№ 1761
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело
№ 20221100510154 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20203210/ 26.10.2021 г., постановено по гр. д. №
50192/2020 г. по описа на СРС, 124 състав, е частично уважен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК от Н. К. Р. срещу Н. Н. Р. за признаване за
установено, че ищецът не дължи заплащане на ответника сума в размер на
5317,96 лв., за събирането на която е образувано изп. дело № 108/2019 г. по
описа на ДСИ С.М., като е отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер от 5592 лв.
Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от
ищеца Н. К. Р. с доводи за неправилност на първоинстанционното решение в
отхвърлителната му част. Въззивникът излага, че ответникът е имал
претенции, че не му е заплатена издръжка само месеците октомври-декември
2018 г. – по 57, 50 лв. за всеки, тъй като за тях е заплащана само частично
издръжката. Сочи, че за периода м. януари 2012 г.-26.08.2018 г.е надвнесъл
381,29 лв., за които суми е направено изявление за прихващане в о.с.з. пред
първоинстанционния съд с дължимите от ищеца на ответника суми за м.
октомври 2018 г. до м. април 2019 г. Потвърждава, че за месеците 27.08.2018
г.-31.03.2019 г. дължи незаплтени суми за издръжка в общ размер от 592,50
лв., за които суми ответникът е признал в отговора на исковата молба.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение в
частта, в която е отхвърлен иска му. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба
1
от ответника Н. Н. Р..
Решение № 20203210/ 26.10.2021 г., постановено по гр. д. № 50192/2020
г. по описа на СРС, 124 състав, е влязло в сила в частта, в която е уважен иска
с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК от Н. К. Р. срещу Н. Н. Р. за признаване
за установено, че ищецът не дължи заплащане на ответника сума в размер на
5317,96 лв.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва
първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира,
че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество
въззивната жалба е основателна, по следните съображения:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК от Н. К. Р. срещу Н. Н. Р.
за признаване за установено, че ищецът не дължи заплащане на ответника
сума в размер на 5592 лв. за периода 01.03.2012 г. – 30.04.2019 г. –
представляваща присъдена издръжка по изп. лист от 21.02.2012 г., издаден по
гр.д. № 4915/2012 г. на СРС, ГО, 86 състав, и изпълнителен лист от 31.12.2019
г., издаден по гр.д. № 57000/2018 г. на СРС, ГО, 117 състав, за събирането на
която е образувано изп. дело № 108/2019 г. по описа на ДСИ С.М..
Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен
върху въпросът дали е платена от ищеца издръжка в размер на 5592 лв. за
периода 01.03.2012 г. – 30.04.2019 г. в полза на взискателя по изп. дело №
108/2019 г. по описа на ДСИ С.М. и ответник в настоящото производство Н.
Н. Р..
По иска с правно основание чл. 439, ал. 1, във вр. с чл. 124, ал. 1
ГПК:
Според чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението,
като се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Правопораждащият фактически състав за уважаване на предявения иск
включва следните елементи:
1. Удостоверено в изпълнително основание притезателно право, чийто
титуляр е ответникът;
2. Наличие на правопогасителен факт, настъпил след приключване на
съдебното дирене в производството по издаване на изпълнителното
основание.
2
Между страните не се спори, а и се установява от събраните по делото
писмени доказателства, че:
Въз основа изпълнителен лист от 21.02.2012 г. издаден по гр. д.
4915/2012 г., СРС, 86 с-в и изпълнителен лист от 31.12.2019 г. издаден по
гр. д. № 57000/2018 г., СРС, 117 с-в е образувано изпълнително дело №
20191110400108 по описа на ДСИ С.М. с предмет дължими суми за
издръжка.
В периода от януари 2012 г. до октомври 2018 г. включително ищецът е
заплащал на ответника чрез неговия законен представител ежемесечна
издръжка в размер на 70 лв. с изключение на м. 10.2013, м. 11.2013 г., м.
03.2015г. м. 05.2015 г. м. 07.2015 г. и месец 10.2016 г. Считано от
27.08.2018 г., дължимата месечна издръжка е в размер на 127,50 лв.,
съгласно представения по делото изпълнителен лист от 31.12.2019 г.
За да заключи, че ищецът е заплатил всички дължими суми за издръжка
за периода януари 2012 г. до октомври 2018 г. включително
първоинстанционният съд се е позовал на направеното от майката на
ответника в отговора на исковата си молба признание, че ищецът не дължи
заплащане на издръжка в такъв голям размер, какъвто е посочил съдебния
изпълнител в запорното съобщение на банковите сметки на длъжника по
издръжката – 6000 лв. Към отговора в приложение са посочени и конкретно
дължимите незаплатени суми за издръжка по месеци (само за периода,
предмет на настоящото дело): за октомври, ноември и декември 2018 г. – по
57.50 лв. за всеки; за януари, февруари, март и април – по 140 лв. за всеки.
Към датата на подаване на отговора на исковата молба на 24.02.2021 г.,
съгласно служебно изготвена справка от НБД, ответникът Н. Н. Р. е бил
непълнолетен на 15 г., поради което на основание чл. 28, ал. 2 ГПК вр. чл. 4
ЗЛС, за да са валидно извършени процесуалните от него действия, е следвало
да ги извърши лично със съгласието на родителя си (майка му) или да
представи надлежно учредена представителна власт на същата. Изрични
указания в този смисъл са му дадени от настоящия въззивен състав, но
ответника-въззиваем не ги е изпълнил, поради което на основание чл. 101, ал.
3 ГПК процесуалното действие по подаване на отговор на исковата молба се
счита за неизвършено. Ето защо не е налице признание от страна на ответника
на факта на заплащане на всички дължими суми за издръжка от баща му за
процесния период от януари 2012 г. до октомври 2018 г. включително.
На следващо място първоинстанционният съд е приел, че вземанията за
дължимата за м. 10.2013 г. и м. 11.2013 г. издръжка са погасени по давност. В
исковата молба въведеното от ищеца основание за недължимост на
задълженията му за издръжка е, че са погасени чрез плащане. В първото
заседание по делото, едва в етапа на устните състезания, процесуалният
представител на ищеца е заявил възражение за погасяване по давност на
процесните вземания за издръжка. Така направеното възражение е
преклудирано и не е следвало да бъде разглеждано от първоинстанционния
съд. По изложените съображения настоящият въззивен състав намира, че
приетите писмени доказателства за плащане (разписки и пощенски записи) и
заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ са единствените
3
доказателствени източници, на чиято информация следва да бъдат основани
фактическите и правни съждения на съда. От експертното закключение на
вещото лице се установява, че от м. 01.2012 г. до м. 04.2019 г. чрез пощенски
записи и разписки за получени суми е заплатена от ищеца в полза на
ответника чрез майка му И. С. Д. сума в размер на 5 705 лв., като съгласно
депозираните пред съдебния изпълнител изпълнителен лист от 21.02.2012 г. и
изпълнителен лист от 31.12.2019 г. дължими суми за посочения период са в
общ размер на 6 399,27 лв. Съдът намира изготвеното заключение за научно
обосновано, като изводите му са изцяло основани на събраните по делото
писмени доказателства за плащане, поради което следва да бъде кредитирано
като достоверно. При така изложените изводи следва да се приеме за
доказано, че ищецът е погасил чрез плащане свое задължение за издръжка към
ответника в размер на 5705 лв. за периода от м. 03.2012 г. до м. 04.2019 г.,
поради което не му дължи заплащане на посочената сума. С оглед
диспозитивното начало съдът е обвързан при произнасянето си по процесния
спор от заявените предели на искова защита в исковата молба, поради което
предявеният отрицателен иск е изцяло основателен.
По изложените в мотивите съображения въззивната жалба е
основателна, поради което първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК от Н. К. Р. срещу Н. Н. Р. за разликата над 5317,96 лв. до пълния предявен
размер от 5592 лв., и искът да бъде уважен за сумата в размер на 5592 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора въззивникът-ищец има право на присъждане на
разноски за настоящата инстанция. Същият е освободен от заплащане на
държавна такса за въззивно обжалване, поради което на основание чл. 78, ал. 6
ГПК въззиваемият-ответник следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на Софийски градски съд разноски за въззивното производство за
държавна такса в размер на 25 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
Софийски районен съд разноски за първоинстанционното производство за
възнаграждение за вещо лице допълнително в размер на 34,60 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20203210/ 26.10.2021 г., постановено по гр. д. №
50192/2020 г. по описа на СРС, 124 състав, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от Н. К. Р. с ЕГН ********** срещу Н. Н. Р. с ЕГН **********
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за
разликата над 5317,96 лв. до пълния предявен размер от 5592 лв., като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 439, ал.
1 ГПК от Н. К. Р. с ЕГН ********** срещу Н. Н. Р. с ЕГН **********, че
4
ищецът не дължи заплащане на ответника сумата за разликата над 5317,96 лв.
до пълния предявен размер от 5592 лв. за периода 01.03.2012 г. – 30.04.2019 г.
– представляваща присъдена издръжка по изп. лист от 21.02.2012 г., издаден
по гр.д. № 4915/2012 г. на СРС, ГО, 86 състав, и изпълнителен лист от
31.12.2019 г., издаден по гр.д. № 57000/2018 г. на СРС, ГО, 117 състав, за
събирането на която е образувано изп. дело № 108/2019 г. по описа на ДСИ
С.М..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Н. Н. Р. с ЕГН ********** да
заплати на Софийски районен съд разноски за първоинстанционното
производство допълнително в размер на сумата от 34,60 лв. – заплатено от
бюджета на СРС възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Н. Н. Р. с ЕГН ********** да
заплати на Софийски градски съд разноски за въззивното производство в
размер на сумата от 25 лв. – държавна такса.
Решение № 20203210/ 26.10.2021 г., постановено по гр. д. № 50192/2020
г. по описа на СРС, 124 състав, е влязло в сила в необжалваната му част.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните чрез процесуалните
им представители.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5