№ 129
гр. Сливен, 14.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
частно гражданско дело № 20232200500077 по описа за 2023 година
Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано по частна жалба, подадена от солидарните длъжници „БЕЕ Бреад“
ЕООД, гр. Сливен, В.Р.Ш.-Я Т. К. К., Е.А.К. и И. К. К. против Определение
№693/20.12.2022г. на Новозагорски районен съд, постановено по ч.гр.д.№607/2022г. по
описа на съда, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на длъжниците за
спиране на принудителното изпълнение по издаден изпълнителен лист
№362/26.04.2022г. по същото дело.
Жалбоподателите чрез пълномощника си адв. П. Н. от АК - Варна твърдят, че
атакуваното определение е неправилно. Посочват, че законодателят е дал възможност
на длъжника да поиска спиране на изпълнението извън допълнително обезпечаване на
вземането на кредитора. Считат, че възможностите за това са налице. Твърдят, че
вземането не се дължи, тъй като липсвали законови предпоставки за изискуемост на
задължението, обявяваването на предсрочна изискуемост и свеждането й до знанието
на длъжниците. Посочват, че вземането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, а именно разпоредбите на чл.4, чл.5, чл.6 и чл.10 от договора за
кредит, както и сключения Анекс. Посочват, че те са били лишени от възможност да
влияят за оформяне на договора и определянето на дължимите суми за лихви се
извършвало едностранно от кредитора. Накърнена била еквивалентността на
насрещните престации. Длъжниците твърдят, че е налице и неправилно изчисляване
размера на дълга при определяне на дължимите лихви, неустойки и такси – същите
били начислени за период, последващ датата на обявената предсрочна изискуемост, а
1
били недължими и поради настъпила погасителна давност на основание чл.111 от ЗЗД.
Достатъчно е да е налице една от сочените предпоставки, за да постанови съда
исканото от тях спиране на изпълнението. Неправилен бил извода на заповедния съд за
преждевременно подаване на молбата за спиране. Посочват, че спрямо тях е
образувано изпълнително производство при ЧСИ Георги Цеклеов, рег. №702, район на
действие ОС – Благоевград под №356/2022г. С оглед изложеното, длъжниците молят
съда да отмени обжалваното определение и да постанови спиране на принудителното
изпълнение по издадената заповед за изпълнение. Претендират присъждане на
разноски на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Частната жалба е връчена на другата страна „ББР Микрофинансиране“ ЕАД,
гр.София, която е депозирала отговор в законоустановения срок. С отговора, подаден
от процесуален представител по пълномощие гл. юриск. Ралев, се оспорва частната
жалба като неоснователна и като такава се моли оставянето й без уважение и
потвърждаване на атакуваното определение. Посочва, че не е налице хипотезата на
чл.420, ал.1 от ГПК, тъй като длъжниците не са представили надлежно обезпечение в
полза на кредитора. Намира доводите за наличие на предпоставките по чл.420, ал.2 от
ГПК за неоснователни. Неоснователни намира възраженията за недължимост на
вземането, тъй като не се касаело за предсрочна изискуемост, на настъпил падеж на
кредита. Кредиторът посочва, че възраженията по чл.420, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК са
неприложими, тъй като те се прилагат само в случаите, когато, в които
кредотополучателят има качеството „потребител“ по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП,
а не на търговец. Процесният договор за кредит бил търговска сделка, сключена между
търговци в рамките на тяхната търговска и професионална дейност. Посочва, че
основният кредитополучател е търговско дружество, а не потребител. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от
фактическа страна:
Новозагорският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от „ББР Микрофинансиране“ ЕАД, гр.София, с
което се иска от съда издаване на заповед за незабавно изпълнение против „БЕЕ Бреад“
ЕООД, гр. Сливен, В.Р.Ш.-Я Т. К. К., Е.А.К. и И. К. К. за солидарно заплащане на
следните суми: главница в размер на 100000лв., представляваща вземане по Договор за
кредит №751 от 23.11.2017г., изпълнението на задълженията по които са обезпечени с
договорна ипотека, учредена с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижими имоти, акт №132, том III, рег. №4196, дело №502/2017г. на нотариус
Краси Т.ов Минев, рег. №61, район на действие РС – Разлог, вписан в СлВп – Разлог с
вх. №5059 от 28.11.2017г., акт №150, том I, дело №2011/2017г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението до изплащане на задължението; лихва в
2
размер на 12185,41лв. за периода от 05.11.2018г. до 08.02.2022г.; такси,
префактурирани разходи в размер на 4757,29лв. за периода от 05.11.2018г. до
08.02.2022г. и неустойка от 8377,85лв. за периода от 05.11.2018г. до 08.02.2022г.
Към заявлението са приложени: Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижими имоти, акт №132, том III, рег. №4196, дело №502/2017г. на
нотариус Краси Т.ов Минев, рег. №61, район на действие РС – Разлог, вписан в СлВп –
Разлог с вх. №5059 от 28.11.2017г., акт №150, том I, дело №2011/2017г.; счетоводна
справка; Договор за кредит №751/23.11.2017г. и Анекс №1/25.02.2019г. към него;
нотариални покани до длъжниците, чрез Нотариус Екатерина Хайверова, рег. №766,
район на действие СлРС, връчени чрез залепване на уведомление по чл.47 от ГПК.
Въз основа на разпореждане от 21.04.2022г. е издадена Заповед №408 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.
№607/2022г. по описа на НЗРС за солидарно заплащане от страна на длъжниците „БЕЕ
Бреад“ ЕООД, гр. Сливен, В.Р.Ш.-Я Т. К. К., Е.А.К. и И. К. К. на кредитора „ББР
Микрофинансиране“ ЕАД, гр.София на посочените в заявлението суми и направените
по делото разноски. Въз основа на заповедта е издаден и изпълнителен лист.
На 12.09.2022г. по ч.гр.д. №607/2022г. на НЗРС е постъпила молба от
длъжниците с искане за спиране на изпълнението по издадената заповед за изпълнение,
на основание чл.420, ал.2, т.1-т.3 от ГПК, поради наличие на предпоставките, визирани
в посочената разпоредба.
Едновременно с молбата по чл.420 от ГПК е подадена частна жалба против
разпореждането за незабавно изпълнение и възражение по чл.414 от ГПК.
По частната жалба против разпореждането за незабавно изпълнение, въззивният
СлОС се е произнесъл с Определение №692/14.12.2022г. по частно възз.гр.д.
№509/2022г. по описа на СлОС, с което разпореждането е отменено частично относно
претендираната сума за такси в размер на 4757,29лв. и е потвърдено разпореждането в
останалата му част.
С Определение №693/20.12.2022г. по ч.гр.д. №607/2022г. по описа на НЗРС,
заповедният съд се е произнесъл по молбата за спиране на изпълнението, като я е
намерил за неоснователна и я е оставил без уважение.
Определението е връчено на длъжниците чрез пълномощника им адв. Н. на
09.01.2023г.
Въз основана издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. №607/2022г. на НЗРС е
образувано изпълнително дело №20227020400356 по описа на ЧСИ Георги Цеклеов,
рег. №702, район на действие ОС – Благоевград против длъжниците, с взискател „ББР
Микрофинансиране“ ЕАД.
Частната жалба против определението, с което е отхвърлено искането за спиране
3
на изпълнението по издадената заповед за изпълнение, е подадена по пощата с
пощенско клеймо от 16.01.2023г.
Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лица, имащи
правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
В случая, заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК е издадена въз основа на
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти -
документ по чл. 417, т.3 от ГПК и подаденото в срок възражение не е основание за
спиране на принудителното изпълнение.
Не е представено надлежно обезпечение реда на чл.180 и чл. 181 от ЗЗД и не е
налице хипотезата на чл.420, ал.1 от ГПК. Следва да се посочи, че длъжниците не се
позовават на тази възможност за спиране.
Длъжниците изрично се позовават на разпоредбата на чл.420, ал.2 от ГПК за
искането си за спиране и визираните в нея три хипотези, при които съдът може да спре
незабавното изпълнение и без да е необходимо обезпечението по ал.1. Следователно е
предвидена възможност за спиране, като преценката е изцяло на съда, с оглед
представените доказателства.
За да се постанови спиране на основание чл.420, ал.2 от ГПК, е необходимо да
бъдат представени писмени доказателства, които да сочат към обоснован извод, че
посоченото в заповедта за изпълнение задължение не се дължи /т.1/; ако вземането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител /т.2/ и ако
неправилно е изчислен размера на вземането по договор, сключен с потребител /т.3/.
Законовата формулировка „вземането не се дължи“ е лаконична и не съдържа
ограничаващи я критерии, тоест длъжникът може да обоснове с всякакви
правоизключващи, правопрекратяващи и правопогасяващи факти твърдението си за
недължимост на сумата, като единствено е длъжен да ги подкрепи с писмени
доказателства. Касае се за доказателства, които да разколебаят удостоверителната сила
на документа, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение и да
оправдаят спиране на изпълнението. Преценката е винаги конкретна и тя се основава
на представените в заповедното производство документи – тези, представени със
заявлението по чл.417 от ГПК и тези, представени с възражението и искането за
спиране от страна на длъжника.
В случая, искането за спиране на длъжниците на основание недължимост на
вземането се основава на твърдяна липса на законови предпоставки за изискуемост на
задължението, обявяване на предсрочна изискуемост и свеждането й до знанието на
4
длъжниците.
По това възражение, СлОС се е произнесъл по повод подадената частна жалба
против разпореждането за незабавно изпълнение, в което е бил наведен същия довод.
Настоящият състав споделя напълно извода на въззивния състав по ч.възз.гр.д.
№509/2022г. на СлОС за неоснователност на същото. Видно от договора за кредит,
възпроизведен в нотариалния акт за договорна ипотека и Анекс №1 към него, падежът
на кредита /в т.ч. главница, договорна лихва и евентуална неустойка/ е настъпил на
05.12.2020г. /удължен е с Анекса с 12 месеца от 05.12.2019г. до 05.12.2020г., по
съгласие и с подписите на всички страни/. Няма удостоверено последващо
продължаване срока на кредита, нито такова се твърди от длъжниците. Изрично и в
нотариалните покани до длъжниците е посочено, че крайният срок за погасяване на
кредита по чл.5, ал.1 от договора е изтекъл на 05.12.2020г. и задължението им е изцяло
изискуемо. Поради това не е налице упражняване правото на кредитора по чл.60, ал.2
от ЗКИ и не е било необходимо надлежно уведомяване на длъжниците.
Няма ангажирани доказателства и направени твърдения за наличие на други
правоизключващи, правопрекратяващи и правопогасяващи факти, водещи до
недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Следователно не е налице основанието, визирано в чл.420, ал.2, т.1 от ГПК.
Следващите две основания, на които се позовават длъжниците в молбата си за
спиране и в частната жалба, предмет на настоящия въззивен контрол по чл.420, ал.2, т.2
и т.3 от ГПК са неприложими в случая, тъй като те се отнасят само до вземания по
договор, сключен с потребител. Настоящия случай не е такъв.
Процесният договор за кредит е сключен с кредитополучател юридическо лице –
“Бее бреад“ ЕООД и земеделски производител В.Ш.-Я., като предоставената парична
сума е с цел осъществяване търговската, респ. професионалната дейност на
кредитополучателите, като се касае за услуга свързана с обичайното им занятие, а не за
удовлетворение на лични нужди. Изрично уговорената цел в чл.2 от договора е
предоставяне на кредита за закупуване на пчелен хляб, плащане на външни услуги за
маркетинг и реклама, сертифициране, складиране, опаковане и реализация на пчелния
хляб. Кредитополучателите нямат качеството потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от
ЗПК /физическо лице, което при сключване на договор за потребителски кредит
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност/, респ. по
смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. Понятието „потребител“ има обективен характер,
който не зависи от субективното отношение и възприятия на насрещната страна / Дело
С-110/14 на СЕС/. Настоящия състав приема, че при сключване на договора
кредитополучателите нямат качеството потребител, поради което и спрямо договора не
се прилагат разпоредбите относно потребителския кредит, като в случая длъжниците
не могат да се позоват на хипотезите на чл.420, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК.
5
С оглед изложеното, направеното от длъжниците искане за спиране на
изпълнението по издадената заповед за изпълнение е неоснователно. Правилно и
законосъобразно районният съд го е оставил без уважение с обжалвания съдебен акт,
който не страда от посочените в жалбата пороци. Частната жалба се явява
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
С оглед неоснователността на частната жалба, на жалбоподателите не се следват
разноски в настоящото производство.
Въззиваемата страна също е направила претенция за разноски и с оглед
неоснователността на жалбата, такива следва да й се присъдят за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50лв.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, вх. №247 от 18.01.2023г. по
входящия регистър на НЗРС, подадена от „БЕЕ Бреад“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Сливен, *******, В.Р.Ш.-Я с ЕГН ********** от
гр. Сливен, ****** Т. К. К. с ЕГН ********** от гр. Сливен, **********, Е.А.К. с ЕГН
********** от гр. Сливен, ********** и И. К. К. с ЕГН ********** от гр. Сливен,
******* чрез адв. П. Н. от АК – Варна против Определение №693/20.12.2022г. на
Новозагорски районен съд, постановено по ч.гр.д.№607/2022г. по описа на съда, с
което е отхвърлена молбата на длъжниците за спиране на принудителното изпълнение
по издаден изпълнителен лист №362/26.04.2022г. по ч.гр.д.№607/2022г. На НЗРС, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „БЕЕ Бреад“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Сливен, *******, В.Р.Ш.-Я с ЕГН ********** от гр. Сливен, ****** Т.
К. К. с ЕГН ********** от гр. Сливен, **********, Е.А.К. с ЕГН ********** от гр.
Сливен, ********** и И. К. К. с ЕГН ********** от гр. Сливен, ******* да заплатят
на „ББР Микрофинансиране“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ****** сумата от 50лв., представляваща разноски в настоящото
производство за юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7