Решение по дело №2837/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез юриск. Г. Я. А., против Решение № 1583/10.11.2023 г. на ВРС, 1-ви състав, постановено по НАХД № 2915/2023 г. по описа на същия съд, с което е отменено НП № 03-2100275/15.12.2021 г., с което на „Бумеранг Шипинг“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], обл.Варна, [улица], представлявано от управителя А. Х. Г., за нарушение по чл.177, ал.1 от КТ, вр.чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ, и на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр.чл.414, ал.1 от КТ, е наложена „имуществена санкция“ в размер [рег. номер].

Касаторът твърди незаконосъобразност на обжалваното решение поради допуснати неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НПК. Счита, че при произнасянето съдът неправилно е тълкувал и приложил нормативната база, спрямо установените по делото факти и обстоятелства. Конкретно сочи, че събраните писмени и гласни доказателства безспорно установяват наличие на трудово правоотношение и качеството „работодател“ на наказаното дружество спрямо лицето – работник, посочен в НП, ползван от последния платен годишен отпуск и незаплатено възнаграждение за този период, в каквато насока са и обясненията дадени от представител на дружеството, които имат характера на извънсъдебно признание за факти и обстоятелства. Твърди, че размерът на възнаграждението е установим от събраните по делото доказателства и е известен на дружеството. Оспорва изводът на въззивния съд за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП, като счита, че нарушенията и обстоятелствата около извършването му са описани в степен, осигуряваща възможност на наказаното лице да разбере фактическите и правните рамки на повдигнатото обвинение. На изложените основания моли за отмяна на въззивното решение и за постановяване на друго по същество, с което да се потвърди НП. С писмени бележки по същество поддържа касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – „БУМЕРАНГ ШИПИНГ“ ЕООД, в депозирана чрез пълномощник – адв.С. писмена молба, оспорва касационната жалба. Счита обжалваното решение за законосъобразно, правило и обосновано и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ВРС е правилно, тъй като в административнонаказателното производство /АНП/ са допуснати съществени нарушения.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Спорът се разглежда за втори път пред Административен съд-Варна. При предходното разглеждане касационната инстанция с Решение № 967/06.07.2023 г. по КАНХ № 1305/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, І-ви тричленен състав, е отменила Решение № 625/25.04.2023 г. на ВРС, 45-ти състав, постановено по НАХД № 1936/2022 г., с което е отменено НП № 03-2100275/15.12.2021г. и е върнала делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на дадените с решението указания. Основание за отмяна на оспореното НП от страна на въззивния съд е било, че същото е издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в обстоятелствената му част, както и в тази по АУАН, липсва пълно и ясно описание на извършеното нарушение. С решението на касационната инстанция е указано, че не е налице нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и при новото разглеждане на спора ВРС следва да изложи мотиви по същество, в т.ч. относно приложението на чл.28 от ЗАНН и чл.415в от КТ, каквито възражения са наведени от страна на наказаното дружество във въззивната жалба.

С оспореното понастоящем Решение № 1583/10.11.2023 г., постановено по АНД № 2915/2023 г. по описа на ВРС, 1-ви състав, е отменено изцяло НП № 03-2100275/15.12.2021 г. Като основание за отмяна на оспореното пред него НП, съставът на ВРС отново е приел, че същото е издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в обстоятелствената му част, както и в тази по АУАН, липсва пълно и ясно описание на извършеното нарушение.

Така постановеното решение е неправилно. ВРС е установил вярно фактите по случая, но при неправилно приложение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не се е съобразил с дадените му указания от касационната инстанция по тълкуването и прилагането на закона, които са били задължителни за него при настоящото разглеждане на спора.

„Бумеранг Шипинг“ ООД е санкционирано за това, че при извършена на 11.11.2021 г. проверка по спазване на трудовото законодателство от инспектори на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна, е констатирано, че дружеството в качеството на работодател на лицето К. Т., на длъжност „шофьор товарен автомобил/международни превози", не е изплатило на лицето, дължимото възнаграждение за времето на платения годишен отпуск през м.април 2021г., което е начислено във ведомостта за заплати за м.април 2021г. Прието е, че нарушението е извършено на 01.06.2021г. в [населено място], на адреса на управление на дружеството, до когато е следвало да бъде изплатено дължимото възнаграждение за платен годишен отпуск в законоустановения срок.

Както е указал касационният състав при първото разглеждане на спора, обстоятелството, че в НП и АУАН не е посочен размерът на трудовото възнаграждение, което е следвало касаторът да изплати на работника, не опорочава НП в степен да бъде отменено. Не е налице засягане на правото на защита на наказаното лице, тъй като НП препраща към платежната ведомост за м.април 2021г. /приложена о преписката/, където е посочен конкретен размер на начисленото за този месец трудово възнаграждение на Т.. Ведомостта е съставена и е представена в хода на проверката именно от наказаното дружество, т.е. за работодателя е налице яснота относно размерът на сумата, която следва да изплати, и доколкото по същия не се спори, не е налице констатираната от ВРС непълнота в описанието на нарушението. Спорът по делото не касае правилното определяне на размера на възнаграждението за времето на ползван годишен отпуск, а неговото плащане, поради което следва да се приеме, че в АУАН и НП са посочени всички съставомерни елементи на нарушението - работникът е ползвал през м.април 2021г. платен годишен отпуск, във ведомостта за същия месец възнаграждението е начислено, но не е изплатено в уговорения срок.

Като е достигнал до противоположни правни изводи и е отменил оспореното пред него наказателно постановление, Районен съд – Варна е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено.

Спорът е изяснен от фактическа страна, като събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин извършване на нарушението. По делото е безспорно установено, че дружеството е извършило деянието, установено в производството по налагане на административното наказание. В качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, не е изплатило в срок дължимо възнаграждение за ползван платен годишен отпуск през месец април 2021г. на лицето Т.. Извършеното от дружеството деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна страна признаците на състава по чл.177, ал.1, вр. чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ, което е основание за реализирането административнонаказателна отговорност, чрез понасяне на имуществената санкция, определена в размера по чл.414 ал.1 от КТ. За времето на платения годишен отпуск работодателят следва да заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Следва да се отбележи, че годни доказателства, опровергаващи тези констатации, не са събрани нито в производството пред районния съд, нито пред настоящата инстанция. Налице са единствено свидетелските показания на счетоводителя на дружеството (който е бил служител в дружеството и е имал интерес от изхода на спора при разпита му в съдебно заседание) и неофициални справки, под формата на таблици в „excel“, че средствата са били платени предварително и след това прихванати. В този смисъл съдът не кредитира нито едно от посочените. Не са представени нито ведомости, нито банкови извлечения, заверени от банката издател, въз основа на които да може да се проследи какви по вид и размер средства са били изплатени на служителя и по този начин да се докаже липсата на извършено нарушение.

По отношение на санкцията, касационната инстанция съобрази следното:

За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция на дружеството – работодател над нейния минимален размер, предвиден от законодателя. В НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретния размер на санкцията. При отчитане на описаните смекчаващи и утежняващо отговорността обстоятелства касационната инстанция намира, че с оглед постигане целите на наказанието, произтичащи от чл.12 от ЗАНН, на нарушителя следва да бъде определено административно наказание минималния предвиден от закона размер от 1 500 лева.

По отношение приложението на чл.28 б.“а“ от ЗАНН, следва да се посочи, че легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Настоящата съдебна инстанция счита, че с оглед на конкретната тежест на нарушението, неговите последици, изразили се в едно продължително несъобразяване с правно дължимото (през което време лицето е било без доход), случаят не може да бъде приет за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Т.е. не може да се приеме, че липсват настъпили вредни последици от продължителното му бездействие, респ. не се касае до извършено административно нарушение с незначителни общественоопасни последици и същото не съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28, б."а" от ЗАНН. По тези съображения, както и поради липса на доказателства за отстраняване на нарушението веднага след установяването му, в случая приложение не намира и привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ.

В обобщение на изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение се явява постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и като такова следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се измени НП, като се намали размера на наложеното наказание „имуществена санкция“ от 1 700 лв. на 1 500 лв.

При този изход на спора, основателни се явяват претенциите на страните за присъждане на съдебно-деловодни разноски, пропорционално на уважената, респ. отхвърлената част от жалбата.

На основание чл.63д от ЗАНН, в полза на Дирекция „ИТ“ - Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, /претендирано само за касационна инстанция/ в размер на 72 лева. Същият се определя, като дължимият по чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, размер от 80 лв. се редуцира съобразно уважената част от жалбата.

Съответно, в полза на ответника по касация следва да се присъдят част от направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Същите, съобразно списък по чл.80 от ГПК са претендирани в размер на 500 лв., като такива са заявени и пред въззивния съд. Предвид размерът на уважената част – 200 лв. от общия интерес – 1 700 лв., искането на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски се явява основателно в размер на 45 лв.

Воден от горните съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1583/10.11.2023г. на ВРС, 1-ви състав, по АНД № 20233110202915 по описа за 2023г. на Районен съд - Варна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ НП № 03-2100275/15.12.2021 г., с което „Бумеранг Шипинг“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], обл.Варна, [улица], представлявано от управителя Антон Христов Ганев, за нарушение по чл.177, ал.1 от КТ, вр.чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ и на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр.чл.414, ал.1 от КТ, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 700 лв., като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция“ на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище [населено място], [улица], да заплати на „Бумеранг Шипинг“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], обл.Варна, [улица], представлявано от управителя Антон Христов Ганев, съдебно-деловодни разноски в размер на 45 /четиридесет и пет/ лева.

ОСЪЖДА „Бумеранг Шипинг“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], обл.Варна, [улица], представлявано от управителя Антон Христов Ганев, да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 72 /седемдесет и два/ лева.

Решението е окончателно.