъй като противоречи на добрите нрави. Освен това начислената лихва също
противоречи добрите нрави поради завишения си размер.
Районният съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 18.03.2019год. между „УниКредит Булбанк“АД и Е. Н. В.
/кредитополучател/ е сключен Договор за кредитна карта на физически лица
№CCIR-315-00096-2019.
Съгласно Раздел Първи, предмет на договора е предоставяне на
2
кредитополучателя възможност да ползва платежни услуги чрез банкова
карта, като усвоява и погасява суми в съответствие с условията по договора.
Предоставения кредитен лимит е в размер на 2000.00лв. по картова сметка
***
Месечният лихвен процент за всеки отделен месец през срока на
действие на договора е в размер на 1.35%, а годишния - 16.20% /1.35% х 12 =
16.20%/.
Годишният процент на разходите се определя от и в рамките на
лихвения процент на Банката.
Минималната изискуема погасителна вноска е в размер на 3% от
кредитния лимит - 60.00лв., дължима от 1-во и 15-то число на всеки текущ
месец през периода на ползване на средствата по лимита.
Срока на ползване на разрешения кредитен лимит е 28.02.2021год., а
срока на договора - 24 месеца - 28.02.2021год.
В т.10 е договорено поетите ангажименти от Банката за предоставяне на
Кредитен лимит да отпаднат когато кредитополучателят е нарушил което и да
е от условията по Общите условия на Договора.
Съгласно т.8 от Договора Кредитополучателя погасява задължението си в
размера на начислените съгласно т.2 Раздел I от Договора месечни лихви,
като оправомощава банката да ги събира за сметка на неусвоения разрешен
кредитен лимит, съответно срещу незабавно изискуем надвишен кредитен
лимит на всяко 30/31 число на месеца, следващ текущия период на клиентски
плащания.
Тъй като Кредитополучателят не е изпълнил договорните си
задължения, банката е обявила цялото задължение за предсрочно изискуемо
от дата 25.11.2020год., съгласно покана за доброволно изпълнение, изходяща
от Банката.
На 28.02.2021год. договорът е изтекъл и на 25.05.2021год. от
„УниКредит Булбанк“АД е подадено заявление с вх.№13239 за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение.
По делото е изготвено и прието като доказателство заключение по
допуснатата съдебно счетоводна експертиза на вещото лице Д. Д.,
кредитирано изцяло от съда.
Вещото лице установява, че Кредитът, предоставен по Договор за
кредитна карта за физически лица №CCIR-315-00096-2019 от 18.03.2019г. е
преведен по открита в „УниКредит Булбанк“АД сметка ***с титуляр Е. Н. В..
Размерът на ползваната от кредитополучателя сума към 25.03.2019год. е
1986.00лв. Към датата на първото плащане/погасяване - 14.06.2019год.
ползваната сума плюс начислените лихви за просрочие е в размер на
2049.28лв.
Общо ползваните суми по кредитната карта плюс начислените лихви за
просрочие на погасителните вноски са в размер на 2369.91лв. /1985.00лв. +
384.91лв./
Размерът на неизплатеното задължение - главница по Договора за
кредитна карта за физически лица №CCIR-315- 00096-2019 от 18.03.2019г. е
1182.35лв. /2369.91лв. -1187.56лв. = 1182.35лв./
С внесените по картовата сметка погасителни вноски в размер на
1187.56лв. са погасени просрочените задължения за предходни периоди и
дължимите месечни лихви:
Погасяването на суми по Договора за кредитна карта за физически лица
№CCIR-315-00096-2019 от 18.03.2019г. е извършвано в периода от
3
14.06.2019год. до 16.09.2020год. След 16.09.2020год. вноските са
преустановени. Погасяването на кредита е извършвано по сметка ***с
титуляр Е. Н. В..
Вещото лице изчислява, че размерът на неизплатеното задължение -
главница по Договор за кредитна карта за физически лица №CCIR-315-00096-
2019 от 18.03.2019г. е 1182.35лв.
Задължението за договорна лихва върху дължимата сума от 1182.35лв.
за периода от 17.09.2020год. до 25.11.2020год. е в размер на 36.71лв.
Лихвата за забава върху просрочената главница за периода от
25.11.2020год. до 24.05.2021год. възлиза на 96.30лв.
Въз основа на заявление, подадено от Банката- ищец, и по реда на
чл.417 от ГПК, срещу ответника Е. Н. В. е издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№ 1593/2021г. по описа на РС
Добрич, по силата на която ответника да заплати на Банката следните суми:
-1182.35 лева, представляваща главница по Договор за кредитна карта
за физически лица № CCIR-315- 00096-2019 от 18.03.2019г., ведно със
законната лихва, считано от 25.05.2021г. до изплащане на вземането;
-45,27 лева - договорна лихва за периода от 18.О8.2О20г. до
25.11.2020г.;
-96,30 лева - лихва върху просрочена главница за периода от
25.11.2020г. до 24.05.2021г.;
Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
Дадени са указания до заявителя за съдебно установяване на вземането,
връчени на 14.02.2022г. В законовия едномесечен срок заявителят е подал
искова молба по настоящото производство- вх.№ 4243/14.03.2022г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявеният иск е положителен установителен- за съществуването на
парично вземане, за което на ищеца е издадена в т.н. заповедно производство
и на осн.чл.417 от ГПК заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение е
връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК на постоянен и настоящ адрес на
ответника чрез залепване на уведомление. Това обстоятелство и
необходимостта да запази правата си по паричните вземания са мотивирали
банката, в законоустановения едномесечен срок да предяви установителен
иск за съществуване на вземането по смисъла на чл.415, ал.1 ГПК. Той е
допустим, подведомствен е на съдилищата на Република България и
подсъден на Районен съд- Добрич по правилата на родовата и на местната
подсъдност. Искът подлежи на разглеждане по правилата на общия исков
процес.
Не е спорно за страните, че между ищеца- банка и кредитополучателя
Е. В. е възникнала валидна облигационна връзка по сключения договор за
кредит, който има правната характеристика на договор за заем. Съгласно
чл.430 ал.1 от ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. Чл.2.1 предвижда, че
заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката 1,35% месечно.
Годишният лихвен процент се изчислява на 16.20% /1.35% х 12 = 16.20%/.
По делото не се оспорва, че процесният договор е породил желаните
правни последици, и по – конкретно, че кредитополучателят е получил
предоставената му в заем сума. Горното обстоятелства се установява от
4
изготвената и неоспорена по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Не се оспорва и твърдението, че кредитополучателят е преустановил
плащането по договора. Падежът на цялото задължение е настъпил на
28.02.2021г. Вещото лице изчислява остатъкът от неплатената главница по
Договора за кредитна карта за физически лица №CCIR-315- 00096-2019 от
18.03.2019г. на 1182.35лв. Тъй като искът на Банката- ищец е именно в този
размер, искът за установяването е основателен изцяло.
По отношение на търсената договорна лихва следва да се разгледа
възражението на ответната страна за недействителност поради противоречие
с добрите нрави, което, макар и направено в първо съдебно заседание, не се
преклудира с изтичане срока за отговор, поради своя характер. За нищожни
клаузи в договора и съдът следва служебно да упражни контрол.
В конкретния случай договорът за потребителски кредит съдържа
информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е месечния
лихвен процент, който формира годишния в размер на 16,20 %, описани са
условията за прилагането му , посочен е ГПР , съвпадащ с годишния лихвен
процент, т.е липсват всякакви допълнителни такси и задължения по кредита
Принципно няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на
възнаградителна лихва над размера на законната лихва от 10 %, изчислена
като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната
свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД.
Действително с Постановление на МС № 72/08.04.1994 г. (отм.) е определен
само размерът на законната лихва, като със заключителната разпоредба § 1 е
отменено Разпореждане на МС № 1238 от 1951г. за определяне на
максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов
максимален размер. Максималният размер на договорната лихва
(възнаградителна или за забава) обаче е ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД,
съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно
разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010г. на
ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални
правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост
са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят
от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). За противоречащи
на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр.
Съгласно установена съдебна практика, която се възприема от настоящия
съдебен състав, противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато
възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр.
ипотека, залог), противно на добрите нрави е нейният размер да надвишаваща
двукратния размер на законната лихва (в този смисъл Решение №
906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II г. о., Решение №
378/18.05.2006г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г. о., Решение №
1270/09.01.2009г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.; Определение №
901/10.07.2015г. по гр. д. № 6295/2014г. на ВКС, IV г.о.). Уговорената в
процесния договор (необезпечен) възнаградителната лихва не надвишава
двукратния размер на законната лихва и по този начин не накърнява добрите
5
нрави, което обуславя извод за действителност на клаузата по смисъла на чл.
26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
В този смисъл искът за заплащане на задължението за договорна лихва
е основателен до размера установен от вещото лице от 36,71лв., начислена за
периода от 17.09.2020год. до 25.11.2020год. За горницата над така
установената сума, до 45,27лв. искът следва да бъде отхвърлен.
На осн.чл.86 от ЗЗД, върху главното задължение се дължи и
обезщетение за забава. Изчислена от вещото лице лихвата за забава върху
просрочената главница за периода от 25.11.2020год. до 24.05.2021год. възлиза
на 96.30лв.
Неоснователно е възражението на ответника, че тази лихва е в завишен
размер, доколкото това е законово определено по размер обезщетение за
забавено плащане. В този смисъл искът за установяването и подлежи на
пълно уважаване.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно на уважената
част от исковете, както следва: 93,58лв. за държавна такса, 268,34лв. за
хонорар на вещо лице и 357,79лв адвокатско възнаграждение.
Ответната страна следва да заплати и разноските за заплащане на
назначения за представителството му особен представител, а именно в размер
на 328лв.
Разноските в заповедното производство следва да се възложат върху
ответника съразмерно на уважената част от исковете, а именно в размер на
26,32лв. държавна такса и 59,63лв. адвокатско възнаграждение.
По гореизложените съображения, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че Е. Н. В., ЕГН **********, от ***, дължи
на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, вписано в търговския регистър към АВ с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** сумите , за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 1593/2021г. по описа на Районен съд Добрич, както следва:
-1182.35 лева, представляваща главница по Договор за кредитна карта
за физически лица № CCIR-315- 00096-2019 от 18.03.2019г., ведно със
законната лихва, считано от 25.05.2021г. до изплащане на вземането;
-36,71 лева - договорна лихва за периода от 18.08.2020г. до 25.11.2020г.;
-96,30 лева - лихва върху просрочена главница за периода от
25.11.2020г. до 24.05.2021г.;
Отхвърля иска за установяване задължение за договорна лихва за
горницата от 36,71лв. до претендираната сума от 45,27лв.
ОСЪЖДА Е. Н. В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, вписано в търговския регистър към АВ с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** сторените по делото
съдебни разноски, както следва: 93,58лв. за държавна такса, 268,34лв. за
хонорар на вещо лице, 357,79лв адвокатско възнаграждение и 328лв. за
особен представител.
ОСЪЖДА Е. Н. В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, вписано в търговския регистър към АВ с
6
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** сторените в заповедното
производство разноски в размер на 26,32лв. държавна такса и 59,63лв.
адвокатско възнаграждение .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7