РЕШЕНИЕ
№323
гр. Пловдив, 15.02.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в
открито заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Ваня Петкова,
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 2200 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял
трети, Глава десета, Раздел първи от АПК, във връзка с чл.40 от Закона за
достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба на
Сдружение „Тетранокс“ с ЕИК ****със седалище и адрес
на управление в гр. Пловдив, депозирана чрез пълномощника адв. И.В., както и
уточнена по отношение на ответника с последваща молба
от 14.09.2020 г., против мълчалив отказ
на Директора на Детска градина „Здравец“ гр. Банско с код по БУЛСТАТ ****.
Жалбоподателят с жалбата си,
както и в допълнително депозираната молба, заявява становище за формиран от
страна на ответника мълчалив отказ по заявление за достъп до обществена
информация изх. № 70/14.08.2020 г., като се моли същият да бъде отменен и
преписката да бъде изпратена на ответника за произнасяне по заявлението.
Претендират се направените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не е изпратил представител.
Ответникът Директор на Детска
градина „Здравец“ гр. Банско, конституиран с разпореждане от 21.10.2020 г., изразява
становище относно това, че заявлението за достъп до обществена информация не е
било адресирано до ДГ „Здравец“, а до Целодневна детска градина 1 гр. Банско с
адрес ул. „Пирин“ № 12, сиреч на адрес, различен от този на ответника, както и
че в заявлението е посочен идентификатор по БУЛСТАТ на адресата му, различен от
този на ответника, както и различен директор. Сочи се, че директорът на ДГ
„Здравец“ г-жа О.не е упълномощавала друг да получава документи, касателно детската градина, както и че в ДГ „Здравец“
заявление не е било получено, като с оглед посочения в него различен адрес,
директорът на ДГ „Здравец“ нямал правомощия да се произнесе по него. Твърди се,
че в гр. Банско няма детска градина, която да носи наименованието ЦДГ 1. В тази
връзка се сочи, че не съществува мълчалив отказ, тъй като такъв не може да бъде
формиран от адресата на заявлението. Моли се да бъде прекратено производството
по делото срещу ДГ „Здравец“.
Окръжна прокуратура – Пловдив,
надлежно уведомена за образуваното производство, не е изпратила представител за
встъпване в производството.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, на първо място намира, че жалбата е допустима.
Видно е от приложените доказателства, че на 17.08.2020
г. на адрес гр. Банско, ул.“Пирин“, е било връчено заявлението за достъп до
обществена информация, изпратено по пощата от жалбоподателя, адресирано до
Детска градина 1. Като получател на заявлението е записано лицето М. Т. –
служител, която, съгласно приложената по делото справка от мл.експерт
„Образование“ в Община Банско, е главен учител в ДГ „Здравец“ гр. Банско.
Действително, последно посочената детска градина е с адрес в гр. Банско на
ул.“Неофит Рилски“ и директор М. О.. Видно е, че заявлението за достъп до
обществена информация е било адресирано и изпратено до вписаната в Регистър
БУЛСТАТ на АВ общинска Целодневна детска градина 1 гр. Банско с посочен
директор К. Г.. Видно от същия регистър обаче, в него по отношение на този
субект е отразено, че вече е със състояние архивиран, като същевременно е
налице вписване на правоприемник, а именно правоприемник е ДГ „Здравец“ гр.
Банско, също общинска детска градина, която, впрочем, е правоприемник и на още
няколко детски градини. От представената справка от Община Банско става ясно,
че на практика Детска градина № 1 /Голева градина/, находяща се на ул.“Пирин“, е филиал на ДГ „Здравец“ гр. Банско.
Тази информация е публикувана и в „Регистър на детските градини и центрове за
подкрепа за личностно развитие на територията на Община Банско“, публикуван на
сайта на общината. Следователно и ДГ 1 гр. Банско, като филиал на ДГ „Здравец“,
няма самостоятелна правосубектност и по отношение на
същата поради това всички правомощия следва да се изпълняват от юридическото
лице ДГ „Здравец“, под чиято „шапка“ на практика функционира този филиал. Видно
е, че жалбоподателят не е съобразил при адресиране на своето заявление за
достъп до обществена информация осъщественото вписване в Регистър Булстат по
отношение на ДГ 1 гр. Банско, като не е отчел, че субектът вече не е
самостоятелен и е със статус архивиран в регистъра, поради което и некоректно е
отправил заявлението си до него, без да съобрази, че той вече се явява само филиал
на юридическото лице ДГ „Здравец“ гр. Банско. Безспорен факт е обаче, че
заявлението е адресирано до адрес на филиал на ДГ „Здравец“. Видно е, че заявлението е получено и от
служител в ДГ „Здравец“. Впрочем, дори и съобщението на съда, изпратено по
настоящото дело също до Целодневна детска градина 1 гр. Банско, съгласно
посочените в жалбата първоначален ответник и адрес, също е получено от главен
учител Т. в ДГ „Здравец“. Това става пределно ясно и от представеното от
ответника становище по делото, касателно въпросното
заявление, депозирано преди още същият да е конституиран в това му качество и
призоваван по настоящото дело като надлежен ответник.
Ответникът не е изпратил административна
преписка, като сочи, че причина за това е, че заявлението не е било адресирано
до него. Същевременно, както се посочи, очевидно, макар и неточно адресирано,
заявлението е постъпило именно при ответното юридическо лице, което е следвало да отговори по същото, доколкото,
както се каза, ДГ 1 гр. Банско е филиал на ДГ „Здравец“ и следователно няма
самостоятелна правосубектност, поради което и по
отношение на възникнали негови права и задължения следва да бъде ангажирано
юридическото лице, чийто филиал е ДГ 1.
В
случая се оспорва от страна на ответника по делото редовността на връчването на
пощенската пратка, съдържаща заявлението, като се твърди, че директорът на ДГ
„Здравец“ не е делегирал правомощия за получаване кореспонденция, адресирана до
детската градина. Действително, съгласно чл.257 от Закона за предучилищното и
училищното образование, директорът управлява и представлява съответната
институция. В този смисъл и той или упълномощено от него лице действително би
следвало да се произнесе по заявлението за достъп до обществена информация за
задължения субект по чл.3, ал.2, т.1 от ЗДОИ, доколкото детската градина е публичноправна организация по смисъла на §1, т.4, б. “а“ от ДР на ЗДОИ, вр. с чл.29, ал.1 от ЗПУО.
Това обаче, не означава, че заявлението би следвало да е получено лично от
директора или упълномощено изрично за това лице. В случая е изпратено заявление
по пощата с писмо с обратна разписка, което е напълно допустимо, съгласно
чл.18а, ал.1 от АПК, като е удостоверено да е достигнало до получателя,
съгласно т.10 и т.15 на §1 от ДР на Закона за пощенските услуги. Нито АПК, нито
ЗДОИ поставят изискване самото заявление да се получи от лице с представителна
власт. В случая, заявлението е получено категорично от лице от персонала на ДГ
„Здравец“. Дали заявлението е било регистрирано, по делото не
е налице информация поради не изпращане на административна преписка, предвид твърденията,
че заявлението за достъп до информация не е било адресирано до ответника, но
това е и въпрос на вътрешна организация на задължения субект. Затова и предвид
установеното категорично получаване все пак на заявлението именно в ДГ
„Здравец“ гр. Банско, по отношение на срока за произнасяне, следва да се има
предвид, че действително, съгласно предвиденото в чл.28, ал.1 от ЗДОИ заявленията за предоставяне на достъп до
обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не
по-късно от 14 дни след датата на
регистриране от задължения субект. Същевременно, в случая според съда за
начало на срока за произнасяне следва да се счете именно датата на получаването
на заявлението, посочена в известието за доставянето му, предвид липсата на
данни за дата на регистрацията му. От страна на ответника в тази насока не са
били ангажирани каквито и да било доказателства за наличие на конкретни
обективни причини заявлението да не бъде регистрирано при неговото получаване,
като в тази връзка по делото не са представени утвърдени за детската градина
вътрешни правила или процедури за разглеждане на заявления за достъп до
обществена информация, от които да може да се направи и извод за реда и
сроковете, в които се извършва такава регистрация на заявленията, задължителна
съгласно чл.25, ал.3 от ЗДОИ. В тази насока и от начина, по който е формулирана
разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗДОИ, съпоставена и с тази на чл.24 от ЗДОИ,
съответно чл.25, ал.2 от ЗДОИ, следва да се направи извод, че регистрирането на
заявлението за достъп до обществена информация следва да стане именно в момента
на неговото получаване при задължения субект, негов адресат. Затова и приложима
е общата разпоредба на чл.25 от АПК, относима към
всички административни производства, съгласно която административното
производство започва с постъпването на искането при компетентния орган. Както
се каза, това е датата 17.08.2020 г., като считано от нея, срокът за
произнасяне по чл.28, ал.1 от ЗДОИ следва да се счита за изтекъл в края на
31.08.2020 г., който е бил работен ден, до която дата не е било налице
изрично произнасяне по заявлението с решение и поради това е бил формиран
мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК. Мълчаливият отказ за предоставяне на обществена
информация, формиран по реда на чл.58, ал.1 от АПК, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв подлежи на
обжалване пред административните съдилища по реда на АПК. Жалбата е била
депозирана в рамките на едномесечния срок по чл.149, ал.2 от АПК и от лице,
което има правен интерес от оспорване на мълчаливия отказ.
По същество жалбата се явява
основателна.
Както се каза, установява се от доказателствата по делото, че по полученото
заявление за достъп до обществена информация в предвидения срок не е било
произнесено изрично решение по чл.28, ал.2 от ЗДОИ от задълженото лице, като
поради това е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК.
Установява се категорично и че такова решение не е било постановено и след
предвидения за това срок от получаване на заявлението. В случая, както се каза,
заявлението е било адресирано до филиала на Детска градина „Здравец“, на
неговия обявен адрес, а не на адреса на ДГ „Здравец“ и в същото е записано
името на директор, различно от Директора на ДГ „Здравец“ поради несъобразяване
от сдружението-жалбоподател на настъпилата и вписана промяна в статута на ДГ 1
гр. Банско. Същевременно обаче, това обстоятелство не може да бъде счетено за
такова, което да освобождава ДГ „Здравец“ от задължението да разгледа и се
произнесе по заявлението, което, както се каза, е получено от служител на
въпросната детска градина, чийто филиал е неговият адресат. Общинска детска
градина „Здравец“ гр. Банско, която е юридическо
лице съгласно чл.29, ал.1, вр. с чл.2, ал.3 от Закона за
предучилищното и училищното образование (ЗПУО) е и
задължен субект по смисъла на чл.3, ал.2, т.1 от ЗДОИ, доколкото детската
градина е публичноправна организация по смисъла
на §1, т.4, б. “а“ от ДР на ЗДОИ. Същата се
представлява и управлява от директор, в качеството му на орган за
управление и контрол, съгласно чл. 257, ал.1 и ал. 2 от ЗПУО. Следователно,
директорът е органът, компетентен да разглежда заявленията за достъп до
обществена информация, съхранявана от детската градина в качеството на субект
по чл.3, ал.2, т.1 от ЗДОИ и да
разрешава, или да отказва достъпа до тази информация. Твърди се от ответника,
че не е бил задължен субект, защото заявлението не е било лично адресирано до
него. Реално обаче, както се посочи, този ответник е получил заявлението чрез
служител на ДГ „Здравец“ и именно защото соченият в заявлението адресат не е
самостоятелно юридическо лице, а филиал на ДГ „Здравец“, следвало е, при
наличие на необходимост от конкретизация и уточнение на факта от кого точно се
иска предоставяне на информация, респективно дали само за филиала, или изобщо
за ДГ „Здравец“, където заявлението е реално получено, органът да процедира по
реда на чл.29, ал.1 от ЗДОИ, като заявителят се уведоми да конкретизира
предмета на исканата от него информация, а не да оставя заявлението, без
каквото и да било разглеждане.
Редът и условията за предоставяне
на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в глава ІІ и глава III на ЗДОИ, като в чл.28, ал.1 от ЗДОИ е установено изрично задължение на субектите по чл.3 да разгледат
подадените до тях заявления за достъп до търсената информация, като това
задължение е скрепено и със срок - не по-късно от 14 дни, след датата на
регистриране на заявлението. Съгласно ал.2 на цитираната разпоредба, в
определения от закона срок органите, или изрично определени от тях лица, вземат
решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата
обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. Разпоредбите
на чл.37 - чл.39 от ЗДОИ, от своя страна, императивно регламентират основанията за отказ,
съдържанието на решението за отказ, както и редът за неговото съобщаване на
заявителя. От изложеното следва, че единствената призната от закона възможност
за процедиране по искането за достъп до обществена информация от задължения по
смисъла на чл.3 от ЗДОИ субект е да постанови изричен акт - мотивирано решение за
предоставяне, или такова за отказ от предоставяне на достъп до исканата
информация. Като не се е произнесъл в законоустановения срок по отправеното му
заявление по ЗДОИ, директорът на детската градина е формирал обжалвания
мълчалив отказ. Доколкото, съгласно цитираните разпоредби, отказът да бъде
предоставен достъп до обществена информация може да бъде обаче само изричен и
се постановява с мотивирано решение, в което се посочват правното и фактическо
основание на отказа и което се връчва лично срещу подпис на заявителя, то
посоченият мълчалив отказ е недопустим и поради това подлежи на отмяна само на
това основание. В тази връзка е налице и трайна съдебна практика на ВАС,
съобразно с която отказът да бъде предоставена
информация, независимо от основанията, включително и когато органът приема, че
търсената такава не е обществена, може да бъде само изричен и се постановява с
мотивирано решение, а мълчалив отказ по ЗДОИ е недопустим /в този см. са напр. Решение № 11953 от 19.08.2019
г. на ВАС по адм. д. № 1153/2018 г., или Решение №
15016/19 г. по дело № 3467/2018 г., както и др./ В случая информацията, чието
предоставяне е поискано със заявлението, в по-голямата си част съставлява
обществена такава по смисъла на чл.2 от ЗДОИ и това не се и оспорва от страна
на ответника. Възраженията му относно това, че не е задължен субект не се
споделят от съда като основателни по посочените по-горе мотиви относно
характера на детската градина като публичноправна
организация. За задължения субект съществуват различни възможности за
процедиране по заявлението, като би могъл да
удължи срока за произнасяне по чл.31 от ЗДОИ или да препрати заявлението до
друг орган, който разполага с информацията, съгласно чл.32 от ЗДОИ, или да
уведоми заявителя по реда на чл.33 от ЗДОИ, че не разполага с търсената
информация. Дори когато задълженият субект прецени, че информацията не е
обществена, или не може да се получи по реда на ЗДОИ, за него пак съществува задължение
да издаде решение, с което изрично да се произнесе по заявлението.
В конкретния случай, както вече
се каза, задълженият субект и ответник по настоящото дело не е спазил
предвидената по ЗДОИ процедура, като на практика изобщо не се е произнесъл по
същество и не е дал какъвто и да било отговор на заявителя по постъпилото
заявление за достъп до обществена информация, нито в предвидения за това срок,
нито дори до приключване на съдебното дирене по делото по оспорване на
мълчаливия му отказ, поради което и правният интерес на жалбоподателя да търси
защита не е отпаднал. Следва при това положение преписката да се върне на
задължения субект за произнасяне, при което, според това дали приелият
заявлението разполага с исканата информация, същият ще следва да процедира по
предвидения в ЗДОИ ред по чл.32, респективно чл.33 от ЗДОИ, или да постанови
решение по чл.34, респективно по чл.38 от ЗДОИ, като изложи мотиви за това /в
този см. е и Решение № 8735/2015 г. на ВАС по адм.д.
№ 13201/2014г./.
При този изход на спора, на ответника се
дължат направените разноски по производството, като от представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 02.09.2020 г. е видно, че жалбоподателят е заплатил изцяло в брой
на своя пълномощник при подписване на договора сумата от 500 лв. Същият е
направил и разноски за заплатената по делото държавна такса от 10 лева. Не е
направено от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, а и според чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни
дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението
е 500 лв., каквото е уговорено и заплатено в случая. При това положение, в полза на жалбоподателя
ще следва да бъде присъдена сумата от 510 лв., представляваща заплатена
държавна такса за образуване на производството и възнаграждение за един
адвокат.
Водим от изложените мотиви и при
съобразяване на чл.172, ал.1 от АПК и чл.40, ал.3 от ЗДОИ
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на
Директора на Детска градина
„Здравец“ гр. Банско по Заявление за достъп до обществена информация с изх.№ 70 от 14.08.2020 г., подадено от Сдружение „Тетранокс“ гр. Пловдив с ЕИК ****.
ВРЪЩА Заявление за достъп до обществена информация с изх.№ 70 от 14.08.2020 г., подадено от Сдружение „Тетранокс“ с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, на Директор
на Детска градина „Здравец“ гр.Банско, за изрично произнасяне по същото, при съблюдаване на указанията по прилагане на закона, дадени
в настоящото решение.
ОСЪЖДА Детска градина „Здравец“
гр. Банско, ул.“Неофит Рилски“ № 27, с код по БУЛСТАТ ****, да заплати на
Сдружение „Тетранокс“ с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, ул.“Петко Д.Петков“ № 64, офис
27, сумата от 510 лв. /петстотин и десет
лева/, съставляващи направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: