№ 2261
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20241110202727 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-4332-032413 от
08.01.2024 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН, на И. Г. К., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и наказание
лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон.
Недоволен от НП е останал Русинов, който го обжалва в срок. В жалбата
излага съображения против обжалвания акт. Твърди се, че наказателното
постановление е незаконосъобразно. Твърди се, че материалният закон бил
приложен неправилно. Иска се отмяна на НП и се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява.
Представлява се от адв. Лазаров, който поддържа жалбата и иска отмяна на
процесното наказателно постановление. Претендира разноски
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
1
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 14.10.2023 г., около 11:10 ч., жалбоподателят управлявал лек
автомобил „Сеат“, с рег. № СА 8599 СС, по път I-6 в Столична община, с
посока на движение от София към гр. Перник. Същият бил обект на проверка
от екип на ОПП СДВР на КПП Владая, при която се установило, че
регистрацията на съответното МПС е прекратена служебно, съгласно чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП, считано от 13.10.2023 г. Материалите от проверката били
докладвани в СРП, като бил постановен отказ за образуване на досъдебно
производство.
Поради това, на лицето бил съставен АУАН за осъществено нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 23-4332-032413 от
08.01.2024 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН, на И. Г. К., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и наказание
лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК, като намери, че същите са достатъчни за
изясняване на обективната истина по делото.
Съдът намира, че няма никакъв спор за фактите между страните, а всички
доказателствени източници са абсолютно непротИ.речиви и дават пълна
картина за процесните събития. Ето защо, съдът кредитира с доверие цялата
събрана по делото доказателствена съвкупност и намира, че не е нужно да
излага подробни мотиви защо.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати
съществени процесуални нарушения – описанието на нарушението не
отговаря на минималния стандарт за това, визиран в ЗАНН, а същото е и
2
субективно несъставомерно. Нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП сочи,
че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се
прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. Съдът намира, че АНО
следва да посочи, кога е подадена информацията за процесното МПС, както и
кога е уведомен собственикът на последното, защото тези обстоятелства
подлежат на доказване в производството и пряко касаят съставомерността на
деянието. При непосочването на тези факти, нарушителят е поставен пред
неясно обвинение, което нарушава правото му на защита.
Освен това, по делото не е доказано по никакъв начин дали
жалбоподателят е уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на
този автомобил. Това означава, че АНО не е доказал, че деецът е съзнавал, че
управлява МПС със служебно прекратена регистрация. От тук пък следва
извод, че нарушението не е извършено виновно, защото не е установено, че
деецът е знаел за прекратяването на регистрацията. А щом не е извършено
виновно и деецът е физическо лице, това деяние не е административно
нарушение и е незаконосъобразно да се ангажира отговорността на водача.
Тук е моментът съдът да внесе малко пояснения, от които очевидно
има нужда административнонаказващият орган когато прилага нормата
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, защото е налице системно неразбиране на
смисъла на тази разпоредба. Съдът отбелязва, че има огромна разлика
между това собственикът да не е изпълнил задължението си да
регистрира в двумесечен срок придобитото МПС и между това да
управлява съзнателно МПС, което е с прекратена регистрация. АНО
следва да има предвид, че независимо, че регистрацията се прекратява
автоматично, то това не означава, че собственикът на МПС е съзнавал
това обстоятелство. Единственият начин да се докаже това е като се
установи знание на собственика, че регистрацията на неговото МПС е
прекратена. Едва тогава може да се мисли за ангажиране на
административнонаказателната му отговорност, в противен случай
деянието се явява субективно несъставомерно, т.е. не е извършено
виновно.
В конкретния случай е категорично установено, че липсва уведомяване
3
на собственика за прекратяване на регистрацията, като следва да се отбележи,
че тя е служебно прекратена един ден преди спирането му за проверка.
Горните изводи водят съда до извод, че НП е незаконосъобразно и като
такова следва да се отмени изцяло.
Доколкото жалбоподателят е претендирал разноски и е налице
възражение за прекомерност (обективирано в придружителното писмо към
жалбата), то съдът намира, че следва да присъди разноски на жалбоподателя,
но не в претендирания размер от 1000 лева, защото такова възнаграждение се
явява прекомерно. Това е така, защото делото е с изключително ниска правна
и фактическа сложност и е решено в едно съдебно заседание. Ето защо, съдът
намира, че следва да редуцира значително претенцията за разноски на
жалбоподателя.
Същевременно съдът следва да съобрази практиката на СЕС, който в
свое решение обяви, че наредбата за размера на минималните адвокатски
възнаграждения протИ.речи на правилата на конкуренцията и постанови, че
съдилищата са длъжни да откажат да се съобразяват с нейните
разпоредби – виж решение по дело по дело C‑438/22 на СЕС. Ето защо,
преценката за размера на възнаграждението на процесуалния представител на
жалбоподателя следва да се осъществи от съда като се определи размер,
съобразявайки сложността на делото, броя на заседанията, обема от действия
по оказване на правна помощ от процесуалния представител и т.н. В този ред
на мисли, съдът намира, че процесното производство е с елементарна степен
на сложност, обемът от материалите е буквално няколко листа, а защитата е
осъществена в едно съдебно заседание, без да се налага събирането на
допълнителни доказателства. Ето защо, съдът намира, че съответният размер
на възнаграждението на адв. Лазаров в случая следва да бъде 300 лева.
Поради това СДВР следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя
разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ изцяло НП № 23-4332-032413 от 08.01.2024 г., издадено от
началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание вр.
чл. 53 от ЗАНН, на И. Г. К., с ЕГН **********, е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева и наказание лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон, като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на И. Г.
К., с ЕГН **********, сумата от 300 лева, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК,
представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5